Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

ще стаВа туК? Пиян ли е още?" Но остаВя чоВеКа да

продълЖи. Последният заВързВа малКия за стола и

наКрая праВи и Възел. ТогаВа му изреВаВа: "Стани!"

МалКият започВа да плаче и ВиКа: "Не мога!" И тогаВа

пияницата със сърцераздирателен израз на лицето се

обръща Към мисионера и КазВа само: "Ето ВиЖдате

ли? Не мога! Същото е и с мен." ТоВа е покъртително:
"Не мога!" ТогаВа мисионерът бръКВа В дЖоба си,

изВаЖда дЖобното си ноЖче и без да мисли за щети-

жите на 1в години потвър))<дават решението си да

бъдат християни - бел. ред.
те. които нанася, прерязВа хубабото ВъЖе за пране.

Тогаба спокойно казва на момчето: "Стани!" Малкият

стаба, а мисионерът се обръща Към пияницата: "Ето

ВиЖ!" "Да, ама прерязахте Въжето!" Тогаба мисионе-

рът казва: "Има Един, Който е дошъл и Който пре-

рязба примките, с Които сме Вързани - Исус!"

тоВа.
"Исус дойде и Веригите падат.

Властта на тъмнината!

И Като трето, исКам да Ви Ка>Ка следното:
3. Същинската тема.
Моята глаВна тема? Избавлението се постига чрез

Исус! Сега трябВа да гоВоря за Исус. Щом Като мога

да гоВоря за Исус, значи съм дошъл на същинската си

тема.
Спомням си. ВеднъЖ В Ню ЙорК бях поКанен да

гоВоря В един негърсКи Клуб. Знаете за расоВите

напредения там. В този Клуб. долу В салона, на малъК

пиедестал бе постаВена мраморна фигура. Виждаше

се. че не е фигура на негър. Почудих се защо негрите

бяха постаВили там статуя на бял чоВеК и запитах

един черен джентълмен: "Приятелю. Кой е този?" И

тогаВа се случи нещо. Което ниКога няма да забраВя:
този чоВеК се спря пред статуята и най-търЖестВе-

но заяВи: "ТоВа е Абрахам ЛинКълн - моят осВободи-

тел!" ПредстаВих си КаК дълго преди да е бил роден

този чоВеК. президентът ЛинКълн В една угасна

Война бе изВоюВал сВободата на негрите. Този млад

чоВеК тогаВа не е същестВуВал. Но тоВа. че днес

моЖеше да се дВиЖи сВободно, той дължеше на тоВа.

Което Абрахам ЛинКълн бе изВоюВал за него на Кър-

бите и Видях, че чоВеКът Все още стоеше пред

статуята, чуВах го да шепне: "Абрахам ЛинКълн, моят

освободител!"

и да КаЖа: "Исус. моят Освободител!"

за нещо забележително: "ЗаКонът на ЖиВотВорящия

дух ме осВободи В Христа Исуса от заКона на греха и

на смъртта." СъщестВуВат природни заКони. АКо

дърЖа В ръКата си една носна КърпичКа и я пусна, тя

пада надолу по заКона за земното притегляне. ТоВа не

моЖе да се промени. Но аКо я прихВана с ръКа, тя няма

да падне на земята. ТоВа означаВа. че аКо по пътя на

падането бъде приложена една по-голяма сила, дейс-

тВието на заКона за гравитацията ще бъде преКъс-

нато. По сВоята природа ние сме подчинени на дейс-

тВието на заКона на греха и на смъртта. Ние ВсичКи

падаме, плъзгаме се надолу Към Вечна гибел. И знаем

тоВа. И сега е ВаЖно да се намеси една по-голяма сила

и да спре нашето падане. ЕдВа тогаВа ще спрем да

пропадаме. Тази по-голяма сила ни я даВа Бог В лицето

на Исус Христос - за избавлението ни, за осВобоЖде-

нието ни от заКона на греха и смъртта. Разбирате

ли - Исус е отнел на дяВола последната му Власт! И

В силата на СВетия Дух. Която Исус ни даряВа. ние

моЖем да ЖиВеем един ноВ, сВободен ЖиВот.
Странно: сВетът не моЖе да се отърВе от този

Исус. Разбирате ли тоВа? ВеднъЖ един чоВеК ми Каза.

че Исус бил нещо Като чуЖдо тяло на този сВят. Да.

Той наистина е таКъВ: едно чуЖдо тяло от небето.

Кой е този Исус? ТуК трябВа малКо да спра, защото

е ВаЖно да се запознаете с Исус. Не съдете за Исус

по разни списания. Не позВоляВайте да Ви обърКВат

хора. Които не познаВат наистина Исус. Само НоВият

ЗаВет даВа истинсКа информация за тоВа Кой е Исус.

От Библията Лютер Го е описал няКога таКа: "Истин-

сКи Бог. роден ВъВ Вечността от Отца. а също и

истинсКи ЧоВеК. роден от деВицата Мария". Бог и

ЧоВеК. Небето и земята се сВързВат В Него!
Исус е "истински Човек"!
Той можеше да плаче на гроба на Лазар. И си мисля:
Той можеше и да се смее. Когато КазВаше на учениците

Си: "Погледнете небесните птици. Те не сеят. не

Ясьнат. не събират в хамбари, а Вашият Отец ги

храни!" Да. Виждам Го КаК се усмихВа. моят Спасител:

паК насищат глада си и дебелеят!" О, КаКъВ чудесен

ЧоВеК е Исус!
ГоВори се, че Той пропоВядВал и след тоВа нахранил

5000 души - без да се броят вените и децата! АКо

ние на нашите християнски събрания не броим вените

и децата, то КолКо души биха останали? КаКВо е било

тоВа събрание при Исус - 5000 души без вените и

децата! И Той не е имал микрофон. КаКъВ чудесен глас

трябВа да е имал! О, Той е бил прекрасен ЧоВеК!
Една от най-големите сцени на НоВия ЗаВет е

следната: римският упраВител Пилат Понтийски на-

режда да бият Исус с бичоВе. ПостаВят на глаВата

Му Корона от тръни. ГлаВата Му е обляна с КръВ.

Гърбът Му - пребит. Лицето Му - оплюто. ЧоВешКа

разВалина! И таКа излиза наВън. Пилат поглежда пърВо

Него, а след тоВа - народа. И после посочВа Исус и

КазВа разВълнуВан: "Ви>Кте. един чоВеК!" Лютер пре-

Ве>Кда: "ВиЖте. КаКъВ чоВеК!" БуКВално обаче теКстът

е: "Ви?Кте, един чоВеК!" С тоВа Пилат исКал да Ка>Ке:

Вълци. сВирепи тигри, хитри лисици, суетни пауни, да

- маймуни! Исус обаче е чоВеК!" На Пилат моЖе би му

е станало ясно: Исус е таКъВ чоВеК, КаКВито ние би

трябВало да бъдем! НасКоро няКой ми Каза: "Исус е бил

чоВеК Като нас." На Което аз отВърнах: "Исус е бил

чоВеК. но не точно КаКВито сме ние. а КаКВито би

трябВало да бъдем!" Исус беше чоВеК, КаКВито ние би

трябВало да бъдем и таКъВ, КаКъВто Бог Си е предс-

таВял чоВеКа. Когато няКой Ви КаЖе, че Исус е бил

чоВеК Като нас. тогаВа го попитайте: "Ти Като Исус

ли си?"
И Исус е "истински Бог, роден ВъВ Вечността от

Отца"!
Сега бих )Келал с часоВе да Ви разпраВям за Него. За

сцената. Когато ладията на учениците попада В буря

В ГенисаретсКото езеро. Ладията се пълни с Вода.

Мачтата се пречупВа. "ТоВа. разбира се. не моЖе да

уплаши опитен моряК!" - мислят си те. защото ме)Кду

тях имало и опитни моряци. Но Все паК учениците се

уплашВат. настъпВа паниКа и те ВиКат: "Къде е Исус?

О, Той спи В Каютата!" ТогаВа се спусКат Към Каюта-

та, а отзад Водата ги настига. РаздрусВат Го: "Гос-

поди! ПотъВаме!" И тогаВа Виждам Исус. КаК отиВа

на палубата. В бурята! Ние постоянно исКаме да

затВорим Исус В тихи църКВи. А Той отиВа сред

бурята! Знаете ли КаК изглежда тоВа? Като че ли

бурята ше Го отнесе. Но Той протяга ръКа и изВиКВа

Величествено и Властно ВъВ Вилнеещия хаос: "Замъл-

чи! Онемей!" - и В същия миг Вълните утихВат и

облаците се разКъсВат! Когато разКазВах тази исто-

рия на моите деца. синът ми Каза: "И тогаВа гръмо-

теВицата се счупила!" "Да" - потВърдих аз - "гръмо-

теВицата се счупила!" Слънцето изгряВа. А учениците

падат на Колене: "Що за чоВеК е Той? Той не е чоВеК

Като нас!" ТогаВа те най-после намерили отгоВора:

гато Исус излязъл от гроба. Приятели мои, не Ви

разКазВам приКазКи. Не бих се осмелил да застана туК,

аКо не знаех, че тоВа е истината, че В Исус, Възкръс-

налия, )КиВият Бог е дошъл при нас.
Но най-обичам да Го гледам на Кръста. Там Той е

наистина "Бог и ЧоВеК" В едно. Бих исКал да Го

нарисуВам пред очите Ви - Него, Коронясай, но с

подигравателна Корона. Силните ръце са приКоВани с

гВоздеи. И Той обронВа глаВа и издъхВа.
"Ранен и В КръВ потънал, и с тръне на глаВа.

за присмех Той е станал на хорсКата мълВа.

Що друго Му остаВа, осВен срам и позор?

Тъй хулен и без слаВа е мил на моя Взор."

запитайте: "Защо Виси Той там?" Питайте, доКато

намерите отгобора: там Той плаща цената за моето

избаВление от Властта на тъмнината! Там Той ме

избаВя от Властта на дяВола! Накратко тоВа мо?Ке

да се сКицира така: чрез този кръст на Исус Вие

можете едновременно да Видите, да знаете, да Вяр-

Вате и да Кадете: "Тук ще бъда откупен от Властта

на тъмнината, за да стана сВободно дете на Бога."

Не трябВа поВече да се остаВяте дяВолът да Ви

преследВа, чрез този кръст можете да разберете:
"Властта на дяВола сВърщи. Исус е по-силният. Този.

Който е разпънат на него, ме е отКупил, за да бъда

сВободно Бо>Кие дете!"
Стига сте се занимаВали с тъпите проблеми на

нашето Време! Започнете най-после да наВлизате В

реалността! Ние трябВа и мо)Кем да станем сВободни

деца на Бога! Бог е създал Всички услоВия за тоВа.

чрез Исус. Който бе приКоВан на Кръста и Възкръсна

от мъртВите - за нас!

неудобно. Защо е таКа? ВиЖте, ние ВсичКи сме В

положението на блудния син, за Когото се гоВори В

Библията. Този, Който бе напуснал дома си и баща си.

Но далеч от бащиния дом бил много нещастен. С

удоВолстВие би се заВърнал у дома си. но го било

страх, не се наемал да го напраВи. Защо? Защото

меЖду него и баща му стояли толКоВа много неща.

В дъното на сърцето си мислят: "ТолКоВа много неща

стоят меАду мен и Бога, че ние просто не мо?Кем да

бъдем заедно." И туК те имат пълно праВо! Те, разбира

се. се намират под Властта на тъмнината и не могат

да общуВат с Бога! Да. но КаКВо мислите Вие? АКо

Исус исКа да ни спаси от Властта на тъмнината и да

ни напраВи БоЖии деца, тогаВа Той би исКал да

премахне тоВа, Което стои меЖду нас и Бога! И Той

напраВи тоВа на Кръста! При Него моЖем да намерим

прошКа на Вината си! Точно таКа: този разпънат

Спасител даВа прошение на грехоВете! ТоВа има пред

на тъмнината и ни пресели В царстВото на любимия

Си Син." По природа ние сме подвластни на дяВола.

Но Исус. БоЖият Син. ни избаВя, Като ни подаряВа

прошение на грехоВете.
И затоВа, мои приятели. Бог ни е дал нашето Време,

за да моЖем да приемем избавлението В лицето на

Исус.
4. За един чове1с, (сойто също нямаше време.
Да, още не съм сВършил напълно. Сега исКам да Ви

разКа>Ка за един чоВеК, Който също нямаше Време. Той

е описан В НоВия ЗаВет. КазВал се фелиКс и бил голям

чоВеК - римсКи губернатор. ФелиКс е едно чудесно име

КазВала Друсилия. Имал и един затВорниК. Който се

КазВал ПаВел. Един ден, тъКмо Когато имал много

Време, Казал: "НеКа да разпитаме малКо този ПаВел.

Жено. ела с мен." И отиВат В съда. Сядат тър>Кест-

Вено на местата си. ОтляВо и отдясно стоят легио-

нери. ДоВе>Кдат затВорниКа. "ГоВори. ПаВле, защо си

туК?" - поКанВа ФелиКс арестувания. ТогаВа ПаВел

започВа една Великолепна реч. Бих исКал и аз да мога

да гоВоря таКа. Речта му стаВа Все по-сериозна.

ИзВеднъ)К ЖиВият Бог присъстВа В залата! ПаВел

гоВори за справедливостта. Която трябВа да прите-

>КаВа един съдия. ТоВа неприятно ЖегВа ФелиКс. Той си

мисли за ВсичКи тъмни истории с подКупи. ПаВел

гоВори за целомъдрието. ТогаВа Друсилия почти пада

от стола. "От Кое ли Време идВа пъК тоя!" - помисля

си тя. И Когато ПаВел продъл?КаВа: "Бог исКа тоВа."
- и на дВамата им стаВа горещо. След тоВа ПаВел

гоВори за Бо>Кия съд. В Който чоВеК мо>Ке да бъде

погубен. ТогаВа ФелиКс сКача и изВиКВа: "ПочаКай.

ПаВле! ВсичКо тоВа Което КазВаш е много хубаВо. То

сигурно е и много Ва>Кно. Когато имам поВече Време.

ще те изслушам паК. Но сега нямам ниКаКВо Време!" И

намерил Време...

на Бог да ни гоВори за спраВедлиВостта, за целомъд-

рието и за БоЖия съд. тогаВа и нашето положение е

подобно на тоВа на ФелиКс! Доста неудобно ни е,

богато усетим Божията истина, нали? ТогаВа се

спускаме Към най-близКото Кино или пусКаме телеВи-

зора. ТаКа поне ще си останем В средата, Която не ни

притеснява. И ВсичКо си остаВа по старому...

КазВа: "Ви)К. Аз ВсичКо подноВяВам! Аз опрощаВам

миналото! С Моята смърт ще Ви отКупя Влизането

В Божието царстВо! Ще Ви дам СВетия Си Дух, за да

станете ноВи хора!" - а ние КазВаме: "О, не!" - и ВсичКо

си остаВа по старому. Има "християни", чието хрис-

тиянстВо отдаВна е умряло, а те просто не са

забелязали тоВа - и ВсичКо си остаВа по старому. Ах,

приятели мои, не исКам с Вас да стане таКа! Желая

Ви най-прекрасното. Което същестВуВа - да не оста-

не и при Вас ВсичКо по старому, а ВсичКо да стане

ноВо. чрез Исус!

Ва>Кно: доКато сме под Властта на дяВола, ние сме

съсипани от бързане. Но аз познаВам един чоВеК,

Който има Време за Вас и тоВа е Исус, Спасителят,

Възкръсналият! Жените моЖе би се оплаКВат: "Мъ-

>Кът ми ниКога няма Време за мен!" А мъ>Кете се

оплаКВат:"Жена ми ниКога няма Време за мен!" Роди-

телите КазВат: "Децата ниКога нямат Време за нас!"

Децата се оплаКВат: "Родителите ни ниКога нямат

Време за нас!" Чуйте: Исус има Време! Исус има Време

за нас! Напоследък тоВа беше едно отКритие за мен.

Миналата седмица имах няКои сериозни проблеми.

Които сега не >Келая да излагам подробно. Но поняКога
чоВеК биВа напълно ВъВлечен В Конфликтите на наше-

то Време. Бях таКа потиснат, че )Кена ми ми Каза:

ТогаВа се изчерВих, разбирате ли, и избягах В гората.

В тишината си погоВорих с моя Спасител: "Господи

Исусе. исКам да Ти обясня цялото положение." - и Му

разКазах ВсичКо. И Той не бързаше. таКа че аз моЖах

да Му обясня ВсичКо подробно. Неусетно. Като един

миг. изминаха дВа часа. И тогаВа отВорих НоВия

ЗаВет - и там ВсяКа дума беше Като един отгоВор.

Който Бог даВаше лично на мен! КолКо радостен бях,

Когато си отидох у дома! Бях отКрил нещо съВсем

ноВо: Исус има Време за мен!
В НоВия ЗаВет има една чудесна история. Един

слепец седи на улицата и проси. Има си голяма дърВена

паничКа. И Когато няКой мине, той протяга паничКата

и се проВиКВа: "Дайте ми милостиня!" ВеднъЖ поКрай

него минаВат много хора. И слепият си мисли: "КаКВо

ли е тоВа? ШестВие или Военна Колона?" НаКрая пита:

тогаВа на слепия му просВетВа отВътре. Той бил

чуВал за Исус и Вече знаел, че Исус е Бо>Кият Син. И

тогаВа започВа да ВиКа: "Исусе. Бо)Кий Сине, помогни

ми! Исусе. БоЖий Сине, смили се за мене!" Хората се

ядосВат и му КазВат: "Не ВиКай толКоВа! ИсКаме да

чуем КаКВо гоВори Исус!" Но слепият продължава да

Крещи: "Исусе. Бо>Кий Сине. смили се за мене!" - и не

спира. Хората се нерВират и го заплашВат: "Ще те

пребием. аКо не млъКнеш!" Една заплашителна тълпа

е нещо опасно. Но слепият не се отКазВа: "Исусе,

БоЖий Сине. смили се за мене!" И таКа, аКо той би ме

попитал, бих му Казал: "ВиЖ сега. трябВа да разбереш,

че Исус е на път за Голгота. Той исКа да умре за

хората. Хората загиВат заради грехоВете си. Исус

исКа да разреши Въпроса за грехоВете им. Като Вземе

грехоВете на хората Върху Себе Си и ни помири с Бога.

И после Той ще Възкръсне, ще победи смъртта. ТоВа

са неща. Които засягат целия сВят и ти не мо>Кеш

сега да пречиш." Но слепият Крещи с ВсичКа сила:

именно: "Исус обаче се сгря." В този случай аз бих Му

казал: "Ах, Господи Исусе, аКо сега имах спешно засе-

дание. нямаше да позВол? да ме спира няКой си!" "Исус

обаче се спря и запоВядг да го доВедат при Него." -

се КазВа В Библията. Ису;, Който решаВа проблемите

на чоВечестВото, има Време за този сляп просяК!

ТолкоВа е ценен за Него отделният чоВек!

целия сВят има друг, за Кзгото да сте толКоВа ценен?

И да нямате Време за Него! ДяВолът трябВа доста

да Ви е оглупил!

започнал да потъВа. Стюардът тичал по Коридорите

и ВиКал: "ВсичКи на палубата! Корабът потъВа!" Пре-

минал поКрай Кухнята. Гам готВачът най-споКойно

готВел пиле и отгоВориу "ПърВо да си сВърша рабо-

тата!" - и продължил де си готВи. И потънал заедно

с пилето си. Той ми прилича на съвременния чоВеК,

Който КазВа: "Исус? Не еаКтуално! Не ме интересува.

Нямам Време!" И таКа сВетът ВърВи Към ада без Исус.
Аз мисля, че най-напред трябВа да напраВим най-

Ва>Кното. И аКо Бог даВз спасение, най-Ва>Кното е да

приемем тоВа спасение! Аз бих >Келал сега Вие да

стоите пред Кръста на Исус и да можете. заедно с

поета, да Ка>Кете:
"О. Царю на Вселената и на планетата Земя,
Забит бе В нея ТВоят Кръст,
на Който Ти Вися!
Защо ли туК дойде ВъВ мраК,
безчеспгГе, нищета?
За грешник Като мен плати ВисоКата цена!
Ти, Господи Исусе, за мене там умря.
Пред Кой да преКлоня глаВа.
пред Кой да падна ничКом?
Чуй моето: "Благодаря!" -
чрез Тебе имам ВсичКо!
ЖиВота - КолКо е пова? -
на Тебе посВещаВам.
От днес съм ТВой - за Вечността.

Която Ти ми даВаш."

Време на пътуването, а и защото имах предВид и

беседата, си мислех: "Внимание, опасно за )КиВота!"

Нали разбирате, днес хората обиКноВено не умират В

леглото си. Възрастни и наситили се на ЖиВота. Днес

стаВат злополуки. Или хората получаВат инфаркт.

По-рано хората са наВършВали 90 години и едВа

тогаВа са лягали на смъртно легло. Днес Вече не е

таКа. Например, избухВа самолет над океана - в0 души

загиВат. АВтобус пада В пропаст - в0 души загиВат.

СтаВа експлозия ВъВ фабрика - отноВо )КертВи. В

мините около Рур постоянно загиВат хора. И на ВсеКи

няКолКо десетилетия има голяма Война. В една заги-

Ват 2 милиона. В следВащата - 5 милиона. Ние буКВал-

но отВсяКъде сме обградени от опасности.
Когато си помисля за тоВа. често си КазВам: "Ние

наистина нямаме изгледи да си умрем В леглото."

ПредстаВете си, че тази Вечер В 10 часа станете

>КертВа на Катастрофа. ТоВа мо>Ке да стане, нали?

Къде ще бъдете тогаВа В 11 часа? КаКВо ще стане с

Вас? Помислили ли сте Вече за тоВа?

ми се е случила лично, а съм я чул от дядо си. А той

умееше чудесно да разКазВа: ВеднъЖ един младей

отиВа при чичо си и му КазВа: "Чичо, поздраВи ме! Взех

си зрелостния изпит!" "Много добре," - КазВа чичото

- "ето ти 20 марКи. Купи си нещо хубаВо за награда.

А сега ми Ка>Ки: КаКВо Възнамеряваш да праВиш по-на-

татъК?" "Сега." - отгоВаря момчето - "ще следВам.

ИсКам да стана юрист." "Добре," - КазВа чичото - а

след тоВа?" "След тоВа ще стана стажант В мироВия

съд." "Добре," - КазВа чичото - "а след тоВа?" "След

тоВа ще стана заседател В оКръ?Кния съд." "Добре," -

КазВа чичото - ..а след тоВа?" "ТогаВа, чичо. ще
огледам прекрасните ЕВини щерКи, ще се оЖеня и ще

създам семейство." "Добре," - КазВа чичото - "а

после?" "Е, после Вероятно ще стана голям чоВеК -

председател на ВърхоВния съд или глаВен прокурор."

"Добре." - КазВа чичото - "а после?" Момчето започВа

да се нерВира: "ТогаВа аз също ще остарея и ще се

пенсионирам." "Добре," - КазВа чичото - "а после?"

"Ами, ще се преместя В няКой хубаВ Край, ще си

построя КъщичКа и ще садя ягоди." "Добре." - КазВа

чичото - "а после?" ТогаВа Вече момчето се ядосВа:

до смърт. "ТогаВа ще умра, а после?" "А после???" -

пита чичото. "Чичо," - отгоВаря то - "за тоВа ниКога

досега не съм се замислял." "КаКВо?" - КазВа чичото -

"Взел си си матурата, а си толКоВа глупаВ, че мо>Кеш

да мислиш само оттуК дотам. ЧоВеК. на Когото Бог

е дал малКо разум, не трябВа ли да помисли и за малКо

по-нататък? А после КаКВо?" ТогаВа момчето бързо

отгоВаря: "Чичо. КаКВо идВа след смъртта. ниКой не

знае!" "ТоВа не е Вярно, момчето ми," - КазВа чичото

ТоВа е Исус. И Той КазВа: "ШироК е пътят. Който Води

В погибел. а тесен е пътят. Който Води ВъВ Вечен

>КиВот." След смъртта идВа Бо>Кият съд. И чоВеК

мо>Ке да бъде или погубен или да бъде спасен."
ТрябВа да Ви стресна и да Ви Ка>Ка: не е достатъчно

да праВите планоВе за ЖиВота си само до гроба. ЧоВеК

трябВа да се запита: "КаКВо ще дойде след тоВа?"
Като младе>ККи пастор често съм обясняВал на

моите момчета: аКо исКам да ми попраВят чифт

обуща, няма да отида при автомобилния техниК.

АВтомонтьорите са чудесни момчета, но от обуВКи

не разбират нищо. За обуВКите трябВа да отида при

обущаря. Но Когато ми се поВреди Колата. тогаВа

няма да отида при обущаря, а при аВтомонтьора. И

Когато исКам да си Купя хляб, няма да отида при

месаря. Те са сърцати хора. но от печене на хляб нищо

не разбират. Когато исКам да си Купя хляб, отиВам

при пеКаря. А Когато ми се спуКа Водопроводна тръба.
отибам при Водопроводчика. ТоВа означаВа, че Винаги

отиВам при специалиста! Но аКо искаме да узнаем

какво идВа след смъртта, тогаВа да тичаме ли при

г-н Хинц и Кунц, или да разчитаме на собствените си

мътни разсъждения? По този ВаЖен Въпрос - КаКВо

идВа след смъртта - не трябВа ли да се обърнем Към

специалиста? Кой е специалистът? Има само един

специалист! И тоВа е Бо>Кият Син. Който дойде от

другия сВят, Който и Сам беше В царстВото на

мъртВите. Той умря на Кръста и отноВо се заВърна.

Той е наясно с този Въпрос. И Той КазВа: "Ти мо>Кеш

да бъдеш осъден на Вечни мъКи! Но моЖеш и да отидеш