Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

"Слушай КаКВо! ТаКъВ бог. пред Когото ти се яВяВаш и пред Когото би могъл таКа да си отВаржи устата, Който се остаВя да го подВеЖдат под отговорност, пред Когото ти застаВаш Като съдия, а той Като обВиняем - таКъВ бог има само В тВоето Въображение. На него мога да Кажа само "Махай се оттуК!" Да се маха този шантаВ бог. Когото нашето Време само си е измислило. Когото мо?Кем да обВиняВаме, да го тиКВаме настрана или да си го прибираме обратно -според нуждата! ТаКъВ бог няма! Но аз исКам да ти Кажа нещо: има един друг, истинсКи Бог. Пред Него ти ще се яВиш Като обВиняем и няма да можеш дори да си отВориш устата, защото Той ще те попита:

"Защо не си Ме почитал? Защо не си Ме призоВал? Защо си жиВял В нечистота? Защо си лъгал? Защо си мразил? Защо си се Карал? Защо си...?" ТаКа ще те пита. ТогаВа думите ще ти заседнат на гърлото! И тогаВа на хиляда едно няма да можеш да отВърнеш. Няма таКъВ бог, на Когото можем да КазВаме: "Махай се!", но има един сВят, жиВ, истинсКи Бог, Който няКога на нас може да Каже: "Махай се!"

ТоВа исКам да Кажа и на Вас: аКо чуете хора. Които да Корят Бога: "КаК може Бог да допусне тоВа? Защо Бог мълчи?", тогаВа им Кадете: тоВа би бил един глупоВат, Въображаем Бог, Когото ние бихме могли да обВиняВаме. Има обаче само един сВят Бог, Който обВиняВа нас. Вас и мен! Изпълнихте ли Божиите запоВеди? КаКВо си мислите тогаВа? Бог гледа сериозно на СВоите запоВеди. Ние сме обвиняемите, а не

Бог! ТоВа е пърВото, Което исКах да Ви Ка?Ка съВсем ясно:

цялата постаноВКа на Въпроса е погрешна. А сега и Второто:

2. Мълчанието на Бога е Неговият съд.

Защо Бог мълчи? ВиЖте, Бог наистина често мълчи. И мълчанието на Бога е най-ужасният съд над нас!

Аз съм убеден, че има ад. Той обаче не е таКъВ, КаКъВто го изобразяват на много Картини - дяВолът пече душите на огън и други подобни глупости. Аз ВярВам, че адът е. Когато Бог няма КаКВо поВече да Ка?Ке на хората. ТогаВа моЖете да Го ВиКате, можете да се молите, можете да Крещите, но Той Вече няма да отгоВаря! РусКият писател ДостоеВсКи е Казал веднъ?К: "Адът е оноВа място. Където Бог ниКога поВече не поглежда" - Където окончателно сме се отърВали от Него, Където наистина сме изоставени от Бога. Да, БоАието мълчание е НегоВият съд. И ВиЖте сега: адът започВа оттуК, с тоВа, че Бог мълчи.

По този поВод исКам да Ви разКажа една случКа от Библията: имало дВа града - Содом и Гомор, ВисоКо-разВити градоВе с изтънчена цивилизация. Там не отричали Бога. Вероятно имало и няКолКо сВещеници

- бедни типоВе. Но хората просто не Взимали Бог несериозно. ПотъпКВали заповедите Му. МоЖе би на погребения или сВатби са споменавали "Дяда Господа", но иначе изобщо не се сещали за Него. В Содом ЖиВеел един набожен чоВеК на име Лот. Той от Време на Време КазВал: "Не моЖе чоВеК да постъпВа таКа спрямо Бога! Не се лъжете. Бог не позВоляВа да се подиграват с Него! КаКВото посее чоВеК, тоВа и ще поЯсьне!" "О,"

- отговаряли хората - "не ни разпраВяй ВицоВе! Ти да не си няКаКъВ пастор? Стига с тия глупости: "КаКВото посеел чоВеК, тоВа и щял да пожъне!" Един ден обаче тоВа се случило. На разсъмване - Като предВа-рително бил изВел Лот и семейството му оттам -Бог запоВядал Върху градоВете да заВалят огън и сяра от небето. КаКВо е тоВа, знаем от бомбардировките през Войната, но Бог моЖе да го напраВи и без самолети. Мога да си предстаВя КаК хората са сКачали от леглата си и са ВиКали: "ВсичКи В мазетата!" И

вв

в9

Има една граница. Която един чоВеК, един град или един народ могат да прекрачат, една граница на равнодушието Към АиВия Бог. След нея Бог не чуВа или не отгоВаря Вече. ТогаВа можете да се молите или да проклинате, но Той Вече не отгоВаря. Разбирате ли, че тоВа мълчание над Содом е било най-Жес-тоКия съд на Бога? Бог не е имал поВече КаКВо да им КаЖе! И Когато гледам нашата родина с нейното

90

пълно безразличие Към Божията истина. Към БоКиите запоВеди и Божието спасение, често пъти ме обзема у?Кас. Може би ще стигнем дотам, да се молим или да проклинаме, а Бог да няма КаКВо поВече да ни Каже.

Значи: мълчанието на Бога е НегоВият най-ужасен съд!

Третото, Което исКам да Ви Ка?Ка, е следното:

3. Голямото разстояние затруднява чуВането.

Когато имаме чуВстВото, че Бог мълчи, причината моЖе да е, че сме много отдалечени от Него!

НасКоро идВа при мен един младеА и КазВа: "Пастор Буш, Вие ме нерВирате! Непрекъснато гоВорите за Бога. ИзпречВам Ви се на пътя и Вие Веднага започ-Вате паК за Бога. А аз нито Го ВиАдам, нито Го чуВам. Къде гоВори Той? Аз не чуВам нищо!" ТогаВа му отгоВарям: "Младежо, знаете ли притчата за блудния син?" "Горе-долу." - КазВа той. "Горе-долу не означаВа нищо. ИсКам да Ви разКа?Ка една история. Която сам Исус е разКазал: имало един богат земевладелец и той имал дВама сина. Единият от тях бил малКо леКомис-лен. Било му тясно В Къщи, задушно, просто не му било хубаВо. Един ден КазВа на баща си: "Старче, дай ми моя дял от наследството, изплати ми го още сега. ИсКам да тръгна по сВета." Бащата му го дал и той тръгнал по широКия сВят. И таКа се КазВа В ЕВанге-лието за него: "И там разпиля имота си с разпуснатия си живот." Можете да си представите тоВа: В големия град чудесно можете да си похарчите парите. И точно по тоВа Време настаВа глад и безработица. Той пропада безнадеждно и наКрая се озоВаВа при сВинете - стаВа сВинар. В Израел сВинете се считат за нечисти ЖиВотни. За един израилтянин тоВа било най-лошото. Което моЯсело да му се случи - да стане сВинар! Но тъй Като тогаВа царуВал глад, той се

91

радбал да моЖе да отКрадВа по нещо от Коритото на сВинете, та да се храни. Там не мо?Кел Вече да чуВа гласа на баща си. Просто бил много далеч от него. Блудният син би могъл да КаЖе: "Не чуВам гласа на баща си!" Естествено! Разбира се, че не го е чуВал. ПозВолете ми туК да Вмъкна нещо и да разКаЖа притчата не КаКто е В Библията. И таКа, ето го избягалия, седи при сбинете. Стомахът му стърже от глад. И той обВиняВа баща си: "Как моЖе той да допусне да съм толКоВа зле!" ТаКа Виждам и днешния сВят: той изостаВя Бога, сполетява го нищета, а после крещи: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа? Защо Бог мълчи?" Но Исус разКазВа притчата за блудния син по-иначе: идВа един момент В негоВия живот, богато той идВа на себе си: "Аз съм безумец! При баща ми има хляб В изобилие, а аз тук умирам от глад. Ще стана, ще се Върна при баща си и ще му кажа:

Хората могат да бъдат много далеч от Бога - чаК при сВинете, образно Казано. ТоВа аз го знаех дори по Време на най-голямото ми безбо?Кие Като лейтенант през ПърВата сВетоВна Война. Мислех си: "Всъщност аз трябВа да се обърна". И още не съм срещнал чоВеК, Който по принцип да не знае тоВа: "Аз трябВа да се обърна". И най-самоуверената Жена, Която тВърди:

"Аз съм праВедна.", разбира тоВа, Когато по-дълго погоВоря с нея. "Да," - КазВа тя - "Всъщност аз би трябВало да се поКая! Много грях има В моя ЖиВот!

Моето сърце е съВсем вкаменено."

ВсеКи от нас знае: "Аз Всъщност би трябВало да се обърна." Защо не напраВите тоВа? Обърнете се, поКайте се! ТогаВа и Вие ще чуете Бащиния глас!

92
Към Въпроса "Защо мълчи Бог?" трябВа да излоЖа още една точКа:

4. Ние трябЗа да чуем последната дума на Бога!

МоЖете ли още да слушате? Не Ви ли е сКучно? АКо Ви е сКучно. причината за тоВа съм аз, а не ЕВангели-ето. Проповедниците могат да напраВят ЕВангелие-то сКучно, тоВа го могат! Но тогаВа четете Библията без нас. Евангелието е зашеметяващо, поВярВай-те ми!

ТоВа, Което сега исКам да Ви КаЖа, е най-ВаЖното:

аКо имате чуВстВото, че Бог мълчи, трябВа да чуете последната дума на Бога! Сега ще цитирам един паса* от Библията, Който е толКоВа дълъг, че моЖе би трябВа да го поВторя дВа пъти. Той се намира В пърВата глаВа на Посланието Към еВреите: "Бог, след Като В старо Време много пъти и по много начини е гоВорил на бащите ни чрез пророците (чрез Мойсей и Еремия например), В Края на тия дни гоВори на нас чрез Сина Си." Знаете ли Кой е БоАият Син? ТоВа е Исус!

Исус! Ето че паК си дойдох на темата. Сърцето ми започВа да бие по-силно. Когато мога да гоВоря за Него. Този Исус е - таКа е наречен ВеднъЖ В ЕВанге-лието - Въплътеното БоЖие СлоВо: "И СлоВото стана чоВеК и ЖиВееше меЖду нас." Разбирате ли, Когато ние КаЖем една дума, тя изчезВа Като лъх. Но Бог е напраВил таКа, че едно СлоВо да се облече В плът - В Исус. Исус е Божията последна дума!

ПознаВате ли израза "моята последна дума"? И таКа, да предположим, че исКам да Ви продам една КраВа. Не се страхувайте, няма да го напраВя! Не разбирам нищо от продажба на КраВи. Но да предположим, че исКам да Ви продам КраВа. КолКо струВа една КраВа? Нямам предстаВа, да речем 1000 марКи. Вие КазВате: "ЗОО марКи даВам за нея. ПоВече не!" "Но аз трябВа да получа за нея 1200!" - заяВяВам аз. ТогаВа Вие предлагате 400 марКи. Аз отВръщам: "1200 исКам

93
за нея!" И така продължаваме да се пазарим, докато наКрая аз заяВя: "в00 марКи е моята последна дума!" И а1ю не съм мекушав, пазарлъкът остаВа при тази цена и след нея нищо поВече не мо?Ке да се промени. Исус е последната дума на Бога! И аКо Вие не Го приемете, тогаВа Бог няма КаКВо поВече да Ви Каже. Разбирате ли? Когато хората се оплаКВат: "Бог не гоВори. Защо Бог мълчи?", аз им КазВам: "Бог няма КаКВо поВече да Ви КаЖе, щом Вие не приемате НегоВата последна дума!" Вие можете да приемете Исус! Вие трябВа да приемете Исус! Иначе не моЖе!

Често срещам хора. Които ми КазВат: "Аз също ВярВам В добрия Бог. Но защо ми е Исус?" Чуйте: Исус е превърнатата В плът последна дума на Бога Към нас! Ще Ви обясня КаКбо означаВа това, но най-напред исКам да Ви разкажа малКо за Исус. Нищо друго не праВя с по-голямо удоВолстВие.

ОКоло Исус се е събрало мноЖестВо хора. И Той им гоВори. ИзВеднъж настъпВа смут. Хората започВат да Крещят и да бягат. Исус преКъсВа слоВото Си: "Но КаКВо стаВа?" Случило се е нещо ужасно. Дошъл е един проКа?Кен. Знаете ли КаКВо е проКаза? КаКто си е ЖиВ, чоВеК започВа да се разлага. ТоВа е ужасно - гной, Която прояАда ушите, носа, устните. И тази болест е толКоВа заразна, че се предаВа дори чрез дъха. ЗатоВа проКа^Кените трябВа да АиВеят изолирани В пустинята. Забранено им е да идВат сред хората. А туК, сред множестВото, е дошъл един проКаЖен! И той бил чул за Исус. ЗаВладяло го силно Желание:

"ИсКам да Видя Спасителя!" И таКа, той идВа. МоЖе би се е надяВал, че ще успее да се сВре няКъде незабелязано. Но хората само отстъпВат назад и Крещят гнеВно: "Хей ти, отиВай си, махай се!" Граб-Ват Камъни и заплашВат да го убият. Но той не се смущаВа. ПредстаВям си КаК В средата на тълпата се образуВа пътеКа, освободена от угасените хора. Той ВърВи напред по пътеКата, доКато стига до Исус. Но не - той не застаВа пред Исус, а пада на Колене В праха пред Него и изплаКВа на Спасителя цялата си неВоля:

"Моят ЖиВот е проВален, погубен! Исусе, аКо исКаш,

94
моЖеш да ме очистиш. Помогни ми!" Ах, знаете ли, съсипаното чоВешКо същестВо и Спасителят - Божият Син - трябВа да се срещнат! ТаКа трябВа да бъде: нашата неВоля трябВа да дойде пред Исус. Ах, поЖелаВам Ви да захвърлите мизерната си "религия" и да донесете страданието си пред Исус. И таКа, проКа?Кеният леЖи пред Исус: "АКо исКаш, можеш да ме очистиш!" И сега стаВа нещо. Което намирам за безкрайно хубаВо. Бих могъл да си предстаВя, че Исус отстъпВа КрачКа назад от тоВа ужасно обезобразено чоВешКо същестВо и КазВа: "Добре! Стани! Бъди очистен!" Но не. Той не праВи таКа. Исус пристъпВа КрачКа напред и постаВя ръКа Върху болната глаВа. Хората Крещят от ужас: "ПроКажен не се пипа!" Библията КазВа следното: "И Исус го доКосна." За Него ниКаКВа нечистота не е гнусна. Той идВа и постаВя ръКата Си Върху ВсяКо нещастие. НиКоя беда не е тВърде голяма за Него. И аКо аз бях другият Вилхелм Буш, художникът, щях да нарисуВам тоВа: ръцете на Исус Върху съсипаното, обезобразено лице на проКа-Жения. ТоВа е Исус, чудото на ВсичКи Времена. И аКо сега туК има няКой чоВеК, за Когото ниКой не ще и да знае, тогаВа Исус ще полови Върху него ръКата Си и ще КаЖе: "Аз те изКупих, ти трябВа да бъдеш Мой!" АКо има няКой, Който се измъчВа от мисълта, че е проКа?Кен от нечистота и грях, тогаВа Исус ще постаВи ръКата Си Върху него и ще Каже: "Бъди очистен!"

Цялата БоЖия любоВ идВа при нас чрез Исус - В нашата беда, В нашия грях, В нашата нечистота, В нашата болест! Исус е Въплътеното СлоВо на Бога! И ВъпреКи тоВа хората КазВат: "Защо Бог мълчи?" Не е ли гоВорил Бог достатъчно ясно и чудесно? ТоВа не е ли Божията дума?

И този Исус един ден биВа положен Върху един Кръст. ЗабиВат Му гВоздеи през ръцете и КраКата. След тоВа изпраВят Кръста. ОКоло Кръста - Вилнееща тълпа. РимсКите Войници отблъсКВат хората назад. Елате да се присъединим Към тоВа мноЖестВо, неКа

95

застанем под Кръста! Погледнете Го, ЧоВеКът на Голгота!

Погледнете Го! Попитайте Го: "Защо Висиш тук?" И Той ще Ви отгобори: "Защото ти имаш Вина пред Бога. Или ти ще я изплатиш В ада. или Аз ще я изплатя тук заради теб. Някой трябВа да плати! Аз исКам да напраВя тоВа за теб. Само ВярВай В Мен!"

Приятели мои, богато аз още на младини разбрах:

тоВа е ЖертВеното агне, което понася греха на сВета - Включително и моя - там Исус отнема и моята Вина, там Той ме помиряВа с Бога. там Той плаща отКупа за мен, за да ме изкупи за притежание на Бога, тогаВа постаВих сърцето си под Кръста и Казах:

"Пред Кой да преКлоня глаВа,

о Царю на Вселената,

пред Кой да падна ничКом?

Чуй моето "Благодаря",

чрез Тебе имам ВсичКо.

ЖиВота - КолКо е тоВа? -

на Теб го посВещаВам!

От днес съм ТЗой за Вечността,

Която Ти ми даВаш!"

И тогаВа постаВят Исус 3 един Каменен гроб, пред него търКулВат теЖКа Каменна плоча. РимсКи Войници стоят на страда. А рано сутринта на третия ден стаВа толКоВа сВетло Като че ли наблизо е избухнала атомна бомба. ТолКоВа сВетло, че Войниците - а тоВа са мъЖе, а не истерични деВици - припадат. И последното, Което Виждат, е Исус, Който слаВно излиза от

гроба!

Не Ви разпраВям приКазКи. ГоВоря Ви, защото зная, че Исус е Възкръснал от мъртВите! Този Исус, Който е умрял за Вас, сега е АиВ! Няма чоВеК, за Когото Той да не е умрял. Той Ви зоВе, Като последната дума на

Бога Към Вас! И решаващият Въпрос за Вашия ЖиВот е дали Вие ще Го приемете.

"Защо Бог мълчи?" Бог съВсем не мълчи, приятели мои. Той гоВори. НегоВото СлоВо е "Исус". А тоВа значи: ЛюбоВ, Милост, Състрадание.

През моя ЖиВот съм преКарал угасни часоВе - по нацистките затВори и при бомбардировките. Спомням си един от най-ужасните часоВе В моя ЖиВот. ВиК на у?Кас застина на гърлото ми. Когато - след една бомбардировка - ме заВедоха В един дВор. НаоКоло лежаха оКоло в0 трупа. Които бяха изВадени през деня от един разрушен бунКер. Подобни угасни гледКи бях ВиЖдал Вече по бойните полета през ПърВата сВетоВ-на Война. Но тази беше много по-ужасна. ТоВа не бяха Войници. ТоВа бяха старци, преуморени от работа Ясени и - деца, дечица, по чиито мършаВи телца си личеше КолКо дълга беше Войната. Деца!! КаКВо общо имаха те с тази безумна Война!? И Като стоях сред тези трупоВе, сам В здрача, сам В мъртВешКата тишина, В сърцето си се проВиКнах: "О, Господи, Къде Си? Защо мълчиш таКа?" И тогаВа изВеднъА В душата ми зазВучаха думите на Библията: "Бог толКоВа Въз-люби сВета, че даде СВоя Син." При тоВа мое отчаяние, трябВа Сам Бог да ми е изВиКал тези думи. И изВеднъ?К пред мен застана Кръстът на Голгота, на Който Бог остаВи да изтече КръВта на СВоя Син - за нас.

Аз не разбирам Бога. Не разбирам защо Той допусКа толКоВа много неща. Но има един знаК, един паметник, един маяК на НегоВата любоВ. ТоВа е Кръстът на Исус. <Той не пощади СВоя Син, а Го поЖертВа на Кръста заради ВсичКи нас. КаК няма да ни подари с Него и ВсичКо?" ТаКа КазВа апостол ПаВел. Когато под Кръста на Исус намеря мир с Бога, нямам поВече Въпроси.

Когато моите деца бяха малКи. те не разбираха ВсичКо, Което праВех, но ми имаха доВерие: "ТатКо ще напраВи ВсичКо КаКто трябВа." Когато аз намеря мир С Бога чрез Кръста на Исус, стаВам дете на Бога и .тогаВа мога да ВярВам на моя Небесен Баща - Той ЦпраВи ВсичКо КаКто трябВа. И тогаВа нямам поВече

97
ниКаКВи Въпроси. ВсичКо заВиси от тоВа, дали приемаме Исус - последната дума на Бога!

Можете ли да послушате още 5 минути? Сега трябВа да Ви КаЖа още нещо, което е много ВаЖно:

5. Мълчанието на Бога моЖе да се преЗърне в зоВ.

ВиАте сега. чоВеК може с часоВе да обсъжда защо Бог допуска тоВа или оноВа, но този Въпрос стаВа истински актуален едВа Когато ни засегне лично.

Напоследък едно съВсем отчаяно младо момиче ми Каза: "Не мога поВече да АиВея!" Не зная В КаКВо положение сте Вие, но относно мрачните обстоятел-стВа В живота Ви, исКам да Ви КаЖа следното: не е ВаЖно да питаме: "Защо? Защо? Защо?", а трябВа да питаме: "За КаКВо?" По поВод на тоВа исКам да Ви разКаЖа още една случКа:

Когато преди няКолКо десетилетия станах пастор В един миньорски район, ВсичКо тръгна ужасно зле. Един ден чух за един работник. Който бе претърпял подземна зло'полуКа. Един КамъК бе паднал Върху Кръста му. Той бе останал напълно парализиран, без ВсяКаКВа надежда за подобрение. Ужасно! Аз го посетих, но тоВа посещение беше страшно неприятно. Най-неприятното посещение. Което съм преЖиВял. Стаичката му беше пълна с негоВи другари. На масата имаше шишета с раКия. Парализираният седеше на инвалидна КоличКа. Когато Влязох, се Вдигна силна ВряВа: "Ах ти, черен гарВан, стой Вън! Къде беше тВоят Бог, Когато КамъКът ми падна на Кръста? Защо мълчи тВоят Бог?" - и започна да проКлина. Беше същинсКи ад. Не моЖах да Кажа нито дума и излязох. Имах няКолКо приятели от миньорите В моя район и следващата Вечер, на "мъМото събиране", им разКа-зах за тоВа посещение. След една седмица, точно Когато започваше мъЖКото събиране. Вратата шумно се отВори и ВКараха инвалидната КоличКа с парализирания миньор. Приятелите ми просто го бяха Взели и доВели на нашето събиране. Не зная дали го бяха

9в
питали много-много, но Вероятно не бяха. И таКа, той седеше пред мен. Аз гоВорих за теКста: "Бог толКоВа Възлюби сВета" - но не че да напраВи ВсичКо да ни ВърВи добре, а - "че даде СВоя Син." ГоВорих за Исус - последната дума на Бога, Която трябВа да чуем и продължих: "...та ВсичКи, Които ВярВат В Исус, да не бъдат изгубени!" И този чоВеК слушаше! За пърВи път чуВаше таКа за Исус. ИзВеднъА му просВетна. Ще го КаЖа съВсем наКратКо: след три месеца той стана притежание на Господа Исуса. Просто не мога да Ви опиша, КаК ВсичКо у него стана ноВо. Жилището му беше Вече подредено. Там, Където преди се чуВаха само проклятия, сега зВучаха песни за Исус. Старите приятели не идВаха Вече, но затоВа пъК дойдоха ноВи. БутилКите с раКия изчезнаха, но затоВа пъК на масата стоеше Библията. Жена му и децата му се оАиВиха... МалКо преди смъртта му го посетих още ВеднъА. ТоВа посещение остана незабравимо за мен. Той имаше хубаВо име - Амзел*. Той няма да ми се разсърди, че посочбам името му, той сега е ВъВ Вечността. "Амзел." - питам аз ^ "КаК си?" "О," - КазВа той - "отКаКто моят ?КиВот принадлежи на Исус, отКаКто имам прошКа за грехоВете си, отКаКто съм дете на Бога, В моя дом" - той помисли за момент и продължи -"ВсеКи ден е Като деня преди Коледа." Доста добре Казано за един миньор, нали? И после Каза нещо. Което няма да забраВя ниКога. "Буш!" - Каза той - "Аз сКоро ще умра, чуВстВам го!" Ние си гоВорехме на "ти", защото бяхме станали добри приятели. "И тогаВа ще мина през портата и ще застана пред Бога. Напълно ми е ясно: със смъртта не ВсичКо сВършВа. И Когато Във Вечността застана пред БоАия трон, ще падна пред Него и ще Му благодаря, че ми счупи гръбнаКа." <Амзел," - преКъсВам го угасен - "КаКВо гоВориш?" А "гюй отВръща: "Зная КаКВо КазВам. ВиЖ, аКо не беше се случило тоВа, аКо Бог ме беше остаВил да продъл-АаВам да ЖиВея Като безбожник, щях да отида напра-

амзел = кос (нем.) - бел. преб.

99
Во В ада, във Вечното проклятие. Бог тряббаше със СВоята спасителна любоВ да се намеси така драстично и да ми счупи гръбнака, за да мога да намеря НегоВия Син, Исус. Чрез Исус сега съм едно радостно дете на Бога. Ето защо исКам да Му благодаря за тоВа." И накрая последВа едно изречение, което неизличимо се запечата В съзнанието ми: "По-добре саКат да принадлежа на Исус и да бъда дете на Бога, отКолКото с дВа здраВи крака да скоча В ада." Никога няма да забраВя, как го Каза тоВа: "По-добре саКат да принадлежа на Исус и да бъда дете на Бога, отКолКото да сКоча В ада с дВа здраВи КраКа." ТогаВа аз отговорих:

"Мили мой Амзел, ВиЖдаш ли. Бог ти изпрати нещо уЖасно теЖКо. В началото ти се гнеВеше: "А Къде беше Бог1 Защо Бог мълчи?", а сега разбра защо Бог ти е дал такаВа съдба. Той е исКал да те приВлече Към Исус, за да моЖе Исус да те приВлече Към Бога!"

ВиЖте, не би трябВало да питаме "Защо?", а по-сКоро "За КаКВо?" И ВъВ ВръзКа с това исКам да Ви КаЖа: аз ВярВам, че ВсичКо теЖКо В ЖиВота ни идВа, за да моЖе Бог чрез Исус да ни приВлече Към Себе Си! Аз много обичам да пея този стих от една песен:

"Притегли ме. Отче, Към Сина Си,

за да може ТВоят Син

да ме притегли Към Теб.

ТВоят Дух да заЖиВее В мен

и да напраВляВа разума и чуВстВата ми,

та да мога да усетя и да ВКуся ТВоя мир

и със сърцето си да Ти благодаря и пея."

Бих Желал и Вие да моЖете да се помолите с мен, пеейКи!

100
Нашето право на любов

Тази тема съм я формулирал и таКа: "МоЖе ли любоВта да бъде грях?" Или - Въпросът за полоВете, Който таКа много ни занимаВа. ПозВолете ми напраВо да започна с темата: "Нашето праВо на любоВ". По този Въпрос имам да Ви КазВам сериозни и ВаЖни неща.

1. Нашата безгранична нищета.

Един много странен фаКт за нашето Време е, че хората ниКога не са били таКа самотни, КаКто сега. При тоВа ниКога не сме били таКа нагъсто отрупани. И Все паК, маКар че сме натъпкани Като сардини, ниКога не сме били по-самотни.

Един 1в-годишен младеЖ ВеднъЖ ми Каза: "Нямам близъК чоВеК!" Аз му отВръщам: "Не приКазВай глупости! Та ти имаш баща!" "А, стария," - КазВа той - "той си идВа В Къщи В пет следобед, посКарВа се малКо, яде и отноВо излиза." "А майКа ти?" "О, тя си има толКоВа много сВоя работа. Тя не моЖе да се занимаВа с мен." "А тВоите другари от работата?" "ТоВа са Колеги и нищо поВече! Нямам чоВеК, пред Когото да си излея сърцето." ТоВа ми го КазВа един 1в-годишен младеЖ! Но таКаВа самота има не само при децата. Често пъти съпругите ЖиВеят съВсем самотни до собстВе-ните си мъЖе и обратно. МъЖът няма понятие от тоВа, КаКВо ВълнуВа Жената. А Жената няма понятие, от КаКВо се интересува мъЖът. И тоВа се нарича браК! И таКа, днес ние сме едно мноЖестВо самотни хора!