Женската сексуалност франсоаз Долто

Но скоро гениталните органи на момичето започват да търсят телесен контакт, съответен на този, който то интуитивно усеща между майка си - с нея иска да се иден­тифицира, и баща си - от него иска да изпита същите удоволствия, каквито изпитва майката. Властното жела­ние на момичето се концентрира върху тялото на инцест-ния хетеросексуален родителски обект и върху половия му орган с цел генитален контакт и раждане на дете, както майка му е имала поне едно дете, дъщеря си, и може би други след нея. В този момент образовите ценности на обичта към възрастния, който служи за пример, се про­менят, както и тези на обичта към възрастния, който е сексуално желан. Динамиката на половото генитално желание на момичето се усилва толкова, че гласът й се чува по-силно в неговия нарцисизъм от гласа на съхра­нените в паметта ценности от оралното и анално мина­ло, които са пренесени и метафорйзирани в езика.

Все по-силно става желанието за преминаване към дейс­твие спрямо тялото на наличния изкусителен обект с цел получаване на очакваното удоволствие от инцестния

обект, фантазмите искат осъществяване. Пометена е обичта към възрастния от същия пол, който се е пре­върнал в неудобна съперница. Пометена е и обичта във формата само на сърдечна привързаност към хетеросек­суалния родител. Желанието говори в тялото на моми­ченцето в присъствието на бащата, любовта изпълва тя­лото и сърцето му с изгарящо желание .за обич в негово отсъствие й подлага инцестното дете на мъките на вяр­ващия, от когото Бог се е отвърнал, когато присъства­щият баща не задоволява желанието му за телесен кон­такт.

Защо другият отказва, не го иска така, както момиче­то го иска? Нима неговото желание и привлекателност нямат стойност в очите на бащата? Защо той продължа­ва да предпочита майката, да дели леглото си с нея и може би да има бебета от нея? Нима тя, неговата дъще­ря, не е хубава, щом единствено действителни са валори-зиращите свидетелства, които възрастният дава на дете­то чрез езика? Всички тези парливи за момичето въпро­си стимулират достъпа му до ценностни качества, които го водят до времето на падането на млечните зъби, кога­то лицето му наистина погрознява, а усмивката му не е като на жените.

Въпреки че момичето не е получило словесно обясне­ние за незадоволеността, от която страда, за непризнава-нето от другия на инцестното му желание, възстановява­нето на зъбите подновява надеждите му. Така то може още дълго време да дебне и очаква проявленията на же­ланието у баща си. То може също, когато желанието му не намира никакво помощно средство за поддържане на надеждата, да чувства как се превръща в нищо, щом обектът не проявява интерес към него. В нарцистично отношение то се самоотрича в пола си, регресира към предгенитално задоволяване и дори понякога към задо­воляване от изпитването на зависимост по отношение

на телесните потребности, на различните неразположе­ния. Така попада в нарцистичен капан и започва да отри­ча съществуването на другия, чийто образ дори му при­чинява страдание. Извършва се стерилно изтласкване на гениталното желание. Стерилно в двойния смисъл на ду­мата. Стерилно, защото не е потвърдена годността на генителните нагони, и стерилно, защото желанието за плодовитост, съществуващо неясно у всяко момиче и не-получшю точен отговор относно законите за продължа­ване на живота и относно начина, по който то се е роди­ло от желанието на родителите му един към Друг и от желанието им да го създадат, може да изтласка от него­вия Аз желанието му да ражда. Без да е изживяло едипо-ва кастрация, т.е. без да е чуло думи относно не-любовта на баща му и не-желанието му за генитална среща с него, момичето може да достигне в това състояние пубертета, като желанието за раждане се появи отново в онази не­гова част, наречена инстинкт към смъртта, частта на ин­дивид без минало и без стойност, на обикновена човеш­ка самка. Това желание за раждане превръща девойката в недиференциран обект за каква да е среща с мъж, коя­то да я оплоди, докато лично, като субект, тя нито го е желала, нито познава особеностите на телесния контакт с него - половия акт. Тялото й приема или търпи гени­талната среща с друго тяло, среща, която не се е осмис­лила, тъй като възлюбеният и желан от времето на еди-повия комплекс възрастен не й е разкрил хуманизира-щите ценности на желанието й извън инцестното му осъ­ществяване.

Словесното разкриване на възбраната върху инцеста, която е законът на всяко човешко общество, носи на мо­мичето голямо облекчение в страданието му. Освен това, разкриването на желанието, което - когато бъде офор­мена и зряла - ще й позволи да избере хетеросексуален обект извън семейството свободно и с негово съгласие,

отново придава стойност на девичетр й тяло. След изве­стен период на интегриране на думите, чути от заслужа­ващ доверието й човек - уведомена и от баща си, който, изпълнен с целомъдрена обич към нея, не изпитва ни­каква трудност да говори за този закон и да й каже, че чувствата му към нея не са се променили и че целомъд­рената обич, с която е инвестирана от него, не съперни­чи на бъдещата й любов към момчета извън семейство­то, а те ще я обичат, ако съумее да ги завоюва, - девойката възвръща нарцисизма си и се хуманизира в своята гени-талност. Тя няма вече никаква причина да се крие в „ред­но" или „нередно" поведение, което да я откроява в об­ществото, или в болестно затваряне в тяло, „непредстав-ляващо никаква ценност", което е рушало нарцисизма й. Любовната фиксация, насочвала мислите й към бащата, водила сърцето й в зависимост от емоциите, идващи от него, разпалвала към него желание, което е изгаряло половият й орган, тази любовна фиксация изчезва.

Тогава какво остава? Остава целомъдрената обич към родителите и близките, остава тяло, което е обект на нар­цисизма на момичето като фалическо и което то се стре­ми да направи възможно най-приятно на вид с цел да привлича момчета извън семейството. Знае се, че между осем и дванайсет-тринайсет години силата на генитал­ните нагони намалява и че този т. нар. латентен период е период на културна и социална адаптация на момичето. До пубертета, който ще възвърне силата на гениталните нагони, момичешкият Аз, вече очертал се преди едипо-вата криза в съответствие с идеалния Аз, представляван от майката, съотнесена към бащата, се е откъснал от това преобладаващо съотнасяне поради факта на едиповата кастрация и на познаването на условията за раждането му. Нито майката, нито бащата са вече идеализирани. Те са се превърнали в обекти от неговата действителност, към които се връща целомъдрената му обич, продължа-

ваща обичта от детството. Момичето влиза в този ла­тентен период, подплатявайки своя нарцисизъм с плодо­вете от сублимацията на кастрираните в едипово отно­шение нагони, които Свръхазът, интроецирал възбрана­та върху инцеста, подкрепя чрез действия, адаптирани към законите на обществото и към социалните ценнос­ти на неговата група.

Обичта, изразявана чрез всички форми на езика, се раз­вива социално спрямо хомо- и хетеросекеулни обекти, целомъдрените отношения с които утвърждават стой­ността й на девойка. Емоции и мимолетни желания про­буждат любов към някои от тях: момичета със сходна на нейната чувствителност и момчета, които предизвикват у нея чувствени желания, утвърждаващи женската й стой­ност. Целомъдрената обич в атмосфера на доверие и сло­весно изразена сърдечност към близките обекти - роди­тели, братя, сестри, приятели - остава, ако тези обекти притежават социална и културна ценност и ако запазват към нея целомъдрено отношение, каквото Свръхазът й бди да бъде нейното към тях; ако уважават законните й желания, които от време на време я привличат в при­ятелства или любовни връзки към хетеросексуални обек­ти, срещнати в обществото.

Образът, който девойката има за тялото си, е съвку­пен: глава, символично място на мислите й, на екзистен­циалния й контрол, сърце, символично място на чувст­вата й, и тяло в своята цялост - глава, туловище, крайни­ци, - място на нейния Аз. Това тяло има фалическа стой­ност за нарцисизма й. Колкото до женските й вътрешни органи, които в по-голямата част от времето са безмъл­вни, те й напомнят за себе си при преходни вулво-ваги-нални сладостни усещания по време на срещи, които насърчават женствеността й да изразява чувствата си. Но главата й запазва контрола над чувствата и желанията й, както и над действията й, според изискванията на азовия

идеал, породен от поредицата срещи с жени, от които се възхищава, към които понякога изпитва несъзнавана хо­мосексуална страст, учителки, превъзнасяни заради кул­турата им, или жени, ценени в обществото. Разговаряй­ки с нея, те направляват афинитета на желанията й в на­мирането на най-адекватния израз чрез учението, култу­рата, социалните дейности, себеизявата и й помагат да достигне до такъв образ за себе си, който ще я направи желана за идеалния тип мъж, постепенно оформящ се в представите й при срещите й с мъже. Тя живее в очаква­не на своята пълна сексуална зрелост и на увереността, че ще срещне момчето, което ще обикне и пожелае и което ще отговори на любовта и желанието й.

Когато с пубертета и установяването на менструални-те цикли гениталните й нагони възвърнат силата си, в сънищата и фантазмите й, във връщането на спомените ще се появи известно вторично изживяване на мутации­те от детството. Вече станала жена, тя ситуира именно в корема като централна част на тялото несъзнавания по­вик на майчинството, за което от появяването на менст-руалните цикли знае, че тялото й е готово. Според начи­на, по който едшювият Свръхаз е действал при кастра­цията на любовната връзка и инцестното желание, и на­чина, по който биват повторно изживявани фантазмите за предполагаемо изкормване на инцестното дете-съпер-ница от страна на майката, менструациите цикли са бе­лязани или не са белязани от психосоматични смущения. Плодовитостта, за която тялото й е вече способно, дава метафоричен смисъл на мутационно креативно измене­ние на цялото й същество, на мисълта и на предвиждане­то на дефлорацията при първия полов акт.

Осъществяването на желанието й чрез пожелаване партньор, готов да й откликне, ще я утвърди като жена и ще даде на женствеността й смисъл, познат интуитивно още от детството, но може заедно с това да й донесе бре-

менност, превръщайки я в жена и в равна на майка й, от която знае, че е била бременна със самата нея с участие-^jro на нейния родител, баща й. Тази бременност, в усло­вията на инстинкта към смъртта, който се открива вина­ги под инстинкта към живота, говори на утробата на все­ки женски индивид, достигнал до генитална зрелост. Но за субекта, за неговия нарцисизъм и за чувството му за отговорност, зависещо от миналото му, от изживяната едипова кастрация, от сублимациите му, от азовня му идеал, бременността носи обвързване с нов живот, жи­вотът на мъж или жена, който ще се роди от половия акт - отговорност особено голяма, защото дори детето да е било заченато с любов, тя може да не се окаже трайна.

Създаването на дете ангажира не само отговорността на майката спрямо детето, но и връзката на детето с ро­довете на майката и на бащата. Жената, която съзнава своята женска сила, знае, че трябва дълговременно дове­рие в любовта между партньорите и дълго съгласуване между тях, за да могат истинските генитални нагони, об­хващащи времето за възпитание на детето, да бъдат в основата на това важно действие. Създаването на дете в момента й се струва лесно, но човешкото му приемане е съвсем друг въпрос, изискващ от нея социална зрелост, която може би още не чувства да е придобила, и социал­на зрелост на партньора й, в която трябва да е повярвала напълно.

Това обяснява тревожността, изпитвана от една още девствена жена по повод предстоящия полов акт с мъж, в когото е влюбена. Далновидността й и смисълът, кой­то придава на себеотдаването си, я карат да забавя из­вършването на желания от нея полов акт и да избягва човека, когото обича, въпреки че той я привлича. Много влюбени мъже не разбират това отчайващо и противо­речиво поведение на девойките или девствените жени. А то е гаранция за психична и социална зрелост на жената.

Мъжът, който обича истински такава жена заради лич­ностните й качества, не греши в това отношение. Той потвърждава своята решимост, залага своята дума, дава доказателства за любовта си на жената, която не желае нищо повече, за да му се отдаде. Обратно, ловецът на женски сърца, който не е готов да вложи отговорност в половия акт, нито в любовта, нито в генетичните послед­ствия от откъсването на първия цвят, се ориентира пре­димно към чувствените, незрели или празноглави девой­ки, но от това не получава нищо (освен голям брой лов­ни трофеи); това става в най-голям ущърб на жените, изоставени набързо от своя любовник и останали сами с грижите за дете във висша степен ощетено, осиротяло преди още да се роди и лишено от символичните връзки с бащиния род, а понякога дори и с майчиния род.

В литературата се говори много за дефлорации с катас­трофални последствия. Имало е такива наистина по вре­мето, когато нашите баби и майки, поради своята непод­готвеност, както и поради неподготвеността на мъжете пред задръжките на младата съпруга, не са се чувствали обвързани нито е желанието на мъжа, нито с любов към личността му, а само с вярност към него, без да имат представа как стоят нещата с телесния контакт и с мъжес­твеността и емоционалността на мъжа по отношение на жените. Ако тогава я бяха питали за мнението й, жената би заявила, че приема този мъж, защото й го предлагат и защото в нейните очи той играе ролята на посредник в социалния й живот, а не защото го обича. Самата тя била избирана от съпруга си като знак за уреждане на семей­ното му положение, а не толкова като знак на любовта му. Първият полов акт се равнявал на подпис под търгов­ски договор и се провеждал като ръкопашна схватка. А на младата жена й били нужни само няколко любовни думи и малко съобразяване с нея, за да бъде, освен добра партия, красива и нежна участница в сватбената среща.

Защото материалната осигуреност и семейното обвързва­не не са достатъчни за жената, за да се отвори към мъжа. Нещо повече, тези произтичащи от разума условия са вто­ростепенни за любовта и желанието й. Важни за нея са взаимността в чувствата и желанието, които са плодове на езика, споделянето на удоволствията, на радостта и гальовността, на силата и нежността. Взаимността е първото, което потвърждава за нарцисизма й фаличес-ката стойност на нейната привлекателност в момента на пълното себеотдаване, зовящо я, дълбоко в нарцисизма й, към наслада и споделен оргазъм.

В наше време половият акт с дефлорация, както и пос­ледвалите сексуални отношения не съдържат вече риск от забременяване, който преди противозачатъчното хапче жените трудно и рядко можеха да избегнат. Сега в любов­та и в чувствените срещи голяма част от поемането на отговорност към потомството е предоставена на женска­та свобода. Жената е освободена от фантазма за забре­меняването, преди да е разбрала как стоят нещата с лю­бовта и желанието. Мъжът не може вече да й наложи нежелана бременност, стига да е била просветена навре­ме за женските противозачатъчни средства, да е дос­татъчно разсъдлива, предвидлива и да прояви самообла­дание, за да ги използва.

Тук отново виждаме ролята не само на лекарите, на медиите, но най-вече на възпитаването на самостоятел­ност у девойките, не за бъдат превърнати във вятърни­чави същества, които не придават на любовта вкуса на сърдечно обвързване, нито на желанието словесния сми­съл на символичната среща, създаваща очарованието и радостта от телесния контакт между мъжа и жената, а за да може изпитанието от една любов, която би се оказала нетрайно споделена, да не бъде усложнено, преди влю­бените да си дадат сметка за това, от отговорността за дете, заченато против съзнателната воля на родителите.

На всички ни са известни случаи на деца, за които нито единият, нито другият от разделените родители не иска или не може да поеме отговорността или които нито един от двамата не иска да остави за гледане на другия в слу­чай на развод. Това са печалните условия за толкова мно­го деца, принудени да плащат цената на незрелостта на своите родители. Узаконяването на аборта в първите сед­мици от бременността, което го лишава от драматизъм, е, уви, за някои жени причина да го приравняват с проти­возачатъчните средства. Към аборта би трябвало да се прибягва по изключение, предвид на много сериозните последици в несъзнаваното на майките и на живите им деца - всички психоаналитици разполагат с несъмнени доказателства за това, - които долавят извършването му и винаги реагират на него, дори ако понякога то е оста­нало тайна за бащата. Абортът, който е по-малкото зло от запазването на плода, заченат против волята на роди­телите и износван в състояние на тревожност или сим­волично отхвърляне от майката, позволява на жените да не раждат дете, предварително лишено от всички шан­сове, на които би имало право при изпълнени с обич и отговорност родители, и преди всичко правото да бъде прието от тях с радост, да заеме полагащото му се място в дома и в сърцата им.

Благодарение на напредъка на биологията и еволюция­та на нравите телесните контакти по време на половите актове вече не обвързват сляпо жените с майчинство, за което знаят, че не могат да поемат отговорността. При все това половият акт като осъществяване на желанието, под­тикнало жената към него, остава за нея акт на обвързване спрямо себе си и спрямо мъжа в много по-голяма степен отколкото при него спрямо самия него и спрямо жената.

Да се върнем за малко към начина, по който се струк­турира момичето от момента на пълната независимост

на придобилото му самостоятелност тяло по отношение на коитуса. Всички телесни съприкосновения, при които има проникване през границите на кожата на човешкото същество, се усещат и от двата пола като опасни, твърде добавящи (страх от изнасилване, страх от смъртта) или твърде отнемащи (страх от кастрация, от похищение) за тялото и за сърцето.

Няма тяло без глава според опита, преживяван след прохождането. И няма сърце без полов орган след нача­лото на емоциите, които посвещават детето в стойност­та на всяко негово поведение. Целият предгенитален живот води човешките същества от двата пола, без дори да го съзнават, до валоризиране на главата, тялото, край­ниците в половите отношения, които единствено сърце­то хуманизира в езика чрез йерархията на етическите и естетическите ценности, свързани с думите и изражени­ята на родителите, предизвикани от поведението на де­цата. Добро е това, което възрастният обяви за добро. Това, което възрастният не приема, на което не обръща внимание, остава във възприятията на детето без оцен­ка. То е нищо. Това, което възрастният отхвърля, е лошо. По лицето, разположено на главата на възрастния, кой­то е по-голям и по-силен от детето, то познава какво му харесва или не му харесва посредством действието на отворените или затворени изходи, действието на хармо­низираните или нехармонизирани неми или звучни ми­мики, посредством казаното с думи, и игнорира и от­хвърля онова, което не се приема от облечения в довери­ето му възрастен настойник. Видяхме, че около третата година, след констатирането на разликата в пола на мо­мичетата и момчетата, идва момент, когато на въпроса как се е родило, детето получава или не получава отго­вор. Във всеки случай, какъвто и да е отговорът, то си създава фантазми относно началото на живота и наблю­давайки бременните жени, самб разбира, че тази анома-

лия с корема, която изчезва, когато в люлката има бебе, доказва, че бебето е расло в женския корем, дори и ако нищо не му е обяснявано.

Знаем, че фантазмите на момичетата за зачеването са орални, докато фантазмите на момчетата обикновено са свързани с проникване на тъп предмет. Момичето, при­ело действителността на своя пол, идентифициращ го като жена, се води, както видяхме, от желание за пениса на другия в диалектика, която още не знае, че е генитал­на, и която е с пасивна и центростремителна динамика по отношение на частичния обект. При момчето е об­ратното. В тази възраст, наречена предедипова, първич­ната сцена в реалността на гениталния акт между мъж и жена е непоносима, защото е свързана с образ за тялото, произлизащ от диалектика, в която активното побежда­ва, разрушавайки частично или напълно пасивния обект в оралния, аналния и фалическия стадий. Момчето е за­дължено да се откаже, съзнавано или несъзнавано, от съзнателния, падащ се нему акт спрямо своя обект, май­ката, акт на проникваща формално агресивна инициати­ва в еротичната игра, която интуитивно усеща между двамата възрастни. То се отказва поради креативното въздействие на въображаемото, съчетано със случайна­та реалност, която в символичен план би предизвикала разрушаването на неговата свързваща психохарактеро-логична и физикотсоматична структура.

Понякога на някое момче, което бие момичетата, ко­ето е агресивно и войнствено настроено към нежния пол, чуваме да казват следната формула: „Жената не се удря дори с цвете." Тази формула е напълно противоположна на мъжкия дух на фалически еротизъм. Обратно, тя е валидна по време на едиповата криза, когато жената е желаният инцестен обект. Задържането, което това нас­тавление култивира, облекчава за известно време каст-рационния страх, който би достигнал момчето като бу-

меранг, ако изяви желанието си, нападайки наистина майка си. От друга страна, момичетата приемат факта, че момчетата са силни, че обичат да се бият като знак за тяхната стойност. Ето защо, каквото и да говорят май­ките вкъщи, момичетата съумяват да си изкарат боя от момчетата.

Анкета, проведена в една болница, където в хирурги­ческата зала повечето жени се лекуваха от побой и счуп­вания, причинени от мъжете им, показа, че 80% от же­ните намират факта, че мъжът бие жена си за нормален и за знак за неговата любов. Съжаляват само, че някои мъже прекаляват.

Нека се върнем към момичето в предгениталния пе­риод, когато неговият едипрв комплекс започва да се про­явява в желанието да се идентифицира с майка си по от­ношение на баща си. Предгениталният образ, който има за тялото си и за женския си пол, го поставя в очакване на пениса на мъжа, когото ще успее да съблазни. Естест­вено, ако е възможно, този мъж ще бъде баща му. фали-ческото надценяване на последния може, тъкмо защото е надценяване, да остане в едиповото статукво без особе­на тревожност, ако майката е безразлична, и без едипова кастрация, защото дори и да знае от наблюдение, че ин-цестът не е нещо обичайно в обществото, момичето ни най-малко не се интересува от истинските генитални от­ношения. Дъщерята просто е подвластна на баща си и ако той не е целомъдрен в обичта си към нея, тя може заради него да отхвърли ценностната скала за добро и лошо, която е изградила в детството си заедно с него.

Тъкмо това става при инцестно изнасилване, което не се случва толкова рядко, колкото се мисли, и което е ка­тастрофално за символичното бъдеще на момичето, въпреки че не разрушава единството на личността му в подчинеността на бащата, единство, съзвучно с единст-

вото й с обществото. То е катастрофално и за децата, които могат да се родят от кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря. Колкото до инцестната връзка на момичето с по-голям брат, тя се среща извънредно чес­то, като в началото й момичето не съзнава, че тя не е в етическия социален ред на нещата поради факта на фа-лическото надценяване на семейния обект - брат или баща.

Познавах млада жена, чиято възраст всъщност трудно можеше да се определи и която на осемгодишна възраст, след смъртта на майка си, станала любовница на чети­ринайсетгодишния си брат. В продължение на десет го­дини поддържала ежедневно сексуални отношения уж тайни от бащата, който впрочем пиел. Жената съвсем не бе лекомислена, беше интелигентна, а в обществото -великодушна и предана. След като брат й заминал на наемна военна служба в далечна страна, тя се отдала на християнска благотворителност и по тази линия се за­познала с мъжа сь, който така и не научил за кръвосме~ сителните отношения, поддържани от жена му и зет му. Учудвал се само, че жена му никога не пожелала да се види с брат си и винаги правела така, че да отсъства, когато той идвал да ги посети през отпуските си във Франция. Когато ми разказваше за това, жената уточни, че открила много бавно, чак на зряла възраст, че кръво­смешението между брат и сестра не е толкова обикнове­но нещо, колкото си мислела. Не можеше да прости на брат си, но нищо повече. По времето, когато се запознах с нея, бе доста добра майка за децата, които бе родила от мъжа си, за когото се омъжила доста късно. Разказа ми също, че след като се омъжила, се мислела за безплодна, защото, докато била девойка, много искала да има деца от брат си, от което той за нейно голямо учудване се ужасявал. Решила да се омъжи едва когато от негово писмо научила, че е станал баща. Не правела връзка меж-