Женската сексуалност франсоаз Долто

ще. И при нея разкриването на забраната за инцест пре­махна „лудостта" и й върна възможността отново да върви, с една дума да живее като момиченце на нейната възраст, интересуващо се повече от приятелите и игрите си, отколкото от брат си, сестра си и баща си. Между нас никога не стана дума за символиката на затворената вра­та. Тя беше изчезнала. Но момиченцето самб заговори за важен фантазъм - за микробите, които мъжът преда­ва на жената, за да се родят бебетата. Как го прави ли? Слага ги във вълшебна течност, която й дава да изпие, и също с пишката си, ето, показвайки половия си орган, ето тук, откъдето излиза (бебето). Бях се поколебала дали да приема да лекувам това дете, защото самата аз бях бременна и знаех, че ще трябва да прекъсна психоанали­тичната си дейност през родилния период и следващите седмици. Не съм била права, защото тъкмо по-напред­налата ми бременност в сравнение с бременността на неговата майка позволи на детето веднага да направи пренасяне върху мен и несъмнено придаде убедителност на истините, които му разкривах. Детето се възстанови напълно много преди да родя. Но от предпазливост пред­ложих на родителите да ми го доведат малко след като родих бебето си. Няма да бъдете учудени от интереса му към факта на раждане на детето, което впрочем то не видя, само говори за него, чувайки плача му в апарта­мента. Беше удоволствие да чуя как ми се подиграва, че мога да се интересувам от бебе, което пищи като коте, сигурно е грозно и ужасно; какво ли не чух за това бебе и какви ли рисунки не видях, които караха малката ми па­циентка да се залива от смях, още повече, че детето ми беше момче, а тя би искала в тяхното семейство четвърто­то дете да бъде момиче. Тогава се наложи да повторя, че дори и да е момиче, тя не би могла да си играе на майка с него, защото бебето ще си има татко и мама, също като нея, и че трябва да почака да стане жена, да си има мъж,

за да има тя самата бебета. При тези думи лицето й помръкна и тя ми каза: „Ти си лоша!" После се разде­лихме. След това родителите говориха с мен в нейно присъствие колко са щастливи от пълното й излекуване, от възвърналата й се веселост и дори от подигравател­ните й предвиждания, че детето ще бъде момче, защото тя искала момиче и пожелала да му стане кръстница, което желание родителите смятали да удовлетворят. Тук се намесих и казах: „Не мисля, че ще е благоприятно за бъдещото бебе, ако е момиче, да има за кръстница сес­тра са" Бебето, което ще се роди, няма никакъв интерес от подобна връзка с родителски заместник, дублираща връзката с по-голямата сестра и отговорността, която тя може по-късно да поеме спрямо по-малката. Напротив, избирането на кръстница измежду приятелите би осигу­рило на новородената, освен родителите й и по-големи­те братя и сестри, още един човек извън семейството, който да я обича и евентуално да замести мама и татко в случай на беда. За щастие родителите ме послушаха, за­щото е вредно дете с едипов комплекс да инвестира в по-малки брат или сестра като заместители на инцестното дете, което би искало да има. Това не само е лошо за по-голямото дете, но е и катастрофално за бебето, с шест-седем години по-малко, тъй като за него майчиният об­раз ще бъде раздвоен между майката и голямата сестра, която си приписва майчински права, обикновено садис­тични, върху своята псевдодуховна псевдодъщеря.

Но да оставим тези примери, които приведох тук само за да илюстрирам твърденията си. Едиповите фантазми могат да бъдат вербализирани като действителни факти. Желанието на субекта за инцестния обект се заявява като довело до задоволяване от страна на обекта - често сре­щана митомания, която, пренесена от бащата върху близък възрастен, понякога води до съдебни грешки с всичките им последствия или, обратно, до неосновател-

но обвинение в лъжа, социално деградиращо за моми-

ченце с едилов комплекс, което още не прави разлика между въображаемо и действително. Последното се кон­статира лесно в неяснотата и неправдоподобността на разказите му, отнасящи се до всеизвестни факти.

Момиче, което бащата глезел, когато било малко, но после поизоставил заради по-малката сестричка, се на­сочило към млад учител, единственият мъж от препода­вателите в училището. Заявила, че е бременна от него. Бил влязъл по нейно искане в стаята й през прозореца, който била оставила отворен за него. Въпреки ужасено­то отричане на младия мъж, историята се развила, както можем да си представим. Девойката била една от отлич­ничките в класа, доста оформена физически, имала вече една-две нередовни менструации. Тогава още не същест­вували биологически тестове за бременност. Учителят бил уволнен, ученичката, която възбудила духовете в пансиона, била изключена и тъй като произхождала от заможна среда, я завели в Швейцария... След прегледа на специализираната комисия - с отрицателен резултат, швейцарските лекари посъветвали родителите да я оста­вят на пансион в Швейцария, за да се възползва от пси­хотерапия, на която родителите се доверили след смай­ването си от този инцидент, вдигнал голям шум в техни­те среди. Научих тази история от устата на момиченце­то, станало зряла жена, и когато се опитвах заедно с нея да разбера случилото се, тя ми каза, че по времето, кога­то започнала митоманските си твърдения, не разбирала, че става дума за нещо сериозно. Знаела добре, че не е вярно, но казала на съученичките си, стигнало до ушите на учителите и т. н. Не можела да се откаже от думите си, без да се изложи. Случило ли се всъщност нещо меж­ду нея и учителя? Били ли в приятелски отношения? Ни най-малко, той бил учител по физическо, а тя била пълничка. Един път, когато не можела да направи ня-

какво упражнение, й казал: „Така е, защото си дебела, трябва да ядеш по-малко!" Тези думи дълбоко я засегна­ли и несъмнено несъзнателно преобърнали първите дан­ни на едиповия комплекс. Тогава майка й била бременна със сестра й, а баща й след раждането на последната като че ли занемарил каката. Трябвало да си отмъсти. Но ни най-малко не си давала сметка за това. „Впрочем, раз­правяше тя, всяка нощ сънувах, че идва в леглото ми. Спомням си, че вечер разигравах театър на родителите ми, казвайки, че ме е страх да не влязат крадци в стаята ми и да ме откраднат, и така си издействах вратата на стаята ми да стои отворена. По този начин можех да ги наблюдавам. Но открехвах прозореца зад пердето, надя­вайки се, че някой ще дойде в леглото ми, както в съни­щата ми." Това момиченце, станало вече жена, беше напълно здраво; без да разбере, то беше прекарало еди­повия се комплекс по драматичен за семейството му и дори за него начин.

Различно, но също така митомански и оклеветяващо, защото в първия случай момиченцето не допускало ни най-малко, че неговите твърдения злепоставят младия учител по физическо, тези фантазми на желанието мо­гат да бъдат проецирани върху възрастен, когото моми­чето обвинява, че го преследва, фантазмите могат да идват от цензуриран едипов сън, в който личността на бащата е заменена от мъжки образ, взет от близкото окръжение, или дори от напълно непознат човек. Поня­кога те предизвикват истинска налудност за преследва­не - детето уж е жертва на майката (лошите мащехи от приказките), която желае смъртта му или иска да го от­рови, или изгони от къщи, защото ревнува - в детското въображение - мъжа си заради любовта му към дъщеря­та. Има случаи, при които детето с едипов комплекс ус­пява да раздели родителите си чрез хитрото си злосло-вие по адрес на майката, което бедната жена не проумя-

ва, а мьжьт и ищс по-малко. Разбира се, бащите са сле­пи, защото бащинската обич е сляпа като любовта. По­някога, когато кастрационният страх, присъщ на едипо-вата криза, е твърде голям, фантазмите могат да прину­дят майката да потърси помощ от интернист за детето, от психиатър за бащата или за детето, а сега и от психо­аналитик; това става в случаи, когато фантазмите при­добият псевдоналудна форма или форма на „откачено" детско поведение, което разрушава семейното равнове­сие. В повечето случаи в ежедневието тези фантазми би­ват доста успешно изтласквани от момичетата, или дори ако не са изтласкани поради стила на гениталното либи-до и на желанието, чиято динамика по отношение на фалоса е центростремителна у тях, те могат да не ги про­явяват, а само да наблюдават реакциите на бащата, ко- | гото предполагат, че са прелъстили. Но не им стига сме­лост да повярват в това. Наистина, всички момичета по време на едиповата криза са еротоманки в къси роклич­ки по отношение на татко си. Когато спят, приятните сънища, в които нагоните на желанието са задоволени, се редуват с тревожни сънища със смъртта на майката, на бащата или с влудяващо преследване от зла горила с татковото лице. Момиченцата не разказват охотно на майка си тези сънища. По-лесно им е да ги разказват на баща си и най-вече на приятелките си в училище и фан­тазмите се носят в групата на малките момичета, боре­щи се всички с един с същи проблем.

Всяка теория за едиповия комплекс трябва, струва ми се, да определя съставните характеристики на подхода по отношение на момента на ясното словесно изразява­не на възбраната върху инцеста, придружена от обеща­ния за позволено желание в отношенията извън семейс­твото и за бъдеще, в което гениталните желания на мо­мичето, вече подчинени на закона на отношенията меж­ду възрастни, ще могат да му донесат, ако е подготвено

за тях, радостите, които е очаквало от кръвосмесителни-те срещи.

За да изясня идеите, свързани с едиповия проблем, из­работих следното правило, което наричам правило на че­тирите „Г", доколкото е изцяло свързано с гениталното. Когато се налага да лекуваме момиченце със смущения -впрочем същото важи и за момчето, - трябва чрез свобод­ните асоциации, разказите на детето, фантазмите му, т.е. след като детето е предразположено към доверие и гово­ри охотно за фантазмения си живот, да отчетем дали са добре групирани четирите субективни представи (фантаз­ми), отнасящи се до сътветстващо на пола му желание.

1. Хетеросексуалният родителски обект е валоризиран и, пряко или непряко, половият му орган също е валори­зиран.

2. Половият орган на детето, неговата женственост или мъжественост, тук неговата женственост, тъй като ста­ва дума за момичетата, е за него обект на гордост, а лич­ността му - обект на нарцисизма му. Момичето се нами­ра за красиво.

3. Половите отношения го интересуват и то проявява любопитство към тях.

4. Желае да има деца и охотно казва, че баща му ще бъде техен баща.

И най-накрая, детето говори за приятните си сънища, които са едва завоалирани задоволявания на генитално желание и в¹ които бащата играе някаква роля; говори за тревожните си сънища, в които майката играе зловред-на роля, или за сънища, в които детето е в отчаяние от случващите му се нещастия. Ако обаче събеседникът попита: „А ако това се случи наистина, а не само на сън?" - детето незабавно се включва, казвайки: „Аз ще се гри­жа за всичко вкъщи, ще правя всичко, каквото прави мама." Най-сетне, тези фантазми са едипови - достатъчно

зрели,' за да възприеме детето възбраната върху инцеста - само ако субектът е достигнал практически до самос­тоятелност в поведението си, в грижите за себе си, т.е. ако момиченцето е способно да се справя без помощта на възрастния, което предполага, че интегрирането му в групата е напълно опосредствано и символно по отно­шение на либидиата способност на дете на неговата възраст.

Тези дълги разсъждения имат своето значение, както ще видим, за обясняването на причините за непълното и неправилното установяване на едиповия комплекс, ко­гато желанието е инвертирано по отношение на обекта или когато детето не придава стойност на женственост­та си - следователно, когато социалното разбиране на възбраната върху инцеста идва по време на растежа на детето и разрешаването, в смисъл на освобождаване от конфликта на преплетените тревожност и желание, не може да се извърши. Неосвободено of архаичните си ге­нитални желания, нито от страховитите представи за кастрация, осакатяване или изкормеше, детето, от една страна, е психически неустойчиво в общество, а от друга, нагоните му не са в негова услуга, за да бъдат използва­ни в творческо сублимиране.

Трябва да се каже, че пречките много често са предиз­викани от екзогенните социални и семейни трудности, докато всеки едипов комплекс е ендогенен. Трудности­те, дошли от външната среда, предизвикват неврози, ко­ито се прибавят към неврозата, дължаща се на неразре­шен конфликт, Те могат да бъдат предизвикани от кон-тра-едипов комплекс на невротични и още инфантилни родители, или от липсата на родители или на единия ро­дител, или от действителните им перверзни нагласи. Наложени върху субекта, достигнал до възрастта да раз­реши едиповия комплекс, и засягащи фантазмите и из­плуването им до съзнанието, подобни трудности поняко-

га правят невъзможно възникването на този специфи­чен за формирането на човешката личност комплекс след третата година, после развитието му до връхната му точ­ка - едиповата криза, и накрая разрешаването му. Да резюмираме горните теоретични постановки така: Теоретично необходими за достигане на нивото на раз­решаване на едиповия комплекс са следните ендогенни либидни условия: субективното съществуване на фантаз­мите на четирите „Г" и субективното съществуване в со­циалната смесена полово и възрастово среда на практи­ческа самостоятелност що се отнася до телесните нужди на субекта и до свободната му инициатива по отношение на тях. .

Добавям, че се изправяме наистина пред едипов ком­плекс едва когато детето е загубило млечните си зъби и че не може да има разрешаване на едиповия комплекс в смисъл на символизиранията, съпътстващи този опре­делящ момент, преди устата на детето да си възвърне напълно функционално съзъбие, т.е. до постоянните зъби и чак до последните, които ще се появят на дванайсетго-дишна възраст след едиповия комплекс. Това се дължи на тревожността, предизвикана от падането на млечни­те зъби, структурираща тревожност, която помага на де­тето да преодолее другата тревожност, свързана с арха­ичните конфликти, пробуждащи се по времето на едипо­вата кастрация. По-нататък ще се спра подробно на при­чините за тази позиция.

Наблюдението върху децата при психоанализа и върху децата по време на растежа ни показва, че терминът еди­пов комплекс трябва да се запази само за конфликтните сексуални явления, които настъпват след установяване­то на личната самостоятелност на детето в отношенията му по поддържане на собственото тяло- т.е. за момиче­то, когато може да живее в общество без опекунството

на майката, от което само се е отделило, но най-вече когато осъзнава факта, че свързването на две тела в по­ловите отношения с цел раждане на дете е съгласувано между две зрели и свободни личности. Самите условия за получаването на този образ на цялостното и генита-лизирано тяло имплицират цяла една диалектика на ли-бидото, което е архаично, орално и анално (в своята еро­тика на прибавянето и в своята еротика на отнемането), и физиологично и емоционално развитие, което детето достига едва след един минимум от тревожни изпитания, преживяни в собственото му тяло; за него тези изпита-ния.означават промоция, когато са преодоляни, и то кон­статира впоследствие мутационната им стойност в отно­шенията си с всички други от предишните поколения и от следващите поколения в семейството му, а не само когато не е в конфликт със своите връстници. Трябва да се знае, че в многодетните семейства наличието на по-големи братя и сестри и по-малки братя и сестри услож­нява разрешаване! о на едиповия комплекс поради фак­та на съперничество на по-големите с по-малките и опи­тите им да получат афективни предимства от родители­те си и че, от друга страна, по-малките могат да служат за прикриване на тревожността от инцестно безплодие на по-големите чрез изобразяването на инцестни деца.

Тази едшюва фаза, която от възникването до разре­шаването си би трябвало заради психическото здраве на жената да продължи най-много до осем-девет годишна възраст (конституиране на постоянните зъби), понякога продължава неправомерно поради отсъствието на някоя от фантазмените стойности, които нарекох с името „че­тири Г", или на допълнителното условие, каквото е дейс­твителната самостоятелност в поведението. Една от чес­тите спънки за възникването на едиповия комплекс и за неговото разрешаване - изоставянето на инцестната лю­бов, е субективното смесване на екскременталните вът-

решности и маточно-околоматочните вътрешности. Това смесване се дължи, от една страна, на ендогенен страх от кастрация и от изнасилване, изпитван от момичето по­ради желанието за инцестния обект, свързан с генитал­ната си локализация на телесен обмен, обмен, който поз­наването на инцестното табу - било то хетеросексуално или хомосексуално - не е осветлило чрез ясна вербали-зация; от друга страна смесването произтича от нерядко невротичното отношение на майката и бащата на моми­ченцето, заемащи спрямо него своята остатъчно нераз­решена едипова позиция.

След загубата на едиповите надежди, която винаги е тежко изпитание за нарциеизма, живото и креативно междуличностно функциониране на либидото на моми­чето се възстановява. Но един определен начин на жи­вот е приключил. Една сексуална смърт в семейството, след сексуалната смърт на родителите за детето, е била преживяна необратимо, без никое живо протезиращо фалическо същество - баща или майка - да може да пре­дотврати последвалото ендогенно изпитание, специфич­но за човешкия растеж. И тъкмо тази напълно приета пространствена и времева необратимост, която се състои в приемането на себе си като безплодна вдовица на баща си и позволява сублимирането на така изтласканите на­гони, отнасящи се до инцестното в желанието на всички нива на либидото, както и сдобиването с плода на денар-цисизиращия и двойно смъртоносен опит, се нарича раз­решаване на едиповия комплекс при момичето.

Едно от изпитанията, което е органично осезаемо и ре-флексивно тревожно за всички, е, както казах, падането на млечните зъби, защото плаши всички., деца. То ги по­гребва за един определен начин на усещане и действие на ерогенна зона, която е била селективна и продължава да. бъде такава между шестата и седмата година. Всичко, което засяга устата и вкуса, речта за момичетата (които

са „устати"), е много инвестирано с активно и пасивно орално либидо във всички сензорни нагони на оралната сфера. Прелъстителката сила на усмивката е изчезнала, беззъбата уста не е приятна гледка, а вкусовото усещане е затормозено от функционалните затруднения на челюст­та. Момичето не само е притеснено по отношение на удо­волствието от говоренето и храненето, по отношение на ясното изразяване, но и понякога изглежда смешно; пада­нето на млечните зъби винаги го загрозява в собствените му очи пред огледалото и в сравнение с лицето на майка му (за него съвършено) неговото не е достатъчно краси­во, за да прелъстява мъжете. У някои момичета, на които им е било много трудно да приемат непенисния характер на половия си орган, падането на зъбите събужда кастра-ционен страх от онова време, който е изглеждал приспан. Сънищата на момиченцата говорят красноречиво за про­буждането на лошото, приемане на първичната кастрация, която благодарение на падането на млечните зъби те вече могат да преодолеят, стига да са убедени, че постоянните зъби ще поникнат и ще ги дарят с усмивка на девойка.

Няма въображаема или истинска майка, до която да се регресира и която да може да попречи на това истин­ско, сензорно, органично, нарцистично и междуличност­но изпитание. Когато постоянните зъби заместят предиш­ните, този физиологичен опит е донесъл своя физиоло­гичен плод. Новата цялост на устата, последвала нейно­то опустошаване, представлява несъзнавано и съзнател­но преодоляване на изпитание, изиграло ролята на посве­щение, за да се възтържествува над тревожността, обзе­ла тази архаично доминираща наранена ерогенна зона, която след това е била обновена, преобразена.

Ето един пример в подкрепа на горното: млада жена дойде за психоанализа поради вагинизъм, който пречел на половите й отношения с млад съпруг, когото много обичала, както и той нея. По време на психоаналитично-

то лечение - след известен брой месеци, разбира се, - же­ната бе сънувала, че дава на вагината си да яде бифтек и вагината й много го харесва. Свободните асоциации се отнасяха за времето на падането на млечните зъби, кога­то пуританската й майка я задължавала да яде жилаво месо и й забранявала сладките лакомства и приятните десерти, които момиченцата обичат. Преживявайки отново дра­матичните сцени с невъзможното за дъвчене месо и по­следвалите наказания, детето в нея отново страдаше, че в онези трудни за всяко момиченце моменти майка й не е проявявала никакво разбиране. Разбира се, не само това беше причината за вагинизма, но то показва как агресив­ността в женските генитални пътища - защитна агресив­ност спрямо безчовечната майка, може да накара моми­чето да пожелае зъби на вагината си; до такава степен, че тези фантазмени зъби в сънищата й изразяваха не агре­сивност към съпруга й, за когото би могло да се мисли, че е причината за вагинизма, а напротив, бяха знак, че реин-вестира в цялото си тяло и в половия си орган оралния нарцисизъм, забранен някога от майка й. В спомените си от детството си тази жена помнеше как баща й, който често отсъствал поради професията си, когато се върнел, каз­вал на жена си, че където и да са намира, не може да заб­рави прекрасната й усмивка и блестящите й зъби. Малко­то момиче чувало този комплимент на любящ мъж и нар-цистичната му малоценност по времето на падането на зъбите му, съчетана с прословутата строгост на майка му по отношение на задълженията и удоволствията, които всяко момиченце трябва винаги да поставя под майчин контрол, придали особена форма на едиповия му комплекс. Последният бе действал върху личността му в отношени­ето й към бащата и заедно с това бе предизвикал задължи­телно орално реинвестиране на вагината му. След като напълно се излекува от вагинизма и можа да анализира тези канибалски вагинални сънища, тя ги разказала на

съпруга си и двамата много се смели, а седмица след тези сънища всичко приключи с невъзможната до тогава деф-лорация и с пълно оргазмено удоволствие.

При тази жена сънят за вагината със зъби бе съчетан с отсъствие на фригидност към мъжа й. Обратно, в случа­ите, които ми се е налагало да анализирам, когато жени­те страдаха от фригидност, а не от вагинизъм, връщане­то на женската им чувствителност при половия акт се придружаваше от сънища, при които падаха всичките им зъби в зряла възраст. Виждаме, че при анализ един и същи сън, според периода от живота, с който латентното му съдържание то свързва, у една жена може да означава обратното на онова, което означава у друга. В случая с фригидните жени падането на зъбите означаваше при­емане на загубата на женския маскарад, който у много жени прикрива инвертиране на желанието; зъбите при фригидните жени могат да символизират пениса, който те си представят, че искат да запазят в желанието си за мъжественост, центрирано върху центробежно генитал­но желание, докато гениталните нагони на жената с ва­гинизъм, за които говорих no-горе, са центростремител­ни по отношение на фалическата динамика.

За да се върна и да завърша с архаичните кастрации, които предхождат другите кастрации у момичето, редно е да се спра на пъпния белег, който е първият и напълно забравен мутиращ опит. Това не пречи да съществува пъпно мастурбиране при момичета, у които вагинално­то или клиторното мастурбиране не буди желание, нито дори някаква представа. Падането на зъбите се вписва като подобен, но вече осъзнаван мутиращ опит. При наб­люденията изглеждаше, че то още съществува по най-различни начини сред някакви несъзнавани представи за кастрацията като събудена от изпитанията в зрялата въз­раст нарцистична рана, в по-голяма степен при момиче-

тата, които са били кърмени, отколкото при тези, които са били хранени изкуствено, и в още по-голяма степен у кърмените по-дълго.

Отбиването от майчината гръд, която по отношение на опита и на телесното е фалосоморфна за частичната зона на устата, изглежда присъства за момичето на вто­рия план на гениталното отказване, било то от бащата или от майката. Тоест сънят с падането на млечните зъби може също да придобие, когато се анализира латентно­то му съдържание, знака на търсене на убежище в уте­шителна хомосексуалност или Знака на неспособност за прелъстяване на мъжете.

Първият фалос като формален и функционален образ е кърмещата гръд. Първото му допълващо по форма сен-зорно-емоционално и въображаемо възприятие е езикът във форма на U, прилепен към небцето, и първият му ста­тус на витализираща функция е сученето. Езикът устано­вява лигавичния континуум между устата на детето и ли­гавиците на майчината гръд. Това изглежда е първият начин на жива връзка, отмервана от ритмичните пулси­ращи усещания, заглъхващи на пулсиращия фон на кръво­обращението и дишането, начин, подкрепян и модулиран от удоволствието както от задоволената потребност, така и of разпознаването на мириса на майката, която, гово­рейки, докато детето я съзерцава - особено говорейки, докато му дава да суче, - установява по време на сученето трептяща непрекъснатост със симбиоза на афективните състояния между нейното тяло и тялото на детето.