Издателско сдружение „Евразия Абагар, София/Плевен 1991 г.; ст

Будизъм, Учение на Гаутама Буда. става широко известно в Европа едва във втората половина на XIX век. Ницше се запоз­нава с него в 70-те—80-те години благодарение на трудовете на та­кива индолози като неговия училищен другар П. Дойсен, Кьопен, Олденбург. Европейското литературно-художествено бохемство в тези години усвоява будизма, някои близки на Ницше наричат себе си „будисти” (Л. Саломе например). Будизмът привлича Ницше с някои свои черти, като феноменализма в теория на познанието, от­рицанието на „Аза”, учението за превъплъщението и особено тезата за това, че животът е страдание. Европейската култура, смята Ницше, най-сетне е узряла за появата на такъв „по-чист” от християнството вариант на нихилизма. Но именно защото Ницше при­равнява будизма с последователния и честен нихилизъм, отричащ страданието, а заедно с това и самия живот, той противопоставя на будизма своя „жизнеутвърждаващ” мит за „вечното връщане” и учението за „волята за власт”. Ясно е, че Ницше разбира будиз­ма в духа на философията на Шопенхауер независимо от него­вата реална история.

42 Ressentiment - (фр. — злоба, злопаметност, бунт на чувст­вата) — едно от най-важните понятия в психологията на Ницше. Волята за власт може да се прояви не само като активна, но и като реактивна сила, тоест да се обърне срещу самата себе си. У слаби­те, губещи в открита борба, волята за власт се потиска, измества, става безсъзнателна, променя своите форми. Слабите подобно на лисицата от баснята на Лафонтен казват „Гроздето е зелено”; не­достъпното обявяват за неморално, недостойно, порочно. Силните биват осъждани от гледна точка на „висшите ценности”, каквито на практика са ценностите на слабите и неспособните; от нуждата те правят Добродетел. Типът човек, за когото според Ницше е най-характерен ressentiment, е свещеникът: говорейки непрекъснато за добродетели, на практика той се стреми към власт над по-висш тип хора. В ressentiment Ницше вижда главния източник на мо­рала.

43 Сократ - (470/469 - 399 г. пр. н. е.) — велик древногръцки фи­лософ, животът и идеите на който са познати главно от произве­денията на' неговите ученици Платон и Ксенофант, тъй като Сократ не е писал нищо, а е изнасял философски беседи по улиците и пло­щадите на Атина. Той бива обвинен в „безбожие” и осъден на смърт, Ницше смята Сокрят за гениален мислител, но вижда в него първия в историята на Европа декадент, нихилист. Рационализмът на Сократ, неговото учение за моралните ценности, теология, се разглеждат от Ницше като воля за отрицание на живота, проти­воположно на Дионисиевото, трагическото начало на живота. Имен­но Сократ противопоставя на потока на ставането надвремевото царство на идеите, „съблазнява” атинското юношество и преди всичко Платон. Ницше подчертава плебейския произход на Со­крат („canaille”), вижда в него иронията на тържеството на „де­мократичната” разсъдъчност по отношение на живота.

44 Казуистика - Ловкост, остроумност, извъртане при спор.

45 Libertinage – волност, свободомислие.

46 „Брахмани. .. Платон” — брахмани — висшата жреческа каста в Индия, Платон (428 или 427 — 348 или 347 г. пр. н. е.) — велик древногръцки философ идеалист. Критикувайки християнст­вото и „европейския будизъм”, Ницше вижда образеца на общест­веното устройство в кастовото общество на древна Индия. Отри­цателното отношение към Платоновия идеализъм не пречи на Ниц­ше да оцени високо политическото учение на Платон, в което об­ществото се разделя на три съсловия: мъдреци философи, войни и трудещи се (в по-късния диалог „Закони” става дума също и за роби). Това деление напълно съответствува на делението на июдо-арийците на касти: свещеници - брахмани, войни - кшатрии, свободни производители и търговци - вайши, роби - шудри. Ннцше противопо­ставя на християнството не само законите на Ману но също и езотеричната мъдрост на брахманите и Платоновия идеализъм, тъй като в тях не се отдава голямо значение на вярата;: въпросът за личното спасение в християнското значение на думата е лишен от какъвто и да е смисъл. Става дума не за задгробно възмездие за всички времена, а за закона на кармата и за освобождаване от веч­ния кръговрат на превъплъщенията (сансара, метемпсихоза). Ос­вобождаването се постига не с вяра, а с познание на истината, ма­кар че познанието предполага и редица етически изисквания.

47 Адонис и Афродита - Култове към Афродита, Дионис, Ницше пише за разпростра пилите се из цялата Римска империя култове към Великата майка (Афродита в религиозния еклектизъм от онова време се смесвала, с Изида, Кибела), умиращия и възкръсващия бог Адонис, заимствуван у гърците от финикийците и превърнат във възлюблен на Афродита. Култовете към Великата майка оказват определено влия­ние върху християнската почит към божията майка; култовете към Озирис, Адоннс и други умиращи и възкръсващи богове подготвят почвата за приемане на християнството от езичниците.

48 Ин 4:22

49 non plus ultra – крайна степен.

50 Християнството на Павел — св. Павел (прибл. 5 — 65 г. от н. е.) — „апостол на езичниците”. Роден е в Тарс, има римско гражданство. Едип от най-активните гонители на християните сред фарисеите. Преображението става но пътя към Дамаск, Савъл ста­ва Павел. След това проповядва християнството в различни райони на Римската империя, бива арестуван в Юдея и изпратен в Рим (като римски гражданин не е можело да бъде съден в Йерусалим). Според преданието той бива предаден на мъченическа смърт по време на гоненията на Нерон срещу христия­ните. За странствуванията па Павел се разказва в Деянията на апостолите, написана от ученика на Павел — евангелиста Лука. До нас са достигнали много послания на Павел, по-голямата част от конто със сигурност принадлежат именно на него. Влиянието на „апостола на езичниците” върху цялата следваща история на, християнството е огромно — основните положения на християнска­та теология се отнасят към неговите послания. За Ницше Павел е най-ненавистният персонаж в историята, който изопачава смисъла на учението и а Христос, приспособява го за „тълпата” на цялата. Римска империя, а после и за варварите. Противопоставяйки Хри­стос и Павел, Ницше изхожда от лютеранската интерпретация на посланията на апостола. В противопоставянето на Христос на цялото следващо християнство определено влияние вър­ху Ницше вероятно оказва и Л. Н. Толстой, чиято книга „Моята религия” е била позната на Ницше (във френски превод от 1885 г.). Толстой вижда ключа към цялото християнство в думите на Христос за несъпротнвление на злото чрез насилие, цялото късно хри­стиянство той смята за отклонило се от тази изначална заповед. Ницше говори за „несъпротивление на злото” като за „най-дълбокото слово на Евангелието” и в известен смисъл като за „ключ към него”.

51 Исай - библейски пророк. По традиция дейността на Исай се отнася към периода 740—701 г. пр. н. е., когато Асирия завла­дява Юдейското царство. Най-често на Исай се приписва Книгата на пророка Исай в Стария завет, но вероятно негови са само главите 1-12, 16-22, 28-32, в които става дума за политически­те реалности по онова време. Оттук и характеристиката, която му дава Ницше — „критик и сатирик на деня”.

52 in historicis – лат. – в делата на историята

53 Мойсей — в юдейската и християнската традиция първият пророк на Яхве и основател на неговата религия, законодател и политически вожд на евреите по време на изхода от Египет в Ханаан. На Синайската планина Мойсей получава десет заповеди от Яхве — забрани н заповеди, регулиращи взаимоотношенията меж­ду хората и бога и един с друг. Към тях се прибавят още н редица ритуални, морални и юридически предписания. Така нареченото Мойсеево Петокнижне включва в себе си първите книги на Библия­та: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

54 Residuum - опора

55 Щраус, Давид Фридрих (1808—1874) — немски теолог, пред­ставител на Тюбингенската школа. В книгата си „Животът на Иисус” (1835—1836) прилага „митологическата теория” при раз­глеждане на Евангелието. Всички свръхестествени събития в Новия завет са разглеждат като легенди („митове”). Тази творба оказват значително влияние върху младия Ницше. Късните трудове на Щраус обаче („Животът на Иисус, преработен за немския народ” и др.) предизвикват възмущението на Ницше, който съзира в тях опит да се създаде някаква „ерзацрелигия” /нем. ersatz – ерзац – непълноценен заместител, сурогат/. Още в ранните произведе­ния на Ницше (например в „Несвоевременни размишления”) той полемизира с Щраус, не приемайки между другото неговия нацио­нализъм и „прогресизъм”. Историческият оптимизъм на Щраус, вярващ в прогреса на човечеството благодарение на развитие па познанието, предизвиква резки възражения от страна иа Ницше.

56 in psychologicis – лат. – в психологическите дела.

57 Habitus – лат. състояние, навик.

58 Епикур (341—270 г. пр. н. е.)— древногръцки философ. Ха­рактеризирайки Епикур като „типичен декадент”, а неговото учение като „езическо учение за изкуплението”, Ницше има предвид етика­та на Епикур. В нея се твърди, че на човек по природа е присъщ стлемеж към удоволствие и избягване на страданията; „здравото тяло” и „безметежността на духа” се разбират като цел на щастли­вия живот. Според Епикур независимостта от външния свят, невъзмутимостта на духа (атараксията) се постигат по пътя на обучении и упражнения („аскеза”), но това не е умъртвяване на плътта, а благоразумие. „От благоразумието са произлезли всички добродете­ли: то учи, че не бива да се живее приятно, без да се живее разумно, нравствено и справедливо, и, обратно, не бива да се живее разумно, нравствено и справедлива, без да се живее приятно.” До­стигането на невъзмутимост изисква освободеност от всички грижи и тревоги, най-вече от страха от смъртта. Смъртта е безотносителна към нас: когато ние сме живи, нея я няма, когато нея я има, нас ни няма. Според Ницше нито Буда, нито Христос са учили за задгробното възмездие (за разлика от историческото християнство). В епикурейството Ницше вижда древногръцкия вариант на нихилиз­ма, най-чистия, мъдрия, лежащ отвъд всички религиозни обеща­ния за отвъдно възмездие.

59 Йоан Кръстител (или Йоан Предтеча) - според преданието той започва да проповядва за приближаващото идване на месията на бреговете на река Йордан, в 27 г. от н. е. той кръщава във во­дите на Йордан и самия Христос. Йоан бива обезглавен от цар Ирод Антипа (Мат. 14:1 — 12).

60 Proprium – лат. задължително свойство.

61 le grand maitre en ironie – фр. Велик майстор на иронията.

62 Еsprit – фр. Остър ум, остроумие.

63 Impèrieux – фр. властен

64 Самкхя – една от шестте ортодоксални, т. е. признаващи авторитета на Ведите, школи на древноинднйската философия. Самкхя признава съществуването на две начала: прикрити (мате­риална първопричина) и пуруша (букв. човек, дух, „Аз”). Материалното първоначало е активно, основа за съществуването на всич­ки реални обекти; духът е пасивен. Освобождаването от закона на кармата, т. е. кръговратът на раждането и смъртта, от страданията се постига чрез връщането към своето истинско „Аз”, чрез излиза­нето от материалния свят с неговите причинно-следствени връзки. Тази техника на освобождаване е разработена в друга школа — Йога.

65 Лао Дзъ - полулегендарен основател на древнокитайския даосизъм, комуто се приписва написването в VI в. пр. н. .е. на трак­тата „Дао Дъ Дзин”. Сравнявайки възгледите на Иисус с учението на Лао Дзъ, Ницше има предвид даосисткото учение за недействието, бездействието (у-вей), т. е. подчиняването на естествения ред, на „пътя” (дао) на всички неща, отсъствие на всякакви стре­межи, противоречащи на дао.

66 Характеристиката на Христос като „идиот” е изпусната в първите издания на „Антихрист” (цензура на сестрата — Е. Фьорстер - Ницше). Тази характеристика по мнението на много из­следователи произлиза от едноименния роман на Ф. М. Достоевски. Именно по асоциация с романа той употребява думата „идиот'” в писмата до Брандес и Стриндберг, а също в „Ницше срещу Ваг­нер”, във фрагментите, влезли във „Воля за власт”. За влиянието на романа свидетелствуват н сравненията на Евангелието със „све­та на руския роман” и съжаленията, че „близо до този най-интере­сен декадент не е живял някой Достоевски". Ннцше смята Достоев­ски за „единствения психолог”, от когото „поне нещо е научил”. Много изследователи са правили паралел между романите на До­стоевски и философските трудове на Ницше.

67 Амфитрион - „Не стои ли на прага на християнската „вяра" историята на Амфитриои?" В древногръцката митология Амфитрион е син на тиринтския цар Алцей, внук на Персей. Ницше има предвид най-разпространения и получил редица литературни преработки сю­жет: докато Амфитрион участвува във военни походи, Зевс прие­ма неговия образ, явява се на неговата жена Алкмена и от него Алкмена зачева Херакъл. Ницше иронично приравнява този сюжет жъм учението за непорочното зачатие и раждането на Христос.

68 Imperium Romanum – лат. Римската империя. Подземните култове imperium Romanum — разпространилите се в последните векове от съществуването на древния Рим различни източни религиозни учения, съперничещи с християнството и проправящи му път (митраизъм, култовете на Кибела, Адонис и др.)

69 Имало е само един християнин и той е умрял на кръста - Ср. оценката на Христос в „Така каза Заратустра”: „Наистина твърде рано е умрял този еврейн, когото почитат проповедниците на бавната смърт: и за мнозина това, че той е умрял толкова рано, сега стана съдбоносно. Той — този еврейн, едва бил познал сълзите и унинието на еврея заедно е ненавистта на добрите и праведните: тогава го обзела тъга по смъртта. Защо не остана той в пустинята и далеч от добрите и праведните! Може би той би се научил да живее и би се научил да обича земята и да обича смеха! Вярвайте ми, братя мои! Той умря твърде рано, той самият би се отрекъл от своето учение, ако беше достигнал моята възраст! Той би бил достатъчно благоразумен, за да се отрече! Но незрял е бил той. Незряло обича юношата и незряло не­навижда той човека и земята. Привързани и тежки са още крила­та и чувствата на неговия дух.”

70 Беседи на остров Наксос - Очевидно Ницше има предвид бракосъчетанието на Дионис и Ариадна (неговото стихотворение „Плачът на Ариадна”).

71 Canaille – фр. Тълпа, сган, простолюдие.

72„Ако Христос не е възкръснал, то. .. напразна е и вашата вяра." Ницше малко изменя текста от посланието па апостол Павел: „... ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата пропо­вед, празна е и вашата вяра,... ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви..." (Кор. 15:14, 17)

73 „Родина на Павел е столицата на стоичсското просвещение." Павел е роден не в Юдея, а в Тарс, където преобладава езическо­то население. Като юдей той има римско хражданство, познава гръцката култура. Много изследователи са правила паралел меж­ду християнството и римския стоицизъм.

74 Niaiserie – фр. простоватост

75 ultima ratio – лат. Крайно основание.

76 Марк. 9:47—48. Ницше погрешно посочва само 47. Геена - местност в близост до Йерусалим, споменавана в Библията, наричана също Долина на Еномовите синове или Еномова долина. Старият завет я описва като място, където отклонилите се от религията юдеи поставят „оброчища на Тофет“ и изгарят децата си.^[Иер. 7:31^] Според пророк Иеремия, Бог заплашва жителите на Йерусалим, че ще бъдат унищожени от враговете си, а долината на Еномовите синове ще започне да се нарича „долина за убиване“.^[Иер. 19:6^] В по-късните еврейски, християнски и мюсюлмански текстове Геена е мястото за вечно наказание на грешниците

77 Излъгал лъвът - По традиция евангелистът Марк се изобразява в образа на лъв (Лука — на агнец, Йоан — на орел, Матей — на човек).

78 I Кор.; 6:-2. Ницше подчертава „вас", докато в оригинала е подчертано „работи”

79 Тук Ницше изменя пунктуацията — „!” вместо „?”, подчер­тано е „ние” вместо „работи”: „Не знаете ли, че ангела ще съдим [ние], а колко повече житейски работи?“ Вероятно това не са случай­ни грешки — Ницше се стреми да покаже самомнението на Павел и на първите християни изобщо, поради което подчертава „вас” и „ние”, заменя въпросителния знак с възклицателен.

80 Петроний, Гай — римски писател от I г. от н. е., автор на „Сатирикон”. Като придворен на Нерон бива обвинен в участия а заговор и се самоубива в 66 г.

81 Борджия - Цезар Борджия (Чезаре Борджа) (около 1475—1507 г.) — син на папа Александър VI, станал епископ на 16 години, кардинал на 18, после снема от себе си духовния сан, от 1498 година е хер­цог на Валентино, от 1501 г. — херцог на Роман. Край на често­любивите замисли на Борджия слага смъртта на баща му (отро­вил се с приготвена за гости отрова). Той бива принуден да напусне Италия и умира в Навара. В идеализиран вид е изобразен от Макиавели; Ницше нееднократно се обръща към образа на Цезар Борджия, смята, че неосъществена възможност на Ренесанса е бил Цезар Борджия на папския престол, т. е. пълното разложение на християнството отвътре и пълното преобразявате на Европа.

82 deus qualem Paulus creavit, dei negation – лат. Бог, какъвто е сътворен от Павел, е отрицание на бога.

83 in praxi – лат. На практика.

84 Торá – евр. „Закон“, Петокнижие.

85 in majorem deihonorem – лат. За по-голяма прослава на бога.

86 folie circulaire – лат. Циркулярна психоза.

87 Rancune – фр. Мъст, злоба.

88 in hoc signo – лат. На този знак.

89 Superbia – лат. Високомерие, гордост.

90 Пиетизъм - (на нем. Pietismus; от лат. pietas – „благочестие“) е най-важното реформаторско движение в немското протестантство след реформацията, което е възникнало в Германия в края на 17 век.

91 Ефексис – гр. Настойчивост.

92 Карлайлизмът - Карлайл, Томас (1795—1881) — английски философ, писател, историк. Във философията на Карлайл се съдържат редица по­ложения, които се пресичат с ницшеанството: рязка критика на църквата и буржоазния свят, на ценностите на съвременната култу­ра, „култ към героите” в историята, извисяващи се над масата на „посредственостите”. Карлайл обаче всъщност идеализира корпо­ративната структура на феодалното общество (понякога тълкувано като социализъм); за Карлайл героите са висши слуги на човечеството, а не „господари на земята”, както е у Ницше, чийто „свръх­човек” принципно се разграничава от човека („човек е това, което трябва да се превъзмогне”, „човекът е въже, опънато между май­муната и свръхчовека“, и т. н.)

93 „Савонарола, Лютер, Русо, Робеспиер, Сен-Симон" — обеди­няването на тези различаващи се по своите възгледи мислители ие е случайно. Савонарола — критик не само на папската курия, но и на езическите мотиви в ренесансовата култура от XV в., бащата на Реформацията Лютер, Ж.-Ж. Русо със своето политическо уче­ние, подготвило Френската революция, и Робеспиер, въплътил това учение в живота — всички те са опоненти на Ницше като фанати­ци, поддържащи идеалите на морала, равенството, демокрацията.

94 Ману, Мохамед, Платон - Законите на Ману. Приписвана на легендарния първоосновател на индийската държавна система от закони; най-древният паметник на политико-правната мисъл на древна Индия, в който се определят задълженията и нормите на поведение на хората от раз­личните касти. Конфуций (около 551—419 г. до н. е.) — древнокитайски фи­лософ, основател на най-влиятелната школа в древнокитайската философия. Мохамед — основател на исляма. Платон — древногръцки фи­лософ. Тук Ницше подчертава общото, което се съдържа във всички тези религиозни, философски, правни учения („свещената лъжа”). Всички те, от друга страна, се противопоставят на християнството, тъй като съответствуват на неговите идеали за йерархически орга­низирано общество, в което управляват „избраните", „благородните”.

95 „...за избягване на блуд­ството нека всеки да има своя жена и всяка да има свой мъж..., защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват“ - В една фраза са съединени две разсъждения на апостол Павел за брака: „Но за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж” и „Но ако не се въздържат, нека се женят: защото по-добре е да се женят, откол­кото да се разпалват.” (I Кор. 7:2, 9 )

96 immaculate conception – лат. Непорочно зачатие.

97 in infinitum – лат. До безкрайност.

98 Pulchrum est paucorum hominum – лат. Красотата е работа на малцина.

99 Анархистът, християнинът... - Съзвучието между немските Сhrist и Аnarchist се разра­ботва във всички негови по-късни работи. Исторически подобно съ­поставяне изглежда недостоверно, ако се отчетат яростните изоблrчения на християнството от страна на анархистите, понякога в стил, сходен с този на Ницше. Например Бакуkин пише: „Ако бог е всичко, то реалният свят и човекът са нищо. Ако бог е истина, справедливост и безкраен живот, то човекът е лъжа, несправедли­вост и смърт. Ако бог е господар, то човекът е роб... Бог същест­вува, следователно човекът е роб.“ На свой ред църквата винаги е осъждала анархизма. Иисус Христос се тълкува от Ницше като анар­хист, но той самият подчертавал различието на цялото следващо християнство от Христос. Анархизмът и християнството според Ниц­ше имат много общо като рожби ressentiment, отмъстителната за­вист на слабите, като проявление на нихилизма. Оттук и римува­ните от Ницше „нихилист“ и „християнин“ (Nichilist und Christ).

100 imperium Romanumq aere perennius – лат. Римска империя, по-дълговечна от медта.

101 sub specie aeterni – лат. Под знака на вечността.

102 unio mystica – лат. Мистическо уединение.

103 Лукреций; Тит Лукреций Кар — римски поет от I в. пр. н. е., епикуреец по своите философски възгледи.

104 „Спасението е от юдеите“ - Ин. 4:22.

105 Митра - Култовете на Озирис, Великата майка на боговете, култът към Митра — източни религии, проникнали в Римската империя от Египет (Озирис), Сирия (Великата майка), Иран (Митра).

106 „Същността на „Дамаск”. В Деяния на апостолите и в пос­ланието на апостол Павел се съдържа историята за превръщането на гонителя па християните Савъл в „апостола на езичниците” Павел; по пътя за Дамаск го „озарява” божествена светлина, той чу­ва гласа па Христос, който му казва: „Савъл, Савъл! Защо ме го­ниш?”, и му заповядва да иде в Дамаск, където слепият проглежда и става апостол (Деян. гл. 9).

107 Св. Августин — Аврелий Августин (354—430 г.) светец на ка­толическата църква, „блажен” в православната, християнски богослов и философ, най-видният представител на латинската патристика, безусловен авторитет по въпросите на религията и филосо­фията за католическата църква.

108 Мавританската култура в Испания - В резултат на завоюването на по-голямата част от Пиринейския полу­остров от арабите в VII век в Испания се появява блестяща араб­ска култура, просъществувала до края па XV век, когато завършва Реконквистата — обратното завоюване на целия полуостров от християни — испанци и португалци. Ницше има предвид европей­ското рицарство, взело активно, участие в Реконквистата.

109 швейцарската гвардия на църквата - Още от XV век наем­ните войски на всички европейски държави се състояли предимно от швейцарци. Ницше има предвид, че немските рицари били наемници на църквата.

110 Фридрих II Хохенщауфен (1194—1250 г.) - император на „Све­щената Римска империя”, крал на Сицилия. По време на кръстоносните походи се запознава с ислямската култура и донася много от нея; намира се във враждебни отношения с папския престол, отличава се със свободомислие — на него се приписва трактатът „За тримата лъжци”, т. е. юдаизъм, християнство и ислям.

111 peccatum originale – лат. Първороден грях

112 Rancunes – негодувание, злоба, озлобление, възмущение.

113 Humanitas - латински термин, имащ две основни значения.. В значението му „човешка природа”, „човешко достойнство”, „чевеколюбие” той е източник на новоевропейското понятие „хума­низъм”. В другото му значение — „образованост”, „духовна култура”, „изтънченост на вкуса”, „изисканост на речта” — той пораж­да нашите „хуманитарни науки” („хуманитаристът” не е непременно „хуманист”). Ницше използува многозначността на термина, показ­вайки „безкултурието” на християнството и неговата „античовечност”.

114 dies nefactus – лат. Проклет ден.

115 Бележките са на А. М. Руткевич.

Каталог: textove
textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
textove -> Платон „апология”
textove -> Nikolai Maistorov
textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България
textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria
textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946
textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България
textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets
textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби
textove -> Христо Кърджилов