Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

Крещи и блъсКа по стени и Врати. Пазачите се нерВи-

раха и започнаха да стрелят с пистолети В таВана,

търчаха насам-натам и пребиВаха хора. А аз стоя В

Килията си и мисля: "ТаКа ще бъде В пъКъла." ТоВа е

трудно да се опише. И В тоВа положение изВеднъЖ ми

хрумВа: "Исус! Та Той е туК!" И тогаВа Казах тихо.

съВсем тихо В Килията си: "Исусе. Исусе. Исусе!!!" След

три минути настана тишина. Разбирате ли: аз Го

поВиКах, и ниКой чоВеК не моЖеше да чуе тоВа. само

Той - и демоните трябВаше да избягат! И тогаВа с

ВсичКи сили запях на глас - нещо. Което беше строго

забранено: "Исусе, моя радост, моя сърдечна почиВКа,

моя Красота! КолКо е тъ>Кно сърцето ми и КаК ЖадуВам

за Теб!" И ВсичКи затворници чуВаха тази песен.

Пазачите не Казаха нито дума. "Бурите ще си бушуВат

и сВетът ще се тресе, но. Исусе, Ти стоиш до мен."

Приятели мои, там почуВстВах КаКВо значи да имаш

ЖиВ Спасител!
ВсичКи ние ще трябба един ден - тоВа го казах Вече

- да минем през едно голямо изпитание, през неВолята

на смъртта. ВеднъЖ няКой ми подхВърли: "Вие. пас-

торите, Все плашите хората със смъртта!" А аз му

отгоВорих: "С тоВа няма защо да ги плашим, от нея

и без тоВа Всички се страхуваме!" И е прекрасно там.

при смъртта, да имам праВо да дърЖа ръКата на

добрия Пастир! КазВат ми, и тоВа е Вярно: "днешният

чоВек има по-малко страх от смъртта, отКолКото

от ЖиВота. ЖиВотът е угасен, по-лош от смъртта."

Да, и тоВа го има. приятели: прекрасно е В таКъВ

ЖиВот да имаш Спасител!

често съм разКазВал. Тя е невероятна, но истинска. В

Есен се запознах с един индустриалец, един таКъВ с

приповдигнато настроение, знаете: "Г-н пасторе,

мило е, че занимавате децата с доброто. Ето Ви една

банкнота от сто марКи за Вашата работа." А аз му

КазВам: "Добре, а що се отнася лично до Вас?" "Не, не,

г-н пасторе, знаете ли, аз имам друг мироглед..."

Разбирате ли - добър чоВеК, но толКоВа далеч от Бога,

КолКото Луната от Сириус. Един ден имах ВенчаВКа.

ТоВа често е малКо тъЖно В огромната празна църКВа.

Та идВат младоженците с още оКоло десет души.

Стоят Като изгубени В грамадната църКВа. И моят

познат от индустрията беше Кум! Съжалих го. бедния

чоВеК: с много елегантен фраК. с цилиндър В ръКа. Той

не знаеше КаК да се дърЖи В църКВата. Личеше си. че

се пита: "ТрябВа ли сега да Коленича? Сега да се

прекръстя ли? Или КаКВо е праВилно сега?" Та аз му

помогнах малКо, Взех му цилиндъра и го остаВих

настрана. След тоВа беше изпята една песен. Разбира

се. той нямаше и понятие, но също пееше. МоЖете ли

да си представите този господин? Един мъЖ. Който

таКа добре прилягаше на днешния сВят! И тогаВа се

случи нещо необиКноВено: булКата беше помощничка

В детсКото богослужение и оКоло тридесет малКи

момиченца запяха от галерията. Със сладКите си

гласчета пееха най-простичката детсКа песничКа, Ко-

ято моЖе би знаеха:

Вечер неЖно прибери ни В ТВойте обиталища.

О Исусе, о Исусе, ний сме ТВои агънца."
ТогаВа си помислих: "КаКВо стаВа с този чоВеК?

Разболя ли се?" Той се отпусна и. потръпВайКи, прих-

лупи с ръце лицето си. КазВам си: "Нещо му стана!

ТрябВа да изВиКам леКар!" И тогаВа забелязах: чоВеКът

плачеше без ниКаКВи задръЖКи.
"Ти си нам Водител драгий,

пътят е на Теб познат.

ТВоят Жезъл ще ни Води,

със любоВ си Ти богат."-

плачеше!
ИзВеднъЖ разбрах. КаКВо се бе случило В празната

църКВа. На чоВеКа му бе станало ясно: "Дечицата имат

нещо. Което аз нямам - един добър Пастир. А аз съм

един самотен, изгубен чоВеК."
Вие. мъЖе. и Вие. Жени. не моЖете да постигнете В

ЖиВота си нищо по-голямо от тоВа. да КаЖете Като

тези малКи дечица: "РадВам се, че съм от стадото на

Исус Христос и че имам един добър Пастир." Не

моЖете да постигнете поВече! Погрижете се да

моЖете да КаЖете тоВа!

Бохемия. След Като момчетата бяха заминали, тряб-

Ваше да почаКам още един ден. за да ме Вземат с Кола.

ПреКарах нощта В един стар лоВен замъК. Който бе

принадлежал на няКаКъВ Княз. Сега там ЖиВееше един

лесничей. Къщата бе наполовина срутена. Нямаше

елеКтричестВо. Имаше обаче една грамадна ВсеКид-

неВна с отКрита Камина. Където гореше малъК огън.

Дадоха ми една газена лампа и ми пожелаха "леКа нощ".
Набън бушубаше буря. Дъждът плющеше през Клоните

на елите, Които обграждаха замъКа. Знаете ли. тоВа

беше едно място, Където моЖе да се преЖиВее исто-

рия с разбойници. По изключение нямах нищо за

четене при себе си. Намерих над Камината една бро-

щурКа и се зачетох на светлината на газената лампа.

ТаКоВа у>Касно нещо не бях чел дотогаВа. В тази

брошурКа един леКар бе излял целия си яд срещу

смъртта. На цели страници пишеше горе-долу след-

ното: "О смърт, ти си Враг на чоВечестВото! Цяла

седмица се борих да спася един чоВешКи >КиВот и

тъКмо Когато мислех, че най-лошото Вече е минало.

ти се надигаш, злорадо ухилена, зад леглото и посягаш

- значи ВсичКо е било напразно. Аз мога да леКуВам

хората, но зная. че тоВа е напразно - ти идВаш с

Костеливата си ръКа. О. ти измамнице. ти смърт, ти

Враг!" - по цели страници само омраза срещу смърт-

та. И тогаВа дойде отчаяното: "Ти смърт, ти си

точКа. не. ти си удивителен знаК!" - и той продълЖа-

Ваше буКВално таКа: "О, проклета, де да беше Все паК

удивителен знаК! Но Когато и да те погледна, ти се

преВръщаш ВъВ Въпросителна. И аз се питам: смърт-

та Край ли е или не е Край? КаКВо идВа след нея? Смърт.

ти подла Въпросителна!"

ВсичКо е сВършено! Исус, Който знае тоВа, КазВа:

пътят. Който Води Към ЖиВота." ТуК обаче се хВърля

Жребият! И аз се радВам, че имам един Спасител,

Който даВа ЖиВот туК. Който Сам е ЖиВотът и

Който Води Към ЖиВота. За тоВа и таКа обичам да

благоВестВам за Него.

наред при Вердюн. Където бушуВаше голяма битКа.

МеЖду позициите трупоВете леЖаха един Върху друг.

Цял ЖиВот не мога да се отърВа от тази сладниКаВа

миризма на трупоВе. И Винаги, Когато Видя паметник

с надпис "Те паднаха за Отечеството", чуВстВам

миризмата от Вердюн, миризмата на трупоВе. И

Когато си помисля: "след сто години ние Вече няма да

смъртта.
Не го ли усещате и Вие?

Възкръснал от мъртВите. И Той КазВа - помислете си

само! - "Аз >КиВея и Вие трябВа също да Жи Веете!".

<ВярВайте В Мен!", "Елате при Мен!". "Обърнете се

Към Мен!", "Станете Моя собственост!". "Аз ще Ви

Водя Към ЖиВота!" Не е ли чудесно тоВа? КаК моЖе

чоВеК Въобще да ЖиВее В този сВят на смъртта без

Спасителя. Който Сам е ЖиВот и Води Към Вечния

ЖиВот!
Тия дни прочетох едно писмо. Което професор Карл

Хайм беше публиКуВал. ТоВа бе писмото на един

ВойниК. християнин, загинал през Втората сВетоВна

Война В Русия. В писмото се КазВа следното: "ТуК е

уЖасно! Когато руснаците стрелят със сВоя "сталин-

сКи орган", сред нас настаВа паниКа. Ами студът! И

снегът! УЖас! Но аз не се страхуВам. АКо загина, тоВа

би било чудесно: тогаВа ще съм напраВил КрачКа В

слаВата. ТогаВа ще млъКне бурята и ще Видя Господа

лице В лице. и НегоВият блясъК ще ме оКръЖи. Нямам

нищо протиВ да загина туК." НасКоро след тоВа той

паднал. Когато четях писмото, не моЖех да не си

помисля: "КаКВо нещо е тоВа - един млад чоВеК да няма

Вече страх от смъртта, защото познаВа Христа!"
Да. Исус е Господарят на ЖиВота! И Той даВа на

СВоите Си сигурна надеЖда за Вечния ЖиВот!

общината. Събрали се бяха първенците на Властта и

църКоВните пърВенци. ДърЖаха се речи - КолКото се

моЖе по-неутрални, за да не се настъпват Взаимно

по мазолите. Хайнрих Гизен, тогавашният генерален

сеКретар на Германската ЕВангелсКа ЦърКВа. произне-

се заключителното слоВо. Няма да забраВя КаК той

стана и Каза: "Вие ни питате, господа, що за хора сме.

ИсКам само с няКолКо думи да Ви отгоВоря: ние сме

хора. Които се молят таКа: "Мили БоЖе. напраВи ме

праВеден, за да мога да отида на небето." И след тоВа
си седна. Видях как хората се стъписаха пред тази

мисъл.
По Време на тридесетгодишната Война Паул Гер-

хард е написал следното стихотворение:
"ЖиВота си ВъВ тоя сВят
Все няКаК ще прекарам.
но В тази шатра на смъртта
не искам да остаВам.
В небе да стигна - след Христа.
сърцето ми реши,
Където моят Бог - Баща
безкрай ще ме теши."
Желая също и на Вас таКа да можете да преминете

през този сВят.

познаВате!

смисълът на моя ЖиВот?"

силно разтреВо^ен, и ми казВа: "Г-н пастор, елате

Веднага!" ОтиВам Веднага. Той ме посреща с думите:
"Моят син се застреля!" Аз познаВах момчето. Беше

студент. Имаше Всичко. Което можеше да си пожелае.

Беше здраВ. КрасаВец. млад и богат. ОтдаВна имаше

и собстВена Кола. Не беше замесен В ниКаКВи глупости.

И този млад чоВеК си беше пуснал един Куршум В

устата! В писмото. Което бе остаВил, пишеше само:

ЖиВея. ЗатоВа слагам Край. Моят ЖиВот е безсмис-

лен!" Потресаващо!
ВиЖте сега. Въпросът за смисъла на нашия ЖиВот

е невероятно ВаЖен! И той е таКа ВаЖен, защото

имаме само един ЖиВот! Замисляли ли сте се няКога

КаКВо означаВа тоВа. че имаме един-единстВен Жи-

Вот?

Когато ходех на училище, не бях много силен по

ниКаКВо разбиране Към моите решения. И Когато си

решаВах задачите за домашно, той понякога, с пълно

неразбиране на моята дарба за необичайни решения.

надрасКВаше цялата ми тетрадКа с черВено мастило.

ТоВа беше грозна Картина. Когато една таКаВа тет-

радКа беше Вече добре надраскана, аз често я хВърлях

даЖе и да не беше напълно изписана и си КупуВах ноВа,

хубаВичКа и чиста. ТогаВа моЖех да започна отначало

и съВсем начисто. Де да можеше чоВеК таКа да напраВи

и с >КиВота! ПоВярВайте ми, В момента на смъртта

милиони хора ще си помислят: "Ах, КаК бих Желал да

мога още ВеднъЖ да започна отначало. ТогаВа бих

напраВил ВсичКо по друг начин!"

започне още ВеднъЖ отначало, но ЖиВота си - не

ужасно е да сме го пропиляли, да не сме го изЖиВели

прабилно! Имаме само един-единстбен ЖиВот! АКо

той е проигран, тогаба той е проигран за Вечността!

ТоВа именно придаВа на думите, Които исКам да Ви

КаЖа, необикновена сериозност.

премина голямо стадо КраВи. И тъй Като точно

тогаВа се подготВях за беседата, помислих си: "КолКо

щастлиВи са тези КраВи. те няма нуЖда да се замис-

лят над Въпроса защо са на този сВят. При тях

положението е ясно: трябВа да даВат мляКо и наКрая

да се преВърнат В гоВеЖдо месо." Вие разбирате -

ЖиВотното няма ну>Кда да се замисля за смисъла на

ЖиВота. ТуК чоВеКът се различаВа от ЖиВотното.

Трагичното е, че има много хора. Които ЖиВеят и

наКрая умират без няКога да са се запитали: "Защо В

същност ЖиВея?" Те не се различават от ЖиВотните.

Виждате, че границата меЖду чоВеКа и ЖиВотното е
много тънКа. ТоВа. Което праВи чоВеКа чоВеК, е тоВа.

че той се запитВа: "Защо съм на този сВят? Защо

съм чоВеК? За КаКВо ЖиВея?"
1. Повърхностните и прибързани отговори.
Приятели мои. има страшно много повърхностни и

прибързани отгоВори на Въпроса "За КаКВо ЖиВея?"

ВеднъЖ. преди много години, получих ВсичКи тези

повърхностни и прибързани отгоВори наКуп. Беше

през 193в година, значи по Времето на Хитлер. Сту-

денти от Мюнстер ме бяха помолили да гоВоря пред

тях на тема: "КаКъВ е смисълът на моя ЖиВот?" и

Веднага ми заяВиха. че не Желаят да слушат доКлад. а

да погоВорят с мен на тази тема. "Добре." - Казах аз

- "неКа започнем: КаКъВ е смисълът на моя ЖиВот? За

КаКВо ЖиВея?"
Тъй Като разгоВорът. КаКто Казах, се Водеше по

Времето на хитлероВия райх. Веднага, разбира се.

стана един и заяВи: "Аз съм туК заради моя народ.
ТоВа е Като лист и дърВо. Отделният лист не озна-

чаВа нищо. дърВото е ВсичКо. Аз съм туК заради моя

народ!" На тоВа аз отгоВорих: "Добре, но за КаКВо е

дърВото? За КаКВо е народът?" Настана тишина. Той

също не знаеше тоВа. Разбирате ли: с тоВа не бе даден

отгоВор на поставения Въпрос. Той само бе изместен.

ТогаВа им Казах: "Мили хора, не биВа да даВате

отгоВори. при Които Въпросът да се изместВа."

ЖиВея?" - запитах отноВо. ТогаВа друг заяВи: "Аз съм

на този сВят. за да изпълнявам дълга си!" "ЧоВече," -

Казах му - "та точно тоВа е Въпросът! КаКъВ е моят

дълг? Аз считам за сВой дълг да Ви пропоВядВам

БоЖието СлоВо. Матилда Лудендорф счита за сВой

дълг да отрича Бога. КаКВо тогаВа е дълг?" ВеднъЖ

един ВисоКопостаВен чиноВниК ми Каза: "Г-н пастор.

поверително Ви КазВам. че по цял ден подписВам

документи, но даЖе и ВсичКите да изгорят, сВетът

паК ще продължи да същестВуВа. Аз страдам от тоВа,

че В действителност Върша безсмислена работа."

КаКВо означаВа дългът? Хиляди есесоВци по Време на

Третия райх избиха стотици хиляди хора. И Когато

ги изпраВят пред съда, те тВърдят: "Ние изпълняВах-

ме нашия дълг. ТоВа ни беше заповядано." ВярВате ли.

че дългът на един чоВеК е да убиВа други хора? Аз не

мога да поВярВам В тоВа. И таКа, Казах на студенти-

те: "Точно тоВа е и Вицът - КаКВо е мой дълг? Кой

моЖе да ми КаЖе тоВа? Ето че паК блокирахме."

един стана и заяВи гордо: "Аз произлизам от стар

благородничесКи род. Мога да проследя предците си

до 1в поколения назад. Едно голямо родословно дърВо!

Не е ли съдържанието и задачата на ЖиВота ми да

продълЖа достойно тази поредица?" На тоВа моЖах

да отгоВоря само таКа: "ЧоВече! АКо не се знае за

КаКВо са ЖиВели тия 1в поколения. тогаВа не си струВа

Към тях да се прибаВи и едно 17-то!"
Разбирате ли: има толКоВа много повърхностни и

прибързани отгоВори. У нас по Вестниците често

могат да се Видят неКролози с един уЖасен теКст:
"Само труд беше тВоят ЖиВот. Ти не помисли ниКога

за себе си, стремеше се само да работиш за близКите

си и тоВа бе най-Висшият ти дълг." Срещали ли сте

го и Вие? ВсеКи път. Когато го чета, ми се Вдига

КръВното. Мисля си: "Та тоВа е невролог за един кон!"

Не е ли таКа? Един Кон трябВа да работи. Но аз не

ВярВам, че един чоВеК идВа на този сВят само за да

постига нещо. ТоВа би било >КалКо. АКо само В тоВа

е смисълът на нашия АиВот. то по-добре би било,

Когато станем на 10 години да се самоубиваме. "Само

труд беше тВоят ЖиВот..." Та тоВа е отчайващо! Не.

тоВа също не е смисълът на нашия ЖиВот.

исКам да стана леКар. И аКо мога да спасяВам чоВешКи

>КиВот. тоВа не е ли един Краси В смисъл на ЖиВота?"

ТогаВа аз му отВърнах: "Добре. Но аКо не знаете за

КаКВо >КиВее чоВеКът, няма ниКаКъВ смисъл да му

спасяВате ЖиВота. По добре му напраВете една ин-

)КеКция, за да умре." Моля. разберете ме праВилно:
недейте да разправяте. че съм Казал, че на хората

трябВа да се праВи ин?КеКция за умъртВяВане. Аз имах

предВид следното: тоВа Все паК не е окончателният

отгоВор на нашия Въпрос за смисъла на )КиВота.

денти! Дори и образованият чоВеК В днешно Време

)КиВее. без да знае защо изобщо е на този сВят.
Мога ли, ме>Кду другото, да отбележа също, че мо>Ке

би малКо ще се ядосате на начина, по Който Ви гоВоря?

Аз мога да употребявам и разни засуКани изречения с

много чу)Кди думи, но тогаВа сигурно след полоВин час

ще сте заспали. И тъй Като аз ужасно се страхуВам

от тоВа, по-добре е да гоВоря таКа. КаКто хората си

гоВорят на улицата. Ясно ли е? Благодаря!
Ви>Кте сега, след Като чоВеК премисли ВсичКо тоВа.

Което само набелязах, ще дойде и отгоВорът, Който

получих тогаВа и от студентите В Мюнстер: "Жи-

Вотът Въобще няма ниКаКъВ дълбоК смисъл. ТоВа. че

съм роден, е чиста случайност. Зад този фаКт не

стои ниКаКВа цел. И затоВа най-добре е да праВим

едно: да се наслаждаваме КолКото се моЖе поВече на
>КиВота." Мо>Ке би най-голямата съблазън. Която чо-

ВеК мо?Ке да срещне е. аКо Внезапно му дойде на ум:

родителите ми не се бяха оженили, аз нямаше да бъда

заченат и роден. Чиста случайност е. че съм туК.

ЖиВотът ми по принцип е напълно безсмислен." Този,

Който има труден >КиВот. В таКъВ момент е много

близо до самоубийството. "Защо трябВа да продъл-

)КаВам още да >КиВея? АКо ВсичКо е случайно и безс-

мислено, по-добре е да се сло)Ки Край!" Знаете ли, че

броят на самоубийствата В Германия е по-голям от

този на загиналите В пътно-транспортни произшес-

тВия? Знаете ли. че оКоло 50% от самоубийците са

млади хора. под 30 години? ТоВа е угасяващата де-

монстрация на нашето Време - ние не Виждаме Вече

смисъл В ЖиВота!

наслаЖдения и удоВолстВия или ще се самоубия."

ТогаВа съм запитВал: "Но аКо той Все паК има няКаКъВ

смисъл? АКо Все паК има смисъл, а Вие ЖиВеете. таКа,

Като че няма? КаК бихте застанали В Края му?"
В Библията има един теКст, Който дълбоКо засяга

ВсеКи. Той е следният: "На чоВеКа е определено ВеднъЖ

да умре, а после - Бо>Кий съд." ВиЖте, трябВа да се

знае този теКст, за да се запитаме съВсем сериозно:

пред БоЖия съд, аКо сме пропуснали смисъла на >КиВо-

та си! Ясен ли е Въпросът? ТогаВа минаВам КрачКа

напред.
2. Кой моЖе да даде отгоЗор?

ЖиВея?" Кой? ЦърКВата? Не! Пасторът? Не! Та той е

В същото положение Като Вас. Професорите? фило-

софите? И те не могат да ни дадат отгоВор на

Въпроса "защо ?КиВея". Само един-единстВен мо>Ке да
ни Ка>Ке за КаКВо >КиВеем, а именно Онзи, Който ни е

призоВал В ЖиВота, Който ни е създал - Бог!

пример: Един ден Влизам В едно Жилище. Там седи един

примерен младей и работи нещо с )Кици и лампички.

Питам го: "ЧоВече. какВа адска машина строиш тук?

КакВо ще бъде тоВа?" Той ми обясняВа Всичко, но

трябВа да призная, че нищо не разбирам. И тогаВа си

мисля: "НиКой не мо>Ке да се сети какВо ще бъде тоВа

и само този, който го праВи. моЖе да Ка)Ке КаКВо ще

стане и за какВо ще слуЖи."
ТаКа е и с нашия >КиВот: само Онзи, Който ни е

създал. мо?Ке да Ка?Ке за КаКВо ни е създал! ТоВа

означаВа. че на Въпроса "За КаКВо >киВея?" мо>Кем да

получим отгоВор само чрез откроВение. Бог трябВа

да ни го ка>ке! Ако аз В момента не чета Библията.

то чрез този Въпрос би трябВало да стигна до нея.

Не бих могъл да издържам поВече, аКо не знаех за КаКВо

съм на този проКлет сВят. Изразът "проклет сВят"

много силен ли Ви се струВа? Този израз е от Библи-

ята. Ако прекарате полоВин година заедно с някой

пастор от големия град. тогаВа ще знаете какВо

искам да Ка)Ка: над този сВят тегне едно ужасно

проклятие и аз не бих издържал да )КиВея В него, аКо

не получех чрез откроВение БоЖия отгоВор.

)КиВота. И тоВа поКазВа КолКо страшно Ва>Кна е за

нас Библията. ПознаВам хора, които малко припов-

дигнато КазВат: "Ние пък не четем Библията!" На

тоВа мога само да отгоВоря: "Мога да Ви доКа?Ка, че

Вие досега не сте се замисляли над Въпроса "За КаКВо

)КиВея?" Но глупостта е много широко разпростране-

на болест и ако от нея се изпитВаха болКи, сВетът

щеше да е изпълнен с Вопли. ИсКам да Ви предам

отгоВора на Библията само с едно изречение: Бог ни

създаде, за да станем НегоВи деца!
КаКто един баща се радВа синът му да прилича на

него, така и Бог създаде чоВеКа "по СВое подобие".

Бог исКа да станем НегоВи деца, Които гоВорят с Него

и с Които Той гоВори, Които Го обичат и Които Той

бил един баща. аКо негоВото дете с години не гоВори

с него! А един чоВеК, Който не се моли, не гоВори със

сВоя Небесен Баща! Ви)Кте сега. Бог исКа ние да сме

НегоВи деца. Които гоВорят с Него. Които Той обича

и Които Го обичат. За тоВа сме на този сВят! Моля

да ме разберете праВилно: аз не гоВоря за ЦърКВата,

за религията и за ВсичКо Възможно, а гоВоря за ?КиВия

Бог. Той Ви е създал, за да бъдете НегоВи деца! Вие

таКиВа ли сте?

трябВа да бъдем Бо)Кии деца, но по природа не сме. В

началото на Библията се КазВа: "Бог създаде чоВеКа

по СВой образ." И след тоВа Библията съобщаВа за

една угасна Катастрофа. ЧоВеКът бе създаден В пълна

сВобода и той се реши протиВ Бога! Той яде от

забранения плод, а тоВа означаваше: "Аз исКам да съм

самостоятелен! Аз мога да >КиВея без Бога!" Разбира-

те ли - Адам ниКога не се е съмняВал, че Бог същес-

тВуВа. но той се осВободи от Него: "Аз ще си ЖиВея

моя ЖиВот по собстВен сценарий!"
В тази ВръзКа трябВа да Ви разКа>Ка една случКа:
насКоро един чоВеК на улицата ме запита: "Пастор

Буш, Вие постоянно гоВорите за Бога. Аз обаче не Го

Ви>Кдам. Кадете ми, моля Ви, КаК да намеря Бога?"

ОтгоВорих му: "Слушайте добре! Представете си, че

имам машина на Времето, с помощта на Която мога

да се дВи?Ка с хилядолетия напред и назад. Например

стигам до началото на чоВечестВото. Една Вечер се

разхождам В райсКата градина. Нали знаете истори-