Б. Прогресиращи упражнения (начини за развитие)

1. Изправяне на ставите на пръстите на дясното стъпало Лечителят поставя дясното стъпало на пациента върху ко­ленете си, поддържа глезените му с лявата си ръка и прегъва пръстите на краката му надолу (навътре към плоскостта на хо­дилото), за да изправи ставите им. (Виж фиг. 89) фиг. 90	фиг. 89 Разположение на ръцете на лечителя
2. Почукване по дясното ходило Положението на лечителя и пациента е същото както на фиг. 89 Лечителят поддържа пръстите на дясното стъпало с лявата си ръка и силно почуква дясното му стъпало 5 пъти с десния си юмрук (Виж фиг. 90) 3. Масаж на десния трапецовиден мускул Лечителят възсяда седалището на пациента, протяга си ръ­ка под неговата дясна мишница, с палец върху рамото му и лявата ръка върху десния трапецовиден мускул. С двете си ръце той масажира мускула 10 пъти. (Виж фиг. 91) Названията и разположението на раменните мускули са дадени на фиг. 28
	Разположение на ръцете на лечителя фиг. 91
4. Масаж на дясната лопатка и лумбодорсалните мускули Пациентът ляга по корем. Лечителят възсяда неговото седа­лище, масажира мястото на сакроспиналния мускул от дясната лопатка до хълбоците в 10 точки по 2 пъти с ръце, лявата върху дясната или пък с палците - един върху друг. (Виж фиг. 92) 5. Масаж на областта над лопатките (лежаща поза) Виж фиг. 60 6. Масаж на раменния мускул Виж фиг. 61 7. Масаж на корема Виж фиг. 73 8. Притискане долната част на корема с длани, положени една върху друга Виж фиг. 74
	Разположение на ръцете на лечителя и сфера на масажа фиг. 92
9. Масаж на десния лопатъчен повдигач и дълбоките мускули на гърба Пациентът лежи по гръб. обърнал глава наляво, Лечителят сяда от дясната му страна, поддържа неговата дясна китка с лявата си ръка и масажира неговата дясна лопатъчна мускулату­ра - лопатъчния повдиган и дълбоките мускули на гърба 3 0 пъти с десния палец (Виж фиг. 93) Названия и разположение на мускулите на рамото 1. делтоиден мускул 2. коракобрахиален мускул 3. подлопатъчен мускул 4. голям кръгъл мускул 5. широк мускул на гърба 6. двуглав мускул на ръката 7. триглав мускул на ръката
	фиг. 93
10. Масаж на мускулите на дясната ръка Пациентът лежи по гръб, обърнал глава наляво. Лечителят седи до него от дясната му страна и масажира мускулите на дясната му ръка 2 пъти с десния си палец (Виж фиг. 94).
	Позиция и посока на масажа фиг. 94
11. Изправяне на дясната лакътна става Лечителят дър­жи десния лакът на пациента с дясната си ръка, а с лявата си ръка - дясната му китка. (Виж фиг. 95А) След това повдига десния му лакът и същевре­менно изтегля него­вата китка надолу с лявата си ръка. за да разтегне негова­та лакътна става. (Виж фиг. 95В)	А В
	фиг. 95
12. Изправяне ставите на пръстите на дясната ръка Пациентът лежи по гръб. обърнал глава наляво. Лечителят седи от дясната му страна, държи дясната му китка с лявата си ръка, притиска неговата дясна мишница с дясното си ходило и изтегля пръстите на дясната му ръка един след друг с дясната си ръка. (Виж фиг. 96).
	фиг. 96

Начини за лекуване на синдрома на умората и безпокойството (нервността)

Почивката е твърде важна, но в днешното модерно общест­во с многостранна заетост тя е трудно осъществима. Ако вие можете да се освободите от умората след сладък сън. това по­казва, че вие сте здрав. Ако вие още усещате умора след съня, тогава трябва да търсите на другия ден някакво средство против такава умора. Тогава хълбочно-изправящата масажна терапия ще ви помогне.

Физическото напрежение трябва да има граница. Продъл­жителната умора се натрупва. Най.опасна е душевната умора, защото тя забавя вашите движения, прави ви нетърпеливи и от това може да последват неочаквани произшествия. Вие сигурно можете да си представите каква беда може да донесе шофьорът, който управлява колата полузаспал от умората.

Според мен умората се причинява също така от хълбочна луксация. която влошава кръвната циркулация и намалява спо­собността да се изхвърлят веществата, които причиняват умора­та. Тогава заякчаването на краката може да подобри кръвната циркулация, но по-важно е да се засили чернодробната функция. За да се намали натоварването на черния дроб. трябва да се яде и пие по-малко, да се консумира храна с по-малко съдържание на мазнини, да не се стига до умора и да се спи достатъчно.

2. Масаж на десния трапецовиден мускул

3. Масаж на лявата лопатка и лумбодорсалните мускули.

4. Изправяне на вратните прешлени {лежаща поза).

5. Масаж па областта около продълговатия мозък.

6. Масажиране на вратните мускули отдясно

7. Изтегляне на вратните прешлени.

8. Масажиране на корема.

9. Масажиране на долната част на корема с двете длани поставени една върху друга.

2. Масажиране на горните сакроспинални мускули.

3. Изправяне на тазобедрените стави.

4. Отпускане на лявата и дясна тазобедрена става.

5. Въртене на лявата хълбочна става.

6. Въртене на дясната хълбочна става.

7. Изправяне и изтегляне па левия крак.

8. Изправяне и изтегляне на десния крак.

Менструацията е нормално физиологично явление при же­ните, но някои от тях получават силни болки в долната част на корема и кръста по време на менструация. Това често влияе на работата и ученето, Аз вече казах по горе, че 58% от ученичките в горните класове на средните училища в Япония страдат поради смутена менструация. Трябва да се спомене, че менструационната болка често се появява едновременно с някои гинекологич­ни заболявания.

Жени страдащи от менструационна болка и други гинеколо­гични болести често страдат и от спадане па вътрешните органи (висцероптоза).

Поради притискането от спадналите вътрешни органи се смущава кръвообръщението на утеруса и неговите придатъци и като последствия се появяват много болести,

В по-голямата си част гинекологичните болести са причи­нени от дясна тазова луксация и вторична такава в лявата стра­на. Затова е важно да се засили функцията на десния крак, да се отпуснат мускулите и съединителната тъкан на долната част на корема чрез масаж и да се нормализира кръвообращението.

Тялото на децата е предопределено от техните родители, главно от техните майки, тъй като преди да дойдат на света те живеят в майчиното тяло 10 лунни месеца и 10 дни. За да се роди здраво бебе. майката непременно трябва да изправи своите хълбочни стави. За това няма друго по-подходящо средство or моята масажна терапия.

Жените, които получават 20-30 лечебни сеанса по моята терапия понасят бременността добре. Благодарение на тази терапия възрастните жени, които ще раждат за първи път, или жените родили само веднъж могат леко да родят без цезарово сечение. Ще бъде добре да се лекува стерилитета на съпружески двойки, като заедно прилагат моята масажна терапия.

Жените могат да бъдат лекувани с тази терапия по време па бременността. Разбира се, това изисква лечителят да владее добре техниката и да е опитен. Ако бременните постоянствуват с моята терапия, те няма да страдат по време на ежедневната работа и живот и ще родят без опасност.

Децата родени от майки, които са лекувани с моята тера­пия, рядко боледуват и не плачат нощем. Техните домашни са щастливи, че могат да се радват на спокоен сън през нощта.

По време на прилагането на моята терапия бременните да лежат настрана, а не по корем. Освен това лечителят да не маса­жира коремите им, нито да употребява несигурни методи за из­правяне.

1. Масаж на сакралната област. Виж фиг. 38. 2. Масаж на десния седалищен мускул Виж фиг. 79. 3. Масаж на областта над десния голям трохантер. Виж фиг. 80. 4.Масаж на торакалните и лумбално-сакроспинални мускули с колена. Пациентът ляга по корем и простира напред сгънатите си ръце. Лечителят коленичи върху неговия гръб, поставя ръцете си върху неговите ръце и започва да масажира от мястото между лопатките до хълбоците в пет точки с колената си. (Виж фиг. 97). 5.Притискане на долните сакроспинални мускули с колене. Виж фиг. 33. 6.Отпускане на лявата и дясната тазобедрена става. Виж фиг. 36. 7. Въртене на дясната тазобедрена става. Виж фиг. 44. 8. Масаж на десните ингвинални лигаменти и хълбочния мускул. Пациентът ляга по гръб и сгъва десния си крак. Лечителят коленичи с крака от двете страни на неговото дясно коляно и масажира лигамента 2 пъти (Виж фиг. 98). 9. Масаж на десния четириглав мускул. Виж фиг. 85. 10. Масаж на корема. Виж фиг. 73. 11. Масаж на долната част на корема с ръце поставени една върху друга. Виж фиг. 74.	фиг. 97
	Разположение на палците при масажа 1. ингвинален (на слабините) лигамент 2. илиачен мускул – слабини фиг. 98

Б. Прогресиращи упражнения

2. Масаж на десния прасецев мускул. Виж фиг. 87.

3. Изправяне и изтегляне на десния крак. Виж фиг. 88.

4. Изправяне ставите на пръстите на дясното ходило. Виж фиг. 89.

5. Масаж на десния трапецовиден мускул. Виж фиг. 91.

6. Масаж на дясната лопатка и лумбодорсалните мускули. Виж фиг. 92.

7. Масаж на дясната седалищна гънка. Виж фиг. 81.

8. Масаж на десния двуглав бедрен мускул. Виж фиг. 82.

9. Масаж на дясната подколенна ямка. Виж фиг. 83.

10. Масаж на десния триглав мускул на крака. Виж фиг. 84.

11. Масаж на кръста с длани. Виж фиг. 31.

12. Масаж на областта над хълбочния гребен с длани. Виж фиг. 32.

Аз вече описах начините за лекуване на седем синдрома, които вие можете да пробвате вкъщи. Но, както вече многок­ратно подчертавах, терапията има общо 100 упражнения. Ще бъде по-добре, ако всичките се изпълняват по време на лече­нието. Сега ще ви представя следващите методи на терапията, чийто ефект не може да се получи с други методи, затова те трябва да се усвоят последователно. Вероятно вие чувствате затруднение да владеете сто упражнения. Ако вие за­помните техния ред и отличителни чер­ти, ще можете да ги владеете и употребя­вате. 1. Подготвителна поза. Пациентът сяда на колене. Лечите­лят коленичи зад пациента с разделени бедра между които плътно е притиснал неговите седалищни мускули. Пациентът протяга ръцете си назад. (Виж фиг. 99).	фиг. 99
1. трапецовиден мускул; 2. стерноклейдомас-тоиден мускул; 3. мускули на врата Названия и разположение на мускулите около рамото
	фиг. 100
2. Масаж на трапецовидните мускули. Лечителят десет пъти с ръце притиска и разтрива мускули­те на лопатките на пациента (Виж фиг. 100). 3.Масажиране на мускулите на врата и на стерноклейдо-мастоидните мускули. Лечителят с двете си ръце ги масажира 5 пъти. (Виж фиг. 101).
	фиг. 101

4. Изправяне на глезенните стави. Пациентът лежи по корем с раздалечени крака. Лечителят ко­леничи между краката му, хваща с двете си ръце пръстите на ходи­лата и ги сгъва така, че петите да достигнат неговите седалищни мускули, ползвайки телесното си тегло при натиска. Той може да увеличи силата си, ако среща съпротива. (Виж фиг. 102).
	фиг. 102

5. Изправяне ставите на пръстите на краката. След изпълняване на прийо­ма от фиг. 102 лечителят връща краката на пациента в предишно­то им положение и разтърсва пръстите на ходилата, за да изп­рави ставите (Виж фиг. 103).

фиг. 103 фиг. 104

6. Масажиране на областта на големите трохантери. Пациентът ляга по корем. Лечителят кляка от лявата му страна и масажира неговите се­далищни мускули с палците си, за да омекчи мускулните втвърдявания (Виж фиг. 104). 7. Едновремен­но масажиране на ля­вото и дясното ахи­лесово сухожилие. Пациентът ляга по корем. Лечителят сяда на коленете си и масажира сухожили­ята на петите с длани 10 пъти. (Виж фиг. 105).	фиг. 105
8. Едновремен­но масажиране на ле­вия и десен прасецев мускул. Пациентът и ле­чителят застават както е показано на фиг. 105. Лечителят масажира прасецевите мускули на па­циента едновременно три пъти с длан. 9. Едновременно масажиране на лявата и дясната китка и ставите на пръстите. Болният лежи по корем с раздалечени крака. Лечителят въз-сяда седалищните мускули на пациента и масажира дланите и пръстите му със своите длани 5 пъти (Виж фиг. 106).	фиг. 106
10. Масаж на двете ръце едновременно. Положението на пациента и лечителя са същите както на фиг. 106. Лечителят масажира над лактите и под лактите на паци­ента с длани 3 пъти. (Виж фиг. 107).
	фиг. 107
11. Масаж на ингвиналния лигамент и хълбочния мускул на левия крак. Пациентът ляга по гръб и сгъва левия си крак. Лечителят коленичи, като поставя левия крак на пациента между бедрата си, и притиска неговия ингвинален лигамент и хълбочния мускул в 3 точки 3 пъти с палците си поставени един върху друг или поотделно. (Виж фиг. 108).
	Областта на масажа фиг. 108

12. Притискане с въртене на лявото Ахилесово сухожилие. Лечителят поставя левия крак на пациента върху коленете си, хваща глезените му с дясната си ръка и пръстите на стъпала­та с лявата, върти ходилото му наляво и надясно и го притиска надолу. (Виж фиг. 109).

фиг. 109 фиг. 110

14. Наместване на дясната китка.

Пациентът протяга дясната си ръка обърната с гръб нагоре. Лечителят с двете си ръце държи твърдо дясната длан на пациен­та и я масажира надолу до пръстите.

(Виж фиг. 110).

15. Наместване на лявата китка.

Движенията са същите както на фиг. 110.

16. Масаж на десния лакът. Лечителят държи дясната китка на пациента с дясната си ръка и масажира областта от лакътя до китката в 6 точки 3 пъти с левия си палец (Виж фиг. 111). 17.Масаж на левия лакът. Движенията са същите както на фиг. 111. 18.Масаж на дясната длан. Лечителят поставя лявото си кутре между палеца и показа­леца на дясната ръка на пациента и кутрето на дясната си ръка -между четвъртия пръст и кутрето на дясната ръка на пациента, с палци върху тенара (голямото) и хипотенара (малкото) възви­шение на дясната длан на пациента. Останалите шест пръста на двете ръце на лечителя са върху гърба на дланта на пациента. После лечителят изтегля и разширява дланта му от центъра навън към пери­ферията в 3 точки всяка по 5 пъти с палците си. (Виж фиг. 112). 19. Масаж на дясната ръка. Движенията са същи­те както на фиг. 112. 20. Масаж на основа­та на палеца и показалеца на дясната ръка. Лечителят масажира делтовидната област между палеца и показале­ца на пациента 3 пъти с десния си палец. (Виж фиг. 113). 21. Масаж на основата на палеца и показалеца на лявата ръка. Движенията са същите както на фиг. 113	фиг. 111
	Място на масажа
	Разположение на палците при масажа фиг. 112 фиг. 113