Източните разширявания на европейския съюз: особености на взаимодействието между Европейската комисия и страните кандидатки
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица № 2 Подреждане на секторите според сила на положителната оценка, дадена в становищата на ЕК
- Сектор ОБЩА СРЕДНА
- Средна за страната оценка 63.9058
- Таблица 3. Разпределение на случаите на еднозначно ясен изказ и завоалиран, политически коректен изказ.
- Графика 1. Структура на тенденцията, отразена в оценките на ЕК (по характер на категоричност в оценката)
- Таблица 4. Разпределение на случаите по степен на категоричност на оценки от ЕК Q19
- Таблица 5. Разпределение на случаите по характер на оценките Q17
Втора хипотеза – докладите изпълняват основното си предназначение – да информират (и ориентират) за хода на подготовката за членство в ЕС, защото дават относително подробна и относително реалистична картина. Реалистичността може да се прояви чрез многообразие на наблюденията и нюансираност в оценките на конкретните случаи. Аргументите са отново чисто емпирични и със същата степен на фактическа неоспоримост: При използваната от нас изключително детайлна метрика за регистриране на смисловите особености на становищата на ЕК, формализъм в третирането на конкретните ситуации би отвел към еднотипност на профилите на различните секторни политики (и различните измерения на капацитета за поемане на отговорностите по членството в ЕС). Полученият емпиричен резултат свидетелства за обратното – няма два аспекта на наблюдаваната национална ситуация, които да имат еднакъв профил в номинални параметри. Ето защо не е изненада, че когато превърнем тези номинални параметри в количествени стойности получаваме съизмеримост между различните секторни политики, но се запазват детайлно нюансираните различия в оценките, които ЕК дава на конкретно наблюдаваните ситуации.38 Таблица № 2 Подреждане на секторите според сила на положителната оценка, дадена в становищата на ЕК
Както се вижда много ясно от данните в таблицата, няма два сектора с еднакви стойности, а разликата между първия и последния е от порядък на близо два пъти – това означава, че, строго погледнато, това са диаметрално разнокачествени ситуации в съответните сектори, оценени от гледна точка на потенциала им да покрият стандартите за членство на страната в ЕС. Ако вникнем добре в тази разнокачественост на множеството публични сектори, съобразявайки се с различните им изходни състояния, различни темпове на напредък и различен порядък на протичащите в тях действия в реализация на реформи за европеизиране, то тогава вече – вероятно – ще се отнесем с доза по-голямо съчувствие към неспособността на експертите от ЕК да направят обобщаваща, осмисляща цялостната ситуация оценка. Дали това оправдава механичното копиране на наблюдения и оценки, вместо обобщения, е отделен въпрос. Трета хипотеза – традиционното обвинение към Комисията в неясност на оценките е недоразумение. За целите на проверката на това допускане преднамерено следяхме езиковия регистър на докладите. Еднозначната яснота на изказа откриваме в огромното мнозинство от случаите: Таблица 3. Разпределение на случаите на еднозначно ясен изказ и завоалиран, политически коректен изказ.
Дори и под 90 на сто от случаите да бяха с ясен език, това ще е свидетелство, че като правило нещата се назовават еднозначно. Същевременно, в литературата върху работата на ЕК обвиненията в неяснота на констатациите и оценките е буквално „общо място“. Както вече обяснихме при формулиране на хипотезата, причината за това е, че Комисията ясно посочва неясната, разнопосочна, разнокачествена и често пъти вътрешно противоречива, по съдържанието си, конкретна ситуация в съответното общество.39 И това се отнася не само до разносмислия и противоречия в цялостния раздел, посветен на определена секторна политика, но и за смисъла на отделен параграф. Не толкова, защото има параграфи, в които се говори за няколко, дори повече от 6, различни неща, а защото за всяко отделно нещо съществените му аспекти са противоречиви. Как например да се даде еднозначна оценка на тенденция, отразяваща факта, че България за една година е свила средната стойност на изоставането си от съответната средна стойност за ЕС-15 (разход на електроенергия) от три пъти само на ... два пъти? От гледна точка на извършения напредък, това е качествен скок, обаче от гледна точка на дължимия капацитет за членство в ЕС това е все още драстично изоставане. Но и двете оценки са еднакво валидни в един и същи момент, в една и съща степен. Ето защо не бива да се изненадваме, че от гледна точка на оценките на ЕК за напредъка на България получените резултати са сумарно следните: Графика 1. Структура на тенденцията, отразена в оценките на ЕК (по характер на категоричност в оценката) 
А по-точно: Таблица 4. Разпределение на случаите по степен на категоричност на оценки от ЕК Q19
Хем най-голям относителен дял имат категорично положителни оценки, хем те са по-малко от една трета от всички. Хем положителните оценки, били те и с уговорки, са близо половината (48 на сто), хем приблизително толкова са и двусмислените оценки (амбивалентните и тези с уговорки в обратната посока – 42 на сто). Обаче констатациите, които са като правило препоръки, са още други едни около 16 на сто, а те всъщност са мека форма на добронамерена критика. При все това обаче структурата на цялостното дялово разпределение категорично говори за ясно изразена положителна тенденция, което много ясно се вижда от графиката по-горе. Горепосочената структурна тенденция е безусловно положителна, но същата картина, погледната като фактичесто положение, е повече безрадостна. Защото всъщност, ако превърнем стопроцентната скала, каквато е американската оценителна практика, в стандартното българско оценяване, ще видим, че дори в най-добре представящата ни година 2000 сме получили оценка – среден 3+. Основанието за това твърдение не е само във факта, че тройката е равна на >60 на сто, а усредненият ни сумарен резултат е около 63 на сто. Много по-важно е, че с оценка Много Добър, т.е. над 80 на сто, са само 2 сектора (култура и аудиовизия и външни отношения и сигурност, т.е. най-слабо развитите и най-слабо регламентирани полета за съюзни политити), осем сектора са в диапазона на 70 на сто успеваемост, т.е. представят се добре, а още два са на границата със следващия диапазон. Докато с вариации на Среден са още 9 сектора. А всички останали 8 сектора на практика са получили Слаб 2 – рибарство, свободно движение на услуги, нормативна рамка, политика на конкуренция, социална политика и заетост, фирмено законодателство, свободно движение на стоки, икономически и валутен съюз.
Положителните оценки са половината от всичките, а тези за цялостен напредък са по-малко от едно от десет. Разбира се, тази оценка е нашата цифровизация на оценката, която е дала ЕК, а тя вероятно преднамерено не е направила обобщаваща оценка в раздел „Партньорство за присъединяване“. От него обаче научаваме, че категорично се проваляме само в сектор правов ред и борба с корупцията, много добре напредваме със свободата за движение на стоки, а всичко останало попада в обща категория „частично покрит приоритет“, безотносително колко големи са различията между секторите, попадащи в тази обща категория. Както се вижда от горната таблица, не само общият резултат на България през тази оценъчна призма се оказва съществено по-лош, но и класацията на секторните политики се променя, макар и не драстично. Това идва да покаже, че в зависимост от перспективата, от която гледаме към наличната ситуация, картината се променя, макар ситуацията да си остава същата. Ето защо е толкова съществен въпросът за прехода от единичните наблюдения към обобщаващата оценка.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2017 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> До (Бенефициент- наименование) 2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов” 2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва) Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||