Издателско сдружение „Евразия Абагар, София/Плевен 1991 г.; ст

1 Заратустра (Заратуштра, Зороастър) — става дума не за реформатора яа иранската религия (предполага се, че е живял през VII — пър­вата половина на VI в. пр. н. е,), създал дуалистическото учение за вечната борба на доброто и злото начало (Ахура Мазда и Анхра-Майшо), за героя на книгата на Ницше „Така каза Заратустра”, т. е. за пророка на „вечното връщане” и „свръхчовека”, „унищожителя на скрижалите” на всички съществуващи морални цен­ности.

2 Да съществуваш в лабиринт — в античната митология — построено от Дедал по заповед на цар Минос съоръжение със сложен и объркан план, в конто бил скрит от очите на смъртоносните чудовища човекобикът Минотавър. Той бива убит от героя Тезей, който след това се из­мъква от Лабиринта с помощта на „нишката на Ариадна”. В мно­го от произведенията на Ницше се срещат свързани един с друг образите на Лабиринта, Тезей, Ариадна и Дионис, които се оженва за Ариадна, след като тя бива оставена от Тезей на остров Наксос. Тези образи се използуват от Ницше за символично предаване на главните идеи от неговото учение (Тезей — „висшият човек", не изпълняващ своето предназначение; „свръхчовекът” като рож­ба на брака на Дионис и Ариадна и т. н.). В същото време те съ­държат за Ницше и личен смисъл. Така Ариадна се асоциира с Козима Вагнер, своите последни — вече полубезумни — писма той подписва „Дионис”.

3 Седемкратен опит по самотност - опит за седем самоти — преосмислен от Ницше образ от Апокалипсиса — „Когато сне седмия печат, настана тишина на небето...” (Откр. 8:1) Както агнецът снема от книгата на Откровението всичките седем печата, така и Заратустра, снел шест от тях, се готви в самота да снеме и послед­ния седми печат. Поетична разработка на дадения образ е направена в стихотворението на Ницше „Знаците на огъня”.

4 Хиперборейци - Хипербореи — митичен карод, живял във вълшебна страна в далечния Север, отвъд пределите на царството па северния вятър -Борей (оттук и названието). Хипербореите живеят сред светлината на вечния ден, в блаженство, не познавайки нито болести, нито смърт, прекарвайки своя живот в песнопення и танци сред свеще­ните полета и гори. Това е царството на Аполон, в което той пре­карва зимните месеци. В късните произведения на Ницше вече липсва предишното противопоставяне на Аполоповото и Дионисиевото начало; сега с името на Дионис се назовава светоусещането, включващо и двете начала. Идеализираната архаична Гърция се противопоставя на християнството.

5 „Съвременният” човек - Гневните разобличения на Ницше са на­сочени срещу цялата съвременност, раждаща „последния човек”: „най-презреният човек, който вече няма да може да презира себе си”, който всичко превръща в нещо дребно, живее с „нищожните удоволствия” на стадно животно. Съвременниците са жители на „страните на културата”, които са заимствували от всички народи, и епохи разнородни идеали и ценности. „Всички времена н всички народи, разноцветни, гледат изпод вашата обвивка: всички обичаи и вярвания говорят безразборно във вашите жестове. Ако някой смъкне от вас облеклото и покривалата, боите и жестовете, у него би останало само толкова, колкото да плаши птиците”

6 Largeur - Широта, великодушие (фр.).

7 Сирóко - Сух топъл вятър а Северна Африка, Южна Европа и др. (ит.)

8 Фатум – в Древен Рим олицетворение на съдбата, фатуми се наричали и божества подобни на мойрите в Древна Гърция, които определяли съдбата на човека. При стоиците – сила, управляваща света.

9 Virtu - Добродетел е стила на Ренесанса, Ницше отъждест­вява ренесансовото разбиране за добродетелта с нейната трактовка в гръцката архаика („калокагатня”), когато между „доброто” и „прекрасното”, моралното и естетическото отсъствува рязка граница. Прекрасното лице или телосложение може да се смятат за свидетел­ство за прекрасна душа. Едва от Сократ по мнението на Ницше моралните ценности се противопоставят на „живота”, който в ре­зултат на това се обезценява. Получава се „удвояване на света”, появява се трансцендентното царство на ценностите. Но ставането е „невинно”, то се извършва „отвъд доброто в злото”, поради кое­то добродетелта не трябва да съдържа „морализаторство”. Добро­детел става самоутвърждаването на живота, волята за власт.

10 Учението на Ницше за волята за власт, за непрекъснатата „война” в природата и обществото възниква под несъмненото влия­ние иа еволюционизма на Ламарк и Дарвин. Концепцията за „свръх­човека" и морала, гласяща: „падащия — бутни”, с много свои чер­ти напомня за социалдарвинистката теория от втората половина на XIX в. В същото време Ницше неведнъж посочва своите раз­личия от концепцията за „естествения отбор” и изобщо отрича наличието на еволюция в живата природа. Още по-неприемлива за не­го е доктрината за обществения прогрес. Нито в природата, нито в обществото според Ницше има „естествен подбор” на най-доб­рите и най-силните („Не бива да се бърка природата с Малтус” — пише той в „Залезът на боговете”). „Естественият потбор” подпо­мага не „най-доброто”, а „най-лошото”, „стадото”, което умее да се приспособява, да побеждава с мнозинство, с хитрост. „Висшите Хора” са винаги щастливи изключения, а не резултат от еволюция...

11Паскал. Отношението на Ницше към великия френски учен и философ Блез Паскал (1623—1662) е двойствено. Несъмнено влиянието, което френските моралисти от XVII в., в това число и Паскал, оказват върху Ницше, особено в разбирането на човешката психология. Той пише. че Паскал е умрял твърде рано, „за да има възможност от дълбините на своята великолепна и горестна душа да осмее християнството, както успява да осмее йезуитите”. Това предположение едва ли е точно — ако беше живял по-дъл­го, Паскал по-скоро би завършил своята „Апология па християн­ството”. Паскал за Ницше е и пример за това, как християнството отклонява от правия път „висшите хора” и ги превръща в „декаден­ти”. Паскал, който пише за човешката „нищожност”, за „упадъка” на цялата човешка природа в резултат на грехопадението, който, може да бъде изкупен единствено чрез благодатта, очевидно се явя­ва опонент на Ницше н затова той говори за „упадък” на разума на самия Паскал поради християнството. По-подробно за Паскал той пише в книгата „Отвъд доброто и злото”, преди написването на която внимателно изучава както произведенията на Паскал, така н изследването на Сент Бьоф „Порт Роял”, в което подробно се излага биографията на френския мислител.

12Декадансът се разбира от Ницше не само като съвкупьост от явления па културата в края на XIX в. Литературно-художественнят декаданс се явява рожба на нихилизма, умствено и физиче­ско израждане на „висшите хора” на европейската цивилизация. Декадансът — това е победа на слабите над силните, тържество на „робския морал”, умъртвяване па волята, хаотична обърканост на инстинктите и страстите. Вместо да действува, декадентът, жертва на излишна чувствителност, се стреми да се избави от страданията в опиянението или с помощта на наркотици, но страданията могат да бъдат намалени и чрез „изкуство за изкуството”, и чрез социални реформи. В своята отмъстителна злоба декадентът става анархист, рушител на обществото.

13 Воля за власт — централно понятие на ницшеанството. Опитвайки се да сведе различни качествени състояния на психи­ката (инстинкти, емоции, интелект и др.) до някаква единна ос­нова, Ницше стига до понятието „воля за власт”. Силата на им­пулсите, т. е. количествените различия, лежи в основата на качестве­ните различия. В дейността на великия пълководец, в творчеството на художника или учения волята за власт е максимална, доколкото тук самообладанието и самоопределението са силно изразени. Власт­та над себе си стои по-високо от властта над другите. От психологическата трактовка на волята за власт Ницше преминава към нейната онтологическа интерпретация. Целият космос се разбира от него като непрекъсната борба на „квантите на властта”, всеки от които се стреми към господство над всички останали, желае да стане организиращ център на целия свят. Социалните по своята същност отношения на господство и подчинение се пренасят върху целия свят, докато самият социален свят се разбира като вечна вой­на иа съперничещи си воли.

14 Страданието - Противопоставянето на страданието и състраданието е едно от централните положения във философията на Ницше. Страдание­то способствува за самопреодоляванeто (Selbstüberwindung), степента на власт над самия себе си; висшето здраве се заключава в това — да преодоляваш болестта и болката. Състраданието, напротив, отслабва, намалява „волята за власт”. Ср.: „Ах, къде ли в света са се извършвали по-големи безумства от тези при със­традателните? И какво ли в света е причинявало по-големи страдания от безумството па състрадателните? Горко на всички любе­щи, не достигнали още такава висота, която да ги издига над собствените им страдания! Дяволът веднъж ми говореше: „Даже бог има своя ад: това е неговата любов към хората.” А неотдавна слушах как говореше той: „Бог умря, от състрадание към хората умря бог.” Християнството е религия на милосърдието, състраданието; своето собствено дионисийство Ницше провъзгласява за ре­лигия на страданието и жизнеутвърждаването („великото Да на живота”).

15 Смъртта на Назарянина – разбирай смъртта на Иисус

16 Шопенхауер, Артур (1788—1860) — немски философ, създа­тел на учението за „света като воля и представа”. Учението за тъмната, ирационална „световна воля” е най-важният източник .па понятието „воля за власт” на Ницше. Ницше обаче радикално изменя както трактовката на волята (не „воля за живот”, а „воля за власт”, не единна световна воля, а плурализъм на волята), така и цялата съвкупност на социално-етичните изводи от това уче­ние. Шопенхауер със своя песимизъм, разбиране за живота като свят на страданието, отричането от което е цел за философа, ста­ва за Ницше образец за „пасивния нихилизъм", „европейския будизъм”; етиката на Шопенхауер той подхвърля на рязка критика наред с християнската етика на милосърдието.

17 Нихилизъм - Терминът „нихилизъм” Ницше заимствува от френския писател Пол Бурже, който на свой ред го взема от Тургенев. „Нихилизъм” у Ницше означава загуба на всички ценности, водеща към декаданс, израждане на човечеството. Нихилизмът (от лат. nihil — нищо) води към загубване на смисъла на съществу­ванието: „Висшите ценности се обезценяват.” Няма цел, няма от­говор на въпроса: „Защо?" За Ницше историята на европейския нихилизъм започва с идеалистическата философия на Сократ и Платон, у когото над Дионисиевото ставане на живота се извися­ва светът на идеите; християнството („платонизъм за стадото”) води към по-нататъшно обезценяване на живота, а с това подготвя и пълната загуба на смисъл от живота. Християнството постепенно се разлага („Бог умря”), а заедно с него изчезват и всички от­къснати от света ценности. На „пасивния нихилизъм” (философията на Шопенхауер, декаданса, „европейския будизъм") Ницше про­тивопоставя своя „активен нихилизъм”, тоест действеното отрица­ние на всички предишни ценности и утвърждаване на нови „жиз­нени ценности" — „волята за власт”, „вечното връщане”, „свръх­човека”.

18 Идиосинкразия - от гръцки ιδιοσυνκρασία, букв. „собствен“ + „смесване“) в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда. По-конкретно понятието се употребява, за да обозначи болезнената реакция на някои дразнители, или точно обратното - неестественото влечение към такива.

19 рессаtum originale - Първороден грях (лат.).

20 Тюбингенски институт - Става дума за Тюбингенската школа, група от либерални протестантски богослови — хегелианци, истори­ци на християнството (Ф. К. Бауер, Д. Щраус). Представителите на школата провеждат редица историко-филологически изследвания на Евангелието. Ницше смята историко-критическите трудове ка Тюбингенската школа за недостатъчно радикални, половинчати, оттук и неговите рязко негативни оценки.

21 Шваби - Швабия (на немски: Schwaben или Schwabenland) е историческа и етнографска област в границите на Германия. Земите на днешна Швабия се намират в източната част на провинция Баден-Вюртемберг (някогашен Вюртемберг-Хоенцолерн) и част от Западна Бавария (окръг Швабия). През Средновековието към Швабия са причислявани и обширни територии от сегашна Швейцария, както и от френската провинция Елзас. Жителите на областта се наричат шваби — регионална група германци, говореща на особен швабски диалект. Исторически швабите са се разселили и в басейна на река Дунав и по-специално на територията на Сърбия, Унгария и Румъния, в пределите на някогашните земи на Хабсбургите. В българския разговорен език названието “шваби” се използва като ироничен синоним за германци.

22 Кант - Ликуваш при появата на Кант. Ницше нееднократно подлага на най-унищожителна критика учението на Кант заради неговия компромисен характер. В „Критика на чистия разум” Кант показва несъстоятелността на всичкл богословски доказателства за битието па бога, но целта на Кант е „да ограничи знанието, за да освободи място за вярата”; в „Критика на чистия разум” той приема същест­вуването на бога като висш гарант за световния нравствен ред. За­това, макар че приживе „религията единствено в пределите иа ра­зума” на Кант се опровергава от нротестантскитг богослови, после това учение бива приспособено за съхраняване „истините ка вяра­та” в условия, при които става ясно, че никаква рационална аргу­ментация не е в състояние да ги потвърди. Ницше не одо~брява пре­ди всичко етическото учелие на Кант.

23 Лютер, Мартин (1483—1546) — основател на протестантизма, един от вождовете на Реформацията. Като теологически основания за разрива с католическата църква служат ученията на Лю­тер за предопределението и за „оправданието чрез вяра”. Като единствен източник на вярата той признава „откровението”, т. е. Светото писание (а не преданието, авторитета на църквата). Ницше е син на протестантски свещеник, той израства а семейство, изпо­вядващо ортодоксалното лютеранство, и върху неговото възприема­не на християнството слага отпечатък лютеранската интерпретация на християнството. Именно Лютер довежда до крайност противопо- -ставянето на разума и вярата, произнася такива хули по адрес на разума, че с това дава основание на Ницше да говори за изначал-яа враждебност иа християнството към разума. Учението за спасе­нието „само чрез вярата” (а не с добри дела) било приписано от Ницше освен на Лютер и на апостол Павел, и на християнството изобщо. Лютер бил готов да признае за апокриф посланието на апостол Яков само защото в него се съдържат думите: „Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?... Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.” (Исак. 2:24, 26 ) Макар че са добре известни думите на Павел: „А сега съществуват и трите: вяра, надежда и любов, но любовта стои най-високо от тях”, Ницше заедно с Лютер счита Павел за пропо­ведник на спасението „само чрез вярата”. Това му дава възмож­ност да противопостави Христос на Павел. Ницше оценява крайно отрицателно изобщо дейността на Лютер и Реформацията като „плебейски бунт” против Италианския ренесанс.

24 Лайбнщ, Готфрид Вилхелм (1646—1716) — немски философ и учен. В „Теодицея” на Лайбниц се обосновава компромисът меж­ду науката и теологията; Ницше съзира в това опит за съединя­ване на разума и вярата, разединени от Лютер.

25 Химера - древно чудовище от гръцката митология. Най-ранният извор по този въпрос, поетът Омир, съобщава, че Химера (на гръцки означава „млада коза”) „била огнедишащ звяр, с лъвска глава, опашка на дракон, с козе туловище, яростна бълваща струя голяма от огън разпален”. В преносен смисъл химера означава „невъзможно желание, фантазия“. В скулптурата химера се наричат фантастичните чудовища.

26 Кьонигсберг - предишното име на днешния Калининград (Русия) в периода до преименуването му през 1946 г. В периода от 1773 до 1945 г. Кьонигсберг е административен център на провинция Източна Прусия. Градът е родно място за Имануел Кант.

27 Трансцендентални императиви – transcendental - Пределно общи понятия, надхвърлящи родовите и схващани не само мисловно, разумно непостежими, априорни форми на съзнанието. Траснцендентален е този, който „стои преди” всяко конкретно познание, това условие, което гарантира, че може да се знае нещо изобщо, което дава възможността да може да се познава. Още инфо на адрес: >

28 Чандала — „нечисти”, „отритнати” в Индия, т. е. невлизащи в нито една от кастите (брахмани, кшатрии, вайши и шудри).

29 Декарт, Рене (1596—1650) — френски философ и естество­изпитател. Ницше високо цени физиката и физиологията на Декарт, представата за животните като „машини”, „механизми” (Декарт от­крива безусловния рефлекс), но не приема неговата рационалистк-ческа философия. Декарт поддържа съществуването на духовна субстанция и привежда онтологическо доказателство за битието на бога, изхождайки от следния постулат: „Мисля, следователно съ­ществувам” (cogito ergo sum). Ницше отхвърля cogitо в качество­то му на непоклатима основа иа човешкото мислене, тъй като счита, че зад мисленето стоят волеви импулси. Декарт също смята „свободната воля” за независима от разума, но „волята за власт” на Ницше се различава коренно от картезианската воля. Рацио­налното мислене е просто израз на инстинктивни влечения, ирацио-пални импулси. Ницше не отрича разума изобщо (това с очевидно дори само от текста на „Антихрист”), тон вижда в негово лице силен инструмент, оръдие на „волята за власт”.

30 Machina – лат. машина, механизъм

31 Идиосинкразия – гр. Idios – собствен + synkrasis – смесване – болезнена склонност или болезнено отвращение от нещо. Своеобразност.

32 Телеология – гр. Teleos – достигащ цел + logos – знание, познание, наука – развитието на света е резултат от целесъобразно действащи сили, които насочват живота към определена крайна цел.

33 Фикция – лат. fictio – измислица, лъжа.

34 Аrdeurs – фр. Горене, жар, плам.

35 Фикция - недействителност, нереалност, отвлеченост, въображаемост, въображение, фантазия, заблуда, измама, илюзия, измислица, лъжа, фалш, утопия.

36 Ренан, Жозеф Ернест (1823—1892) — френски историк, пи­сател. В трудовете „История па произхода на християнството”, „История на израелския народ” той критикува Библията от пози­циите на Тюбингенската школа. Ренап става известен с книгата си „Животът на Иисус” (1863), в която па основата на Евангелието и други източници изобразява Исус Христос не като богочовек, а ка­то симпатичен галилейски проповедник. Всичко свръхестествено би­ва отхвърлено, а с това биват отхвърлени н основите па християн­ските догми. Исус става проповедник на морала. В много свои ра­боти Ницше се нахвърля срещу Ренан, нижда в него своя „анти­под”.

37 раr ехсеllеnсе – фр. с предимство.

38 sub specie Spinozae – под знака на Спиноза. Спиноза - Ницше открива за себе си философията на Спиноза в 1881 година. Той се възхищава от смелостта на Спинозовата критика на религията, използува аргументите на Спиноза против „сво­бодата на волята”. Заедно с това той порицава рационализма на Спиноза, неговата апюг amor dei intelectualis – интелектуална любов към бога, лат., в теория на познание­то Ницше противопоставя па рационалистическото учение за ин­телектуалната интуиция своя „перспективизъм”. Всеки познаващ субект е конкретна, определяема от волеви импулси „перспектива”, гледна точка върху света, придаваща му организация, приспособя­ваща го към своите стремежи. Съществува безкрайно число воли, водещи борба една с друга, включително и чрез познанието. Све­тът е алогичен в своя Хераклитов поток на ставането; затова не съществува интелектуална интуиция sub specie aeterni (егт (от гл. т. на вечността), откриваща света като независим от познава­щия истината. Няма „истини в себе си”, истината се определя от Ниише като полезна лъжа — хаосът от събития се организира по характерния за всяка от перспективите начин; познанието е толкова по-истшгао, колкото по-полезно е то за растежа на „волята за власт”. Следователно на единната перспектива на познаващия зиЬ йрес:е ае(егт. Ницше противопоставя плурализма на волите, из­ползуващи познанието в борбата за власт: познанието няма автономен характер, истината като такава не съществува. В учението на Спиноза и други философи рационалисти Ницше съзира следи от „сократизма” и християнството.

39 ultimum и maximus – лат. крайна и висша степен

40 creator spiritus – лат. Дух – творец.

41

Каталог: textove
textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
textove -> Платон „апология”
textove -> Nikolai Maistorov
textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България
textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria
textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946
textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България
textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets
textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби
textove -> Христо Кърджилов