Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
§ 16. Масови мрежи от личности: от „Света е малък“ до „Културата на културните“
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Всички заедно да направим един Голям, който да влезе в културния храм
| § 16. Масови мрежи от личности: от „Света е малък“ до „Културата на културните“
Но ние сме изпаднали в един момент, в който вече няма нищо. И тогава си казах : „Наистина ли няма нищо?” И в един момент стигнах до извода, че всъщност, ако наблюдаваме това, което се случва – тук не става дума за мнение, което е само мое – има едно голямо движение, което пронизва нашето общество. Едно движение, чието послание е , че понеже досега всичко се е опирало на противопоставянето, на парната машина, както казваше Леви-Строс, сега става дума да съшием онова, което сме разкъсали, да съчленим (съединим) онова, което сме разделили. (…) Имаше една култура на проитвопоставянето – между тяло и дух, „между дома и улицата”, както казват бразилците, между частното и общото, между мъжа и жената и пр. И има движения, мисля, които бихте могли да наречете социални или културни движения. Най-важното, най-видимото от тези движеиня е онова, което се нарича политическа екология, тоест че трябва да се противопоставим на противопоставянето между природа и култура, на натура и култура, иначе вървим към неминуема катастрофа и не ни остава много време. Вярно, това не произведе кой знае какво, но все пак съществува. В по-слаба степен, по един по – неясен, но интересен начин, бих казал, че алтерглобализмът също представлява нещо. Те казват – добре, глобализация, окей, но какво става с локалното, с особеното, с уникалното, какво правим с него, трябва да се опитаме да съчетаем и двете. Тези две теми са основни. Ален Турен, Из Интервю от 2012 г Толкова дълго чаках, пет, шест столетия. Идвам с вас. Ръцете си подайте всички! Коленичили, прави, вървящи, плачещи, истински, летящи. Всички заедно да направим един Голям, който да влезе в културния храм. Димитър Воев, „Нова генерация завинаги“ (откъс от поема от 1987 г.) Тя носи писмото на боговете, а ние сме букви от редовете Васил Гюров, откъс от песен на „Ревю“ С развитието на международните, междукултурните, междуцивилизационните и общопланетарните комуникации постепенно се ражда и още един нов вид човешко създание - космополитът, дете на човечеството и жител на планетата – гражданин от мета-цивилизация на цивилизоваността. В последният век на съществуването му – общопланетарният век на Земята-общ дом на човечество - революциите на интерактивните мултимедийни комуникации пораждат нов тип визуализирани живи символи на глобално общение – „кинематографеми“, реализиращи се в общочовешки социални мрежи за каузи. Те постепенно започват да творят и свои специфични живи символи на всечовешко общение - „космополитеми-визионерства“ (като например глобална справедливост, климатична справедливост, екологично-социален преход, общочовешко достойнство, Майката Земя), с които новият тип хипермодерни личности-институции – визионери формират над-националната и над-цивилизационната си общност: култура на културните. Така зората на ХХI век ни поставя на прага и на ново очовечаващо човеците преображение: раждането на землянина-визионер – личност-институция (като например Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Карл Маркс, Махатма Ганди, Зигмунд Фройд, Чарлс Чаплин, Никола Тесла, Акира Куросава, Далай Лама Тензин Гяцо, Майка Тереза, Салвадор Дали, Джон Ленън, Андрей Тарковски, Димитър Воев или Нелсън Мандела). Всяка емблематична публична личност-институция, която целенасочено е превърнала сама себе си в жив символ на собствените си позиции и идеи, е способна с други подобни ѝ личности-институции да създава мрежи за планетарни ценностни мета-смисли, основани на „противопоставяне на противопоставянията“ – отстояващи каузи като природността на природата, човечността на човечеството, достойнството на достойнството, обществото на обществото и културата на културните. А това ѝ позволява да отиде и отвъд себе си – и отвъд смъртта – в надчовешкото измерение на човека – бъдеще – на онзи, който със сигурност потенциално може да се случи някога, стига човекът изобщо да има бъдеще. Съвременната комуникационна революция на мултимедийните интерактивни мрежи е едва в зората на проявленията си и дългосрочните ефекти от нея са все още непредвидими, но въпреки това можем да установим, че към този момент тя поражда: глобални социални мрежи от личности, които могат да участват в тях като равнопоставени, без ограничения, произтичащи от техния произход, пол, етническа, национална, цивилизационна, класова или съсловна принадлежност обединението на глобални нови социални движения около общи свръзващи каузи, а не около идеологически, класови, национални или други традиционни форми на идентичност парадоксален и обединяващ нов синтез на традиционните и иновативните обществени и индивидуални идеи и културни и социални практики, на основата на отхвърляне на традиционните противопоставяния и противопоставяне на противопостовянията институционализация на медийния образ на конкретни човешки личности и превръщането им в личности-институции, които представляват нравствен, културен и ценностен образец за разнообразни групи от хора от цялата планета (в такива личности-институции са се превърнали изявени творци, политици, учени или изобщо хора с ярка обществена позиция като например Чарли Чаплин, Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Едит Пиаф, Коко Шанел, Пабло Пикасо, Владимир Висоцки, Джон Ленън, Нелсън Мандела). превръщането на планетата ни в глобално село и осъзнаването ѝ като общо стопонство на всички човеци, които чрез начеващото формиране на глобална общочовешка култура (World-култура или културата-свят), постепенно се превръщат в земляни, обитаващи вече не племе или държава, а общ дом-планета. Най-новата комуникационна революция в човешката история, на която сме съвременници е може би и най-радикалната от всички до сега. Тя дава възможност на антропосферата да съществува и да се самоорганизира на ново ниво – по-многообразно, по-пряко, светкавично и непосредствено, и в много по-гигантски (глобални) мащаби, отколкото е можело да бъде някога. Наред с негативните следствия и възможностите за злоупотреби, планетарните социални мрежи на основата на споделени каузи носят и надежда за нов тип междучовешко общене и за нов тип личности и общности, потенциално способни да гарантират бъдещето на света, докаран до безпрецедентна криза в антропосферата, която вече заплашва оцеляването на хората и на живота на планетата ни. Тази задача е деликатна и трудно изпълнима, тъй като зависи от високите нива на култивираност, на комуникативна рационалност и интелигентност, както и от изграждането на иновативна култура на общуване между участниците в глобалните социални мрежи. Първообразът на последната (съвременна) комуникационна революция, която едва начева, се явява като предчувствие и се заявява с отделни открития и „сигнали от бъдещето“ още в края на ХІХ век – процес, който продължава през целия ХХ век. В технологично отношение тоози процес започва с въвеждането на телеграфа, минава през откриването и утвърждаването на телефона, радиото, киното и телевизията, за да стигне до годината, която изцяло преобръща историята на света и прекроява бъдещето ни – 1990 г. – годината, в която глобалната свързваща компютърна мрежа – Интернет -за първи път става достъпна за масово ползване от всеки човек на планетата. Преди обаче свързаността на персоналните компютри в мрежа да се установи като технологична норма и да се наложи като ежедневна нормалност, се появяват и се проявяват друг тип мрежи – междучовешките, междуличностните, културните и социалните, които създават логиката и първообраза на самата компютърна глобална свързаност. Като ключова и символна дата за тяхната проява, която променя света, може да се посочи една по-ранна година – 1968 г. – годината, в която на принципа на мрежовата свързаност на отделни личности и обществени групи и движения, чрез неочакван от никого, дори и от самите му инициатори „флаш-моб“ (внезапно събрала се тълпа), последователно биват блокирани Пентагона в САЩ, центъра на Париж и центъра на Прага. След 1968 г. светът наистина не е същият, а през следващата 1969 г. е направена и първата фотография на Земята, заснета от космоса; а през 1972 г. е направена и още една такава фотография - снимката-символ за началото на радикално новата ни епоха, известна като „Синьото кълбо“. От този момент нататък може да се каже, че ние, човеците, губим старите си и малки локални местообитания – били те народ, национални държави или отделна цивилизация - и сме изправени пред безпрецедентното предизвикателство да се научим да живеем в един много по-обширен общ дом, който вероятно никога няма да успеем да напуснем. От този момент нататък човечеството се сдобива с нов Дом-планета, а Земята се е преобразила в „глобално село“ (по думите на Маршал Маклуън), така че човеците и всички останали живи същества се превръщат от чужденци и съседи - в съквартиранти, обвързани в глобални връзки на мрежа, свързваща всеки със всичко, която никой вече не може да прекъсне. Каква е ролята на комуникационните революции на масовото книгопечатане, на масовите медии и на масовите идеологии за очовечаването на националното самосъзнание Какви са шансовете социалните мрежи за каузи да противостоят на дехуманизацията и на ефективната елементаризация на чувствата и ума, чрез отстояване на „Културата на Културните“ от личности, придобили значимост на образци-институции на човешкото очовечаващо преображение. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|