Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

"В този момент ми стана ясно КаКВо означаВат думите на Библията: "БоКията любоВ е изляна В сърцата ни" - аз моЖех да обичам този чоВеК! Мислех си: "Бедни чоВече! Ти нямаш ниКого, Който да те обича. Само омраза те заобикаля! КолКо ми е добре на мен, Като дете на Бога!" Разбирате ли, той е могъл да го обгърне със съчуВстВие и състрадание. Онзи не му ходел Вече по нерВите! ТогаВа началникът на лагера сКочил - той усетил тоВа - и избягал наВън! Дапоцо го посетил след Войната. ЧоВеКът побледнял: "Вие исКате да си отмъстите!" "Да," - Казал Дапоцо -"исКам да си отмъстя. ИсКам да изпия чаша Кафе у Вас. А В Колата е тортата. Която съм донесъл. Сега ще ядем и пием заедно!" И този чоВеК бил съКрушен. Разбрал, че Който е подвластен на Исус, може и без омраза, че е осВободен от синдрома "ходене по нер-

170

Вите", защото Божията любоВ е изляна В сърцето му.

Когато тоВа ми стана ясно, си помислих: "Аз също исКам да даряВам любоВ!" Но тогаВа забелязах, че ние не моЖем. Нашето сърце е неизКазано егоистично. Да, има хора. Които моЖем да обичаме, защото са ни симпатични. Но онези. Които ни ходят по нерВите?

Спомням си за един разгоВор с един работник -Комунист, Който Каза: "Ние проведохме демонстрация В защита на Кулите В Шанхай!" На Което отго-Ворих: "Чудесно! А Вашият съсед?" ТогаВа той изтърси: "Само да го срещна, ще го цапардосам по тиКВа-та!" Разбирате ли: "Обичай далечния сиГ" - тоВа не е толКоВа трудно, но: "Обичай ближния си!" - туК Вече стаВа словно.

Мисля си, че сВетът би се променил едВа тогаВа, Когато бих могъл да обичам ближния си - КаКто трудния, таКа и опасния, таКа и онзи. Който ми Аелае злото. ТоВа чоВеК не моЖе да изВърши сам от себе си. ТоВа е един подарък от Бога. Приятели мои, тоВа, разбира се, не е лесно. Самият аз съм го изпитал. А именно - Когато Исус Влезе В ЖиВота ни и ни подари мир с Бога и исКа да ни подари мир и с оКолните, тоВа боли, защото Той ни поКазВа, че ние много поВече ходим по нерВите на другите, отКолКото те по нашите, че другите много по-трудно ни понасят, отКолКото ние тях. ОтКаКто познаВам Исус, Той ми поКазВа КаКВа е Вината ми Към другите. И тогаВа тоВа, че Спасителят е умрял на Кръста и ни прощаВа грехоВете, стаВа още по-сКъпоценно за нас.

171
Вие разбирате - Исус предизвикВа голяма реВолюция В живота ни, но ние трябВа да Го приемем! И затоВа исКам да Ви помоля, не само да чуете тоВа, но и сами сериозно да се отнесете към Исус. Бих ?Келал да можете да Кадете: "Аз намерих Исус! И Той ме намери!"

172

По бреме на моята младост хората с ВъодушеВле-ние четяха ноВелите на един писател на име МаКс Ейт, Който днес е Вече забраВен. Той Всъщност беше инженер и черпеше сВоите сюжети глаВно от началото на техническия ВеК. Една от ноВелите му носеше заглавието "Професионална трагедия". В нея се опис-Ва ЖиВотът на млад инженер, Който един ден при особени обстоятелства получаВа гигантска поръчКа - да построи мост над една реКа, Която по-сКоро предстаВляВала морсКи ръКаВ. ТоВа било трудна задача, защото осноВите на моста били изложени постоянно на Влиянието на прилиВите и отлиВите. И В началото на техническия ВеК хората още не разполагали със средстВата на нашето Време. Младият чоВеК построяВа този огромен мост. Когато мостът е готоВ, се състои голямо празненство с музиКа, знамена и репортери от пресата. Официални лица мина-бат с ВлаК по моста. Младият чоВеК е В центъра на Вниманието. ВсичКи Вестници публиКуВат името му. И той преуспяВа - създаВа В Лондон огромно архи-теКтурно бюро, оЖенВа се за богата Жена. Има ВсичКо, Което моЖе да си пожелае. Но Все паК В ЖиВота му има една странна тъмна тайна, за Която знае нещо само Жена му. Винаги, Когато настъпВа есен, той изчезВа. ОтиВа при сВоя мост. И Когато нощем бушуВа бурята и плющи дъЖдът, той стои наВън при моста, уВит В дъждобрана си и изпълнен със страх. Той буКВално усеща заедно със сВоя мост КолКо силен е натисКът на бурята Върху него и се пита за сетен път дали Колоните са изчислени достатъчно добре и дали ще издържат ударите на Водната стихия. Когато бурите преминават, той се Връща В Лондон и отноВо стаВа голям чоВеК, играещ значителна роля В общестВото. НиКой не забелязВа, че Всъщност той ЖиВее В постоянен страх: "Добре ли е построен мостът? Наистина ли е достатъчно здраВ?" Тези мъчителни Въпроси били тъмната тайна на негоВия

173
АиВот. Макс Ейт описВа покъртително КаК в една ужасна бурна нощ, изпълнен със страх, инженерът отноВо наблюдаВа сВоя мост. ВиЖда ВлаКа, Който се носи по него. Все още ВиЖда задните му сВетлини, Когато те изВеднъ?К изчезВат В грохота на бурята. И тогаВа той разбира: ВлаКът е паднал В пропастта. В бушуващите Вълни. Мостът се сКъсал по средата.

Когато аз Като младс момче прочетох тази ноВела за пръВ път, В глаВата ми се промъкна мисълта: не е ли тоВа историята на ВсеКи чоВеК? Ние ВсичКи строим моста на нашия ЖиВот и от Време на Време, през няКоя безсънна нощ, или Когато нещо ни смути, В нас се събужда страхът: "Всъщност праВилно ли съм построил моста на моя ЖиВот? Ще устои ли на ЖитейсКите бури?" И тогаВа усещаме съВсем точно:

"Нещо не е съВсем наред. Мостът на ЖиВота ни не е съВсем наред!" И тоВа е пърВото, Което исКам да Ви поКаЖа:

1. Нещо не е съвсем наред.

Като пастор В големия град съм имал Възможност да питам много хора: "Кадете, моля. Вашият ЖиВот напълно В ред ли е?" Още не съм срещнал чоВеК, Който да не заВърши отгоВора си с признанието: "КаКВо да КаЖа, много неща трябваше да бъдат иначе." Естес-тВено, аз не бих могъл на КаЖа Къде е слабото място на моста на Вашия ЖиВот. Но ВсеКи от Вас знае много добре: "Много неща трябВаше да бъдат иначе!"

И тогаВа от Време на Време изразяваме намерението: "ИсКам да се променя! ИсКам да се опраВя В тоВа или оноВа!" Кадете, ВярВате ли наистина, че чоВеК моЖе да се промени? Не, чоВеК В същността си не моЖе да се промени. Библията КазВа тоВа доста брутално: "Мо?Ке ли негърът да промени Ко?Ката си или леопардът петната си? ТолКоВа можете и Вие да праВите добро. Вие, Които сте се научили да праВите зло!"

174
СВетът е пълен с речи за морал и морални принципи, но ниКой не моЖе да промени себе си. ТоВа е теЖКа дума. Аз често стоя потресен сред хората, с Които се срещам: "Вие знаете много добре, че мостът на Вашия ЖиВот не е В ред!" И тогаВа те питат: "Да, но КаКбо да напраВим? Та ние не моЖем да се променим!" ТаКа е - развратният не мо*е да очисти сърцето си. Лъжците не могат да станат праВдиВи. Егоистът не моЖе изВеднъЖ да стане любвеобилен, моЖе би ще успее да симулира малКо любоВ, но ще си остане Все таКа себелюбиВ, КаКто и преди. И нечестният не моЖе да стане честен. АКо знаех Къде не е В ред мостът на ЖиВота Ви, щях да Ви Кажа! Но Бог мо?Ке да Ви поКаЖе тоВа.

Има една ВълнуВаща истина. Която Библията ни поКазВа. Аз не си измислям мои идеи, а Ви съобщаВам тоВа, Което КазВа Божието СлоВо. И гледайте. Библията ни носи едно нечуВано послание, от Което дъхът ни спира! Тя КазВа: ЖиВият Бог изпрати В нашия сВят Един, Който може да промени и нас, и живота ни! И тоВа не е ниКой друг, а НегоВият Син - Господ Исус!

2. Всичко моЯсе да се промени.

Приятели мои, не зная дали ЦърКВата е ВиноВна за тоВа, че хората считат християнството за сКучна работа. ТоВа, че Бог е изпратил СВоя Син Исус на сВета Като единстВен шанс за нас, е най-ВълнуВащо-то послание на ВсичКи Времена! Този Исус изрича нечуваните думи: "Ето, Аз праВя ВсичКо да стане ноВо!" Той и само Той мо?Ке да променя хората!

ВиЖдал съм пияници. Които са били освободени от този пороК. Егоистични стари Жени, Които са измъчвали сума ти народ оКоло себе си със сВоя егоизъм, избеднъА се преобразяват и започВат да разбират другите. МъЖе, обвързани В нечисти отношения, се осВобоЖдаВат от тях. Исус променя чоВеКа! Исус идВа

175
и ВиЖте: ВсичКо стаВа ноВо! ТоВа не е приКазКа. Бих могъл да Ви разКаЖа Купища примери.

И затоВа ние, Които добре знаем, че мостът на ЖиВота ни не е съВсем В ред, се нуждаем от този Спасител. НуЖдаем се от Господ Исус - не от хрис-тиянство. а от Христос^. Разбирате ли, не се нуждаем от религия, от догми, от църКоВност, а от ЖиВия Спасител! И Той е туК! Можете още днес да Го призоВете и да Му разКаЖете цялата си ЖитейсКа неВоля. ТоВа е чудесното съобщение. Което имам за Вас.

ПозВолете ми да илюстрирам това. Което исКам да Ви КаЖа. Преди изВестно Време бях за една седмица В Мюнхен. Към Красотите на Мюнхен спада и огромният парК В центъра на града - Английската градина. Тъй Като моят хотел се намираше наблизо, ВсяКа сутрин отиВах там. На Входа по едно дърВено мостче се минаВа над една реКичКа. ВляВо от него Водата се спусКа по една стръмна стена. И един ден забелязах КаК В долния Край на стената по Водата танцуВа едно парче дърВо. И тъй Като имах Време, наблюдавах КаК то се Въртеше В Кръг. На моменти изглеждаше, че ще излезе от Кръга и ще тръгне нататък по течението, но ВодоВъртеЖът отноВо го улаВжие. Когато отидох на следния ден, дръВцето Все още беше там. Изглеждаше, сяКаш се опитВа да Влезе В течението, но ВодоВъртеЖът паК го поемаше. МоЖете ли да си представите тоВа? До него течеше буен потоК, но то постоянно се Въртеше В Кръг!

ТаКа е и В ЖиВота на поВечето хора. ВсичКо се Върти В същия стар Кръг: същите грехоВе, същите потребности, същото безбоЖие, същото отчаяние В душата. Все същото еЖеднеВие, Все В един и същи Кръг! А туК има един потоК, една ЖиВа реКа, Която изВира от БоЖия Син, от Исус. Този Исус е умрял на Кръста за нас. Дори и нищо друго да не разбирате, поВярЗайте:

щом Бог остаВя СВоя Син да умре таКа уЖасно на Кръста, то тоВа трябВа да означаВа нещо! Погледнете мислено Към Него: "И мен, там Той изКупВа и мен!" ТоВа трябВа да означаВа нещо! Не моЖете просто да

. I

>11

отминете! ТрябВа да се постараете да разберете защо! И после, на третия ден. Бог Го ВъзКресяВа от гроба. От този Исус изВира един потоК на спасение! Но ние сме Като дръВцето В Английската градина -Въртим се В Кръг Все на същото място. В Английската градина си помислих: трябВа няКой само да го побутне малКо и дръВцето ще тръгне по течението. Но не моЖех да стигна до него, тъй Като не исКах да падна ВъВ Водата. Ние обаче не сме парчета дърВо. Тази една КрачКа наВън от Вечния стар КръгоВрат, КрачКата В потоКа на спасението. Който изВира от БоЖия Син, трябВа да напраВим сами. Но наКрая ВиЖдаме, че Все паК Бог ни е притеглил! Сега трябВа да Ви КаЖа -стъпКата В потоКа на спасението трябВа да я напра-Вите сами! И има хора. Които съВсем ясно усещат, че Бог притегля сърцето им, за да напраВят КрачКата от Вечния стар КръгоВрат Към потоКа на спасението, Който изВира от Исус.

3. ТаКа или таКа.

ИсКам да Ви поясня тоВа с помощта на няКолКо библейски разКаза: Апостол ПаВел бил изпратен В затВора В град Кесария. Там била резиденцията на римсКия упраВител. НоВият римсКи упраВител се Каз-бал Фест. Един ден на Фест му дошъл на гости юдейсКият цар Агрипа със сВоята Жена ВерениКия. И дВамата му Казали: "ВиЖ КаКВо, Фест, ти имаш туК един интересен затВорниК на име ПаВел. Бихме исКали да го чуем няКой път." ТогаВа отноВо бил организиран голям поКазен процес на интересния затВорниК на име ПаВел. Събират се знатни Военни, политици и чиноВ-ници. Фест, Агрипа и ВерениКия се пояВяВат и сядат на построените за целта троноВе. Под строй пристигат римсКи легионери. Пищна гледКа! И тогаВа ВъВеЖдат обвиняемия. Но след няКолКо минути сценарият се променя - изВеднъЖ обВиняем е Вече не ПаВел, а цялото общестВо, събрано оКоло него. ТогаВа ПаВел произнася една страхотна еВангелизационна

17в

177
реч, 3 която изясняба на сВоите слушатели кой е Исус. Този път той не им гоВори толкова за техните грехоВе, а обрисуВа пред очите им БоАия Син, Който е казал: "Който е Жаден, неКа дойде при Мен и да пие." "Вие с Вашата Вечна ЖаЖда, с Вашия Вечен глад, с Вашия Копней за Бога и с Вашия страх от смъртта, чуйте: Исус протяга ръце и КазВа: "Елате при Мен Всички, Които сте отрудени и обременени!" ТаКа ще да им е гоВорил ПаВел. ТаКа ше е ВъзВеличил пред тях Господ Исус, Когото лично познаВал. И богато сВър-шВа, управителят Фест заяВяВа: "ПаВле, ти моЖеш да гоВориш чудесно. Но ми се струВа, че тоВа Което КазВаш е малКо побъркано. Влияеш се от темперамента си." Той нищичКо не бил разбрал, този Фест. За няКои хора Библията КазВа: "Сърцето им е затлъстяло." Сърца, обВити В мазнина! Има таКиВа. По тях ВсичКо се оттича. Може би и сред Вас има хора със затлъстели сърца. ТаКъВ е бил и г-н Фест. Но цар Агрипа е потресен. И тогаВа той КазВа нешо, Което ме убиВа: "ПаВле, още малКо и ще ме убедиш да стана християнин, учениК на Исус!" "Още малКо" - Казал и си отишъл. И ВсичКо си останало КаКто преди. КаКто с парчето дърВо В Английската градина - ВсичКо се Върти В стария КръгоВрат, В старото еЖеднеВие, В стария ЖиВот - чаК до смъртта и ада. Все старата песен на грях и самоопраВдания. И при Вас ли ВсичКо си остаВа по старому? ТогаВа Исус напразно е умрял за Вас! ТогаВа Исус е Възкръснал без ВсяКаКВа полза за Вас. ТогаВа нямате прошКа, нямате сВобода, нямате мир с Бога. ЛипсВа само още една КрачКа: "Още малКо и ще стана християнин." ТоВа е отчайващо: хора, Които са "християни", но не са деца на Бога. Хора, Които са "християни", но ВъпреКи тоВа отиВат В погибел. Хора, Които са "християни", но паК нямат мир!

17в
имало и таКъВ. Началникът на затВора бил биВш римсКи офицер. Който мо?Ке би поради няКоя стара рана, бил получил тази споКойна служба. И един ден на този тъмничен началник - таКа го нарича Библията -му Карат дВама затворници, КаКВито рядКо бил имал:

апостол ПаВел и негоВия спътниК Сила. Те били про-поВядВали с голяма сила В града, но тъй Като след проповедта меЖду народа настъпило безредие, управителите наредили да бъдат бичуВани и хВърлени В затВора. И таКа, ПаВел и Сила били предадени на тъмничния началник с думите: "Пази ги добре до утре!" Тъмничарят, истинсКи Военен, КазВа: "Слушам! Добре да ги пазя! Ще бъде изпълнено!" Той имал най-долу една Килия, Където се стичала Вода по стените. ЗаВеАда дВамата там и ги оКоВаВа ВъВ Вериги. И аКо ме попитате, КаКВа религия е имал, ще Ви Ка?Ка:

КаКто поВечето от Вас, той ВярВал В Господ Бог, а моЖе би даЖе и В поВече от един. Знаете ли, В Рим имало религии. Които самите римляни не Вземали насериозно. Като при нас! Можете ли да си представите тъмничаря? И тогаВа му се случВа нещо много странно. ЧоВеК не може да си го обясни напълно. ПърВото е, че В полунощ ПаВел започВа да пее хВалебен химн за Исус. Мисля си - до полунощ ПаВел е трябВало да се спраВи с Възмущението си от тоВа, че таКа неспраВедлиВо са се отнесли с него, че таКа ЖестоКо са го оКоВали и били. С таКиВа неща чоВеК не се спраВя таКа лесно. ТогаВа му идВа на ум: "Та мен ме е отКупил Господ Исус - БоАият Син - със СВоята КръВ! Та аз съм дете на Бога! И туК съм В НегоВите ръце!" И започнал да пее химн. А Сила пее Втори глас или бас. Великолепно! Затворниците чуВат. ТоВа са били зВу-ци, нечуВани дотогаВа В този затВор. Приятели мои, аз съм бил затВорниК и познаВам тези заВедения. Там има проКлятия, ВиКоВе, отчаяние. Крясъци на надзирателите. Когато ВеднъА реших да изпея хВалебен химн, веднага ми забраниха. ЯВно днес Вече са разбрали КолКо е опасно. Когато чоВеК пее хВала на Бога. Но тогаВа |;ОЩе не били стигнали дотам. И тъй, ПаВел и Сила Запели. Разбира се, тъмничният началник се зачудил:

179
"Брей! КаКВо пеят тия?" Сигурно се е заслушал. "Пеят духовни песни! МоЖе ли чоВеК да гледа сериозно на тазова нещо? Тук в затбора? Та там, в тая дупка, всякакВо настроение на чоВеКа се изпаряба. А те пеят за сВоя Бог!" ТаКа, а след тоВа тъмничният началник, който междувременно си легнал, усеща страхотно земетресение. ТоВа е от Бога. Вратите на затВора се разтВарят. Затворниците са сВободни. Тъмничният началник сКача от леглото, облича се набързо и ВиЖда - Вратите са отВорени! "УЖас! Затворниците са избягали! Сега ще ме понижат! СВършено е с мен!" И той исКа да се самоубие. ТогаВа ПаВел ВиКа отдолу:

"Спокойно! Всички сме туК!" Библията не разКазВа нищо за тоВа, Което стаВа Вътре В него. Но В този момент на чоВеКа му стаВа ясно: "Има един ЖиВ Бог, Който се застъпВа за СВоите слуги! Има един АиВ Бог, Когото аз съм хулил с цялото си същестВо. Има един ЖиВ Бог, Който ще ме отхВърли, Който познаВа моя грях, ВсичКите ми мръсотии! Има един ЖиВ Бог -и аз съм загубен!" Той се ВтурВа В Килията на ПаВел с ВиКа: "Хей, Вие, Кадете ми КаКВо трябВа да напраВя, за да се спася?" И изВеднъ* усеща - негоВият ЖиВот е Като парчето дърВо В Английската градина. Което постоянно се Върти В Кръг. Знаете - ВсичКо си остаВа по старому. Но сега за него е ВаЖен Въпросът: "КаКВо мога да напраВя, за да се ВКлюча В потоКа на спасението?" Ние, моЖе би, щяхме да изнесем цяла пропоВед или цяла морална беседа. Щяхме да КаЖем поне: "ПърВо ни измъКни оттуК!" Но ПаВел му КазВа само едно изречение: "Ти трябВа да имащ Исус! ПоВярВай В Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти!" Тъмничарят не знаел много. Той само отдалеч е чуВал, че този Исус спасяВа хората от БоАия гняВ. от съда, от ада, от стария ЖиВот. Разбирате ли. В този момент обаче той получаВа тласъКа от стария Жи-Вот Към потоКа на избавлението. И той стаВа соб-стВеност на Исус. По нататък чудесно е разказано КаК той изВеЖда ПаВел и Сила от тъмницата, КаК исКа да му разКаЖат за Исус и КаК през нощта се КръщаВа, за да стане притежание на Исус. Тази история заВър-

1в0
щВа с думите: "И, поВярВал В Бога, зарадВа се с целия си дом." Сега той бил Влязъл В потоКа на ЖиВота! Сега той имал мир с Бога!

При единия нещата стигнаха до: "Още малКо и...", а при другия имаше тласъК В потоКа на спасението. КаК ще бъде при Вас?

4. Отнесете се сериозно към Исус!

ВсичКо трябВа да се промени, но КаК? Преди ВсичКо - Вие трябВа да познаете Исус!

ТоВа се случи Веднага след Войната. ПоВиКа ме един гимназиален диреКтор. "Г-н пастор, туК имам 15 младежи. Които са положили Военновременна матура. Но сега тя не ВаЖи. ТрябВа да учат още полоВин година. ТоВа са биВши лейтенанти от аВиацията, старши лейтенанти от артилерията и други таКиВа. Те, разбира се, са бесни, че ще трябВа отноВо да седнат на училищната сКамейКа. ИсКате ли да им Водите Вероучението? Казах "да" и със страх и трепет отидох В Класната стая. Те седяха там с оВехте-лите си униформи - бойци, посиВели от барутния дим. "Добър ден!" - поздраВих аз - "ТрябВа да Ви Водя часоВете по Вероучение." Още не бях сВършил с уВода, Когато един от тях стана и започна: "КаК моЖе Бог да допусне една таКаВа угасна Война!" А друг продължи: "Къде е тая БоЖия любоВ? Той си мълчеше. Когато убиВаха милиони еВреи В газоВите Камери!" И таКа нататъК. Въпросите плющяха Върху мен. НаКрая Вдигнах ръКа и Казах: "Я почакайте малКо! Вие ВърВите напред Като слепец В мъгла, само с един бастун В ръКата. Няма ниКаКъВ смисъл таКа да гоВорим за Бога. Та Бог е съВсем непознат и сКрит от нас. Той ни се е отКрил само на едно място - В Исус. Преди да ^продълЖим разгоВора, трябВа пърВо да узнаем. Кой е Исус. Господа, преди да спорите, трябВа най-напред да се запознаете с БоКието отКроВение. Точно с тоВа Ще се занимаваме туК. ЗатоВа следВащия път си

1в1
носете Библиите." СледВащия път прочетохме: "В началото Бог създаде небето и земята." Четохме за грехопадението, за БоЖия съд и за отреклото се от Бога човечество. И на ВсичКи им напраби силно Впечатление това. Което КазВа Библията: "Ти трябВа да осъзнаеш и да разбереш колко беди и страдания ще ти донесе отричането от Господа, тВоя Бог." ТоВа го изпитВат народите, изпитВат го и отделните хора. И след тоВа четохме за Исус! На един дъх прочетохме за НегоВата смърт и Възкресение. За мен остана незабравим онзи час, В Който изВеднъЖ настъпи пълна тишина, доКато един от тях четеше, а другите слушаха. Дъхът ни спря пред ВелиКите БоЖии дела в лицето на Исус. И таКоВа Вълнение ги обхВана, че глупавият спор им заседна гърлото. Те се наричаха християни, а не знаеха нищо за ЖиВия Бог, Който З лицето на Исус е дошъл при нас и е напраВил ВсичКо за нас!

И таКа: Отнесете се сериозно Към Исус и НегоВата поКана!

Исус разКаза ВеднъЖ една притча: един цар устроил за сина си сВатбен пир. Разпратил слугите си да поКанят гостите: "Елате на сВатбата, ВсичКо е Вече готоВо!" ТогаВа поканените започнали да се изВиня-Ват: "Аз бих дошъл с удоВолстВие, но сега съм се захВанал с голяма сделКа и трябВа да мисля за нея." Разбирате ли, КазВат ми: "Вие сте пастор. При Вас е по-различно. Аз съм търгоВец. Един търгоВец не моЖе тоКу-таКа..." Друг се изВиняВа: "Благодаря! Но аз тоКу що се ожених! Меден месец, нали разбирате, чоВеК не моЖе да се занимаВа с друго." И таКа ниКой не отишъл на сВатбата. ОпитВал съм се да си предстаВя КаК тези хора са продължили да ЖиВеят: "Всъщност трябВаше да отида при царсКия син, но междувременно се случи нещо..."

ТаКа е и с поВечето от Вас: "Всъщност трябВа да стана БоЖие дете, но Все не ми остаВа Време. Да, Всъщност...!" О, моля Ви, приемете Исус с Вяра!

Има толКоВа много хора. Които КазВат: "Аз също имам Вяра." В КаКВо ли не ВярВаха германците от

1в2
Третия райх: ВъВ фюрера, В Германия, В Крайната победа, В тайните оръЖия и пр. Ние сме ВярВали Вече ВъВ ВсичКо Възможно. Но не е достатъчно да имам няКаКВа Вяра. ТрябВа да имам мир с Бога. А него ще получа само чрез Исус! НеКа Ви КаЖа КаКВо е тоВа Вяра. ИсКам да Ви го поКаЖа нагледно, с няКолКо примера.

Като съВсем млад сВещениК праВех посещения от Къща на Къща В един уЖасен район. Където отидех, хората тръшКаха Вратата под носа ми и КазВаха: "Не КупуВаме нищо!" Но аз Винаги си запречВах КраКа на прага и КазВах: "Нищо не исКам да Ви продаВам. ИсКам да Ви подаря нещо. Аз съм сВещениК!" "Нямаме нуЖда от попоВе!" Един ден отиВам в една Къща и Като отВарям Вратата, се озоВаВам напраВо В Кухнята, Която слуЖи и за ВсеКиднеВна. Там един разярен млад мъЖ ходи нагоре-надолу. "Добър ден." - КазВам аз. "Здрасти." "Аз съм еВангелсКият пастор." Той спира и започВа да реВе: "КаКВо-о. поп?! Само тоВа ми липсВаше! Точно тоВа ми липсВаше! Махайте се! Аз Вече на нищо не ВярВам, загубих Вярата си В чоВечес-тВото!" Сигурно беше преЖиВял нещо теЖКо. ТогаВа му отгоВорих: "МладеЖо, дайте да Ви прегърна! Аз също загубих Вяра В чоВечестВото! В тоВа отношение ние чудесно си подхождаме!" "Защо?" - пита той слисан - "Вие Като сВещениК трябВа да дърЖите на Вярата В чоВеКа!" "ТаКа ли?" - питам - "СъЖаляВам, изгубил съм я. Бях на Война. И Като си помисля за цинизмите и за цялата мръсотия, и за тоВа, че на ниКого не му пуКа за другия - не, благодаря. От ВсичКо тоВа Вярата ми В чоВеКа се изпари." "Да," - съгласяВа се той - "тогаВа не разбирам, защо сте станали сВещениК!" "О," - КазВам -"аз получих една ноВа Вяра, Която не се изпаряВа." "Ха, много интересно, КаКВа ли е пъК тая Вяра." И тогаВа мога да му КаЖа благата Вест: "ТоВа е огромното доВерие В Исус Христос, Който дойде Като единствен шанс за този сВят." "Исус?" - чуди се той - "Ама нали тоВа е християнството! Аз мисля, че с него е Вече сВършено!" "Ами, то започВа истинсКи едВа тогаВа, Когато загине ВсяКа друга Вяра!"

1в3
Бих Желал Вие да захбърлите ВсичКите си обърКани Вери и да намерите упоВание В Исус!

Веднага след Войната си намерих един стар "Опел-П4", тъй Като смятах много да пътуВам. ТоВа беше един невероятен модел! Когато за пръВ път пристигнах с гръм и трясъК пред Къщи, един приятел изВиКа:

"О, небеса! Ще трябВа да тапицираме ВсичКи дърВета! Пасторът Кара Кола!" Казах му ядосано: "Мислиш, че не мога да Карам ли?" "МоЖеш, нали имаш Кни?ККа!" "Ела тогаВа, КачВай се!" - поКаних го аз. "Не, по-добре не, още не съм си напраВил завещанието!" - отВърна той. В този момент отняКъде се пояВи Жена ми. "Ела, Жено, КачВай се!" - й Казах. И тя се Качи! Без да се поКолебае! И до днес е АиВа. В момента обаче, В Който напусна тВърдата земя и се Качи при мен, тя ми доВери ЖиВота си. ТаКа направете и по отношение на Исус - поВерете Му безрезервно живота си!