Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
Изтегляне 1.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4. СТОХАСТИЧНОСТ НА ИМАГИНЕРНОСТА И
- 4.5. ИМАГИНЕРНОСТ И ТЕХНОГЕНЕН РИСК
- Част 5. УПРАВЛЕНИЕ 5.1. ИМАГИНЕРНОСТ И РЕДКИ СЪБИТИЯ „ С
4.3.4. Множеството защо Ако построената моделна конструкция на генератора на имагинерност е правилна, то тя трябва да е и работеща, да може с нея да се даде адекватен отговор на множество въпроси. Да приемем, че конструкцията е правилна и нека се опитаме да дадем отговор на въпроса защо се случват, например, не катастрофалните земетресения, вулкани, урагани, цунами и всякакви още природни стихии и аварии на техногенни обекти, а социалните катастрофи – световните войни – в резултат на които милиони войници и невинни цивилни (при това-невръстни деца и немощни старци) граждани стават жертва, а материалните щети – колосални, за билиони. За да се отговори поне малко приемливо на този вълнуващ човечеството въпрос трябва да добавим още няколко, на пръв поглед не свързани с него подвъпроси, а именно:
Защо, защо, множество защо и всички те са „случайно” свързани с еврейството! Не е по силите на човешкия ум да даде логично обяснение, освен да приеме библейското, че това става заради греха на човека-„Проклета да е земята поради тебе” (Битие, 3:17) и на тази основа правосъдието Божие се прилага както към отделните личности, така и към обществата и народите, също – природните и техногенни обекти. При това, всички събития следват неотменно своя предопределен ход, защото зад всичко стои Навигаторът, генератора на имагинерност, действията на който, както бе казано по-горе са резултат от противоборството на космическите енергии. Няма мърдане! Светът неотклонно върви предвождан от своя лидер-библейския еврейски народ към предречения в Свещеното писание Армагедон, независимо дали на някой му се иска това или не му се иска. Или, както казва именития българин Атанас Буров-банкер и политик: „Този народ аз не го обичам, но го уважавам”,[116І. Добри или лоши евреите, изглежда са и сладкото и горчилката в човешкия свят-природна даденост, без която не може. Явно е, че пророчествата не са безпочвени и човечеството устремено се движи към Апокалипсис. „Дали финалът ще настъпи през тази година или през следващата, до 2000 година или след нея, не може никой да каже. Но едва ли не с всеки изминат ден фактите стават все по-ясни и ни дават основание да твърдим все по-убедително, че светът изживява последните си критични времена”, І89І. 4.4. СТОХАСТИЧНОСТ НА ИМАГИНЕРНОСТА Известно е, че действащите сили върху ставащите (или вече станали) събития в природни и техногенни обекти може да бъдат разложени по метода на ходографите на съставните им части – имагинерна, (Jm) и реална, (Rе),(вж.част 1). Изкуство, обаче е тези събития да бъдат предсказани. Това по принцип се прави при безразрушителен контрол и диагнозиране на обектите, но само с използване на реалната -съставна, защото тя е измеряема. Действието на имагинерната -съставна остава неотчетено до събитието. Значи, разгадаването на имагинерността значително ще помогне за предсказване на предстоящото събитие на даден обект. Възможно ли е разгадаване на имагинерността? Отговорът е категоричен и го намираме в Библията – „Той им рече: не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт”.[Деян:1.7]. За да бъде разгадан замисъла е необходима информация. Но какво е информация? „По даденото от Норберт Винер определение „информацията е информация, а не материя и не енергия”. От това определение произтича, че информацията е не съществуващ реално обект, а умствена абстракция, т.е. създадена от човешкия разум фикция”, [117]. Според мен, информацията не е създадена от човешкия разум фикция, а е част от реално съществуващата в природата имагинерност. Тогава стигаме там откъдето сме тръгнали – имагинерността. Следователно, нужно е развиване на стохастичност (от гр.ез. stohastikos – изкуство, умение за разгадаване, [118]) на имагинерността. Как това може да стане, намираме в Библията, казано чрез пророк Иоил: „2.17:И в последните дни казва Бог, ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; 2.18: Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват”.
- изпразване на енергия във вид на електрически разряд, -изпразване на енергия от системата във вид на тороидално-вихрови електромагнитни полета, - преобразуване на електромагнитната и топлинната енергии в акустични и сеизмични сигнали, - светене на конструкционните материали, електролуминисценция на въздуха.
- видения, гласове, звуци, - болезнени усещания, страх, агресивност, обостряне на болести.
- явления на възвратна спонтанна психокинеза (полтъргайст), - получаване на информация посредством електромагнитни канали на полеви структури на техногенно-конструкционно-екологичната подсистема, [119]. Не само живущите в изследваната квартира от приведения пример са придобили способност да предсказват, в случая взривовете. Други придобиват способност за предсказване на други явления, например пророчицата Ванга, [101], и това не е от вчера. А откривателите на физични явления и предсказателите на знакови преобръщащи социални процеси, или създателите на картинни шедьоври и музикални произведения? Те, също, са разновидност на пророци. За някои от тях има писани и неписани сведения, че са били ясновидци; например гения Никола Тесла и българския философ-езотерик Петър Дънов – Учителя, за който „най-великият астрофизик на всички времена Алберт Айнщайн казва: целият свят се прекланя пред мен, но аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”, [49]. Въпреки оптимистичната предстояща, според Библията, възможност човеците да предсказват събития, все пак не съществува ли надежда за по-благоприятно настояще ? Развитата във вековете наука за вероятността, популярно представена от Бернщайн П.Л., [120], както и развитата в хилядолетията наука за окултизма, анализирана от Заличев Н.Н., [73] ни дават основание за развиване на стохастичността. Важно място се отделя на човека. В статията на Даниил Бернули, [120], публикувана в 1738 г., се подчертава „..Макар фактите за всички да са еднакви полезността…във всеки отделен случай зависи от личността правеща оценката…Няма основание да се предположи, че…рискът, възприеман от всеки по своему, може да се оцени еднакво…Понятието полезност се постига интуитивно. То се асоциира с ползата, желателността и удовлетворението…”. То е то, интуиция (!), която в част 1 беше развита като синоним на имагинерността, т.е. като божествено вдъхновение (подсказване). Още по-голяма тежест на човека придават Алимов Ю.И. и Кравцов Ю.А., [121] като заявяват категоричното си мнение: „Работата е в това, че изчисляването на вероятностите се извършва винаги въз основа на непълна система от хипотези…При строителството на АЕЦ”Чернобил” едва ли му е дошло някому наум да включи към съществените фактори както фактора „некомпетентност на персонала”, така също и фактора „неспособност на персонала да разбере аморалността на несанкционираните експерименти”, т.е. моралната отговорност се явява важен фактор на техническата безопасност, дори по-важен от техническите характеристики на сложните устройства”. Като стана дума за аморалността възниква крещящия въпрос: Защо и кой допуска човека до знания за вещества и процеси с разрушителна сила? Къде е морала, има ли го? Накрая, има една специфична особеност, която се състои в това, че регистрираните сигнали при протичащи (или вече преминали) събития на обекти отразяват комплексното въздействие на реалната, (Rе) и на имагинерната, (Jm) сили, защото „материалните процеси никога не са чисто материални; те винаги се осъществяват като психо-материални, и при това целеустремени; цялата природа отгоре до долу е одушевена” [122]. Следователно, за да се предскаже предстоящото събитие е нужно да се предугади замисъла му още преди да бъде генерирано. Но кой е генератора? На този въпрос в т.4.1. не беше даден отговор. До настъпване на събитието няма проява на имагинерно действие; то може да бъде само предполагаемо по някакви косвени признаци, като например, повишена локална (над земетръсното огнище) концентрация на газ радон (Rn) във въздуха преди земетресение. Но това е много, много голяма случайност. Тогава? В обобщение следва изводът, че е невъзможно предсказването на внезапно възникващи събития на обекти. То е възможно само от надарените с Божия дух пророци. 4.5. ИМАГИНЕРНОСТ И ТЕХНОГЕНЕН РИСК „Загубите ще се намалят когато се научим предварително да разпознаваме, контролираме и измерваме възможните предупредителни сигнали на приближаващите катастрофи”. И.И.Гласс, [123] Рискът [124] е възможна опасност; действие на слука; възможна загуба при търговска сделка. В масовото съзнание е разпространено възприемането на риска като възможна опасност или несполука, щета. Животът е игра, в която никога не се знае къде именно се крие опасност. Ние рискуваме живота си ежедневно, независимо дали пътешестваме по световния океан или пътуваме към фирмата, ние не сме в безопасност дори когато почиваме седейки пред телевизора. Наличието на риск в човешкия живот значително се обуславя от състоянието на неопределеност, чието съществуване е свързано: с непълнота и недостатъчност на информация за обекта (процеса, явлението) относно който се взима решение; с ограничеността на човека при събиране и обработка на информацията; с постоянното променяне на информацията за много от обектите. Неопределеността е нееднородна по форма на проявяване и по съдържание, а източниците на нейното възникване са разнообразни. Един от източниците е свързан с наличие на елементи на случайност и стихийност, например, спонтанността на природните явления и стихийните бедствия. Вероятностния характер на научно-техническия прогрес също може да се отнесе към източниците на неопределеност, тъй-като практически е невъзможно предварително и напълно да се определят конкретните последствия на едни или други научни открития. Рискът е осъзната от човека възможна опасност, но човека е привикнал да се среща ежедневно с него и не го забелязва понеже автоматично, в подсъзнанието, оценява вероятността за риск и потенциалната заплаха. Готовността към риск е свързана с такива свойства на човека като импулсивност, възбудимост, агресивност, склонност към доминиране и др. Възприемането на риска е различно, в зависимост от индивидуалните особености на мозъчната дейност на всеки човек. Оценката и реакцията на риска са най-важните неща с които се среща всяко живо същество и за тях отговаря най-примитивната част на мозъка, наречена миндалово (бадемовидно) тяло. Миндалът е отговорен за обработката на базовите емоции, които отключват (отприщват) такива сензорни сигнали като гняв, бягство, защитно поведение, страх. Когато животното чува, вижда или чувства някаква потенциална опасност миндала реагира незабавно. Именно той е причината за изпускане на адреналин и други хормони в кръвта, което провокира реакция за борба или бягство, увеличавайки силата и честотата на сърдечния ритъм, напрегнатостта в мускулите и изпотяването на дланите. На рисковата ситуация човека, обаче не просто безсъзнателно реагира (бягайки, спасявайки се и т.н.) като животното, той по съвършено друг начин анализира риска. Човекът, за разлика от животните притежава удължена част на главния мозък, която отговаря за интелекта и аналитичността (разсъдливостта) и с чиято помощ той избира компромиси с по-фини нюанси. И най-важното, у човека има интуитивни способи за намиране на отговори, близки до оптималните, при условията на ограничени познавателни възможности, които математически е доста трудно да се опишат. Едно подробно и много удачно общо представяне на рискът е направил в статията си [125] риск-мениджърът на корпорация F.Hoffmann-La Roshe (г.Базел, Швейцария) Рогачев А.Ю.- доктор по икономика, части от което, на места в настоящия материал са цитирани. Подкрепям анализа на доктор Рогачев с изключение на мнението му, изказано още във въведението, а именно: „…Понякога няма никаква възможност да се избегне рискът, но има възможност той да бъде минимизиран, при това е достатъчно да се знаят несложни правила, за да не се рискува напразно. Както виждаме, рискът може да се управлява, т.е. използвайки различни мерки, позволяващи в определена степен да се прогнозира настъпването на рисковото събитие и да се приемат мерки за понижаване степента на риска..”.Не подкрепям това мнение на доктор Рогачев, защото е в противоречие с концепцията, изложена в книгата до тук, а именно, че човека може да промени (разбирай управлява) само това, за което му съдейства/сътрудничи несъзнаваното, т.е. имагинерността. Условно, в противоречие е и мнението на И.И.Гласс (вж. мотото), защото човек (и не всеки) ще се научи на посочените от него способности само, ако му бъде позволено, както вече беше изложено напред за свръхсетивните феномени. Човекът не е в състояние да разгадае и управлява риска поради факта, че теорията на риска е тясно свързана с теорията на вероятностите, а преактивните (превантивните) действия на практика се приемат от човека, който не е предсказуема (вероятностна) компютърна програма, което всъщност признава и самия доктор Рогачев в заключението на статията си. Известно е, че вероятността дадено събитие да бъде определено е по-висока, когато се изследват по-големи масиви от статистически данни за разглежданото събитие. Но, както пише Насим Николас Талеб [126], въпреки всеобщото,(т.е. голям масив от данни, б.м.В.Ф.) становище, че всички лебеди са бели, в Австралия са видяни и черни лебеди, т.е.възможностите на природата са необятни, поведението на човека – непредсказуемо, а масивите от данни не са гарантиращи. Още повече, че някои събития са единични или много, много рядко случващи се. Например, пред очите ни се разви (11.03.2011г.) трагедията от земетресението, развилите се цунами и последвалото взривяване на реакторите на атомната централа „Фукусима” в Япония. Знае се, признато е от водещите световни експерти, че Япония е въвела (и изпълнява) най-твърдите изисквания на стандартите за безопасност и има най-добре систематизираната методология за противоземетръсно изчисление и строителство, и въпреки това бедствието се случи, рискът не беше предотвратен. Защо се случват събитията? Мъдрите натурфилософи са имали отговор и той е: такъв е „естествения порядък” устроен от „невидимата” теистична ръка, тъй-като над всичко незримо властва всевишния. Точно, ясно! Но защо и кой подведе съвременния човек да пренебрегне, да изключи, и да отрича присъствието на „невидимата ръка” на библейския създател на света, ръката на „този който е невидим”, въведена още преди 400 години в натурфилософията на Шекспир („Макбет”, 1606г) и в икономическия анализ на Адам Смит („Богатството на народите”, 1776г)? Според ГубановС., [127] това е извършено от „неокласиците” и най-вече от дисциплинирания войник на макартизма Самуелсон П., който в средата на петдесетте години на 20 век в учебника си „Экономикс” преиначава принципа на „невидимата ръка” от провиденциален в търгашески. Бих се съгласил да е така, но не напълно, защото човек не може да извършва нищо без Божието позволение. А защо Бог е допуснал това, за нас отговора остава загадка, или да приемем, че така е предначертано от самия Него. „Сърцата на хората и всякакъв техен труд е в ръката на господ”; „Всички скрити движения се направляват към техния резултат от невидим, но праведен божи промисъл”, [127]. Експертите, занимаващи се с изследване и управляване на риска го разделят на природен, техногенен, екологичен, социален, политически, инвестиционен, здравен, застрахователен и други. Нашите наблюдения и анализи, [128], обаче показват, че рискът е единно всеобщо явление, което съществува винаги, навсякъде и е неизбежно. Въпреки това, ще акцентираме върху техногенния риск, т.е. рискът, генериран в изградените технически обекти, в техногенния свят. Техногенен е създаденият конструкционен (машинен и строителен) или култивиран чрез човека свят, който служи да задоволява обществените потребности от енергия, информация, култура и удоволствия. Нищо, обаче и в техногенния както в естествения свят не е създадено без участието на имагинерността; тя въздейства чрез всевъзможни форми на проявление, например под формата на интуиция, подтик, привличане, съновидение или някаква друга несъзнавана форма. Излиза, че всичко създадено от човека е изпълнено с божията помощ или най-малко – с божието благоволение. И не само е създадено, но е подвластно на божият контрол, промяна или разрушаване. Техногенният риск е също толкова познаваем, колкото и останалите видове, т.е. толкова колкото ни е позволено да знаем, до границата на неопределеност, която както казва Иля Пригожин,[4] „е достигната от човечеството”. По-нататък само свръхсетивните феномени и пророци може да знаят. За разлика, обаче от природния риск (например, мълниите), в който човека въобще не се предвижда (не участва, не влияе, не съдейства и т.н.), в техногенния риск човека има своето място, както при проектиране, строителство, експлоатация на обекта, така и в процеса на управление, контрол и корекция. Но! Корекция, контрол и управление – само в рамките на знанията позволени от генератора на имагинерност, посредством която той въздейства, съдейства/сътрудничи чрез несъзнаваното (вж. Юнг К.Г., [64]). Накрая, в обобщение, може би трябва да се обърнем назад към началото (т.1.1.), където в мотото на Флоренский П.А.,[1] мъдрецът разсъждава, че „…да се обуздава жадността към познанието е също такава добродетел, както и да се положи граница на плътската похотливост”. С други думи, редно е да спрем хищнически да задоволяваме желанията си, да спрем да преработваме естествения в техногенен свят, да заживеем скромно и природосъобразно, което звучи почти като утопия, но човечеството ще бъде заставено да го направи. Част 5. УПРАВЛЕНИЕ 5.1. ИМАГИНЕРНОСТ И РЕДКИ СЪБИТИЯ „След разцвета през ХIХ век на технологичния рационализъм обусловен от безспорните успехи на научно-техническия прогрес, ХХ век и началото на ХXIвек се ознаменуват със сближаването на научния и паранаучния (и даже религиозния) методи на познание”,[129]. (Вавилов Владимир Платонович,дтн,професор) 5.1.1. Въведение Имагинерността, е носител на посланието, излъчено от генератора и е изпълнител на въздействието насочено от навигатора за безусловно случване на събитието върху микро- и макро- обекти (тела, вещества и процеси), навсякъде около нас, и в нас. Акцент в настоящото есе се слага върху редките събития. Какво е рядко събитие и каква е връзката му с имагинерността? Естествено е да се каже, че рядкото събитие, освен че е рядко случващо се във времето, то е и внезапно (неочаквано), идващо от неизвестността и отиващо на никъде, изчезващо, сякаш мълния пада върху нещо, унищожава го и вече я няма. Както вече бе посочено, всички събития, обекти (вещества и процеси) протичат и са под въздействието на имагинерността, генерирана като резултат от великото космическо противоборство на ин- и ян- енергиите. Рядкото събитие, като че ли за пръв път, е анализирано от Насим Николас Талеб- математик и мениджър по застраховане на рискове. Рядкото събитие, както го характеризира Н.Н.Талеб, [126], вследствие на лицемерния му характер, може да приеме разнообразни форми. В сферата на икономиката, за пръв път то е определено в Мексико, където академици започнали да говорят за проблема песо. Иконометриците са били озадачени от поведението на мексиканските икономически променливи в течение на 1980 г. Предлагането на пари, процентните ставки или някоя подобна променлива демонстрирали някакво „капризно поведение”, свеждайки до нищо множеството усилия за тяхното моделиране. Тези индикатори безразборно и без предупреждение се превключвали, демонстрирайки ту периоди на стабилност, ту кратки бурни взривове. „Обобщавайки, пише Н.Н.Талеб, [126], започнах да определям рядкото събитие като всяко поведение, за което може да се приложи пословицата „в тих гьол дяволи се въдят”. Популярната мъдрост често предупреждава за стария съсед, който изглежда изтънчен и добре възпитан гражданин, докато не му видите снимката във вестниците обявен за издирване като полудял/маняк убиец. До този момент не са забелязани никакви нарушения у него. Не е било възможно да се предскажат патологични реакции у този човек. Аз свързвам редките събития с всяко недоразбиране на рисковете, които произтичат от тясната интерпретация на предишния времеви период”. Примери за редки събития може да бъдат: естествените катастрофални земетресения, вулкани, цунами, урагани, смерчове, бедствените наводнения, унищожителните градушки, интензивни снеговалежи, случващи се, примерно веднъж на 100 и повече години, както и техногенните аварии на мощните електропреносни мрежи, на язовирни стени, на атомните (и други електрически) централи, на нефтохимическите (и други химически) производства, произтичащите обгазявания, срутвания и взривове в рудниците. Редки събития може да се назоват както световните социални катаклизми: революции, войни, терористични акции, така и свръх печалбите в субективните наддавания в различни спортни състезания (конни надбягвания, автомобилни ралита, ски скокове, футболни първенства и др.), в различни борсови операции на валутните пазари и в хазартни игри. Изключително рядко събитие е виждането на черни лебеди, както и бяла лястовица, но те съществуват, не е измислица. Съществуват и други примери, които би могло да бъдат назовани редки събития, но с посочените не се изчерпва тяхната разновидност. Поради професионалния интерес на автора по-нататък в разработката се анализират някои редки събития от техногенен произход, но преди това е необходимо да изясним свързаната с редките събития конфликтност. Каталог: Aplication -> Docs -> articles Docs -> Честита Новата 2013 година! Docs -> Отчет за работата на ннтдд доклад на финансовата комисия Приемане на плана за работа и бюджета за 2016 г Docs -> Семинар на специалистите в областта на диагностиката на енергооборудването. Желая на всички участници добро здраве, творчески срещи и добро настроение Docs -> 1. вести от националното дружество по ефектоскопия Docs -> 2011 г е 49 от създаването на ннтдд. През 2012 г ще отбележим 50 годишния юбилей на Дружеството Docs -> Уважаеми колеги Docs -> Честита Нова 2010 година! Docs -> Бюлетин n 48 Честита Новата 2015 година! articles -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а articles -> Съработникът: Ноосферен риск? Инж. Иван (Ванчо) Флоров, „Терматест-Флоров и син” Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
|