Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Шеста– О, радост, радост! Ти пак се върна! Това е ръката ти, това – устните ти. Кажи ми, че не ме напусна от любов към друга. Кажи го пак, казвай го винаги и аз ще ти простя всичко останало! – Значи ти беше мъчно за мен? – Мъчно! И беше така жесток да ми оставиш злато – то е тук, непипнато! – Бедно дете на Природата, как тогава успя да намериш хляб и подслон в този чужд град Марсилия? – Честно казано, душо на моята душа, с помощта на лицето си, за което някога казваше, че било толкова хубаво: мислиш ли така и сега? – Да, Филида, то е по-хубаво от преди. Но какво искаш да кажеш? – Тук има един живописец, голям човек, един от най-големите хора в Париж, не знам как се казва. Но той има влияние над всички тук, над живот и смърт. И той щедро ми плати само за да ми нарисува портрета. Това ще бъде картина, която ще бъде подарена на Нацията, защото той рисува само за слава. Помисли каква слава очаква твоята Филида! – и дивите очи на момата запръскаха искри. Тщеславието ѝ се пробуди. – И той би се оженил за мен, ако пожелаех. Би се развел с жена си, за да се ожени за мен! Но аз те чаках, неблагодарнико! На вратата се почука и влезе един човек. – Нико! – Ах, Глиндън, хм, добрe дошъл! Какво, пак ли си ми съперник! Но Жан Нико не е злобен. Добродетелта е мой блян, моя родина, моя повелителка. Служѝ на моето отечество, гражданино, и аз ти прощавам за успехите ти сред хубавиците. Но докато художникът говореше, по улицата се понесоха песни и шум – пееше се огнената Марсилеза! Долу се беше надигнала една огромна тълпа, огромно множество, цял един народ се беше изправил на крак със знамена и оръжия, с ентусиазъм и песни – с песни, ентусиазъм, оръжия и знамена. И кой можеше да си представи, че това движение не беше движение за война, а за сеч на французи против французи? Защото в Марсилия имаше две партии— и щеше да има много работа за Журдан Главореза. Но англичанинът, който току-що беше пристигнал и беше чужд на всички случки и събития, още не можеше да разбере. Той не разбра нищо друго, освен песента, ентусиазъма, оръжията и знамената, които издигаха написана срещу слънцето славната лъжа: „Френски народе, на крак срещу тираните!“ Мрачното чело на злочестия скиталец се оживи. Той погледна през прозореца към тълпата, която се движеше долу под своето плаващо знаме. Те нададоха вик, когато видяха патриота Нико, приятелят на Свободата... – Извикайте пак! – кресна художникът – извикайте в чест на храбрия англичанин, който се отказва от своите Кобурговци и Питовци, за да стане гражданин на Свободата и на Франция! Хиляди гласове процепиха въздуха и отново подеха тържествено химна на Марсилезата. – Може би – сред тези високи надежди и този храбър народ – призракът ще изчезне и ще дойде изцелението! – промълви Глиндън. – И му се стори че усети еликсира пак да блещука в неговите жили. – Ти ще бъдеш един от членовете на Конвента, заедно с Пен и Клооц, аз ще ти уредя работата! – викна Нико, като го потупа по рамото. А Париж... – Ах, как искам да видя Париж! – се провикна Филида, с веселия си глас. Весело! Всичко беше весело: и времето, и градът, и въздухът. Освен там, където нечуто се възземаше вопълът на агонията и ревът на убийството, навсякъде беше весело. Спи спокойно в гроба си, Адела. Радост, радост! В ликуването на Човечеството всички лични скърби трябва да престанат! Виж, своенравен моряко, мощният вихър те увлича в своите бурни обятия. Там отделният индивид е нищо. Всичко принадлежи на делото! Отвори вратите си, красив Париж, отвори ги за чуждестранните граждани! Приемете в редовете си, кротки републиканци, новият борец за свободата, разума, човечеството! Мейнур има право. В добродетелта, в храбростта, в славната борба за човешкия род, щеше да изчезне призракът в онзи мрак, от който беше излязъл… Ала когато лягаше и когато ставаше, и на трапезата, и в леглото, макар да не го виждаше, Призракът, го водеше със своя пъклен взор, към онова море, чиито вълни бяха от кръв. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|