Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

Нашата атака срещу командната система има тази бонификация, че започва след като няколко социалистически страни преодоляха част от пресеченото трасе на реформите. Това, разбира се, не прави проблемите пред нас по-лесно решими. Известният специалист акад. О. Богомолов

По-късният старт ни дава възможност да се поучим от наличния опит и въоръжени с него, да поемем рисковете и трудностите на самостоя­телния път. Това ще ни спести много лутане и неправилни действия, още повече, че контурите на реформите вече се виждат на хоризонта на чуждите упорити търсения.

От особено значение е опитът на перестройката. Поради безкритично възприетия съветски модел сега съществува значителна близост между нашите политически и икономически структури. Като прави реформите във всички социалистически страни политически възможни, перестройката се осъществява с необикновено интелектуално напрежение, със смело и същевременно внимателно търсене, в нея е вложена огромната енергия на един велик народ. Тя натрупа научни и практически познания, обследва варианти и решения, даде отговор на редица дискусии, прояви силните и слаби страни на предлаганите икономически платформи, очерта слабостите и грешките и продължи нататък

Като се опитвам да формулирам някои поуки от перестройката, се надявам да започне дискусия, която да осмисли за нас скъпоценния опит на всички реформиращи се социалистически страни. Това сега е най-важната ни задача.

Всъщност "бюрократът" прилага законите и затова е една от опори­те на държавната власт. Вярно е, че изпадналата в обща криза държава има твърде много закони и раздута администрация, но това не е по вина на бюрокрацията. Тя самата е последица, а не причина за разрухата.

Ударът срещу бюрокрацията отслаби структурите на властта и намали степента на управляемост и контрол върху обществените про­цеси. Това допринася за взрива от насилия и престъпления. Нанесен неточно, този удар причини вреда на перестройката, защото блокира партията и запази непокътната действителната сила на сталиновата система - номенклатурата, тоталитарната обществена организация и врастването на партийния апарат в системата на властта и икономиката.

В сила е следната зависимост: колкото по-радикална е реформата, с толкова по-силна административна власт трябва да се приложи. Не може да се осъществят сериозни преобразования от слаба власт. Без това условие, реформите не могат даже да започнат. Радикалните реформи пораждат социални напрежения и противодействие и ако държавата е слаба, социалните катаклизми са неизбежни.

Необходимо, е обезвластяване на номенклатурата, премахване на тоталитаризма, но запазване на непокътната и силна държавна власт. Нейната висококвалифицирана административна армия може да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите, но затова трябва да е въоръжена със създадени от реформаторските сили социално-стопански механизми и правни норми.

Вторият извод е за икономическата стратегия на реформата, за равновесието и възможните цели. Липсата на правилна оценка за дейст­вителното положение в производството и финансите ориентира политическото ръководство към най-оптимистичния вариант на икономическата стратегия - бързото решаване на трите основни проблема на благосъстоянието: продоволствения, жилищния и този на услугите. Отиде се към "качествено нов икономически растеж", който първоначал­но имаше амбицията да бъде дори по-ускорен от предишния.

Опитът да бъдат решени спешно тези проблеми се равняваше на желание за набиране на височина и полет със самолет, на когото два от четирите двигателя са излезли от строя, не се отваря шасито за кацане и всеки момент има опасност да се откачи стабилизатора. Вместо, както предлагаха някои съветски икономисти, да се избърши много трудното кацане, бе натиснат педалът на газта. Това увеличи струк­турните диспропорции и разду дефицита на държавния бюджет. Оттам се изостри стоковият "глад" и се разви скритата инфлационна спирала.

След кратко подобрение последва закономерният спад. Стана ясно, че е невъзможно да бъдат постигнати набелязаните цели. Причината за взетата стратегическа ориентация бе, че сработи, за кой ли път, старата "растежна психология". Вместо управляемо свиване и противодействие на раздиращите стопанството центробежни сили и неравновесия, отново бе заложено на растежа.

Трудно придобитият опит показа, че при криза социална преориента­ция чрез растеж, е противопоказана и невъзможна. Усилията трябва да се хвърлят за запазване управляемостта, а значи - равновесието на стагниращата икономика. На тази цел трябва да се подчини всичко. Жизнено важно е да се кацне с цял самолет.

Кризата на производството не е тъждествена с общата криза на командния социализъм и не може да се преодолее със социално-политическа терапия. Тя има свои закони, които налага на обществото с "желязна"
необходимост. От производствена криза се излиза с отраслово и технологическо преструктуриране, а то изисква толкова повече време, колкото по-дълбоки са допуснатите диспропорции и неравновесия.

Кризата е също такава среда за вземане на решения, както и растежът. Наистина - по-неблагоприятна и с повече ограничения на свободния избор, поради което ултимативно изисква дълбоко познаване на закономерностите на народното стопанство. Непознатата ситуация не дава основание за паника. Народът не е неразбиращо дете, което ще тропа с крак и ще прави истерии, искайки растеж на благосъстоянието веднага. Той има верен инстинкт за заплашващата го опасност и е способен да разбере аргументите на едно ръководство, което сам е облякъл с дове­рието на властта, в състояние е да посрещне с пълна мобилизация трудните времена.

По общо правило, промяната на "правилата на играта" чрез стопанс­кия механизъм се осъществява с подзаконови актове, укази и правилници и така влиза в противоречие със законодателството на страната. Освен че принципно е неосъществима поради юридическа и икономическа несъстоятелност, "играта на правилници" среща съпротива от органите, защитаващи държавните устои Така "бюрократът" сам си навлича обществено осъждане за това, че спъва реформата, предизвиква огъня върху себе си и бива парализиран във функциите си.

От това властта още повече отслабва. Реформата пък загубва своята конкретност и заплашва да се превърне в празнодумства и низ от неуспешни действия.

Точният ход, на който шахматните коментатори биха сложили две удивителни, бе направен едва неотдавна. Правната реформа стартира, но вече в условия на поляризация на интересите и политическите сили, когато необходимият консенсус и обществено съгласие станаха значи­телно по-трудно достижими. Реформаторският устрем се забави.

Стана общопонятна необходимостта да се изхвърлят зад борда баластът на социалните деформации и феодалното неравенство, да се осъдят изкористените и корумпирани политически дейци, да се отстра­нят некомпетентните стопанско-ръководни кадри, да се потърси от­говорност на лицата, нанесли вреди на икономиката със своите решения, от използвалите властта за лично обогатяване, от незаконно присвоили­те народно имущество, да се премахнат облагите за бивши политически и пр. заслуги. Изпъкна вредността от компромиса с висшата номенклатура, от закъсняващото възмездие за извършените от нея престъпления. Съхраняването на привилегиите, заиграването с едни обществени сили за сметка на други, особено непочтеният флирт с някои поддаващи се на манипулации слоеве, само изостря политическата ситуация и прави реформите невъзможни.

Отдавна е известно, че осигуряването на обществено съгласие в бързо развиваща се икономика не е особен политически проблем. Но при икономическа криза, която нанася постоянно ущърб на всички, хората трябва да имат твърдата убеденост, че не понасят лишения заради други. Справедливо е нацията да изпитва равномерно лишенията. Това е условие за запазване на контрола над обществените и стопански процеси, но спазването му предполага да се владее висшето политическо
изкуство.

Петият извод е за особената отговорност на икономическата наука. Перестройката консолидира реформаторско ядро от автори­тетни икономисти, които разработиха част от проблематиката на
стопанските реформи.

Някои от изложените тук изводи са взети от техния арсенал. Те извършиха анализа на анатомията и физиологията на познатия ни социализъм и произнесоха присъда за историческата му обреченост.

Едновременна се прояви липсата на икономически анализи и препоръки, хроничният недостиг на конструктивен, модерен, научен подход към проблемите. С изключение на група експерти, чието становище най-определено изрази А. Гранберг, останалите не потърсиха достъп до нужната им "като хляб" информация, задоволиха се вторично да цити­рат официалните показатели. Сред повече от 100 публикации по пробле­мите на инфлацията, появили се в печата през тази година, само в една статия имаше опит за измерване на параметрите на явлението и оригинален принос в методиката. Останалите се задоволиха с неконкретна критика и "ръчно" приготвени рецепти за лечение.

По всичко личи, че сега и нашият пазар ще се на пълни с подобна "стока" от рецепти за "лечение по телефона" и, разбира се, със задължителната в случая "народна медицина". Скъпо платеният опит на перестройката ни убеждава, че подобни упражнения, които са допустими в една по-спокойна атмосфера, са напълно излишни и дори вредни, когато на карта стои бъдещето на страната.

Този, който не знае как да допринесе за установяване на показателите и функционалните връзки, който не владее методите за измерване на влиянието на многобройните фактори и зависимости и изкуството на надеждните оценки, няма място около болната икономика.

Професионалната недостатъчност и некомпетентност на голяма част от икономистите, в това число и на апаратните съветници, бе доловена от верния усет на народа. Той веднага установи, че липсата на конкретен анализ на икономическата криза, на надеждни констатации по ключовите й проблеми, е изцяло вина на икономическата наука.

Непопулярните мерки са част от задължителните жертви при демонтажа на системата. Не може да не се посегне на "свещената крава". Политически мираж са преобразования, които с магическа способност преодоляват проблемите на икономиката, без да създават противоре­чия и да изискват жертви и лишения. От това, че стопанската реформа е изтъкна и от непопулярни решения никак не следва, че като цялостно радикално преобразование няма да има подкрепата на масата от народа.

Тук задължително се рискува.

Решават се не партийни и класови проблеми. Нацията напряга сили да се отърси от тоталитаризма и да навлезе, в слединдустриалния техно­логически стадий. Надеждата е изцяло в нея. Хората ще намерят сили да изтърпят, черпейки от изворите на своята омраза към диктатурата, опирайки се на убедеността си, че създават достойно бъдеще за себе си и своите деца, и осъзнавайки трагизма на последния шанс.

Напоследък сме свидетели на взривообразно разраснал се интерес към инфлацията, но неговият подтик има друго естество. От една страна, спомогна затягащата се стагнация на народното стопанство, станала болезнен израз на безперспективността на командно-административното обществено устройство. Кризата на недостатъчното производ­ство в съчетание с "растежната психология" на управляващата номенклатура пуснаха в ход инфлационни процеси, което не остана незабелязано от обществеността. От друга страна, опитите за реформи разстрой­ват крехката устойчивост на неравновесната ни икономика и отварят скритите "резервоари" на инфлацията. Силово, идеологически и политически задържаните напрежения и дефицити се деблокират и опасно развиват инфлационни спирали. Освободената потенциална енергия на инфлацията е неизвестна за широките слоеве, за политиците и висшите управляващи. А неизвестността ражда страха.

Естественият стремеж да се защити достигнатото с толкова жертви жизнено равнище, създава първоначална деформация на интереса към инфлацията. Това е господството на гледната точка на потреблени­ето, с нейните атрибути - ценовата динамика, индексирането на доходите, екзистенц-минимума от средства за съществуване и др.

Всъщност инфлацията е явление на обръщението и изисква в анализа да се включат както потреблението, така и производството. В проти­вен случай никога не може да се стигне до корена на проблема.

Ще се опитам да очертая инфлацията така, както засяга интересите на производствените звена и с това да я свържа с икономическата криза. Да не забравяме, че освен производители, предприятията са продавачи и купувачи, т. е. изцяло са "потопени в казана" на инфлацията и дефицита.

Сега вече у малцина трябва да предизвика съмнение обстоятелство­то, че нашата икономика запазва полумонетарен характер, независимо от опитите на командното планиране да подчини паричното обръщение на своята воля. Това означава, че законите на стоково-паричната размяна все пак действат, макар и модифицирани, или се проявяват с обратна, разрушителна сила. Това действие създава особеният полумонетарен-полуадминистративен характер на икономиката, специфичната й ус­тойчивост в атмосфера на всеобщи хроничен дефицит, "превърнати­те" форми на икономическите интереси и процеси.

Може би е излишно да се казва колко труден е икономическият анализ в тези условия и ако все пак го правя, то е, за да призова читателя към разбиране и съчувствие.

Причините за инфлацията, намиращи се в паричната сфера, са разработена област от западната икономическа наука, която с някои уговорки може да бъде приложена за обяснение на инфлацията у нас. Уговорките са следните: Първо, в полумонетарното стопанство парич­ното обръщение няма функциите и значението, които има при нормална пазарна система. То изпитва силните ограничения на централизираното разпределение на благата и ресурсите. Второ, прякото приложение на западните теории към нашата инфлация не води до възможност за оценяване на обхвата и скоростта на процеса, получава се извод за наличието на неконтролируема хиперинфлация. Такъв извод противоре­чи в известен смисъл на опита, натрупан от времето на възхода и апогея на индустриализиращата се командно-административна система. Тре­то, нашата система съжителства с общ и хроничен, постоянно възпроизвеждащ се недостиг на блага и ресурси, който за нея е нещо като условие за съществуване. Без него тя е немислима. Паричната сфера у нас е деформирана съобразно, недостига и законите на пазарно-паричното стопанство, които трудно си пробиват път. Четвърто, висшите сфери на съвременното високоразвито пазарно стопанство у нас не съществуват. Липсва диференциацията на пазарните сектори, в част­ност няма парично-кредитен, капиталов, трудов, лизингов, валутен пазар и пазар на ценни книжа. Липсват и редица механизми на саморегулация на модерния пазар, както и фините средства за неговото регулиране от страна на държавата.

Независимо от уговорките, остават в сила известните на науката монетарни причини за инфлацията.

На първо място, ниските проценти по влоговете и по кредитите. Тъй като лихвата не компенсира обезценяването на парите, тя се оказва наказателна за кредиторите и субсидираща за длъжниците. В същото време не действа спирачната система на инфлацията, състояща се от взаимовръзката .между динамиката на цените и процента. По принцип високият процент охлажда стопанската активност и възпира растежа на доходите, който пък потушава нарастването на цените. При нас тази система е инфлационна спирала – повишаването на стоковите цени или на недостига се ускорява от отрицателния лихвен процент по влоговете, а той е отрицателен, защото процентът на обезценяване на парите е по-висок от лихвения процент. Това свежда до нула стремежа към спестяване, усилва бягството от парите и форсира инвестиционно­то търсене. Тези явления пораждат нов натиск за нарастване дефицита или повишават наказателното действие на процента.

На второ място е дефицитът в държавния бюджет. Стремежът да се ускорява икономическият растеж с всички средства в условията на ограничените ресурси, поражда необходимост от дефицитно финанси­ране на инвестиционните програми и непроизводственото потребле­ние. В догмите на официалната икономическа доктрина присъства искането за неограничено търсене като условие за неограничения растеж, в противоположност на "недопотреблението" във високоразвитите слединдустриални икономики. Звената и производителите от извънпроизводствената сфера не срещат парични ограничения, държавният бюджет осигурява на всички т. нар. "мек кредит" или евтини пари. Тъй като това поражда дефицит в бюджета, той се финансира със субсидиращ кредит от спестовната каса на населението или чрез емисия на БНБ. И в двата случая се нагнетява инфлационно напрежение в каналите на обръщението.

На трето място е неограниченият кредитен потенциал на цент­ралната банка. Тъй като държи всички парични сметки на стопанските звена, отпускането на кредити не снижава нейния касов остатък. Пре­махването на предприемаческите стимули пред банковата система пък я превръща в част от системата за социално подпомагане и благотвори­телност. Търсенето на кредит от населението се превръща в задача за централизирано разпределение на помощ и облаги.

На четвърто място е централизираната система на ценообразува­не. За нея е характерно формирането на неравновесни цени, които директно раждат инфлация или стоков недостиг - последното е вслед­ствие на надвишаване търсенето над предлагането при по-ниски от равновесните цени. Поддържането на тази ценова система поставя трудни задачи пред управлението: за разпределение на дотациите за губещите производства, на субсидиите за нежелани технологии и продукти, за парцелиране сред социалните групи на разпадащия се пазар, за рациониране на благата за потребление, за борба със спекулата, черната борса и икономиката в сянка - постоянните спътници на дефицитната икономика. В. В. Новожилов точно бе посочил, че в условия на стоков недостиг задачата на ценообразуването се трансформира в задача за разпределение на дарувани блага между потребителите. Дарувани, защо­то цената им е по-ниска от равновесната.

Силно нестабилната парична система се утежнява от натрупваща­та се лавина на спестяванията, като последица от стоковия недостиг. По този начин инфлацията временно се задържа в латентна форма, но тази форма създава още по-остри противоречия.

Натрупаното парично имущество, без да има стоково покритие на потребителския пазар, дестабилизира пропорциите на националното богатство. Населението става все по-крупен притежател на ликвидно имущество, докато за държавата остава материалното имущество в капиталова форма. От определен момент нататък натрупващите се диспропорции нарушават нормалното възпроизводство на държавната собственост. Предприятията натрупват парични дългове и, независи­мо от съпътстващото кредита субсидиране, са изправени пред фалит. Той заплашва да обезцени действащите средства за производство и да доведе до крупно преразпределение на богатството на нацията.

Положението "се овладява" чрез нови рестрикции на платежоспособното търсене на населението, чрез ограничаване на неговите направле­ния, т. е. с все по-голям недостиг. Отприщването на инфлацията пък стопява паричния капитал на населението, който въпреки здравия разум се оказва фиктивен. Но това нанася последни удари на единствената пазарна сфера на социалистическата икономика. Оттук разрушаването на икономическите връзки се предава на производството и то влиза в застойна криза. Народното стопанство попада в капана на самосъкращаване на производството, от който не може да се излезе с никакви средства.

Разкритата картина не изчерпва причините за социалистическата инфлация. Ако те се ограничаваха в сферата на обръщението и паричната система, щяха да бъдат отстраними чрез икономически средства -преобразования на ценообразуването, стопанско-правни реформи, радикален отказ от съществуващата система за организация на икономиката и изграждане на нови, вече действително пазарни структури.

Съществува още един, по-дълбок пласт от източници на инфлация и дефицитност, който пряко е свързан с икономическата криза.

Технологическите и структурни източници на инфлацията не мо­гат да бъдат изчерпателно анализирани в една статия. Ще споделя само идеите на анализа, като се постарая да бъда изчерпателен поне на това общо ниво.

За наша беда, марксистката доктрина не прие съществуването на последния, слединдустриален, наричан още информационен, технологи­чен стадий. За това тя имаше както идеологически, така и политически съображения. Независимо от многобройните заклинания за научно-технически прогрес, икономиката беше насочвана насила към свръхиндустриализация и не бяха създавани нужните предпоставки за преход към отвъдиндустриално социално-икономическо устройство. Това бе наси­лие върху обективните икономически закони и тенденции на развитие­то, което намери израз в създаване и задълбочаване (за нас през последни­те 20 години) на технологически и структурни диспропорции с особено тежки последици.