Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а



страница7/10
Дата21.07.2016
Размер1.38 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

5.1.2. Явлението конфликтност
„…Мозъкът е като земята, която сама по

себе си не ражда, а творческата сила иде

от пространството-тя е слънцето, земята

ражда.Човешкият дух е човешкото слънце

което грее върху човешкия мозък, поражда

мисли…”[19]

(Дънов Учителя)
По [124] конфликт е спречкване, сблъскване, спор, скарване. Ако се погледне, обаче по-широко около нас може да се установи, че конфликтът е един всеобщ природен феномен. Известно е, както вече бе изяснено по-напред (т.4.1), че в природата действува закон за синхронизация и саморегулация на обектите. В подчинение на този закон всички обекти се намират в условия на конфликт. Например, дърветата в гората са в конфликт помежду си в борбата за светлина, вода, въздух, храна. Същевременно те са в единство да се подкрепят срещу изкореняване от порива на вятъра и бурите. Ембриона в майката е в конфликт с нейния организъм изсмуквайки хранителни вещества от нея при растежа си, но в същото време те заедно са в синхронизъм и саморегулация на съвместно съществуване.

Показателен пример за конфликт и саморегулация разглежда Джиллер П.,[130],в който посочва, че в определена екологична ниша структурата на съобществата (група от видове популации, растения, животни, микроорганизми, съвместно обитаващи например гора, езеро, остров и пр.) е такава, че да се получи равновесен брой на видовете. Обяснява го както с конкуренция и хищничество, така и с наличие на своеобразна компенсаторна смъртност, така че да се получи насищане, както за случаите на островно разглеждане, така и- за материците. Джиллер П. разглежда и алтернативна възможност за обясняване на равновесния брой на видовете, но каквото и да е обяснението факта си е факт - той съществува, природата посредством имагинерността поддържа равновесие, или: чрез конфликтност към равновесие. Също, Минков М., [131] привежда пример за саморегулиране на народонаселението по време на войните (1912-1918г) Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, когато рязко се увеличава смъртността и намалява раждаемостта на българското население, след което се наблюдават обратните процеси – намалява смъртността и се увеличава раждаемостта на населението в България, и се установява траен стационарен, регулярен тренд.

Установено е показателно компенсационно раждане на повече деца от мъжки пол в Германия и бившия СССР след Втората световна война, заради значителното неравновесие на мъжко/женско население в тези страни, най-силно пострадали по време на войната и дали най-много мъжки жертви. Регистрирани са също урожайни години след мъчителните гладни военни години, трудно обработваемите земи поради липса на работна ръка, инвентар, семе за посев и др. Това се счита пак един вид компенсационна природна даденост. Всъщност, наблюдава се цялостно развитие на стопанството и нарастващ ентусиазъм у хората за възстановяване след пагубните унищожения на войната. Изобщо, след всяка война се наблюдава многопосочно повсеместно възраждане на нациите, които са воювали; изглежда, натрапва се изводът, че войната е необходимо стъпало за следващ подем, т.е. че в нея има нещо положително, независимо от жертвите и разрушенията. Или, както казва Дънов Учителя ”…само чрез войната може да се възстанови след време нарушеното равновесие, може да се отгадае и кога ще се свърши войната. Естествено, когато се изгърмят потребното количество снаряди и патрони – когато се всели у хората едно ново съзнание за тяхното назначение на земята. И тогава хората ще кажат: Свършихме една прекрасна работа…”,[19].

Може да се посочат и други примери, но не е нужно, защото приведените са достатъчни, за да се направи извода, че за решаването на конфликтите не е самостоятелна никоя човешка стратегия. Защото, както бе казано по-горе конфликтите са подвластни на въздействието на генератора на имагинерност и зависят от резултата на великото противоборство на космическите енергии, което вече беше споменато по-напред (т.4.3.). В този смисъл разглеждани човешките стратегии като резултат на внушение (подсказване, подтикване) чрез имагинерността излиза, че не са нищо повече от една трансмисия на божествената воля, а човека е само предавател. Според Дънов Учителя „всички мисли, желания, действия се определят от известни закони; не е вярно, че всичко в света е произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н.; нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те – физически, психически и обществени – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход. Онова, което Господ е направил никой не може да развали…Всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм”, [19].

Конфликтната ситуация съществува винаги и навсякъде, възбужда се и се поддържа от противопоставяне на естествени сили в обектите, антагонистично насочени, но уравновесени. В случай на нарушаване на равновесието (дебаланс на силите) настъпва конфронтация (конфликт). Както нарушаване на равновесието на силите, така и неговото възстановяване се извършва под действие на имагинерността, (божественото влияние).

Конфликтност наричам ситуацията (състоянието) на възможен (предразположен), но не развит конфликт. Конфликтността може да е локална, глобална, тотална; също, може да бъде скрита, явна, във физически (естествени и техногенни) обекти, в обществото, у човека и между тях. Всичко в нас и около нас навсякъде и всякога е в ситуация на конфликтност и съгласуваност, за да се запази синхронизъм и равновесие в природата, и всички кризи, аварии, бедствия и катастрофи в природата (физическия, социалния и техногенния свят) произтичат от неравновесие (дебаланс) на силите и са под въздействието на имагинерността с управлението на генератора/навигатор, дистрибутор.

В ситуация на конфликтност се намира водата в реките, езерата (изкуствените водоеми), моретата и океаните с бреговете на техните корита. Също, в конфликтност, от незапомнени времена са екземплярите на животинския свят и човечеството, което е в непрекъсваемо състояние на войни, за изтощаване на противоположните енергии до достигане на краткосрочно, неустойчиво равновесие на силите и отново навлизане в нова фаза на конфликтност.

Конфликтността се влияе от цикличността на процесите, протичащи на слънцето, на движението на небесните тела и всичко видимо и невидимо във Вселената; всичко е в една хармония, синхронизъм и взаимозависимост, в състояние на хомеокинеза. Хомеокинеза, [132] е състояние на колебливост на интегралните показатели на дадена система около някакво средно положение, но в определени рамки. Смяната на състоянието, водеща не до разрушаване на системата, а до нейното съществено преустройство се определя като криза, докато изменението на състоянието, възбудено отвън с радикално преустройване на структурата, с повсеместно унищожаване на старите и появяване на нови елементи, но при това системата се запазва като цяло се определя като катастрофа. Когато настъпва разрушаване и изчезване на значителен брой звена на структурата системата претърпява катаклизъм.

Докато конфликтността е регулярно протичащ колебателен процес, то конфликта, (кризата, катастрофата, катаклизъма) е внезапно, мигновено възникващо и бързо протичащо явление. Конфликтът се класифицира като рядко събитие.
5.1.3. Дебаланс на космическите сили
…”Във философски план все повече се признава,че

съзнанието е също толкова първично, колкото и

материята, което в крайна сметка води до

признаване на божествения произход на физич-

ния свят”…[129]

(Вавилов Владимир Платонович,дтн,професор)
Аналог на имагинерността в смисъла на връзка между Твореца и създадения от него свят, осъществяваща Божието въздействие, в теологията е ангелското войнство (безплътни небесни сили). Съгласно [133] съществува невидим свят на безтелесни духовни същества, които според делата им са добри – ангели, или зли – демони. Вярата в съществуването на ангели и демони идва от дълбока древност, а идеята за тяхното съществуване е всеобща и еднакво присъща на всички религиозни учения и системи.

Аналог на космическите физични сили в теологията са небесните сили (на ангели и демони), които са в постоянна свирепа битка за надмощие и управляване на делата в земния свят. Демоните са паднали (отклонили се от божествения път), поддали се на изкушение ангели, извършващи зло под командата на техния княз Сатана (Велзевул, Дявол). Или, в теологията излиза, че има два управляващи центъра: Божествен и Дяволски; на Доброто и на Злото, аналог на които в източните философски школи са ин- и ян- енергиите.

Сега, по пътя на индукцията, от тези частни тълкувания да изградим общо виждане за космическите сили. Известно е, [22], че всичко в природата (микро- и макро- обекти, вещества и процеси) съществува в непрекъснато колебателно движение. Колебанията на обектите се извършват под действието на енергии, извиращи от космическите тела. Известно е, [134] също, че колебанията на различните обекти може да се сумират, така че да се получи резултатно колебание (действие). Именно тук е разковничето: отделните колебания са ту в съвпадаща фаза, ту в противофаза (т.е. ту в съдействие, ту в противодействие), а възбуждащите ги сили – в сътрудничество или в противоборство и така се ражда действащия резултат. Навярно, такова обяснение може да даде основание за изведеното от Сатпрем [29] твърдение:”Понякога Дявол и Бог се смесват по странен начин”.. Полученото смесено (сумарно) действие на системата от сили поддържа хомеокинезата на обекта до появата на отклонение. Докато силите са в равновесие и държат обекта в регулярна конфликтна ситуация, то хомеокинезата му няма отклонение. Отклонението на хомеокинезата се възбужда от дебаланс на силите, действащи върху обекта. От какво може да се възбуди дебаланса?

В теологията това може да се обясни с Божията намеса като концентрира и насочи силата на ангелското войнство за извършване на събитието, което Бог е предопределил и връщане на отклонението. Иначе казано, генератора/навигатор на въздействието чрез имагинерността регулира хомеокинезата като възбужда дебаланс, а след това го уравновесява. Защо и как го прави само Бог си знае.

За да изградим някакъв физичен аналог нека да разгледаме природата (произхода) и да направим декомпозиция на системата от действащи върху даден обект сили. Известно е, че природата на действащите сили е най-разнообразна като се започне от най-мощните ядрени сили, действащи при слънчевите изригвания (светкавици, експлозии), силите на взаимодействие на космическите тела и се премине през силите на природните стихии (мълнии, урагани, цунами, торнадо) към еруптивните сили, действащи в земните недра и масиви при изригване на вулкани, при земетресения или в телата (отделни елементи) на техногенни обекти (самолети, подводници, атомни и други електроцентрали) както и деструктивните сили в обществото при социални напрежения, и се стигне до най-слабите сили като полъха на вятъра, например. Всички тези сили, от какъвто и вид да са са подвластни (подчинени) и се управляват от единен център с генератора/навигатор, дистрибутор на въздействие посредством имагинерността.

Понастоящем, това управляване се обяснява само от теологията, а именно: Бог управлява чрез словото. Физичен аналог на словото може да са звуковите (инфра- или ултра-) вълни, излъчени от генератора, но в този случай възниква въпроса за устройството (действието) му, което за сега е непознато, а това ни води до признаване на теологичното обяснение.



5.1.4. Редки събития в енергийни обекти

Не се ли обясняват нашите ограничени успехи на човешкия род с това, че ние описваме Човека (и предписваме му да бъде) такъв, какъвто на нас ни се иска да го видим, а не такъв, какъвто е в действителност?”,[123].



(И.И.Гласс – Ударные волны и человек)

Както вече бе споменато по-горе редки събития в техногенни обекти може да бъдат:



  • Каскадни системни аварии на електро преносната мрежа с масово изключване захранването на милиони потребители, каквито бяха, например системната авария в централна Русия на 25 май 2005 г. [135], и аналогичната на нея авария в САЩ, случила се на 14 август 2003г. [136], загубите от които се оценяват на десетки милиарди долари.

  • Катастрофални аварии на отделни генериращи мощности като турбо- и хидро-генератори, парогенератори и паропроводи на свръх високи параметри, които водят също до загуби от десетки милиарди долари.

  • Фатални аварийни редки събития, случващи се на атомните електроцентрали (АЕЦ) при които щетите са общочовешки, засягат милиони хора на планетата, а загубите се оценяват на десетки трилиони долари.

Поради високата стойност на загубите и широкия (глобален) обхват на засегнатите хора, селища, производствени предприятия да направим кратък обзор на авариите в АЕЦ. Като начало на авариите в АЕЦ се счита, [137] аварията с частично разрушаване на реакторното ядро в АЕЦ ”Three Mile Island-Unit 2”- САЩ произтекла на 28.03.1979г. Фатална авария, обаче от много голям мащаб беше аварията на АЕЦ ”Чернобилская” в Украйна, случила се на 26.04.1986г. За сега, сравнима с нея, дори по някои показатели надминаваща я, е наскоро случилата се на 11 март 2011г. авария на АЕЦ”Фукушима-1” в Япония.

Известно е, [138] по данни за 2000г., че в света е имало 439 ядрени енергоблока, с обща мощност от 352121 MW като за отбелязване е, че електропроизводството осъществено чрез АЕЦ във Франция е повече от 75%, а в Белгия, Унгария и у нас е ~50%, [137]. В САЩ има 110 броя АЕЦ с обща мощност 102240 MW, т.е. близо една трета от световното електропроизводство чрез АЕЦ се реализира в САЩ. Известно е [139] също, че болшинството политици и експертите по ядрена енергетика считат, че електропроизводството от АЕЦ няма алтернатива и работят в програмните си екипи по развитие на ядрената енергетика.

Излиза от една страна, че електропроизводството чрез АЕЦ е потенциален източник на глобални техногенни катастрофи с особено голяма стойност на щетите за човечеството, а от друга – че няма алтернатива. Тази безизходица се подсилва още повече от озадачаващото изказване на индийски експерт по атомна енергия по повод на аварията на АЕЦ”Фукушима”, а именно:..”Работата е там, че всяка следваща мащабна авария в АЕЦ е непредсказуема, ние не знаем къде тя ще се случи”. Тогава, какво да се прави? Тук е мястото да се обърнем с лице към имагинерността. Значителна роля се определя на човешкия фактор. Например, по Аntic [137] „техническите решения вградени в съществуващите АЕЦ осигуряват недопускането на глобални нуклеарни (термоядрени) катастрофи. Анализът на по-големите аварии винаги показва, че те са последица от неуважението (неспазването) на правилата и нарочно (умишлено) изключване на осигурителните системи”. Още по-голяма тежест на човека придават Алимов Ю.И. и Кравцов Ю.А., [121] като заявяват категоричното си мнение: „Работата е в това, че изчисляването на вероятностите се извършва винаги въз основа на непълна система от хипотези…При строителството на АЕЦ”Чернобил” едва ли му е дошло някому наум да включи към съществените фактори както фактора „некомпетентност на персонала”, така също и фактора „неспособност на персонала да разбере аморалността на несанкционираните експерименти”, т.е. моралната отговорност се явява важен фактор на техническата безопасност, дори по-важен от техническите характеристики на сложните устройства”. Като се продължи все в този смисъл особено стряскаща е статията на групата за анализ на „Строго секретно”, [140], в която недвусмислено се извежда заключението, че случилото се на АЕЦ”Фукушима-1” е умишлено (к.м. В.Ф.), т.е. отново човешкия фактор се посочва не само като основен, но и решаващ. Отново аморалност! В тези случаи човекът, обаче сякаш е не той; извършва зло, но не го съзнава; съвестта и морала му не са включили контрола върху поведението му; той не е същият; той не е самостоятелен, не е фактор, а инструмент под чуждо въздействие, въздействието на имагинерността.

Като стана по-горе дума за аморалността възниква крещящия въпрос: Защо и кой допуска човека до знания за вещества и процеси с разрушителна сила? Къде е морала, има ли го? Или, всичко е въпрос на предначертание, Божествен замисъл? Майкъл Дроснин, [141] анализира редица протекли пред очите ни редки събития като: разрушаването на „кулите-близнаци” в Ню Йорк; поразяването на „Пентагона”; убийството на Ицхак Рабин; срещата на Ясер Арафат и Ехуд Барак в Кемп Дейвид и много други, които са закодирани в Библията още преди повече от 3000 години. Но най-изумителното и зашеметяващо в анализа на Дроснин М. е, че с библейския код се разкрива и името на дешифратора Елиаху Рипс – рускоезичен преселник в Израел, математик, специалист по компютърно програмиране в Йерусалимския университет.

Излиза, че някакъв неизвестен високоинтелигентен разум е програмирал всичко и не само го е предначертал, но и контролира и регулира изпълнението му. В този смисъл, ако продължим разсъжденията ще стигнем до извода, че техногенните катастрофи и всички естествени събития са планувани (един вид божие правосъдие), и в крайна сметка са, за да ни заведат до Апокалипсиса: „И ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес” (Даниил 12:1).


5.1.5. Системен анализ, изводи, препоръки
Учение без размишления е празно губене на време, размишления без учение са смешни или погубващи”

(Конфуций, 551-479г.пр.н.е.)
Анализът ще извършим по разработен от автора в хабилитационен труд, [142] метод частично публикуван в [143,144]. Съгласно с теория на системите рядкото събитие се дефинира като система тип „процес”, и нейната структурно-функционална декомпозиция може да се извърши в следния ред. Структурата на системата се състои от елементите: генератор/навигатор, предавател/трансмисия, обект, обкръжение и релации (отношения) между тях. Операндът на системата е съответния въздействащ сигнал (с много разновидности, вж.Приложение 3), излъчен от генератора, пренесен от имагинерността и стоварен върху обекта и обкръжението му. Функционирането на системата е внезапно и кратковременно, то служи само като спусък на събитието.

Въз основа на принципа на причинно-следствените връзки като причина за възникване на рядкото събитие се дефинира настъпилото неравновесие (респективно конфликта) на силите от несъответствието на хомеокинезата на обекта с божествения замисъл. Отклонението на хомеокинезата от Господната предопределеност се регулира с божията намеса, до балансиране на силите. А защо Бог е допуснал отклонение на хомеокинезата е божествена тайна; само Той си знае кое, как и кога да отклони или регулира. Може би, това е резултат на нестихващото противоборство на двата космически принципа, което беше вече разгледано напред, в книгата.

Като резултат на разработката може да се резюмират следните няколко извода:


  • Редките събития са винаги съпровождали човечеството и тяхната разновидност е безбройна. Те са с естествена и с техногенна обагреност.

  • Конфликтите са редки събития, които зреят в условията на постоянна конфликтна ситуация, но се раждат само при дебаланс на силите, в чието поле на действие се намира обекта.

  • Редките събития не само в естествено, но и в техногенно развитие се инициират и регулират от Божествения замисъл, заложен в тях. Никой не може да ги предизвика или да ги отмени, освен техния създател.

От анализа в есето произтича следната препоръка:

Човечеството, в своето съществуване до днес се е движило в определена хомеокинеза, която човекът не е в състояние нито да спре, нито да промени затова е препоръчително да гледа трезво на реалността и да не се залъгва с надежди, то е пред Апокалипсис.

5.2. ИМАГИНЕРНОСТ, ЕНТРОПИЯ, НЕГЕНТРОПИЯ, УПРАВЛЕНИЕ


      1. Въведение

„…ентропията на входа на дадена система е термичен



заряд на работата, а на изхода-термичен заряд на

дисипацията. При движение на термичния заряд

през системата се извършва работа и се получава

термичен заряд на дисипацията, който може да

напусне системата…”,[145]

(Флоров Р.Й.,доктор на биологическите науки)

Едни от основните и най-рано изучавани процеси, с които е свързана имагинерността в природни и техногенни обекти са ентропия и негентропия . Те са били потребни за обясняване на изначалния въпрос на сътворяването (изграждането)/смъртта (разрушаването) както и на тангиращите и съпровождащите човечеството случаи на доброто и злото. За съжаление, и днес ние не сме много по-наясно по тези въпроси от нашите прадеди.



Ентропия. Ентропията е природен феномен, който и до днес не е, [146] и като че ли, не може да бъде разбран напълно, а изразеното макар и на шега от фон Нойман становище „никой не знае какво е ентропия” е актуално и сега. Понятието ентропия (едно от фундаменталните в съвременната наука) е въвел Клаузиус в 1865 г. в хода на изследванията си върху необратимите процеси, свързвайки взаимовръзката на топлинните явления с поведението на частиците от които се състои веществото, а в 1872 г. Болцман е предложил статистическа интерпретация на тази концепция, създавайки цялостна картина на взаимовръзките между макроскопските свойства на веществото с процесите на микрониво. От това време за ентропията е написано твърде много и едва ли някой ще успее да изучи всичко, което е известно за ентропията.

В светлината на изказаното, вероятно изглежда лекомислено и много рисково („действие на слука с надежда за успех”, [147]) моето захващане с тълкуването на ентропията, и въпреки това ще се опитам да внеса някаква допълнителна яснота.

Ентропията (по гр. εν „във, навътре” + τροπι „обръщане”, [147]) е свойство на енергията, което може да се тълкува като „в обръщане”, т.е. „кръговрат на енергията”. Това тълкуване не противоречи на факта, че извиращата от небесните тела енергия във вид на енергийни потоци енергетизира микро- и макро- обектите (тела, вещества, процеси) след което спонтанно се отдава в околната среда (космическия енергиен океан на вселената). В това енергетично възвръщане (кръговрат, обръщане) енергията претърпява превръщане от ексергия (работоспособна) в анергия (неработоспособна) енергия. Това е процес на фундаментална асиметрия-еднопосочност (втори принцип на термодинамиката), която обяснява същността на естествените самопроизволни процеси в природата и техниката. Основна характеристика на този процес е дефинираният, [143] темп на превръщане на ексергията (високоорганизирана енергия, информация) в анергия (нискоорганизирана енергия, топлинен шум).

Ентропията, [148] е степен на неподреденост, (неорганизираност, безпорядък, разхвърляност, неопределеност), а намаляването й се постига като се внесе в системата определена информация. Нещо повече, Винер и Шенън са установили еквивалентност на ентропията (неопределеността) и количеството на информацията.



Негентропия. Известно е [149], че енергията постъпваща от външната среда, отива не само за предаване на импулс на движение (работа, изменение) на обекта, но и за допълване на неговия енергетичен потенциал във вид на акумулирана (запасена) енергия, в частност, потенциална, характеризираща структурната организираност на обекта. Всяко изменение на енергията в една система изменя и нивото на негентропията (организираността) й. Дисипацията (разсейването) на енергия повишава ентропията, респективно намалява негентропията, организираността на обекта. Енергията на структурата е негентропийна характеристика на която и да е система (микро- и макро- обекти, вещества, процеси). Например, енергията на зеления лист на дървото (цветето, водораслото) е акумулирана енергия от слънчевата светлина, концентрирана в самата структура на листа, представляваща отражение на неговото функционално предназначение. Споменатата характеристика негентропия е понятие, което буквално означава негативна (отрицателна) ентропия и е въведено от Брюлиен във връзка с необходимостта от измерване на информацията, която трябва да се внесе в дадена система, за да се намали ентропията й. Структурната негентропия, (т.е. запасената структурна енергия) в теория на информацията се отъждествява с понятието тезаурус на системата, който представлява сума на натрупаните от системата знания за себе си и за обкръжаващата я среда с която взаимодейства, т.е. тезаурусът е самоотразяване на системата и определя степента на организираност на веществото и енергията, стабилността и способността да реагира на външни въздействия.

Уважаемият читател, който вече се е запознал с първото издание на имагинерността ще се досети, че негентропията, информацията, темпа на превръщане са все синоними на имагинерността.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница