Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Социални мрежи за планетарни каузи: Студентите от 1968
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Социални мрежи за планетарни каузи: Студентите от 1968
Какво представляват социалните мрежи и защо и как се пораждат, какво е уникалното при тях и как въздействат е изключително добре анализирано от Хана Аренд в книгата ѝ „Насилие и политика“, както и от Норман Мейлър в документалния му роман „Армиите на нощта“. И двамата автори са съвременници, свидетели и в известна степен участници в описаните от тях събития от 1967 и 1968 г. Каузата за незабавно прекратяване на войната във Виетнам за броени часове успява да събере пред Пентагона стотици хиляди хора от всички прослойки на американското общество – от различни поколения, различни класи и раси, от всички социални движения – от крайно леви до крайно десни, някои от тях напълно несъвместими. Норман Мейлър разказва, че когато ги арестували заедно с приятеля му - преподавател Ноам Чомски, в полицейската кола се стигнало и до боѝ, но не с органите на реда, а между задържаните – едните - леви анархисти, а други – неофашисти. Според него по това време блокираното от народа правителство на САЩ не е предприело драстични мерки за физическа разправа с тълпата главно от опасение, че това ще бъде отразено като варварство от съветската преса. От друга страна, курсът към преговори с протестиращите също се проваля. Оказва се, че те не могат да излъчат нито организатори на бунта, нито общ списък с искания, по които да се преговаря. В случая не сработва нито един от методите за справяне на властта със старите социални движения – от побой и насилие до отстъпки и съглашателство. Стига се до патова ситуация. Тъй като за пръв път се налага правителството да се справя не с протести на синдикат или на конкретна социална група, дори не със стихиен бунт, а с нещо никога не съществувало и непроявено до този момент – с напълно ново, мрежово, социално движение, обединено не от класова идеология, а от кауза, парадоксално свързваща наглед несъвместими лични и групови убеждения и интереси. Такива протести всъщност не са неорганизирани, нито са стихийни. „Флаш моб“ от подобен мащаб, при който за броени часове в една гореща точка се стичат хора от всякакъв вид от всички краища на страната, някои от които са пропътували за целта хиляди километри, не може да се случи, ако не е бил предварително подготвян и то не малко време. От друга страна, значимостта и характерът на събитието е изненадващ и неочакван, както за властта, така и за протестиращите. Фактически, не само преди година, но дори и преди седмици никой не е подготвял, не си е представял и дори не си е помислял за подобен вид скупчване на представители на цялото многолико американско общество с единно общо искане на едно определено място. Светкавичните ефекти на верижно въздействие на съществуваща вече социална мрежа в този момент все още са били непознати, изненадващи и напълно нови за участниците в събитието. Но те се дължат не на „стихийност“, а на съществени социално-културни промени, някои от които действително са наченали преди година с университетските протести от 1967 г. против увеличаването на таксите за социално слаби студенти, а други бавно са се пораждали и развивали още преди десетки години. Нова и немислима допреди едно поколение е и каузата на пацифизма и възможността протест срещу войната да събере в едно всички напълно несъвместими обществени слоеве, а и самата парадоксална на пръв поглед колективна идентичност и „абсурдна“ (според установените представи) личностна ценностна себеидентификация на протестиращите – като например личното самоопределение на Норман Мейлър като „ляв консерватор“. В превърналата се в съвременна класика книга „Тихата революция“ Роналд Ингълхарт описва тези промени, проявили се за пръв път в десетилетията между 50-те и 60-те години на ХХ век, като „постматериалистки ценности“, като уточнява, че става дума предимно за „културни ценности“ – като „качеството на живот“, красотата, човешкото достойнство, радикалната свобода на индивидуално и групово самоопределение, необвързано с произход и традиционна принадлежност, избор на „стила на живот“ и личностно „духовно развитие“ по собствено решение, противопоставяне на насилието, на конфронтацията, на всякакъв вид социална, културна или политическа репресия, право на лично и гражданско неподчинение, на „цивилизован“ и „одухотворяващ“ личен живот и на колективен отпор срещу всяка „несправедливост“, обществена злоупотреба, безскрупулност, неконтролируемост и криминализация на ниво властови и икономически елити, насилие, еднолично или групово (олигархично) господство, ниска култура, нагла простащина и варваризация на обществените отношения. Търсейки обединяващ мотив за нравствено-ценностния двигател на на най-новите мрежови социални движения, възникнали като значимо глобално явление през втората половина на ХХ век, в зората на ХХІ век Ален Турен определя като „противопоставяне на противопоставянията“ квинтесенцията на новите им парадигми (екологизъм, екохуманизъм и алтерглобализъм) и на „постматериалистките“ им високи популярно-културни социални каузи, парадоксално-свързващи „несъвместимостите“. Тяхното ново „глобално“ човеколюбие не изключва, а включва. Любовта към човека не изключва любовта към гората, любовта към планината - любовта към морето. Напротив, то задължително ги включва и именно затова вероятно остава непонятно за елементарния тип линеен разум, който противопоставя понятията и идеите като войници на война и не е в състояние органично да ги съчетава. Манихейският тип мислене с апористични противопоставяния и конфронтирани опозиции е типичен за парадигмите на статуквото. А отхвърлянето на противопоставянията е свързано с две важни специфики на алтернативната култура на новия хуманизъм като разширен екохуманизъм, като хуманизъм, насочен не само към човека, но и към всички живи същества, към природата и „живата планета“ като цяло – отхвърляне на противопоставянето между себелюбие и любов към цялото и отхвърляне на противопоставянето между „натура и култура“. „Постматериалистките“ ценности на „качеството на живот“ и на отстояване на човешкото достойнство чрез „културата на културните“, се дължат на критичната маса от грамотни, образовани хора, каквито никога досега не е имало в такива масови мащаби, при това във всички държави и във всички обществени прослойки на планетата ни. Тези възпитани и култивирани още от детство с ценностите на човечността знайни и незнайни човеци, изявени и скромни личности, учители или медици от „бидонвили“ или от мегаполиси, студенти или учени от Третия свят или от свръхдържавите от Г8, служители в корпорации или маргинализирани безработни висшисти, са потенциално обединени от нов тип себеидентификация и от нов тип свързаност помежду си в трудно видима на пръв поглед мрежа от споделени базови ценности. Но тази невидима потенциална свързаност на хората с „културни ценности“ (по думите на Инглхард), освен че създава нов глобален културен нравствено-ценностен контекст („culture WORLD“, „култура-свят“ по думите на Жил Липовецки: Lipovetsky 2008) изгражда също и реални конкретни мрежови междучовешки и групови връзки и е в състояние да се прояви и като обществено-значим политически активен фактор – като жива и действена социална мрежа, способна и физически да събира индивидите със сходно светоусещане за общи действия в името на обединяващи каузи. Още при първия политически значим прецедент на проява на ефектите от социалните мрежи на най-новите социални движения, обединени не от групови интереси, а от обща кауза, при блокирането на Пентагона от антивоенните масови протести през 1968 г. ясно може да се проследи защо и как се е формирала невидимата мрежова свързаност на противоречиви и противоположни хора и групи. Хана Аренд свидетелства как именно, стъпка по стъпка, се заражда и развива социалната мрежова свързаност на най-активните групи, инициирали взрива на протестите от 1968 г.: „Нека разгледаме накратко началото на това движение. – коментира тя в обширно интервю, взето немския писател Аделберт Райф през 1970 г. – То възникна в Съединените щати сякаш напълно неочаквано през петдесетте години, по време на така нареченото „мълчаливо поколение“, безразличното и сдържаното поколение. Непосредствената причина беше движението за граждански права в Юга и първите присъединили се бяха студенти от Харвард, които след това привлякоха студенти от други известни университети. Те отидоха на Юг, организирани блестящо и имаха твърде необичаен успех за известно време.“ (...) „Първият импулс за опозиция срещу войната – продължава коментара си Аренд – дойде от университетите, особено от студентското тяло, т.е. от същите групи, които бяха ангажирани с движението за граждански права. Тази опозиция беше насочена от самото начало срещу така наречената „система“ (...) и тук решаваща роля играеше (...) расовият проблем“. В качеството си на университетски преподавател тя описва и като пряк свидетел постепенното натрупване на мрежови връзки на комуникация и сътрудничество между различни групи за борба за граждански права ( права на чернокожите, права на жените, права на чернокожите жени), които се фокусират първоначално върху каузата за достъпността до образованието – в проблема за некачественото образование в държавните училища и за недостъпността до висшето образование на ощетени социални групи - и изкристализират като мрежово социално движение в университетите в САЩ. Съществуващата вече над десетилетие активистка комуникационна мрежа от разнородни обществени групи, отделни личности на индивидуалисти с нов тип ценности и маргинализирани индивиди в студентското движение прави възможна верижната реакция и светкавичния ефект на „разпалването“ на съществуващата мрежова социална тъкан при възникването на нов тип свързваща кауза – прекратяването на войната във Виетнам, в състояние да обедини често несъчетаеми групови интереси, защото те вече са били съчетани в общите борби за граждански, образователни и университетски права. Същата логика и същите ефекти на мрежовата социална свързаност може да наблюдаваме и при първия масов граждански протест за „качество на живот“ по време на комунистическия режим в България – „Протестът на майките с колички“ срещу обгазяването на Русе от 1987 г. и последвалите като верижна реакция значими културни и обществено-политически промени в страната. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|