Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Той съди и воюва праведно
Изтегляне 9.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Той самият стъпква лина на виното на пламенния гняв на Бога, Всемогъщия
- Цар на царете и Господ на господарите
Той съди и воюва праведно: Христос излиза да воюва на земята, като ни подчинява на Себе Си, като ни управлява и ни защитава, “като възпира и побеждава всички Свои и наши врагове,” както казва Краткият Уестминстърски катехизис (В. 26), раздавайки правосъдие по света според Божия закон, в изпълнение на Месианските пророчества: За да съди Твоите люде с правда, и угнетените Ти с правосъдие. (Псалм 72:2) Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко, що има в него. Нека се радват полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората Пред Господа, защото Той иде. Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си. (Псалм 96:11-13) Той няма да съди според каквото гледа с очите Си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите Си; Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната със жезъла на устата Си, И с дишането на устните Си ще умъртви нечестивия. (Исая 11:3-4) Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще въздигна на Давида праведен Отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята. В Неговите дни Юда ще бъде спасен, И Израил ще обитава в безопасност; И ето името, с което ще се нарича –
Златната плочка на челото на първосвещеника носеше свещеното Име на Господа; съответно, след като отбелязва многото корони върху челото на Христос, св. Йоан вижда, че Той има написано име. Но това е име, което никой не знае, а само Той. Как трябва да разбираме това? Както видяхме при 2:17, новозаветната употреба на думата зная (ginōskō и oida) е повлияна от еврейския идиом, в който глаголът зная има косвени значения: признавам, признавам като собствено, притежавам (виже например Битие 4:1; Изход 1:8; Псалм 1:6; Еремия 28:9; Езекиил 20:5; Захария 14:7; Матей 7:23; Йоан 10:4-5; Римляни 8:29; 1 Коринтяни 8:3; 2 Тимотей 2:19).634 Така смисълът на този стих не е че никой не знае какво е името (защото всъщност, както ще видим, ние наистина “знаем” името, в познавателния смисъл), но че само Той законно притежава името; то принадлежи само на Него. Това се подсилва от обратно паралелната структура на текста: А. Той има име, което никой не знае, а само Той (ст. 12б) Б. Облечен е с дрехи, попръскани с кръв (ст. 13а) В. Името Му беше Божието слово (ст. 13б) В. От устата Му излиза меч остър и от двете страни (ст. 15а) Б. Той ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий (ст. 15б) А. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ (ст. 16) Двуострият меч от 15а отговаря на характеристиката от 13б на Христос като Божието слово; сведението от 15б, че Христос ще стъпче лина на гнева, обяснява как дрехата Му е станала попръскана с кръв в 13а; а 16 ни открива името, за което 12б казва, че само Христос го притежава.635 13 Както отбелязахме по-горе, Христовата дреха, попръскана с кръв, е обяснена от ст. 15б. Ясно е, че кръвта е тази на Христовите врагове, “гроздовете на гнева,” но (както видяхме при 14:20) в известен смисъл кървавата дреха е попръскана също и от жертвата на самия Христос. Защото видението е истинска алегория на Въплъщението: Само тук в Откровение, както в Пролога към своето евангелие (Йоан 1:1, 14), св. Йоан нарича Христос Словото, говорейки за Неговото предишно съществуване и божествено естество, и че Той стана плът, обитавайки между нас. Нещо повече, в текста пред нас имаме не само алегория на Неговото въплъщение, но за Неговата Изкупителна жертва, Възкресение, Възнасяне и Възцаряване. Това не е “само” разказ за изливането на гнева върху Израел. Това е разказ за Исус Христос като Цар на царете. Тук виждаме Пришествието на Човешкия Син: Небесата са отворени и Той слиза на земята, за да воюва със Своите врагове; опръскан с кръв, Той печели победата. 14 Но Христос не е сам в тази победа. Той е последван от войските, които са в небето, “званите, избраните и верните,” които воюват заедно с Него (17:14). Отново трябва да помним, че от гледната точка на Новия Завет Църквата е “в небето”: Ние сме Божията скиния в небето (7:15; 12:12; 13:6), ние седим с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6), дошли сме до небесния Ерусалим, и до десетки хиляди тържествуващи ангели, и до Църквата на първородните, които са записани в небесата (Евреи 12:22-23). Войските са съставени от християни (възможно е и ангелите да се имат предвид тук), яздещи върху бели коне с техния Господ в Неговата настъпателно и победно шествие по земята, носещи Божието Слово на света. Тъй като небесните войски са Невястата, те са облечени във фин лен, бял и чист. 15 От устата на въплътеното Божие слово излиза меч остър и от двете страни. Св. Йоан е използвал този образ преди (1:16; 2:16); мечът (особено когато излиза от устата) е ясен библейски символ за могъщото “пророческо слово, което е творческо и динамично и осъществява това, което прогласява. Словото на истински пророк, какъвто е конникът, преобразява словото в действие; словото на лъжепророка, какъвто е вторият звяр, е безсилно.”636 Божието слово се използва не само в боя, да убие Божиите врагове (Ефесяни 6:17), но също и в Църквата, да разсече жертвата (Римляни 12:1-2): “Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. И няма създание, което да не е явно пред Бога: но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме” (Евреи 4:12-13). Пред-въплътеният Христос казва: Слушайте Ме, острови, И внимавайте, далечни племена: Господ Ме призова още от рождението, Още от утробата на майка Ми спомена името Ми! Направи устата Ми като остър нож. (Исая 49:1-2)
Убих ги с думите на устата Си. (Осия 6:5) Христос използва Меча на Духа, за да смаже народите: Той покорява със Своите уста. Отново, тук не е изобразено Второто Пришествие, а Христовата победа над народите единствено чрез Неговото Слово. В Матей 24:29-31, “непосредствено след” разрушението на Ерусалим започва обръщането на народите, когато Христос изпраща своите ангели/служители по света, за да съберат избраните.637 Премъдрост Соломонова (18:15-16) говори за Божието избавление на Израел от Египет с образи, подобни на Йоановата картина в този текст: “Твоето Всемогъщо Слово се хвърли от небето от Твоя царски престол, като яростен войник посред земя на опустошение, и донесе Твоята истинска заповед като остър меч, и както стоеше умъртви всички неща; и докосваше небето, но стоеше на земята.” Както Исая писа: “Ще порази страната с жезъла на устата Си, и с дишането на устните Си ще умъртви нечестивия” (Исая 11:4). “‘Устата като остър меч’ е символ на пророка, чието говорене е като режещ нож, защото говори Божието слово. . . . Така единственото оръжие, което се нуждае Конникът за да съкруши съпротивата на Своите врагове и да установи Божието царство на правда и мир, е прогласяването на Благовестието.”638 Така “тук е изобразен целият ход на ‘експанзията на християнството’: обръщането на Империята; обръщането на западните народи, които се установяват върху развалините на Империята; обръщането на Юга и на далечния Изток, все още изработвано в историята в наши дни. Във всичко св. Йоан вижда Христос, използващ Меча от устата Си; белия кон и неговия Ездач, коронованата глава, невидимите небесни войски.”639 Христос завладява народите за да ги управлява [или, пасе] с желязна тояга. “Работата на Пастиря, Водача и Владетеля на душите (1 Петрово 2:25), следва тази на Благовестителя; езичниците първо трябва да бъдат доведени до покорство, и след това под обучението на Христос.”640 Неговият Баща Му заповядва: Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, И земните краища за Твое притежание. Ще ги съкрушиш641 с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. (Псалм 2:8-9) Псалм 2 продължава като обявява, че земните царе трябва да се подчинят на Сина, или ще погинат от Неговия гняв. Христос е дошъл в Своето наследство; Той е получил Своето Царство от Бащата (Данаил 7:13-14), бивайки възцарен на Своя небесен престол “далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство” (Ефесяни 1:21). Като Владетел на вселената Той самият стъпква лина на виното на пламенния гняв на Бога, Всемогъщия (сравнете 14:19-20): Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във великолепието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам. Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на онези на човек, който тъпче в лин? Аз сам изтъпках лина, И от племената не беше с Мене ни един човек; Да, стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми, И годината ми за изкупване настана. Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, но нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи. Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги в яростта Си, И излях кръвта им в земята. (Исая 63:1-6)
Какви опустошения е направил на земята; Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Израгя с огън колесници. (Псалм 46:8-9)
Всички народи са абсолютно задължени да бъдат християнски, както официално като народи, така и в личния характер на техните индивидуални граждани. Всеки народ, който не се покори на всеобхватното управление на Исус Христос, ще погине; всички народи ще бъдат християнизирани един ден. Това е само въпрос на време. Исус Христос е Владетелят на вселената, и Той ще бъде признат като такъв по цялата земя, в този свят както и в следващия, във времето както и във вечността. Той е обещал: “Ще се възвиша между народите, ще се възвиша на земята” (Псалм 46:10). Господ на Силите е с нас. 17-18 Това е второто от последните седем видения, всяко от което започва с израза, И видях; така, макар със сигурност да е свързано с предмета на предишното видение, то не е просто негово продължение. Както видяхме, главата започва с празник, Сватбената вечеря на Агнето, свещеното ястие на Причастието на Църквата пред нейния Господ. Но тук е прогласен друг голям празник. Слънцето на Правдата е изгряло, с изцеление в крилата Си (Малахия 4:2); но Той също води ангел, стоящ в слънцето (владетелят на Деня, Битие 1:16), който отправя покана към всички птици, които летят посред небето, грабливите птици. Видяхме, че “посред небето” е мястото, от което Орелът предупреждава за горко (8:13), и в което ангелът призовава земните владетели да приемат вечното Благовестие (14:6). Сега ангелът призовава орлите на Великата Божия вечеря, където да се наситят с плътта на Христовите врагове: месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всичките хора, свободни и роби, малки и големи. Отбелязахме при 8:13, че едно основно проклятие на завета е да бъдеш изяден от хищни птици (сравнете Второзаконие 28:26, 49). Сега Израел е жертвената плът (Матей 24:28), и вече няма никой, който да отпъжда хищниците (сравнете Битие 15:11; Второзаконие 28:26).644 Езикът на св. Йоан е зает от Божия призив чрез Езекиил “към всяка птица и всеки звяр по полето” да погълнат телата на Неговите врагове, езическите множества воюващи против Израел: Съберете се та дойдете; натрупайте се от всякъде на жертвата, която жертвувам за вас, голяма жертва върху Израилевите планини, за да ядете месо и да пиете кръв. Ще ядете месаста на юнаците и ще пиете кръвта на земните князе и на овни, на агнета, на козли и на телци, всички васански угоени. Ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване, от жертвата, която пожертвувах за вас; и ще се наситят на трапезата Ми с коне и с ездачи, с юнаци и с всякакви военни мъже, казва Господ Иеова. (Езекиил 39:17-20) Значението е ясно: Онези народи, които откажат да се подчинят на господството на Христос, както заповядва Псалм 2, ще бъдат напълно унищожени. Бог изисква от всички хора и институции единствено пълно подчинение на определената от Него Христокрация. Питър Лейтхарт отбелязва, че празникът на лешоядите в Езекиил 39 има очистващ ефект върху земята. “Отправеният хищните птици призив в стихове 17-20 идва непосредствено след текст за очистване на земята чрез погребване на мъртвите (сравнете Второзаконие 21:22f.). Може би птиците помагат да се очисти земята като се хранят с мъртвите тела, които я оскверняват. Нещо повече, Господ призовава птиците да ядат жертвено месо. Жертвата означава очистване и възстановяване. Така в Езекиил 39 образът на хищните птици не само подчертава цялостния характер на осъждението, но също и другата страна на съда, очистването и изкуплението.”645 Лейтхарт продължава: “Можем ли да открием идеята за очистване също и в Откровение 19:17-18? Няма пряко споменаване за очистване, нито за жертва. Но по няколко причини текстът от Откровение може да бъде разбиран като очистване. Първо, събитията от 20:4-6 предполагат, че чрез Своята победа Воинът очиства земята от влиянието на звяра и на лъжепророка, и това, съчетано с падането на Вавилон и с връзването на змея, въвежда период на небивала дотогава власт за Църквата. Второ, цялостният характер на победата на Воина е толкова велик, че дори разсечените тела на Неговите противници не остават. Всички следи от войските на звяра са изличени. Накрая, погледнато систематично, съдът никога не се извършва без съпътствуваща благодат. Съдът над Фараона е избавлението на Израел. Така и тук, съдът над зверовете и техните войски очиства земята от нейното идолопоклонство и освобождава светиите.”646
Все пак има една забележителна разлика: Докато останалите от последователите на Корей са погълнати от огън “от Господа,” останалите от последователите на Зверовете – земните царе – са убити с меча, който излиза от устата на яздещия на коня. Посланието на Благовестието, Словото-Меч на Духа, излиза от устата на Христос и поразява Неговите врагове като ги обръща, разсича ги като пронизва душа и дух, стави и кости, съдейки мислите и намеренията на техните сърца. Зверовете губят два пъти: не само са победени, но самите народи, които са водили в битка срещу Христос, са обърнати от Неговото победоносно Слово. В най-лошия случай Левиатан, Веемот и техните съучастници не могат да направят нищо повече от това да изпълнят постановленията на върховния Бог (17:17). Той е определил всяко тяхно движение, и Той е определил тяхното погубление. Народите се разяряват, но Бог се смее: Той вече е поставил Своя Цар на Неговия Свят хълм, и всички народи ще бъдат управлявани от Него (Псалм 2). Всяка власт на небето и на земята е дадена на Христос (Матей 28:18); както пее Мартин Лутер, “Той трябва да победи в битка.” С напредването на Благовестието по света то ще печели все повече победи, докато всички царства станат царства на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. Не трябва да отстъпваме на врага нито квадратен сантиметър от небето или от земята. Христос и Неговата армия яздят напред, покорявайки и да покоряват, и чрез Него ние наследяваме всички неща. 20 МИЛЕНИУМЪТ И СЪДЪТ Какъв е възгледът на историческата, ортодоксална Църква по въпроса за Милениума? Може ли учението на Църквата да бъде правилно описано като постмилениално или амилениално? Като цяло, разликата между онези, които традиционно са наричани “амилениалисти,” и онези, наричани традиционно “постмилениалисти,” е направена според тяхното тълкувание на “хилядата години” (на латински, милениум) от Откровение 20. “Амилениалистите” обикновено виждат този текст като описание на състоянието на светиите, царуващи в небето, докато “постмилениалистите” го разбират като описание на господството на светиите на земята. Както ще видим, обаче, този начин на поставяне на въпроса всъщност може да пренебрегне някои много важни факти относно християнския възглед за “Милениума.” Ако желаем да получим разбиране за ортодоксалния възглед, трябва да осъзнаем, че отговорът на този точен въпрос не може да бъде определен главно чрез екзегетика на отделни текстове. Например, “амилениалистите” често не са единодушни относно точното естество на възкресението (или възкресенията) в Откровение 20 (да цитирам само една от няколкото важни спорни точки). А Бенджамин Уорфилд, може би водещият “постмилениален” учен в началото на 20 век, предложи екзегетика на Откровение 20, която повечето теолози ще счетат за класически “амилениална”!647 Следователно нашето определение за въпроса трябва да бъде достатъчно широко, за да отчете разнообразието от подходи между различните амилениални и постмилениални лагери. По естество въпросът за Милениума се съсредоточава върху посредническото Царство на Христос: Кога започна (или ще започне) Царството на Христос? И веднъж като поставим въпроса по този начин, става нещо удивително – нещо почти нечувано в християнските кръгове: Единство! От Деня на Петдесятница ортодоксалните християни признават, че царството на Христос започна при Неговото Възкресение/Възнасяне и продължава докато всички неща бъдат напълно покорени под Неговите крака, както св. Петър ясно обяви (Деяния 2:30-36). В този смисъл “Милениумът” е просто Царството на Христос. Той беше въведен при Първото Идване на Христос, съществувал е почти две хиляди години, и ще продължи до Второто Идване на Христос в Последния Ден. В “милениалната” терминология това означава, че връщането на Христос и възкресението на всички хора ще станат след “Милениума.” Следователно, в този обективен смисъл ортодоксалното християнство винаги е било постмилениално. Това означава, независимо как е разбиран “Милениумът” (в небесен или в земен смисъл) – т.е. независимо от техническата екзегетика на определени части в Откровение 20 – ортодоксалните християни винаги са изповядвали, че Исус Христос ще се върне след (“post”) края на периода, означен като “хиляда години.” В този смисъл всички “амилениалисти” са също “постмилениалисти.” В същото време, ортодоксалното християнство винаги е било амилениално (т.е. не-милениално). Историческата църква винаги е отхвърляла ереста на Миленарианизма (в миналите векове тя е била наричана хилиазъм, тоест хиляда години). Възгледът, че царуването на Христос е нещо напълно бъдещо, което ще се въведе от някакъв голям обществен катаклизъм, не е християнско учение. Тя е неортодоксално учение, обикновено изповядвано от еретични секти извън християнската църква.648 По принцип, миленарианизмът може да приеме две най-често срещани форми. Той може да бъде или Премиленарианизъм (с Второто Пришествие като катаклизъм, който въвежда Милениума), или Постмиленарианизъм (с обществена революция като катаклизъм). Примери за първия клон на хилиазма ще бъдат, разбира се, ебионитското движение от ранно-християнския период, и съвременният диспенсационализъм от школата на Скофилд-Райри.649 Примери за Постмиленарианската ерес също могат лесно да бъдан назовани: Бунтът в Мюнстер през 1534, нацизмът и марксизмът (независимо дали е “християнски” или “друг”).650 Ортодоксалното християнство отхвърля двете форми на миленарианската ерес. Християнството се противопоставя на идеята за някакъв нов изкупителен катаклизъм, който се случва преди Крайния Съд. Християнството е анти-революционно. Така, макар християните винаги да очакват спасението на света, вярвайки, че Христос умря и възкръсна с това намерение, те също гледат на делото на Царството като заквасващо влияние, постепенно променящо света по Божия образ. Категоричният катаклизъм вече е станал, в завършеното дело на Христос. Следователно, в зависимост от конкретния въпрос, който се задава, ортодоксалното християнство може да се смята или за амилениално, или за постмилениално, защото в действителност то е и двете. Трябва да се разбере още едно важно нещо: В допълнение, че е и “амилениална,” и “постмилениална,” ортодоксалната християнска църква е по правило оптимистична в своя възглед за силата на Благовестието да обърне народите. В моята книга Възстановеният рай: Библейска теология на господството (David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion, Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985) започвам всяка глава с цитат от великия св. Атанасий по въпроса за победата на Благовестието по целия свят и неизбежното обръщане на всички народи към християнството. Идеята не е да отделя св. Атанасий сам по себе си; навсякъде в писанията на великите Бащи и учители от всяка епоха на християнството могат да се намерят многобройни изявления, изразяващи Надеждата на Църквата за световна победа на Благовестието.651 Още по-важно, всеобщата вяра в идещата победа може да се види в делата на Църквата през историята. Християните никога не са предполагали, че тяхното висше призвание е да работят за някакво примирие с Врага. “Плурализмът” никога не е бил смята за достойна цел от ортодоксалните християни. Църквата винаги е осъзнавала, че Бог е изпратил Своя единороден Син за да изкупи света, и че Той няма да се задоволи с по-малко от това, за което е платил. Когато първите мисионери от Изтока са навлезли за пръв път в демонизираните земи на нашите езически предци, те са нямали ни най-малкото намерение да развиват мирно съвместно съществуване с магьосниците и техните ужасяващи божества. Когато св. Бонифаций застанал срещу свещения дъб на Тор в своята мисия сред езическите германци, той просто го отсякъл и построил параклис от дъските. Хиляди от поклонниците на Тор, виждайки, че техният бог не поразил св. Бонифаций със светкавица, се обърнали веднага към християнството. Колкото до св. Бонифаций, той останал невъзмутим през цялото време. Той е знаел, че има само един истински Бог на гръмотевицата – Триединният Йехова. Няма нищо странно в това. Надеждата, очакването за победа, е абсолютно основополагаща характеристика на християнството.652 Настъплението на Църквата през вековете е необяснимо без тази характеристика – както е необяснимо, ако се отрече истината, че тази Надежда е истинска, истината, че Исус Христос наистина е победил властите и наистина ще царува “от Реката до краищата на земята.” У. Шед пише: “Без Божията сила и обещание проповядването на такава религия като християнството, на такова езическо население е най-наивна донкихотовщина. Тя се изправя против всякакви страсти и осъжда всички удоволствия на виновния човек. Проповядването на Благовестието намира своето оправдание, своята мъдрост и своята победа само с отношението и връзката, която неограниченият и всемогъщ Бог поддържа с него. Това е Неговата религия, и следователно тя в края на краищата трябва да стане световна религия.”653 С възхода на различни есхатологии през последните два века традиционният евангелски оптимизъм на Църквата бива белязан с понятието “постмилениализъм,” независимо дали това харесва на т.нар. “постмилениалисти.” Това е имало положителни и отрицателни резултати. Положителната страна е (както видяхме) технически точно описание на правилното учение; а то има оптимистичен смисъл. Отрицателната страна е, че може твърде често да се обърка с еретичния миленарианизъм. и, макар че “амилениализмът” правилно изразява ортодоксалното отвращение от апокалиптични революции, то носи (по име и по историческа традиция) силна смисъл на пораженчество.654 Затова настоящият автор се нарича “постмилениалист,” но също се опитва да бъде чувствителен към неточностите на съвременната теологична терминология.655 Този “общ” постмилениализъм твърди, че Исус Христос е установил Своето посредническо Царство чрез Своята смърт, възкресение и възнасяне до небесния Престол, и като Втори Адам управлява над цялото творение до края на света, когато отново ще дойде да съди живите и мъртвите; че Той завладява всички народи чрез Благовестието, разширявайки плодовете от Своята победа по целия свят, изпълнявайки по този начин мандата за господство, първоначално даден от Бога на Адам; че накрая, чрез изливането на Святия Дух, “земята ще се напълни със знанието за Господа както водите покриват морето” (Исая 11:9); и че библейските обещания за изобилни благословения, във всяка област на живота, ще се излеят от Бога върху целия свят, в заветен отговор на верността на Неговия народ.656 Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 9.18 Mb. Сподели с приятели:
|