Така, понеже сте хладки . . . Ще ви повърна от устата Си

Но в Своята благодат Христос отправя предложение за милост: Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Символизмът тук трябва да е очевиден. За истинската вяра и делата на покорство се говори в Писанието като за скъпоценности, и особено като за злато (1 Петрово 1:7; 1 Коринтяни 3:12-15); голотата е символ за непокорството (Битие 3:7), докато да си облечен с бели дрехи е символ на праведността, с отношение към оправданието и освещението (Битие 3:21; Матей 22:11; Откровение 19:8); а слепотата е символ на безсилието и греховността на човека (Левит 21:28; Второзаконие 29:4; Матей 13:13-15; 16:3; 2 Коринтяни 4:3-4; 1 Йоан 2:11), отделен от Божието възстановяване към истинско зрение – праведната, зряла способност за праведно отсъждане (Лука 4:18; Деяния 26:18; 1 Коринтяни 2:14-15).

Тук Исус изговаря едни от най-красивите думи в цялата Библия, може би най-известният новозаветен стих освен Йоан 3:16. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. Няколко реформистки коментатори са посочили широкоразпространената злоупотреба с този текст от съвременните евангелски християни, които откъсват стиха от неговия контекст като послание до презвитерите на църква, и го обръщат в смекчена, арминианска молба от слабо и безпомощно божество, което е оставено на милостта на човека. Трябва да помним, че Христос говори тук като Амин, верният и истински Свидетел, Създателят и върховният Господар над всичко. Той не отправя немощна молба, като че ли не управлява историята и не предопределя нейните най-дребни подробности; Той е Царят на царете, който воюва с враговете Си и ги осъжда на вечни пламъци. Нито говори към всички хора, защото е отправил посланието Си към Своята Църква; и отново, не говори на християните като на отделни хора, а на християните като членове на Църквата. Този стих не може да бъде направен да служи на целите на арминианския субективен индивидуализъм без насилствено да бъде откъснат от своя заветен и текстуален контекст.²⁰⁵

Все пак, има изопачаване и от другата страна, което е също толкова сериозно. Няма да е достатъчно да посочвам само грешките на арминианците, за да си свърша задоволително работата с този текст, защото традиционно калвинистите също грешат тук. Реформисткото богослужение има склонността да е твърде интелектуално, съсредоточено върху проповядването. В името на това, да е съсредоточено върху Словото, то действително често се съсредоточава върху интелекта. Така реформисткият рационализъм е произвел своята съответна и противоположна реакция в арминианското съживленчество, ирационализъм и анти-интелектуализъм. Хората са избягали от безплодното, прекалено интелектуално ударение на Реформисткото богослужение и са се втурнали в анти-теологическите ереси на това, което за нещастие е познато като евангелско християнство (което всъщност няма нищо общо с първоначалното евангелие).²⁰⁶

Какво е решението? Трябва да приемем сериозно библейското учение за Истинското Присъствие на Христос в тайнството на Причастието. Трябва да се върнем към библейския модел на богослужение, съсредоточено в Исус Христос, което означава седмично празнуване на Господната Трапеза, както и поучение върху нейното истинско значение и действие.²⁰⁷ Трябва да изоставим загнилия платонизъм, който изпълва нашето голо, интелектуализирано богослужение, и да се завърнем към едно истинско общностно, литургично богослужение, характеризирано от артистична красота и музикално майсторство.²⁰⁸

Защото трябва да е очевидно, че в този стих Той отправя към Църквата предложение за възстановяване на причастието с Него. Самото сърце и центърът на нашето общение с Христос е на Неговата трапеза (т.е., нашата земна трапеза, която Той е направил Своя). Най-основното и най-пълно предложение за спасение е предложението на Христос да вечеря с нас. В Святото Причастие ние имаме истинска вечеря с Исус, издигнати в Неговото небесно присъствие; и нещо повече, ние се храним от Него:

Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми, и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. (Йоан 6:53-57)

Така отново и отново се срещаме в тези послания до църквите с основната заповед на Откровение, която св. Йоан ни напомня да пазим (1:3): Побеждавай! Завладявай! Дори ако пропуснем факта, че това пророчество не е за двадесети век, ние няма да разберем неговата идея, ако се съсредоточим върху гоненията или императорския култ, по същия начин, както хората като Хол Линдзи в нашата епоха се съсредоточават върху петролното ембарго, общите пазари и водородните бомби: основното послание не е за нито едно от тези неща, а за задължението на Църквата да побеждава света. Р. Дж. Ръшдуни казва много добре: “Целта на това видение е да даде утеха и увереност в победата на Църквата, а не да потвърди нейните страхове или заплахите на врага. Да се чете Откровение по друг начин, освен като победа на Божието царство във времето и на земята, е да се отрече самата същност на неговото значение.”²⁰⁹

Това е също ударението на Законовата част на Откровение. Текстът започва с възнасянето на св. Йоан към Престолната зала на Бога, и това дава централната отправна точка за цялото пророчество: Всички неща се виждат в тяхното отношение към Престола. Осъжденията, които са вързани на земята, са били първо вързани на небесата.²¹⁴

Очевидно, важна страна от Законовата част във Второзаконие е самият Закон, белегът на Божието заветно господство. Мойсей отделя голямо внимание постоянно да напомня на Израел за завета на Синай, с Десетте Заповеди написани върху каменни плочи (Второзаконие 5:9-10). Подобно, тази част на Откровение (гл. 5) се занимава с документ на Завета, който като първоначалните каменни плочи е бил изписан от двете страни.

Законите на Завета обявиха програма за завоевание на нечестивите народи на Ханаан: Израел победи своите врагове чрез прилагане на Завета. Святата война просто извърши смъртното наказание обявено в съдебната зала; тя беше в основата си етично, съдебно действие, изпълняващо смъртно наказание срещу нечестивите.²¹⁵ Така програмата за завладяване, основана върху Божия Закон, произлизаше от централното Светилище. (Интересно е, че когато тази програма се изговаря във Второзаконие 7, Мойсей говори символично за “седем народа,” които трябва да бъдат унищожени.)²¹⁶ Разбира се, законът промисля не само за съда над ханаанците, но и за израилтяните, които отстъпят от Завета: Онези, които отхвърлят Божията власт и последват други богове, трябва да бъдат умъртвени, присъда, която като останалите, произлиза в крайна сметка от жертвеника на централното Светилище (Второзаконие 13:1-18; 17:1-13).²¹⁷

Както изяснява Второзаконие 20, тази характеристика, свързана със Светилището и съда, е централна дори във войните срещу други народи извън границите на теокрацията: Свещеник е трябвало да посвещава битките на Божията слава и на Неговото заветно Царство (ст. 1-4). Такава война винаги е била предшествувана от предложение за мир; ако то е срещало отказ, всички хора от града са щели да бъдат подложени на нож. Клайн обяснява образността: “В предложението за мир на Израел (ст. 10) и в подчинението на езическия град като заветен принос към Яхве (ст. 11) е изобразена спасителната мисия на Божия народ по света (сравнете Захария 9:7б, 10б; Лука 10:5-16). Съдът над онези, които отказват да се помирят с Бога чрез Христос, се изявява в обсадата, покоряването и наказанието върху непокорния град (ст. 13).”²¹⁸

Намираме всичко това и в Откровение – с разликата, че като Заветен Съдебен процес срещу отстъпилия Израел, присъдите, произнесени в миналото срещу нечестивите езичници, сега са нанесени върху беззаконния Божий народ, който е отхвърлил предложението за мир на Христос. Когато се отваря книгата на Завета, херувимите, носещи олтара, извикват: “Ела!” – и четири конници излизат, за да завладеят Земята, носейки унищожение и смърт в изпълнение на заветните проклятия, прилагайки праведните и святите присъди на небесното Светилище.

Друг важен предмет на Законовата част във Второзаконие е изискването за присъствие на святите празници, включващи три пъти годишно поклоннически пътувания до централното Светилище: за празниците на Пасхата/Безквасния хляб (16:1-8), Петдесятница [седмиците] (16:9-12) и Шатроразпъването [Шатрите] (16:13-15).²¹⁹ Същият ред се следва в този раздел на Откровение. Глава 5 съдържа образност от Пасхата, където виждаме поклонниците в светилището, благодарящи за “Агнето, което беше заклано.” Глава 6 поема темата за Петдесятница (годишното възпоменание на даването на Закона в Синай): Законовата част на Завета се разпечатва, донасяйки последователност от присъди, подредени според Авакум 3, текст, който се е четял в синагогата за Петдесятница.²²⁰ После глава 7 ни отвежда във видение за есхатологичния Празник на Скиниите,²²¹ в който безбройни множества, изкупени от всеки народ, стоят пред Престола с палмови клонки в ръце (сравнегте Левит 23:39-43), хвалейки Бога като свой Цар-Изкупител (сравнете Второзаконие 26:1-19)²²² и получаващи пълнотата на благословението, символизирано в този празник: “И седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откровение 7:15-17).

4

ПРЕСТОЛЪТ НАД МОРЕТО
Моделът за поклонение (4:1-11)
1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.
2 Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.
3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; и имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.
4 И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.
5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
6 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.
7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.
8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват:

Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе, и Който е, и Който ще бъде.

Диспенсационалистичната школа на тълкуване също се позовава на факта, че след като Гласът казва Възлез тук, “Думата ‘църква’ не се среща отново в Откровение, докато не се изпълни всичко.”²²⁴ Само това наблюдение се изтъква като достатъчно доказателство, че книгата Откровение не говори за “Църква”²²⁵ от този момент до Второто Пришествие (обикновено поставяно в 19:11), което отново доказва, че Църквата е била грабната и отсъствува, в небесата, далеч от всякакви вълнения – само защото думата “Църква” отсъствува! На основа на такъв любопитен принцип на тълкувание можем да кажем с увереност, че Откровение не ни казва нищо и за Исус до глава 12, защото името “Исус” не се появява дотогава (така “Лъвът от юдовото племе” и “Агнето, което е заклано” [5:5-6] трябва да се отнасят за някой друг).²²⁶ Разбира се, този тълкувателен метод включва много повече проблеми за диспенсационалистите: защото думата “Църква” никога повече не се появява в цялата книга Откровение! Следователно това тълкувание на думите Възлез тук не подкрепя грабването на Църквата преди Голямата скръб; то действително учи изчезването на Църквата преди Голямата скръб. След последния стих в Откровение 3 Църквата просто изчезва, и никога повече не се чува за нея.

Очевидно, това не е вярно. Църквата е позната с многобройни имена и описания в Библията,²²⁷ и само фактът, че думата “Църква” не се появява, не е основание, че понятието Църква не присъствува. Хората, които виждат в този стих някакво “грабване” на Църквата, всъщност прибавят към текста. Единствения “грабнат” е самият св. Йоан. Истината е, че св. Йоан използва думата Църква само по отношение към конкретно събрание – не за цялото Христово тяло.

Но трябва също да осъзнаем, че св. Йоан се възнася към богослужение в Господния Ден; и това е ясен образ на седмичното възнасяне на Църквата в небето на всеки Господен Ден, когато тя се съединява в общението на светиите и ангелите в “тържество” (Евреи 12:22-23) за небесната литургия. Църквата изпълнява преживяното от св. Йоан всяка неделя в Sursum Corda,²²⁸ когато служителят (представяйки Христовото Възлез тук!) извиква, Издигнете своите сърца! и събранието пее в отговор, Ние ги издигаме към Господа! Отбелязахме в по-ранна глава коментара на св. Герман, че “Църквата е земно небе”; Патриархът продължава: “Душите на християните са призовани заедно да се съберат с пророците, апостолите и йерарсите, за да се наредят с Авраам, Исак и Яков на мистичното тържество в Христовото царство. Следователно, идвайки в единство на вяра и в общението на Духа чрез раздаването на Този, Който умря за нас и седи отдясно на Бащата, ние вече не сме на земята, а стоим до царския Престол на Бога в небето, където е Христос, точно както Той Самият каза: ‘Праведни Татко, освети в Твоето име тези, които Ми даде, за да могат да бъдат там, където съм и Аз’ (сравнете Йоан 17).”²²⁹ Жан Калвин се съгласява: “За да може чистите души истински да възприемат Христос във Вечерята, те трябва да се издигнат в небето. . . . И по същата причина, е установено от древността, че преди посвещаването на хората трябва да се каже със силен глас да издигнат сърцата си.”²³⁰

Вече видяхме (при 1:10), че изразът в Духа (ст. 2) е технически пророчески език, отнасящ се не до субективните усещания на св. Йоан, а до неговото обективно преживяване като вдъхновен получател на божествено откровение. Да си “в Духа” е специална привилегия на библейските пророци. Обобщавайки своето обширно изследване по този въпрос, Мередит Клайн пише: “Сътворяването на Адам като образ-отражение на славата на Създателя-Дух се повтаря в историята на пророците. Същественото събитие във формирането на един пророк е било преобразяващата среща със Славата-Дух, от която пророкът излиза като човек, отразяващ божествената Слава. . . . Да си издигнат в Духа е означавало да си приет в божественото събрание, небесната реалност в богообразната Слава-Дух. Белегът на истинския пророк е бил, че той е стоял пред Господа на Славата сред заседанията на ангелския съвет.”²³¹

Но с идването на Новия Завет това, което беше преди специална привилегия на пророческата класа в заветната общност, сега става привилегия за всички. Желанието на Мойсей – “Дано всичките Господни хора бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!” (Числа 11:29) – се изпълнява в Петдесятното изливане на Святия Дух (Деяния 2:17-21). Точно както Мойсей (пророкът par excellence на Стария Завет) бе уникално привилегирован да говори с Бога лице в лице (Числа 12:6-8), участвувайки в Неговата слава (Изход 34:33-35), така сега “ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18). Всеки вярващ е получил пророческото помазание (1 Йоан 2:20, 27); и всяка седмица ние се възнасяме в Духа в небесното събрание.²³²