Източен специален божествен



страница6/11
Дата05.06.2017
Размер1.4 Mb.
#22940
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Начини за лекуване на синдрома на невралгията и коленната болка


Синдромът включва главно невралгията на седалищния нерв, болките на бедрения нерв. хълбочно-ставната болка, колянно-ставната болка, отока на крака и др.

Невралгията на седалищния нерв е често срещана болест, която затруднява ходенето. Болката често се влияе от времето.

Когато времето е студено, мускулите се свиват и тогава се появява болка. Затова пациентите трябва да се пазят от студа. Нап­ример те трябва по време на сън да си поставят върху седалище­то и бедрата торбички с топла вода. По време на лечението те трябва да нормализират тазовите кости и да направят така, че двата крака да носят по равно тежестта на тялото, за да се избег­не напрежението и болката в кръста, сакрума, седалището и краката и съединителната тъкан. Ако изправянето се направи по-късно, ще възникне възпаление на нерва от другата страна. Четириглавият мускул се управлява от бедрените нерви. Когато този мускул е пренапрегнат, изпъването на колената причинява болка, Изобщо, ако предната част на крака е напрегната, напряга се и задната част. Също така, болката и хидропсът в коленните стави са причинени от ненормалното напрягане на мускулите на краката, което от своя страна произлиза от изкълчването на та­за. Но ако това напрежение се концентрира около коленните стави, болката се чувствува в колената. Затова ключът на лече­нието е да се избегне напрежението на мускулите около коле­ната. Човек с много голямо телесно тегло лесно получава коленно-ставна болест и лечението изисква по-продължително време.

При масажа на мускулите около колената трябва отчасти да се масажират мускулите над и под коленните капачки. Ако тога­ва пациентът чувствува силна болка, лечителят трябва да про­дължи омачкването и разтриването още 2-3 секунди върху бо­лезненото място и то, ако това е поносимо за болния. После пациентът трябва да се пази от простуда.



От невралгия на седалищния нерв често страдат тези, които дълго време стоят прави или седят, когато работят, особено в студена и влажна среда, не обичат спорта и избягват

често да ходят пеш на работа.
А. Основни похвати


  1. Масаж на сакралната област. Виж фиг. 38

  2. Масаж в областта над левия голям трохантер. Виж фиг. 3

  3. Масаж в областта на десния голям трохантер. Виж фиг. 80

  4. Едновременно протягане на предните мускули на краката. Виж фиг. 42

  5. Наместване на хълбочните стави. Виж фиг. 35

  6. Въртене на лявата хълбочна става. Виж фиг. 43

  7. Въртене на дясната хълбочна става. Виж фиг. 44

  8. Протягане и изпъване на левия крак

Лечителят поставя левия крак на пациента върху колената си, подпира десния си лакът над неговото коляно, хваща негова­та пета с лявата си ръка и фиксира ходилото върху лявата си длан. При лечението лечителят изтегля с лявата си ръка левия крак на пациента към гърдите си. притиска го чрез



Как се държи левия крак на пациента

фиг. 45

лакътя, като си помага с тежестта на тялото си до пълното опъване на Ахилесово­то сухожилие. Масажът да се повтори три пъти.

(Виж фиг. 45).

  1. Протягане и изпъване на десния крак.

Виж фиг. 88
Б. Прогресиращи упражнения


  1. Масажиране на левия седалищен мускул

Виж фиг. 39

  1. Масажиране на десния седалищен мускул

Виж фиг. 79

  1. Масажиране на лявата седалищна гънка

Виж фиг. 40

  1. Масажиране на дясната седалищна гънка

Виж фиг. 81

  1. Масажиране на левия бедрен бицепс

Виж фиг. 41






фиг. 46

  1. Масажиране на десния бедрен бицепс

Виж фиг. 82

  1. Масажиране на лявата подколенна ямка

Лечителят коленичи с крака от двете страни на левия крак на пациента, масажира подколенната ямка с дланите на ръцете си или палците 10 пъти.

(Виж фиг. 46)

Названията на мускулите на крака и областта на масажа са дадени на фиг. 41.



  1. Масажиране на дясната подколенна ямка.

Виж фиг. 83

  1. Масажиране на триглавия мускул на левия крак

Лечителят коленичи с крака, поставени от двете страни на лявото ходило на пациента, масажира триглавия мускул върху осем точки от подколенната ямка до петата 4 пъти.

(Виж фиг. 47)



фиг. 47 фиг. 48

Названията на мускулите на краката на областта на масажи­рането се намират на фиг. 41.

  1. Масажиране на триглавия мускул на десния крак.

Виж фиг. 84

  1. Наместване на глезенните стави

Лечителят кляка между краката на пациента, хващайки с двете си ръце неговите пети и силно натиска глезенните стави навън два пъти (Виж фиг. 48).


12. Масажиране на ходилата

Лечителят хваща с двете си ръце петите на пациента и ма­сажира средната част на ходилата му 10 пъти с палците си.



Виж фиг. 49

13. Масажиране с колена на долните сакроспинални мускули



Виж фиг. 33

14. Масажиране с колена на големите ляв и десен трохантери



Виж фиг. 34




Положение на палците при масажа

фиг. 49




15. Масажиране на левия четириглав мускул Пациентът ляга по гръб. Лечителят коленичи с крака от двете страни на левия крак на пациента и масажира четириглавия мускул 3 пъти с палците.

(Виж фиг. 50).

16. Масажиране па десния четириглав мускул.



Виж фиг. 85







фиг. 50

Начини за лечение на синдромите на главоболието и раменните болки


Синдромът на главоболието и раменните болки включва: раменната болка, главоболието, натежаването на главата, главозамайване, слабо зрение, тресене на главата, хрема, запушване на носа, втвърдяване на врата, изкривяване на врата, шум в ушите и др.

Раменната болезненост е причинена от напрежението и втвърдяването на мускулите около рамената, трапецовидния мускул и гръбначния мускул като център. Това е чувство на напрежение и неясна болка. Тази болест се среща при хора, чиято работа изисква често вдигане на ръце. Но не трябва бо­лестта да се приписва единствено на тази причина. Мисля, че основната причина е изместването на хълбочната кост. Нап­ример, човек, който има изместване на дясната хълбочна става, се изправя най-често върху левия крак, следствие на което гръб­накът се наклонява надясно и лявото рамо увисва надолу. Тогава разстоянието от кръста до рамото на дясната страна е по-дълго отколкото това до лявата страна. Лявата горна част на тялото е отпусната, а дясната е напрегната. Това означава още, че това­рът върху дясната горна част на тялото се увеличава, когато левият крак носи по-голяма част от телесното тегло. Постоянно­то мускулно напрежение на дясната горна част на тялото причи­нява съдово стесняване и смущения в съдовата циркулация. Ко­гато пречките в кръвообръщението достигнат по-високо ниво. тогава се появява болката като предпазна нервна функция. По тази причина при страдащите от раменна болка са напрегнати не само мускулите около рамената, но също така и тези на таза, талията и врата. Основната причина е разместването на десния хълбок. При такъв пациент в началото напрежението се концен­трира в дясната горна част на тялото. Малко време след това левият крак усеща умора, следователно телесната тежест се пре­нася на десния крак. Това предизвиква вторично разместване на левия хълбок и напрежение на лявата горна част на тялото. То­гава изчезват симптомите на дясната горна част. След това те­лесната тежест повторно се мести надясно и наляво и накрая и двете рамена едновременно заболяват. Ако това продължава, нервната парализа ще измести болката.

След прилагането на моята терапия раменната болезненост може отново да се появи при тези пациенти, които преди това са страдали от сериозна раменна болка, но после тя изчезва. Ако се упорствува с помощта на моята терапия, раменната болка ще изчезне напълно.

Същата причина имат симптомите около врата. При лече­нието трябва да се наместват вратните прешлени с този специа­лен масаж на стерно-клавикуларно-мастоидния мускул и други­те вратни мускули.


А. Основни методи


1. Наместване на вратните прешлени (коленна позиция) Лечителят коленичи зад пациента, подпира палеца на дясна­та ръка върху мястото на седмия шиен прешлен (най-изпъкнала­та кост на врата при навеждане на главата) и първия гръден прешлен на пациента, като поставя китката на дясната си ръка върху дясното му рамо и своята лява ръка отляво на главата му. Обръщайки главата на пациента надясно, лечителят я тласка внезапно надолу към дясното рамо. Ако се чува пукане, тогава вратните прешлени са наместени.



фиг. 51

Според състоянието на врат­ните прешлени и мускули лечителят може да промени посоката на обръщане, а силата трябва да бъде нормална

(Виж фиг. 51).

После, без да се променя разположението, лечителят да нап­рави същите движения в противоположна посока.

(Виж фиг. 52),

2. Масаж на горните сакроспинални мускули.



Виж фиг. 28



Положения на ръцете на пациента и на лечителя



Седмият прешлен на врата




Положение на дясната ръка на лечителя

фиг. 52

3. Наместване на вратните прешлени (лежаща поза).

Пациентът ляга по корем, простира ръцете си напред със сгънати лакти и обръща главата си наляво. Лечителят притиска дясната си длан към неговия седми вратен прешлен, поставя лявата си ръка върху лявата страна на главата му и я тласка надясно 2 пъти, като си помага с тежестта на тялото си.

(Виж фиг. 53).

После пациентът обръща главата си надясно, а лечителят прави същите движения в противоположна посока.



(Виж фиг. 54).




фиг. 53

фиг. 54




4. Масажиране мускулите на врата отляво и дясно Лечителят сяда върху седалището на пациента и чрез притис­кане и разтриване на лявата и дясната част на вратната мускулату­ра масажира с палците си три точки 5 пъти.

(Виж фиг. 55).







фиг. 55





5. Издърпване на вратните прешлени

Пациентът ляга по гръб без възглавница. Лечителят сяда зад главата му, натиска раменете му е двата си крака и с двете си ръце поддържа брадата му. По време на натиска с крака върху раменете на пациента лечителят силно изтегля нагоре главата на пациента 2 пъти. Силата на палците му да не бъде голяма.



(Виж фиг. 56).






Разположение на ръцете и краката на лечителя

фиг. 56




6. Наместване на ременните стави

Пациентът сяда на колене и с двете си ръце обхваща тила си. Лечителят кляка на колене зад пациента, провира ръцете си под раменете му и зад гърба му, като притиска ръцете му. Тогава пациентът трябва да получи чувството на разтягане на гърдите.

Притискането да се повтори 2 пъти (Виж фиг. 57).







Разположение на ръцете на пациента и лечителя

фиг. 57


7. Масажиране областта над лопатките

Лечителят застава зад пациента разкрачен и с двете си коле­на притиска гърба му. Той е прав и поставя ръцете си върху неговите рамене и масажира областта над неговите лопатки 5 пъти с палците си



(Виж фиг. 58).







Положение при масажирането с палци

фиг. 58

Б. Прогресиращи методи


  1. Масажиране на левия трапецовиден мускул.

Лечителят възсяда седалището на пациента, слага лявата си ръка под неговата лява мишница с палец върху лявото му рамо, а дясната си ръка - върху неговия ляв трапецовиден мускул и в същото време го масажира 10 пъти

(Виж фиг. 59).

Названията на положението на раменните мускули се намира на фиг. 28.



  1. Масажиране на десния трапецовиден мускул Виж фиг. 91






фиг. 60

Положение на ръцете фиг. 59

  1. Масажиране на областта над рамената (лежаща поза).

Лечителят обяздва с колената си кръста на пациента и с двете си ръце масажира мястото над рамената 10 пъти.

(Виж фиг. 60)

  1. Масажиране на раменните мускули.

Лечителят с двете си ръце масажира раменните мускули 5 пъти.

(Виж фиг. 61).

  1. Масажиране областта на продълговатия мозък.

Болният лежи по корем с чело върху възглавница. Лечите­лят сяда върху кръста му и масажира областта около продълго­ватия мозък 10 пъти с палците поставени един върху друг.

(Виж фиг. 62).


фиг. 62




Разположение на ръцете при масажирането

фиг. 61

фиг. 62

Позиция на палците при масажирането






  1. Масажиране на левия стерноклейдо-мастоиден мускул.

Пациентът лежи по корем с чело върху възглавница. Лечи­телят е клекнал върху него, като коленичи с левия си крак върху матрака, а десният е в свито положение от дясната му страна. Подпира се с лявата си ръка и масажира с палеца на дясната си ръка левия стерноклейдо-мастоиден мускул на пациента в 5 точ­ки 3 пъти.

(Виж фиг. 63).







фиг. 63

  1. Масажиране на десния стерноклейдо-мастоиден мускул.

Движенията са същите, както са описани по-горе (6), но в обратно направление.

(Виж фиг. 64).







фиг. 64


  1. Изпъване ръцете назад

Пациентът сяда на колене. Лечителят коленичи зад пациен­та, хваща здраво с двете си ръце ръцете му и ги изтегля назад до хоризонтално положение и същевременно ги приближава една до друга колкото е възможно 3 пъти.

(Виж фиг. 65).







фиг. 65


  1. Масажиране мястото между лопатките

Масажистът кляка зад пациента, хваща с двете си ръце ра­менете му и ги изтегля назад, за да разшири гърдите му. Повта­ря се 3 пъти.

(Виж фиг. 66).


  1. Движение на ръцете нагоре и надолу (в раменните стави)

Лечителят хваща рамената на пациента, изтегля ги нагоре, после ги оставя да се отпуснат надолу. Движенията се повтарят 5 пъти.

(Виж фиг. 67).



фиг. 66

фиг. 67

Начини за лекуване синдрома на сърцето, белия дроб и затлъстяването


Главните симптоми са гръдна жаба, хипотензия. палпитация, трудно дишане, лесно простудяване, астма, кашлица, зат­лъстяване, голям апетит, аритмия, панкреатит, диабет, емпием на зъбните алвеоли и анемия.

Според клиничните данни, както първичната луксация на лявата тазобедрена става, така и вторичната луксация на дясна­та тазобедрена става може да увеличи товара на сърцето и белия дроб. Хълбочното изкълчване също стимулира нервните центрове за апетит, възбужда функциите на храносмилателната система и поражда голям апетит. Топа довежда до затлъстяване.

Запекът лесно се създава в есовидната част на дебелото черво - в ляво. Затова запекът се причинява от първично изкълчване на лявата тазобедрена става и вторично изкълчване на дясната.

Твърде голямото затлъстяване може да увеличи количест­вото на кръвта, хормонът, който регулира кръвната захар, също се увеличава Продължителното поддържане на това състояние ще изтощи панкреаса и ще намали количеството на неговата секреция.

Сърцето и белият дроб са важни органи. Ще бъде много добре, ако се приложат всички лечебни методи в сеансите.

Ако липсват условия за приложение на всичките - известен ефект все пак ще се получи чрез следващите методи. Надявам се, че това ще стане с увеличаване съдържанието на масажа.

Дали поради първичната луксация на лявата тазобедрена става или поради вторичната луксация на дясната, преместване­то на телесната тежест върху десния крак се причинява поради отслабване на левия крак. За да се промени състоянието, трябва да се намести ставата на левия крак, да се премахне мускулното напрежение и болката. Няма друго средство срещу това.

При игри като бейзбола и голфа лявата китка на ръката играе важна роля. Ако тези, които обикновено удрят топката с дясната ръка, започнат да употребяват лявата в играта, това може да по­добри сърдечната и белодробна функция. Играчите трябва да се упражняват съзнателно чрез подходящ спортен маниер.


Следващите методи в комбинация с терапията против зат­лъстяване ще дадат по-добър ефект.

  1. Да се сдъвкват добре трудно смилаемите храни.

  2. Строго да се ограничи количеството на храната. Изразът "напълнява даже без приемане на храна" е неоснователен.

  3. Човек трябва да се облича по-добре, когато ходи. защото човешкото тяло в по-голямата си част се състои от вода. а тя може да бъде излъчена отчасти чрез изпотяване.


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница