Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

Помислете само: Бог ВиЖда нашата нищета! Но ние

не моЖем да отидем при Него. И Бог В СВоята голяма

любоВ е дошъл при нас В лицето на Исус! Дъхът ми

спира от Вълнение при посланието. Което имам да Ви

съобщя: "Бог толКоВа Възлюби сВета." - аз не бих го

обичал този сВят. бих го разбил с Железопътна релса.

този сВят. пълен с мръсотия, злоба и глупост. Но Бог

го обича! ТоВа хората не го разбират. "Бог толКоВа

Възлюби сВета. че даде СВоя Син Исус. таКа че ВсичКи.

Които приемат тази любоВ да не погинат, но да имат

ЖиВота." Кадете ми, КаКВо поВече трябВа да напраВи

Бог за Вас, осВен че е остаВил Сина Си да умре, та

Вие да имате ЖиВота?

големия пропоВедниК на пробуждането Чарлз Хадон

СпърдЖън след една пропоВед дошъл млад мъЖ и Казал:
"Г-н пропоВедниК, Вие имате праВо, аз също трябВа

да приема ЧоВеКа от Голгота и да стана дете на Бога.

Един ден ще се обърна." "Един ден?" - попитал Спър-

д>Кън - "Да. по-КъсничКо!" "По-КъсничКо? А защо не

днес?" ТогаВа младият чоВеК обяснил, малКо притес-

нен: "ИсКам да бъда спасен и затоВа няКога ще се

обърна Към Христа, но преди тоВа исКам да имам още

нещичКо от ЖиВота." ТогаВа СпърдЖън се засмял

силно и казал: "Младежо, Вие сте доста невзискателен

- тоВа, че Вие искате още нещичко от ЖиВота. на

мен ми се струВа тбърде малко. Аз не исКам само

нещичко от ЖиВота, а ЖиВота! И В моята Библия е

написано (тогаВа я отВорил на тоВа място): Исус

КазВа: "Аз дойдох, за да имат ЖиВот. и то ЖиВот

изобилен!"
ВиЖте. богато беседата е към края си, имам едно

таКоВа особено чуВстВо. защото си мисля: "Ти мо?Ке

би Въобще не го каза на хората КаКто трябВа."

ЗатоВа. мога ли още ВеднъЖ, съВсем накратко да

поВторя? Бог остаВи Исус да умре на Кръста за нас,

изгубените и прокълнати грешници, за да моЖем ние

туК - туК и днес! - да имаме ЖиВота. Когато сутрин

се събуждам, пея от радост, защото съм дете на Бога,

защото В Него аз имам ЖиВота! Чуйте: Исус дойде,

за да имаме ЖиВота туК, да бъдем защитени пред

БоЖия съд и да имаме ЖиВота през Вечността. ТогаВа

чоВеК моЖе радостен да ВърВи по пътя си.

ВрийсКа Вечер. Вали едновременно дъ>Кд и сняг. Духа

Вятър. Студено е. По улицата ВърВят дВама мъ>Ке.

Единият ходи без палто, с обърната нагоре яКа на

саКото. Все му е едно КолКо е моКър. Той моЖе да ходи

КаКто и да е, безразлично му е, защото няма родина.

ТаКа ВърВят поВечето хора В този сВят. Те нямат

цел. НаКъде таКа? ТъЖно е да нямаш цел! Безбожният

философ Ницше КазВа В едно сВое стихотворение:
"Враните летят със бръснещ

полет Към града,

сКоро и снегът ще заВали.

Те>ККо на този. Който няма Кът,

Който няма си родина!"
И Вие ли нямате Вечна родина? А после по пътя се

задаВа другият чоВеК. За него бурята е същата,

мръсотията е същата, дъждът е същият и снегът -

същият. Но той си подсВирКВа песен и Крачи с бодра

стъпКа. Защо? Защото отВъд Ви>Кда светлините на
сВоята Родина. Там той си е у дома! Там е топло!

Пътят не му теЖи! ТаКа ВърВят по сВета хората.

Които принадлежат на Исус и В Него имат ЖиВота и

туК. и през Вечността.

КоВчега." - намерете няКое тихо място. Исус е туК!

Вие моЖете да гоВорите с Него! ОтКрийте Му сър-

цето си. НяКой ме запита: "Имате ли приемни часо-

Ве?" Аз отгоВорих: "Защо? Хората не трябВа да

гоВорят с мен. Те трябВа да гоВорят напраВо с Исус!"

НапраВете и Вие таКа!
Но какво трябва да направим?
Приятели мои. аз получаВам мноЖестВо писма с

Всевъзможни Въпроси. Наскоро В едно от тях се

КазВаше: "Всъщност тоВа, Което пропоВядВате. Ваше

собстВено мнение ли е, или учението на Вашата

църКВа?" На този Въпрос моЖах да отгоВоря само

таКа: "ТоВа е учението на Библията!" Но ВиЖте.

продължих да мисля по Въпроса таКа: дотогаВа, дока-

то слушате мнението на пастор Буш. Вие сте излъ-

гани. От него няма да научите много. ТрябВа да

послушате гласа на Исус! Исус нарече Себе Си "добрия

пастир". Вие трябВа да слушате гласа на този "добър

пастир"! При моята слабост аз мога само малКо да

помогна да се чуе гласът на Исус. добрия пастир на

нашата душа.

трябВа да напраВим?". особено ВаЖно е. Самият Исус

да Ви КаЖе тоВа, т.е. Вие да чуете гласа на пастира

Исус.
1. Скъсайте с Вашето изтървано неберие!

толКоВа много Възражения срещу библейското посла-

ние. срещал съм толКоВа много изтъркано неВерие. че

исКам пърВо да Ви помоля (и туК стаВа дума за

спасението на Вашата душа): сКъсайте Вече с Вашето

изтърКано неВерие!

Като младеЖКи пастор, се гриЖех за душите на паци-

ентите В една голяма болница. Един ден стоя пред

Вратата на една болнична стая и се готВя да почуКам.

ТогаВа по дългия Коридор дотичВа една млада сестра

и ми КазВа задъхана: "Моля Ви, не Влизайте В тази

стая. г-н пастор!" "Но защо да не Влизам?" - питам

аз. "Господинът туК най-енергично забрани ВсяКаКВо

посещение на сВещеници! Той Категорично не исКа да

го посещавате! Ще Ви изгони!" Като ми КазВа тоВа,

тя сочи Картичката на Вратата и аз чета името на

един изВестен търгоВец, Което знаех от рекламите.

"Сестра." - КазВам - "аз имам Железни нерВи!" - и

чуКам. "Влезте!" - изВиКВа силен мъЖКи глас. Влизам

В стаята. На леглото леЖи Възрастен господин с

посиВяла Коса. "Добър ден!" - КазВам - "Аз съм пастор

Буш!" "О," - отгоВаря той - "за Вас съм чуВал много.

Елате ми няКога на гости!" "Чудесно!" - радВам се аз.

Но той продълЖаВа: "Но Ви моля да не ме безпокоите

с Вашето християнство!" "КаКъВ малшанс." - усмих-

Вам му се аз - "точно за тоВа исКах да погоВоря с

Вас!" "ИзКлючено!" - махВа той с ръКа - "И дума не

моЖе да стаВа. С този Въпрос отдаВна съм приключил.

Знаете ли. Когато бях момче, ми налиВаха псалмите с

фуния В глаВата. И аКо не ги знаех после си получаВах

пердаха. Вече Като зрял мъЖ, си изградих собстВен

мироглед, на Който опорни точКи са ДарВин. ХеКел и

Ницше!" Притъмня ми! Тъй Като бързо се ядосВам,

Веднага избухнах срещу него: "Слушайте, стари гос-

подине! АКо например няКой 1в-годишен младеЖ в

пубертетната Възраст ми КаЖеше сега, че е избрал

Ницше за сВой пророК, тогаВа сигурно щях да се

засмея и да си помисля: "Да, тоВа е типично яВление

за преходната Възраст. Ти сКоро ще разбереш, че и

модерните философи Вече не ВярВат на сВоите стари

пророци." Но Когато стар чоВеК Като Вас, на грани-

цата на Вечността, ми гоВори таКиВа неща, тоВа е

уЖасно! Вие сте смъртно болен. Нима смятате да

застъпвате тези глупости и Когато се изпраВите

пред Бога? Моля Ви!" Той ме гледа изумен. ОчеВидно

да му се гоВори с таКъВ тон беше ноВо за него. Но

тогаВа ми идВа на ум: "Стоп! В болница не моЖеш да

избухВаш таКа! Там се пипа с Кадифени ръКаВици!" И

изВеднъЖ ме обхВаща силно състрадание Към този

беден чоВеК. Преминавам обратно "на пърВа" и Въп-

реКи първоначалния му отКаз. му разпраВям за Исус.

Който моЖе да бъде и негоВият добър пастир. Той

дълбоКо Въздиша: "Да, тоВа би било хубаВо! Но КаКВо

да праВя с моя мироглед? ТрябВа ли просто да изхВърля

през борда ВсичКо, В Което съм ВярВал през целия си

ЖиВот?" "Но, разбира се!" - КазВам радостно. "Драги

господине! ЗахВърлете Всичко. което не можете да

ползбате ВъВ Вечността! Захвърлете ВсичКо през

борда, и то по-добре днес, отКолКото утре! Та с

Вашето изтървано неВерие нито ще можете да ди-

веете. нито да умрете спасен. И тогаВа се хВърлете

В отворените обятия на БоЖия Син, Който умря за

Вас и Ви е откупил. Този Спасител исКа да бъде и Ваш

Спасител!" ТогаВа дойде сестрата. Учуди се. Като ни

Видя уВлечени В задушеВен разгоВор. След тоВа нап-

раВи знаК с ръКа. Разбрах: беше Време да си тръгВам.

Стиснах силно ръбата на стария господин и тихо

напуснах стаята. Не зная дали прие тоВа, Което му

Казах. През същата нощ той почина!

и образовани хора се мотаят насам-натам с ДарВин,

ХеКел и Ницше и със сВоето изтървано неВерие изгуб-

Ват Вечното си спасение. И за тоВа преди ВсичКо

останало исКам да Ви помоля: изхвърлете зад борда

проКъсаните аргументи, с Които обосноВаВате неВе-

рието си! Да ги няма! Вашето протрито неВерие не

струВа и петаК! В Библията пише: "Има един Бог и

един посредник ме>Кду Бога и хората, Исус Христос."
Веднъ>К седях срещу един чоВеК. Беше един таКъВ

тип - Като трикрилен гардероб. В сърцето си аз

Винаги го наричам РаеВ, защото беше облечен В

пулоВер на райета, но той разбира се се КазВаше

съВсем другояче. Жена му беше умряла при бомбарди-

роВКа. ДВамата му сина бяха загинали ВъВ Войната.

Нещастен чоВеК! И аз му отидох на гости. ТъКмо бях

седнал и той Веднага започна: "Господин пастор.

остаВете ме на мира с Вашето християнство! ТаКиВа

неща са ми минали през глаВата, че нищо не мога да

поВярВам. Прекалено много съм преЖиВял! КаКВото и

да ми разпраВят, не мога да поВярВам!" ТогаВа аз се

разсмях и му заяВих: "Не моЖе да бъде! Я ми КаЖете,

господин РаеВ." - Всъщност той имаше друго име -

"не се ли Возите от Време на Време с ВлаК?" "Да."

КазВам му: "Сигурно тогаВа ВсеКи път отиВате при

машиниста и го Карате да Ви поКаЖе сВидетелстВото

си за праВоупраВление?" "Е, не." - КазВа ми той -

"предполага се, че машинистите В Железницата..."

"КаКВо?!" - ВиКам аз изумен - "КачВате се без предВа-

рително да се убедите, че оня там наистина мо>Ке да

Кара ВлаК?! Вие поВеряВате на този чоВеК ЖиВота си

- и то без ниКаКВа гаранция?! Е. слушайте КаКВо.

господин РаеВ, аз тоВа го наричам Вяра - да поВериш

ЖиВота си на няКого! Отсега нататък ниКога не

КазВайте "Аз не ВярВам на нищо!", а КазВайте: "Аз не

ВярВам на нищо. осВен на дърЖаВните Железници!"

"Хм..." ПродълЖаВам да питам: "Господин РаеВ. Вие

ходите ли поняКога до аптеКата?" "Да," - отгоВаря

той - "аз постоянно имам глаВоболие и си Взимам от

аптеКата прахоВе за мигрена." "Но, господин РаеВ." -

КазВам аз - "случВало се е аптеКари по погрешКа да

даВат отроВа. Вие сигурно ВсеКи път даВате прахо-

Вете за анализ?" "Не." - КазВа ми той - "един праВос-

пособен аптеКар си разбира от работата и няма да

ме измами." "КаКВо?!" - удиВяВам се аз - "Вие гълтате

тоВа нещо без да знаете. КаКВо е? Вие поВеряВате

ЖиВота си на аптеКаря? Вие просто таКа, на доВерие,

гълтате негоВото леКарстВо? ТоВа аз го наричам

Вяра! Е. сКъпи господин РаеВ, ниКога Вече не КазВайте:

нищо, осВен на дърЖаВните Железници и на аптеКаря."

И В този дух продължих, нали разбирате. Все поВече

и поВече таКиВа неща се пояВяВаха. И после аз му

засВидетелстВуВах: "ВиЖдате ли, един ден В моя

ЖиВот ме срещна Този, Който е изпратен от Бога,

Който е Възкръснал от мъртВите, Който има на

ръцете Си следи от гВоздеи. Които означаВат. че Той

ме е обичал дори до смърт. НиКой В целия сВят не е

напраВил за мен толКоВа много, КаКто Исус! НиКой не

е толКоВа достоен за доВерие КаКто Исус! Мислите

ли. че Исус няКога е излъгал?" "Не!" "Ето, таКоВа нещо

не мога да тВърдя за ниКой чоВеК - само за Исус! И

Когато аз разбрах тоВа, Казах: "ТогаВа ще поВеря

ЖиВота си на Исус!" ТогаВа той пита: "ТолКоВа ли е

просто?" А аз КазВам: "ТолКоВа е просто, господин

РаеВ! ТолКоВа е просто! Вие ВярВате под път и над

път Всичко Възможно, а само на Единия, на Когото

наистина моЖе да се ВярВа, на Него не исКате да

ВярВате! ИзхВърлете зад борда изтърваните си ос-

ноВания за неВерие и предайте ЖиВота си на Господа

Исуса!" Веднъ>К аз казах пред стотици момчета:

Който ми поКаЖе чоВеК, Който е съжалил, че е приел

Исус В ЖиВота си!" Аз нямах един милион, но смело

моЖех да го обяВя, понеже таКъВ чоВеК няма. ЗатоВа

пъК познаВам доста много хора, Които са съЖаляВали,

че не са го напраВили!

ПоВярВайте на Този. Който е напраВил ВсичКо за Вас!

ТоВа е личен Въпрос меЖду Вас и Него. ТрябВа да

отидете на няКое тихо местенце и да Кадете: "Гос-

поди Исусе, от днес исКам да бъда ТВой!"

2. Скъсайте с нечубаната си самомнителност!

скъпоценно слоВо, че Христос Исус дойде на сВета. за

да изКупи грешниците." - буКВално - "да спаси". ТуК

много хора се ВъзмущаВат и КазВат: "Че аз не съм

грешниК! Не съм престъпник!" На тях сега им КазВам:
лъЖете! ТоВа трябВа един ден да го Ка>Кете пред

лицето на Бога: "Аз не съм грешниК! Аз съм пазил

ВсичКи ТВои запоВеди." Ще мо>Кете ли да го КаЖете?

О, стига с тази нечуВана самомнителност. Която си

ВъобразяВа, че ВсичКо е наред! Нищо не е наред, нищо!
Преди години Веднъ>К разговарях с един 20-годишен

хлапаК и ниКога няма да забраВя този разгоВор. Един

ден го срещам и КазВам: "Драги Хайнц, нещо не те

Виждам на библейските часоВе и В младежката група!"

А той отгоВаря: "Знаете ли, господин пастор, аз

междувременно премислих нещата. Вие постоянно

гоВорите за Исус. Който е умрял за грешниците. Аз

обаче нямам нуЖда от изкупителна ЖертВа, Която да

носи моето наказание. АКо съм сгрешил нещо, и аКо

има Бог, то тогаВа аз исКам да отгоВарям пред Него

за тоВа. ТоВа е напраВо смешно - имал съм нуЖда от

Спасител. Който да умира за мен!" ОтгоВорих му:

да се позоВеш на праВото. Разбира се, че моЖеш.

Мо>Кеш да отхВърлиш Исус и да КаЖеш: "ПозоВаВам

се на праВото си." Но драги мой. моля те, пърВо си

изясни следното: ВъВ франция те съдят по френсКо-

то праВо, В Англия - по английското праВо. а пред

Бога - по БоЖието праВо! НадяВам се. че не си

престъпил нито една единствена БоЖия запоВед.

иначе си загубен! ДоВиЖдане!" "Един момент!" - КазВа

той - "едВа ли ще е чаК толКоВа стриКтно!" "Ха!" -

отВръщам аз - "А ти КаК си представжи сВетия Бог?

ПредстаВи си. че 50 години аз съм ЖиВял съВсем

порядъчно и после само за три минути отКрадна

нещо. ТоВа се отКриВа и ме изпраВят пред съда. Стоя

значи пред съдията и заяВяВам: "Господин съдия, не

бъдете толКоВа дребнаВ! 50 образцоВи години и три

минути КраЖба - тоВа се Компенсира! Кой моЖе да е

толКоВа педантичен!" МоЖеш ли да си предстаВиш

тоВа? ТогаВа съдията ще отгоВори: "Я почакайте! Аз

не гоВоря за Вашите 50 порядъчни години, а гоВоря за

трите минути, В Които сте откраднали! ЗаКонът Ви

обВиняВа заради тоВа." А аКо един земен съдия праВи

таКа, КаКВо остаВа за Бога!"
Вие не мислите ли. че сте обВиняем пред Бога? Не

мислите ли. че се нуждаете от прошение на грехоВете

си? Не мислите ли, че сте грешник? О. сКъсайте с

Вашата нечуВана самомнителност и потърсете Гос-

пода. Който умря на Кръста за Вашия грях и плати

Вместо Вас! Приемете Го, признайте Му греха си и

Му КаЖете: "Господи, хВърлям пред Тебе цялото си

нечестие! ИсКам ТВоята милост! Умий ме В ТВоята

КръВ!"
3. Напрабете решителната стъпва!
Най-добре паК да Ви разпраВя една история, за да

Ви стане ясно КаКВо имам предВид.

Беше в началото на нацисткия райх, богато пак ми

се случи да си имам работа с един от издигнатите

тогаВа хора. Плах и разтреперан се доближих до него,

тъй като тогаба свещениците за нищо ги нямаха. За

мое изумление обаче чоВеКът не ме изхВърли Веднага,

а дори любезно ме изслуша. Когато сВършВаме. му

КазВам: "Слушайте, рядКо ми се е случВало няКой да се

отнесе така любезно с мен. Искам да Ви благодаря за

напраВя един голям подарък. ИсКам да Ви КаЖа моята

ноВина: "Бог таКа Възлюби сВета. че даде СВоя Син.

за да не погинат тези. Които Му се доВерят. но да

имат Вечен >киВот." ТогаВа той ме поглежда и заяВяВа:
"Няма нуЖда да продължавате. Родителите ми са

набожни хора. Зная Вашата ноВина от младостта си.

Но..." Той слоЖи на масата бял лист хартия. Взе един

молиВ. нарисуВа една черта през средата на листа и

продължи: "ВиЖте, г-н пастор, аз зная ВсичКо и зная,

че аКо исКам да го имам, трябВа да премина една

граница. КаКто я начертах туК - трябВа да напраВя

една Крачка през линията. Аз се намирам плътно" - и

той поКаза близо до чертата - "до тази граница, но

трябВа да се осмеля да напраВя решаващата КрачКа

през нея." И след тоВа Каза няКаК смутено: "Но моето

обществено положение не ми позВоляВа тоВа!" ТогаВа

си тръгнах много натъжен. Той отдаВна е умрял.

НегоВото обществено положение няма да го спаси

ВъВ Вечността! Но той беше разбрал: "АКо исКам да

отида В Божието царстВо, трябВа да напраВя една

КрачКа през границата!"
Имате ли смелостта да напраВите тоВа? О, струВа

си да го напраВите! Исус Ви очаКВа с отВорени

обятия! НапраВете решителната стъпКа през грани-

цата - В отВорените обятия на Исус!

Спрях го и му Казах: "Вие ЖиВеете В прелюбодеяние.

тоВа той отгоВори: "ТоВа са глупости! ИсКам да Ви

една дълга история. При тоВа добре знаеше: "ТоВа,

Което праВя е грях!" Има хора. Които постоянно се

Карат и КазВат: "Другият започна!" Въобще същест-

ВуВат само таКиВа Караници, В Които другият е

започнал. НиКой чоВеК сам не започВа КаВга. нали?

Винаги другите започВат. Но исКам да Ви КаЖа: В

очите на Бога КаВгата е толКоВа лоша, КолКото и

убийството! Защо не престанете? "Но КаКВо трябВа

да напраВя?" - питате Вие. Ще Ви КаЖа: сКъсайте с

Вашите ясно осъзнати грехоВе!
ВеднъЖ В ЖиВота си спрете и се запитайте: "КаКВо

В ЖиВота ми не е В ред? С КаКВо Всъщност трябВа да

сКъсам?" И ще го разберете безпогрешно! Мислите ли.

че Исус ще Ви даде милостта Си, аКо исКате съзна-

телно да продължите да грешите? В Библията е

Казано: "ПоКайте се!" Блудният син изостаВи сВоя

стар ЖиВот. Вие моЖете да дойдете при Исус таКиВа.

КаКВито сте - обременени и неВярВащи. Но трябВа да

спрете да Вършите нещата. Които Ви Водят Към

погибел и за Които Вие добре знаете, че са грехоВе!

постоянно: "ТоВа, Което КазВате, е прекалено. Еди-

КаКВо си не е грях!" И често се посочВат неща. Които

аз Въобще не съм КазВал. ТогаВа чуВстВам КаК нашата

съВест се бунтуВа срещу господството на Исус В

нашия ЖиВот. Чуйте: не моЖете да стигнете до

ЖиВата Вяра и да стоите В нея. аКо нямате КураЖа,

таКа да предадете ЖиВота си на Исус, че да се слоЖи

Край на тоВа. на Което трябВа да се слоЖи Край!
СКъсайте с ясно осъзнатите грехоВе!
5. Гоборете с Бога!
МоЖете ли да се молите? Вие Вероятно моЖете да

промърморите няКое стихче. но да се молите? Знаете

ли. няКои хора имат таКаВа представа за молитвата,

че би ми се изпрабила Косата. ако още имах таКаВа.

Наскоро бях в един дом. МайКата казва: "Да. ние също

сме християни. Ела. КларичКа!" И подканва сВоята

четиригодишна дъщеря: "Ти мо>Кеш таКа хубабо да се

молиш, хайде, помоли се малКо пред г-н пастора!" И

детето започна. Аз го прекъснах: "Стига! Не "Помоли

се малКо пред пастора"! За нищо на сВета. моля Ви.

недейте!" Та тоВа не е ниКаКВа молитВа. Да се молиш.

означаВа да гоВориш с ЖиВия Бог, Който е туК В

лицето на Исус. и пред Него да излееш сърцето си.

Молили ли сте се няКога таКа?

написал една угасна Книга: "Бог не е таКъВ". В нея той

КазВа, че модерният чоВеК Вече Въобще не моЖел да

се моли. С тоВа, меЖду другото, съм съгласен и аз.

ТоВа обаче не гоВори зле за молитВата. а за модерния

чоВеК. Не намирате ли и Вие? И епископът исКа

Коренно да преобрази цялото християнство, защото

модерният чоВеК не моЖел Вече да се моли. По-сКоро

бих му Казал: неКа по-добре модерният чоВеК отноВо

се научи да се моли!

и да Кадете само: "Господи. позВоли ми да Те намеря!"

Или: "Господи, спаси ме и мене!" Или: "Господи, Води

ме Към истинсКа Вяра!" Или: "Господи, прости ми

грехоВете!" Но започнете ВеднъЖ! ЧоВеК не моЖе

изВеднъЖ да започне да се моли прекрасно. МоЖе би

свещениците се молят прекрасно - с Книга В ръКа, от

Която четат. Но съВсем не е необходимо да се молим

прекрасно, а Въобще да започнем да гоВорим с >КиВия

Бог. Вие започнете Веднъ>К, пъК ще се научите и да се

молите!
И знайте: Вярата е едно отношение "Аз - Ти" меЖду

моя Бог и мен. При таКаВа ВръзКа трябВа да се

разгоВаря, нали? Аз гоВоря с Него и Той гоВори с мен.

И с тоВа достигам до моята следВаща точКа.

Ето защо непременно трябВа да започнете да четете

Библията. "Но днес ниКой Вече не чете Библията!" -

мислите си Вие. Да, за съжаление! ВеднъЖ един чоВеК

обясняваше: на празниКа на реформацията еВангелис-

тите Винаги пеят песента на Лютер: "Всесилна Кре-

пост е Бог наш". А там наКрая се КазВа: "...и неКа

СлоВото Му да стои!" Та сега християните го оста-

Вят да стои - на лаВицата на библиотеката, не го

сВалят оттам и си мислят: "Добре и праВилно е там

да си стои." Но Лютер не е имал тоВа предВид.
Често пъти. Когато ходя по Къщите, ми КазВат: "Да.

г-н пасторе, ние още пазим една стара Библия от 1722

година, от нашата прабаба!" И домъКВат една мебел.

Която положително ниКой не чете! ВъпреКи цялото

ми уВа)Кение Към старите Библии, аз Ви препоръчвам:
Купете си НоВия ЗаВет - дЖобен формат! Има няКои.

Които са по-малКи от ръКата ми. Има много симпа-

тични издания на НоВия ЗаВет. Купете си едно мо-

дерно издание!

от него. Просто слушайте - тогаВа Исус Ви гоВори!

Мо>Ке би ще има места. Които Вие изобщо няма да

разберете, но споКойно продълЖаВайте да четете. На

моите момчета тоВа Винаги го обясняВам таКа:
ВеднъЖ един фермер от Бразилия ми разКаза. КаК се