Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти



страница3/20
Дата15.09.2017
Размер2.98 Mb.
#30240
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

ята за грехопадението? И таКа, зад един храст сре-

щам Адам, пърВия чоВеК. "Добър Вечер, Адаме!" -

поздраВяВам го аз. "Добър Вечер, пастор Буш" -

отгоВаря той. "УчудВаш ли се. че ме Ви>Кдаш туК?" -

питам аз и му обясняВам: "Поради недогле>Кдане при

разместването на Кулисите на сВетоВния театър аз

попаднах туК, В райсКата градина." "Да," - КазВа той

- "а защо си толКоВа замислен?" ТогаВа отгоВарям на

Адам: "Знаеш ли, точно мисля по един Въпрос, Който

ми зададе един чоВеК. а именно: КаК мога да намеря


Бога?" Като се засмиба Високо. Адам ми обясняВа: "Но

тоВа не е проблемът. КаК да намеря Бога! Та Той е

туК! Бъди честен, пастор Буш, Вас Ви интересуВа

поВече. КаК да се освободите от Него. ТоВа е труд-

ното. да се осВободи чоВеК от Него!"
ПраВ ли е Адам? Бог е туК! Ние моЖем да Го

намерим! Но чоВеК не моЖе да се отърВе от Него!

Когато разглеждам духоВната история от последни-

те 300 години, си мисля: КаКВо ли не сме праВили. за

да се отърВем от Бога! Но не сме се отърВали.

Приятели мои. Вие Всички ВярВате. че Бог същестВу-

Ва, но не Му принадлежите. Вие праВите, както

праВят поВечето хора - замразявате Въпроса за Бога.

ЧоВек не Го отрича, но и не Му принадлежи. ЧоВек не

е Враг на Бога, но не е и приятел на Бога. И таКа

чоВеКът остаВя неразрешен най-големия проблем на

сВоя ЖиВот.


В една сВоя Книга един шВейцарсКи леКар тВърди:
Когато чоВеК не решаВа големите Въпроси на ЖиВота

си, той получаВа душеВна рана, траВма. И продълЖаВа

таКа: "Ние. на Запад, боледуваме от "Бог". Не Го

отричаме - но не Му и принадлежим, да. не Го исКаме.

ЗатоВа и боледуваме от "Бог". И аз също мисля таКа.
Когато наВсяКъде чуВам: "Модерният чоВеК не се

интересуВа от Бога", мога да отгоВоря: "ТолКоВа

по-зле за модерния чоВеК! Ето - аз също съм таКъВ.

но се интересувам от Него. И не се считам за антиКа.

Но аКо модерният чоВеК не се интересува сериозно

от сВоето спасение. тоВа е много лошо!" ИсКам да

Ви дам един прост пример: представете си един

учениК-готВач. Един ден шефът му заяВяВа: "Той

Въобще не се интересува от готВарстВо." Питам го:
"От КаКВо се интересуВа тогаВа?" А шефът отгоВаря:
"От грамофонни плочи и от момичета." "Аха." -

КазВам аз - "Вие би трябВало поВече да се занимавате

с момчето и отсега нататък да гоВорите само за

грамофонни плочи и за момичета." "О. не!"- отВръща

шефът. "АКо този дангалаК не се интересува от

готВарстВо, той си е сбърКал професията!"


Разбирате ли, нашето призВание е да станем БоЖии

деца. И аКо днешният чоВеК не се интересува от тоВа,

то той си е сбъркал професията Като чоВеК. ТогаВа

няма смисъл да се гоВори с него за ВсичКи ВъзмоЖни

и неВъзмоЖни неща. Които моЖе би го интересуват,

а аз няма да спра да поВтарям: "Вие започВате да

стаВате чоВеК едВа тогаВа, Когато станете дете на

ЖиВия Бог!"


3. БоЯсият отговор на въпроса на въпросите.
ПоВтарям: по природа ние не сме деца на Бога. но

ние сме дошли на този сВят. за да бъдем БоЖии деца.

И затоВа трябВа нещо да се случи В нашия ЖиВот.

Целта на тази беседа е да допринесе именно за тоВа.

Аз не съм туК, за да Ви позабаВляВам малКо, а исКам

да помогна (ах, да бих могъл само!) на няКолКо души

да си отВорят сърцето, та да стане смислен Живо-

тът им.
Значи ние не сме БоЖии деца. не обичаме Бога.

престъпВаме НегоВите запоВеди, не се интересуваме

от Него, не се молим. осВен Когато сме подложени на

натисК. Ето защо Въпросът на Въпросите е следният:
"КаК да стана дете на ЖиВия Бог?" Сега си мисля, че

ще е най-добре да Ви раздам молиВи и хартия и да

КаЖа: "Напишете КаКВо мислите. КаК чоВеК моЖе да

стане дете на Бога." ТогаВа няКои ще КаЖат: "Когато

стана добър чоВеК!" А други моЖе би ще КаЖат: "Ами

Като си ВярВам В Дядо Господ!", но тоВа е тВърде

малКо. Въпросът на Въпросите си остаВа: "КаК мога

да стана дете на ЖиВия Бог?"


ОтгоВор на този "Въпрос на Въпросите" мога да

получа само чрез отКроВение. КаК Бог ще ме приеме

за СВое дете - тоВа Той трябВа да ми КаЖе. ТоВа дори

един пастор не моЖе да го измисли. Библията даВа

съВсем ясен отгоВор и той гласи: "Само чрез Исус!"

Приятели мои. Когато стигна до Исус. сърцето ми

започВа да бие по-силно и пулсът ми се учестяВа.
тогаба съм Вече на темата на моя ЖиВот. Ако искам

да стана дете на Бога, тоВа стаВа само чрез Исус!


В Библията има един текст, Който. букВално пре-

Веден. гласи така: "Исус дойде от сВета на Бога В

този сВят." Днес постоянно ни разпраВят. че мирог-

ледът на Библията бил стар и отдаВна изостанал:


небето е горе, земята е долу. ТоВа е глупост. Библи-

ята изобщо няма таКаВа предстаВа за сВета. За Бога

тя по-сКоро казВа следното: "Ти ме обгръщаш от

Всички страни." ТоВа е нещо съВсем друго. Разбирате

ли. даЖе и да се сКрия под земята. Бог ще е там.

Библията има оноВа. Което днес модерно бихме могли

да назоВем "дименсионален мироглед". Ние ЖиВеем В

триизмерен сВят: дълбина, ширина и Височина. Обаче

същестВуВат поВече измерения. И Бог е В другите

измерения. Той е съВсем близо, на една педя от нас.

Той ВърВи с Вас! Той Ви е наблюдаВал по Вашите

безбожни пътища. Но ние не моЖем да преминем през

стената В другото измерение. Само Бог моЖе да я

премине. Бог е пробил стената и В лицето на Исус е

дошъл при нас!
В НоВия ЗаВет за Исус се КазВа така: "Той дойде при

сВоите Си." -нали сВетът Му принадлежи! - "но

сВоите Му не Го приеха." ТоВа е и историята на

Евангелието до ден-днешен: Исус идВа. а чоВеКът

затВаря Вратите. "Той дойде при сВоите Си, но

сВоите Му не Го приеха." Всъщност тук би трябВало

да се постаВи точКа. Всъщност би трябВало с тоВа

да приключи работата на Бога с хората. Но забеле-

жителното е, че тя продълЖаВа, и то таКа: "А на ония,

Които Го приеха. Той даде праВо да станат БоЖии

чада." ЧоВеК стаВа дете на Бога. Като приеме Исус!

ОтВорихте ли Вече Вратите на сВоя ЖиВот за Исус?

"А на ония. Които Го приеха. Той даде праВо да станат

БоЖии деца."


През ПърВата сВетоВна Война бях младши офицер

и далеч от Бога, Когато тоВа ми се случи - Когато

разбрах за Исус, разтВорих Му моя ЖиВот и Го приех.

ТоВа преобърна целия ми >КиВот. Но аз нито за миг


не съм съЖаляВал. Заради Исус преминах през теЖКи

пътища. Заради Исус бях хВърлен В затВора. ПаК

заради Исус изстрадах много беди. Но даЖе и да имах

още сто ЖиВота, от пърВия си съзнателен миг бих се

придържал Към тези думи: "А на ония. Които Го приеха,

Той даде праВо да станат БоЖии деца." Защото моят

ЖиВот стана смислен. Когато станах дете на Бога!

СъВсем безразлично е КаКъВ съм - пастор или уличен

метач, генерален диреКтор или шлосер, домакиня или

учителКа - ЖиВотът стаВа смислен В момента, В

Който стаВам дете на Бога. Значи: Вие трябВа да

приемете Исус! ТогаВа ще сте намерили смисъла на

сВоя ЖиВот. Само тогаВа!
Много е интересно да се запознаем с хората от

НоВия ЗаВет. Там например има една Жена, чийто

ЖиВот е бил уЖасно безсмислен - Мария Магдалена.

За нея само се загатВа следното: "Тя беше обзета от

седем бяса." Аз познаВам хора. В Които има дВанаде-

сет! ТоВа трябВа да е бил уЖасен ЖиВот: инстинКти-

Вен. подчинен на страсти. И тя е страдала от тоВа

безсмислие. ТогаВа В ЖиВота й идВа Исус, Спасителят,

БоЖият Син и изгонВа бесоВете от нея. Той моЖе

тоВа - и го праВи! От този момент нататъК тази

Жена принадлежи на Господ Исус. Нейният ЖиВот Вече

не е безсмислен. След тоВа тя ВиЖда. КаК Исус е

приКоВан на Кръста и умира. ТогаВа се уплашВа: "Сега

отноВо ще започне старият безсмислен ЖиВот." На

сутринта на третия ден след приКоВаВането на Исус

на Кръста тя е Коленичила В градината при гроба Му

и плаче. Когато дошла на гроба, той бил празен и

Каменната плоча била отместена. Да. дори и тялото

Му не било Вече там. ЗатоВа плаче. Мога да разбера

много добре тази Жена. АКо днес изгубя Исус, тоВа

би означавало да пропадна отноВо В пропастта на

безсмисленото същестВуВане. Разбирам я: "Спасите-

лят Го няма. Сега моят ЖиВот отноВо стана безс-

мислен." И изВеднъЖ чуВа зад себе си глас: "Мария!"

Обръща се и ВиЖда - Исус. Възкръсналия. ВиЖдам Като

пред очите си. КаК по лицето й се стичат сълзи на


щастие, на радост и на превъзмогнато отчаяние:
"Рабуни! Господи!"
Чрез гЛази Жена ми стана пределно ясно. че човек не

се нуЖда^ от няКаКВа голяма философия, за да си даде

отгоВор на Въпроса за смисъла на ЖиВота. И най-

простиягг> чоВеК чуВстВа: "Моят ЖиВот е безсмислен!

Защо Всъщност ЖиВея?" В момента. В Който Мария

Магдалена е приела Исус. за нея този Въпрос е бил

решен - тя е станала дете на ЖиВия Бог. нейният

ЖиВот е 5ил постаВен В светлината на един голям и

дълбоК смисъл!
И затоза исКам да Ви помоля: приемете Исус! Той

Ви очаКба! Когато си отидете В Къщи, можете да

гоВорит^ с Него. Той е близо до Вас! Прекрасно е,

Когато Ия|<ой за пръВ път изВиКВа Към Исус: "Господи

Исусе! Моят ЖиВот е безсмислен. Ела и при мен, КаКто

при Мария Магдалена!"


Когато приема Исус. В ЖиВота настаВа голяма

реВолюц^я: Той ми даВа дял от сВоята смърт, таКа

че старият чоВеК В мен умира. С Него ВъзКръсВам за

един нап-ьдно ноВ ЖиВот - Като дете на Бога. Той ми

даВа сВо^ Дух таКа че изВеднъЖ да мога да мисля

другояче и дд имам друг ВКус. Но Вие ще го преЖиВе-

ете. Пърбо приемете Исус! ИсКам обаче Веднага да Ви

КаЖа: Когато чоВеК приеме Исус. той получаВа едно

ноВо съ1ЦестВуВание. Да станете дете на Бога озна-

чаВа не сд^о промяна В мисленето, а едно съВсем ноВо

същестбузание.
През миналия ВеК ВъВ Вестфалия ЖиВял един обущар

на име РаленбеК. Наричали го "Калугерът" или "пиетис-

тКият сбещениК", защото той с голяма сериозност

следВал Исус. Той бил ВелиК и благословен чоВеК. Един

ден го ПосещаВа един млад сВещениК. РаленбеК му

КазВа: "Г-ц сВещениК. тоВа. че сте изучаВали теология,

не Ви гарантира, че сте дете на Бога. Вие трябВа да

имате Спасителя!" ТогаВа сВещениКът отгоВорил:


"Да, аз и^ам Спасителя. ДаЖе съм си заКачил негоВия
Равуни - Учителю (евр.)
лиК В работната стая." На тоВа старият РаленбеК

отВърнал: "Да. на стената Спасителят е тих и мирен.

Но Когато Го приемете В сърцето и ЖиВота си.

тогаВа настаВа шум и глъчКа."


ПоЖелаВам Ви да проКиВеете тази прекрасна глъчКа.

Когато старото умира и чоВеКът. Като БоЖие дете.

слаВи Небесния си Отец, понеже знае. защо е на този

сВят. и Когато чоВеКът. Като БоЖие дете, моЖе да

почита Небесния си Отец с дела. думи и мисли.
Вие разбирате - тоВа, Което Ви гоВоря, не е нито

религиозно хоби. нито идея на няКой сВещениК: за Вас

тоВа е Въпрос на ЖиВот и смърт - на Вечния ЖиВот

и на Вечната смърт.


Господ Исус КазВа: "Ето, стоя на Вратата и чуКам.

И таКа. Който отВори Вратата, ще Вляза при него."

ТаКа Господ Исус КазВа и на нас: "Ето. стоя пред

Вратата на тВоя ЖиВот. ОтВори! Аз исКам да дам

смисъл на ЖиВота ти!"
ВеднъЖ при мен дойде един стар миньор и Каза: "Г-н

сВещениК. исКам да гоВоря с Вас!" Той беше на 70

години и ми разКаза следното: "Когато бях 17-годи-

шен. посетих едно таКоВа еВангелизационно събрание.

И тогаВа усетих, че Исус почуКа при мен. Но си Казах:
"АКо Взема тоВа насериозно и Го приема, ВсичКи

приятели ще ми се подиграват. НеВъзмоЖно е!" И

избягах наВън." После продължи: "Сега ЖиВотът ми

премина. Аз остарях. И зная, че не го изЖиВях праВил-

но. защото В онзи час не отВорих Вратата на Исус!"
Приятели мои, ние имаме един-единстВен ЖиВот. и

затоВа Въпросът "За КаКВо ЖиВея?" е Жизнено Ва)Кен.

Господ отгоВори на този Въпрос ясно и недВусмисле-

но с приКоВания и Възкръсналия Исус. И сега този Исус

стои пред Вашата Врата и чуКа. ОтВорете Му ЖиВо-

та си и ниКога няма да съжалявате за тоба!


Нямам време!
Когато поканят няКого на моите беседи - "Елате

някой път! Елате да чуете пастор Буш!" - най-често

отгоборът е: "Нямам ниКаКВо Време!"
Това се случи В един почиВен дом. По Време на ядене

седях срещу един Възрастен чоВек, с Когото се разби-

рах добре. "ТоВа е един истински гастроном!" - си

мислех понякога, богато Виждах с КаКВа радост този

Внушителен чоВек апетитно си хапВаше или доВолно

си подремваше на слънце, наВън на полето. Но посте-

пенно ми стаВаше тъ)Кно, че нашите разгоВори се

Въртяха само около повърхностни неща. НяКой мо)Ке

да запита: "Та тоВа лошо ли е?" Е. добре, аз съм убеден.

че Бог е голямата действителност. ТоВа. което Бог

е изВършил, е толкоВа ВелиКо, че Когато го разбрах,

то промени целия ми ЖиВот: "Бог толКоВа Възлюби

сВета. че даде СВоя единороден Син, за да не погине

нито един, Който ВярВа В Него, но да има Вечен

)КиВот." Ужасно е. Когато няКой чоВеК просто подми-

наВа тоВа БоЖие спасение. ОчеВидно таКъВ беше

случаят и с моя сътрапезник. КаК ли ще се почуВстВа

той. Когато един ден Бог го поВиКа пред лицето Си?

Веднъ>К на обяд му подадох една Кни>ККа, Която бях

написал. "Моля, прочетете тоВа няКой път! Касае се

до опитности с Бога. ТоВа са Ва)Кни неща. по Които

ще можете да мислите!" И КаКВо стана тогаВа?

ЧоВеКът благодари сърдечно. А след тоВа Каза: "Сега

трябВа да си почиВам, но Като си отида В Къщи. моЖе

би ще намеря Време да чета таКиВа неща!" И остаВи

КниМата настрана. Аз се натъЖих. НиКъде другаде

чоВеК няма поВече Време, отКолКото туК. В почиВния

дом. Той просто не исКаше да отдели Време за Бога...

Опасно е да се отнасяме таКа Към Бога. ЗатоВа

трябВа да си погоВорим и на тази тема.


1. Един странен фа1ст.
Всъщност защо нямаме Време? ПърВо исКам да Ви

обърна Внимание Върху едни фаКти, с Които просто

не мога да се спраВя, и Които ниКой чоВеК не моАе да

обясни.
Ви>Кте сега. аКо преди сто години един търгобец

от Щутгарт е исКал да напраВи сделКа с хора от Есен,

той е трябВало да пътуВа с пощенската Кола 5 дни

на отиВане и 5 - на Връщане. ТоВа значи 10 дни

пътуВане и мо)Ке би дВа дни прегоВори за сКлючВане

на сделКата. За тоВа е отиВал полоВин месец. А днес

търговецът проВе?Кда само един телефонен разгоВор.

без да ангажира да?Ке и пощата - и таКа си спестяВа

12 дни. АКо обаче погледна днешните търгоВци. нито

един от тях няма излишни 12 дни. НапротиВ! ВсеКи

КазВа: "Нямам Време!" КаК стаВа таКа?


Когато Като дете отиВах при баба и дядо В ШВаб-

сКите Алпи, от Елберфелд до Урах. тоВа беше нещо

Като оКолосВетсКо пътешествие. А днес има един

ВлаК - ТЕЕ - с Който тоВа разстояние се Взима за

оКоло 5 часа. Значи на хората би трябВало да им

остаВа много Време. Преди чоВеК е работил в0 и

поВече часа седмично. Сега хората работят мо>Ке би

40 часа седмично. И ниКой няма излишно Време! КаК

стаВа таКа?
Или пъК: днес целият ни ЖиВот е насочен Към тоВа,

ВсичКо да се опростява. МайКа ми ВсеКи ден четеше

по четири глаВи от Библията и имаше Време да се

помоли за ВсичКи. Които обичаше. А тогаВа нямаше

елеКтричесКи перални и Кухненски машини. Тя трябВа-

ше да се гриАи за в деца. И те не носеха найлоноВо

бельо, а чорапите трябВаше и да се Кърпят. И тя

имаше Време през деня да прочете четири глаВи от

Библията! Вие имате ли Време за тоВа? Не, разбира

се. Вие нямате Време за тоВа! КаК стаВа таКа?


Разбирате ли, ВсичКо е уредено таКа. че да се

спестяВа Време, а ниКой няма Време. Можете ли да си


го обясните? Тоба е нещо, което човек просто не

моЖе да разбере. Има само едно сериозно обяснение

- него хората просто не искат да чуят, но аз не зная

друго. И то е, че зад ВсичКо стои някой, който ни Кара

да бързаме! Има няКой, Който се гри>Ки за тоВа

чоВеКът да няма Време, Който Като звероукротител

В цирКа плющи с КамшиКа и му поддържа темпото.

Точно тоВа КазВа и Библията. Да, той е туК! И тоВа

е дяВолът. Сега обаче сме изпраВени пред Въпроса:
"Има ли дяВол?" Аз Ви КазВам: "Да, има)" Има една

"Власт на тъмнината".


НасКоро един чоВеК ми заяВи В разгоВор. че бил

"сВършил с християнството". ТогаВа му отВърнах:


"КаКВа заблуда! ДяВолът има Власт над Вас. Той Ви

доВършВа!" На тоВа той се усмихна и Каза: "ДяВол ли?

Че има ли таКъВ?"
В тази ВръзКа Библията разКазВа една случКа: Исус

е заВеден от дяВола на една ВисоКа планина, от Която

се ВиЖда надалеч. ДяВолът дръпВа заВесите и Исус

мислено Ви>Кда цялото богатстВо на сВета и негоВа-

та Красота. И дяВолът Му КазВа: "На теб ще дам

ВсичКата Власт и слаВа на тия царстВа, защото тя е

предадена на мен и аз я даВам на Когото си исКам. И

тъй. аКо ми се поКлониш, ВсичКо ще бъде тВое." ТоВа

е едно от местата В Библията. Които силно ме

смущаВат. защото Господ Исус не противоречи на

дяВола. Той признаВа, че дяВолът има Властта над

сВета.
И аз Ви КазВам: чоВеК трябВа да е сляп и глупаВ, за

да не разбере, че има "Власт на тъмнината"! КаК

мо>Кете иначе да си обясните сВета? ИсКам да отбе-

лежа само няКолКо неща:
Мисля например за многото хора. Които са прист-

растени Към нещо. Една нощ идВа при мен диреКто-

рът на едно предприятие, отрязан Като КазаК - нали

разбирате, беше пил доста алКохол, - но глаВата му

беше сравнително бистра и КазВа: "Помогнете ми, не

мога иначе, трябВа да пия! Баща ми беше пияница. Той

ми го е предал по наследство. Просто трябВа да пия!"

КолКо много хора В дъното на душата си стенат: "Аз


трябВа!" Че Кой ги КомандВа тогаВа? Та погледнете

цялата мизерия на нашия сВят, за да разберете, че

има една "Власт на тъмнината", КаКто КазВа тоВа

Библията!


Или помислете за сексуалната разпуснатост В

днешно Време. Ето например един господин. Той има

прекрасно семейстВо и очарователна Жена. И Внезап-

но стаВа плячКа на една чиноВничКа от сВоето пред-

приятие. ОтиВам при него и му КазВам: "Драги госпо-

дине, Вие разрушавате ЖиВота си, разрушавате се-

мейстВото си. ще станете за смях на децата си!"

Още го Ви>Кдам седнал пред мен. големия мениджър:


"Г-н пастор, не мога да се отКъсна от тоВа момиче.

не мога!" Кой не чуВстВа туК нещо от "Властта на

тъмнината"?!
Известният английски писател Съмърсет Моам е

написал една дебела Книга със заглаВие "За Крепост-

ничестВото на чоВеКа". КаК хората стаВат послушни

един на друг. КаК нашите родители бяха послушни на

Хитлер! Бях поВярВал. че дВе по дВе е раВно на

дВадесет. Бях го поВярВал. защото го бе Казал фюре-

рът! Е. туК Вече ще почуВстВате "Властта на тъм-

нината". и че има дяВол!


Големият немсКи поет Гьоте е написал ВелиКата

драма "фауст". Тъй Като ВсичКи Вие сте образовани

хора, предполагам, че я познаВате. ВъВ "фауст" има

едно момиче - Маргарита. Тя е едно чисто дете,

Което биВа прелъстено. И тогаВа брат й исКа да

защити нейната чест. СбиВа се с нейните съблазни-

тели и при тоВа сбиВане го убиВат. За да моЖе

прелъстителят да Влезе при нея. Маргарита даВа на

майКа си приспивателно, от Което майКата умира. И

Когато идВа детето. Маргарита го убиВа, таКа КаКто

хората и днес убиВат децата още В майчината утро-

ба. КаКъВ огромен грях изВършВат те! И наКрая мо-

мичето стига дотам: майКа й. брат й и детето й са

убити! И тя изрича потресающите слоВа: "Но Все паК,

ВсичКо. Което ме доВеде дотуК беше, о БоЖе. толКоВа

добро, толКоВа мило!" Гьоте съВсем не е бил глупаВ.


ВъВ "Фауст" той разКазВа. как цялата тази история

биВа режисирана от дябола!


Като пастор В големия град постоянно срещам

таКиВа съдби. И Когато няКой дойде при мен и КаЖе:

"ДяВол не същестВуВа, няма дяВол!", мога само да

запитам: "Всъщност Вие от Кое забутано селце

идВате?" - маКар че Вероятно и там ВсичКо стаВа по

дяВолсКи.


Ах. приятели мои. същестВуВането на дяВола си

личи и по тоВа, че даЖе истински християни могат

да бъдат ужасно слепи по отношение на собствените

си грешКи. Например една ВярВаща Жена е себелюбиВа

до Крайност. Тя тормози снаха си без мярКа, но не го

забелязВа. Една ВярВаща Жена! Вие, Които ВярВате.

помолете се на Бога да Ви осВободи от Властта на

тъмнината!


ВиЖте. чоВеК Въобще не моЖе да обясни сВета, аКо

не разбере, че има дяВол, Власт на тъмнината. Власт,

Която работи съВсем целенасочено и Която постоян-

но ни подтиКВа Към нещо. ЗатоВа нямаме Време.

ДяВолът нареЖда ВсичКо таКа. че да не ни остане

ниКаКВо Време да мислим, да моЖем да помислим, че

от тази Власт на тъмнината има избавление! И сега,

Като Второ, трябВа да Ви КаЖа за тоВа спасение

следното:
2. Един чудесен фа1ст.
Един чудесен фаКт: има избавление! Ах. приятели.

КолКо се радВам, че имам таКаВа хубаВа Вест за Вас!

На Карнавалите има изпълнения на щутоВе. И си мисля

поняКога, КаК ли се чуВстВат Вечер В стаята си. Като

си сВалят грима. И аКо е честен един таКъВ шут, би

трябВало да си помисли следното: "Аз си изКарВам

парите Като гоВоря глупости и разКазВам дВусмисле-

ни мръсни ВицоВе." Та на този чоВеК би трябвало да

му прилошее от самия себе си!! КолКо съм щастлиВ,

че мога да гоВоря за тази чудесна истина: има избаВ-

ление от Властта на тъмнината!
На едно място апостол ПаВел описВа положението

на християнина В този сВят таКа: "Бог ни избаВи от

Властта на тъмнината и ни пресели В царстВото на

любимия Си Син. В Него имаме изкуплението си.

прошението на грехоВете ни." Да бъдеш християнин

не означаВа преди ВсичКо да си Кръстен и Конфирми-

ран", или да си член на църКВа. или да си плащаш

църКоВния данъК. Да бъдеш християнин означаВа да

преЖиВееш промяна на същестВуВанието си, да бъдеш

измъКнат от Властта на тъмнината и да Влезеш В

ноВо същестВуВание. при един ноВ Господар!
По този поВод трябВа да Ви разКаЖа още една

история. Която чух от един градсКи мисионер В

Берлин: той се гриЖел за един чоВеК, Който бил

отяВлен пияница. Този пороК е чудоВищен. Един ден

той чуВа. че чоВеКът отноВо страшно се е напил -

изпочупил мебелите, пребил Жена си. ТогаВа той оти-

Ва В дома му. Било оКоло 5 часа следобед. ЗаВарВа го

седнал В Кухнята да пие Кафе. До него седи негоВото

петгодишно момченце. Мисионерът го поздраВяВа

приятелски и КазВа: "ПаК ли се натрясКа?" ТогаВа

чоВеКът само изсКърцВа със зъби и сКача. Без да КаЖе

нито дума Влиза В Килера и донася едно ВъЖе за пране.

И паК без да КаЖе нито дума започВа да ВръзВа

момчето за стола. Мисионерът си мисли: "КаКВо ли




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница