Женската сексуалност франсоаз Долто

На това се дължи - във всяка възраст, в семейството или в социалните групи - цялата нестабилност на сексу­алния живот от повторителен, едипов стил, в който ин­дивидът, мъж или жена, се чувства винаги заплашен от кастрация, като този фантазъм валоризира мъжа, тъй като му доказва, че изглежда могъщ на другите, когато самият той не е убеден нито че е могъщ, нито че е опа­сен за жените (фантазъм за изнасилване). Изглежда, че за съпружеския живот е необходимо да има едно гъде-личкащо нервите скрито или явно присъствие на съпер­ник или съперница, което да е заплаха за двойката. Тази водевилна ситуация поддържа либидния инфантилизъм на съпрузите и увеличава тиража на розовата преса.

Именно това преплитане на едипови обектни отноше­ния създава мнимо гениталния еротичен стил на наша­та култура; казвам мнимо генитален, защото генитал­ното в нея всъщност е само ерогенната зона на всеки. Изглежда, че условията, при които се актуализира ситу­ацията на предедипов или едипов пренос у възрастния, са необходими и достатъчни за получаването на оргаз-мена наслада с ободрително и нарцистично нервно-фи-зиологично освобождаване за мъжа, а понякога и за же­ната; но също така понякога и безполезно за нея, ако тя се счита за достатъчно валоризирана от законното си и взискателно собственическо отношение към правата си над свободата на избор и действие на мъжа, и към пра­вата си върху децата, които се явяват фалйчески фети-ши, обслужващи нейните още инфантилни хомосексуал­ни - съзнавани или несъзнавани - желания. Тя иска да има отношение на господар спрямо отдавна пораснали­те си деца - нейни роби и същевременно обекти, върху които проецира своето ту хомосексуално, ту хетеросек­суално желание.

Тези понякога изключително нарцистични и дос­татъчни условия за проявен хетеросексуален живот на

мъжа и на жената ни показват, че в социалния контекст на нашата цивилизация и каквито и да са социалното равнище и икономическото положение на наблюдавани-те хора, гениталното функциониране в половия акт и в неговите нарцистични емотивни следствия, и социални­те последици от него (запазването на семейството, ако това може да се нарече семейство) могат да съществу­ват. Защото въпреки че разрешаването на едиповия ком­плекс у мъжа е относително и липсва напълно у жената, тялото е достигнало физиологична зрелост; хората се смятат за любими, влюбени, желаят се, обичат се, а се­мействата, макар и вътрешно пропукани, се смятат за почтени, типично френски семейства...

Колкото до съзнаваните или несъзнавани хомосексу­ални връзки между възрастни, трябва да се каже, че тези, които са съзнавани и приети емоционално и еротично, често предполагатпо-голяма ангажираност на двете чо­вешки същества и на двата пола като елементи на двой­ката и поради това носят по-ценни символични култур­ни плодове от плодовете - деца и дейности - на обикно­вените хетеросексуални отношения. Така е, защото може би на това общо равнище на еволюция на либидото, при което несъзнаваната едипова ситуация е повсеместно валоризирана - в романите, театъра, живота, - се утвър­ждава отговорно сексуален избор в противовес на соци­алния консенсус (за който маскарадът на телата, обра­зуващи двойки с допълващите пола им тела, е достатъ­чен за успокоението на порядъчните хорица), и може би защото гениталното бездетие (пак това тъжно и неиз­бежно родителство, понасяно като тежест поне засега и откупващо, ако мога така да се изразя, и най-малоцен­ните в орално, анално и генитално отношение между­личностни и междуполови съюзи) подтиква две обича­щи се същества от един и същи пол, неспособни на телес­но родителство, да създават троичнО, да пораждат твор-

чество, да си даряват радост един на друг, накратко, да дават в символичен план плод, който често е заченат генитално по-истински от много деца от плът и кръв, родени от хищни, безразлични или садо-мазохистични полови актове (със или без оргазъм).

Както и да стоят нещата, трябва да се запомни след­ното:

1. клиторните, вулвените и вагиналните оргазми не означават ни най-малко достигане на женско генитално либидо, а само нарцистично орално и анално оневинено инвестиране на гениталните пътища на наблюдавания субект;

2. еротичната фиксация върху лице от другия пол сама по себе си не означава генитална любов в емоционалния смисъл на думата; емоционалният интерес към потом­ството сам по себе си не е знак за генетична обектна .любов от генитален тип; еротичните или емоционални­те фиксации могат да бъдат само нарцистични и, докол­кото знаем, в нашето общество те са почти винаги орга-

низирани от или заради нарцисизма поради почти пълна­та липса на сексуално възпитание и поради твърде ред­ките примери за генитален смисъл на структурата на родителската двойка, по която се равняват децата. Смисълът на бащинството е почти изгубен в нашето об­щество. Ако момчетата започнат да се учат на бащинст­во, а момичетата се възпитават така, че да достигнат съзряването на своята теоретично възможна гениталност след въвеждането на противозачатъчните средства, може би нашето западно общество ще си възвърне емоционал­ното равновесие и може би момчетата и момичетата ще навлизат в юношеството след като са скъсали напълно с фиксации от ранния стадий на либидото и след като са преодолели зависимостта от родителите, амбивалент-ността спрямо двата пола и чувството за фрустрация,

което произтича от нея, съпътствано от постоянен ла­тентен страх от кастрация и изнасилване*.

Характеристики на гениталната любов у жената

Любовта на жена към мъжа, от когото е била или не е била оплодена, но с когото е свързана чрез желание и любов, не се изпробва по чувството за вина, което би изпитвала, акаго мами (то идва от страха от кастрация и изнасилване), а по смисъла, който придава на усилия­та си, положени за развитието на културното дело на обичания мъж, за развитието на децата си, както и, ко­гато има свободата да го направи, за своето развитие. Ще добавя, че тя се грижи за децата на този мъж дори да са родени от друга жена. Желанието и любовта на жена, достигнала такова равнище на зрелост, са осмислени независимо от материалното охолство, което мъжът й предлага, а привързаността му към него не намалява при отдалечаването му в пространството. Емоционалното разбирателство с мъжа, което изпитва със сърцето си, остава и при неговото отсъствие и е изразено и креатив-но във всички езикови форми, поддържани между нея и мъжа и между нея и възрастните от двата пола, които я заобикалят и които може да се случи да желае, но не едновременно да желае и обича, защото само нейният мъж фокусира и двете ценности. Тя не изпитва непре-

* Не е сигурно, че без генитално сексуално възпитание на момчетата и момичетата и най-голямата свобода, предоставена на последните и поз­воляваща им да не бъдат жертви на мъжете, от които са ставали майки още преди да опознаят себе си, би променила тази социална картина. Бих искала да не беше така, но се боя, че днешните така наречени желани деца, т.е. оставени да се родят, са само деца, отговарящи на някаква пот­ребност на жени, които скучаят или имат нужда от фалическо потвържде­ние. - Б. а. '

менно този начин на генитална любов към мъж, с кого­то половите актове са оргазмени и винаги в най-висша степен успешни, нито към мъж, единствено способен да я доведе до оргазъм. Качеството на нейната субектив­на фалическа стойност идва от постоянно подновява­ното чувство, с което се отдава на обичания от нея, а не от локализираното удоволствие, изпитвано при отдава­нето.

Ако жената е генитална на равнището на либидото си, отношението й към децата, майчинската й любов към тях е нарцистична по ексцентриран начин, насочена е навън, към свидетелството, каквото са децата за лич­ността на бащата през цялото време на възпитанието им, без значение дали тя самата остава свързана полово с него. Тя не се опитва да получи предимство пред бащата в сърцето на децата, нито да даде предимство на втори или трети спътник в сексуалния си живот. Изпитва май­чинска любов към всяко от децата, които растат около нея, към оригиналната им и уважавана заради оригинал­ността си личност. Подтиква ги към свойственото за тях, а не копирано от нея изразяване на чувствата, към цен­ното за тях социално изразяване на свободния им, вътрешно присъщ креативен избор, радва се на щастие­то им, дори ако то ги отдалечава от нея. Щастлива е и ако техните естетически или етически предпочитания са различни от нейните. Когато децата им си избират при­ятели за забавление или сексуални приятели, този вид жени не започват да пророкуват най-лошото и не се стре­мят да ги възпрат, като ги накарат да се чувстват винов­ни към тях. И всичко това не е поради великодушие, а просто защото либидото им е достигнало равнището на истинските генитални нагони и защото онези от архаич­ните им и генитални нагони, които не са задоволени от телесния контакт, успяват да се сублимират в дейности, носещи им удоволствие и в същото време полезни за

обществото. Когато станат баби, те са щастливи от по­томството си и са способни да оказват помощ на децата и внуците си, която да не им изглежда като саможертва, като заедно с това не се стремят да заемат в сърцето на внуците си мястото на майка им или на другата им баба. Накратко, във всичко и без усилия, защото това съот­ветства на сексуалния дух на гениталната жена, според възможностите си, ден след ден, те са в услуга на живота и преди всичко на живота на другите хора, в неговата ежедневна действителност и в символичния му аспект.

За разлика от мъжа, който често бива полигамен (в предишната глава проучих причините, които ми се стру­ват разумно възможни за организацията на неговото либидо), гениталната жена не изпитва потребност от чести и зрелищни полови актове, за да бъде нарцисизи-рана. Когато отмине мигът на интимност, в който тяло­то й и тялото на партньора й са се слели и от който же­ланието и любовта й черпят сили, жената се чувства обед­няла, ако сърцето й не е влюбено в мъжа, когото желае. Половият акт сам по себе си не й е достатъчен.

Това, което желае, е недостижимо като мястото на собственото й удоволствие, чиито отвор и дълбини ни­кога не могат, дори в максимално отдаване, да означат огромната сила, която я преобразява - в буквалния смисъл - в любовта, защото я дереализира сладостно. Мисълта за обичания човек винаги я връща към изпита­нието на безпомощната й любов, защото й се струва, че все още не е съумяла да му даде нищо друго, освен сили­те си и децата си в замяна на възнаграждението да има истински мъж (а не блян, който безшумно да обича, може би без самата да знае), да бъде напълно осмислена от него - щастие, което й дава сили да живее и да бъде пло­довита във всеки миг от живота си, в най-незначителни­те си занимания, от грижите за своето тяло до грижите за децата, като се мине през грижите за дома, които биха

станали безплодно натрапливи, ако този, когото обича, не им придава смисъл отвъд сетивното.

Ето защо в много цивилизации девствениците и вдо­виците пренасят любовта си без никакво изтласкване върху символичната личност на някакъв Бог. Може би той е частично въображаем? Полагайки в негово име" грижи за дело, чието създаване и законно опазване им принадлежи, те се чувстват възнаградени и не изпитват чувство на фрустрация, каквото виждаме у толкова вдо­вици, недостигнали гениталното равнище, и у толкова иначе сексуално задоволени от партньорите си жени.

Това себеотдаване придава на някои от тези жени осо­бено излъчване и потвърждава, че гениталната диалек­тика носи своя плод извън телата, присъстващи във вре-мево-пространственото съществуване, искам да кажа, когато жената, която желае и обича, не може да срещне физически този, когото обича. Когато такива зрели жени посвещават на някакво дело своята гениталност, те след­ват законите на гениталната диалектика, тъй като тя символизира отдаването на сърцето им отвъд плътска­та любов, която символично включва. В действителност те не изтласкват либидото си, а го пренасят върху дело, в което намират задоволяване на нагоните си.

Това мнимо себераздаване на гениталния стадий, кое­то в очите на свидетелите изглежда като истинско себе­раздаване в смисъл на безкористност, защото тези жени олицетворяват предаността, всъщност е доказателство, че гениталната диалектика (чиято природа винаги е ли-бидна, ерогенна, символна, дори в любовните отноше­ния между двама души, конкретно присъстващи в тела­та си) носи своя плод, който също носи плодове и т. н. Този тип жени творят живот. Силата на истинската пре­даност, която също е целомъдрена и подчинена на опре­делени правила, представлява сублимирана генитална еротика. Някои от тези жени, чиято генитална зрелост е

в основата на социалната им дейност, посветена на гри­жи за младите, имат витализиращо и креативно майчин­ско влияние върху онези, които ги вземат за пример, за идеален Аз на развитието си в момента. Между тях, меж­ду жените, отдали се на младите, има, разбира се, и сим­волично безплодни жени, но дали са повече отколкото сред жените, които са физически майки? Колкото до верните и щастливи в семейството си жени (а не мазохис-тки), радостта им, неотделима от цялостния избор на съпруга, идва от това, че усещат нищожността на все­кидневните изпитания в сравнение с удоволствието, кое­то са получавали и получават, отдавайки своя ум, сили, сърце на символни социализирани изяви, по-дълговечни от нетрайната им личност, изяви, които като децата от плътта им имат повече право на живот от собствената им личност, а усилията, положени за запазването и раз­виването им, са етически по-стойностни от грижите за собственото им оцеляване.

Щом нито мъжкият член, нито оргазмът се търсят заради самите тях, какъв е тогава специфично женският начин на генитално задоволяване?

Този въпрос заслужава да бъде поставен. Не става ли дума за изместено изливане на нейния разтворен полов орган, който вика фалоса, означаващ с избликналата сперма майчинство, желано от нея само ако мъжът, на когото се е отдала, я желае? Ако е така, това изливане се изразява в отдаването на тялото и силите й на мъжа, дори с цената на евентуален отказ от физическо майчинство, за да бъде негова съпруга, за да се идентифицира с блясъка на кари­ерата му - която е най-голямото му дело и цел, - с него­вия материален, афективен и социален успех.

Достатъчно е жената да достигне, отвъд фалическия външен вид на телата, до емоционалната същност на своя пол, за да започне да разбира рефлексивно по-малко себе си, отколкото мъжа; но и това, както по времето на кли-торната мастурбация, от която се е откъснала, защото й се е сторила безинтересна, е нарцистична рана за нейна­та интелигентност, която търси - както тази на мъжа -логиката и разума, облягайки се на механизмите, произ­водни от предгениталните и фалическите сублимации. Разбира се, всички тези истински и динамични мотива­ции са сексуални. И въпреки че, каквото и да казва за своя избор, дълбоко в себе си тя усеща половия си орган, той остава за нея недосегаем, невидим, полиморфен в еротичните й усещания - от най-податливите за изразя­ване с думи и за локализиране в периферията, що се qt^j нася до функциите на тялото й, до най-неизразимите с думи и най-дифузните в интимността на вътрешното й тяло, що се отнася до цялата й личност и дори отвъд нейните времеви и пространствени граници, т.е. до най-неразумното, - без това да я изненадва. Половият орган, за който носи отговорността още от детството и който е постоянен източник на безусловни емоции, е формал­но непонятен за нея извън диалектиката на майчинст­вото, а в самото него има такова разминаване между емоциите, които обещава, и тези, които носи, че майки­те невинно смесват в предназначението им матката със сърцето - орган може би по-почтен, а може би и по-прав­доподобен.

Колкото до плодовитостта, насмалко да кажа плодо-родието, на нейната сексуалност на всички нива на наго­ните, тя също е неоценима от гледна точка на телата и дори на сърцата, когато се отнася до етичните в същност­та си човешки същества. Смисълът на последните е в смисъла на плода, роден от техния плод, в сублимира-ния генетичен смисъл, а не във формалното раждане,

нито в грижите по отглеждането и възпитанието, които жените с основание полагат за децата, нито в зрелищни-те постижения, производни от еректилната фалическа етика, нито в социалния успех, производен от аналната естетика, все неща, които могат да ги ласкаят за извест­но време. Техните страдания и блаженства са невъзмож­ни за оценяване, за споделяне, за разбиране и въпреки това са постоянен и преобладаващ източник на радост, когато обичат.

Във всичко това става дума за здрава генитална пси­хология. Какво тогава означава здрава жена?

Траурът по живия плод на любовта, символизирай т>т детето: събуждане на кастрацията и на страха от нея, потопяване в инстинкта към смъртта

Смъртта на детето й, особено ако е дете от мъжа, когото обича, е най-тежкото изпитание за една жена, и това е валидно на каквато и възраст да е то. За да остане жива и да обича генитално както личностно, така и полово, след това ужасно, драматично преживяване, от жената се изисква огромна жертва. Най-напред тя трябва да премине през изпитанието на чувството за вина, произ­тичащо от нейния генетичен, винаги нарцистичен Свръх-аз. Грижила ли се е добре за~ него, ако е било малко? Добре ли го е подготвяла за живота, достатъчно ли се е отдавала на майчинството, не го ли е заразила със свои­те идеали, вместо да му позволи да се откъсне по-бързо от нея и по този начин да избегне това, което за фаличес-ката му личност е напускане на своя пост - смъртта? Жената бди на този пост като часови на границата меж­ду инстинкта към живота и инстинкта към смъртта, там, откъдето се влиза в агресивността в служба на запазва­нето и израстването на тялото на детето й, границата,

откъдето се влиза в зачитането на фалическата морфо­логия на живите хора, която никой няма право да разру­шава ненужно. Смъртта на този, когото обича, винаги поставя жената под въпрос; но смъртта на дете, момиче или момче, е нещо повече, тя е изчезване, може би раз­рушаване на символния смисъл, който е дала на живота си, заедно с живота, който е дала на детето. Тя е също траур по нейния ексцентриран върху детето нарцисизъм, сблъскващ се в това изпитание с мъката, изразявана от съпруга й. Защото той често реагира на страданието напълно различно от нея. Тя се сблъсква и с мъката на другите членове на семейството, понякога с безразличи­ето им, с липсващата понякога мъка на братята и сест­рите, ако не и с радостта им (един съперник по-малко). Колко изпитания, безсилие и самота!

Отново и най-вече смъртта на дете е нарцистичното изкушение на инстинкта към смъртта, на който жената е много по-подвластна от мъжа, особено ако е сексуално развита, т.е. освободена от необходимостта да насочва гениталния избор на фалическия нарцисизъм на личност­та си към самата себе си. Става дума за нарцистичното изкушение за бягство във фантазмите, в магията, във всичко, което би я свързало въображаемо с детето, превърнало се в неин липсващ крайник, и отричащо ней­ната действителност в изгубилото всякакъв смисъл вре-мево-пространствено съществуване. А и на съпруга си, който страда до нея, тя не може, не знае как да помогне. Каква е тогава ползата от нея? И кой да я подкрепи, да й даде да разбере, че такова изпитание може да бъде превъзмогнато?

И най-сетне, може би оздравително, смъртта на дете пробужда агресивността срещу безчовечната майка при­рода, изместена върху боговете, или Бог за монотеисти-те, този Бог, на който жената се уповава като на майка и баща и който сега е безсилен, или пък се е превърнал в

предедипова ревнива, отмъстителна същина. Ако Бог съществува, как допуска да спре младият живот, преди тя, старата, да е умряла? Как позволява да бъде покосе-но в разцвета си същество, създадено за живот? Още по-лошо - когато мисли за детето си в студената земя, же­ната се чувства обзета от сили за бунт и омраза. Никакъв излязъл от гърлото й писък не би могъл да облекчи из­питваната болка, по-страшна от изкормването, което в детството си е представяла като нещо ужасно, а днес в символичната реалност на тялото си изживява в любов­та. А как би искала тази любов да бъде достатъчно сил­на, за да върне живота на детето й.

Единствената нагласа на жена, която вижда около себе си своите близки, децата, жадни за вниманието й, съпру­га, на когото е необходима, е всекидневно подновявано­то приемане на първичния, кастрационен страх, нарцис-тично пробуден в нея и удесеторен от страданието й на майка, оплакваща смъртта на реалното си дете. В мо­ментите на уталожване на отчаянието си тя възприема смъртта като събитие, засягащо въображаемо притежа­ние, което илюзорно е мислила за реално; не означава ли това събитие, че всъщност не е дала истински на лич­ността на детето си свободата да разполага със съдбата си и че това важи за всичко, което мисли, че дава? Пос­ледната мисъл й помага най-добре да понася изпитание­то, осакатяването, и да върне на тези, които я заобика­лят, малко от правото на смях, удоволствие и радост, а на съпруга си - думите, които ще му покажат, че е с него и след трагедията. Никакво нарцистично възнагражде­ние не произтича от тази извършваща се в нея работа. Такъв траур е изпитание, немислимо като смъртта за този, който не го е познал и преодолял. И наистина, ня­каква част от нея е умряла с детето, което е незаменимо като всеки човек, но което в спомените й е свързано с толкова радости от младостта и семейството й, че тя си

дава сметка, че не го е оставила да отнесе всичко и че е дошъл моментът, когато страданието й поутихне, да му върне задържаното.

Тогава тя може да даде на детето си правото на соб­ствена смърт, което най-сетне я освобождава, без оба­че някога да заличи трагичния миг на това върховно осакатяване на зрялата й гениталност. Подобно на земя, над която е преминал циклон, с месеците и годините приветливият пейзаж се възстановява и при майката, която е изгубила детето си и е превъзмогнала изпита­нието. Съпругът й отново я вижда радостна и готова да му се отдава. Децата й могат да говорят за починалия, без лицето й веднага да помръква. Тя също обича да си припомня моменти от съвместния живот и приятелите й преоткриват ведрата и непринудена жена, която са познавали, която е избрала да живее, без да се взира в своето нещастие. Когато казвах, че е заплашена от ин­стинкта към смъртта, не говорех за това, което обик­новено се нарича меланхолна депресия, това съвсем не е същото. Не ставаше дума за изкушение да се само­убие, нито за чувство, че е недостойна да живее. Въпре­ки че у една още не генитална жена би могло да се появи изкушението за самоунищожение^ Не, най-чес­то тази повторна кастрация, която съдбата й е нало­жила, предизвиква в нея еволюция на либидото към генитално развитие в действителността и в сублима­ции, които иначе не би познала. Може би тя ще бъде измежду малцината, които ще могат при подобно не­щастие, сполетяло други хора, да им дадат без сладни-кавост, без патогенно съжаление, без идентифициране, възможността да бъдат по-малко самотни в изпитание като нейното.

Означимо ли е желанието на жената за самата нея?

Като полово същество, жената е немислимо явление за човешкия вид. Жената е и човешко същество, казва Фройд. Тя преценява собствената си сексуалност на чо­вешко същество с понакуцващата хомосексуална логи­ка, която е запазила от предгениталното си детство. Сле­дователно именно благодарение на своята бисексуалност тя може да опита да се разглежда в гениталната ей роля. Каквото е за мъжките представители на вида, това е и за себе си: същество, което в телесно отношение е сим­вол на недосегаемост, колкото и да се отдава, символ на безразсъдство, колкото и да говори; символ на неетич-ност, колкото и да е морална. Жената може само да фор­мулира това съждение и същевременно може само да се чувства възнаградена, че е за мъжа, когото обича и ко­гото желае, необходимият за неговото желание абсурд, активната съучастница на въплъщаването на Аза в. сре­ща, отговорността за която е неспособна да поеме с ясно съзнание.