Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези
Изтегляне 7.99 Mb.
|
| това е човекът!
ЩАСТИЕ - ВИЖ И БОГ 34.03.11н сло ПНС98:035 ЩАСТЛИВИ И НЕЩАСТНИ - ВИЖ И СЛОВО БОЖИЕ 34.03.11н сло ПНС98:024 БО 34.03.18н стз ПНС98:042 „Бо“ е тон на „до“-то - само на „до“ му турям „бо“. КОМЕНТАР: Какво означава това, в беседата не е обяс-нено. Невъзможно е да гадаем, но мисълта там продължава неочак-вано с темата за бòя, за бокса между някои спорещи философи... Да-ли има връзка - неизвестно. Често по време на беседа Учителят ви-жда какво се е случило с някого от присъстващите, поглежда го в очите и му говори, а също и непрестанно отговаря на мисловни въ-проси. Именно затова Той не изнася проповеди, а води задушевни, ин-тимни беседи с душите край Него - включително и с невидимите. Много прекъсвания на основната тема или недовършвания на мисъл-та се дължат именно на това. И все пак, ние се възхищаваме на ге-ниалния начин, по който Той сглобява в единно Слово тези телепа-тични диалози с най-важното, което е планирал да говори и което тече и като импровизация, при това в свръхсъзнателен синхрон с ко-смическия, астрологическия момент. Та в случая не е сигурно дали неизвестната за нас думичка или сричка "бо" прави някаква връзка между тона "до" и... боксовите прения на философите... Най-малко-то, това може да е един от феномените на Словото - да прескача на различни теми и примери по асоциация, често с хумористичен от-тенък. Днес има силова аеробика "тае-бо", като втората част на названието й произлиза от бокса. Класическото бойно изкуство е "таекуон-до" - пак става дума за удар. Явно, тия два слога са сродни. Възможна е една далечна логика за това, защо Учителят бил турял "бо" само към тона "до" (ако въобще е вярна стенограмата или де-шифровката...). Този тон е активен, силов, с червена вибрация. В предишния абзац на беседата става дума точно за този цвят като израз на здравето, а после веднага се говори, че "до" е най-силният лечебен тон. Фонетически, "б" е най-силната експлозивна съгласна; при това тя е и лабиална, "устнена". Само три звука се артикулират с допиране на устните - "б", "м" и "п". Тогава се прави контакт съ-ответно с Бога, Майката Божия и Природата. Само при тях става затваряне на "губернатора" - главния енергиен меридиан в човеш-кото тяло според китайците, който при недопрени устни е отво-рен и не генерира енергия, не твори, а само почива или обработва. А когато се затворят едновременно два меридиана чрез устните или по един друг начин при сакралната среща на двата полюса, става сливане на душите или зачеване. Това е пряк контакт с Бога и съз-дателски акт с лично Негово присъствие и действие. В такъв момент, казва Учителят, цялата вселена спира за миг работата си, за да се наслади на този творчески акт в Битието и безброй същес-тва да вземат участие в него. Ясновидците виждат, че тогава се явява Космическият Огън и се подпалва и извиква монада от лоното на Отца - извършва се огнение. Бог-Отец е ален по цвят (тази дума има връзка с Аллах или Аллаа, Еллаа). Именно затова Словото твър-ди, че Създателят, Творецът или Бог-Отец се проявява в червения цвят. Поне на български, на славянски, сигурно не е случайно, че Съз-дателят се нарича точно "Бог". А Словото твърди, че като Начало на нещата, Той създава Битието с тона "до" и живее най-силно в Космичния Огън, а биологически - в сърцето и кръвта на същества-та. Тоест, сърцето и кръвта ни са сам Бог и лично Бог в нас, в Сво-ята най-голяма психологическа и анатомическа концентрация. Инак Той е навсякъде, но в други състояния. Затова се казва и даже меди-цината го доказва, че Бог е Любов - не Му ли дадем да обича, уми-раме. Не случайно Учителят казва, че не е видял нито едно същес-тво в цялата история на Битието, което да е спряло сърдечен им-пулс и да не е се е разболяло, остаряло и умряло. // С червена вибра-ция са и думите бодрост, бозая, бода, божур, болгар, болка, бомба, бор, борба, бос, босилек, бохем и др. В беседите се изтъква и опас-ността от червеното, когато произхожда от ада, от заразения ас-трал. Това е насилието и похотта. Похот не е силното божествено желание на органите и клетките, създадени от Бога, а желанието да притежаваме някого само за себе си. Чистота и девственост не е това, което разбират религиозните, а изпълнение на волята Божия. Волята не е силов момент, макар че има и такъв аспект, а синоним на "желание" - в някои езици даже чисто лингвистически. Чудесата на волята в човешката култура са родени не от насилване на себе си, а от страстно желание. Страстта е божествена и за това има де-сетки изказвания в Словото на Учителя, в противоположност на ня-кои остарели мнения. Има тъмночервена, животинска и пагубна страст, но във висшите си октави аленото е сам Бог. Психологиче-ски, това е наистина Желанието; астрофизически - Желязото в центъра на всяка звезда. Нали повечето съединения на желязото съ-здават червеното в природата, на първо място кръвта? Защо е тъй силна и свещена Христовата кръв? Защо нейните носители са съхранили в сърцето си - Чашата на Граал - чистотата на божественото желание? Това е желанието за създателство, творчество, свобода, обич и любов. Защо предателите, инквизици-ите на всички временна принизяват или преследват именно това? // Бозаенето и ходенето и бос и гол в райските светове също за-тварят "губернатора" и генерират безсмъртие и божествена енер-гия. Това става, само когато съществата са по полярни двойки и се обичат беззаветно - докато изпълняват Първата заповед на Бога. Тя е изказана преди 10-те Заповеди, някои от които са съмнителни. По-късно Бог изяснява истинските Заповеди и обяснява, че любовта никога не отпада и не търси своето си: белегът на съществата с монада, с искра от Бога - носителите на Христовата кръв. В едни от най-върховните степени на Въплъщението - на кондензацията на Абсолюта в материята или на Словото в плът - Бог се проявява като "Господ" или като Учител и Архат. В някои от въплъщенията Си, Главният Архат или Мировият Учител е Девственик ("Кумàра") и ние вярваме, че като Христос и в някои други Свои инкарнации Той наистина не са се докосвал до жена като мъж, въпреки някои други мнения. В Акаша обаче има документални филми, в Които Той се про-явява като Рама, Кришна или Зороастър и затова е имал и любими жени, и съпруги, и деца. Ако не беше вярно, Той не би казал сега: "Ед-но време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отка-зах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня за-дължението си както трябва" (30.10.19н олс УЗР49:139). По ната-тък Той все пак съветва последователите си в крайна сметка да се откажат като Него от всички тия ефимерни роли, колкото и съ-вестно да са ги изпълнявали. Това, което може да се допълни тук на тази тема, е че претендентите да са постигнали божествената самодостатъчност и да я пропагандират като панацея трябва да приличат и външно на тия, от които са я наследили. Не че няма обертонове, индивидуални нюанси, но има френологични и физиогно-мически, телесни белези на съществата с Христова монада и съот-ветно на всяко друго семе от друг баща. Именно в този смисъл бесе-дите ни съветват: "Когато някой ти говори нещо, виж го как из-глежда". Има много тръби Божии под камуфлаж, но "добрият ат и под чула се познава". В този смисъл, продължителите на едно Слово, на едно Дело, на едно Учение трябва да имат в някаква степен и вън-шно подобие на създателя им и да не пропагандират идеи, коренно противоречащи на основни положения в оригинала. Не отчитайки това, лековерните през вековете са се повличали масово по имитан-ти, водени от духовете, а не от Духа, както и от собствената си мания за учителство и непогрешимост. Видът им не е поставял ав-торитета им под въпрос. // Не е тук мястото да се разширява те-мата за езотерическата фонетика, но въпросът за артикулацията на гласните и съгласните е крайно интересен. Гласните са първа-та, мъжката страна на Божественото, Което чрез тях твори и се изявява индивидуално, неограничено и свободно. Съгласните обаче са препятствията по пътя на свободната звукова струя и представ-ляват втората, женската, колективната страна на Божестве-ното: съединяването на противоположностите, възвръщането в Бога чрез сглобяване на пъзела. При индивидуалистите такова нещо е невъзможно: те изявяват само себе си и са слепи за про-тивоположното, безответни, или се борят с него, искат да го ели-минират. При еврейския народ, чиято азбука е само от съгласни, се наблюдава едно най-плътно социално сцепление, една жажда и го-товност за колективен живот и племенна съпричастност в най-ви-сока степен, но и унищожаване на различния, на яркия индивид. За-това юдеите-гении процъфтяват предимно сред други народи. Това важи и за българите, но при нас има специфика - и в плюс, и в минус. В сравнение с минусите на старозаветните, истинският българин има уникални добродетели - това е отразено в беседата "Израил и българин". Обаче лошият българин с дебелия череп не може да се сравни по никой начин с божествения юдей, който има много тънка фонтанела и пряк контакт с Бога, едно прекрасно и мощно колекти-вно чувство и импулс за безкористна взаимопомощ. Лошият юдей е продавач, неразвитият българин зачита само своето мнение, не под-крепя Божественото в други, гони само своето дело. В плюс, това е спомогнало да оцелеем етнически през вековете, за разлика от мно-го народи, които са се претопили. // Всеки чифт противоположни артикулационни елементи в устата - точно на 180 градуса един към друг - се съгласяват да се съединят и по този начин да превър-нат звука в реч. Песните на птиците и звуците на животните съ-що са реч, но те са почти винаги "магнетофонни" записи - някакви древни послания, кодове, откровения, формули, пароли. Тепърва има- да ги разчитаме. В човека речта се превръща в Слово. От гледна точка на този втори аспект на Божественото, всички същества, които не са съгласни да се съединяват по противоположности и да служат на Бога по този начин, са безсловесни, невменяеми. Най-сил-ни съединения се получават при експлозивните съгласни. Лабиал-ните "б", "м" и "п" са любовта между горната и долната устна (а това са цели светове!), "т" и "д" - между върха на езика и твърдото небце; "г" и "к" - между задната част на езика и мекото небце. Че съ-гласните са "съгласни", т.е. съгласили са се за съединение и допир с противоположното - това не е само игра на думи или някакво съвпа-дение. Колко важно и интересно е да се анализира кои противополож-ни светове се съединяват или приближават при артикулацията на всяка съгласна! // От своя страна, тонът "до" също има интересни характеристики. Произходът му е от латинската дума Dominus (Господ), а научни изследвания доказват, че при слушане или пеене на "до" възниква асоциация с червения цвят - не само субективна, но това може и да се снима. По подобен начин могат да се разгледат имената и цветовете на другите ноти в гамата. Който си е взел изпита по история на музиката, знае кои са ги кръстили така и на какво основание (един средновековен химн11), но кабалистът открива и точните им езотерични съответствия. Знае защо "Ре" предизви-ква магичен резонанс дори между индивидите с най-оранжево и най-сигнално облекло, защото искат всички да ги виждат отдалече; "Ми" - полет през слънчогледите (гениите) към Слънцето; защо "Фа" ни прави грижовни служители по зелените пасища и при бистрите по-тоци - без бизнеси, хонорари, продажби и заплати. Защо по тази при-чина "Сол" ни връща напълно свободни в сините небеса на Истината; а "Ла" (устните) ни носи за награда сладостта на живота. Пак тези "лабиални" през розови очила, но този път истински и този път завинаги, защото сме срещнали някого, който от пръв поглед раз-познава сродните души, знае истината за нас, истината за любов-та и истината за истината - и истините ни се съвпадат... Имаме красиви малки различия, но те предизвикват блаженство, а не ос-три болки в сърцето, поучения, назидания и спор. Понеже този човек има душа и Някой вече му е обяснил, че истина е само това, което се изяснява и изявява чрез благост ("Благост и истина", 18 април 1937). Чрез "Ла"-то векове наред сме пели с надежда "Аз във живота ще благувам" - и надеждата ни се осъществява. Чрез този божест-вен тон разпознаваме душите, които имат свойството да обожа-ват и уважават, а не да унижават - които са слепи или се правят гениално на слепи за недостатъците. Те не съсипват своето собст-вено щастие, защото предизвикват любов, а не бягство - защото жаждата им за любов е по-силна от злото в тях и гордостта им - от жаждата за назидаване. Кабалистът знае и защо накрая тонът "Си" (Sanctus Ioannus) ни свързва виолетово с Ученика, за да попаднем при Учителя; и чрез него - отново в сърцето на "До"-то (Domine), но всеки път на все по-горна и по-горна октава. ВЛАДИКА 1 34.03.18н стз ПНС98:046 Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насет-не да се промени твоя живот. ВОЛЯ БОЖИЯ НА34.03.18н стз ПНС98:056 Сега ти си здрав. Изпълнявай волята Божия и всякога ще ти бъде добре - ще успяваш и ти, и домът ти, и децата ти. Каквото вър-шиш, ще се благослови. ГРЕХОВЕ 34.03.18н стз ПНС98:043 Тежи Земята, грешна е - толкова много грехове имат хората! Тя е добила своята тежест от греховете на хората. Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си. ГРЯХ 3 34.03.18н стз ПНС98:045 Питате защо Бог е допуснал греха, когато е направил света. - Грехът - това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобо-да. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от гре-ха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. ГРЯХ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 34.03.18н стз ПНС98:041 Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятства на човешкия ум; всяко нещо, което препятства на човешкото сърце, което парализира волята, се нарича "грях". ДО (ТОН) 34.03.18н стз ПНС98:042 „Бо“ е тон на „до“-то - само на „до“ му турям „бо“. КОМЕНТАР: Какво означава това, в беседата не е обяснено (виж продъжението на коментара към тема БО) ДОБРО 2 34.03.18н стз ПНС98:045 Ако не знаеш доброто как да го на-правиш, по-голямо робство от това няма. ДОБРО 3 34.03.18н стз ПНС98:045 По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. ДОБРО И ЗЛО 3 34.03.18н стз ПНС98:045 Някои поддържат, че светът е създаден от злото, а доброто е влязло после. Какво ще кажете на това? Злото е една творческа сила, която е създала всичко. То обаче може да се моделира. Злото в света е една инертна материя. Кое е доброто? - До-бро-то е разумното, а злото е материята, от която те-пър-ва се създава нашият живот. Следователно, ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неоргани-зирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с неорга-низирани постъпки. Вследствие на това, влиза доброто. Ние сме работници - трябва да организираме всичко то-ва. Злото е една основа. Но от всичкото това зло, ако ние се справим, ще се яви доброто в света. Така че, ние сме в един преходен момент. Питаме защо съществува злото в света. - То е една възможност, за да се яви до-брото. Защото, ако злото не съществуваше като мате-рия, която трябва облагородим, ние нямаше да имаме ка-кво да работим. Сега има какво да работим. ДЯВОЛЪТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, СТРАТЕГИЯ И ДОСТОЙНСТВА 34.03.18н стз ПНС98:045-046 И като осъждаме дявола, че той е виновен за всичко, той с право казва: „Защо ме осъждате, та всички прегрешения туряте на мене? Аз съм длъжен да ги измислям и да ви ги предлагам, за да се види кой ги приема". Отишъл при един философ и му казал: „Всичка-та ви философия, която харесвате, наистина аз я създа-дох.“ Отишъл при една майка, при един баща, свещеник, владика, държавник, и казал: „Защо ме осъждате? Ако не бях аз, нямаше да имате всичко това. Вижте какви "доб-рини" съм ви създал!... Наистина, всичко туй, което це-ните, аз го създадох. Аз го създадох, но вие го харе-сва-те и избирате. Чрез мене Бог ви гледа акъла. Но за раз-лика от мене, вие не сте готови да се разкаете. Бъдете умни като мене! Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Да, може да съм на особено мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден напъ-лни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, ще се разкая, но засега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам! Поддържам само своята философия.“ - Тъй казва този голям "философ"... Сега вие питате: „За-що е дяволът в света?“ - За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, да ви израснат мустаци... КОМЕН-ТАР: Като си представим испанските мустачки от водевилите и физиономиите на героините, които примират по тях, можем да съ-образим кой е сценаристът на такъв вкус и такива чувства в чове-чеството... - Явно същият, за когото говори Мъдрецът, когато ни разкрива стратегията на Лукавия. // Но нека първо поговорим за дру-го. Тук трябва да се подчертае още веднъж, че индивидуалните реда-кции на беседите от всеки ученик в Специалния клас и по-горните, както и от тия в по-долните класове и даже редакциите на "оглаше-ните" са свободни домашни упражнения. Те в никой случай не са академично или мистично реставриране на оригинала - на беседата тъй, както я е произнесъл буквално Учителят. Академично въз-ста-новяване засега е невъзможно, тъй като стенограмите са недостъ-пни физически; казано ни е, че са унищожени. А и да има спасени някъ-де, всяка стенограма от отделния стенограф се различава от тия на останалите, по някой път драстично. Толкова е могъл да запи-ше всеки един стенограф, толкова е разбрал и могъл да дешифрира. Първото съзнателно или подсъзнателно изменяне, редактиране, протича индивидуално още при стенографирането ("Нещо не съм разбрал, такова нещо Учителят не може да каже..."). При дешифри-рането той прави втора редакция, опит да възстанови казаното: до-колкото може по памет, доколкото може - по логика. При все това, първичните машинописни дешифровки пак са с много избледнели места, с много нелогизми и пълни бърканици. Дори големи учени и умни хора в света се подиграват с основание на издадените беседи, цитирайки в печата и по телевизията пасажи от тях като "пълни глупости" и "бръщолевения на шизофреник". Уви, умът им не може да иде по-горе, понеже приписват текстовете на Учителя, а не на сте-нографите и редакторите. Като се добави и това, че ни ги дадоха след десетки години гниене по пещери, мазета и тавани и затова бяха в окаяно състояние, някъде избледнели напълно, някъде с ли-п-сващи страници, на много места със задрасквания и ръкописни до-пълнения не само от един самодеец, картината става още по-печал-на. Като повторим, че версията на всеки стенограф е различна, т.е. съответният машинописен вариант, надеждата ни за приближаване към оригиналното Слово става още по-малка. Този проблем (макар и при още пресни машинописи) е възникнал остро още докато Учите-лят е бил телесно на Земята до 27 декември 1944 г. // Тоест, докато е бил видим за обикновените хора, понеже Той никога не напуска Зе-мята и което и да е кътче от вселената - не само духовно и физиче-ски, но и телесно. Има съществена разлика между "телесно" и "физи-ческо". Вещественото Му тяло е безсмъртно и съвършено като дру-гите, но в известни случаи го оставя "на гардероб" в четвъртото измерение в един особен восъчен вид, и там винаги има "катинар" и пазители. Има го и само като програма, като формула - за всеки слу-чай. Когато потрябва, Той се материализира или се "размразява" за секунди и тръгва по земята да се срещне с някого, който трябва да получи Второто Посвещение - да Го докосне или да бъде докоснат от Бога лично, телесно, триизмерно. Но физически Той е напълно жив и свободен в етерния си вид и затова никога не ни е напускал. При всеки наш разговор, при всяка наша обща или лична постъпка, при всяка наша мисъл и всяко чувство и вдъхновение, радост, подвиг или всяка простъпка Той е неизменно с нас не само духо-вно, но и физически. Телесно значи веществено. Обаче полево Той живее физически в етера, с етерното Си тяло - оригиналът на телесното Тъй като е Миров Учител, т.е. Бог на небето и Господ на земята, във физическата вселена, Той не само присъства едно-временно навсякъде, но е и край нас като Човек. Пак невидим, но кло-нирано - размножен физически. Именно затова много очевидци Го виждат едновременно на много места по Земята и в Космоса и до днес - не само докато е бил официално "Петър Дънов". Това не са "опредметени фантазии от добро желание". // Едновременно с това, Бог живее специфично и във всеки от нас поотделно, доколкото сме именно Негови създания - доколкото имаме оригинална монада от Бога. И все пак монадите имат много разновидности. Те биват раз-лични не само индивидуално, но и групово: по ипостаси, по класове, по йерархии. Различие по ипостаси означава различен произход спо-ред това, от кое лице на Бога сме създадени: от Абсолютния, от Благия Дух, от Отца, от Мировата Душа, от Духа Божий, От Вечния Дух, от Христос, от Универсалния Дух (Учителя) и т.н. Така че не сме само "искри Божии" - има и "океани Божии", "тъмнинкѝ Божии", "дзифтчета Божии" и "прахулинки Божии"; "пламъчета Божии", "ро--синки Божии", "дихания Божии", "мехурчета Божии", "кристалчета Бо-жии", "зрънца Божии", "пепелинки Божии" и пр. - много са. Дори "саж-дите" са Божии, въпреки че са в гърдите на проверителите и тре-ньорите ни от Ремонтното Битие - няма нищо извън Бога. Това не са същества, но същности, които са се пожертвали на най-дълбоко ниво - да живеят без любов, да живеят за себе си или само за пред-почитанията си и собствената си воля, собствената си изява, за собствената си истина; да могат да бъдат студени, да могат да бъдат лоши, да искат да правят впечатление или да нараняват; да назидават, да поучават и манипулират другите. Ролята им е на "официални опоненти": Бог е допуснал в тях най-грозното и най-от-вратителното: способността за апострофиране. Нещата са много сложни, тъй като тази зловеща способност я имат и безсмъртни същества от типа на девите, човекорептилиите, човекоскорпиони-те, херувимите, някои архангели и алохимите. Те също са се пожер-твали предано за Бога, тъй като са се съгласили да могат да бъдат остри. Бог разчита на тях особено много, понеже в тях няма тще-славие: не искат съществата да им се възхищават и да ги одо-бряват. Нещо повече - готови са да бъдат мразени и съществата да се страхуват от тях, да ги отбягват. Такъв е и Родителят им в избраната роля - ипостасът на Бога като "Дяволът". Това е най-сми-рената Същност и Същество, Лошият герой в Пиесата, любим рòден брат на Добрия герой Христос. И двамата са първородни Си-нове Божии и играят ролите си перфектно, партнират си съвър-ше-но. Щом някой помисли за себе си или за света, Христос го предава моментално на Брат Си; щом някой помисли за Бога или за ближния - Дяволът го предава моментално на Христа. При това и двамата знаят кристално що е "ближен" - същество, което ни помага или поне не ни пречи да разпознаваме Словото и да работим за него, да вървим към Бога свободно и да обичаме всички, да общуваме с всички. Ето защо никой не може да излъже Дявола или Брат му, че обича бли-жния си, когато обича всъщност себе си, манипулирайки и изнудвайки ближния със саможертви, поучения, изисквания, подаръци, изкушения или наказания; внедрявайки му чувство за дълг. // Има един абсолю-тен и неотменим закон на Битието: Каталог: 01-Bulgarian -> 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi 01-Bulgarian -> Багрина кларк новата земя – обител на радостта 01-Bulgarian -> Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве 01-Bulgarian -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 01-Bulgarian -> Изис и озирис 01-Bulgarian -> Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей? 01-Bulgarian -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 01-Bulgarian -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 01-Bulgarian -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Лекция тип 1к селектор 64 том "Живият Господ" София`1948, печатница " 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези Изтегляне 7.99 Mb. Сподели с приятели:
|