Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

на небето." И аКо днес 25 професори се опитат да ми

доКа?Кат, че със смъртта ВсичКо сВършВа, тогаВа аз

ще им Ка>Ка: "При цялото ми уВа>Кение Към многото

Ваши титли и зВания, исКам да Ви Ка)Ка. че не сте

специалисти В тази област. Вие още не сте били на

другия сВят. Но аз познаВам Един, Който е бил Вече

там - тоВа е Исус. И Той КазВа нещо друго."
Днес хората >КиВеят на собстВен рисК и Вършат

ВсичКо таКа сяКаш смъртта е Краят. И Като че ли от

само себе си се разбира, че аКо чоВеК е Кръстен и аКо

го погребе сВещениК. ще отиде със сигурност на

небето. Един ден адът ще гъм>Ки от хора. Които са

Кръстени и погребани от сВещениК. Разберете, Ва-

шият ЖиВот е В сериозна опасност. ВсичКи ние - Кой

по-рано. Кой по-Късно - ще бъдем изпраВени пред

БоЖия съд!
ТрябВа отКрито да Ви КаЖа. че именно тази мисъл

бе поВодът да съм днес пред Вас. Като младе>К ниКога

не съм мислел, че няКога ще застана на амВона. В

ПърВата сВетоВна Война бях младши офицер. В нашия

полК имахме много загуби. Аз бях офицер Като ВсичКи.

ни по-добър. ни по-лош. Но аКо тогаВа няКой ми беше

Казал: "Един ден ти ще пропоВядВаш В църКВа!". щях

да му се изсмея. Сега мога да Ви засвидетелствам: аз

бях далеч от Бога. ВеднъЖ баща ми ме запита: "Не

ВярВаш ли В Бога?" ТогаВа аз отгоВорих: "Не съм чаК

толКоВа глупаВ. че да отричам Бога. За да бъде чоВеК

атеист, е ну?Кна голяма порция глупост. Която за мен

срещнал досега и затоВа не ме интересува." СКоро

след този разгоВор аз и един мой другар, младши

лейтенант, седяхме В един Крайпътен оКоп при Вер-

дюн. по Време на настъплението ВъВ Франция и

чаКахме запоВед за придВи>КВане напред. ТогаВа си

разправяхме - старите Войници знаят тоВа - мръсни

ВицоВе. Аз разпраВям един таКъВ Виц, а моят приятел

не се смее. "Кучер." - КазВам му (таКа се КазВаше) -

"защо не се смееш?" ТогаВа той Клюмна на една страна

и аз Видях, че е мъртъВ. МалКо парче от граната го

беше ударило праВо В сърцето. Стоя аз с моите 1в

години пред трупа на другаря си и В пърВия момент

съм Все още напълно споКоен и му КазВам: "Ама че си

неучтиВ. драги, изчезВаш преди още да съм разКазал

доКрай Вица!" Но В същия момент ме Връхлита ми-

сълта: "Но Къде е той?" Още се Виждам, застанал В

този оКоп. КаК Като ярКа сВетлина, по-ярКа от атомен

ВзриВ. Внезапно ме заВладя мисълта: "Та той е сега

пред сВетия Бог!" А следващата ми мисъл беше: "АКо

си бяхме разменили местата, парчето граната щеше

да улучи мен и сега аз щях да съм изпраВен пред Бога!"

Не пред няКаКъВ си "Дядо Господ", а пред Бога, Който

е опоВестил Волята Си, Който е дал запоВеди, Които

аз бях престъпил, КаКто и ВсичКи Вие сте ги престъ-

пили. Има хора. чиито грехоВе Крещят до небето, а

те ВъпреКи тоВа КазВат: "Аз постъпВам честно и не

се боя от ниКого." Ах, не лъжете таКа! В онзи момент

аз знаех: "Престъпил съм ВсичКи Бо>Кии запоВеди! И

сега. аКо ме улучи няКой Куршум, аз ще се изпраВя пред

Бога!" Стана ми ясно: "ТогаВа ще отида В ада!" И таКа.

дотичаха нашите момчета с Конете и изВиКаха: "Про-

дъл>КаВаме напред!" Качих се на Коня, а моят приятел

остана да ле?Ки мъртъВ на земята. И за пръВ път от

дълги години насам аз сплетох ръце и се помолих само

таКа: "Мили Бо>Ке. не ме остаВяй да загина, преди да

съм узнал, че няма да отида В ада!" ТрябВа да Ви

призная: след тоВа отидох при един Военен сВещениК

и го попитах: "Г-н сВещениК. КаКВо да напраВя. за да

не отида В ада?" А той ми отгоВори: "Г-н лейтенант.

Аз му отбърнах: "И Вие самият не знаете!" Не е ли

потресаващо, хиляди млади мъ>Ке да отиЗат на

смърт, а ниКой да не мо)Ке да им Ка)Ке как да се спасят

от ада? И тоба е един християнски народ!? Аз щях да

изпадна в силно отчаяние. аКо един ден не ми беше

попаднал в ръцете един Ноб Забет (сега не мога да

Ви разКаЖа случая подробно). Още Виждам пред себе

си обстановката ВъВ френската селсКа Къща зад

фронта. В Която се намирах. "ЗаВет! Там сигурно

пише КаК чоВеК да не бъде погубен!" - помислих си аз.

Прелистих го. тъй Като не моЖех да се ориентирам

В него. Очите ми се спряха на едно-единстВено изре-

чение: "Исус Христос дойде на този сВят, за да спаси

грешниците." Стана ми ясно. Като че ли гръм ме

удари: "грешник" - тоВа бях аз. нямаше Вече нуЖда

няКой да ми го обясняВа. Няма ли и Вие най-после да

стигнете дотам - пред Бога и чоВеците да признаете:

ние! В онзи момент нямах ну>Кда от сВещениК. "Греш-

ниКът съм АЗ!" ТоВа беше ясно. А исКах да бъда спасен.

Не знаех КаКВо точно е тоВа. Разбрах само: да бъда

спасен и опраВдан значи да изляза от състоянието. В

Което съм. да намеря мир с Бога. "Исус Христос дойде

да спаси грешниците." Щом Като Исус мо>Ка да нап-

раВи тоВа. тогаВа аз трябВа да намеря Исус! ТоВа

продължи няКолКо седмици. Потърсих няКой, Който да

ми поКаЖе Исус. НиКой не моЖа. И тогаВа напраВих

нещо. Което исКам да препоръчам и на Вас. ЗатВорих

се (ние паК се намирахме В настъпление) В една стара

френсКа селсКа Къща. Тя беше опразнена и полуразру-

шена. но една от стаите беше Все още незасегната.

На Вратата имаше и Ключ. Влязох. заКлючих се Вътре,

паднах на Колене и Казах: "Господи Исусе! В Библията

е написано, че Ти си дошъл от Бога. за да напраВиш

грешниците праВедни. Аз съм грешник. И за В бъдеше

нищо не мога да Ти обещая, защото имам лош хараК-

тер. Но не исКам да отида В ада. аКо сега ме улучат.

И за тоВа, Господи Исусе, на Тебе се предаВам целия

- от глаВата до петите. ПраВи с мен, КаКВото исКаш."

излязох наВън. бях Вече намерил Господ Исус - един

Бог, на Когото принадлежах.
И от ден на ден - тогаВа бях на 1в години - ми

стаВаше Все по-ясно. В КаКВа угасна опасност за

ЖиВота се намират хората. ЧоВеК ЖиВее без прошКа

за грехоВете си! Вие знаете ли дали Вашите грехоВе

са простени? КаК ще устоите пред БоЖия съд? ЧоВеК

ЖиВее без да има мир с Бога. ЧоВеК ЖиВее без обръ-

щение. ЧоВеК е малКо християнски белосан отВън, но

отВътре е едно уЖасно страдащо, бедно, неспокойно,

непоКаяно сърце! Чуйте: Бог не исКа да отидем В ада!

Бог не го исКа! "Бог исКа ВсичКи хора да се спасят и

да достигнат до познание на истината." И затоВа

Той изпраща СВоя Син при нас. Но, приятели мои,

тогаВа ние също трябВа да отидем при Исус. ТогаВа

и ние трябВа да Му принадлежим. ТаКа. КаКто христи-

янството В Германия, пъК и другаде, се отнася Към

Бога и Към спасението чрез Исус. не отиВа надобре.

ТръпКи ме побиВат, Като си помисля. Разбирате ли?

Ние се намираме В най-голямата опасност за ЖиВота

си, защото отиВаме Към БоЖия съд!
НаВремето В моя младеЖКи КръЯюК имаше един

симпатичен млад чоВеК. Отначало той идВаше редоВ-

но на библейския час. ТоВа беше по Времето на

хитлероВия райх. ИзВеднъЖ му се налоЖи да участВа

В национал-социалистичесКи КурсоВе за обучение и

съВсем изчезна. ПоВече не се пояВи. Но един ден го

срещам: "Добър ден, Гюнтер!" - КазВам му. "Хайл

Хитлер!" - отгоВаря той. "Гюнтер. КаК си, отдаВна

не съм те ВиЖдал?" - питам го аз. ТогаВа той се

изпъчВа и КазВа: "Моят деВиз е: да постъпВам честно

неправилно и аКо има Бог. тогаВа Като честен чоВеК

ще отгоВарям пред Бога. но нямам нуЖда от изкупи-

телната ЖертВа на Исус, Който да умира за мен!"

Мислено ВиЖдам милиони хора. Които мислят точно

Като него: "Аз постъпВам честно и почтено, праВеден

съм и мога да отгоВарям пред Бога за ЖиВота си!"
Мили приятели, не бих исКал да се позоВаВам пред

Бога на сВоето праВо, защото точно при тоВа позо-

ВаВане на сВоето праВо се намирам В най-голямата

опасност за ЖиВота си. МоЖете да бъдете сигурни В

тоВа! Ние Всички ще застанем пред БоЖия съд! И аз

исКам да Ви предупредя! Тръпки ме побиВат. богато

си помисля. КаК хората отиВат към БоЖия съд!
Художникът и скулпторът Ернст Барлах има Вели-

честВени скулптури. Но той е написал и една драма -

Който е Винаги малКо пиян. ВеднъЖ, след Като добре

си хапнал и пийнал на обяд, излязъл В Жегата на пазара

на малКото градче. ОКазал се пред църКВата. на чиито

тръбите си. И КаКто си гледал херуВимите. изВеднъЖ

му се сторило, че са ЖиВи и тръбят за БоЖия съд:
"Сега чоВечестВото идВа пред БоЖия съд." Барлах

пише буКВално: "Излезте. Вие, мъртВи, от гробоВете!

Тлението няма значение! Излизайте!" ТогаВа на пияния

Бол му станало ясно: "Не мога да се спася от Бога!

Един ден ще бъда изпраВен пред Него с цялата си

нищожност!"

Ване: "Аз постъпВам праВо и от ниКого не се боя!"

няма да ни помогне особено. БоЖият съд иде! И там

цялата ни собстВена праВедност ще се стопи Като

ВосъК на Жар.
Добре зная, че хората не обичат да слушат тоВа

послание. Когато КазВам: "АКо не се обърнеш Към

Христа, ше отидеш В ада!" - получаВам насмешлив

отгоВор: <Ад! Та тоВа е едно средноВеКоВно понятие!

ТаКоВа нещо изобщо няма." Когато чуВам тоВа. Винаги

си спомням за една случКа, Която исКам да Ви разКаЖа.

няКого. КаКто си ВърВя, идВа Въздушно нападение.

ИзфучаВам В близКото сКриВалище и чаКам. доКато

чудесията премине. След тоВа продълЖаВам и стигам

до селото. Където отиВах. То не бе засегнато. Но

заВарВам двадесетте Къщи на селото напълно изос-

таВени. Мисля си: "Ти сънуВаш! Къщите са останали
здраВи. а хората ги няма." ТогаВа срещам един чоВеК

от противовъздушната отбрана и го питам: "Защо

ВсичКи са изчезнали?" Той не КазВа нищо, хВаща ме за

ръКата и ме заВеЖда В една от тези селсКи Къщи.

ОтиВаме заедно до прозореца и ВиЖдам КаКВо е

станало: Къщите са разположени В Кръг оКоло една

зелена площ. а по средата леЖи една огромна бомба -

голяма КолКото Казана на парен лоКомотиВ. КазВам:

"тоВа не е неизбухнала бомба. ТоВа е бомба със

заКъснител! ТоВа е бомба с часоВниКоВ механизъм."

ТоВа бяха най-усъВършенстВаните бомби. Те не еКсп-

лодираха при удар В земята, а моЖе би 5 или дори 20

часа по-Късно. Бомбите избухВаха тогаВа, Когато

хората започВаха да излизат от сКриВалищата си.

"ТуК ВсичКи избягаха." - продълЖаВа той - "ЧуВате ли

КаК тиКтаКа?" Наистина, моЖеше даЖе да се чуе

тиКтаКането на часоВниКоВия механизъм. Бомбата

моЖеше ВсеКи момент да еКсплодира. "Елате." - под-

КанВам чоВеКа от противовъздушната отбрана -

"ниКаК не е уютно туК." Отдалечаваме се малКо и се

приКриВаме, В случай че бомбата избухне. И В този

момент ВиЖдам нещо смешно: долитат цял рояК

Врабчета и удобно се разполагат Върху бомбата. Едно

от тях даЖе е Кацнало точно Върху детонатора. Аз

им ВиКам: "Хей, Врабчета, тоВа е опасно!" И тогаВа

ми се стори, че Врабчетата ми отВръщат: "Ха-ха. Ние

сме Културни и просВетени и ВсичКо ни е ясно! Кой

ти ВярВа още В бомби? ТуК е напълно безопасно!"
Разбирате ли - таКа глупаВо се надсмиВат и хората

В наши дни! Бог Вече погоВори с нас извънредно

сериозно чрез СВоето СлоВо и чрез СВоите съдби.

ТоВа ВаЖи и за нашия народ. БоЖият Син дойде, отиде

на Кръста да умре и Възкръсна от мъртВите. ТоВа

моЖе ВсеКи да го разбере - че Господ е туК и че Той

е един сВят Бог! А Когато няКой дойде и КаЖе: "Вие

сте В смъртна опасност и трябВа да потърсите

спасение на душите си!", тогаВа хората се смеят и

КазВат: "Ха-ха. Кой ти ВярВа още на таКиВа неща!"

вателна. Тя споменаба целия атеизъм, т.е. отричане-

то на Бога, само един-единстВен път и то с едно

изречение: "Безумният рече В сърцето си: "Няма Бог."

ТаКа гоВори Библията за атеизма. Оттам нататък

тя поВече не се занимаВа с този Въпрос.

ТогаВа бе спасен само един чоВек със семейството си.

ЧоВеКът се казВаше Ной. На него Бог бе дал указания

да построи един КоВчег преди да започне съдът.

(Знаете ли историята за потопа? И да не я знаете се

притеснявате и няма да КаЖете на ниКого!) Преди да

започне потопът. Господ запоВядал на Ной: "Влез В

КоВчега, ти и семейството ти." Ной Влязъл В него. а

Бог затВорил Входа отВън.
ВиЖте. сВетът отиВа Към спраВедлиВия БоЖий съд.

И има един КоВчег - милостта, Която ни се предлага

В лицето на Исус. Той идВа от сВета на Бога В нашия

сВят на страдания. Той умира за нас на Кръста! Чуйте:

можете да го схВанете: аКо Бог остаВя СВоя Син да

умре таКа страшно на Кръста, то тоВа трябВа да е

едно изкупление, чрез Което и най-големият грешник

моЖе да бъде спасен! Той ВъзКръсВа от мъртВите. Той

ни ВиКа чрез СВетия Дух. Исус е КоВчегът! И КаКто

Бог Каза няКога на Ной: "Влез В КоВчега, ти и семейс-

тВото ти!". таКа и сега чрез мен Той те Кани: "Влез

В благодатта на Исуса Христа! НапраВи КрачКата В

БоЖия мир. СКъсай с ВсичКо. Което те задържа! КаЖи

на тВоя Спасител: "Ето. при Теб идВа един много

голям грешниК!" ПостаВи цялата си Вина под НегоВия

Кръст! ВярВай. че НегоВата КръВ тече за теб! КаЖи

Му: "Господи, даВам Ти целия си ЖиВот!" ТоВа значи

да Влезеш В КоВчега.
"Внимание! Опасност за ЖиВота!" КолКо много от

нас отиВат непоВярВали и незащитени Към Бо>Кия

да напраВиш КрачКа от БоЖия съд Към милостта,

благодатта на Исуса. Тази КрачКа не е детсКа игра. Но

тя означаВа спасение от смъртната опасност!

ман, пионер-мисионер В НоВа ГВинея, ми разпраВи

ВеднъЖ една случКа. Която не съм забраВил. Бях му

Казал: "Брат Хофман, аз Водя страшна борба, за да

следВам истинсКи Христа. ДаЖе и за един пастор не

е ниКаК лесно да принадлежи на Исус В един сВят.

Който слуЖи на дяВола и ВърВи Към ада." "В тази

ВръзКа исКам да ти разКа>Ка нещо." - започна той. "В

НоВа ГВинея имахме обичай, папуасите. Които исКаха

да станат християни, да се обучаВат, за да могат

праВилно да опознаят Христа. След тоВа няКой неде-

лен ден бяха КръщаВани. ТоВа Винаги беше голям

празник. На него идВаха и много езичници. Но реша-

Ващото се случВаше Вечерта преди този ден. Запал-

ваше се голям огън. Кръщелниците се приблиЖаВаха

Към него. В ръцете си носеха ВсичКите си неща.

предназначени за идолопоКлонстВо: магьоснически

предмети, идоли, амулети. ПриблиЖаВаха се Към огъня

и хВърляха тези знаци на предишния си >КиВот В

буйните пламъци. ВеднъЖ наблюдаВах една млада Же-

на. Тя също се приближи Към огъня.Ръцете й бяха пълни

с идоли и амулети. Но В момента, В Който трябВаше

да хВърли тези неща В огъня, тя не моЖа да го напраВи.

Сигурно си е помислила: "С тези неща са ЖиВяли

дедите ми. С тях е сВързано цялото ми минало. Не

мога да се разделя с тях!" И тя се Върна назад. Но

тогаВа й дойде на ум: "В таКъВ случай не мога да

принадлежа на Христа!" ТогаВа отноВо напраВи три

Крачи Към огъня, паК не моЖа да се раздели с тези Вещи

и отноВо се Върна назад. ТогаВа отидох при нея" -

разКазВаше по-нататъК Хофман - "и й Казах: "На теб

ти е трудно. По-добре си помисли още ВеднъЖ.

МоЖеш паК да се обадиш за следващото Кръщение."

ТогаВа младата Жена отноВо се замисли за миг,

напраВи бързо трите КрачКи напред, хВърли нещата В

огъня и падна В безсъзнание." И пионер-мисионерът

Като че изрязано от дърВо, наКрая ми Каза: "ВярВам.

че само онзи. Който е преЖиВял едно истинсКо обръ-

щане Към Бога. моЖе да разбере сътресението на тази

Жена."
Приятели мои. пътят до КоВчега е само една КрачКа!

Напуснете опасната за ЖиВота зона и Влезте В

обятията на Исус. Тази КрачКа не е детсКа игра. Тя

означаВа сКъсВане с цялото минало. Но чуйте: тоВа

не моЖе да Ви струВа по-еВтино.
Достатъчно ясен ли бях? Потресаващо ми дейстВа

постоянно да ВиЖдам, КаК. ВъпреКи многото предуп-

реждения, толКоВа много хора се дВиЖат Към сВоята

Вечна гибел! Бог не исКа тоВа! Бог исКа да се спасите!

За тоВа е пратил СВоя Син. За тоВа Той е платил

Вашия дълг. ТрябВа само да признаете пред Него

Вината си и да приемете с Вяра спасението, заплатено

за Вас от Исус.

изВиКали В Гестапо, трябВаше да чаКам В една зала.

пълна с архиВни шКафоВе. В шКафоВете бяха натру-

пани планини от папКи с документи. И от ВсяКа папКа

се подаВаше по един етиКет. На тези етиКети бяха

написани имената: напр. Карл Майер или Фридрих

Шулце. Тъй Като трябВаше да чаКам безкрайно дълго

меЖду тези шКафоВе. благодарих на Бога, че не съм

принуден да преКарВам ЖиВота си меЖду таКиВа папКи.

И от сКуКа започнах да чета имената: "Карл Майер.

Фридрих Шулце". И Внезапно Виждам: "Вилхелм Буш"!

Значи имаше папКа и за мен! И отВеднъЖ архиВните

шКафоВе не ми бяха Вече таКа сКучни, моЖете да

бъдете сигурни В тоВа. Там беше моето досие и

страшно ми се исКаше да го измъКна и да прегледам

КаКВо бяха написали тия юнаци за мен. Но само стоях

разтреперан пред него: "Моето досие!"
ВиЖдате ли: таКа беше и с Кръста на Исус. В моя

ЖиВот имаше моменти. Когато нищо не ми беше таКа

сКучно. КаКто християнството. ВсяКо градинско уВе-

селение ми беше по-интересно. до момента. Когато

за пърВи път забелязах Кръста на Исус: "ТуК стаВа
Въпрос за моето досие! ГоВори се за моята Вина и

моето спасение!" ОттогаВа Кръстът на Исус за мен

е най-интересното нещо. О. Виждате ли ЧоВеКа с

трънения Венец! ТоВа е Спасителят. Там на Кръста се

изВършВа изКупВането на моя и Вашия ЖиВот. ТоВа

се отнася за Вас. дори Вие да не го знаете. Да. аз

гоВоря много ВисоКо, зная, трябВа да гоВоря по-тихо.

Ала опитайте се да гоВорите тихо при таКоВа пос-

лание!
3. От смъртта (съм ЖиВота.
"Внимание! Опасно за >КиВота!" Бих Желал още

ВеднъЖ да разгледам с Вас този теКст. но от друга

страна. Когато ми мина през глаВата: "Внимание!

Опасно за ЖиВота! Стоп! ЧоВече. обърни се Към Бога!

Потърси сВоя Спасител!". Внезапно си помислих:
Всъщност. В опасност за ЖиВота моЖе да се намира

само този. Който е ЖиВ. Когато един аВтобус е паднал

В пропаст и ВсичКи пътници са мъртВи, те Вече не са

В смъртна опасност. Разбирате ли? А сега исКам да

КаЖа следното: Вие сте застрашени, ниКога да не

дойдете В ЖиВота. да преминете през сВета мъртВи

и наКрая мъртВи да бъдете изхвърлени от него.

Достатъчно ясно ли се изразяВам? Смъртната опас-

ност. Която ВиЖдам при Вас. е тази, че Вие Въобще

пропускате ЖиВота. Библията КазВа съВсем ясно:

БоЖия Син, той няма ЖиВота."

телКа по чуЖди езици. "ИзВинете!" - КазВам й - "Един

пастор моЖе поняКога да бъде неучтиВ. На КолКо

години сте. госпожице?" ОбиКноВено тоВа не се праВи.

Една госпожица не се пита на КолКо е години, но един

стар сВещениК моЖе да си го позВоли понякога. А тя

отгоВаря без да се замисля: "На в." "Момент!" - смаях

се аз - "На в? Та Вие сте учителКа по три чуЖди езиКа

и сте на в години?" ТогаВа тя се засмя и обясни:
"Преди в години намерих Христа. ТогаВа започнах
истински да ЖиВея. Преди това бях мъртба." Аз се

зачудих: "Тоба е невероятно добре Казано." А тя ми

цитира този теКст: "Който има БоЖия Син. той има

ЖиВота, Който няма БоЖия Син, той няма ЖиВота."

И продължи таКа: "Ви>Кте. преди нямах Спасителя,

нямах и истинсКи ЖиВот. ТогаВа само печелех пари и

се забаВляВах, но тоВа не беше >КиВот!"
ТоВа не е ли смело тВърдение? Този, Който не се

предаде на Исус с едно съзнателно решение. Въобще

няма ниКаКъВ ЖиВот. Да, без Исус нямаме и предстаВа

за ЖиВота. Само този. Който има Бо>Кия Син, има

ЖиВота.
Преди години идВа при мен един младеЯс Питам го:
"КаКВо исКаш?" "И аз не знам." - отгоВаря той - "Знам

само едно - тоВа. Което имам, не е ЖиВот." Изненадан

се осВедомяВам: "Защо? Ти имаш добра работа Като

шлосер и печелиш много пари!" "Но тоВа не е ниКаКъВ

ЖиВот!" - отВръща той - "В понеделник шлосер, ВъВ

ВторниК шлосер, В сряда шлосер, В четВъртъК шлосер,

В петъК шлосер. В събота футболен мач, В неделя Кино

и момичета; В понеделник шлосер, ВъВ ВторниК шло-

сер, В сряда шлосер. В четВъртъК шлосер, В петъК

шлосер. В събота футболен мач, В неделя Кино и

момичета. Та тоВа не е ЖиВот!" "Момче!" - КазВам му

аз - "ТуК имаш праВо. Доста далеч си стигнал, щом

Като си разбрал, че тоВа не е >КиВот. Ще ти Ка>Ка,

КаКВо е >КиВот: В моя ЖиВот имаше един огромен

прелом. ТогаВа ме намери Исус, Който беше умрял и

ВъзКръснал за мен. Той стана мой Спасител и ме

примири с Бога. Когато разбрах тоВа. аз Му дадох

сърцето си. И знай - оттогаВа имам ЖиВота." ТогаВа

и момчето го намери. Напоследък го срещам ВъВ

фрайбург. "Е." - питам го - "сега тоВа ЖиВот ли е ?"

"Да!" - отгоВаря той сияещ - "ТоВа е >КиВот!" Той

сега е съВсем ЖиВ, ръКоВоди един младеЖКи КръЖоК и

Води други хора при Исус. В Исус той намери ЖиВота.

Разбирате ли: Вие се намирате В опасност за >КиВота

дотолКоВа, доКолКото можете да пропуснете Жи Во-

та Като слушате за християнство, но ниКога не

намирате сВоя Спасител!
Имам един приятел. търгоВец. НасКоро бе поКанен

у един фабрикант. Този фабрикант има хубаВа Вила В

един чудесен парК. Имало оКоло стотина души гости.

В разгара на празниКа моят приятел срещнал домаКина

и му Казал: "ЧоВече, КолКо добре си ЖиВеете! Като цар

сте! ТаКъВ имот! ТаКаВа фабриКа! ХубаВа Жена! Оча-

роВателни деца!" ТогаВа чоВеКът отгоВорил: "Да.

имате праВо. Добре съм." И изВеднъЖ станал много

сериозен и Казал: "Но само не ме питайте КаКВо ми е

туК Вътре." И посочил сърцето си.

хората бяха честни, щяха ВсичКи да се изпраВят и да

изВиКат: "Не ме питай. КаК изглежда туК Вътре, В

сърцето ми!" Там няма мир. Мислите им ги обВиня-

Ват. Там има Вина.