Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

заселил там и получил парче земя. Отишъл да я

разгледа и устаноВил, че тоВа било едно парче джун-

гла. Той изсяКъл дърВетата, изкоренил дънерите, из-

Вадил сКалните блоКоВе и един ден стигнал дотам, че

да моЖе да Впрегне дВа Вола и да оре. След Като изорал

три КрачКи. плугът заседнал. КаКВо да праВи? Да отиде

ли В Къщи да Вземе динамит и да Вдигне сКалата

заедно с плуга и КраВите ВъВ Въздуха? Не! Заобиколил

с плуга сКалата и продължил да оре. Като сВършил.

работата му изглеждала доста ЖалКа. Но той посял
и поЖънал. След като изорал на следната година,

нещата изглеждали по-добре. Той паК сякъл дърбета,

изКореняВал дънери и Вадил скали, но работата Вър-

бяла много по-добре. На третия път ВърВяло още

по-гладко.
ТаКа трябВа да четете и Библията. ВеднъЖ започ-

нете! И ако нещо не разбирате, на пърВо Време го

пропуснете. Само продължавайте! И изВеднъЖ стига-

те до един теКст, още В пърВата глаВа на НоВия

ЗаВет. Който гласи: "Исус ще спаси СВоя народ от

грехоВете му!" Ще КаЖете: "ТоВа го разбирам! Ами

тоВа се отнася за мен!" Така остаВете Бог да Ви

гоВори чрез Библията! Отделяйте си ВсеКи ден Време

за БоЖието СлоВо! И същевременно Му се помолете:
"Господи! Дай и на мен сВетлина! Нека и аз да

разбирам! ОсВетли сърцето, ума и душата ми!"

пред Вас Библията! Библията е прекрасна Книга! Да,

няма по-аКтуална и по-ВълнуВаща Книга от Библията!
Като млад ВойниК В ПърВата сВетоВна Война бях на

разузнаване при Вердюн. Седях на един ръб над едно

дефиле. Беше Вечер. Настъпваше здрач. И преди да

настъпи нощта, гледам изВеднъЖ, КаК през просеката

подсКача една избързала полеВа Кухня на неприятеля.

Ние изобщо не бяхме мислили, че през тоВа място би

могла да мине Кола. Но тази полеВа Кухня, Която не

бе дочаКала настъпването на нощта, ни подсказа, че

тоВа бе един подстъп Към неприятелските позиции.

Щом Като полеВата Кухня минаВа оттам. тогаВа през

тази просеКа ще минат и пехотинсКите обози, а също

и муниционните Колони Към неприятелския лагер. И

КаКВо напраВихме ние тогаВа? Помислихме ли си: "Да

остаВим просеката на мира и да не я обстрелВаме"?

НапротиВ - обстрелВахме я през цялата нощ!
Чуйте сега: Библията е подстъпът, пътят на снаб-

дителните и муниционни транспорти. БоЖият под-

стъп за подкрепление на християните. И дяВолът е

също таКа хитър и дърЖи под обстрел този път.

ЗатоВа и Библията биВа обстрелвана. Най-глупаВото

момче КазВа: "Ба! Що за Книга!" Най-умните професо-

ри доКазВат. че Библията е само чоВешКо дело. Раз-

бирате ли? ТуК те са единни - преграден огън срещу с

Библията! Но аКо исКате да станете дете на Бога и

да бъдете спасен. тоВа не трябВа да Ви треВоЖи. Не

остаВяйте да оКалят пред Вас Библията! Библията

КазВа. че е написана от хора. Които са били изпълнени

и просветлени от СВетия Дух. И Когато я четете,

сКоро ще забележите, че В нея има един друг. БоЖес-

тВен дух.
ВеднъЖ няКой се оплаКВаше: "За мен БоЖието СлоВо

е няКаК мъртВо. Много бих исКал да бъда спасен, но

НегоВото СлоВо нищо не ми гоВори!" ТогаВа отгоВо-

рих: "Помолете Бога за СВетия Дух! Молете се аКо

трябВа три месеца. ВсеКи ден: "Господи, подари ми

СВетия Дух, за да разбирам ТВоето СлоВо, за да стана

ЖиВ ВъВ Вярата." ПоВярВайте ми: Бог ще Ви отгоВо-

ри, съВсем сигурно!"

БоЖието СлоВо! Без Колебание Ви заяВяВам: днес има

амВони. Където се пропоВядВа едно разводнено ЕВан-

гелие". Там не бих отишъл. Аз не се интересувам от

лимонада, а от Виното на Евангелието. Което доста-

Вя радост! Вие ще разберете, дали Ви се пропоВядВа

радостната Вест за спасение или не. НаВсяКъде има

сВещеници, проповедници и хора. Които могат да Ви

КаЖат Евангелието. Но отиВайте при БоЖието Сло-

Во. ДръЖте се с тези. Които исКат да го слушат на

ВсяКа цена. Напоследък един чоВеК ми Каза: "Знаете ли.

аз съм индивидуалист." На тоВа мога само да отго-

Воря: "Вие ниКога няма да моЖете да стоите В ЖиВата

Вяра аКо не друЖите с други християни и аКо не

ходите там. Където се пропоВядВа БоЖието СлоВо!"
ЕЗангелие = блага, радостна Вест (гр.)
И наКрая ВъВ Връзва с тоВа исКам да Ви разКаза още

една случва с една стара )Кена. с която се запознах.

ВеднъЖ един младей ми каза: "Моля Ви, не разказ3айте

случКи със старици!" Но тоВа си беше негоВо усещане.

Та тази стара Жена изигра голяма роля В моя ЖиВот.

Срещнах последователно трима инженери, Които

посредством нея бяха стигнали до Вяра В Исус. Забе-

лязах, че от тази ?Кена беше излязла голяма сила и я

потърсих. Тя беше ВдоВица на миньор. ЗарадВа се,

Когато отидох и ми разКаза КаК е поВярВала. ЖиВеела

В едно селце. Което днес Вече се е сляло с Есен. КазВа

се Шопенберг. а ние го наричаме КорКоВия хълм. Един

ден прочела ВъВ ВестниКа, че В църКВата "СВ. ПаВел"

ще бъдат представени дВама ноВи пастори и Казала

на сВоите приятелки: "ТоВа Винаги е голямо събитие

В Есен. хайде да отидем!" Тръгнали през полето на

път за Есен. До църКВата "СВ. ПаВел" било много

далече. Когато пристигнали, огромната църКВа била

Вече препълнена. Те застанали отзад. ТогаВа бил пред-

стаВен единият пастор. Който по-Късно имаше ог-

ромно духоВно Влияние В Есен - Юлиус Даман. Жената

разКаза: "Юлиус Даман застана на амВона за пръВ път

и прочете от Евангелието: "Бог толКоВа Възлюби

сВета, че даде СВоя Син. за да не бъде изгубен ниКой,

Който ВярВа В Него, но да има Вечен ЖиВот." И тогаВа

се наВеде напред и Каза: "От стотиците хиляди думи

В Библията от ниКоя друга не се страхуВам таКа,

КаКто от думата изгубен. ЧоВеК, Който не търси Бога,

мо>Ке да бъде заВинаги изгубен - Бог да го остаВи.

ТоВа е адът!" Аз бях застанала отзад, просто едно

момиче В голямата църКВа. Оттам не мо>Ках да чуя

нищо поВече. Но тези думи ме удариха Като гръм. "Аз

също съм изгубена! Аз нямам мир с Бога! Нямам

прошКа за грехоВете си! Аз не съм дете на Бога! Аз

съм изгубена!" Отидох си В Къщи Като насън. След

три дни баща ми ме попита: "Болна ли си?" Тя се

опитала да обясни на родителите си, а те Казали: "Ти

си се побъркала! НерВите ти не са В ред!" Не могла

да обясни на ниКого сВоя смъртен страх: "Аз съм

изгубена..." Желая Ви ВсичКо добро, но ВъпреКи тоВа,

или по-сКоро точно затоВа Ви по>КелаВам да из)КиВе-

ете този момент, да почуВстВате действието на

СВетия Дух и да разберете: "Аз съм изгубен!" По-на-

татъК тя разКаза следното: "Четири седмици ходех

напълно негодна за нищо. И тогаВа няКъде прочетох:
"Пастор Даман отноВо ще пропоВядВа..." ТогаВа паК

отидох от Шопенберг В Есен. По целия път се молих.

На ум ми дойде само една молитВа. един стих от една

песен:
"Сал едно е нуАно. БоАе.

научи ме него да познаВам.

ВсичКо друго. КаКто и да изглежда.

се оКазВа само теМо бреме."
ТаКа се молела през целия път. Влиза В църКВата

"СВ. ПаВел". Даман пропоВядВа. ЦърКВата е препълне-

на. За нея паК няма място и трябВа да стои отзад. И

паК се помолила: "Сал едно е нуЖно, БоЖе,/научи ме

него да познаВам." Започнали да пеят. тя отВорила

песнарКата на посочения номер на песента и с удиВ-

ление Видяла, че тоВа е точно нейната песен - молит-

Ва: "Сал едно е ну>Кно. Бо>Ке,/ научи ме него да

познаВам..." И тогаВа си помислила: "АКо ВсичКи туК,

молейКи се, пеят тази песен, тогаВа ще се случи

нещо". ТогаВа пастор Даман се КачВа на амВона и

прочита един стих от Евангелието на Йоан: "Исус

КазВа: Аз Съм Вратата. Който Влезе през Мен, ще бъде

спасен. Амин." И тя продължи: "За Втори път бях В

църКВата и отноВо нищо не чух, осВен тези думи,

защото на момента ВсичКо ми стана ясно: Исус,

Възкръсналият, е Вратата на >КиВота! Аз минах през

нея! Нищо поВече не чух от проповедта, но тоВа ми

беше достатъчно. Аз Влязох В )КиВота!"
Обичам често да разКазВам тази история. Когато

срещам хора. Които КазВат: "О, аз не ходя на църКВа!

Не мога да понасям Въздуха там. Предпочитам да

отида В гората. Където птичКите пеят и дърВетата

шумят." ТогаВа аз им отВръщам: "Тази >Кена ниКога

нямаше да поВярВа, аКо не беше отишла да чуе Божи-

ето Слобо."
Е, КаКВо трябВа да напраВим? Скъсайте с Вашето

изтървано неВерие! Скъсайте с нечуваното си самом-

нение! НапраВете решителната стъпКа! Скъсайте с

ясно осъзнатите грехоВе! ГоВорете с Бога! Четете

Библията! Идете да слушате БоЖието СлоВо!
ТрябВаше да отгоВоря на Въпроса "КаКВо трябВа да

напраВим?", и Ви дадох Ва>Кни отгоВори, но на ВсяКа

цена искам накрая да Ви КаЖа с няКолКо думи най-Важ-

ното: По принцип решаВашото не е тоВа. което ние

праВим, Колкото и Ва)Кно да е то. РешаВашото е тоВа,

което Бог е напраВил за нас - чрез Исус! ТоВа е

радостната Вест, Която имам да Ви съобщя: "Исус

напраВи ВсичКо - за ВсичКи!" Той дойде при нас, за нас

умря, за нас Възкръсна, за нас Той седна отдясно на

Бога. Той е добрият пастир. Който праВи ВсичКо за

СВоите оВце. АВторът на 23-ти псалом потВърЖда-

Ва: "Господ ми е пастир, няма да остана В ну>Кда." И

изброяВа колко безкрайно много праВи за него Доб-

рият пастир. О. как бих >Келал и Вие да Кадете:

улицата В Есен, Когато срещу мен се зададе един

1в-годишен младей, загубил ума и дума. Тъй Като го

познаВах от моята работа с младежите, го попитах:

В болницата и ме стерилизираха, защото майКа ми е

еВрейКа. А Когато се Върнах В Къщи. родителите ми

бяха изчезнали." Той поВече не ги Видя. Арестували

баща му, а майКа му откарали В ОсВиенцим В Концен-

трационен лагер! Мо>Ках само да помогна на момчето

да стигне до Холандия. Оттам заминал за АмериКа.

Но ниКога няма да забраВя Вида на този уплашен до

смърт чоВеК: "ЗаВляКоха ме В болницата и ме стери-

лизираха. защото майКа ми е еВрейКа. А Когато се

Върнах В Къщи. родителите ми бяха изчезнали." А

подобни случаи имаше с милиони! И тогаВа чоВеК

започВа да се пита: "А Бог?", "Къде е Бог?". "Той нищо

ли не КазВа за тоВа?", "Защо Бог мълчи?"

училище. Убил 12 малКи деца. И паК ВъзниКВат Въпро-

сите: "А Бог?", "Защо мълчи Бог?"
Или пъК си мисля за една млада )Кена. Която има раК.

БаВно и В угасни мъКи тя умира и остаВя децата си

сираци. ВсеКи. Който е бил сВидетел на таКиВа стра-

дания. трябВа да се е запитал: "А Бог? Защо Бог

мълчи?"
Има много хора. Които могат да разКа?Кат сВоята

история и да запитат: "А Бог? Къде е Бог? Защо мълчи

Бог?"
Нашият любим поет Фридрих Шилер е съчинил

няКога стихотворението "Ода на радостта":

Дъщери от Елизиум..."

трябВа да ?КиВее един мил Баща!" Но съвременният

поКроВ не мо)Ке да >КиВее един мил Баща!"

се натрапВат Въпросите: "Къде е Бог? Защо Той

допусКа тоВа? Защо мълчи Той за ВсичКи тези угасни

неща?". мо>Ке да достигне до точКата. Когато Въз-

ниКВа опасната мисъл:"А мо>Ке би няма ниКаКъВ Бог?

МоЖе би небето е празно? Мо>Ке би атеизмът Все паК

е истина?" Приятели мои. Комуто дойдат таКиВа

мисли, той трябВа да се у>Каси от тази перспеКтиВа!

Защото, аКо е истина, че няма ниКаКъВ Бог. тоВа би

било ужасно. ТогаВа ние, хората. - ние, чудовищата!

- бихме били остаВени сами на себе си! ТогаВа бихме

били Като изгубени деца. Които не знаят пътя за

дома. Няма Бог? КолКо злоВещо! Когато хора ми

КазВат: "Аз съм атеист.". тогаВа им заяВяВам: "Вие

не подозирате КаКВо КазВате с тоВа! Над нас да няма

нищо! Ние да сме остаВени сами на себе си! Ние - сами

едни с други!" За чоВеКа няма нищо по-у>Касно от

чоВеКа, нали? Римляните са имали една погоВорКа:

чоВеКа е ВълК" - ужасно!

чуВал думите: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа! Защо

мълчи Бог пред ВсичКо тоВа?" И тъКмо защото

толКоВа често са ме питали, сега исКам да отгоВоря

на този Въпрос.

ТрябВа обаче предварително да КаЖа: аз не съм

частният сеКретар на Бога. Той не ми е доВерил

планоВете Си, нито ми е диКтуВал стенограма. Раз-

бирате ли? Само по себе си е малКо глупаВо да се пита

таКа. Като че ли ние бихме могли да разберем Бога.

Богът, Когото аз бих могъл да разбера, би бил най-

много няКой деКан или еписКоп. Тях Все още мога да

ги разбирам. Но този. Когото аз бих могъл да разби-

рам, не би бил Бог. На едно място В Библията Бог

КазВа: "Моите мисли не са Като Вашите мисли и

Моите пътища не са Като Вашите пътища." ТоВа е

доста ясно.
Но аз Все паК съм научил някои неща от ьиьлията

и исКам сега. доКолКото мога. да отгоВоря на Въпроса:

мълчи?" е постаВен неправилно. Той Всъщност е пос-

таВен таКа. сяКаш се намираме В съдебна зала. На

съдийския стол седи г->Ка Шулце или пъК пастор Бущ.

А на обвиняемата сКамейКа седи Бог. И тогаВа КазВа-

ме: "Обвиняеми Бо>Ке, КаК мо>Кеш да допусКаш ВсичКо

тоВа? Защо мълчиш?" ИсКам да Ви Ка>Ка абсолютно

ясно: таКъВ Бог, Който да седне на обвиняемата

сКамейКа. няма!
Спомням си една невероятна сцена от Времето,

Когато бях още съВсем млад пропоВедниК. Бях 27-го-

дишен. Когато дойдох В Есен, В годината на избухВа-

нето на голямата миньорска стачКа, Която много

разбуни духоВете. Един ден минаВам Край един пло-

щад. НяКаКъВ чЬВеК се е изпраВил Върху сандъК от

сапун и гоВори Възбудено на стоящите оКоло него.

ГоВори за гладни деца, еКсплоататорсКи надници и

безработица. ИзВеднъ>К ме ВиЖда, познаВа ме и КрясВа:
"Ха, ето го и попа! Я ела насам!" ОбиКноВено се

отзоВаВам на любезна поКана, таКа че отиВам Към

групата. Хората се отдръпВат да ми напраВят път.

за да стигна до оратора. ОКоло мен има моЖе би оКоло

стотина миньори. ЧуВстВам се малКо особено. В

университета не ме бяха подготвяли за таКиВа ситу-

ации. И тогаВа онзи започВа: "Чуй сега, попе! АКо има

няКаКъВ бог. Което аз не зная. но моЖе и да има. тогаВа

исКам. Когато умра, да се яВя пред него и да Ка>Ка:" -

и той изКрещя - "Защо си допуснал хората да бъдат

разКъсВани на парчета по бойните полета? Защо си

допуснал деца да гладуВат, а други да изхВърлят храна.

защото имат тВърде много? Защо си допуснал хора-
та да страдат и да умират от раК? Защо? Защо?" И

тогаВа ще му Ка^Ка: <Ти. бо)Ке, напусни! Махай се! Хайде

изврещях: "ПраВилно! Да се маха този бог! Вън!"

ИзВеднъЖ стаВа съВсем тихо. Ораторът се стъписВа:
"ЧаКайте. ама Вие сте сВещениК! Вие не можете да

Викате "Да се маха този бог!" На Което аз отгоВорих:

и пред Когото би могъл таКа да си отВаржи устата.

Който се остаВя да го подВеЖдат под отговорност,

пред Когото ти застаВаш Като съдия, а той Като

обВиняем - таКъВ бог има само В тВоето Въображе-

ние. На него мога да КаЖа само "Махай се оттуК!" Да

се маха този шантаВ бог. Когото нашето Време само

си е измислило. Когото мо>Кем да обВиняВаме. да го

тиКВаме настрана или да си го прибираме обратно -

според нуждата! ТаКъВ бог няма! Но аз исКам да ти

КаЖа нещо: има един друг, истинсКи Бог. Пред Него

ти ще се яВиш Като обВиняем и няма да моЖеш дори

да си отВориш устата, защото Той ще те попита:

"Защо не си Ме почитал? Защо не си Ме призоВал?

Защо си >КиВял В нечистота? Защо си лъгал? Защо си

мразил? Защо си се Карал? Защо си...?" ТаКа ще те

пита. ТогаВа думите ще ти заседнат на гърлото! И

тогаВа на хиляда едно няма да моЖеш да отВърнеш.

Няма таКъВ бог, на Когото мо>Кем да КазВаме: "Махай

се!", но има един сВят, ЖиВ, истински Бог, Който

няКога на нас мо>Ке да КаЖе: "Махай се!"
ТоВа исКам да КаЖа и на Вас: аКо чуете хора. Които

да Корят Бога: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа? Защо

Бог мълчи?". тогаВа им Кадете: тоВа би бил един

глупоВат. Въображаем Бог, Когото ние бихме могли

да обВиняВаме. Има обаче само един сВят Бог, Който

обВиняВа нас. Вас и мен! Изпълнихте ли БоЖиите

запоВеди? КаКВо си мислите тогаВа? Бог гледа сери-

озно на СВоите запоВеди. Ние сме обвиняемите, а не

Бог!
ТоВа е пърВото, Което исКах да Ви КаЖа събсем ясно:
цялата постановка на Въпроса е погрешна.
А сега и Второто:
2. Мълчанието на Бога е Неговият съд.
Защо Бог мълчи? ВиЖте, Бог наистина често мълчи.

И мълчанието на Бога е най-уЖасният съд над нас!

КаКъВто го изобразяват на много Картини - дяВолът

пече душите на огън и други подобни глупости. Аз

ВярВам. че адът е. Когато Бог няма КаКВо поВече да

КаЖе на хората. ТогаВа моЖете да Го ВиКате, моЖете

да се молите. моЖете да Крещите, но Той Вече няма

да отгоВаря! РусКият писател ДостоеВсКи е Казал

ВеднъЖ: "Адът е оноВа място. Където Бог ниКога

поВече не поглеЖда" - Където окончателно сме се

отърВали от Него. Където наистина сме изоставени

от Бога. Да. БоЖието мълчание е НегоВият съд. И

ВиЖте сега: адът започВа оттуК. с тоВа, че Бог мълчи.

Библията: имало дВа града - Содом и Гомор, ВисоКо-

разВити градоВе с изтънчена цивилизация. Там не

отричали Бога. Вероятно имало и няКолКо сВещеници

насериозно. ПотъпКВали запоВедите Му. МоЖе би на

погребения или сВатби са споменавали "Дяда Господа".

но иначе изобщо не се сещали за Него. В Содом ЖиВеел

един набоЖен чоВеК на име Лот. Той от Време на Време

КазВал: "Не моЖе чоВеК да постъпВа таКа спрямо Бога!

Не се лъЖете, Бог не позВоляВа да се подиграват с

Него! КаКВото посее чоВеК, тоВа и ще поЖъне!" "О."

не си няКаКъВ пастор? Стига с тия глупости: "КаКВо-

то посеел чоВеК, тоВа и щял да поЖъне!" Един ден

обаче тоВа се случило. На разсъмване - Като предВа-

рително бил изВел Лот и семейството му оттам -

Бог запоВядал Върху градоВете да заВалят огън и сяра

от небето. КаКВо е тоВа, знаем от бомбардировките

през Войната, но Бог моЖе да го напраВи и без

самолети. Мога да си предстаВя КаК хората са сКачали

от леглата си и са ВиКали: "ВсичКи В мазетата!" И

човек се изкушава да КазВа: "Братя, над зВездния покров не моЖе да ЖиВее един мил Баща!"

Всеки, Който се е сблъскал с това, ВсеКи, Комуто се натрапВат Въпросите: "Къде е Бог? Защо Той допусКа това? Защо мълчи Той за Всички тези ужасни неща?". моЖе да достигне до точКата, богато Въз-никВа опасната мисъл:"А може би няма никакъВ Бог? МоКе би небето е празно? МоЖе би атеизмът Все пак е истина?" Приятели мои, Комуто дойдат такиВа мисли, той трябВа да се ужаси от тази перспеКтиВа! Защото, ако е истина, че няма никакъв Бог, тоВа би било ужасно. ТогаВа ние, хората, - ние. чудовищата! - бихме били остаВени сами на себе си! ТогаВа бихме били като изгубени деца. които не знаят пътя за дома. Няма Бог? КолКо злоВещо! Когато хора ми казВат: "Аз съм атеист.", тогаВа им заяВяВам: "Вие не подозирате КаКВо КазВате с тоВа! Над нас да няма нищо! Ние да сме остаВени сами на себе си! Ние - сами едни с други!" За чоВеКа няма нищо по-уЖасно от чоВеКа, нали? Римляните са имали една погоВорКа:

"Хомо хомини лупус ест." ТоВа означаВа: "ЧоВеК за

чоВека е ВълК" - ужасно!

Не мога да Ви опиша колко пъти Като пастор съм чуВал думите: "Как може Бог да допусне тоВа! Защо мълчи Бог пред Всичко това?" И тъКмо защото толКоВа често са ме питали, сега исКам да отгоВоря

на този Въпрос.

ТрябВа обаче предварително да КаЖа: аз не съм частният секретар на Бога. Той не ми е доВерил планоВете Си, нито ми е диКтуВал стенограма. Разбирате ли? Само по себе си е малКо глупаВо да се пита таКа, Като че ли ние бихме могли да разберем Бога. Богът, Когото аз бих могъл да разбера, би бил най-много няКой деКан или еписКоп. Тях Все още мога да ги разбирам. Но този, Когото аз бих могъл да разбирам, не би бил Бог. На едно място В Библията Бог КазВа: "Моите мисли не са Като Вашите мисли и Моите пътища не са Като Вашите пътища." ТоВа е

доста ясно. вв

"Защо мълчи Бог?"

1. По начало Въпросът е поставен погрешно.

ПърВо исКам да кажа следното: Въпросът "Защо Бог мълчи?" е постаВен неправилно. Той Всъщност е пос-таВен таКа, сяКаш се намираме В съдебна зала. На съдийския стол седи г-Жа Шулце или пъК пастор Буш. А на обвиняемата сКамейКа седи Бог. И тогаВа КазВа-ме: "ОбВиняеми Боже, КаК можеш да допускаш ВсичКо тоВа? Защо мълчиш?" ИсКам да Ви кажа абсолютно ясно: таКъВ Бог, Който да седне на обвиняемата сКамейКа. няма!

Спомням си една невероятна сцена от Времето, Когато бях още съВсем млад пропоВедниК. Бях 27-го-дишен. Когато дойдох В Есен, В годината на избухВа-нето на голямата миньорска стачКа, Която много разбуни духоВете. Един ден минаВам Край един площад. НяКаКъВ чоВеК се е изпраВил Върху сандъК от сапун и гоВори Възбудено на стоящите оКоло него. ГоВори за гладни деца, еКсплоататорсКи надници и безработица. ИзВеднъЖ ме ВиЖда, познаВа ме и КрясВа:

"Ха, ето го и попа! Я ела насам!" ОбиКноВено се отзоВаВам на любезна поКана, таКа че отиВам Към групата. Хората се отдръпВат да ми напраВят път, за да стигна до оратора. ОКоло мен има може би оКоло стотина миньори. ЧуВстВам се малКо особено. В университета не ме бяха подготвяли за таКиВа ситуации. И тогаВа онзи започВа: "Чуй сега, попе! АКо има няКаКъВ бог. Което аз не зная, но може и да има, тогаВа исКам, Когато умра, да се яВя пред него и да кажа:" -и той изКрещя - "Защо си допуснал хората да бъдат разКъсВани на парчета по бойните полета? Защо си допуснал деца да гладуВат, а други да изхВърлят храна, защото имат тВърде много? Защо си допуснал хората да страдат и да умират от раК? Защо? Защо?" И тогаВа ще му Кажа: "Ти, боЖе, напусни! Махай се! Хайде

в7
да те няма!" Така Крещеше чоВеКът. ТогаВа и аз изврещях: "ПраВилно! Да се маха този бог! Вън!" ИзВеднъж стаВа събсем тихо. Ораторът се стъписВа:

"Чакайте, ама Вие сте сВещениК! Вие не можете да Викате "Да се маха този бог!" На Което аз отгоВорих: