Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а



страница2/10
Дата21.07.2016
Размер1.38 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

1.5. В Ъ Т Р Е Ш Е Н С В Я Т
Центърът на живота е в това, което наричат „пъп”,там е слънчевия възел. Там е най-разумното място у човека. В този център се намира туй, което наричаме духовно тяло, с което ще продължим да живеем след разрушаването на физичното тяло”, [19].

(Дънов Учителя)
Вътрешният свят, това е „мислене, възприемане, чувствуване, усещане, памет, воля, отражение – седем подструктури на съзнанието. Осмата подструктура е самосъзнание. Съзнанието е частен случай на психиката, нейна външна форма, и не всичко в психиката на човека е съзнателно. Например, за съновиденията, импулсивните действия, отделни високоавтоматизирани шаблонни навици не е приложимо напълно понятието съзнателно”, [31]. „Непосредственото преживяване наричаме „душа”. „Аз-ът” се аперцептира (възприема) като център на преживяването, едновременно с усещането за неделимото единство, своеобразие и вътрешна корелация на всички компоненти. Някой може да каже: това не съм аз, това е само една лоша натрапчива мисъл. Ако се продължи с подобни изрази, Аз-ът се превръща в една имагинерна точка зад всичко преживяно. Следователно, Аз-ът е едновременно и най-фантастичното, и най-непосредствено достоверното. Дори още по-голяма става бъркотията, тъй-като душата се помества в Аз-а. От една страна душата е сумата от преживяванията, в които Аз-ът е компонентът, който остава след като отстраним външния свят, а от друга – душата е тази съставна част на Аз-а, която остава като изключим тялото”, [25]. „Интелектът е това, което отличава човешката душа от животинското. Нус е надиндивидуално по природа творческо начало, включващо интуицията и приобщаващо човека на божествения свят. Тайната на личността, нейната единственост, на никого не е понятна докрай. Човешката личност е още по тайнствена от света. Тя е цял един свят. Човекът е микрокосмос и включва в себе си всичко” (Платон), [32].

Относно свободната воля на човешките същества Едуард Лоренц казва: „Повечето хора предпоставят, че начинът по който ние реагираме не е предопределен, и че ние сме свободни да правим избор. В такъв случай нашето поведение е форма на случайност, а алтернативната възможност е: Бъдещият ход на развитие на Вселената, включително и на дейността на всичко живо в нея, е вече предопределен, а нашата свободна воля е просто илюзия”, [33]. „В крайна сметка една нова идея възниква във въображението на нейния създател, и затова всяко изследване, даже в най-точната наука – математиката – има ирационален момент, свързан с духовния облик на изследователя”, [24]. „Казват, че новото знание е емерджентно, т.е. то е непредсказуемо и сравнително неубословено, не изводимо от наличното. Знанието на качествено ново ниво се ражда внезапно, отведнъж и като цяло, а не по части, не фрагментно. Трансценденцията е път за преобразяване на личността, път на търсене загубената връзка на личността с обкръжаващата природа и вселенското начало”, [30]. Великият Моцарт споделял: „когато не спя нощем, тогава се раждат у мен музикални мисли в изобилие и най-високо качество. Откъде и как те идват у мен, аз не зная, изобщо не разбирам”, [1]. „Нилс Бор разбирал, че само мисленето на границата на безумието, нереалното и невъзможното е способно да открие нещо принципно ново”, [30]. „За да станеш сериозен и плодотворен изследовател, изобретател, писател, художник е нужен талант – природна дарба, която не може да се изработи и не може да се замени с усърдно обучение. Само малцина ( ~ 10%) са способни да мислят самостоятелно на базата на съобщените им научни основи. Болшинството може само да се учи да действа и разсъждава по посочени правила и схеми”, [34]. „Никакъв фабричен метод не може да даде определено качество – няма технологии по-финни от тази, която е заложена в самия живот и култура”,[6]: Вайнштейн А.А. „Активното допускане даже на „глупави” действия и идеи е механизъм за излизане от границите на стереотипното мислене. Не трябва да се бяга и от абсурди, защото абсурдът е тайната квартира (склад) на рационалното, неговия стимул и негова потенциална форма. Умната мисъл се ражда от глупостта, рационалното – от абсурда, порядъка – от безпорядъка”, [30].

Накратко, вътрешният свят съществува, но ясна граница между неговото функциониране и функционирането на външния свят е невъзможно да се постави.

1.6. Х И Б Р И Д Ъ Т

Световният дух: това е нещото, което не само витае над историята като над вода, но и действува в нея и е единствен неин двигател”, [35].



(Капица С.П. и Курдюмов С.П.)
Разсъждавайки относно връзката между външния и вътрешния свят логиката ни отвежда до един хибрид (по аналогия с имагинерното\мнимо\ число, наречено от Г.В.Лайбниц, [36], хибрид между битието и небитието), наречен имагинерност. Синоними на имагинерност са термините иматериалност, душа, вяра, несъзнавано, духовен план, божествено вдъхване, световен дух, съдба. „Планът е йерархично построен в организма процес, способен да контролира редът в който трябва да се извършва, която и да е последователност от операции. Инстинктът е непроизволен, неизменен, наследствен, вроден план, той е онаследен план изпълняван от индивид, който обаче не го е съставил този план, а го е наследил. Откъде се вземат (идват), плановете ? В паметта се съхранява метаплан, от който може да се модифицират голям брой нужни на нас конкретни планове”, [37]. „Още в клетката (зигота) образуваща се при сливане на яйцеклетката и сперматозоида се набелязва траекторията на човешкия живот, състояща се от множество форми на поведение – резултати на непрекъснатото взаимодействие на трите фактори: генетично наследство, културната среда, и особено от обстоятелствата на живота, определящи уникалността на човека в още по-голяма степен, в сравнение с първите два”, [8].

За структурата на душата и съществуването на несъзнавани процеси К.Г.Юнг казва: „те са недостъпни за нас, проявяват се чрез своите продукти и тази тъмна област наричаме несъзнавана психика. Ендопсихичните функции служат за връзка с несъзнаваното, но те не подлежат на волеви контрол. Чрез този посредник несъзнаваните съдържания достигат повърхността на съзнанието. Несъзнаваното е Природа, а тя никога не лъже. С нашето съзнание всъщност можем да измислим твърде малко. Винаги разчитаме на това, което буквално пада в съзнанието ни. Ако например моето несъзнавано не иска да ми подаде идеи, тогава не бих могъл да продължа лекцията, защото няма да мога да измисля следващата стъпка. Всеки от нас има случаи, когато не може да си спомни име, дума. Ние сме напълно зависими от благосклонното сътрудничество на нашето несъзнавано. Ние не можем да изследваме пряко несъзнаваното – именно защото е неосъзнато и нямаме достъп до него. Интуицията е вид възприятие, което всъщност не получаваме от сетивата, а по-скоро посредством несъзнаваното. Имаме впечатлението, че е паднало от небето (на нем.ез. – хрумване), т.е. нещо което ти „пада” в главата от „никъде”, нещо като откровение”, [38]. „Когато съдбата реши да демонстрира своята сила и мощ, тя избира за свой представител онзи, който не само притежава достатъчно качества и дух за реализация в съответната област, но и способността да оцени добрия шанс, който му е бил предоставен. Същото и когато реши да разруши, и изтрие от лицето на Земята цели държави – има грижата да постави начело на тези държави такива хора, които ще имат личен принос за тази разруха. Няма по-добър пример за човек, когото съдбата използува заради „качествата му да разбие и унищожи” едно мащабно начинание (става дума за М.С.Горбачов), и обратно – помага с градивни сили, (става дума за У.Чърчил): „Стана ми безпощадно ясно, че не притежавам умствени качества и сили, които могат да ме спасят от враговете ми. Дадох си сметка, че без помощта на висшата сила, която подрежда вечния низ от причини и следствия далеч по-често отколкото сме склонни да признаем, аз никога нямаше да успея”, [39].

За вярата, Учителя Дънов казва: „съществата, колкото и малки да са, от микроскопичните до най-висшите, всички имат вяра. Трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствувате в даден момент. Мозъкът е като земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е слънцето, земята ражда. Човешкият дух е човешкото слънце, което грее върху човешкия мозък, поражда мисли. Всяко същество мисли ! Волът също мисли! Змията, мухата – всички мислят на по своему. Мидата от пясъче създава бисер! При това: без крака, без ръце, без човешки мозък! Има обаче закон, ограничаващ нашата деятелност: само по известно направление и в него само можем да сторим всичко, но встрани – НЕ ”!, [40].

Образно казано, външен свят, вътрешен свят и хибридът имагинерност може би образуват свята троица.



1.7. Р А З М И Ш Л Е Н И Я
В нашата кръв има постоянно един приток на

електричество от космоса; електричеството е

една от формите на светлината, а светлината

е един импулс на Първичната причина в света” [19].

(Дънов Учителя)


  • Имагинерността съществува. Тя е математичен факт, изразен с комплексното число.

  • Физичен факт ли е имагинерността? Кой е физичният агент на мисленето, моделирането на нещата в ума, защото преди да станат физични нещата те са имагинерни, въображаеми?

  • Геометричен образ на имагинерността е комплексното представяне с вектори. С избран мащаб имагинерността става измеряема, както при векторно, така и при повърхностно представяне.

  • Имагинерната съставна е импулсна, енергийна, подтикваща въздействуваща. Без нея реалната, материалната е мъртва, неподвижна съставна. Човек без импулс в мисленето остава бездействен, неактивен, ленив.

  • Ако човек не изгради модел на нещо в главата си, това нещо остава неизработено, докато човекът си каже: „А-ха, сетих се как трябва да го направя!”. Може да не е най-отличната изработка, но ще я направи, макар и посредствена.

  • По К. Маркс разликата между пчелата и Човека при построяването на шестограма в пчелната восъчна пита се състои в това, че човек моделира изработката първо в главата, мислите, въображението си!

  • По материалистичната парадигма за горното означава ли това, че у пчелата липсва имагинерна съставна? Как всъщност пчелата действува? Дали тя има имагинерна съставна под някаква форма, каква е тази форма?

  • Известно е, че пчелите при събиране на прашец летят на разстояние до ~12km и се връщат в своя кошер (не в чужд!), за да го „разтоварят”. Може би същото „устройство” на координация на полета им помага и при изграждане на питата?

  • Изобщо, цялата организация на пчелното семейство е загадъчна. Всичко се работи по график, план, с йерархия на изпълняването на нещата. Може ли да няма имагинерна съставна?

  • Пчелите имат свой „език на жужене”, начин на регулиране маха на крилцата, усет за температура и за нейното регулиране чрез вентилиране на кошера или затопляне с крилцата и телцата си!

  • Пчелите имат способ за пространствено ориентиране, нещо подобно на компас, за да спазват посоката на летенето си. А кой им задава маршрута?

  • Стигаме до извода, че пчелата има не само имагинерна съставна, но и интелект за мислене на процеси; има ли мозък пчелата? В тялото й ли е, или някъде извън тялото?

  • Като че ли стигаме до „ключа” на цялата магия! Стигаме до световния, всеобщия, космическия разум, ноосферата, с който сме свързани всички същества, микро- и макро-обекти (вещества и процеси)!

  • Хипотезата е, че всичко във всеобщото полево пространство е взаимосвързано и трепти в ритъм, като всеки има своя резонансна честота на колебание, всичко във Вселената е в синхронизъм!

  • Но, какво да разбираме под Световен разум? Може ли да се мисли с нещо друго, освен с мозък? Необичаен въпрос, защото нашата логика е свързана с факта, че се мисли с мозък, а алтернатива не ни е известна. Има ли друга мислеща възможност?

  • Провокация: Ами ако и мозъка не мисли, а само транслира нечии решения? Както например, компютъра транслира решение, получено по програмата, която човека е вложил в неговия процесор! Тогава? Излиза, че нашите мозъци са само елементи за транслация на решения от някой световен процесор.

  • Възможно ли е, подобно на пчелното семейство, на отлитащото на Юг/Север щъркелово ято, или на пасажите от риби, преминаващи хиляди километри в световния океан, човечеството да мисли колективно, да действува в синхронизъм?

  • Тогава възниква въпроса за войните, защо се случват? Може би те са коректор на някакви отклонения от посланието на навигатора? Кой е навигатор на нашия живот?

  • А мравчето семейство, как се изкачва на 15-тия етаж да събере зрънцата захар, посипани върху козунака? Къде е нослето (детектора) на мравката? Каква е организацията на мравуняка?

  • Какъв е механизма на действие за построяване на мравуняци-гиганти в сравнение с размерите на мравката?

  • Каква ДНК-молекула действува за регулиране на растежа на мравката? Има ли интелект мравката, мисли ли?

  • Природата е жив организъм, в основата на който стои движещия се по орбита електрон. Течащите реки, изригващите вулкани, растящите дървета, цветята, моретата са все признаци на живот.



1.8. Х И П О Т Е З А Т А
И когато проникне една нова идея в главата ви,

не мислете, че е само у вас. Тя е проникнала в

хиляди глави, защото тя съществува като една

космична реалност, а не е продукт на вашия

мозък”, [19]

(Дънов Учителя)
Известно е, [41], че комплексното число Z се състои от реална Re (веществена, материална) и имагинерна Jm (невеществена, иматериална) части, т.е. Z = Re +iJm, където е мнима (имагинерна) единица, която може да се представи и във вида или i(-i)=(1).(-1)=-1 и в този вид олицетворява двойственото начало на природата, а именно: „мъжкото и женското”; „доброто и злото”; „светлина и мрак”; „кокошката и яйцето”; „ин-ян” – енергиите (по източното философско разбиране); „ден и нощ”; „живот и смърт” и т.н. Или, както казва Узунов Н., [42]: проявява се принципа на бинарния монизъм.

Известно е също, че реалната част Re=a, и имагинерната Jm=b са реални числа a и b, т.е. Z=a+b. Когато a=b=0, то Z=0+0i, и в този случай се казва, че нулата може да бъде както реална, така и имагинерна. Излиза, че в този случай съществува в точка с нулеви координати; наричам я точка на битийно (духовно) начало, [43]. Такава точка с нулеви координати представлява моментът на оплождане на яйцеклетката от сперматозоида, когато съществува само битийното начало (божественото вдъхване). Следователно, имагинерността трябва да се приема като божествено вдъхване (Душа) и нататъшно развитие в посока на времето, , а самото развитие – като комплексно въздействие на реалната и на имагинерната съставни, чиито координати a и b се формират както от наследствени условия, така и от условията на околната среда. Понятието Душа, както сполучливо се отбелязва в [44], „съществувало като религиозно понятие повече от две хилядолетия, в наши дни става научно понятие въпреки, че науката отрича това, което не се вижда. Душата е невидима, невеществена, но не е по-маловажна от веществената част на човека”.

За това, че съществуващата веществена (материална, реална) триумфирала през изминалия 20 век научна парадигма, понастоящем окончателно изчерпана е изписано много както от западни (Нобеловия лауреат Иля Пригожин, Изабел Стенжер…), така и от източни (Астафьева О.Н., Князева Е.Н., Егоров В.С…) мислители. Изписана е също необходимостта от нова парадигма, наричана различно- синергетична, информационна, нелинейна…Новото, по-различно, което се предлага с настоящата разработка [45] е вникването в невеществената (иматериална, имагинерна) жива и нежива страни на природни и техногенни макро- и микро-обекти (вещества и процеси). Досега, въздействието на имагинерността върху обектите (по силата на материалистичната парадигма) се пренебрегваше заради „необяснимото отсъствие” на физическа сила, която според Нобеловия лауреат Ричард Файнман „няма откъде да се вземе”. Имагинерността, обаче съществува, нейният математичен образ съществува (вж.началото) и особено изящно – в знаменитата формула на Леонард Ойлер и в загадъчното следствие от нея , [46]. Геометрично имагинерността може да се представи посредством вектора на имагинерната съставна в комплексната равнина.

От изложеното както и от размишленията по-горе се налага извода, че единствено с имагинерността може да се обяснят необяснимите, за сега неща. И още нещо – посредством признаване наличието на имагинерността се обяснява и цялостната форма на въздействие – комплексната. Значи, всичко в природата съществува, освен колебателно и синхронно, но и под силата на комплексното въздействие на реалната и на имагинерната съставни, взаимно допълващи, но не изключващи се сили. Никой не ни е дал правото да игнорираме тези съставни сили, както правехме досега с имагинерността. Как, обаче да отчетем имагинерността ?

Това може да се извърши [45] по графичен път като се построи ходографът на върха на вектора на сумарната на двете (реална, Re и имагинерна, Jm) съставни. Този ходограф може да се построи в определен мащаб и има характеристики: съставните (реален и имагинерен) ходографи, вектори и ъгъл между тях. Посредством площите на ходографите може да се изчислят съотношения, големини и други интересуващи ни характеристики. Но най-важното е, че може да се намери количествено (не само качествено) изражение на имагинерността и от там на комплексното въздействие.
На основание на изложеното се извежда следната хипотеза, [47]: В природата съществува имагинерна съставна, олицетворяваща обективни сили вън и независимо от нас, неосезаема НЕ от нашето ограничено познаване на света, а поради това, че стои в естеството (първоосновата) на нещата, неразкриваема пред нас вследствие на съществуването на ниво обективна неопределеност.

1.9. П О С Т У Л А Т Ъ Т
Природата сама по себе си е жива, разумна,

отзивчива и тя ще намери път да ни помогне.. Всичко е дадено от природата и трябва да се разпредели за всички”, [19].

(Дънов Учителя)
Постулатът гласи:
В природата действува принцип на комплексното въздействие, при което едновременно и неразделно действат реалната (веществена, материална), и имагинерната (невеществена, иматериална, въображаема), Jm съставни на догмата (мисъл = воля = действие) tgφ=Jm/Re; когато се променя догмата tgφ съставните Jm и се изменят, с което мигновено се изменя комплексното въздействие; съставните са ортогонални сили като водеща е имагинерната, следвана от реалната, посоката на действие и големината им може да се променят както едновременно, така и поотделно; не е ясно как протича изменението на догмата, този процес не се управлява от човека.
Постулатът се пояснява, но не се ограничава само със следния пример:

Стрелбата е универсален процес**[48] на случайно разпределение на попаденията, всяко от които спрямо центъра на мишената има радиус-вектор , имагинерна , реална съставни и догмат tgφ, и се подреждат в случайна последователност, образуваща верига на попаденията, която може да се представи с поредица от изрази , , , , …. , , които съединени последователно като отделни вектори , , представляват имагинерния, реалния и сумарния ходографи на стрелковия процес, и по този начин като се сравнят площите, и формата на ходографите може да се прецени количествено и качествено приноса на всяка от съставните Jm, Rе в развитието на стрелбата, фиг.2, [10].



а)

б)

в)

г)

д)

Фиг.2
Фиг. 2: а) Случайно разпределение на попаденията, Z , при стрелба;

б) Сигнал на разпределението на попаденията във времето;

в) Сумарен ходограф на стрелковия процес;

г) Ходограф на имагинерната, Jm - съставна;

д) Ходограф на реалната, Re - съставна.


1.10. З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Целият свят се прекланя пред мен, но аз се

прекланям пред Петър Дънов Учителя от

България”, [49].

(Алберт Айнщайн)
Имагинерност, това е усетът за подтикване, направляване, подсказване и извършване на определено действие при избиране на някакво решение. Понякога се случва веднага, но може да се появи известно време след възникване на потребността. Имагинерността действува навсякъде в природата, на животните, растенията, масивите, и на човека вероятно по информационен път; тя е въображение, което се явява от неизвестен източник. Предполагаем информационен път е този на електромагнитните вълни, солитоните (микровълни), фотоните (вълни\кванти), явлението вплитане…Предполагаем източник е всемирния разум, в чието море са потопени живите и неживи същества и обекти и посредством него общуват помежду си.

Явленията, в които може да се идентифицира действието на имагинерността са:



  • тези, които се подчиняват на волята на вероятността, като: различните видове игри, рисковите процеси, стрелбите, войните…

  • онези, които протичат с наличие на вътрешно триене, като: еластичност, напрегнатост, диелектрична проницаемост…

  • също, навигационните процеси на дълги разстояния у птиците, пчелите, рибните пасажи…

  • съновиденията, интуицията, стохастиката (гадателството) и други пси-процеси тангират в голяма степен до имагинерността.

Имагинерността не се усеща физически, но действува психически неумолимо, неотклонно и неуправляемо от обекта на нейното действие. Имагинерността е другата страна на реалността в процеса на бинарен монизъм: кокошка-яйце; тяло-душа; ин-ян енергиите (в светлината на източните философии); ези-тура;..
Дефиниция: Онова нещо, което е въображаемо, но кара животното и човека да извърши някакво действие в определено време, в определена насока и за даден интервал, при което обекта на въздействие не може да се противопостави, заради непреодолимо препятствие или заради краткото време на действието, че дори не може да го осъзнае, е имагинерност.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница