Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

(Доклад пред Великото народно събрание)

Очакваме средногодишният брой на безработните да бъде около 260-280 хил. души. Стремежът е да не допуснем в края на годината безработи­цата да надвишава 70 на сто от трудоспособното население. Предвиждаме свежи външни кредити в размер на около 13 млрд. лева да бъдат използвани за преустановяване на спада и за оживление на стопанската активност. Очакваме да се задълбочат процесите в преструктурирането на производството преди всичко вследствие на натиска от потребителското търсене и по-конкретно ограничение в потреблението на енергоресурсите, на продукцията на добивните отрасли и на промишле­ността. Създават се възможности за решителна и бърза малка привати­зация, така че свиването на държавния сектор да започне да се компен­сира от бързо нарастване на дребния бизнес.

Актуализираният проект за бюджет е съставен, след като бяха съгласувани няколко важни документа - писмото за намеренията бе допълнено с анекс за втората фаза на реформата и прието от МВФ; писмото за икономическото развитие, изработено съвместно със Световната банка; предложението на правителството за допълнение по споразумението за запазване на социалния мир в тристранната комисия.

Приемането на проекта за актуализиран бюджет от ВНС ще бъде по същество ратификация на тези споразумения на правителството, а ратификацията означава възможност за нови кредити от МВФ,Световната банка и групата на 24-те.

В сегашните сложни условия на политическа нестабилност автори­тетно даденият мандат на правителството за преговори в тристран­ната комисия създава уникална възможност да направим смяната на системата независимо от политическите процеси и политическите противоречия в страната. Реформата може да следва своя ход независи­мо от политическия профил на страната, от политическите структури, тъй като, според твърдението на всички политически сили, тя се ползва с национален консенсус.
Фискална политика – стимул за оживление на

производството и на потребителското търсене
Предлагаме общият размер на нетните приходи без постъпленията от кредитни операции и емисии на държавни ценни книжа да бъде 58 547 млн. лева.

Участието на бюджета в преразпределителните процеси в икономиката рязко се ограничава посредством намаляване на централизираните доходи. Съществено се свиват неданъчните форми за събиране на парич­ни средства в него. Намалява делът на данъчните приходи, като намале­нието е най-голямо при данъците и вноските от печалбата, защото рязко се свива облагаемата маса на печалбата, поради включване на редица допълнителни разходи в себестойността с новия Закон за счетоводст­вото. Намалението на тежестта на налозите върху производствените фирми им остави на разпореждане значителна част от доходите, което те могат да използват за преодоляване на кризата в ликвидността, за нови инвестиции и за стимулиране на доходите на заетите.

Радикалното намаление на относителния дял на бюджетните прихо­ди в брутния вътрешен продукт на страната по същество е финансова революция, която премахва характерния за социализма начин на въздейс­твие върху икономиката и утвърждава ново либерално пазарно отноше­ние към всички стопански субекти. Тежестта на налозите е намалена за всички и това е основният стимул за оживление на стопанската актив­ност.

Изключително важно за изпълнение на програмата за бюджетните приходи, задача на деня, сега е бързото изграждане на данъчната админис­трация и предоставянето й на достатъчно правомощия за действен контрол с цел осигуряване навременно и пълно събиране на приходите. Вноските за обществено осигуряване изцяло са предвидени като приход в бюджета на социалното осигуряване, с което се създава висока степен на самостоятелност на системата за пенсионно и социално осигуряване. По този начин се подготвяме за даване автономия на фонда на общест­веното осигуряване..

Около 24 на сто от останалите данъчни приходи постъпват в бюджетите на общинските народни съвети.

В предлаганата програма за бюджетни приходи е взето предвид либерализирането на вносно-износната дейност. Предвидено е премах­ване на експортните такси и съкращаване на импортните такси за стоките с производствено предназначение, реекспорт и дълготрайна употреба от населението.

Нетните разходи на държавния бюджет без дължимите погашения по външни и вътрешни кредити и облигационния заем за 1990 година се предлагат да бъдат в размер на 77 601 млн. лева, В тази сума се включват

В условията на очертаващия се по-голям от първоначалните предвиждания спад в икономиката, политиката за намаляване на бюджетните разходи е един от решаващите фактори за задържане на инфлационния натиск. Значителният размер на разходите за лихви по натрупания държавен дълг налагат по-строги бюджетни ограничения за постигане на тази цел.

Предлагаме следните изменения в структурата на бюджетните разходи. Разходите за заплати и издръжка заемат 2,8 на сто от общите нетни разходи по държавния бюджет при 32,4 на сто през 1990 г. Разходите за социално осигуряване се увеличават на 24,4 на сто при 20,5 на сто през предходната година. Рязкото съкращаване на разходите за субсидии води до намаляване на относителния им дял от 25 на сто от общите разходи през 1990 г. на 7,2 на сто през 1991 година.

Разходите за заплати в бюджетните организации се предвижда да бъдат в размер на 6 346 млн. лева, като тук е отразено намалението на щатните бройки с около 30 хиляди и предложението за нови тавани за нарастване на средствата за работната заплата след 1 юни в размер на 70 на сто от допусканото нарастване на фонда на работната заплата в производствените предприятия. Този подход е продиктуван от факта, че изплащането на заплати и компенсации в бюджетните учреждения бе гарантирано, докато във фирмите то е в зависимост от реалните приходи и предоставените досега компенсации, които бяха по-ниски от очакваните.

Разходите за текуща издръжка се съкращават по програма в зависи­мост от техния социален и икономически ефект. Едновременно с това се стремим към осигуряване на минимално необходимите средства за функциониране на здравеопазването, образованието и системата за социални грижи.

Разходите за отбрана и сигурност на страната са предвидени по принципа на минималната достатъчност, като независимо от ограниче­нията, техният дял в общите разходи се намалява само с 0,4 пункта.

Най-решителната промяна е рязкото съкращаване на разходите за субсидии. Относителният им дял в брутния вътрешен продукт се намалява от 16,1 на сто през 1990 г. на 3,2 на сто през 1991 година. Недостатъчната решителност за промените от старта на реформата особено в либерализация на цените на енергията и енергийните ресурси налагат сега да се предложат субсидии в размер на 5 610 млн. лева при 4 088 млн. лева в първоначалния Закон за бюджета за 1991 г. За покриване загубите на енергетиката са предвидени 2 500 млн. лева. Отказът от дотирането и субсидирането на стопанската дейност е част от стра­тегията за създаване на нормални цени и пазарно равновесие, без диспропорции и деформация на икономическите отношения.

Преобладаването на социалните разходи води до формиране на т. нар. "социален" бюджет, който ние разглеждаме като нормално финансиране на общественото потребление и функционирането на държавата на основата на бюджетното равновесие. Такъв бюджет не може да бъде "неикономически". Той не е пречка, а фактор за развитие на нормалната пазарна икономика и поддържане на макроикономическото равновесие. Разходите за социално осигуряване в проекта за актуализиране на бюджета се предвиждат в размер на 18 935 млн. лева или със 115 млн. лева повече от първоначално приетите.

Представеният проект за актуализиране на бюджета разпределя резервираните в първоначалния проект средства по министерства, ведомства и бюджетни организации. Сега разпределението на тези средства е извършено на основата на прогнозите за развитието на инфлацията, очакванията за валутния курс и безработицата. Отразени са досегашните решения на правителството за ограничаване на бюджетните разходи, либерализиране на стопанския режим, индексиране и компенсиране на доходите, а също така и предстоящите мерки за по­нататъшното провеждане на икономическата реформа.

По аналогичен начин се предлага и актуализиране на бюджетите на народните съвети. Техните приходи и разходи утвърждаваме отделно от Републиканския бюджет, като законодателно се закрепват и взаимоотношенията им с него под формата на субсидии и вноски. За пълното реализиране на автономността на териториалните единици в съот­ветствие с изискванията на Европейската харта на местното самоуп­равление следва да се приемат съответните законодателни решения и да се изберат легитимни органи на местната власт, които да имат правомощия да приемат собствени бюджети.

В изпълнение решението на ВНС представеният проект отразява и мерките за решаване на проблемите в населените места по южната и по западната граница. Предвидени са данъчни облекчения за стопанската дейност в тези райони, осигуряват се необходимите средства за поетите от държавата задължения по договорите с гражданите и за изплащане на възнаграждения по наредбата за допълнителните възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд за работещите бюджетни организации. По такъв начин заместваме отпадналото 31 ПМС с друга програма, която макар и по-икономична, е в състояние да даде нужните облепения.

Прогнозата за очакваната безработица налага да се увеличи от 1 юли нормативът на вноските за фонд "Професионална квалификация и прена­сочване" и обособяване на средства от този фонд в две партиди – "За безработни" и "За преквалификация". Предвидени са допълнителни разхо­ди за социалната защитна мрежа в размер на 1 млрд. и 25 хил. лева.

При анализа на бюджетния дефицит е особено важно да се определят реалните параметри на източниците за неговото финансиране. Редица от тези източници подлежат на сравнително точно определяне. Основ­ни кредитни операции с чужбина са: погашенията, които получаваме от кредити, предоставени на други държави; износът на държавен кредит за завършване на някои инвестиции в чужбина; разходите за погашения по ползвани кредити и за покриване на пасивните салда по стокообмена с източноевропейските страни. Други важни източници на външно финан­сиране през 1991 г. са възможностите за разсрочването на погашенията и лихвите по външния дълг и ползването на нови кредити. Общата сума на възможното външно финансиране се предвижда да бъде 27,4 млрд. лева, което включва очакванията за разсрочване на плащанията по външния дълг и за ползване на свежи кредити. Това на практика означава, че няма потребност от вътрешно финансиране на бюджетния дефицит и се осигурява намаление на нетния вътрешен дълг с 8 360 млн. лева.

Необходимо е обаче да се вземат предвид и мерките, които правителството подготвя за осигуряването на ефективно използване на външни­те кредити, които биха предоставили страните от Групата на 24-те и Международната банка за реконструкция и развитие.

Предвижда се левовата равностойност на тези кредити да не се насочва за финансиране на текущи бюджетни разходи, а да се акумулира като правителствен депозит в централната банка под формата на извънбюджетен фонд. По този начин ползваните външни ресурси ще се насочат чрез банковата система изцяло за финансиране на преструктурирането на икономиката. Освен това се създават и гаранции за погася­ване на ползваните външни кредити. Реализирането на това решение изисква да се емитират държавни ценни книжа в размер на 6 847 млн. лева, за осигуряване на текущото финансиране на бюджетния дефицит, с което ще се осигури нормалното изпълнение на актуализирания бюджет, включително и погашенията по емитирания през 1990 г. облигационен заем.

В бюджета се предполага, че съкращаването на брутния вътрешен продукт на страната ще бъде от порядъка на 20 на сто. Това означава, че траекторията на производството трябва да следва сезонната крива на предишните години, без да се отклонява повече от 17-20 на сто от тази крива. За първото тримесечие това е изпълнено. (През април е характерен сезонен спад на нашата икономика). Възможно е траектори­ята на производството да слезне по-ниско от тази сезонна крива, но ние се надяваме да удържим. Имаме основание да очакваме, че ако получим навреме новите кредити и ги вкараме в страната, ще имаме достатъчно ресурси, за да овладеем по-нататъшния спад на икономиката и по този начин да изпълним програмата за бюджетните приходи.

Справедливи са опасенията за силно ограничените бюджетни разходи - опасения, че те преминават отвъд границите на крайно необходимата достатъчност, за да се запазят функциите на държавата и да се гаранти­рат социалните сфери с финансови средства. Ограниченията при финансирането на здравеопазването, образованието, органите за сигурност и вътрешен ред, а тук ще отнесем и държавната администрация, която след съкращенията и рестрикциите от началото на годината също е
поставена в трудно положение, са ни довели до границите на достатъч­ността. Длъжни сме да признаем, че много опасно сме доближили тази граница.

Разходите за пенсии и другите социални осигуровки сега в голяма степен зависят от споразумението, което ще постигнем с профсъюзи­те. Зависят и от това, по каква схема ще бъде дадена компенсацията и какви ще бъдат другите социални осигуровки. Ние вече допуснахме да се разтвори ножицата между приходите на фонда за обществено осигуря­ване и другите бюджетни приходи и ангажиментите, които се поеха за изплащането на пенсии и други социални осигуровки. Като се съгласихме на една и съща компенсация с производството, ние направихме грешка, защото недооценихме, че фирмите в производството няма да са в състояние да извършат пълна компенсация на растежа на цените. По този начин всички, които получават доходи от държавния бюджет, получиха значително по-сериозно компенсиране от производственици­те. Създаде се по-висока социална стабилност за хората в извънтрудоспособна възраст в сравнение с хората, заети в производството, а това заплашва с демотивация на трудещите се. Сега трябва да компенсираме доходите на заетите в производствената сфера, да активизираме тяхното потребителско търсене.

Сериозни опасения за бюджета идват от закъснялото създаване на силна данъчна администрация и данъчна полиция. Бяха ни отправени много заслужени упреци, че сме забавили създаването на данъчна администрация и "въоръжаването й" с правомощия: Министерството на финансите обаче още в началото на тази година предложи постановление в Минис­терския съвет за създаване на данъчна администрация и поправка на някои от законите за облагане на физически лица - данъка върху общия доход, таксите, имуществата и пр. Това предложение тогава не бе прието преди всичко от опасения, че ВНС няма да санкционира създава­нето на мощна администрация в размер на 8 000 души и да се съгласи с правомощия, каквито има полицията в България. Министерският съвет се поколеба да реши сам задачата и сега ние изпитваме сериозни трудности в осигуряване на бюджетните приходи със слаба организация, с много малко хора. От направеното експресно проучване през май се установи, че 470 фирми, преобладаващи данъкоплатци по данъка върху печалбата, не са внесли сумарно около 377 млн. лева данъци - бяхме информирани затова едва в последния момент. Значителни са и отклоненията в неплашането на данъци от фирми на граждани. Без подкрепата на ВНС нямаме средства да приложим данъчните закони.

Все още значителни заплахи крият за нас и икономическите ни отношения с бившите страни-членки на СИВ. Тук са натрупани значителни отрицателни салда в преводни рубли и нашите усилия да насочим износа към покриването на тези отрицателни салда не бяха особено успешни. Получихме резултат само в насърчаването на търговията със СССР и сега с опасения очакваме как ще бъде разрешен проблемът с дължимите от страната преводни рубли.

В началото на годината при обсъждането на Закона за бюджета на страната, увлечено от популистки стихии, ВНС направи такива поправки в проектозакона за бюджета и в пакета от съпровождащи го закони, прие впоследствие такива клаузи в Закона за данъка върху общия доход, че допълнително ограничи бюджетните приходи и стопи напълно предви­дените резерви. Това постави Министерството на финансите в необикновено трудни условия за оперативно управление на Републиканския бюджет.

Вероятно такава е била и целта на тези от народните представите­ли, които са срещу смяната на системата. Поставяйки ни пред неизпъл­ними, по техните представи задачи, те са се надявали, че ще се провалим. Това не бе проява на държавническо мислене. Преди гласуването на бюджета направих декларация в Народното събрание, че няма да позволя нарастване на дефицита. Така че всички ограничения на приходите, които ни бяха наложени, резултираха в намаление на разходите. Това постави под въпрос функционирането на жизненоважни социални систе­ми, като здравеопазването, образованието, органите за сигурност и вътрешния ред.

Сега в предлагания проектозакон за актуализиране на държавния бюджет на страната за 1991 г. поради желанието ни да постигнем едновре­менно две взаимно противоречиви цели - спиране на инфлацията и стимулиране на стопанската активност - ние не предвиждаме достатъчно бюджетни резерви. Проектът ни е реалистичен, но силно напрег­нат, без възможности за вътрешни маневри. Ето защо няма да допусна някои неща. Първо, каквото и да било намаляване на бюджетните приходи, защото при запазване на същия дефицит това ще ни накара да намалим разходите и да посегнем на жизненоважните функции на държавата, които и сега са на границата на допустимата достатъчност. Второ, увеличаване на бюджетните разходи без посочване на източници за компенсация, защото бюджетът има крайно ограничени резерви и допълнителни кредити, които ще доведат до нарастване на касовия дефицит. Трето, защото това разрушава програмата за овладяване на инфлацията и е равнозначно на прекратяване на външната подкрепа за нашата реформа и на спиране на новите кредити за България.

*

Длъжен съм да изразя неудовлетворението си от неконструктивната атмосфера, която създадоха някои народни представители за предвари­телно обсъждане на проекта за актуализиран бюджет на страната. Деструктивно, без необходимата в този случай мяра, бяха отправени ненужни предизвикателства срещу хората, разработили новата ни икономическа политика, прокарали я в трудни преговори с три различни институции и материализирали я в проекта. Безотговорните подхвър­ляния и срещу колектива на Министерството на финансите са свидетел­ство за неразбиране на политическата и икономическата ситуация в страната, прозрачен опит да се преустанови реформата, като се порази нейният стожер - Държавният бюджет на страната. Убеден съм, че здравият разум във Великото народно събрание ще надделее.

Повишаването на цените се усили и от създадените сред производи­тели и потребители инфлационни очаквания от многократното канене, нерешителност и страх на предишното правителство да извърши решителната стъпка, за която се настояваше във всички разговори с международните финансови институти, която бе залог за външна помощ и за която, очевидно, нищо не можеше да се предприеме по-нататък. Ето защо сега трябва да се напомни, че парите бяха предварително обезцене­ни както по покупателна сила на потребителския пазар, така и като спестявания. Трябваше само някой да се жертва, това да се прояви по време на неговото управление. Поради това ни наричаха "правителство на саможертвата''. Тази е причината никоя "уважаваща себе си" и миле­еща за бъдещето си политическа сила, като БСДП например, да не пожелае да влезе в нашето правителство, а влязлата БСП през цялото време да се държи така, като че ли я няма и не носи отговорност. Това е стратегически печеливш ход сред небудната и късопаметна част на българското общество, сред която тези партии набират подкрепа. Правителството допусна грешка, като се поддаде на натиска на профсъюзите и не проведе либерализацията на цените докрай, включително цените на горивата. Това обремени бюджета със значителни разходи и доведе неизбежно до възбуждане на инфлацията през юни и септември. Наложи се договарянето на компенсациите и заплатите от януари да се повтори през май в значително по-трудни за постигане на съгласие условия. Тогава се поставиха капаните на бъдещата конфронтация и измамените надежди.

Независимо от грешките и съпротивата (да си припомним само сравнителните таблици Луканов-Попов на "Дума" в средата на януари и провокацията с покачването на цените на хранителните стоки през лятото), общият индекс на цените на дребно след първоначалния ценови взрив от февруари и март е 31,4 на сто, а на потребителските цени е 27,5 на сто, което свидетелства за контролирана инфлация. Очаквани­ята на монополните фирми и спекулантите за хиперинфлация, за неспо­собност на правителството да овладее процесите, не се оправдават. Волята на потребителя става все повече решаваща на пазара. Постепен­но, но все по-ускоряващо се налага равновесие между търсенето и пред­лагането.

Равновесието, което завещаваме на следващото правителство, е крехко и нестабилно. То не позволява да се изпълни и една стотна от даваните днес предизборни обещания. Нещо по-лошо - всяка невнима­телна стъпка ще доведе до нов инфлационен взрив и изпадане на пазара в комата на дефицита. Едновременно с това при правилна и твърда парична политика в следващите 10-12 месеца инфлацията може да бъде овладяна и да не представлява непосредствена опасност за икономика­та. Първите успешни стъпки в тази посока вече са направени.

Левовият кредитен ресурс нарасна с 19,2 на сто, паричните средства на населението в лева - с 16,2 на сто, със същия процент се увеличиха и левовите му влогове. Според теорията при рязко намаляване на потреб­лението на домакинствата, те спират да спестяват и дори намаляват влоговете си. При нас това не се наблюдава. Банковата статистика отчита повишение на левовите вложения с 3,2 млрд. лева при неголямо намаление на депозитите със 700 млн. лева. Това е особен феномен, който поставя под съмнение твърдението за силата на реалното намаляване на потреблението, съмнение, изразено от изпълнителния директор на Международния валутен фонд г-н Камдесю в писмо до г-н Кръстю Петков.

Независимо от извода на тази дискусия, очевидно в сила са два важни за пазара фактора. Особено силната склонност към спестяване на бълга­рина, на която трябва и в бъдеще да се разчита като мощен стабилиза­тор, и относителното намаляване на наличните пари в населението спрямо равнището на цените и стокооборота, което ограничава допъл­нително ефективното му търсене. Очевидно някои са предпочели дохода от лихвите пред закупуването на стоки. Тези два фактора оказаха допълнителна подкрепа на усилията ни за стабилизиране на пазара.

Динамиката на средствата на фирмите е същата като тази на населението. Това е довело до слабо увеличение на относителния им дял в кредитните ресурси. Тези средства бързо се трансформират в депозити подобно на влоговете на населението, което ограничава фирмена­та ликвидност и свързаното с нея търсене.

Реалното увеличение на кредитните вложения е с размерите на рас­тежа на кредитните ресурси. Забележителните явления тук са:

* увеличението е преди всичко за сметка на стопанските вложения;

* относителният дял на средствата, предоставени на бюджета, остават постоянни;

* кредитите за частния бизнес общо са се увеличили най-бързо - повече от 4 пъти;

* рязкото намаление на кредитите за населението - с 30-31 на сто.

С изключение на последния процес, останалите са благоприятни. Нама­лението на кредитите за населението е показател за отлично пазарно поведение и нов допълнителен фактор за снижаване на ефективното търсене. Част от кредитираните са предпочели да погасят задължени­ята си, а не да закупуват стоки от пазара. Успехът можеше да бъде по-голям, ако Великото народно събрание бе приело по-строг Закон за стари­те кредити. Сега една част от населението погасява дължимите лихви с получаваните от ДСК или от други търговски банки лихви по собствени­те си депозити. Те предпочетоха по-рискования, но печеливш засега вариант да внесат парите на депозит, а не да погасят с тях дължимия кредит, което е в ущърб на ДСК и на всички, които очакват по-благоприятни кредити.

Политиката на лихвения процент бе насочена изцяло срещу инфлаци­ята. С някои редки изключения, тя безусловно дава резултати. Първата основна слабост беше в комбинацията между строго регулираната лихва по рефинансираните кредити, кредитните тавани и значителните отклонения на лихвите по кредитите и по влоговете на търговските банки от фиксирания лихвен процент на Българската народна банка. Самите отклонения говорят за слабо управлявана кредитна система и
несъобразяване от страна на търговските банки със сигналите на Българската народна банка.