БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРЕД КРАХ И РЕФОРМИ

За първите шест месеца съкращаването на произведената продукция е 9,3 на сто в текущи цени. Едновременно с това повишаването на цените за полугодието е между 9 и 23 на сто по двете налични оценки, което означава, че спадането на физическия обем на производството е още по-значително. Невъзможността да се решат проблемите на външ­ния дълг до октомври е основна причина свиването да продължи - в най-добрия случай с годишно намаляване до 15-17, а в най-лошия - над 22 на сто.

През юли и в началото на август започна ценови галоп, който по замисъл трябва да повиши общото ценово равнище с около 46 на сто, но по всяка вероятност ще излезе изпод контрол и ценовата инфлация ще бъде значително по-голяма, тъй като вдигането на цените е разчетено при девалвация на лева от 0,87 на 2,98 лв. за долар основен курс. Девалвацията ще продължи в посока на пазарния курс и курса на Erste-Spar-Casse-Bank, Виена (9,19 лева за долар) и това ще вдигне цените много над очакванията.

Утежняващо ситуацията обстоятелство са инфлационните очаква­ния на населението, които ще превишават реалната инфлация до равни­ще на цените от 250 на сто и дори при силен удар срещу доходите инфлацията ще се съпровожда с остър стоков глад.

Уравновесяването на потребителския пазар ще бъде труднопостижима предпоставка за реформата. Основният фактор, определящ сто­панската обстановка в страната, е острото социално недоволство. В месеците преди изборите то бе "погасявано" с повишаване на заплати­те, което надмина 4-5 на сто. Несъответствието между паричните доходи и стоковите запаси, предвиждано още през февруари да достигне 2 млрд. лева, прави търсенето неконтролируемо. В същото време растат и принудителните спестявания като следствие от дефицита.

Овладяването растежа на доходите ще бъде тежък проблем, поради необходимостта да се съкращават едновременно реалното потребление, стачките и нарастващото подозрение към властта.

При тези условия финансовата криза ще се задълбочи: ще нарасне над планираната величина бюджетният дефицит, ще се раздуе вътрешният кредит. Пред реформата се изправят нови, несъществуващи в началото на годината проблеми - борбата с черната борса, спекулата, икономиката "в сянка", доларизацията на пазара, отклоненията от плащане на данъци - проблеми, които бяха създадени от колебливото управление, от компромиса с удържането на политическия престиж на БСП до изборите.

В първото полугодие процентът на ненатоварените мощности, който и бездруго беше голям, продължава да се увеличава с нови 10 на сто. Популисткото решение да не се освобождава работна сила нагнетява скрита безработица. Сега тя е около 320 хиляди души. Ако в Унгария при същото по размер спадане на продукция та заетите намаляха с 8,5 на сто, то у нас безработицата, отчитана от статистиката, е 0,5 на сто от заетите (30.06.1990 г.). Рязкото снижаване на производителността на труда е логично следствие от водената икономическа политика и едновременно самостоятелен инфлационен фактор. Значителната бъдеща безработица ще бъде самостоятелно препятствие пред реформата. То е трудно преодолимо, поради липсата на социални структури за насочва­не на освободените, преквалификация и помощи. Безработицата е нов, непознат проблем за нашата икономика, който ни заварва неподготвени.

Острото социално недоволство се дължи и на значителния процент домакинства, намиращи се под социалния и жизнения минимум – между 50-60 на сто за първия и 20-30 на сто - за втория. Едва около 1/3 от домакинствата живеят сравнително добре и могат да посрещнат нови лишения. Икономическият крах има такива размери, че заплашва да помете социалната и политическа стабилност на страната - както управляващата БСП, така и опозицията. Възможности за маневри за сметка на оскъдното потребление едва ли съществуват.

При тези обстоятелства реформата за създаване на пазарни струк­тури и пазарно стопанство не може да разчита на вътрешни ресурси, особено в краткосрочна перспектива от време. Основната цел на иконо­мическата политика ще бъде запазване на контрол и управляемост върху икономиката и спиране на колапса на производството.

Нуждаем се от спешна помощ. Съществува сериозно неразбиране от страна на Запада по този проблем. Плаща се данък на повърхностна схематичност и на резервиран стереотип. Счита се, че трябва да създадем нормални пазарни условия най-вече за западните средни и дребни фирми, за да осъществят износ на капитали и да се ангажират с операции на нашия пазар. По инерция се критикуват бюрократичните капани на нашата законодателна система, административните начини на вземане на решения. Общо позицията може да се сумира в тезиса – "търсете ни, ние сме тук". Ако вашите политически делови среди изчакат да създа­дем сами нормални пазарни условия, най-вероятно ще дочакат една пустиня. Но, господа, ако по някаква невероятна Божия милост успеем да създадем желаната пазарна икономика, то няма да се нуждаем от никаква помощ. Тя ни е нужна сега, при създаването и оживяването на пазарните структури. Трябва да ни се помогне с разбиране за силата и степента на проблемите ни. Сигурно не може да ни се помогне и едновременно бизнесът да постига своите цели. Помощта за нас носи определен немалък риск, който никоя дребна, средна и дори голяма фирма няма да поеме, още повече, че този риск изобщо не е пазарен.

Убеден съм, че помощта и рискът, свързан с нея, трябва да се поемат от правителствени и международни институции. Само така могат да се създадат условия както за западните, така и за новопоявилите се наши недържавни фирми.

Надявам се разбирате, до каква степен сме парализирани. Сами не можем да направим първите крачки, които всички очакват от нас

(Непубликувано, 1990 г.)

ФИНАНСОВАТА МОТИВАЦИЯ НА

ФИРМАТА
Стартът на реформата много бързо създаде нова стопанска ситуация в страната, като замени излизащата от строя административно-стопанска система на планово управление и регулиране с елементи на пазарна инфраструктура. С това доскорошните команди, средства за идеологическа и политическа принуда върху стопанските ръководители и работниците, бяха заменени или в момента се заменят с нова икономическа мотивация.

Кои са тези елементи на пазарната инфраструктура? На първо място, това са либерализираните цени, които дават възможност на всеки стопански ръководител да продава своите произведения, така че да извлича нормален доход, да бъде рентабилен, да търси печалба. От обширни зони на стопанска дейност държавата изтегли своите дота­ции, прекрати преразпредедителните си функции и даде възможност на фирмите и производителите да извършват нормална стопанска дейност.

На второ място, това е високият лихвен процент, който все още не е истински висок, но е достатъчен шок за всички, които имат значителни кредитни задължения и ги поставя в трудна ситуация пред кредитно-банковата принуда да извършат колкото може по-бързо оборота си, да извлекат печалба и да покрият своите задължения. Този процент ги кара да бягат от задълженията си, които неразумно бяха оставили да се увеличат, тъй като кредитът беше определено субсидиращ.

Третият елемент на пазарната инфраструктура е либералният валу­тен режим. Той все още не е установил нормален валутен курс на лева спрямо долара, но това дава огромна възможност за продажба на зарабо­тената чужда валута, изцяло за сметките на фирмата и, обратно - за покупка на западна валута за извършване на вносни и други операции. Тоест, беше прекратено съществуването на излезлия от строя външно-икономически механизъм, характеризиран с държавния монопол. От никой не е необходимо да се искат разрешения. Ограниченията са минимал­ни. Това създава ситуация, която коренно променя и трябва да промени поведението на фирмените ръководители. Доскоро в предишната сис­тема те диктуваха условията на пазара. Те бяха тези, които в условията на дефицит всички потребители непрекъснато ухажваха и които бяха принуждавани да изпълняват производствени дейности. Сега всичко това отпада, но същевременно се появява натискът на пазара, който за ръководителя се изразява в това, че никой не го ухажва в качеството му на производител. Напротив, рязко започват да се стопяват поръчките. Всеки се стреми да произведе и да не купува, защото всяка покупка означава увеличаване на кредита или изразходване на собствени средст­ва, които биха му донесли висока лихва в банката.

Следователно започват да се проявяват първите елементи на дик­тат на потребителя върху производителя, както е във всяка нормална пазарна икономика. Като пример за неадекватна реакция мога да посоча дейността на нашите почивни бази и хотели. Тъй като реалните доходи на българите рязко се съкратиха, те престанаха да търсят тези услуги. И цялата база стои неоползотворена. Питам се, какво чакат хората, които стопанисват тази база? Това, което са чакали винаги - някой да дойде, да ги моли и те да благоволят да го приемат в техните хотели, в тяхната почивна база.

Ето тук ситуацията коренно е променена. Основната задача на стопанския ръководител би трябвало да бъде търсенето на клиенти. А клиентите са около нас - гърци, които биха желали да почиват на планина, югославяни, които биха предпочели евтин отдих в България. Ако сегашни­ят курс на валутата спадне два, дори три пъти, хотелиерът ще бъде печеливш дори по занижена цена на тези услуги. Във всички случаи той ще е в състояние да изхрани хората, които работят при него. Всъщност задачите на всички наши стопански ръководители в условията на шока е да изхранят своите колективи.

Имат ли възможност стопанските ръководители да го направят? Много са критиките, че сме поставили фирмите в изключително трудно положение. Това не е вярно. Анализите на финансовите баланси на всички държавни стопански предприятия, които правим, показват, че същест­вуват няколко много значителни възможности за маневриране.

Първо, да се извърши преоценка на оборотните средства. Държавата дава възможност да се маневрира с почти 34 млрд. лева оборотни средс­тва, от които 14 млрд. лева са незавършено строителство. Като прис­паднем търговските запаси, за чието преизчисление бихме желали да получим стойността в бюджета, останалите 13-14 млрд. лева оборотни средства се преизчисляват по новите цени и цялата сума от преизчислението се отнася към оборотните средства на предприятието. Така съотношението между собствени и банкови оборотни средства (банко­вите остават неизменни при тази операция) се изменя рязко в полза на предприятието. Всъщност предприятието получава значителна стопанска подкрепа в този труден момент. Въпросът е тя да бъде реализирана, т. е. новите цени на оборотните средства да бъдат вкарани в продукция, която да бъде продадена и те наистина да получат доходи. Ако фирмите продължат да държат запаси, ще загинат под ударите на лихвата.

От друга страна, предприятията разполагат със значителни основни средства, които бездействат. И са бездействали години. Стойността им е над 7 млрд. лева. Ако тези основни средства се махнат, ще се запази същият потенциал на икономиката. Ако започне освобождаване на ра­ботна сила, то трябва да бъде предхождано от процес на освобождаване от капитал. А освободеният капитал може да създаде нови работни места. Това трябва да се постигне с малката приватизация;

И ето втората голяма възможност на фирмените ръководители да могат да маневрират. Те просто трябва да започнат да продават оборотни средства, ако видят, че не могат да ги вкарат в производство и тогава винаги ще се намери някой, който се нуждае точно от тези неща, който ще ги купи и ще ги вкара в производство. Това е най-добрата среда за частните фирми. И добри условия един бизнес да започне от началото.

Третата възможност, на която могат да разчитат фирмените ръко­водители, това е тристранното споразумение между работодателите, профсъюзите и правителството. Профсъюзите са приели клаузи, които дават възможност работодателите да не чувстват натиск за увеличаване на работната заплата. Това е огромно преимущество на нашата реформа в тези най-трудни дни и работодателите трябва да знаят това. Ние даже бихме направили още една стъпка - бихме позволили, ако, разбира се, допусне тристранната комисия, на определени предприятия сами да отидат на минимална заплата за целия фирмен състав, само и само фирмата да преживее два или три трудни месеца. Колективът ще приеме такъв вариант, защото става въпрос за запазване на работното място, за гарантиране жизнения минимум на семейството. Точно това е, което трябва да се прави в момента. Ето ви другата мощна финансова мотивация.

И четвърто - либералният валутен пазар, на който централната банка ще започне да интервенира много скоро и валутният курс ще се насочи категорично надолу, ще даде възможност на всеки да получи евтини долари. Ако курсът бъде смъкнат на равнище 15-10 лева за долар, това означава например, че един тон хартия става някъде между 5500 и 7500 лв. Че коя редакция няма да издържи тази цена при баснословните цени на вестниците в момента именно поради спекулативно високия курс на долара? Ето го решението на проблема. Достъпът до евтиния долар - това е ключ към световната икономика. Вие можете да купувате всичко, което искате, стига да сте в състояние обаче да изнасяте стоки. И фирмените ръководители трябва да направят всичко възможно, за да изнесат своята продукция. Но тук отново се чувстват като изоставени примадони. Никой, видите ли, не ходи при тях да ги моли за поръчки, никой не им налага държавни задачи. И кой изобщо се интересува от тях? Трябва те да отидат да търсят поръчките на всички бивши пазари, да догова­рят, защото договарят долари. Ето това мнозина не могат да осъзнаят. Пазарът в Съветския съюз и Чехия в момента им дава клирингови долари, но пазарът в Югославия и в Гърция им дава долари. Следователно трябва да продават именно там. В момента основната задача на фирмения ръководител е да намери поръчки, да продава, да вземе кредит - стегна­то, много умерено, с минимално количество суровини и материали, които му трябват, т. е. той трябва да храни хората. Всеки фирмен ръководител, който не съумее да се възползва от тези многобройни пазарни възможности, рискува да докаже собствената си некадърност

Мнозина се обръщат отново към държавата с надеждата да получат това, което са получавали винаги. Но огромното мнозинство от стопанските ръководители ясно разбра, че бюджетът в момента (поставен под
ударите на ВНС) е кораб, който непрекъснато приема чужди торпеда в своя корпус. Той не може да помогне на никого, защото няма нито една от посочените маневрени възможности - нито може да продава оборотни средства, нито капитал (може да продава държавен капитал, но няма право да го използва като текущ разход, защото има минали задължения). Не може да купува долари по старите цени, а трябва да отиде на пазара на валутата като всички останали и, ако му е изгодно, да купува. Бюджетът е длъжен да дава компенсации, но без сам да е печеливша дейност като всички останали.

Може ли при тая ситуация от бюджета да се иска нещо? Фирменият ръководител, който не е разбрал, че не може в момента да получи помощ от бюджета и че самият той трябва да бъде прилежен платец на данъците си, за да не рухне цялата държавна система; който мечтае за плановите заповеди; който не е способен творчески да реши проблема за изхранването на своите хора, не може да направи стъпките, които повелява пазарът-този човек просто трябва да си отиде. И ще си отиде не защото правителството ще го смени от длъжност, а защото хората ще го принудят да си отиде и на негово място ще бъде поставен този, който е в състояние да изведе фирмата.

Старата, рухваща, изчезваща командно-административна мотива­ция на социализма отиде в небитието. Наистина отиде в небитието! Веднага бе заменена с няколко мощни пазарни инструмента и те ще се обогатяват във времето.

Най-трудното място сега остава банковата система. Тя трябва да работи достатъчно добре при условия, които и на нея самата са й непознати. Доскоро нашите търговски банки се държаха по същия начин като фирмите. Сега за тях става особено важно да пласират добър кредит и "да треперят" той да бъде върнат. Това ги превръща в истински банки, в истински стопани на паричното имущество, което притежават.

Такива и много други пазарни условия ние ще разработваме и ще създаваме успоредно с хода на реформата. Но още отсега съм убеден, че стопанските ръководители, които вярно разчитат пазарната ситуация в страната, вече се държат като пазарни субекти. Противното означа­ва бойкотиране хода на реформата, опит за реставрация на миналото, носталгия по командите, по плана, по една система, която доказа своята историческа несъстоятелност. Финансовата мотивация на фирмите, които ще развием в бъдеще с помощта на предприемаческия дух на ръководителите в държавния и частния бизнес, ще бъде "моторният двигател", който ще изкара българската икономика от това състояние.

Къде все пак се намират резервните ресурси на България? Съществе­ният финансов ресурс има два източника - единият е външната помощ във вид на валутни кредити, а вторият е самоускоряващата се българска икономика. Помощта отвън може да стимулира стопанската дейност в такива мащаби, че да позволи България да задоволи вътрешния си пазар, да изнася и сама да създаде новия си ресурс. Защото икономиката е чудо, което само създава ресурси за своето развитие. Външната помощ започ­ва да идва и се предоставя на централната банка. Всяко стопанско предприятие може да се кандидатира да получи помощ при условие, че намери необходимите му средства в лева, за да закупи валутата, т. е. при положение, че докаже своята кредитоспособност. Чуждата валута, която България получава като нетно увеличаване на външния си дълг, дава възможност в мотора на старата българска икономика да бъде налято гориво. За да извърши тази операция, всеки стопански ръководител трябва сам да приеме условията на външната помощ. Заплащайки я с български левове, той създава в банката нов кредитен ресурс, който може да бъде използван отново и при добро управление от страна на банките, може да носи нови лихви и средства, може да ускорява развити­ето на нашата икономика или по-скоро да увеличава силата, с която икономиката потегля напред. Това е едно от условията на западните финансови институции и то гарантира, че в страната се създава мощен валутен пазар, предизвикан от тяхната помощ в конвертируеми валути.

Някои фирми няма да могат да се приспособят към новите условия по различни причини, независимо от обективните възможности и независимо от мощния финансов стимул. Тогава ще влезе в действие програма за преструктуриране на българската икономика, която ще бъде разработе­на в Министерството на индустрията и търговията. Всяка фирма, доказала на практика своята финансова непригодност, ще бъде подложена на "дисекция" - откъде идва тя и на какво се дължи. Ако се окаже, че е "неспасяемо болен организъм", просто ще бъде закрита. Ако може да бъде спасена с чуждо участие, ще бъде предложена за такова спасяване. Същес­твува възможност да бъде спасена, като предостави имуществото си на трудовия колектив при благоприятни условия. Или като го предложи за изкупуване - и акциониране, и дялово участие, и изкупуване отвън. С нищожните средства, с които бюджетът разполага, ще се опитаме да помогнем само на фирми, които дават надежда, че могат да оцелеят. На фирмите в безнадеждно състояние никой няма да помага. Това ще гаран­тира, че вложените средства ще се върнат и с тях ние ще помогнем на
други. Бюджетът ще се държи като малка банка, която ще дава временни кредити при облекчени условия.

Но, както вече посочих, бюджетът е слаб ресурс и на него просто не бива да се разчита. Нашата голяма цел е да го изтеглим от стопанските функции. Той трябва да се занимава само с поддържането на жизнено важните функции на държавата и толкова. Да издържа ефективен държавен

Остават много въпроси: например, кой ще строи и ще разпределя жилищата? Това ще бъде самостоятелна стопанска единица - строител­ната банка на населението и държавата. Кой ще произвежда електроенергия? - Фирмите от отрасъла. Кой ще строи метрото? - Столичната община. Тя е длъжна, ако иска да има метро, да продаде част от имущес­твото, което притежава или да направи смесена собственост, да намери необходимите средства и да го завърши.

Важното е тези въпроси да се разрешават на принципите: "който консумира, той плаща", "който произвежда е заинтересуван да продава". Не може да се иска държавата да плаща всичко, както досега, защото това бе източникът на социалистическата безстопанственост.

Принципите на пазарната икономика, които в неимоверно кратки срокове успяхме да внедрим в нашето стопанство, са залог, че операци­ята мина успешно. И това действително е така - хората сами правят реформата, защото знаят колко ужасен е другият път. Лекарят е приключил операцията. Ние разбихме и оставихме в миналото тоталитар­ната система. И съм абсолютно убеден, че никой не може вече да я възкреси. Сега предстои дълго и трудно лечение. То винаги започва с обяснението какво се очаква от болния. Хората трябва да знаят как да помогнат на оздравяването на българската икономика. И когато им е известно каква нагласа трябва да създадат у себе си, какво трябва да бъде поведението им, те се превръщат в решаващия фактор на възстановя­ването.

Необходимо е разбиране за това, което става в "организма" на страната. Стопанските ръководители, специалистите,трудещите се трябва да избират как със собственото си поведение и роля могат да подпомогнат излизането от кризата. Опасността, че болният ще умре по
време на операцията, не се оправда. Всички сме живи и здрави. Поне толкова здрави и живи, колкото бяхме преди операцията. Трябва да се знае, че самото страдание е премахнато, туморът е изрязан. Оттук назад връщане няма.

След като постигнахме първите две основни цели - решително разру­шаване на командно-административните структури и структурите на планиране, изтегляне на бюджета на Министерство на финансите и на всички държавни финансови структури от стопанския живот, след като получихме признание, което развърза възела на външната изолация на страната и пред нас е бъдещето на оздравяващата икономика, ние сме дълбоко убедени, че финансовата мотивация на фирмите ще продължи да действа по-нататък, ще създаде пазарните структури на тази икономи­ка.

Няма да повторим грешките, допуснати в другите бивши социалистически страни. Сега финансовата мотивация у нас е толкова силна (би трябвало да я засилим още повече и ако трябва ще го направим, разпола­гаме със средства за това), че ще накараме фирмите да извършат стремително бърза приватизация, като се освобождават от излишните средства за производство, площи, кантори, сгради.

Успоредно с големия успех на ВНС - приемането на Закона за земята, безвъзвратно разрушаващ най-мощната опора на старата система и земеделието, ние без прекъсване ще синхронизираме монетарното оздра­вяване на икономиката със създаването на пазарни структури. Нашата реформа ще бъде монетарно-институциоиална, т. е. реформа, в която ще използваме енергията на оттласкване от дъното. В никоя от бивши­те социалистически страни не видяха дъното така угасяващо, така цялостно, както го видяхме ние. И това трябва да се трансформира в енергия за отблъскване от него. Дълбоко съм убеден, че това ще стане.

И накрая няколко думи за цената. Каква е тя и кой ще я плаща? Цената в макроикономически план не е нищо друго, освен величината на свиване­то на българската икономика. На някого това може да прозвучи твърде странно, но цената е именно тази и евентуално допълнителната загуба от влошени условия на търговия, ако се допуснат такива. Нещо повече, от нея трябва да бъде приспаднато това, което България ще получи като външен кредит, защото той не влиза във финансирането на бюджетния дефицит. През тази година страната не плаща по презумпция старите си заеми, ще се опитаме да не ги плаща и през следващата. Следователно целият продукт, който се създава у нас, като се извади износът и се прибавят вносът и чуждата кредитна помощ, която на практика е също материални блага - всичко остава в страната. От макроикономическа гледна точка, България сега не плаша на тези, на които дължи във външен план.

Кой плаща цената? Всички ние плащаме цената за разрушаващата се стара система, за това, че една организация на икономиката си отива. Плащаме толкова по-скъпо, колкото по-бавно се извършва тази промяна. Ако новите механизми не влязат в действие, тъй като се правят опити да се реставрират старите, ако процесът се проточи във времето, всички ще плащаме многократно по-висока цена,

В личен план плащат тези, които работят по 16-17 часа на ден, стремейки се да разрешават стоящите пред тях проблеми. И те го правят за заплата, която е само малко повече от два пъти по-висока от
заплатата на най-ниско квалифицирания работник. Всъщност, цената се плаща от най-добрата част на нацията.

Също в личен план нискоквалифицираните и социално слабите получа­ват най-много като компенсация. А най-енергичните, творците, получа­ват относително най-малка компенсация. На практика се посяга върху възможностите на силната част от нацията. Всеки трябва да разбере, че цената се плаща от активното население на България. Ако бяхме накарали пенсионерите или нискоквалифицираните работници да пла­щат, те сега реално не биха могли да съществуват.

Допускам, че известна част от хората ще изпаднат под чертата на жизнения минимум, но ние разполагаме с достатъчно ресурси, за да им окажем директна помощ и да ги върнем над чертата на оцеляването.

В последна сметка въпросът за цената е личен. Плащаме, че сме останали тук и се борим за бъдещето на своите деца. Плащаме да намерим своето място в новия живот независимо от трудностите. Плащаме, за да разберем кой колко струва. Дълбоко ме впечатли един 68-

Това е тяхното лично предизвикателство към съдбата. И забележително е, че именно активната част от нацията приема това предизви­кателство, плаща тази цена, за да види утре истинския си образ. За другите, които само приказват за цената, без да знаят какво купуват с нея, тя ще бъде висока. Дори непосилна.