Затова дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото жупелно езеро, където са Звярът и Лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове

Проф. Беркхоф обобщава новозаветните сведения относно Съдията в Последния ден: “Естествено, последният съд, като opera ad extra на Бога, е дело на триединния Бог, но Писанието го приписва конкретно на Христос. Христос в Своята роля на Посредник ще бъде бъдещият Съдия, Матей 25:31-32; Йоан 5:27; Деяния 10:42; 17:31; Филипяни 2:10; 2 Тимотей 4:1. Такива текстове като Матей 28:18; Йоан 5:27; Филипяни 2:9-10 правят съвсем видно, че честта на съдененето на живите и мъртвите е поверена на Христос като Посредник, като награда за Неговото изкупително дело и като част от Неговото възвишаване. Това може да се смята за една от царските почести на Неговото царуване. В качеството си на Съдия, Христос спасява Своя народ напълно: Той завършва тяхното изкупление, оправдава ги открито, и премахва последните последствия от греха.”⁶⁹⁴

С това се съгласяват големите общоцърковни изповеди на вярата:
Апостолска изповед на вярата:

[Исус Христос] се възнесе в небето,

И седна отдясно на Бога Баща Всемогъщия;

От където ще дойде да съди живите и мъртвите.

Той се възнесе в небесата,

И седна отдясно на Бащата;

И отново ще дойде със слава да съди живите и мъртвите;

Чието царство няма да има край.
Te Deum Laudamus:

Ти седна отдясно на Бога в славата на Бащата.

Ние вярваме, че Ти ще дойдеш да бъдеш наш Съдия.

Затова молим Теб, помогни на Твоите слуги, които Си изкупил с Твоята скъпоценна кръв.

Нека да се броят заедно с Твоите светии във вечната слава.

О, Господи, спаси Своя народ, и благослови Своето наследство.

Управлявай ги, и ги възнеси завинаги.
Атанасиева изповед на вярата:

Той се възнесе в небето; седна отдясно на Бащата, Бога Всемогъщ; от където ще дойде да съди живите и мъртвите.

При Чието идване всички хора ще възкръснат в своите тела и ще дават отчет за своите дела.

И тези, които са правили добро, ще отидат във вечен живот; а тези, които са вършили зло, във вечен огън.

Това е вселенската вяра; която, която ако някой не вярва истински и твърдо, не може да се спаси.
Наблегнах върху тази идея, защото стана популярно в някои иначе видимо ортодоксални кръгове да се приема еретичната форма на “претеризма,” която отрича всяко бъдещо физическо Възкресение или Съд, твърдейки, че всичко това се изпълнява при Възкресението на Христос, новорождението на Църквата, идването на Новия Завет и разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.⁶⁹⁵ Каквото и да се каже за онези, които се придържат към такива идеи, ясно е, че те не са в съгласие с всяка призната форма на ортодоксално християнство. Единната, свята, католическа и апостолска Църква винаги и навсякъде е настоявала върху учението за Последния Съд в края на времето. Нейното включване във всички исторически изповеди на Вярата е универсално свидетелство за нейната важност като основна част от вярата.

Св. Йоан извисява нашето чувство за благоговение пред страшното величие на Съдията: От Чието лице земята и небето побягнаха, и не се намери място за тях. Отнасянето е към Псалм 114, който ни показва, че в светлината на Крайния Съд можем да видим значението на неговите предшестввеници в предварителните исторически осъждения:

Якововият дом из люде другоезични,

Юда стана светилище на Бога,

Израил Негово владение.

Морето видя и побягна;

Йордан се възвърна назад:

Планините се разиграха като овни,

Хълмовете като агнета.

Що ти стана, море, та си побягнало?

На тебе, Йордане, та си се възвърнал назад?

На вас, планини, та се разиграхте като овни?

На вас, хълмове – като агнета?

Трепери, земьо, от присъствието Господно,

От присъствието на Якововия Бог,

Който превърна канарата във воден поток,

Кременливият камък във воден извор. (Псалм 114)

Св. Йоан ни казва, че е видял хора от всякакво съсловие и положение, големи и малки, стоящи пред Престола. И едни книги се разгърнаха; разгърна се и друга книга, която е Книгата на Живота, членският списък на завета, в която са написани имената на избраните (сравнете 3:5; 13:8; 17:8). Функцията на Книгата на Живота в този контекст е просто да открие, че имената на “мъртвите” не са записани там.

Вярно е, че не се спасяваме чрез дела (Ефвсяни 2:8-9), но също е вярно, че не се спасяваме без дела (Ефесяни 2:10; Филипяни 2:12-13). Християнинът е “оправдан само чрез вяра” – но истинската оправдаваща вяра никога не е сама, както заявява Уестминстърската изповед на вярата: “Вярата, която по такъв начин приема и уповава на Христос и на Неговата праведност, е единственото средство за оправдание – но тя не съществува сама в оправдания човек, а винаги е съпътствувана от всички други спасителни благодатни дарове и не е мъртва, а действена вяра, в чиято основа е любовта” (xi.2). По подобен начин, Джон Мъри пише: “Оправданието е само чрез вяра, но оправдан човек само с вяра ще бъде уродливост, която никога не същесвува в царството на благодатта. Вярата действува чрез любов (сравнете Галатяни 5:6). И вяра без дела е мъртва (сравнете Яков 2:17-20). Живата вяра е тази, която оправдава, и живата вяра съединява с Христос оради Неговата смърт и със силата на Неговото възкресение.”⁶⁹⁷

Този модел се повтаря много пъти, като друг известен пример е разказът за Давид и Соломон: Давид действува като Божият Воин, воюващ Господните битки заедно с Господа (сравнете 2 Царе 5:22-25), а неговият син Соломон изгражда Божия дом (2 Царе 7:12-13); и отново, белегът, че Бог е влязъл в него, е слизането на огън (2 Летописи 7:1-3). Всички тези бяха временни победи и изграждания на домове, в очакване на окончателната Победа в делото на Исус Христос.

Едно от най-удивителните прогласявания на идващият Воин-Цар е в пророчеството на Езекиил. Както видяхме, Книгата Откровение съзнателно е обвързана с Езекиил на много места; а специално последните дванадесет глави на Езекиил са в основата на заключителните глави на св. Йоан. В Езекиил 37 пророкът вижда видение за Израел в изгнание, представен като долина, пълна с мъртви кости; казано по човешки, всяка надежда е отминала. Но когато Езекиил проповядва на костите и се застъпва за хората с Божия Дух, Господ изпълнява чудото на повторното сътворение, връщайки народа на Израел към живот, изваждайки ги от техните гробове, и превръщайки ги в “превъзходно велика войска.” Обединеният Израел е възстановен в своето Царство, с Давид отново като Цар, завинаги.

Но след това Възкресение идва Войната: “Гог от земята на Магог” идва с войските на езическите народи да воюва срещу възстановения Израел (Езекиил 38). Той е погубен от огън и сяра от небето, неговата плячка е взета от победоносния Израел, а неговите войски са погълнати от небесните птици и земните зверове (Езекиил 39). След тази сцена Езекиил пише едни от най-сложните и подробни глави в Библията (Езекиил 40-48), в които той описва идален Храм-Град, Нов Ерусалим, в който самият Бог обитава сред Своя народ и изпраща благословения от Своя Престол до краищата на земята.

Но това видение за новото небе и новата земя не трябва да се тълкува като изцяло в бъдещето. Както ще видим многократно в нашето изследване на тази глава, това, което е абсолютно и напълно вярно във вечността, е първоначално и прогресивно вярно сега. Нашето наслаждаване на вечното ни наследство ще бъде продължение и съвършенство на това, което става с Църквата в този живот. Не трябва просто да очакваме благословенията на Откровение 21 в идещата вечност, а да им се наслаждаваме и радваме, и да ги увеличаваме тук и сега. Св. Йоан разказва на ранната Църква за настоящи реалности, за благословения, които вече съществуват и ще се увеличават, когато Благовестието излиза и обновява земята.

Спасението е последователно представяно в Библията като повторно сътворение.⁷⁰² Затова, когато Бог говори за спасението на Своя народ, са използвани език и символизъм от сътворението. Видяхме как избавлението от Бога на Неговия народ в Потопа и в Изхода са смятани от библейските автори като времеви Нови Създания, сочещи към първоначалното Ново Създание при Първото Идване на Христос. Така, Бог говори чрез Исая за благословенията на идещото Царство на Христос:
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;

И предишните неща няма да се спомнят,

Нито ще дойдат на ум.

Но вие веселете се и радвайте се винаги

В онова, което създавам;

Защото, ето, създавам Ерусалим за радост,

И людете му за веселие,

Аз ще се радвам на Ерусалим,

И ще се веселя за людете Си,

И няма да се чува вече в него глас на плач

Нито глас на ридание.

Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни,

Нито старец, който да не е изпълнил дните си;

Защото дете ще умре стогодишният,

А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.

Те ще построят къщи и ще живеят в тях;

Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.

Няма те да построят, а друг да живее там;

Няма те да насадят, а друг да яде;

Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,

И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.

Не ще се трудят напразно,

Нито ще раждат чада за бедствие;

Защото те са род на благословените от Господа,

Също и потомството им.

Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям,

И докато ще говорят те, Аз ще слушам.

Вълкът и агнето ще пасат заедно,

И лъвът ще яде слама както вола,

И храна на змията ще бъде пръстта.

Не ще повреждат нито ще погубват

В цялата Ми свята планина, казва Господ. (Исая 65:17-25)

Вероятно категоричният новозаветен текст за “новото небе и новата земя” е 2 Петрово 3:1-14. Там св. Петър напомня на своите читатели, че Христос и всички апостоли предупредиха за засилващото се отстъпничество към края на “последните дни” (2 Петрово 3:2-4; сравнете Юда 17-19) – които, както видяхме, бяха четиридесетгодишният преходен период (сравнете Евреи 8:13) между Христовото Възнасяне и разрушаването на старозаветния Храм, когато народите започнаха да се стичат към Господния Хълм (Исая 2:2-4; Деяния 2:16-17; Евреи 1:2; Яков 5:3; 1 Петрово 1:20; 1 Йоан 2:18). Както изяснява св. Петър, тези “подиграватели” от последните дни са отстъпниците от Завета: юдеи, които са запознати със старозаветната история и пророчества, но са изоставили Завета чрез отхвърлянето на Христос. Върху това зло и извратено поколение щеше да дойде великият “Съден Ден,” предсказан в пророците, “погублението на нечестивите,” като това, понесено от нечестивите в дните на Ной (2 Петрово 3:5-7; ср. същата аналогия, очертана в Матей 24:37-39; Лука 17:26-27). Точно както Бог погуби “света” от онова време чрез Потопа, така Той ще погуби “света” на Израел от първи век чрез огън при падането на Ерусалим.

Св. Петър описва това като разрушението на “настоящите небе и земя” (2 Петрово 3:7), освобождаващо място за “ново небе и нова земя” (ст. 13). Заради терминологията на “колапс на вселената,” използвана в този текст, много хора погрешно приемат, че св. Петър говори за окончателния край на физическото небе и земя, а не за разрушаването на старозаветния световен ред. Великият пуритански теолог от седемнадесети век Джон Оуен отговаря на този възглед като се позовава на библейската преобразна употреба на небе и земя, както в Исаевото описание на Мойсеевия Завет:
Защото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

Турих словата Си в устата ти, и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята, и да река на Сиона: Ти си мой народ. (Исая 51:15-16)

Друг такъв текст, между много, които биха могли да бъдат споменати, е Еремия 4:23-31, който говори за непосредственото падане на Ерусалим (587 пр. Хр.) в подобен език на разрушаване на създанието: “Погледнах на земята, и ето, тя беше пуста и празна, на небето, и нямаше светлината му. . . . Защото така казва Господ: цялата страна ще запустее [сравнете Матей 24:15], но съвършено изтребление няма да нанеса. Затова земята ще жалее, и небето горе ще се помрачи. . . .” Божият Завет с Израел беше изразен от самото начало като ново създание; така старозаветният ред, в който целият свят беше организиран около централното светилище на Ерусалимския Храм, би могъл съвсем уместно да бъде описан, преди неговото пълно разрушаване, като “настоящите небе и земя.”

Оуен продължава: “И оттук следва, че когато се споменава за унищожаването на държава или на власт, това е в такъв език, който излежда сякаш представя края на света. Така е Исая 34:4; което обаче говори за унищожението на Едом. Същото се заявява за Римската империя, Откровение 6:14; което юдеите постоянно твърдят, че е предназначено за Едом в пророците. И при предсказанието на нашия Спасител Христос за разрушението на Ерусалим, Матей 24, Той го поставя в изрази със същото значение. Тогава се вижда, че в пророческите изрази и начин на говорене под ‘небе’ и ‘земя’ често се разбират политическото и религиозното състояние и общност на хората в света, и самите хора. Така небето и земята бяха този свят, който беше унищожен от Потопа.

На основа на това твърдя, че небето и земята, които се имат предвид в това пророчество на Петър, идването на Господа и деня на съда и гибелта на нечестивите, споменати при унищожението на това небе и земя, всичко това се отнася не за последния и окончателен съд на света, но за това пълно запустяване и разрушение, което щеше да бъде доведено върху юдаистката църква и държава.”⁷⁰⁴

Това тълкувание се потвърждава от допълнителните думи на св. Петър: При този непосредствен “Господен Ден,” който ще дойде върху света през първи век “като крадец” (сравнегте Матей 24:42-43; 1 Солунци 5:2; Откровение 3:3), “елементите нажежени ще се стопят” (ст. 10; ср. ст. 12). Какви са тези елементи? Така наречените “буквалисти” приемат, че апостолът говори за физиката, отнасяйки думата за атомите (или може би за субатомните частици), действителните физически съставки на вселената. Това, което тези “буквалисти” не успяват да разберат, е, че макар думата елементи да е използвана няколко пъти в Новия Завет, тя никога не се използва във връзка с физическата вселена! Думата винаги се използва във връзка със старозаветния ред (вижте Галатяни 4:3, 9; Колосяни 2:8, 20). Авторът на посланието към евреите ги мъмри: “Понеже докато вие трябваше досега учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните неща на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна” (Евреи 5:12). В контекста авторът ясно говори за старозаветните истини – особено след като той ги свързва с думата Божиите словеса, израз, използван масово за временното старозаветно откровение (вижте Деяния 7:38; Римляни 3:2). Посланието на св. Петър, твърди Оуен, е, че “небето и земята, които сам Бог посади – слънцето, луната и звездите на юдейската държава и църква – целият стар свят на поклонение и поклонници, който настоява в своето упорство срещу Господ Христос – ще бъдат видимо разложени и унищожени.”⁷⁰⁵ Така “Земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат” (ст. 10).

Оуен предлага още две основания (“от многото, върху които би могло да се настоява, от самия текст”) да се приеме тълкуванието за 70 от Хр. за 2 Петрово 3. Първо, отбелязва той, “това, за което се говори тук, трябваше да окаже своето конкретно влияние върху хората от това поколение.” Св. Петър е особено загрижен вярващите от първи век да помнят апостолските предупреждения за “последните дни” (ст. 2-3); юдейски присмивачи, явно запознати с библейските пророчества за съда, отказват да се вслушат в предупрежденията (ст. 3-5); читателите на св. Петър са увещавани да живеят свят живот в светлината на този непосредствен съд (ст. 11, 14); и за тези ранни християни постоянно се споменава като активно “очакващи и ожидащи” съда (ст. 12, 13, 14). Точно близостта на наближаващия пожар е това, което Петър изтъква като мотив за прилежаването в свят живот.

Второ, Оуен цитира 2 Петрово 3:13: “А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.” Оуен пита: “Какво е това обещание? Къде можем да го намерим? Та ние го имаме подробно в Исая 65:17. И така, кога ще бъде това, когато Бог създава ‘ново небе и нова земя, където обитава правда’? Петър казва, ‘Това ще бъде след идването на Господа, след съда и погублението на нечестивите хора, които не се покоряват на Благовестието, което аз говоря.’ Но сега е ясно от това място в Исая, заедно с текста в глава 66:21-22, че това е пророчество само за евангелските времена; и че устройването на тези ново небе и нова земя не е нищо друго, а създаването на евангелските наредби, които да траят вечно. Същото нещо се изразява по такъв начин в Евреи 12:26-28.”⁷⁰⁶

Оуен е точен, когато задава въпроса, който толкова много тълкуватели пропускат да зададат: Къде Бог е обещал да доведе “ново небе и нова земя”? Отговорът е, както Оуен правилно заявява, в Исая 65 и 66 – текстовете, които ясно пророкуват периода на Благовестието, въведен чрез делото на Христос. Според Исая, това Ново Създание не може да бъде вечното състояние, тъй като то съдържа раждане и смърт, строене и сеене (65:20-23). “Новото небе и новата земя,” обещани на Църквата, обхващат епохата на победата на Благовестието, когато цялото човечество ще дойде да се поклони пред Господа (66:22-23). Насърчението на св. Петър към Църквата от неговото време е да бъдат търпеливи, да очакват Божия съд да погуби онези, които преследват вярата и спъват нейния напредък. Когато Господ дойде да унищожи скелето на старозаветното устройство, новозаветният Храм ще бъде поставен на своето място, и победоносният поход на Църквата няма да може да бъде спрян. Светът ще бъде обърнат; земните съкровища ще бъдат донесени в Божия град, когато се изпълни (Откровение 21:24-27) Райският Мандат (Битие 1:27-28; Матей 28:18-20).

Затова апостолите постоянно твърдяха, че епохата на свършека вече е превърната в дело чрез възкресението и възнасянето на Христос, който изля Святия Дух. След като старият ред е пометен, обяви св. Петър, Епохата на Христос ще бъде напълно установена, епоха, “в която живее правда” (2 Петрово 3:13). Отличителната характеристика на новата епоха, в ярък контраст с това, което я предшествува, ще бъде правдата – нарастваща правда, когато Благовестието ще бъде свободно в своята мисия към народите. Норман Шепърд токазва как това е предсказано във временното ново сътворение след Потопа: “Както Ной след първото семейно водно кръщение (1 Петрово 3:20f.) поставя крак върху нова земя, в която отново обитава правда, така Христос чрез Своето кръщение – своята смърт и възкресение – въвежда Своите деца чрез тяхното кръщениe в Него към ново съществуване, в което те могат да започнат да виждат и да участвуват в нова земя, характеризирана от праведност и святост. В силата на Духа те обработват земята за Божията слава.”⁷⁰⁷

Определено е вярно, че правдата не обитава на земята в пълен смисъл; нито този свят някога ще бъде напълно праведен, докато последният враг не е победен при Второто Идване на Христос. Войната между Христос и Сатана за господството над земята все още не е приключила. Имало е много битки в историята на Църквата, и много битки предстоят. Но те не трябва да ни заслепяват за истинския напредък, който Благовестието е постигнало и продължава да постига в света. Войната е била първоначално спечелена; Новият световен ред на Господ Исус Христос е дошъл; и според Божието обещание, спасителното знание за Него ще изпълни земята, както водите покриват морето.

Нещо повече, изразът небе и земя в тези контексти не се отнася, както посочва Оуен, за физическото небе и физическия свят, а за световния ред, религиозната организация на света, “Дома” или Храма, изграждан от Бога, в който Той да бъде прославян. Постоянното послание на Новия Завет е, че Домът на Новия Завет, над който Исус седи като Апостол и Първосвещеник, е безкрайно превъзходен пред Дома на Стария Завет, над който седи само Мойсей (сравнете 1 Коринтяни 3:16; Ефесяни 2:11-22; 1 Тимотей 3:15; Евреи 3:1-6). Всъщност, както настоява авторът на Посланието към Евреите, “идещият свят” е дошъл; това е настоящото спасение, въведено от Божия Син в Последните Дни (Евреи 1:1-2:5). В този конкретен смисъл, правдата обитава “на небето и на земята.”

2 Св. Йоан вижда след това, като централна част на това Ново Създание, Святия град, Новия Ерусалим. Отново трябва да помним, че Исус Христос извърши едно спасение, едно Ново създание, с първоначална, прогресивна и окончателна част. Окончателната реалност на есхатологичното Ново Създание е също настоящата реалност на първоначално-прогресивното Ново Създание. Никоя страна на това спасение не трябва да се издига така, че да се изключват или незаслужено принизяват другите. Новият Завет учи, че при отлъчването и екзекуцията на Стария Ерусалим заради неговото нарушаване на завета, християните стават граждани и наследници на Новия Ерусалим, Града, чийто произход е в небето, който слиза от небето от Бога (3:12; сравнете Галатяни 4:22-31; Ефесяни 2:19; Филипяни 3:20; Евреи 11:10, 16; 12:22-23). След това Новият Завет продължава, като казва: Всичко това, и небето! (сравнете Филипяни 3:21); Новото Създание не е само състояние, установено първоначално от Христос и прогресивно развиващо се сега; един ден то ще бъде окончателно установено, в завършено, абсолютно съвършенство!⁷⁰⁸

Градът е приготвен като Невяста украсена за нейния Съпруг. Невястата не е просто в Града; Невястата е Градът (сравнете ст. 9-10). Ясното определяне от св. Йоан на Града като Невястата на Христос служи като друго свидетелство, че Божият Град е настояща, както и бъдеща реалност. “Невястата” от седмичното Сватбено Тържество на причастието (19:7-9) е “обичният Град” на Царството на Христос (сравнете 20:9). Ние сега сме в Новия Ерусалим, както Библията ни казва категорично: “Но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата. . . .” (Евреи 12:22-23).

Както стих 9 изяснява, този текст е завършването на раздела от пророчеството за Чашите. В неговото начало св. Йоан видя Светилището на Скинията изпълнено с дим, така че никой не можеше да влезе в него (15:5-8), а после чу “силен Глас” от светилището да заповядва на седемте ангела да излеят своите Чаши на гняв върху Земята (16:1). При изливането на седмата чаша отново излезе “силен Глас” от Светилището, казващ: “Сбъдна се” – създавайки голямо земетресение, в което градовете паднаха и всяка планина и остров “побягнаха,” когато центърът на видението се обръща към унищожението на Вавилон, лъженевястата (16:17-21). Сега, при края на раздела за Чашите, земята и небето са “побягнали” (20:11; 21:1), и отново св. Йоан чува силен Глас от небето, обявяващ, че достъпът до светилището е бил осигурен в най-голямата възможна степен, защото Скинията на Бога е между хората. Скоро този същия Глас отново ще прогласи: “Сбъдна се” (ст. 6), когато видението обърне нашето внимание към установяването на Истинската Невяста, Новия Ерусалим.

Всички тези благословения са дошли, защото първите неща са преминали. И Седящият на Престола каза: Ето, подновявам всичко. Това е друга препратка към учението на св. Павел: “Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново” (2 Коринтяни 5:17). Отново, разбира се, виждаме факта, че това важи сега, както и за Последния Ден. Единствената съществена разлика между темите на 2 Коринтяни 5 и Откровение 21 е това, че св. Павел говори за изкупения индивид, докато св. Йоан говори за изкупената общност. И индивидът, и общността са сътворени наново, обновени, и възстановени в Рая в спасението, и това космическо възстановяване вече е започнало. Св. Йоан вижда, че това, което започна в привидно (от гледна точка на първи век) изолирани случаи, е всъщност вълната на бъдещето. Новото Създание ще изпълни земята; цялото творение ще бъде обновено. Това е вярно първоначално, ще бъде абсолютно вярно есхатологични – и ни дава модел за нашата работа междувременно, защото то също ще бъде изработвано прогресивно. Новото Създание трябва да се разгръща, и всяка негова подробност трябва да бъде разбрана и приложена на практика, от царското свещенство в тази епоха.

Великият историк на Църквата Филип Шаф разбира това: “На Господа и на Неговото царство принадлежи целият свят, с всичко, което живее и се движи в него. Всичко е ваше, казва апостолът [1 Коринтяни 3:22]. Религията не е изолирана, отделна сфера от човешкия живот, а божественият принцип, чрез който целият човек трябва да бъде проникнат, пречистен и усъвършенствуван. Той го обхваща в неговата неделима цялост, в центъра на неговото същество; за да внесе светлина в неговото разбиране, святост в неговата воля и небето в неговото сърце; и така да простре свещеното освещение на новото раждане, и славната свобода на Божиите деца, над целия негов вътрешен и външен живот. Никоя форма на съществуване не може да устои на обновяващата сила на Божия Дух. Няма рационален елемент, който да не може да бъде осветен; няма област на естествения живот, която да не може да бъде прославена. Създанието, в най-отдалечените краища на света, нетърпеливо очаква изявяването на Божиите синове, и въздиша за същото славно освобождение. Цялото творение се стреми към изкупление; а Христос е вторият Адам, новият универсален човек, не просто в религиозен, но в абсолютен смисъл. Възгледът, застъпван от римския монастицизъм и протестантския пиетизъм, чрез който християнството е направено да се състои в абстрактна съпротива срещу естествения живот, или в бягство от света, е напълно противен на духа и на силата на Благовестието, както и заблудителен в своето предназначение. Християнството е изкуплението и обновяването на света. То трябва обнови всички неща.”⁷⁰⁹

6 И рече ми: Сбъднаха се! Това е другата страна на обявяването на разрушаването на Вавилон (16:17), като и двата текста служат като отглас на Неговия вик на Кръста: “Свърши се!” (Йоан 19:30). Чрез Своето изкупление Христос придоби вечно поражение на враговете Си и вечно благословение за Своя народ.

Седящият на Престола назовава Себе Си (както в 1:8) Алфа и Омега (на български “А и Я”), означаващи Началото и Краят, Източникът, Целта и Смисълът на всички неща, Този, Който дава увереност, че обещанията ще бъдат изпълнени. Тук това се казва, за да потвърди следващите думи, в обещанието на Христос за Причастието.

Отбелязахме по-горе, че последните думи на нашия Господ от Кръста в Евангелието на св. Йоан (“Свърши се!”) са отразени тук; но има нещо повече. Защото след като Исус прогласи това, Той издъхна; и когато римските войници дойдоха и видяха, че е умрял, “един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34). Св. Йоан Златоуст коментира: “Не без цел, нито случайно, излязоха тези потоци, а защото Църквата е образувана от тях: Посветените са новородени чрез вода, и са хранени чрез Кръвта и Плътта. Тук е произходът на Тайнствата; че когато се приближавате към тази величествена чаша, да подхождате към нея, сякаш пиете от самия източник.”⁷¹⁰ По тази причина Господ казва: На жадния ще дам да пие безплатно от извора на Живата вода. “Безплатно” за нас; защото изворът на живота блика от Неговата собствена плът. Нашето изкупление беше платено “не с тленни неща като сребро или злато . . . а със скъпоценната кръв на Христос, като Агне без недостатък и пречисто” (1 Петрово 1:18-19). Водата ни храни безплатно, извирайки вътре нас и след това изтичайки от нас, за да даде Живот на целия свят (Йоан 4:14; 7:37-39).

7 Темата на Седемте Писма е повторена в обещанието за победителя, победоносния християнски победител: Който побеждава, ще наследи тези неща. Това пророчество никога не е изпускало от погледа си своя характер като практично, етично послание към църквите (а не голо “предсказание” за идещи събития). Трябва също да отбележим, че наследяването на всички тези обещания е изключително право на победителя. Както вече видяхме, св. Йоан не допуска съществуването на пораженческо християнство. Има само един вид християнин: победителят. Божието дете се характеризира с победа срещу всяка съпротива, срещу самия свят (1 Йоан 5:4).

Нещо повече, Бог също уверява победителя за Своята вярност към Неговото заветно обещание за спасение: Аз ще бъда негов Бог, и той ще бъде Мой син (сравнете Битие 17:7-8; 2 Коринтяни 6:16-18). Най-висшата и най-пълна наслада на общението с Бога ще стане в небето за вечността. Но, първоначално и прогресивно, това е вярно сега. Ние вече живеем в новото небе и в новата земя; ние сме граждани на Новия Ерусалим. Старите неща преминаха, и всичко стана ново.

По време на отстъплението на Юда пророк Езекиил видя Облака на Славата да се оттегля от Храма и да отива на изток, към Елеонския хълм (Езекиил 10:18-19; 11:22-23); по-късно, в своето видение на Новия Ерусалим, той вижда Облака на Славата да се завръща да обитава в новия Храм, Църквата (Езекиил 43:1-5). Това е изпълнено когато Христос, въплътената Божия Слава, се възнесе до Своя Баща в Облака от Елеонския хълм (Лука 24:50-51), изпращайки след това Своя Дух да изпълни Църквата на Петдесятница. Вероятно е имало по-късен образ на това предаване на Облака на Славата към Църквата, когато на Петдесятница през 66 от Хр., докато свещениците в Храма са изпълнявали своите задължения, се е чуло “много силно разтърсване и грохот,” последвани от “глас, като на войска, викащ: ‘Отиваме си оттук!’”⁷¹⁴ Ърнест Мартин коментира: “Това напускане на Храма от Божеството в деня на Петдесятница през 66 от Хр. е било точно 36 години (с точност до един ден), след като за пръв път Святият Дух е бил даден в сила на апостолите и на другите при първата християнска Петдесятница, записана в Деяния 2. И сега, на същия ден на Петдесятница е дадено свидетелство, че самият Бог изоставя Храма в Ерусалим. Това означава, че Храмът вече не е свято светилище, и че сградата вече не е по-свята отколкото коя да е друга светска сграда. Забележително, дори юдейските писания показват, че юдеите са признавали, че Шекина, Божията слава, е изоставила Храма по това време и е останала над Елеонския хълм в продължение на 3½ години. По време на този период се е чувал глас от местността на Елеонския хълм, който призовавал юдеите да се покаят от своите дела (Midrash Lam. 2:11). Това има интересно отношение към историята на християнството, защото сега знаем, че Исус Христос беше разпнат и възкръсна от мъртвите на Елеонския хълм⁷¹⁵ – точното място, където юдейските писания казват, че Божията слава Шекина е останала в продължение на 3½ години след нейното напускане на Храма в деня на Петдесятница, 66 от Хр. . . . Юдейските сведения казват, че юдеите отказали да се вслушат в това предупреждение от славата Шекина (което те наричали Бет Кол – Божия глас), и че тя напуснала земята и се върнала на небето точно преди последната обсада на Ерусалим от римляните през 70 от Хр.

. . . След Петдесятница 66 от Хр. никой мислещ човек сред християните, който зачитал тези очевидни чудотворни знамения свързани с Храма, не е можел да вярва, че сградата продължава да бъде свято светилище на Бога. Самият Йосиф Флавий обобщава убеждението на много хора, които повярвали, че Бог ‘се е отвърнал дори от светилището’ (Юдейската война, II:539), че Храмът ‘не е вече Божие обиталище’ (Юдейската война, V.19), защото ‘Божеството напусна светите места’ (Юдейската война, V.412).”⁷¹⁶

Пишейки по времето, когато тези събития все още силно занимават умовете на юдеите, св. Йоан обявява, че Шекина, Божията слава, сега почива върху истинския Свят Храм/Град, завършения Рай – Невястата на Христос.

Новият Ерусалим е описан още като притежаващ светило (phōstēr) – буквално, звезда или светлинен носител (сравнете Битие 1:14, 16 [LXX], където това е използвано по отношение на слънцето, луната и зведите); св. Павел използва същата дума, когато казва, че християните блестят “като светила на света” (Филипяни 2:15; сравнете Данаил 12:3). Това съответствува на слънцето, с което е облечена Жената в 12:1 – освен че сега светилото на Невястата, по-светло дори от слънцето, блести със Славата на самия Бог: като някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал, по образа на Този, който беше като “камък яспис и сардис” (4:2-3). К. С. Луис пише: “Сериозно нещо е да живееш в общество на възможни богове и богини, да помниш, че най-тъпата и най-безинтересна личност, с която можеш да говориш, един ден може да бъде създание, което ако беше видял сега, щеше силно да бъдеш изкушен да му се поклониш, или ужас и поквара, с които ако срещнеш сега, са само в кошмарите. По цял ден ние в известна степен помагаме един на друг към едно от тези направления. Ние трябва да провеждами всичките си общувания един с друг, всички приятелства, всяка любов, всяка игра, всяка политика имайки предвид тези смайващи възможности, със страхопочитанието и благоразумието, което им се дължи. Няма обикновени хора. Никога не сте говорили с обикновен смъртен. . . . След самото Благословено Тайнство, вашият ближен е най-святият предмет, който е представен на вашите сетива. Ако той е ваш християнски ближен, той е свят почти по същия начин, защото и в него Христос vere latitat⁷¹⁷ – прославящият и прославеният, Самата Слава, е напълно скрит.”⁷¹⁸

12-14 Жената от 12:1, освен славното си облекло, носеше корона от дванадесет звезди; тя сега е заменена от друга корона с дванадесет звезди – този път “корона” от украсени със скъпоценни камъни стени. Но тъй като облеклото на Невястата отговаря на това на възцарената Слава в 4:3, св. Йоан е внимателен да направи нейната “корона” да отговаря на окръжността от дванадесет и в този текст. Там Престолът беше ограден от две групи от дванадесет, двадесетте и четири старци на престоли. Така и тук, Невястата-Град е коронясана с две групи по дванадесет: патриарсите и апостолите. “Преминаването от корона върху челото на жена към пръстен от градски стени е било нещо обикновено за съвременниците на св. Йоан; установената емблема за град е била фигурата на жена с корона от крепостни укрепления.”⁷¹⁹

Във видението на Езекиил се намеква, че Градът има голяма и висока стена, защото “портите, за които говори пророкът [Езекиил 48:31-34], са входните пристройки, входа или кулите на портата, които съставляват градската стена”;⁷²⁰това става ясно от сведенията на св. Йоан. Дванадесетте порти на Града са пазени от дванадесет ангела (сравнете херувима, който пазеше Едемската врата в Битие 3:24), и са надписани с имената . . . на дванадесетте племена на на синовете на Израил, друг общ белег с видението на Езекиил (Езекиил 48:31-34). Суит коментира: “Дванадесетте порти на Зодиака в небесния град са поставени под контрола на Библията: Израел е ядрото на божественото общество.”⁷²¹

Градът има три порти на изток, и три порти на север, и три порти на юг и три порти на запад. В дискусията върху 7:5-8 видяхме, че дванадесетте племена на Израел са изброени от св. Йоан (и преди него от Езекиил) по такъв начин, че да “уравновесяват” синовете на Лия и Рахил. Редът, по който са изброени портите (изток, север, юг, запад) отговаря на този племенен списък – което трябва естествено да очакваме, след като св. Йоан споменава портите в техния необичаен ред непосредствено след като споменава дванадесетте племена. С други думи, той възнамерява ние да използваме сведенията от този стих, за да се върнем и да решим гатанката от 7:5-8 (виж таблиците в Глава 7, “Истинският Израел”).

Има друго любопитно нещо в този стих: Св. Йоан ни казва, че портите са буквално от изток, от север, от юг, от запад – представяйки, както предполага Суит, “картина на мнозина, идващи от четирите посоки на света (Исая 49:12; Лука 13:29).”⁷²² Както показва св. Йоан по-късно, народите ще ходят по светлината на Града, земните царе ще донасят своето богатство в него, и неговите порти ще бъдат винаги отворени за тях (ст. 24-26).

Св. Йоан разширява тази образност: Градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Това, разбира се, е точно Павловата теология: “Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство: понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се съграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Ефесяни 2:19-22). Излишно е да се казва, че възгледът на св. Павел и на св. Йоан за Божия град, Църквата, е, че в своите стени тя обхваща и старозаветните, и новозаветните вярващи. Както историческата църква винаги е признавала, има само един начин за спасение, Заветът на Благодатта; фактът, че той е действувал под различни наредби, не влияе на същностното единство на единия Божий народ през вековете.

15-17 И този, който говореше с мене – един от седемте ангели на Чашите (ст. 9) – имаше мярка, златна тръстика, за да измери Града, неговите стени и портите му. Светилището беше измерено по-рано, като признак на неговата неприкосновеност и защита (11:1-2); сега самият Град ще бъде измерен, защото самият Град е Храмът. За да покаже това, св. Йоан ни казва, че Градът е изложен като квадрат, и дължината е равна на широчината му: той е съвършено квадратен. И измери града с тръстиката . . . неговата дължина и широчина и височина бяха еднакви. Като Пресвятото място – божественият модел за всяко общество – Градът е съвършен куб (сравнете 3 Царе 6:20): самият Нов Ерусалим е космическо Пресвято място. В същото време, обаче, трябва да отбележим друго измерение на тази образност. Съчетанието на квадрат с планина (ст. 10) показва идеята за пирамида, “космическата планина,” която се вижда в древните общества по целия свят. Първоначалният Рай беше първата “пирамида,” Градина-Храм-Град на върха на планина; и когато пророците говорят за спасението и обновлението на земята, то почти винаги е според тази образност (Исая 2:2-4; 25:6-9; 51:3; Езекиил 36:33-36; Данаил 2:34-35, 44-45; Михей 4:1-4).

Всяка страна на Града – дължина, широчина и височина – се оказва дванадесет хиляди стадии; стената на Града се оказва сто четиридесет и четири лакти. Абсурдността на “буквализма” е смущаващо видима, когато той се опитва да борави с тези мерки. Числата са очевидно символични, множители на дванадесет, които се отнасят за величието, обхватността и съвършенството на Църквата. Но “буквалистите” се чувствуват принудени да преведат тези числа в съвременни мерни единици, получавайки стена, която е дълга 1,500 мили и 216 фута (или 72 ярда) висока.⁷²³ Ясните символи на св. Йоан са изтрити, и нещастният читател на Библията е оставен само с бърканица от безсмислени числа (какво може да означава “216 фута”?). Иронично, “буквалистът” се оказва в нелепата позиция да изтрие буквалните числа на Божието Слово и да ги замени с безсмислени символи!