ГЛАВА 2. СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ

Новите медии са терминът на 21-ви век, който се използва за определяне на всичко, което е свързано с интернет и на взаимодействието между технологии, изображения и звуци. В действителност, същността на новите медии се променя всеки ден и ще продължава да еволюира. Новите медии се развиват и преобразяват непрестанно. Какво ще бъде утре е почти непредсказуемо за повечето от нас, но ние знаем, че новите медии ще продължат да се развиват бързо и яростно. Все пак, за да се разбере изключително сложното и комплексно аморфно понятие „нови медии”, се нуждаем от база за дефиниране. Тъй като Wikipedia се превърна в един от най-популярните виртуални хранилища на знания в епохата на новите медии, би било целесъобразно да се започне от там. Wikipedia дава следното определение на новите медии:

„... широко понятие в медийното обучение, което се появи през втората половина на 20 век. Например, новите медии предоставят възможността при поискване на достъп до съдържание по всяко време, навсякъде, на всяко цифрово устройство, както и интерактивна обратна връзка на потребителя, творческо участие и формирането на общност около медийното съдържание. Друго важно обещание на новите медии е „демократизирането” на създаването, публикуването, разпространението и потреблението на медийното съдържание. Това, което отличава новите медии от традиционните медии е дигитализирането на съдържание в битове. Също така, е налице динамичния аспект на „производството” на съдържанието, което може да се осъществи в реално време, но за тези предложения все още липсват стандарти и подлежат на сцепление.

Онлайн енциклопедията Wikipedia е пример, при който се съчетава интернет достъпния цифров текст, изображения, видео и линкове към уеб-адреси , творческо участие на участващите страни, интерактивна обратна връзка на потребителите и формиране на общност от потребители, от редактори и донори в полза на читателите извън общността. Facebook е пример за модела на социалните медии, при който повечето потребители са също така и участници . 

Повечето технологии, описани като „новите медии” са цифрови, често притежаващи характеристики на манипулатори, базирани в оналйн мрежата, гъсти, компресивни и интерактивни. Някои примери могат да бъдат интернет, уеб сайтове, компютърна мултимедия, компютърни игри, CD-ROM и DVD-та. Новите медии не включват телевизионни програми, игрални филми, списания, книги или издания на хартиен носител, освен ако не съдържат технологии, които позволяват цифрова интерактивност."

В резултат на бързото внедряване на новите медии от бизнеса, причините, комуникациите и множество други аспекти и най-вече въпросът „Какво представляват новите медии?” не получи официален или стандартизиран отговор. Вместо това, отговорите на този въпрос често водят до поредица от банални ключови думи или празни фрази, чиято ефективност все още не е определена. Въпросът за новите медии не е въпрос, който просто индексира нови инструменти. Поради това, по-уместно би било в този случай да заменим въпроса „Какво представляват новите медии?” с „Какво не са новите медии?.

Терминът „нови медии” изглежда избягва от самата дефиниция. Новите медии са начин за организиране на технологии, умения и процеси, които се променят толкова бързо, че е невъзможно да се определи точно какви са тези инструменти и процеси. Например, мобилен телефон в края на 1980 г. може да се възприеме като част от новите медии, а днес терминът може да се прилага само селективно до определен вид телефони с дадена система от приложения, или дори по-често, в зависимост от съдържанието на тези приложения. Част от трудността да се дефинират новите медии е свързано с неуловимото качество на идеята за „нов”. Самата перспектива за новост обозначава нещо, което току-що се появява и, към което те първа се опитваме да се доберем . Може би, в търсене на подходящо характеризиране на тази мрежа от инструменти и идеи, се корени идеята за неограничените възможности. Неограничената възможност за общуване, иновациите и образованието със сигурност са основен елемент, който ще оформя нашите представи за новите медии от сега нататък.

Независимо от това, в търсенето на определение на „новите медии”, се нуждаем от някои основни принципи, които могат да ни помогнат да получим по-добра положителна представа за това какво представляват новите медии извън това, което не са. Новите медии могат да се характеризират в зависимост от разнообразното използването на изображения, текст и звуци. Тези мрежи от изображения, звуци и текст са различни от старите медийни формати като печатни вестници, поради „гнездещите” си характеристики.

„Гнезденето” е начин на организиране, на представяне на информация по теми, като се обръща второстепенно внимание на контекста. На мястото на контекста, „гнезденето” ( най-често се наблюдава при хипер-линк към текст или изображение) е формат, който насърчава организацията по начин, в който елементите се взаимодействат един с друг, вместо просто да следват един прав ред. Тази нова организация на данни не изисква „предисторията” и всеки интерактивен елемент на информацията е отделен, самостоятелен. Новите медии изискват нелинейно тълкуване, тъй като много източници често са ориентирани около една и съща тема - център, но не винаги се съпоставят . В крайна сметка, всичко това означава, че една от основните характеристики на новите медии е, че те са освободени от линейните ограничения на по-старите формати, като вестници, книги и списания.

Може би, тази концепция за новите медии е само част от цялата картина и очертава контурите на много по-задълбочена дискусия. Ние признаваме, че много онлайн интерфейси обогатяват опита в университета или в офиса, предлагайки информацията по разбираем начин с падащи полета и чат центрове за помощ и поддръжка. Първото нещо, което всеки, който използва "нови медии" в двадесет и първи век осъзнава е, че технологията и способността за иновации не е задължително да определя тяхната целесъобразност или потенциал. Разбира се, че всичко лежи на плещите на потребителя, или напротив?

Новите медии = Дигитално разделяне?

Нови медии имат дълбок ефект върху три от най-важните категории на обществото в двадесет и първи век: икономика, политика и обмен на идеи. Разбира се, обхватът на настоящата дипломна работа е ограничен в способността си да назове вида на промените, които са продукт на новите медии. Въпреки това, важно е да се очертае накратко схемата на съществуване на новите медии в информационната епоха.

Икономически , новите медии са търговският скелет на земното кълбо. Оптичните кабели между градовете навсякъде по света свързват единия с другия град, другия със следващия и т.н. Не само, че този прост факт прави световните финанси и търговия физическа реалност, тъй като данните от мрежите между фирмите и инвеститорите са достъпни за всички, но също така влияе на възможностите и представите за така наречените „стари” търговски предприятия, когато дава живот на нови. Всеки път, когато даден клиент отива в онлайн пространството, за да купи някоя рядка книга или дори цифров фотоапарат от голям магазин на разположение на една пряка, новите медии са от двете страни на тази сделка. Нови медии са не просто продуктът, но те помагат за усъвършенстването на процеса на електронната търговия.

Това означава, че производството и произвеждането са концентрирани главно към осигуряване на хардуер, който поддържа новите медии, докато „по-меките” компании като новинарски агенции, програмисти, художници, адаптират своите занаяти към потоците на електронното течение. Ако всичко това изглежда абстрактно, това е защото наистина е такова. Процесите, свързани с нови медии и комуникациите прибавят друго измерение на бизнеса и на потребителските практики, към които ние вече сме били привикнали.

Може би най-интересната част от новите медии е свързана с преструктуриране на научните изследвания, глобална икономика, социално взаимодействие и теченията на писане и разпространение на цялата информация, които са придружени с появата им. Уеб и блог писането, в частност, не са революционни или новаторски, защото променят начина, по който хората използват езика или съставят основни изречения. Те са революционни, тъй като позволяват на хората да структурират и изграждат информация в документите по различен начин. В уеб / блог днес новини, статии и т.н. не са само в смесения формат на новите медии (снимки, информация, видео), но те ​​се организират в съответствие с хиперлинк организация.

Хиперлинк организирането е една от дефиниращите характеристики на новите медии, и неговите последици са най-дълбоки, както и най-обхватни. Разполагане, което често е под формата на хипервръзка, изисква разширено тълкуване и научни изследвания. При новите медии, хипервръзката насърчава крайното цитиране на използвания ресурс.

Добре известно е, че организацията на данните е много различна в двадесет и първи век на новите медии. Да вземем например, единствения най-влиятелен инструмент за случайно изследване и съхранение на данни: Wikipedia. Почти невъзможно е да се намери статия, която е публикувана в Wikipedia, без наличието на хипервръзка към друга страница с данни, а в действителност, би било по-точно да се каже, че е трудно да се намери статия с по-малко от десет хипервръзки. В допълнение, към класическия начина на цитиране на използваните източници в края на всеки документ с достоверни текстове и данни, Wikipedia е пример за стил на информационните технологии, който се основава на взаимосвързаността на идеи и събития.

Тук е важно да се отбележи, че този подход при „новите медии” всъщност може би не е толкова нов: по време на френското Просвещение, авторите на прочутата Encyclopedie създадават система от бележки под линия, които водят към някоя друга статия. Фината структура на такава организация подчертава дълбоко пристрастното представянето на факти и снимки. Същото до голяма степен е вярно и за писането с хипервръзки. Въпреки че съдържанието, което се споменава и се представят в една статия може да бъде емпирично точно, важно е да се отбележи , че изборът на източници и външни връзки може би все още са силно субективни. Това качество прави изследванията по-сенчести и сложни, а понякога дори и обогатява разбирането на читателя по даден въпрос.

Трябва да се отбележи, че новите медии също се характеризират с удивително и неизследвано ниво на личен опит/експозиция. Онлайн фирмите и сайтовете могат да проследят съдържанието на лични имейли и посещения на сайтове, за да насочат рекламите към лентите с предпочитания на потребителите.

Има сайтове, чиято единствена цел е да събират и споделят лични данни с уеб сърфистите. Такъв пример е Speokeo.com, уеб сайт, който използва публично кеширана информация (телефонни номера, членове на семейството, имейли, адреси, дори търговски тенденции ) и я споделя, макар и пестеливо без членство, за всички, които желаят да търсят.

Загрижеността относно неприкосновеността на личния живот в новите медии е законна: Най-големият въпрос е дали да бъде засегната. Може би в мъглата на споделена и свързана информация в сайтове за социални мрежи, бизнес мрежи, както и имейл съобщения и публично записани данни, личната неприкосновеност на тези, които работят с новите медийни технологии, може да бъде нещо неясно и далечно през ХХ век. В действителност, има едно важно предупреждение: Не пишете и не разкривайте нищо онлайн, което не бихте искали да разбере света!

Наистина има нещо за новите медии, което се определя от способността им да достигнат отвъд застоелия „информационен басейн”. Може би терминът „нови медии” е по-подходящ за описание на мрежа от мрежи, която презаписва традиционни отношения в замяна на нови. В много отношения, традиционните медии вече разчитат на нови медийни източници за данни и информация. Една статия на френския вестник Le Monde увековечи еволюцията на политическите блогове в цяла Европа, които оценяват възникващите тенденции и опити в региона. Тези сигнали за двуяки: не само, че новите медии дават възможност на обикновения човек да се ангажира с политически, културни, социални и икономически действия, но също така показва, че старомодните и традиционни източници на данни, не са основни източници за мнозина. Новите медиите са фактор и се превърнаха в новия главен източник.

Обменът на идеи и образи е от първостепенна важност при разглеждането на възможностите на новите медии. Не само политическите хоризонти се разшириха, но така също и артистичните и образователни такива. Днес новите медии дават огромна възможност за индивидуалния потребител, който пише, рисува, представя доклад, учи и т.н. да се свързва с други по начин, който му позволява да заобикаля конвенциите на институционални и затворени възможности .

Едно нещо е ясно - новите медии изпитват болките на растежа на „Дивия Запад”. Новите медии сами по себе си съставляват неутрална нова технология, която се развива през цялото време. Те са точно до потребителя, независимо за добро или за зло.

Голяма част от това, което съставлява новите медии е коварно, неограничено и нестандартизирано. Но дали това е добро или лошо? Просто кое е това, което определя информационния и комуникационния трафик за общуване през мобилни телефони, оптични кабели, както и онлайн енциклопедии?

Може би потенциалът на новите медии е функция на неговото междинно развитие и на нашия социален, политически и икономически преход в рамките и извън тях. Така или иначе, остава да се види дали новите медии наистина са до нас, за да се определи цифровата граница. Независимо от това, новите медии и новите медийни съобщения непрекъснато се развиват и като резултат, техните дефиниции също се развиват.

За по-малко от десетилетие социалните медии, в много отношения, изглежда превзеха света. Това твърдение не е хипербола. През 2011 г. един от най-големите сайтове за социални контакти в социалните медии, Facebook се похвали с повече от 750 милиона потребители, които активно използват неговите услуги ³². Ако вече не е станало факт, Facebook скоро ще се удвои, както и населението на САЩ, което в момента е около 311 милиона души ³³. Въпреки това, по-голямата част от компаниите не се присъединяват веднага към революцията на социалните медии. Вместо това, те прекарват различно време в наблюдаване отстрани. Но когато първата вълна от компании се присъединява, то е защото те предвиждат значителните ползи за бизнеса от този „прекрасен нов свят”, където личният, професионалният и търговският аспект се комбинират безпроблемно и мигновено. Много други, обаче, остават предубедени - често поради липса на информация и ясно разбиране за това как социалните медии могат да бъдат от полза. „Какво представляват социалните медии?” и „Защо бизнесът трябва да им обръща внимание?"

,,Социалните медии^”34 - това е група от нови технологични онлайн медии, притежаващи следните характеристики:

• 
  участие - насърчават приноса на потребителя и обратната връзка с всеки интересуващ се от темата;
  
• 
  отвореност - повечето от тях са отворени за участие с идеи, насърчават се коментарите и обмена на информация;
  
• 
  ориентиране към разговор - докато класическите медии са ориентирани към разпространение на информация и видео, новите медии са ориентирани към дискусия и двустепенна комуникация;
  
• 
  общност - позволяват изграждане на общност и ефективна комуникация между участниците, свързващ ги общ интерес;
  
• 
  непрекъсната връзка - повечето от социалните медии се характеризират с непрекъснати линкове и комбиниране на различни видове медии на едно място.
  

Авторите Лон Сейфко и Дейвид Брейк в „Social Media Bible“ твърдят, че социалните медии имат отношение към дейности, практики и поведение на общности от хора, които се събират и организират онлайн, за да обменят информация, знание и мнения, използвайки ориентирана към диалога високотехнологична медия (conversational media). Този тип медия представлява уеб-базирани приложения, които дават възможност лесно да се създава и разпространява съдържание под формата на текст, снимки, видео- и аудио материали.

Посочват се още четири основни подхода за ангажиране на хората чрез социалните медии:

• 
  комуникация;
  
• 
  сътрудничество (collaboration);
  
• 
  образование;
  
• 
  развлечение.
  

• 
  блогове - своебразни онлайн дневници;
  
• 
  социални мрежи (над 7000 в момента) своеобразни страници, където хората изграждат собствени уеб-места и се свързват с приятели;
  
• 
  общности, обединени от съдържание - всеки организира и споделя специфично съдържание; най-интересни общности са организирани около (Flickr), (del.icio.us), (YouTube);
  
• 
  Wikis - тези страници позволяват да се добавя и редактира съдържание или информация; най-известната уики е онлайн енциклопедията (encyclopaedia - 1,5 млн. статии);
  
• 
  подкаст аудио- и видео файлове, достъпни чрез услугите на Apple iTimes;
  
• 
  форуми - област за дискусии по специфични теми и интереси.
  

За разлика от традиционните медии, които предлагат еднопосочен опит (в който медиите излъчват информация за потреблението на публичния сектор), социални медии предлагат двупосочно интерактивно преживяване. Потребителите на социалните медии, за разлика от потребителите на традиционните медии, могат да взаимодействат директно и незабавно с инициаторите или авторите на предложената информация. Те също така, могат да си взаимодействат едни с други. Взаимодействието и кръстосаната комуникация, която социалните медии правят възможни е именно това, което прави социалните медии така променящи света.

Както при всяка нова технология, социалните медии също имат един недостатък. Те също създават един изцяло нов свят на рискове, свързани с неприкосновеността на личния живот, сигурността, интелектуалната собственост и др. Но възможността да взаимодействаш с някого, навсякъде, по всяко време е твърде променяща се за да се игнорира. Социалните медии променят очакванията на потребителите на традиционните медии, които слушат пасивно радио или гледат телевизия или, които четат вестници и списания, без надежда за незабавно взаимодействие (и няма
начин, разбира се, потребителите да разговарят с компаниите). С помощта на социалните медии, всичко това се промени. Отделните лица или групи спонтанно се сдобиха с радикално нова възможност да изразят становищата си чрез тези нови медии, канал, който никога преди не е бил на разположение. Използвайки социалните медии, всеки може да стане коментатор, редактор, създател на съдържание, производител и дистрибутор. Не само това, целият свят става достъпен по начини, по който е дезориентиращ за традиционните медии и тези, свикнали с културната йерархия. Да вземем за пример популярната социална мрежа Twitter.

Тази платформа позволява на този, който има акаунт да публикува кратки съобщения. С Twitter всеки може да изпрати кратко съобщение до 140 знака, наречено "tweet" (чуруликане) - за всяка тема, включително за известни и скандални, святи и етично спорни личности. Всеки, например, може да „чурулика” за президента Барак Обама и Лейди Гага или Далай Лама, или всеки друг. Twitter е само един от компонентите в портфолиото на социалните медии. Английската кралица Елизабет II има профил в Twitter , както и във Facebook, също така има страница вYouTube , Flickr акаунт и собствен уебсайт.

Може би, най-изненадващо, социалните медии са един от факторите на масовата революция в страни, където такъв случай изглежда невъзможен. За пример може да се приведе влиянието на социалните медии върху правителствата на Колумбия, Египет, Индонезия, Иран, Либия и Тунис. За да обобщи тази тенденция, авторът Дейвид Къркпатрик в книгата си „Ефектът Facebook” отбелязва, че предаването на информация в широк мащаб в миналото е било област на електронните медии - радио и телевизия. Но ефектът Facebook - в случаи като Колумбия или Иран - означава, че обикновените хора са инициирали предаването на информация. Не е нужно да се знае нещо специално или дасе притежават някакви специфични умения ³⁵. Вселената на социалните медии обхваща много широк спектър от взаимодействия между тези, които се срещат в по-популярните и познати сайтове за социални мрежи като Twitter и Facebook. „Социалните медии” действително се отнасят до нарастваща плеяда от сайтове, които включват: лични и бизнес блогове, новинарски сайтове с интерактивни функции или с опции за коментар, групови форуми, уикита, социални и бизнес мрежи, онлайн обществени сайтове, социално маркирани сайтове, микроблогинг сайтове и игри, както и виртуална световни сайтове. Социалните медии обхващат кибер вселената на уебсайтове, които обещават да се разширяват виртуално непрестанно. (Пример: съгласно WhiteboardAdvisors.com до края на 2010 г. е имало 152 милиона блогове³⁶ в Интернет). С една дума, подобно на ранните методи за комуникация, които са изглеждали нови и малко странни, когато те се появяват за първи път, социални медии, пише авторът на „Ефектът Facebook” Къркпатрик „ ... са нова форма на комуникация, точно каквато бяха мигновени съобщения, електронната поща, телефонът и телеграфът.”
2.3 ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ МЕДИИ

Социалните медии имат различни форми. Според Constantinides и Fountain

Те вземат примера на блоговете, от гледна точка на себепредставянето, блоговете обикновено са изцяло създадени от потребителите с техните собствени умове, мотивация и емоции, ето защо те силно отразяват самите тях. Тъй като блоговете са базирани на текстово съдържание, те обикновено дават възможност за разговор на базата на прости текстови коментари, поради което се характеризират с ниско ниво на социално присъствие.

Двата вида класификации, представени по-горе съдържат най-често използваните приложения за социални медии, въпреки че някои видове от тях имат различни наименования. Например, Wikipedia е кръстена като съвместен проект на Kaplan и др., която дава възможност да се присъединят и едновременно да се създава съдържание от много потребители. Въпреки това, може да бъде също така категоризирана като агрегатор на съдържание от Lehtimäki. Според дефиницията на Lehtimäki (2009), съставителите на съдържание са приложения, които позволяват на хората да персонализират съдържанието по начин, по който те предпочитат. В следващите редове ще илюстрираме най- популярните социални медийни приложения като блогове, социални мрежи, общности, обединение от дадено съдържание, виртуални светове.

Блогът е първият вид социални медии. Според Mckinsey Global Survey (2012), над 30% от компаниите използват или планират да използват блогове в техния бизнес. Най-общо казано, блоговете са онлайн списания, те обикновено са текстово-базирани, но може да включват и някои снимки или видео. Блоговете дават възможност на хората да пишат на „ти”, а хората могат лесно да добавят линкове към други сайтове като препратки към статии. Читателят може да коментира всеки пост и блоговете могат да бъдат абонирани често чрез RSS.

Mayfield (2008 г.) класифицира блоговете на различни видове: лични, политически, бизнес, почти медийни и традиционно медийни блогове. Хората продължават да актуализират своето ежедневие обикновено в лични блогове, които обикновено са публично достъпни. В САЩ и Великобритания, някои блогове са политически. Те дават възможност за коментар на новината, за анализ на тези въпроси, за които хората чувстват, че са объркани или погрешно представени от масовите медии. Бизнес блоговете позволяват на компаниите да комуникират по-лесно с по-малко формален стил в сравнение с традиционните бюлетини, брошури и съобщения до пресата. Почти медийните блогове правят реклама и наемат блогъри за медийни предприятия. Тяхната цел е да се изгради общност от читатели в нови области, каквато е например businesspundit.com. И накрая, много национални вестници, като BBC, сега имат мейнстрийм медийни блогове, които осигуряват на редакторите полезни прозрения относно събирането и представянето на новини.

Друг голям подтип на блоговете е микро-блогът, който се очертава като тенденция през последните години. Той се отличава от традиционния блог, като позволява създаването на съдържание само в малък размер. То може да бъде едно изречение, снимка или видео, но броят на символите или размерът на файловете са ограничени. Twitter.com е най-добрият пример за това.

Сайтовете за социални контакти са структури, състоящи се от членове , които споделят един или повече специфични видове специфични интереси, като ценности, виждания, идеи, финанси, обмяна, приятели, близки и роднини, неприязън, конфликт, търговия, уеб линкове и така нататък⁴¹.

Онлайн социалните мрежи са изградени върху концепцията за традиционните мрежи, но без да се разчита на първоначалният контакт лице в лице. Boyd и Ellison (2007) ясно определят сайтовете на социалните мрежи като уеб-базирани услуги, които позволяват на хората: първо, изграждане на публичен или полупубличен профил в рамките на ограничена система: второ, генериране на списък с други потребители, с които те споделят една връзка; и на трето място, се дава възможност да се вижда и преминава от техния списък от връзки към тези списъци, направени от другите потребители в рамките на системата.

Повечето сайтове на социалните мрежи разполагат механизъм, чрез който потребителите да оставят съобщения на страниците на приятелите си. Тази функция обикновено включва пускане на „коментари”, въпреки че сайтовете могат да назоват с различни етикети тази функция. Междувременно, сайтовете на социалните мрежи се различават значително по своите характеристики и потребителска база. Някои сайтове имат за цел споделяне на снимки или дават възможност за споделяне на видео, а други имат вградени блогове или услуги за мигновени съобщения. Някои сайтове от социалните мрежи са насочени към хора от специфични географски региони или езикови групи, други са създадени за потребители с определена етническа, религиозна, сексуална ориентация, политически или други категории⁴².

Табл. 3 Сравнение на популярните социални мрежи⁴³

	Основна аудитория	Крайни потребителски функции	Основни функции
MySpace	Тийнеджъри, младежи	Блог, видео, снимки, адресна книга, календар с бюлетини, имейл	Зареждане на профили, търсене и покана на нови хора, филмов/ музикален/ комедиен форум, любими, видео, обяви, събития
Orkut	Тийнеджъри, младежи	Снимки, видео, показалец, лексикон, профил, препоръки	Приятели ( с различни рангове: „най-добър”, „добър”, „познати”), търсене, общности, Orkut медии, новини
LinkedIn	Бизнес професионалисти	Връзки, мрежови данни, списък с имейли, препоръки	Търсене на хора, работа, наемане на работа, препоръки за хора, предоставящи категоризирани услуги, задаване на въпрос от професионалист
Facebook	Ученици, студенти	Профил, намиране на приятели, снимки, лични споделяния, бележки, събития, пощенска кутия	Зареждане на профили, търсене, покана на нови хора

Целта на сайтовете за социални мрежи също варира, като те могат да помогнат да свържат съученици, да установят приятелство, да намерят бизнес партньори, да търсят приятели със сходни интереси или романтични взаимоотношения. Например, Classmates.com е типична социална мрежа, предназначена за поддържане на контакти с приятели и познати. LinkedIn е по-ориентиран към бизнеса и се използва от тези, които търсят професионални или бизнес партньори. Myspace се фокусира върху музикалните услуги, а Facebook е много по-използван в партньорски отношения и приветстван сред ученици и студенти.

Въпреки това, не всички уебсайтове веднага започват като сайт на социална мрежа, някои могат да се съсредоточат върху мигновените съобщения (например Tencent), дискусионни форуми или друго, и да започнат да прилагат функциите на социалните мрежи постепенно.

Според доклада на Global Faces и Networked от март 2012 г. две трети от световното интернет население посещава сайтове от социалната мрежа и секторът за сега съставлява 30 % от цялото интернет време⁴⁴. Статистическите данни от Wikipedia показват, че най-голямата социална мрежа Facebook е сайт, който е собственик на 845 милиона регистрирани потребители. Сайтовете на социалните мрежи се ползват с толкова висока популярност, особено сред по-младите интернет потребители, че терминът „Facebook наркоман” е включена в Urban Dictionary - съвместен проект, фокусиран върху развитието на речника за жаргони на английски език⁴⁵.

Според Lehtimäki и др. (2009) общностите могат да бъдат разделени на онлайн общност, съдържателна общност и форуми / бюлетини.

Lehtimäki разделят онлайн общностите на три вида. На първо място, онлайн общностите, които инициират потребители, се фокусират върху взаимните интереси на потребителите и взаимодействието помежду им, хората споделят информация и съдържание и този вид общности подчертават индивидуалността на членовете (например Aukea.net); на второ място, общностите, спонсорирани от организации предлагат среда за техните бизнес дейности, спомагат за изграждане на техните марки и взаимодействията се осъществяват в рамките на организацията и сред клиентите (например Salesforce.com); на трето място, онлайн общностите, установени от трети страни, като eBay, дават възможност за комуникация и осъществяването на сделки между купувачи и продавачи, тъй като те осигуряват безопасна среда за бизнес сделки.

Съдържателните общности споделят много типове съдържание, включително видеоклипове (например YouTube), снимки (например Flickr), слайдове на Power Point (например Slideshare), познавателно съдържание (Wikipedia) и така нататък. Kaplan и др . (2009) твърдят, че съдържателните общности носят риска за интелектуалната собственост и авторското право. Трудно е да се избегнат популярните видеоклипове, като най-новите комедия или драма, се качват само часове, след като са били излъчени по телевизията или кината. Въпреки това, най-горещото и навременно актуализирано видео може да привлече повече потребители към общността. Високата популярност на съдържателните ги превръщат в атрактивен канал за контакти за много фирми. Споделянето на ресурси може наистина да бъде продуктивно, особено за големи корпорации. Въпреки това, ако сравнително малка компания, работеща в изключително конкурентни пазари, реши да сподели своите експертни знания, тя може много лесно да загуби своето конкурентно предимство от големите играчи в индустрията⁴⁶.

Форумите или бюлетините са платформи за онлайн дискусии, при които хората могат да осъществяват дискусии относно различни публикувани теми или съобщения. Те обикновено се осъществяват около конкретни теми и интереси, например музика или дигитални продукти. Всяка дискутирана тема може да бъде живо дебатирана, да търси предложения, споделяне на идеи или просто чатене. Дискусиите наподобяват нишки и много различни теми могат да бъдат активни едновременно.

Агрегаторите на съдържание са инструмент, използван за събиране на уеб съдържание от различни източници. Според категоризацията на Lehtimäki, включва RSS фийдове, социално маркирани сайтове, други приспособления и услуги за тагване. RSS е съкращение от "Really Simple Syndication". Този инструмент позволява да се следят последните новини от много различни сайтове, като всички се генерират на едно място, без да се налага да се посещава всяка уеб страница с цел проверка на актуализациите за деня. Читателите могат да се абонират за RSS емисии, за да получават актуална информация своевременно. RSS емисиите обикновено се използват, за да докладва за новини и актуализации в блогове, също за новини в пресата и фондовата борса, както и за нови продукти, които са публикувани⁴⁷.

Сайтовете със социални отметки спомагат за организиране и събиране на тези отметки към оналйн съдържание, към които потребителят има интерес. Те не споделят самото съдържание, а любими връзки или препратки. .

Приспособленията (джаджите) са малко приложение, което може лесно да бъде инсталирано на уеб страница, десктоп, блог или софтуер. Те предоставят различни услуги като часовник, прогноза за времето, бележки, речник, новинарски бюлетин и така нататък (например дъската на системата Apple Macintosh).

Виртуалните светове осигуряват платформа, която възпроизвежда триизмерна среда, в която потребителите могат да се появят под формата на персонализирани аватари и да си комуникират един с друг, тъй както биха го правили в реалния живот⁴⁸. Виртуалните светове могат да се разглеждат като заместители на реалния свят. Техният акцент е най-вече върху опита, радостта, вълнението и само второстепенно върху социализирането, публикуването на съдържание или изграждането на мрежа. Kaplan и др. (2009) идентифицират две форми на виртуалните светове. Първата, светът на виртуалните игри, налага потребителите да се държат в съответствие с правилата в контекста на масовата мултиплеър онлайн ролева игра.

Според Wikipedia, масовите мултиплеър онлайн ролеви игри често показват
виртуален свят с реални световни правила и действия в реално време, както и комуникация. Играчите са в състояние да създадат герой, който да лети между сгради, градове и дори светове, в които да извършват бизнес дейности. Неговата комуникация обикновено се фокусира върху текстове. Втората форма, определена от Kaplan, са виртуалните социални светове, които позволяват на жителите им да избират своето поведение свободно и да изпитат виртуалния живот, подобен на техния реален живот. Например, Second Life, най-известният виртуалния социален свят, освен че дава възможност да се прави всичко, което е възможно в реалния живот (разговори с други аватари, като и разходка, наслаждавайки се на виртуална слънчева светлина), също така позволява на потребителите да създават съдържание - например създаването на виртуални дрехи и мебели и да ги продават за виртуална валута.
Този сайт не е направен само с цел забавление - от друга страна бизнес дейностите са също така във виртуалния свят. В момента има много фирми, които се включват във виртуалния свят като нов начин на реклама. Apple използва този метод, за да си изгради онлайн магазин в Second Life - осигурява платформа, която позволява на потребителите да разглеждат най-новите продукти. Този нов начин на реклама в рамките на виртуалните светове първо дава шанс на компанията да промотира своите продукти, а на второ място се намаляват разходите и времевите ограничения, които биха били валидни при игра в реалния свят.