Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

"Ти ме обграждаш от ВсичКи страни." Бог е на една педя разстояние от нас. Но меАду Него и нас е стената на едно друго измерение. И Към ушите на Бога напира цялата злочести на на този сВят. Той чуВа проклятията на огорчените, плача на самотните сърца, болКата на онези. Които стоят пред гробоВе-те. Въздишките на онези. Които страдат от неспра-ВедлиВостта. ВсичКо тоВа напира Към сърцето на Бога таКа, КаКто отчаянието на мъЖа В съседната Килия напираше Към мен. А сега помислете си - Бог мо?Ка да напраВи тоВа, Което аз не мо?Кех: един ден Той разби стената. Която стоеше меАду Него и нас и Влезе В нашия Видим сВят - В лицето на СВоя Син - Исус! Разбирате ли, В лицето на Исус, БоЖия Син, Бог дойде при нас - В цялата мръсотия и неВоля на този сВят. И отКаКто познаВам Исус, зная, че Бог е ЖиВ. Аз често КазВам: "ОтКаКто Исус е дошъл на този сВят, отричането на Бога е чисто неВеЖестВо."

Сега трябВа да погоВоря за Исус. Бих предпочел В беседите си да Ви разКазВам само случКи с Исус, но Вечерите щяха да бъдат прекалено КратКи за толКоВа обширен и Великолепен материал. И тъй, Исус се родил ВъВ Витлеем, пораснал и станал мъ?К. Външно не му личало божественото Великолепие, но ВъпреКи тоВа

253
Той приВличал хората. Те усещали: "В НегоВо лице при нас е дошла Божията любоВ и милост!"

ХанаансКата земя, В Която тогаВа Исус ЖиВял Като гражданин на народа Израел, била окупирана от чуЖди ВойсКи - от римляните. В град Капернаум Комендант бил един римсКи офицер. Знаете ли, общо Взето римляните ВярВали В много богоВе, но на праКтиКа -В нито един. И на този Комендант му се разболяВа слугата. Когото той много обичал. Той бил ВиКал леКари, но ниКой не мо?Кал да помогне. СтаВа му ясно:

"Той ще ми умре." И тогаВа му хрумВа: "ТолКоВа много слушам да се разКазВа за този Исус. Дали пъК Той не моЖе да помогне? Ще отида при Него!" И таКа, този напълно неВярВащ чоВеК, този езичник, отиВа при Исус и го помолВа: "Господи Исусе, моят слуга е болен. Не моКеш ли да го излеКуВаш?" "Да," - отгоВаря Исус - "ще дойда с теб!" На тоВа Комендантът КазВа: "О, не е необходимо да идВаш с мен. Когато аз издам запоВед, тя Веднага се изпълняВа. И Ти трябВа да Ка?Кеш само една дума и слугата ми ще оздраВее." С други думи, този езичниК - римсКият Комендант -КазВа: "Ти мо?Кеш да напраВиш неВъзмоЖното Възможно. Ти Си самият Бог!" ТогаВа Исус се обръща и заяВяВа: "ТаКаВа Вяра не съм намерил В целия Израел." ТоВа означаВа: "ТаКаВа Вяра, КаКто у този атеист, не съм Видял В цялата ЦърКВа." Разбирате ли. Комендантът - езичниК бил схВанал: В лицето на този Исус Бог е дошъл при нас!

Вие трябВа да знаете историите за Исус! Моля Ви, заКлеВам Ви: набаВете си НоВия ЗаВет! Прочетете си Евангелието от Йоана, после и другите ЕВангелия и т.н. ТоВа са чудесни разКази за Исус! Не зная ниКое списание, В Което да има таКиВа прекрасни разКази, КаКто В НоВия ЗаВет.

Но Исус, БоАият Син, не бил дошъл на този сВят само да излеКуВа онзи слуга или да документира и разКрие същестВуВането на Бога. Той е исКал поВече. Той е дошъл, за да могат хората да имат мир с Бога!

Знаете ли, меАду нас и Бога се издига не само стената на другото измерение. МеАду Бог и Вас,

254

меЖду Бог и мен, се издига и още една, съВсем друга стена. И тоВа е стената на нашата Вина! Лъгали ли сте няКога? Да? С тоВа сте постаВили един КамъК меЖду Бога и себе си! ЖиВели ли сте без Бог - един ден без молитВа? Да? Още един КамъК! Нечистота, прелюбодеяние. Кражба, непочитане на неделята, а също и хилядите малКи неща, ВсяКо престъпВане на Божиите запоВеди - ВсеКи път добаВяме ноВ КамъК! КаК усърдно ВсичКи заедно сме строили стената, Която разделя хората от Бога! Бог обаче е сВят Бог! Разбирате ли. Когато КаЖа "Бог", тогаВа неизменно изплуВа Въпросът за моя грях и Вина. Този Въпрос трябВа да се изясни! Бог се отнася най-сериозно Към ВсеКи грях. ПознаВам хора. Които разсъЖдаВат по следния начин: "КаК ли се радВа Бог, че аз ВярВам и В Него!" О, небеса! Та тоВа не е достатъчно! ДяВолът също ВярВа В Бога! Той сигурно не е атеист. Той знае много добре, че Бог е ЖиВ. Но той няма мир с Него! Мир с Бога ще имам едВа тогаВа, Когато бъде премахната стената от грях и Вина, Която стои ме?Кду мен и Бога. ЗатоВа е дошъл Исус. Той е разрушил стената на нашата Вина! За да напраВи тоВа, Той се е остаВил да Го приКоВат на Кръста! Той е знаел: няКой трябВа да понесе присъдата на СВетия Бог над греха - или хората, или Аз. Вие разбирате - Вилхелм Буш или Исус! И тогаВа Той, неВинният Син на АиВия Бог, Исус Христос, изтърпяВа моята присъда! А също и Вашата присъда!

255
действителност: "Наказанието падна Върху Него, та-Ка че ние да имаме мир."

НеКа Ви обясня още нещо: имам един добър приятел В ШВейцария. с Когото заедно сме праВили чудесни пътешествия. ВеднъЖ, след Като бяхме обядВали ня-Къде, дойде сметката. И тогаВа Възникна Въпросът:

"Един от дВама ни трябВа да плати! Кой има по-го-лямо портмоне?" И, естествено, аз Казах: "Ханс, я Веднъж ти да платиш! Я ВеднъА да се изръсиш!" Но Вие разбирате - няКой трябВаше да плати! За нашата Вина пред Бога, за ВсичКите ни грехоВе и престъпления трябВа няКой да плати. Или ВярВате В Исус - че Той е платил Вече за Вас - или Вие самите няКога ще трябВа да платите. Но за ВсяКа Вина трябВа да се плати! ВиАте, затоВа Исус е толКоВа Важен за мен. Аз ще се дърАа здраВо за Него, защото Той е платил за мен!

Но този Исус не остана В гроба. Не! И тоВа е чудесно! Три дни след смъртта му един чоВеК стои, потънал В дълбоК размисъл. Той си мисли: "Да, и КаКВо Все паК стана с Исус? Сега Той е мъртъВ. Видях КаК Го полоЖиха В Каменния гроб и КаК търКолиха КамъКа пред Входа му. Беше ли Той Син на Бога или не беше Син на Бога?" Този чоВеК се КазВа Тома. И доКато той размишлявал: "КаКВо стана сега с Исус?", идВат него-Вите приятели и лиКуВат: "ЧоВече! Той е ?КиВ!" "Кой е ЖиВ? Исус? Не моЖе да бъде!" "Да, да! Видяхме празния гроб, ние сме сВидетели, можем да се заКъл-нем В тоВа! И -Той ни срещна!" "Възможно ли е тоВа," - си мисли Тома - "няКой да Възкръсне от мъртВите? АКо тоВа е Вярно, тогаВа Той е Син БоЖий, тогаВа самият Бог сВидетелстВа за Него." Но Тома е сКеп-тичен. "В живота ми толКоВа пъти са ме праВили на глупаК. Вече не ВярВам на нещо. Което не съм Видял!" По пътя насам една КондуКторКа, с Която гоВорих за Исус, ми Каза: "Аз ВярВам само на тоВа, Което ВиЖ-дам!" Точно таКа си е мислел и Тома. И той заяВяВа на другите: "АКо не Видя и не пипна лично белезите от гВоздеите по ръцете Му и аКо не сло?Ка ръКата си В смъртоносната рана. Която Му нанесоха, няма да

25в

1
поВярВам." КаКто и да нареждали учениците - КаКто и аз В Засниц - Тома настояВал на сВоето: "Не ВярВам!" След осем дни той е със сВоите приятели. И изВеднъА Исус застаВа сред тях: "Мир Вам!" Обръща се Към Тома и КазВа: "Тома, ела, ВиЖ ръцете Ми, протегни си ръКата и я слоЖи В смъртоносната Ми рана, и не бъди неВярВащ, а ВярВай!" ТогаВа бедният, разКъсВан от съмнения чоВеК пада на Колене и изВиКВа:

"Господи Исусе, мой Господ и мой Бог!"

Сега разбирате КаКВо исКам да Ка?Ка с тоВа: "Един ЖиВот с Бога не е илюзия! Един ЖиВот с Бога не е Внушение! Бог не е нещо неопределено: "НяКъде трябВа да има няКаКъВ Бог, но КаКъВ е, не се знае!" Не! ЖиВотът с Бога се осноВаВа на тоВа, че Божият Син е дошъл, умрял е за мен и е Възкръснал от мъртВите. ЗатоВа мога съВсем определено да Го познаВам.

ТрябВаше, Като пърВа предпоставка Към нашата тема: "КаКВо печелим от един ЖиВот с Бога?", да изясня тоВа - един ЖиВот с Бога не е Въображение, не е илюзия!

А сега исКам да отгоВоря на един Втори предВари-телен Въпрос, а именно:

2. Ка1с мога да имам Аибот с Бога?

Ах, КолКо често хората ми КазВат: "Пастор Буш, Всъщност Вие сте щастливец. Имате нещо. Което аз нямам." На тоВа обиКноВено отгоВарям: "Стига глупости! Същото можете да имате и Вие. Исус е туК и за Вас!" И тогаВа идВа Въпросът: "Да, но КаК да получа този живот с Бога?" На тоВа Библията отго-Варя събсем ясно - с една КъсичКа фраза: "ПоВярВай В Господа Исус Христа!"

Ех, да моЖех да Ви доВеда до тази Вяра! За тази цел пърВо трябВа да Ви обясня КаКВо Всъщност означаВа "да ВярВаш". НяКои хора имат съВсем погрешна пред-стаВа за Вярата. Например поглежда няКой часоВниКа си и КазВа: "Сега е точно седем часа и дВадесет минути. Знам тоВа със сигурност." Друг, Който няма

257
часоВниК, казва: "Вярбам, че е оКоло седем и дбадесет." И масоВо хората си мислят, че ВярВането е едно несигурно знание. А не е ли така? КаКВо значи "поВяр-Вай", богато Библията КазВа: "ПоВярВай В Господа Исуса Христа"? ИсКам да Ви го обясня с помощта на едно мое лично проКиВяВане.

НяКога изнасях беседи В столицата на НорЗегия - В Осло. Една съботна сутрин исКах да отлетя обратно, защото още на следВащия ден трябВаше да гоВоря пред едно голямо събрание ВъВ Вупертал. Но още от началото Всичко тръгна наопаКи. Машината имаше един час закъснение поради мъглата. Най-после излетяхме В посока Към Копенхаген, Където трябВаше да сменя самолета. Когато Вече сме над Копенхаген, пилотът изВеднъЖ променя посоКата и полита В посоКа Към ШЗеция. По Високоговорителите ни съоб-щаВат, че летището В Копенхаген било изцяло 3 мъгла и там не можело да се Кацне. Били сме летели Към Малмьо В ШВеция. НиКога не съм исКал да ходя В Малмьо В ШВеция! КаКЗо да праВя там? Аз исКах да отида В Дюселдорф! Нали трябВаше да гоВоря ВъВ Вупертал! Най-после Кацнахме В Малмьо. А там -КаКВо да Видим: аерогарата Вече е препълнена с хора. И самолетите продължават да Кацат един след друг. ОКаза се, че Малмьо е единственото сВободно от мъгла летище надлъЖ и нашир. И ВсичКи машини долитаха туК. Летището беше малКо и В залата Вече нямаше Къде да се седне. Аз се бях сприятелил с един аВстрийсКи търгоВец и дВамата се питахме: "КаКВо ли ще стане по-нататъК? Мо?Ке би ще трябВа да стоим туК до утре сутринта! И то праВи!" ВсичКи ругаеха, разпитваха, мърмореха и негодуваха, КаКто стаВа Винаги В таКиВа моменти. И изВеднъЖ по Високоговорителя се чу: "Една четиримоторна машина ще отлети на юг! Не знаем дали ще Кацне В Хамбург, В Дюселдорф или ВъВ Франкфурт. Но Който исКа да пътуВа на юг, моЖе да се Качи!" ТоВа беше доста несигурна работа. Близо до нас една Жена Веднага изпищя: "Там няма да се Кача! Страх ме е!" Аз й КазВам:

"Мила госпожо. Вие Въобще не сте длъжна да се

КачВате. Останете си споКойно туК!" А моят аВст-риец КазВа: "Полет В мъглата! И дори не знаеш Къде ще Кацнеш!" В този момент. Когато вената пищи, а и аВстриецът леКо ме разКолебаВа, поКрай нас минаВа пилотът В синята си униформа. И аз ВиАдам лицето му - абсолютно сериозно и съсредоточено. Веднага си личеше: "Този чоВеК съзнаВа отговорността си! За него тоВа не е играчКа!" И тогаВа заяВяВам на моя аВстрийсКи приятел: "ЧоВече, на този можем да се доВерим! Елате, КачВаме се! ТоВа не е няКой обиКноВен аеропланд?Кия!" И се Качихме. От момента, В Който се Качихме, отделихме се от тВърдата земя и Вратата се затВори зад нас, ние бяхме предадени на този чоВеК. Но му имахме доВерие. Аз му бях поВерил живота си. Кацнахме ВъВ Франкфурт и доКато стигна до ВКъщи, мина цяла нощ. Но стигнах до целта! ТоВа значи "да ВярВаш"! Да ВярВаш, значи да се доВериш на няКого.

КаК да получа ЖиВот с Бога? "ВярВай В Господ Исус Христос!" ИсКа ми се да КаЖа таКа: "Качи се при Исус!" Разбирате ли, при КачВането В самолета имах чуВст-Вото, че моят аВстриец много би исКал с единия КраК да остане на летището, а само с другия да се Качи. Но таКа не можеше. Той можеше или да остане Вън от самолета или пъК целият - от глаВата до петите - да се поВери на пилота. ТаКа е и с Исус. Вие не можете с единия КраК да АиВеете без Исус, а с другия да се Качите при Него. ТаКа не стаВа! Вяра В Господ Исус Христос, ЖиВот с Бога има само тогаВа, Когато изцяло рисКуВам с Него. ТрябВа да му КаЖа:

"Вземи ?КиВота ми, Исусе, предаВам ти Го за Всегда..."

А сега Ви питам: на Кой друг бихме могли да поВерим живота си, аКо не на БоЖия Син? НиКой чоВеК на сВета не е напраВил толКоВа много за мен, КолКото е напраВил Исус! Той ме е обичал толКоВа много, че е умрял за мен. Също и за Вас! НиКой друг не ни е обичал КолКото Него. И Той е Възкръснал от мъртВите. На

25в

259
Този, Който е Възкръснал, ли не мога да поЗеря ЖиВота си? Та ние сме пълни глупаци, аКо не напрабим тоВа! В момента, В Който предам ЖиВота си на Исус, наВлизам В ЖиВота, Който е от Бога.

"Пред Кой да преКлоня глаВа?

Пред Кой да падна ничКом?

Чуй моето: "Благодаря!",

чрез Тебе имам ВсичКо!

ЖиВота - КолКо е тоВа -

на Тебе поВеряВам.

От днес съм ТВой - за Вечността,

Която Ти ми даВаш!"

Ах, да можехте и Вие да гоВорите таКа!

И тъй, след Като излових ВсичКо тоВа, исКам да напраВя и едно малКо допълнение. ВиЖте, аКо Вие предадете ЖиВота си на Исус и поисКате да се "Качите" при Него, аКо исКате да Му се поВерите -тогаВа КаЖете Му го! Той е туК! Той е до Вас! Той Ви чуВа! КаЖете Му: "Господи Исусе, предаВам ЖиВота си на Тебе!" Когато аз Като безбожен и пропаднал младеЖ се обърнах и приех Исус, се помолих таКа:

"Господи Исусе, сега Ти даВам моя ЖиВот. Не мога да Ти обещая, че ще стана добър. За тоВа Ти трябВа да ми дадеш ноВо сърце. Имам лош хараКтер, но тоВа, Което съм, го даВам изцяло на Теб. Ти напраВи нещо от мен!" ТоВа беше големият час на моя ЖиВот -Когато с дВата КраКа се "Качих" при Исус и Му дадох Кормилото на моя ЖиВот - на Този, Който ме беше отКупил със СВоята КръВ.

Обаче за да моЖе чоВеК да продължи нататъК В ЖиВота с Бога, трябВа - и аз постоянно поВтарям тоВа - трябВа да упраЖняВа три осноВни дисциплини:

Божието СлоВо, молитВата и общуването.

ВиЖте, не моЖете да принадлежите на Исус и нищо поВече да не чуВате за Него. ЧоВеК трябВа да има Библия или НоВия ЗаВет и ВсеКи ден на споКойстВие

2в0

Към пърВата дисциплина - БоЖието СлоВо - се прибаВя и Втората - молитВата. Исус Ви чуВа! Не е необходимо да дърЖите КрасиВи речи. Достатъчно е, аКо Вие Като домаКиня се помолите: "Господи Исусе, днес денят ми е лош: мъЖът ми е В лошо настроение, децата не слушат, имам да пера, не ми стигат 10 марКи. Господи Исусе, остаВям на Теб цялата бърКо-тия. НапраВи таКа, че сърцето ми да се изпълни с радост, че имам ЖиВот от Теб!" Разбирате ли, на Исус мога да КаЖа ВсичКо, Което ми е на сърцето! И мога да Го помоля: "Господи Исусе, напраВи таКа, че да Те опозная по-добре и Все поВече да Ти принадлежа!"

Третата дисциплина. Която е задължителна за един ЖиВот с Бога, е общуването с християни. ТоВа значи, че чоВеК се присъединява Към онези. Които също исКат да принадлежат на Исус. Напоследък няКой ми заяВи:

"Аз исКам да ВярВам, но не мога да напредна." ТогаВа го посъВетВах: "Вие се нуждаете от ВръзКа с други християни!" А той Възрази: "Те ВсичКите обаче не ми харесВат!" "Да," - Казах аз - "тогаВа нищо не моЖе да се напраВи. АКо исКате да бъдете с тях на небето, тогаВа ще трябВа отсега да се научите да общуВате с тях! Господ не моЖе да издяла за Вас специални християни!"

Като момче познаВах един банКоВ диреКтор ВъВ Франкфурт, Който ми беше разКазал много за сВоите младеЖКи години. Като си Взел матурата, негоВият баща му Казал: "Ето ти толКоВа и толКоВа пари, моЖеш да напраВиш едно пътешествие по ВсичКи еВропейсКи столици! Представете си: на един 1в-го-дишен младеЖ да му КаЖат таКоВа нещо! Кой не би си поЖелал тоВа! И Възрастният господин ми разКаза по-нататъК: "Аз знаех, че В големите градоВе ниКаК

2в1
не беше трудно да изпадна в грях и да се посрамя. А исКах да принадлежа на Исус. И затоба прибрах В багаЖа си НоВия ЗаВет. И всеки път, преди да изляза от хотелската си стая, държах да съм чул гласа на Исус и да съм погоВорил с Него. И Където и да отидех, търсех християни. НаВсяКъде срещах ученици на Исус - В Лисабон, В Мадрид, В Лондон, В... Най-трудно беше В ПариЖ. Там дълго разпитВах за няКой, Който също принадлежи на Исус. НаКрая ми посочиха един обущар:

"Той чете Библията!" И тогаВа изисканият младеЖ слязъл по стълбите В работилничКата на обущаря и го попитал: "Познабате ли Исус?" В отгоВор очите на обущаря сВетнали. ТогаВа младият чоВеК Казал: "Ще идВам ВсяКа сутрин при Вас, за да се молим заедно. МоЖе ли?" ТолКоВа ВаЖно било за него общуването с онези. Които сериозно исКали да бъдат християни.

И таКа, тоВа бяха нещата. Които исКах предВари-телно да изясня: пърВо: след идВането на Исус В нашия сВят ЖиВотът с Бога не е илюзия. Второ: КаК мога да получа ЖиВот с Бога? - "ВярВай В Господ Исус Христос!" А сега идВам до същинсКия Въпрос:

3. Какво печелим от един Ясивот с Бога?

Мили приятели, аКо трябВаше да Ви разКаЖа КаКВо печели чоВеК от един ЖиВот с Бога и от общението с Исус, нямаше да сВърша и до Коледа. ТолКоВа много печелим!

Не мога да забраВя КаКВо ми Каза баща ми. Когато на 53 години почина - тоВа бяха последните му думи:

"Вилхелм, разКаЖи на ВсичКи мои приятели и познати КолКо щастлиВ и блаЖен ме напраВи Исус - В ЖиВота и В смъртта!" Знаете ли. Когато няКой е на смъртно легло, той Вече не се хВали, големите приКазКи се изпаряВат. И Когато няКой с последния си дъх намира сили да засВидетелстВа: "...КолКо щастлиВ ме напраВи Исус - В ЖиВота и В смъртта", тоВа разтърсВа душата из осноВи. КаК ще изглежда Вашата смърт?

2в2
Когато бях още млад пастор В РурсКата област ВеднъЖ се случи една хубаВа случКа: имаше голямо събрание, на Което един учен В продължение на д3а часа доКазВаше, че няма Бог. Той беше демонстрирал цялата си начетеност. Залата беше пълна с хора. А над тях беше пълно с тютюнеВ дим. И ниКой не пестеше аплодисментите си: "Ура! Няма Бог! МоЖем да праВим, КаКВото си исКаме!" Когато след дВа часа ораторът сВърши, ръководителят на събранието стана и Каза: "Сега ще има дисКусия. Който ис1са да КаЖе нещо, неКа се обади!" Разбира се, ниКой нямаше КураЖа за тоВа. ВсеКи си мислеше: "На таКъВ учен чоВеК не моЖе да се противоречи." Сигурно там имаше много хора. Които не бяха съгласни с него, но Кой смееше да излезе отпред на подиума. Когато хиляда души Възторжено аКламираха доКладчиКа? И Все паК! Един глас се обаЖда! От задните редици се надига една стара Жена, типична баба от Източна Прусия, с черна шапчица, КаКВито ги има много В РурсКата област. Председателстващият пита: "Бабо, Вие ли исКате да КаЖете нещо?" "Да," - отгоВаря бабата - "исКам да КаЖа нещо!" "ТогаВа трябВа да дойдете туК, отпред!" "Да," - Каза бабата - "не ме е страх!" Храбра Жена! ТоВа беше няКъде оКоло 1925 година. Значи бабата излиза смело на подиума, застаВа на Катедрата и започВа: "Г-н ораторе. Вие ни гоВорихте дВа часа за Вашето неВерие. ПозВолете ми да Ви погоВоря 5 минути за моята Вяра. ИсКам да Ви КаЖа КаКВо е напраВил за мен моят Господ, моят Небесен баща. ВиЖте, Когато бях млада Жена. моят мъЖ стана ЖертВа на злополука В мината и ми го донесоха мъртъВ В Къщи. Останах сама с три малКи деца. ТогаВа социалните осигуроВКи бяха доста сКромни. Щях да изпадна В пълно отчаяние, КаКто бях застанала пред ^ трупа на мъЖа си. Но ВиЖте, започна се с тоВа. че моят Бог ме утеши, таКа КаКто ниКой чоВеК не '\ моЖеше да го напраВи. ТоВа, Което ми гоВореха хора- | та. Влизаше през едното ми ухо и излизаше през| другото. Но Той, ЖиВият Бог, ме утеши! И тогаВа аз | Му Казах: "Господи, сега Ти трябВа да бъдеш баща на|

2(
моите деца!" (Беше трогателно КаК разказваше старата Жена!) "Често пъти Вечер не знаех отвъде ще Взема пари, за да нахраня децата си на следВащия ден. И тогаВа паК КазВах на моя Спасител: "Господи, Ти знаеш колко съм зле, помогни ми!" И тогаВа старата Жена се обръща Към оратора и му казВа: "Той ниКога не ме изостаВи В трудностите, ниКога! Преминах през много беди, но Той ниКога не ме изостаВи. И Бог напраВи още нещо: Той изпрати Сина Си, Господ Исус Христос. Той умря и ВъзКръсна за мен и със СВоята кръВ ме изми от Всичките ми грехоВе! Да," - продължи тя - "сега съм стара Жена. СКоро ще умра. Но Ви^Кте, Той ми даде и една сигурна надежда за Вечен ЖиВот. Когато туК затВоря очи, ще се събудя на небето, защото принадлежа на Исус. Всичко тоВа Той напраВи за мен! А сега Ви питам, г-н ораторе, какВо е напра-Вило за Вас Вашето неВерие?" ТогаВа ораторът ста-Ва, потупВа старата баба по рамото и КазВа: "Е, на такаВа стара ?Кена не исКаме да отнемем Вярата. За старите хора тя си е много добра!" ТогаВа да бяхте Видели бабата! Тя енергично отхВърли тоВа и заяВи:

"0-о, не! С тоВа не можете да ми излезете! Аз Ви зададох Въпрос, г-н ораторе, и Вие трябВа да ми отговорите на него! Аз Ви Казах КаКВо е напраВил за мен моят Господ. Сега Вие ми Кадете КаКВо е направило за Вас Вашето неВериеГ НелоВКо мълчание! Тази баба беше много умна Жена...

И Когато днес отВсяКъде нападат Евангелието, питам аз: КаКВо Всъщност сте спечелили от Вашето неВерие? НиКаК нямам Впечатлението, че от тоВа хората имат мир В душите си и са станали щастлиВи. Не, приятели мои!

И таКа, КаКВо получаВа чоВеК от един ЖиВот с Бога? Ще Ви Кажа лично за себе си: аз Въобще не бих понесъл ЖиВота си, аКо нямах чрез Исус мир с Бога! Имаше часоВе, Когато сърцето ми щеше да се пръсне. Днес чуВам, че тук В КВартала се е случило ужасно нещастие, Което е потопило дВе семейстВа В дълбоКа сКръб. АКо съм чул праВилно, на улицата са били прегазени деца. ТаКа бързо мо?Ке да ни сполети нещо

2в4

"ДоВечера трябВа да отида В моя младе?ККи дом. и радостно трябВа да Кажа БоЖието СлоВо на 150 момчета!" А сърцето ми КърВеше! ТогаВа се затВорих В една стая, паднах на Колене и се помолих: "Господи Исусе, Ти си ЖиВ! Погрижи се за мен, бедния пастор!" И тогаВа отВорих НоВия ЗаВет и прочетох: "Исус Каза: Мир Ви остаВям, Моя мир Ви даВам!" Знаех: тоВа, Което обещаВа, Той сигурно го изпълняВа. И таКа, помолих Го: "Господи Исусе, не исКам сега да разбера защо си ми напраВил тоВа, но дай ми ТВоя мир! Изпълни сърцето ми с ТВоя мир!" И Той го напраВи! Той го напраВи! Аз Ви засВидетелстВам тоВа!

Вие също ще се нуждаете от Него, Когато ниКой чоВеК не ще моЖе да Ви утеши. ТоВа е прекрасно -Когато ниКой чоВеК не моЖе да помогне, тогаВа да имаш Исус, Който ни е изКупил със СВоята КръВ на Кръста и е Възкръснал, и да Му КаЖеш: "Господи, дай ми ТВоя мир!" Като мощен потоК се ВлиВа В душата мирът. Който Той даВа! ТоВа ВаЖи и за най-теЖКия час В нашия живот, Когато отиВаме Към смъртта. КаКВа ще бъде един ден Вашата смърт? ТогаВа също ниКой чоВеК не ще моЖе да Ви помогне. Един ден ще

2в5
трябВа да пуснете да?Ке и най-милата ръКа. КаК ще бъде тогаба? Вие ще застанете пред лицето на Бога! Искате ли да се ябите пред Бога с Всичките си грехоВе? Но ако чоВек се хбане за силната ръКа на Спасителя и знае: "Ти си ме изКупил с ТВоята сКъпа КръВ и Си простил цялата ми Вина!" - тогаВа моЖе и блажен да умре!

КаКВо получаЗаме от един жиВот с Бога? Ще Ви изброя: мир с Бога, радост В сърцето, любоВ Към Бога и Към ближния, тоВа, че мога да обичам даЖе и ВрагоВете си и Всички, Които ми ходят по нерВите, утеха В нещастието, тоВа, че сяКаш ВсеКи ден грее слънце, една сигурна надежда за Вечен ЖиВот, СВетия Дух, прошение на грехоВете, търпение - ах, бих могъл да продължа още много.

ПриКлючВам с един стих, Който много обичам:

"О, КолКо чудно е да бъда ТВой,

Спасителна, и Ти да бъдеш мой!

Чудесно е да мога да Те нареКа

без ниКаКВо съмнение и сянКа от неВерие:

"Бог мой и Господ мой!"

Чудесно е да Кажа и за себе си,