Женската сексуалност франсоаз Долто

Рискът за жената и фалическата диалектика

Детето интроецира начин на усещане, производен от сек­суалното, който оралните и гениталните удоволствия са формирали предварително във връзка с диалектиката на

допълнителните функции на пасивните ерогенни зони и на ту присъстващия, ту отсъстващия частичен, еротичен обект. Този начин на усещане във фазата на преоблада­ващия интерес към генитално сексуалното се появява след усвояването на сфинктерния контрол и на целена­сочения вървеж и, както изглежда, не е свързан с някак­ви потребности. Единствената му цел е удоволствието, което детето получава, опипвайки областта на външни­те си полови органи. Той е означен от малкия частичен фал ос, пъпката, която момичето има върху половия си орган и благодарение на която разбира, че няма пенис, че този нищожен клитор, който може би е ерогенен, не е впечатляващ. Но тъкмо защото го няма, момичето на­учава, че е момиче.

Момичетата рисуват себе си с чанта, съдържаща неща за ядене, а момчетата - с бастун иди пръчка, като по раз­личен начин предават долната част на тялото на облече­ните момичета и момчета. Момичетата имат поли и два крака, завършващи с хубави остри обувчици, а в наше време може да са обути и в панталони. Но, както е явно във всички детски рисунки, панталоните на момичетата имат два еднакви по размери крачола, докато единият крачол на господа момчетата в основата на таза е по-широк от другия, сякаш момичетата несъзнателно оста­вят в геометричната форма на крачола място за пениса, за който знаят, че винаги е налице у момчетата. Колко­то до оралната етика и до естетиката, в тези рисунки те са представени от лула, красива вратовръзка у момчето, а у момичето - от панделките, прическите и бижутата. На момиченцата понякога се полага красиво цвете на роклята върху мястото на половия орган, а в ръцете -кукла с размерите на бебе.

Интроецирайки определена социална етика посредст­вом референциални културни орални медиатори на своя пол - например видимата красота, добрия вкус, правил-

ния говор -'детето развива личностни социални качест­ва, съответстващи на аналната етика, при която всеки справедлив обмен е размяна с утилитарно значение, къде­то добавяното и отнеманото са винаги изгодни. Тази до­бавъчна размяна е в полза на неговата дифузна сексуал­ност, във и върху -цялото тяло, но се усеща като клитор-но-вулвена награда при самотното мастурбиране. Във въображаемото тази още нехуманизирана сексуалност, тъй като едиповият комплекс не е преживян, се пред­ставлява от предмет с колелца или лапи - животно, ка-мионче, влакче, всяка играчка, която детето тегли, върза­на за него с връв, зависеща от него, както то зависи от баща си и майка си, и върху която по-късно сяда, яхвай­ки я, за да я локализира в половия си орган. Всичко това личи в детските рисунки, в които децата се показват нар-цисизирани. Това е самохвалняят им портрет.

Всеки обект на либидното желание, какъвто и да е раз­глежданият стадий, е префигурйране на фалоса до гени­талния момент на ясния сексуален избор на ерогенната доминанта на привлекателния вулво-вагинален отвор, означен от двойствената клиторна фалическа възбуда и еректилната възбуда на вагиналната окръжност. Тази ге­нитална сексуална доминанта е ориентирана от желани­ето за проникващ мъжки пенис, т.е. от центростреми­телното желание, валоризиращо момичето; последното усеща готовността на незаетия си, кръгово подут, каст­риран от пенис, отворен полов орган, който познава само непряко от привлекателността на своята личност, из­тъквана от другия, от мъжа, притежаващ фалоса, от ко­гото се надява да бъде възнаградено чрез сладостно про­никване в избраното място на генитално телесно раз­личие.

И така детето достига във фалическата генитална сек­суална диалектика до желанието за проникване - в кое­то има активна или пасивна роля, в зависимост от това

дали е момче или момиче, - ло това желание събужда кастрационния страх със зъбно-орален характер (раздро­бяване) и с експулсивен езиков или анален характер (раз­дяла). Дори без да се взема под внимание факта, че раж­дането може да е било критично за зародиша, който де­тето е било преди да се роди, кастрационният страх събуж­да несигурност за всички телесни образи, какъвто и да е обектът, с който неговото желание се стреми да влезе в генитален телесен контакт.

Диалектиката на центростремително чувствено про­никване, причинено или желано (причинено на другия, чийто полов орган има дупка, що се отнася до момчето с центробежната му фалическа динамика), събужда у мо­мичето страх от изнасилване, свързан с оралното ражда­не („с прекаленото ядене"), което заплашва с пръсване вътрешностите; свързан също със спастичните коремни болки от времето на аналния стадий, с всички прекалено силни усещания в ушите и очите (тикове на очите, глухо­та, заекване). Съществува също, особено при момичета­та, страх от изнасилване от страна на майката, изнасил­ване, с което тялото им се идентифицира, ако се осмелят да си представят раждане вследствие на проникването в съответствие с биологичната действителност на половия акт. „Как ли пък ще си отмъсти тая?"

Важността за децата от двата пола на страха от каст­рация и на страха от изнасилване, свързани с генитално­то изкушение, което възрастният предизвиква у детето, ситуира последното по отношение на пола - проникващ фалически при момчето и привличащ фалически при мо­мичето.

Трябва да се каже, че доминиращата фаличност у мом­чето ще бъде уретралната, а не аналната, защото то има опита от периодичната поява и на ерекциите, не само на екскрементите. То се чувства консервативно, защото пе­нисът му, пазител и господар на фалическото, е винаги

налице, макар и в омекнал -вид между ерекциите, докато между дефекациите на ануса му няма нищо. В анално-уретралния период момчето е фалически по-малко каст­рирано отпред, отколкото отзад.

Колкото до момичето, първичният кастрационен страх свръхактивира пластичното и стенично инвестиране на крайниците му. Латентният страх се проявява у него мно­го често чрез жестове на крайниците, долепени до тяло­то, докато, обратно, чувството за женската му гордост прави грациозни жестовете на ръцете и краката му по време на танците, на които толкова обича да се отдава, за да се хареса на господа мъжете. Когато са още под въздействието на първичната кастрация, момиченцата избягват да рисуват фалическите удължения на предме­тите - крайниците на животните, клоните на дърветата, ръцете на хората - в контакт с предполагаеми кастрира­щи (осакатяващи) елементи: това се дължи на страха от кастрация и похищение, проециран върху друг и произ­лизащ от активното им орално поведение, проецирано върху желанието им да похитят фалоса, както и всяко фалическо изображение, което алегорично се свързва с него. Движенията на момиченцата, когато скръстват ръце на гърдите си, сбират краката си, закрилят с ръце куклите фетиши на пениса на бащата, фетиши на собст­веното им ако, фетиши на оралната им фаличност (всич­ки разсъждения, монолози, психодрами, разигравани с куклите им), когато предпазват още липсващите гърди представляват жестови защитни механизми срещу несъз-навания кастрационен страх, благодарение на който се чувстват повече момичета.

Що се отнася до страха от изнасилване у момчето и момичето, по време на първичната кастрация той събуж­да всички прекалено силни усещания, изпитвани болез­нено в различни рецептивни части на тялото, особено в кухините и чувствителните места, сгъвката на ръката,

сгъвките на долните крайници, слуховите и зрителните отверстия и граничните кожно-лигавични изходи - уста, анус, външен отвор на пикочния канал, ноздри. При мом­чето инвестирането на страха от изнасилване предизвиква продупчен образ на личността му в противоречие с мъжкия дух, който го населява и подтиква да валоризира всички активни и фалически вложения. За да избяга от страховете си от въображаема кастрация вследствие на откритието на липса на пенис у момичето, момчето ин­вестира повече - за да компенсира - във всички фаличес­ки поведения на личността и пола си. Поради този факт, възприемайки много рано зрелищна и ексхибиционист-ка фалическа диалектика, още от анално-уретралния пе­риод, то ще развие пенисна чувствителност и заедно с нея фантазми за проникване в предпочитания обект, май­ката; поради този факт също то ще влезе много по-бързо от момичето в периода на едиповото състояние със съставките му, които неизбежно водят до съпътстваща­та го тревожност.' Момчето пести нарцистично либидо, лко може да припише на баща си отговорността за отка­за си от регресивно („на торбесто животно") завръщане към майката, или от опитите за агресивно обладаване, за изнасилване на майката, желанието му за която е ед­новременно искане, присвояване и унищожаване на опас­ния идеал, който е имал за нея, преди да узнае, че тя няма пенис. Кастрационният страх, идващ от личността на ба­щата, е поради всичко това необходимост у момчето, как­вато е и въображаемата убеденост в наличието на пени­са на бащата във вагината на майката, като че ли зад представата му за майката стои бащата - неин пазител чак до самата й вътрешност.

При момичето е различно. Страхът от изнасилване ва­лоризира у него фалическия образ на другия, който му дава все повече усещания във вдлъбнатите и дупчести зони на изходите на тялото, в лигавичните отверстия.

фантазменият ужас от изнасилване' валоризира женст­веността му и поддържа фантазма за проникването през всички кръгови пръстени, които са евръхинвестирани граници, особено вулвеното и аналното отверстие. (Сим­воликата на пръстените с камък - метафорично изобра­жение на клитора над вагиналния отвор.)

Ориентиран към фалическа диалектика, притежаващ пенис и стремящ се да го скрие в пасивните отвори на другия, или непритежаващ пенис и стремящ се да го прив­лече в активните си отвори, такъв е духът на фалическа-та диалектика на половете при момчето и'при момичето по отношение на инвестирането на ерогенния генитален фантазъм в началото на едиповата възраст и по време на формирането на съставките.на едиповия комплекс.

За момчето избраният обект е майката и близките род­нински жени, които интересуват бащата, а за момичето - бащата като обект на сексуалното желание на майка­та, ако е такъв, или всеки друг мъж, който е такъв. Тъкмо бащата обаче, дори ако има друг мъж, тъкмо бащата, независимо дали живее или не живее с майката, повече от всеки друг мъж представлява патриархалния стил, от­реден му от обществото, защото по закон момичето носи неговото име, а ако не носи името на баща си, в случай че не го е припознал, носи името на дядо си по майчина линия.

След разрешаването на едиповия компекс, което се съпътства задължително от преживяната първична сце­на (т.е. фантазма за половия акт между родителите и не­поносимия фантазъм, че не си съществувал преди него и че си роден от него), фалическата диалектика ще остане същата, но отказването от детето на шщестното привли­чане позволява на субекта да превъзмогне най-силните страхове от кастрация и изнасилване, благодарение на инвестирането на отговорност в гениталните пътища, която отговорност му се вменява от обясненията на възрас-

тните в отговор на неговите въпроси. Тогава момичето проецира в бъдещето осъществяването на своето гени­тално желание, тъй като му е позволено, когато тялото му стане тяло на жена, да се харесва на момчетата извън семейството. Това обещано, законно осъществяване му дава надежди за социален успех и плодовитост, за която след разрешаването на едиповия комплекс то се готви чрез сублимирането на всичките си нагони, както и на­дежди за достъп до властта на жените в обществото.

За да може да се говори за гениталното'либидо като такова, а не само за частична генитална еротика, трябва още себеотдаването на другия за негово удоволствие, как­то и за свое, да се валоризнра от обещание за удоволст­вие, признато за етически валоризиращо за жените, кои­то момиченцето вижда в обществото по двойки с мъже­те; момиченцето трябва също да знае, че мъжът валори-зира в нея жената - и я възнаграждава с пениса си в по­ловия акт, - която го приема и изпитва удоволствие за­едно с него.

Мутацията на постедиповото либидо в истинско гени­тално либидо е завършена едва когато нарцйстичното либидо на жената, станала майка, смени центъра си и се инвестира в детето или в съвместната дейност със съпруга не собственически, а заради радостта от общото участие в детето или в делото. Което означава чрез поведението си в отглеждането и възпитанието на детето майката да му позволи да придобива ден след ден своята самостоя­телност, като се отдели от нея и свободно реши едипо­вия си проблем, т.е. своята личностна и сексуална съдба.

Виждаме, че ролята на думите, чути от момичето от хората, които цени в обществото, и ролята на примера, получен от жените в тяхното майчинско поведение, мо­гат да въздействат върху неговата генитална етика и да опорочат общото развитие на гениталността му, въпре­ки че е минало през разрешаването на едиповия ком-

плекс. Достатъчно е да чуем как някои жени говорят за проститутките, как ги презират не защото упражняват професия, свързана със сексуалната дейност, и практику­ват полови актове, които не им носят друго удовлетворе­ние освен икономическо, а защото според тях- така наре­чените сериозни жени - проститутките обичат „онази ра­бота", а да обичаш „онази работа" не е добре, не е хуба­во. Що се отнася до майчинската нагласа, не рядко чува­ме жени да се хвалят, че били повече майки, отколкото жени; разбирай, че от момента, в който животът им е поверил грижата за децата, те инвестират върху тях но-хитителското си, орално и анално либидо и без да знаят - остатъчното си едипово генитално инцестно либидо.

Когато една девойка е станала истинска жена в соци­алния смисъл на думата, когато е напълно женствена в афективен и потенциално сексуален смисъл, а още е дев­ствена, това означава, че активността и пасивноста на нейните нагони са поставени в служба на личността й за социално реализиране и че пасивните нагони са инвес­тирали половия й орган съобразно с центростремител­ната динамика на гениталната женска еротичност по от­ношение на пениса. Тогава тя може да се развие към раз­граничаване на обекта, което не е било възможно преди да преживее първичната сцена, когато всяко момче но­сител на пенис е представлявало за нея цялата покорява­ща фаличност, още по-привлекателна поради факта, че е искала да игнорира чрез изтласкване желанието за соб­ствения си баща и за неговия пенис. Преди първичната сцена момичето е очаквало от сношението с кой да е мъж носител на желания пенис да получи уверение, че е жена.

След първичната сцена, преживяна въображаемо като оздравителен шок, в която динамичното й участие като трето лице, въплътило съществото й при създаването му, е означавало за нея желание да бъде, преди още да знае, че е, тя може да каже да или не на това, което желае, и на

този, който желае да му бъде спътница, защото знае, че гениталното допълване получава цялата си стойност от разбирателството - едновременно телесно, афективно и интелектуално (в най-щастливите случаи) - и че поема своята отговорност, без да изпада в безропотно подчине­ние спрямо този, който я е пожелал. Така може да стане жена и може би на второ място майка по един напълно здравословен начин.

Рядко се случва девойка, която се хвали, че се жени, за да има деца, да е напълно здрава. Между дванайсет и осем­найсет годишна възраст децата обикновено са най-мал­ката грижа на девойката. По това време тя е ангажирана в нарцисизъм, обслужващ търсенето на момчета, които да й харесват, и ще пожелае дете тъкмо защото някое момче ще й хареса и ще го обикне. Това ще означава, че си е изградила истински генитално либидо.

Здравата неомъжена девойка не очаква единствено от телесния контакт правото да притежава полов орган, нито правото да се чувства пълноценна личност. Възможност­та да се радва на тези права й е дадена от ясното познава­не на желанието на майка й в гениталния живот с мъжа, който е станал неин родител. Може да се каже, че тя е интроецйрала майка си - без гениталния й полов орган, баща си - без гениталния му полов орган, и ситуира своя Аз в процеса на превръщането му в разумна личност, т.е. самостоятелна по отношение на половия орган, чийто смисъл е едно напълно отърсило се от архаичните си ин-цестни цели желание. Тя е мотивирана да се идентифи­цира с майка си и другите жени от собствения си женски полов орган, посредник на фалоса в любовта към този, от когото избира да бъде избрана като носител на жела­нието й и спътник в живота.

В момента на избора девойка или жена, обикнала мъж, има фантазма, че този избор е окончателен (макар обик­новено опитът да показва, че няма да бъде такъв), защо-

то себеотдаването й се валоризира в нейната по женски сексуална етика само ако цялостно, пълно ангажира жи­вота й, тялото й, сърцето й и потомството й и ако тя при­ема едновременно риска от изнасилване и риска от пос­ледната кастрация - смъртта. За жената субективната ценност на фалоса произлиза от среща с мъжа на тази цена.

Образова диалектика на срещата, тяло и сърце, желание и любов

Както видяхме, частичните желания имат полов харак­тер в диалектиката на ерогенните зони и на техните час­тични обекти. Желанието за общуване между двама ин­дивиди е метафора на частичния обект, когато не е об­мен на частични обекти. Обменът в общуването пораж­да смисъл между две присъстващи и съгласувани по от­ношение на смисъла или желанието същества. Още от формирането на потребностите смисълът, който жела­нието е придобило, е никога да не се засища от. присъс­твието на другия само чрез материалните удоволствия, които задоволяват потребностите. Желанието се харак­теризира с поддържането на непрекъсната връзка с дру­гия, чрез която субектът опознава себе си и другия, по­свещаващ го в света. Тази непрекъснатост се поддържа от безкрайната промяна на фините сензорни удоволст­вия, получени на разстояние от този друг, когото детето разпознава чрез възприятията си. Тъй като всяко човеш­ко същество има пол, сензорните възприятия, които още от рождение получаваме за другите, също са еднакви или различни в зависимост от пола. Между детето и най-важ­ния за него друг - майката - се установява словесна и емоционална връзка, после такава се установява със след­ващия друг и т. н., ден след ден. От това следва, че в също-

то време, когато детето се опознава като маса във вре-мево-пространствения континуум на тялото си, се изграж­да емоционална сърдечна връзка, която отмерва време­то му и придава ценност на съществото му.

Удоволствията и болките, изпитани при срещата с дру­гите, модулират за детето връзката на обич и го посве­щават в ценностите, които този, когото обича и който го обича инвестира в личността му. Тези модулиращи се ценности произлизат от доверието му в човека, който за него притежава стойността на фалически представител. Детето вижда във възрастния србствения си образ на ин­дивид в бъдеще, когато достигне пълния си ръст; този индивид е висок, изправен, силен, многопръст и възнаг­раждаващ детето с усещания за виталност и с възприя­тия - мирис, чуване, виждане. Детето включва частично в себе си нещо от голямата маса на възрастния и изразя­ва - модулирайки или не своя език - нещо от себе си, което възрастният взема, получава. Детето задържа в себе си образа на модулираните вариации на възприятията от този друг, от другите ценни за него хора, благодарение на които запазва в паметта си знание, получено при те­лесните контакти и при обмена от разстояние на възпри­ятия в пространството.

Така се изработват скали на ценностите в отношение­то им към реалния и символичния фалос, който винаги е информиран чрез въображаема линия за връзката на де­тето с възрастния друг, по ког,ото то се равнява. Ценнос­тите на удоволствието за детето се сблъскват с ценнос­тите на неудоволствието, което неговото поведение пре­дизвиква у възрастния. Всичко, което идва от детето, се качва към възрастния, а всичко, което идва от възраст­ния, слиза към детето. Такава е фалическата символика в етическите и естетическите ценности.

По този начин детето бива посветено в реалния и сим­воличния фалос чрез достоверността на действителност-

та, която се включва в неговото същество, свързана слу­хово и зрително с изявите на възрастния, засягащи него­вите действия и следователно желанията, предизвикали тези изразяващи желанието действия. Колкото до-само­то дете, що се отнася до пола му, то е свързано с фалоса от момента, в който възприеме смисъла, че има или няма пенис. Това, което възрастният приема от изразеното от детето, демонстрирайки удоволствието си, му придава етическа и естетическа стойност: детето е красиво и доб­ро. Това, коетр възрастният отхвърля, е грозно и лошо. Това, което възрастният не забелязва, не е получено от детето и като ценност не представлява нищо за него в отношението му с другия - макар да може да бъде прият­но или неприятно като усещане в тялото му, - тъй като липсва означаващо, което да го изрази или валоризира. Ценностите, породени от словесното общуване и съхра­нени в паметта му, информират човешкия субект - по време на детството - за неговия нарцисизъм, съществу­ващ едновременно със знанието за собственото същест­вуване, за имането, за правенето в съзвучие, усетено като съгласувано с възрастния настойник и потвърдено от опи­та. Така възможното и невъзможното в начините на за­доволяване, към което се стреми неговото желание в дейс­твителността, му помагат да разграничи принадлежащо­то на тази действителност от неосъществимите фантаз-ми, все едно дали се отнасят до изтеклото минало или до ненастъпилото бъдеще. Това възможно и това невъзмож­но се сблъскват с обусловеността на субстанциалната дейс­твителност на тялото му и материалната действителност на окръжаващия свят и на природата на нещата. Те се сблъскват и с желанието на другите, с липсата им на же­лание спрямо него (когато не придават стойност на не­говото желание) или с желанието им, съучастно с него­вото, а също и с противоречащото на неговото желание. В последния случай детето инхибира фантазмите, евен-

туално насочени към осъществявяне на желанието му, защото образът на възрастния в паметта се намесва, за да възпре породилите го нагони. Именно тогава, както видяхме, символизирането чрез езика може в някакъв момент да използва тези нагони. Когато не са използва­ни по този начин, нагоните се връщат в тялото като ни(що незначещи не)ща, но тъй като тези нища са динамични сили, те действат и предизвикват вегетативни функцио­нални смущения в организма.

В оралната възраст невъзможното желание идва с от­биването и, както видяхме, способства за символизира­нето на езика, за да може връзката с другия да продължи и да носи орално задоволяване по по-дълга верига между детето и възрастния - веригата на словесния език. По същия начин в аналността забранените от възрастния видове поведение се поемат от ръцете и тялото, придо­било похватност благодарение на неврологичното съзря­ване и на растежа. Така чрез посредническите елементи, каквито са частичните обекти, предметите, аналните на­гони се задоволяват, като желанието се изразява в ак­тивността и в пасивността спрямо тези обекти.

От момента на двигателната самостоятелност нататък интроекцията и проекцията, които са метафори на хра­носмилателния обмен във връзката на обич с другия, биват последвани от идентифициране. Видяхме, че това идентифициране, съпътствано от все по-фино разграни­чаване на възприятията, разкрива пред детето половото различие и реалността на мъжкия му или женски пол, след което идентифицирането с родителския обект на неговия пол придобива върховно значение за него.

Така човешкото същество получава достъп до самос­тоятелно поведение в семейната социална среда, разши­рена до средата, с която общуват близките му, и възпри­ема поведение, което може да се нарече морално, като се има пред вид, че е подчинено на интроецирани ценнос-

ти. Това поведение е винаги някакси чуждо на етически­те и естетическите ценности на облечената в доверие семейна среда, с която то е в хармония.

Момичето се обича, ако се чувства обичано от родите­лите си и валоризирано от думите и поведението на окол­ните. Ако майка му, сравнена с другите жени и другите мъже, особено .с бащата, му изглежда ценен обект, то е още по-мотивирано да се идентифицира с нея. Тогава се. събужда динамиката на гениталните нагони, които при­добиват основно значение за него. Тази динамика е цен­тростремителна при момичето по отношение на ценния обект, притежаващ пениса - бащата, мъжете. Обичта към майката продължава, но обичта към бащата започва да преобладава, особено ако бащата валоризира дъщеря си с думи и поведение.