Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

*

В тези условия задържането на цените мумифицира технологичните, отрасловите и монетарните диспропорции, задълбочава деформациите на потреблението. Това прави невъзможно реалното проявление на скритата инфлация. Истинската опасност остава неизвестна. Деформаци­ите на народностопанската структура се умножават и стават все по-трудно, преодолими.

Първият е разпадането на командно-административното общест­вено устройство с неговата система на принудителна производствена организация. Той изисква политическа революция.

Вторият е криза на исторически загубилия съревнованието с научно-техническия прогрес и обречен индустриално-технологичен стадий на производството. Ние се намираме в долно, най-ниско положение на голямата, технологична вълна на Кондратиев и вече две десетилетия не проявяваме способност да осмислим това и да направим нужните изво­ди.

Третият е застойната криза на намаленото производство, която е проявление на всички останали. Тя е закономерно следствие от премина­ването на допустимите граници на инфлацията и дефицита. Тази криза се плаща и ще бъде плащана със спадане на жизненото равнище на населението.

Четвъртият е разпадането на паричното обръщение. Тежката криза на паричната система поразява нейното функциониране и институции и по този начин единственото средство за икономическа мобилизация на трудещите се бива разрушавано. Погледите се обръщат към познатите и неприемливи за никой командно-административни действия и прийо­ми. Обръщаме се за помощ към системата, която причини кризата, а сега не е способна да излезе от нея.

Борбата за радикални икономически реформи трябва да се води еднов­ременно на три фронта - овладяване и спиране на процеса на влошаване благосъстоянието на народа, оздравяване на паричната система чрез създаване условия за нормална, модерна пазарна икономика, разработване и неотстъпно следване на стратегия за структурни преобразования, преследваща премахване на натрупаните технологични и отрасло­ви диспропорции, за преминаване към слединдустриален технологичен стадий със съответното му обществено-икономическо устройство.

Най-тежка и трудна е борбата за структурни преобразования. Тя ще изисква голямо напрежение и жертви от трудещите се, ще отслаби социалната им гарантираност, ще създаде безработица, чести пренасоч­вания, преквалификации и ще е невъзможна без засилване интензивност­та на труда. Но без успех в тази борба никога не могат да бъдат пресушени дълбоките източници на инфлация и дефицит, на кризата в нашата икономика.

Тази борба трябва да се води със силите на производствената адми­нистрация. Няма друга социална опора вътре в самото производство, никъде другаде не са съсредоточени нужните за провеждането й информация, опит и квалификационен потенциал. Поради това, преустройст­вото в никакъв случай не бива да отслабва функциите на производствената администрация. Тя трябва да бъде извадена от попечителството на партийния апарат, да бъде срочно преобразувана, за да загуби част от наднорменото си тегло и бързо и оперативно да се превърне в двигател на стопанската реформа.

Ударът се изнася по всички жизнено важни точки на командно-административната система - премахва полуадминистративните подпори на обръщението, поразява монополните структури на номенклатурната собственост и във външноикономическите връзки; отстранява цент­ралното разпореждане и го замества с модерни пазарни сектори и механизми. По този начин се изгарят мостовете за отстъпление и реформата остава без алтернатива. Рискува се докрай при една изтощена от криза и стагнация икономика (съкращаването на промишлената продукция за 1989 г. е около 8 на сто, националният доход спада с 6 процента, рязко намаляват капиталовложенията - с 27 на сто, снижава се с 4 на сто износът); при напрегната докрай "психологическа издръжливост" на насе­лението вероятното спадане на жизненото равнище ще бъде спрямо края на 1989 г.: за февруари с 26 процента, за март - 38 процента и за април 43 процента, а компенсацията му чрез номиналните доходи много ограни­чена и всичко това при висок стартов недостиг на стоки и инфлация между 350-370 на сто за миналата година.

Подчертавам изходните условия в началото на реформата, за да покажа на тези колебаещи се наши икономисти, че радикалните преобразования не се нуждаят от "стабилизация", а от доверието на народа, политическа воля и решимост, висок професионализъм на подготовката на самата програма, т. е. от компетентни икономисти.

Историята на създаването на програмата започва в 1981 г., когато Лешек Балцерович в качеството си на заместник-председател на Съюза на полските икономисти организира група от преподаватели във ВУЗ, икономисти от практиката и управляващи, която разработва т. нар. обществен проект - конкурент на предлаганата от правителството програма за икономическа реформа. Всъщност конкуренцията е по-голя­ма. На гребена на обществения подем са създадени 5 различни проекта.

В сегашния си вид програмата Балцерович е разработена за около 6 месеца, като от изходния обществен проект са останали основополага­щите идеи и принципи. Съдържателно включва икономическата реформа на Т. Мазовецки от 9.Х.1989 г., принципите на икономическата политика на правителството за 1990 г., приети в края на декември, закона за държавния бюджет, който се обсъжда и всеки момент се очаква да бъде одобрен от Сейма, както и цяла система от закони и допълнения към закона на предишните полски правителства, преди всичко изменени в посока на категорично налагане на пазарни принципи и механизми. В пълния си вид програмата ще бъде известна всеки момент, а изпълнението й започна с "шоковата терапия" от началото на януари. Точно в това се състои светкавичният удар на реформата.

Критичното напрежение ще бъде около април-май т. г., а успехът ще проличи през юни, като признак за него ще бъде снижаване на инфлацията до 3-6 на сто месечно. Ако нещата се развият по план, в края на годината на обширни зони на пазара ще се установи равновесие и ще бъде деблокиран в решаваща степен стоковият недостиг.

Едновременно с рязкото повишаване на цените се въвежда крайно рестриктивна политика по отношение на работната заплата.

Компенсацията за 43-процентното поскъпване през януари е едва 13-процентна индексация на сумарния фонд на работната заплата. Всяко несъобразяване с ограниченията на фонда и изплащане на 1 злота в повече, изисква внасяне в бюджета на наказателен данък от 6 злоти. Тук се крие първата носеща конструкция, която трябва да отслаби инфлационния натиск над потребителския пазар: от една страна, рестрикция на работната заплата, а от друга - създаване пазар на труда. Последното се получава автоматично, тъй като единственият източник за по-значителна компенсация на снижаването на заплащането е освобождаването на излишните заети.

Пазарът на труда започна да функционира колебливо още през минала­та година, когато около 200 хиляди души преминаха в бързо развиващите се недържавни сектори на народното стопанство.

Тук се проявява и един страничен психологически мотив. При бурно променящите се ценови структури не е възможно да се направи рацио­нален избор на покупки. Домакинствата се ограничават с най-необходи­мото в очакване на стабилизиране на пазарните структури. Това нама­лява платежоспособното търсене и решава в благоприятна посока дисбаланса между паричните доходи и стоковите запаси.

С въвеждането на вътрешна конвертируемост злотата "се завързва" за конвертируемата валута и се създава алтернатива пред платежоспособното търсене - злотите могат да се похарчат на пазара за стоки, но могат и на валутния пазар да купят конвертируема валута. Това отслаб­ва с други средства платежоспособното търсене и става определена гаранция срещу по-нататъшното й обезценяване. Притежателят на злоти може винаги да напусне неизгодния му потребителски пазар и да намери алтернатива на друг пазар или навън от страната.

Към създаването на капиталовия пазар трябва да се отнесе привати­зацията на държавната собственост - процес, който не е получил още обществена санкция, но който правителството е решило твърдо да осъществи. В Полша операцията се нарича преобразуване на собстве­ността, тъй като при разпродажбата на акциите предимство ще имат работещите в предприятията. Те ще купуват акции по 50 процента от стойността на номинала и ще имат гарантирани 20 на сто от всички акции. По този начин, държавната или номенклатурната собственост ще се превърне в една от формите на обществено-групова трудова собственост.

Ще посоча тези четири места на високо напрежение и риск, които ще следим с особено вълнение. Изящната мрежа на реформата е опъната и трябва да издържи инфлационния натиск. Когато той влезе в решително съприкосновение с нея, най-опасно ще бъде на следните места:

Въпреки рисковете, радикалната икономическа реформа в Полша оти­ва на своята "среща със съдбата". Осъзнавайки огромното значение на експеримента, започнат от този решителен народ, заложил в него всичко, което има, най-искрено желая успех и вярвам в него.

В предложената програма трябва да разграничим декларираните стратегически измерения на БКП от пакета текущи стопанско-политически решения. Към последните се отнасят: програмата и основните показатели за социално-икономическото развитие на страната, бюджетната програма със закона за държавния бюджет и неотложните мерки за 1990 г. Разграничаването е необходимо, защото стратегическата ориента­ция на правителството няма стопанско значение. Тя ще придобие такова единствено, ако БКП спечели изборите. Съобразно този критерий всички действия на икономическата политика, предвидени за след 1 юни, взема­ме само за сведение, тъй като осъществяването им също зависи от резултатите от изборите.

Следователно разделяме предлаганата програма на две части: предизборна платформа и непосредствени стопанско-политически ангажименти. Първата част обслужва борбата за власт, преди всичко с демонстрацията на сила и управленски опит. Подобна програма СДС едва ли е в
състояние да съчини, още повече, че социалдемократическите принципи вече са употребени от БКП. Остава или да се плагиатства, или да се
търси политически център вдясно, който не е популярен сред избирате­лите. Втората част от програмата обхваща рисковете на антикризисното лечение, което правителството ще приложи на българската икономика до изборите. .

Предвидената като оръжие в предизборната борба реформа влиза в противоречие със спешните действия на стопанското управление. Из­борът на радикалните преобразования принуждава да се поемат рискове на непопулярна политика, а последното може да доведе до загуба на изборите. Желанието да се проведе радикална реформа се оказва несъвместимо със стремежа да се запази властта. Националните икономически интереси противоречат на теснопартийните. Единственият шанс управляващата партия да запази своя политически престиж, е да отложи болезнената операция за след изборите, да търси компромиси по всички линии на неотложните мерки.