Женската сексуалност франсоаз Долто

Mеlanie Klein, La psychanafyse des enfants, P.U.F., Paris, 1959

Сигурно е, че психоаналитичните наблюдения над възрастни индивиди, продължителна подлагани на те­рапия, потвърждава архаичното съществуване на междучовешко либидо с канибалски стил, в което етиката на добрия или лошия обект играе безспорна роля. На мен лично наблюдението над рано травматизирани деца и над деца, които още от рождение показват смущения в отношенията с другите, ми доказа съществуването на ранни стадии на либидото, в сравнение с които оралният и аналният са твърде развити. По-късно съм откривала следи от тези ранни стадии в сънищата на възрастните и по-специално в психосоматичните симптоми - органни неврози или понякога психози на системи от органи.

Не смятам, че ще е излишно да се облегна на тези из­следвания, защото онова, което в медицинските наблю­дения някога (нерядко и сега) наричаха „сексуална сфе­ра", добре предава функционалните смущения, свързани с разстроената органичност на генитално-пикочната сис­тема у мъжа и на генитално-пикочно-чревната система у жената - тук спадат и функционалните смущения в млечните жлези. Все към тая сфера принадлежат функ­ционалните нарушения на гласовите връзки (добре по­знати на ото-рино-ларинголозите), както и характерологията на любовното поведение - и емоционално, и сек­суално.

Съвременният напредък на химията и биологията поз­волява да се осветлят понятията хромозомен соматичен пол и гонаден пол, и потвърждава химическото същест­вуване на ендогенни фактори на сексуалните прояви. Но тези понятия не могат да ни осведомят за умствените представи, които ръководят междучовешките отноше­ния, като използват дадени мъжки или женски сексуал­ни възможности - установими чрез биологично или хи­мическо изследване - в организирано, социално плодо­вито психологическо поведение, целящо да открие

допълващ партньор, или в поведение, отклонило се от еротичното си осъществяване, или пък сублимирало в културна дейност.

Биологическата наука не обяснява липсата на сексуа­лен апетит в биологично „женските" жени, нито липса­та на оргазъм у функционално нормални жени, нито не­способността на здрави жени да зачеват от плодовити мъже, жени, чийто стерилитет няма физиологична при­чина и които могат да бъдат оплодени от други мъже. Освен това във всички случаи на клинична хомосексуалност наблюденията показват абсолютна мъжественост у мъжете или женственост у жените в соматичните им и гонадни сексуални характеристики и на хромозомно, и на химическо ниво. И обратно, в много случаи на кли­нична хетеросексуалност те показват не особено дифе­ренцирани сексуални характеристики.

Не, нито днес, нито утре химията или патологоанатомията няма да съумеят да изяснят субективността на сексуалните сили на привличане въпреки прогреса на науката, от която самият Фройд е очаквал ключ към изучаваните от него проблеми.

ГЛАВА I

РАЗВИТИЕ НА ЛИБИДОТО ОТ РАЖДАНЕТО ДО СТАРОСТТА

Би трябвало като начало да се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата" на майка му. Но такова изследване на структуриращия се нарци-сизъм прекалено би удължило настоящия труд. Неедно­кратно съм споменавала този въображаем фундамент на отношението към себе си и към другия, дължащ се на дородовите основи на личността, както и на нейните орални и анални предсадистични основи.

Наблюденията показват, че от самото зараждане на живота на човешкото същество либидото започва да дейс­тва в нарцистичната диалектика. Още в т. нар. пасивен период на предгениталното либидо (когато гениталната ерогенна зона още не преобладава), либидото като че ли вече вдъхва живот на символната функция; това ясно личи у възрастния индивид и в междусубектния харак­тер на нарцистичната и интеррелационна диалектична материя.

Несъмнено именно тази неделимост на съзнателния и несъзнателния живот нарушава законите на онова, кое­то сме мислили за наука - наблюдението на неутрален свидетел, който, не влияе върху наблюдавания. Наруша-

ването на научния статут се извърши в рамките на една техника - между впрочем много точна - на ненамеса: техниката на психоанализата. Пак гениталното либидо задвижва процесите на азовата човешка интелигентност, чието огромно поле остава все пак в нарцистичния, т.е. личния регистър.

Наблюдаемото в този регистър генитално либидо поз­волява на изследователя да разбере безличното. Тук ос­вободената от тежестта на въображаемото символика също като че ли играе своята креативна роля (оценима само във фалическите си последствия) - и това е неопро­вержимо доказателство, че либидото се е изтръгнало от ограничителния контрол, налаган, от наблюдението над личното съществуване. Отвъд телесните контакти либи­дото е креативно чрез символичните плодове на прояви­те си, произлизащи от човешката интелигентност. От­сам доловимите контакти то е креативно чрез прякото наблюдение и чрез съзнанието за личностите-посредни-ци през структуриращи или деструктуриращи символич­ни дадености.

След зачатието, което за пръв път кара субекта в за­родиш да участва в символичния смисъл на либидната двойка на родителите си, детето - в случая женският за­родиш - расте и се формира тайно от всички, като все пак вече е силно белязано от влиянието - успокояващо или тревожещо - на либидните афекти на майката. Това са афекти, които могат да засягат от една страна бре­менността и бъдещото човешко същество, което се под­готвя в нея, от друга - бащата, все едно дали той заема или не заема в емоционалния живот на майката мястото на избран обект на желанието й. В случая, когато роди­телят не е обект на желанието й, вълненията на женския зародиш, съответстващи на символичния фализъм на майката, се раздвояват.

Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-сетнешните изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато леку­ват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.

Може да се каже, че истинските психогенни травми са тези, които изживява майката поради обекта на жела­нието си: или желанието й е скрито, или личността й е 'отхвърлена вследствие на бременността. При това не винаги става дума за травми, нанесени от бащата на де­тето; те могат да дойдат й от всеки друг обект на сексу­алното желание на майката - любовен, едипов, остатъ­чен или преносен. Трябва обаче да се подчертае, че трав­мите, причинени от бащата или от по-възрастните пред­ставители на двата рода, които не одобряват плодови­тостта на майката, са особено болезнени за зараждащо­то се дете. Най-тежкият отказ е несъмнено отказът на родителя, който не желае да признае детето в символен и законен план, като по този начин символично отхвърля неговото социално очовечаване.

Непризнатото от баща си дете се превръща в символ на тайния инцест, извършен от майката; непризнатото от майка си дете - в символ на тайния инцест, извършен от бащата. Колкото до изоставеното дете, отхвърлено в емоционалната си стойност, преценена като недостатъч­на, за да задържи афективния интерес на майката, то може да се почувства като символ на екскремент за два­мата си родители.

Има и деца, които са озаконени в кметството, но не са съзнателно желани, нито приети с любов. Говорим за

любов, установявана клинично чрез фантазмите на ро­дителите по време на бременността; за предварителна обич към порасналата личност на детето, върху която двамата проецират, какъвто й да е полът й, бъдещ орга­ничен и социален успех като продължение на двата рода, майчин и бащин, от които произлиза. Когато тази обич липсва, изживяната без радост виталност на детето го превръща в символ на натрапник, понасян като живо­тински паразит. По-сетнешното инвестиране, предназ­начено да го опитоми, може да прикрие тази характерис­тика и тя да проличи единствено по време на психоана-- лиза. '

Именно вследствие на либидните травми от този пе­риод, когато организмът на детето е в симбиоза с май­чиния, нарцистичните изпитания по време на еволюция­та в по-сетнешните стадии (изтласкване в резултат от загубата на избрания обект или от органичното накърня­ване на зоната на ерогенно предимство) могат да дове-

дат до емоционални психози, до душевни разстройства или до органни психози - истински физически разстройст­ва, придружени с дълбоки нарцистични рани.

Нещата се развиват така, сякаш органичният телесен обмен на плода като следствие от емоционалните витал-ни прояви, наречени инстинктни, моделира тенденции­те на То. Сякаш бременността е колкото органично, тол­кова и афективно въплъщение, сякаш зародишът се из­гражда според органично-емоционален регистър, разпрос­тиращ се от чувството за благополучие, изпитвано при подуването, до архаичното страдание, до злополучието. Това злополучие предварително формира стила на стра­ховете от изнасилване или кастрация, според това кое от .споменатите две крайни възприятия преобладава.

В случаите, които оставят нараняващи следи, предста­вени органично, не става дума за обикновени смущения. За майката и бащата тези смущения се дължат на мо­рално оспорване с привкус на виновност на символична­та им плодовитост, появило се в съзнанието им поради съществуването на плода. Няколко са причините за това: било че желанията им са били на едипово или предедипово ниво на либидна организация (нарцистична ендо­генна вина); било обстоятелствата в живота им са таки­ва, че законността на плодовитостта им се оспорва от неспособността им да поемат материалната и морална отговорност за нея (азова, прагматико-социална вина); било че роднините им по възходяща или низходяща ли­ния символично се опълчват срещу плодовитостта им, фантазмено схващана като морално противопоставяща им се (свръхазова генетична вина).

Ясно е, че нарцистичното инвестиране в сексуалност­та на детето, в случая на момичето, предназначено да стане фалически пасивно, е наследство от свръхизоби-лието от енергия и емоции (любовта като взаимен дар)

по време на символичната среща между две личности, които, забравили собствените си нарцистични вложения, разменят либидото в гениталната връзка със зачеването на детето, Свръхизобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си. Неговата наченка се намира в архаичната му предличност, която от своя стра­на представлява фалическото възшествие на зародиша при раждането - зародиш органично и либидно цял и богат, или осакатен и обеднен, що се отнася до инстинктния капитал, необходим му, за да понесе средната доза изпитания, падащи се на човешкия род.

Раждане

Тази промяна - със съвкупността от усещания на свръхнапрежение, после на освобождение - е в основата на всички страхове, които ще се появят в критичните процеси на развитието. Но ако раждането бележи сигур­ната победа над един повече или по-малко значителен органичен риск, то е и източник на определен емоциона­лен риск. Да предположим например, че на излизане от утробната си водна среда детето се озове в свят, който му откаже или „забрави" да му осигури топлината на люлката, сигурността на двете сведени над него глави, обединени от радостта си от появата му на света - тога­ва преходът ще е твърде брутален, твърде травмиращ.

Имаме всички основания да смятаме, че здравото в либидно и органично отношение кърмаче усеща начина си на съществуване в света в пълно съзвучие с афектите на родителите си при раждането му, включително с емо­ционалната им реакция на първата му отлика - пола му, мъжки или женски. Можем да кажем, че ако бъде раз­познато като добро, хубаво и приятно, че ако се срещне с майка, доволна от майчинството си, обичана от съпруга си, щастлива да открие в детето си чертите на брачния си съюз, кърмачето-момиче вече е преодоляло един риск.

Новороденото момиченце е подложено и на риска на алчността - архаична, остатъчна или регресивно-сексуална - на възрастните от обкръжението му; тук става дума главно за собствената му майка, която повече от всеки друг, поради телесните си усещания за задоволство и фрустрация, ще накърни или няма да накърни либидната му способност за развитие чрез силата на ерогенните^си на­гони, свързани с промените в кинестезичните и сензорно-двигателните й усещания. Така във възрастта, когато се организира оралният стадий, хищните майки повече се нуждаят от детето си, отколкото то от тях. Те повече се нуждаят от фалическата маса на детето, което държат в прегръдките си под предлог, че се грижат за него, откол­кото от партньора си, в чиито обятия изпитват не толко­ва силна радост. Тези жени не стигат до истинско наслаждение в сексуалните си отношения, докато съприкоснове­нието с тялото на кърмачето понякога им я доставя - това са хомосексуални майки, независимо дали го съзнават.

Първо орално-анално детство

Да приемем засега, че дадено кърмаче момиче, родено-в добро физическо състояние от майка също в добро фи­зическо състояние и с едипови тенденции в ранния ста-

дий, т.е. положителна в отношенията на обектно прена­сяне, е здраво и способно на структуриращо либидно от­ношение с майка си. Връзката с майката от кърмачес-кия период неизличимо ще бел ежи, бъдещите емоцио­нални и сексуални особености на детето.

На този стадий задоволяването на всичките му потреб­ности - слухови, обонятели, зрителни, по-късно орални са свързани с присъствието на майката. Майката е първият обект, усещан като фалически и вдъхващ сила чрез лю­бов и наслада не само орална, но и отнасяща се до цялото тяло и до всичките му биологически ритми. Но ако тя е усещана като отнемаща силата на кърмачето, тогава присъствието й предизвиква у него преобърнати или на­рушени перисталтични поведения и реакции: анорекеия, храносмилателни и вегетативни смущения, токсикози.

Оралните наслади - смучене, хапане и звуците, които ги придружават - се съчетават с еротични усещания за хващане, пасивни или активни, орални или генерализи­рани, сред които не са изключени и маточно-вулвените и мамияарните. Връзката майка-дете е отношение на взаимна зависимост, по-жизнено необходима за детето, отколкото за майката. Затова всяко страдание през този период 'е изживявано като раздяла с майката или като заплаха от разпадане на диадата.

Не е излишно да се повтори, че ако майчината роля е абсолютно доминираща, и то дълго време, в развитието на момичето, тя може да бъде напълно изиграна само от майка, чиято физическа и символична личност е оцене­на от бащата. В противен случай момичето ще се окаже в двойствена ситуация - по отношение и на тялото и на сърцето си, което ще му попречи да се отъждестви с май­ката чрез интроекция на пола й (след като, преди фалическата фаза, е интроецирало тялото й).

През пасивния орален и анален стадий повърхността на кожата на цялото тяло е ерогенна и чувствителна към

всяко приятно усещане. Ласките, придружени с хармо­ничните сензорни възприятия на сетивните органи, дейст­ващи от разстояние (очи, уши, ноздри), представляват за детето блаженство, свързано с еуфоричното чувство за задоволяване на потребностите му. Обратно, резките и нехармонични усещания накърняват благополучието му и несъмнено събуждат спомени за наситените с пре­кален шум усещания в самотата след раждането. Тогава то търси сигурност, до майката дарителка на добро -гръдта й, гнездото на ръцете й винаги се свързват от здра­вото дете с преоткрития покой.

Зоните на хранителния обмен са области от привна­сящ и изхвърлящ тип. Привнасящ: кръгово затворена­та уста, привличаща, бозаеща, с езика й, способен да обхваща и да избутва зърното; изхвърлящ: вулвата и ануса. Тези зони на хранителен обмен дават стила на символичния начин за емоционално връзка: от вкарва­нето произлиза интроекцията; от изкарването произлиза отхвърлянето - първичен дар, направен на майката, са­мата тя последователно привнасяща и отнемаща, като допълнение към функционирането на детето. Релаци­онното либидо майка-дете в пасивната храносмилател­на фаза (орална и анална) свързва в пасивната фаличе-ска маса на тялото на момиченцето - надарено с лигавични разграждащи и абсорбционни възможности в своя еротично многокръгов хранопровод - представяй асо­циации с избрания през този храносмилателен период либиден обект. Майката-хранителка е формално усеща­на като многопипалеста, удължена и изхвърляща топ­ла течност, приятна за поглъщане - образ формален, зрителен и обонятелен. Именно тази мамиларна майка е.звуковата и осезателна представа на желанието му. Майката е първият обект на момиченцето, както и на момченцето.

Първи хетеросексуални влечения

Твърде рано обаче, още в началото на кърменето, щом се погрижат за тялото му и кърмата (течната майка) започне да се смила, кърмачето момиче отвръща лице от майка си при приближаването на бащата или на друг мъж, за да насочи вниманието си към него. То сякаш попада в полето на обонятелно или слухово привличане, което предшества появата на зрението и се установява и у слепи или глухи момиченца, фактът, че е привлечено от мъжете в ситуация, в която временно няма нужда от грижи и храна, навява на мисълта, че женствеността на момиченцето е разсеяна в цялото му тяло и реагира на допълващата мъжественост, която се излъчва от мъжки­те тела.

По-късно, когато се научи да протяга ръце— към четвъртия, петия месец, - присъстваме на същата глед­ка. Ако бащата, схващан като атрибут на майката, се появи, когато момиченцето има нужда от храна или от грижи - или от регресия, ако е потиснато, - той бива пренебрегнат, защото в този момент избраният обект на желанието на детето е майката. Но ако, щом бъде об­служено, щом задоволи нуждата си от храна и от изхвър­ляне, в полето на вниманието му се появи мъж, моми­ченцето се отвръща от майка си, за да протегне към него ръце, дори ако не го познава. Появи ли се обаче друга жена, то небрежно я поглежда и се отвръща от нея, за да протегне ръце към майка си, която познава.

Същото отношение на пренебрегване на представите­лите на собствения пол и на положително приемане на представителите на противоположния пол се наблюда­ва и при момченцето. За него майката е не само обект на пасивното и активно, орално и анално либидо, какъвто е за момиченцето, но и - особено ако наоколо няма дру-

ги жени - обект на дифузно сексуално привличане. В ред­ките случаи, когато момичето, през периода на телесна зависимост от грижите и храненето, осигурявани от май­ката, не приема с ентусиазъм приятелските аванси на представител на мъжкия пол от обкръжението му, то е, защото майката е афективно затворена за този мъж. Когато майката се отнася към мъжа положително, мо­мичето неминуемо ще бъде привлечено от него. Докато, дори когато майката е положително настроена към да­ден мъж, синът й е винаги най-малкото сдържан към него; не е обаче такъв към баща си, усещан като атрибут на майката. В същото време синът ще има винаги поло­жителни, ентусиазирани реакции към коя да е жена, ос­вен ако майка му не е очевидно враждебна към нея.

Положителното сексуално отношение предизвиква у момченцето видими ерекции, последвани от радостно изхвърляне на урина, като това му се случва до четиринайсет, дори до осемнайсет месечна възраст. Вероятно е момиченцето, в контакт или в присъствие на мъже, да усеща кръгово вагинално кръвонапълване и клиторна ерекция. Удоволствието го кара също да извършва „въртене около оста си", т. нар. вкореняване, вследствие на което цялото му тяло бива обхванато от пълзящи възбудени движения, а главата му се разгъва в посока вън от ръцете на майката като при раждането. Този про­цес е познат като изтръгване от примка и несъмнено е свързан с вкореняването на главата на новороденото в гръдта, описано от Шпиц*.

Това телесно поведение, придружаващо нагоните на влечение на момичето към мъжете, несъмнено е асоци­ативно свързано с позите на разгъване, чести по време на сескуална наслада, и главно с гърчовете при хистеричните кризи. Всички генитални нагони са от фаличес-

* Rend A. Spitz, De la naissance a la parole, la premiere annee de la vie, P.U.F., Paris; 1968, pp. 144-148.

ки тип и доколкото инвестират в тялото на момиченце­то, те се изразяват в мимики на издуване и въртене, как­то при излизането от центробежната матка; това се явя­ва продължение на периода, през който тялото - изцяло фалическа по форма маса, излизаща от матката - също е функционирало фалически по отношение на пасивно­то преминаване, докато е търсило пролука в затворила­та го кухина.

Някои автори тълкуват тези хетеросексуални влече­ния като много ранна поява на едиповия комплекс. Не съм съгласна с тях. За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание - желанието на момиче­то да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.

За да бъде това, което е - решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, - едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъде­ща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и опло­дена от него.

Ранните нагони към бащата не влизат в конфликт с емоциалното влечение към майката; те са само първите знаци за една от представителните съставки на органи­зиращия се едипов комплекс у момиченцето.

Когато по време на психоанализа у възрастния инди­вид се открият едновременно конфликтни хетеросексу­ални емоции и емоции от едиповия период, причината е в резонанса на реалните фрустрации, на които той е под­ложен в момента на анализата, както и във факта, че регресията към архаичен стадий е регресия към очевид-

на двойствена връзка, каквато е преносната ситуация. Майката - на вид едно лице - всъщност е неделим еле­мент от двойката, която образува със социалния свят чрез един негов специфичен представител - бащата. Именно регресията към дуална ситуация позволява да се съжи­вят вълнения от оралния период, свидетелстващи за ра­нен едипов комплекс. Но да се извлече от това свръхранната поява на комплекса би означавало да се допусне оценъчна грешка подобна на тази на археолога, който намира нов предмет в стар пласт и решава, че и пред­метът е стар.

Да се върнем на развитието на момичето. В него дейст­ват предобектни либидни нагони в процес на организа­ция и главно първични нарцистични нагони, които като че ли са еротично съсредоточени в изпъкналите области и в зоните на лигавичните отвори и се проявяват чрез фалическо издуване на мамилите и на клитора, както и чрез кръгово издуване на устата и вулвата.

Активната мускулна стения позволява да се извърши хващане. То е модално свързано с челюстната захапка -подвижна част върху неподвижна част: ръката на детето свива четирите си пръста, но не си служи с палеца. Това се възпроизвежда в двигателната връзка на детето с май­ката - неподвижна маса по отношение на нейната маса, която се движи. Когато започне да свързва плача си с изразяването на потребностите си, детето открива, че може активно да опосредства желанието си чрез мими­ки - от тях произхожда говорът, - при които единият от полюсите на диадата е активен, а другият пасивен, като и двата са фалически: поставяне в устата, хващане, дефекиране и хвърляне с ръце, издигнати до ранга на ос­новно средство за общуване.