Женската сексуалност франсоаз Долто

да са канализирали, а после сублимирали голямо коли­чество нарцистично либидо върху практически дейнос­ти, върху културни дейности и ако партньорът й не я ув­лича към частичното удоволствие на гениталните еро-генни зони, събуждайки нейното еротизиране в това от­ношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси

задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност (толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов ор­ган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал. Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може - от любов към него и чрез доказател­ствата, които му дава за това - да изразява и символизи­ра всички генитални нагони без, собствено казано, час­тичната сексуална зона на тялото й и частичната сексу­ална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.

Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важ­ното й генитално желание, бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.

Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания, дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализи­рани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си „офор­мяне" и женската си съдба извън семейството. Ако па­сивните орални и генитални нагони, съчетани с пасив­ните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата кастрация, то всич­ки нейни нагони са били инвестирани в място, различно от половия й орган, в постигането на творчески и кул­турни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата кра­савица").

Пубертетът, постоянното напрежение, което менстру­ацията събужда, цикличната жизненост на гениталните

й пътища, фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперни­чество с-другите жени и също така, ведно с тях, споделе­но съучастничество срещу мъжете. В това време либи-дото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано ин­вестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвес­тирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълне­нието на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гени-талност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; ^нае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинст­вото.

Жената желае майчинството от рано - още от пубер­тета - и това желание се дължи по-често, мисля, на ин­стинкта към смъртта, отколкото на пасивните й гени­тални нагони на субект от женски пол. Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момиче­то може да доминира, когато разрешаването на едипо­вия комплекс не е белязало половия й орган с кастраци­ята на оралните и аналните нагони и те не са били осво­бодени с цел сублимиране в служба на субекта. Желани­ето да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във фи­зиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъ­ществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на от­даването на тялото си, към което я подтикват генитал­ните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой

мъж, са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на жела­нието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала ни­вото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.

От друга страна, жена, която често е бивала сексуал­но задоволявана, особено в ранния предгенитален ста­дий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чув­ства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни ге­нитални нагони в зрялата възраст, тя вероятно е по-мал­ко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексу­алното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.

Накратко, като че ли има противоречие между богат­ството на културните вложения при жената и нарцис-тичното инвестиране в пола й и дори в търсенето на сек­суално задоволяване в мъжа. Мисля също, че не същест­вува жена, която никога не изпитва сексуално задоволя­ване при срещите си с мъж и при половия акт.

Колкото до половия орган на жената като място, прос­транство на тялото й, чувствителна и чувствено настрой­вана от любовната игра nyraca_t която може да събуди жената за еротиката и да й позволи да открие езика на

взаимоотношенията между двата пола при срещите с партньорите й, това място може да остане за нея непоз­нато, без.поради това да бъде безчувствено. Пълната липса на мастурбиране у някои момичета след изчезва­нето на едиповия комплекс е истински факт, колкото и изненадващо да изглежда това на жените, които си спом­нят, че самите те са се отдали на това твърде късно и са изпитвали удоволствие, чувство за вина и разочарова­ние. Липсата, на мастурбиране сама по себе си не е нито знак на здраве, нито на невроза. Тя може да се дължи на отсъствието на частичен образ, съответстващ на интуи­цията на жената за желанието й, което, след като е прес­танало да се стреми към частичен орален или анален обект, както по времето на предгениталния стадий, след като е престанало да се стреми към пениса на бащата или към дете, родено от кръвосмесителна връзка - въоб­ражаем обект на дар от бащата в действителността - об­рича половия й орган на мълчание, но само поради лип­са на събеседник в реалността на настоящето й.

Във всеки случай, каквото и да е положението с мас­турбирането при момичетата или неговата липса преди дефлорацията, частта, която се пада на характеристики­те на пениса, преобладава изключително в любовта на жената към мъжа. Това винаги предизвиква учудването на мъжа, който е тъй горд със сексуалните си подвизи, но тъй критичен към себе си що се отнася до половия му член. Познавам мъже, които са толкова твърдо убедени, че са онеправдани от природата по отношение на члена си в сравнение с другите мъже, че не разбират задоволе­ността и верността на обичаната от тях жена, Нарци-сизмът на мъжете и на жените е много различен, както в изграждането си, така и в поддържането си през зре­лостта.

Повечето жени могат да достигнат с партньора си -ако го обичат с истинска любов и ако говорят с него за

тялото и сърцето си - до модалности на едновременно задоволяващи и оргазмени сексуални отношения.

От тази благоприятна прогноза се отклоняват само жените, които са били дефлорирани по садистичен на­чин, след брак, чиито телесни условия и еротичен смисъл са им били непознати, т.е. след още нежелан от тях по­лов акт с мъж, когото не са избрали. Както и жените, които са били изнасилени в детството си от уважаван, едипово инвестиран зрял човек, особено ако това извънзаконно прелъстяване е заразило момиченцето със срама на неговия похитител, че не е могъл да овладее преверзния си акт, и му е втълпило принудата никога да не говори за случилото се, блокирайки по този начин символния му живот по отношение на сексуалността. Травмата е още по-тежка, когато изнасилването е пред­ставлявало анален полов акт или само пасивно подчине­ние на мастурбационни действия на инцестен възрастен. Изнасилването в детството посредством животни е мно­го тежко деструктуриращо, защото е следствие от про-мискуитета с перверзен или дори психопатичен възрас­тен. Травмиращи са и изнасилванията пред свидетел, дори ако са само фантазмени, какъвто е случаят с боя по задните части в садо-мазохистична сцена, при която де­тето се е почувствало като предмет в ръцете на родите­лите, отдадени на желанието си да го „възпитат". Сексу­ална травма за момичето ей да бъде подложено от май­ка си на многобройни клизми. Това е знак за компулсив-на тревожност на майката, несъзнаваща своята перверз­ност, като момичето понася тази тревожност от благос­клонност или от страх от наказание, което си представя като по-страшно.

Виждала съм инхибиращото въздействие на травми-рания нарцисизъм върху сексуалността в един случай на пълно разсъбличане пред много хора, наложено на момиченце при болничен преглед. Болестта, малфор-

мацията са злина, нещо ненормално. Защо тогава прив­личат погледите и ръцете на млади мъже и жени, кои­то опипват, интересуват се, разговарят помежду си за това, което докосват от тялото на момиченцето или де­войката, без да се обръщат към нея? В такива^ социал­ни ситуации момиченцето е лишено от качеството си на субект. Събитието изостря нарцисизма му и може да създаде трудности за гениталното отношение на бъде­щата зряла жена. Действително, за да инвестира лич­ността си като генитално желана, жената трябва да бъде сигурна, че тялото й се възприема като привлекателно с красотата си, с женствеността си, която приканва мъжа да разговаря с нея, да научи повече за нейната субективност, като евентуално й остави възможност да бяга, да се изплъзва от погледа на онзи, който не й се нрави. При публичните прегледи, при които момичен­цето се съблича съвсем голо, тази ценност се инверти-ра. Любопитството към болестта или малформацията й я е превърнало в обект на погледи, докосвания, разго­вори и интерес благодарение на анормалността. Това са мъчителни изживявания, които родителите не раз­бират и затова мъмрят децата си, когато отказват да се съблекат напълно. Подобни изживявания оставят дву­смислени еротични следи у момиченцата и девойките, на които често се е налагало да ги понасят в детството си. Така се усложнява достъпът им до гениталното сек­суално еротизиране. Случаите на „ексхибиционизъм", наложен от лекарите, ги правят перверзни, без самите лекари да си дават сметка за това. Същото изискване в името на научния интерес не би имало никакво невро-тизиращо значение при зряла или вече сексуално ак­тивна млада жена. .

У всяка жена има противоречие между нарцисизма, свързан с тялото й - изразяващ се в полаганите за него грижи и във вида, който й харесва да му придава чрез

облеклото и държанието си, а те са език за другите, - и нарцисизма, свързан с невидимия й полов орган, като всеки отделен случай на интегриране на това противо­речие изразява спецификата на нейната личност. След едиповата кастрация момичето може да инвестира в ця­лото тяло - чрез изместване и евентуално чрез деинвес-тиране на кухия полов орган, некрасноречив извън слу­чаите на полов акт - в качеството му на представител на фалоса, защото от разстояние подтиква мъжете да го желаят.

Вторична фригидност

Когато поради някоя повече или по-малко оправдана от обстоятелствата причина, едно хармонично и щаст^ ливо семейство установи изчезването на сексуалния плам и партньорите не смеят да говорят за това нито помежду си, нито пред лекар или психолог, след извес­тен брой неуспехи става много трудно за разочарована­та жена й за унижения, но все пак изпълнен с мълчали­ви претенции мъж да възстановят положението. Със събуждането на кастрационния страх, той няма жела­ние, нито смелост да се обърне към тази, която е започ­нала да му се струва стена или пантера. Непрекъснато мисли за своя неуспех, изразява гласно фантазми - за компенсация или от отмъстителност, - че ще се възмез­ди другаде, прави го или става импотентен. Регресира до едипови чувства за малоценност. Смята, че не е оби­чан, щом тя не го желае. Случва се дори да иска жена му да си намери любовник, както някога майка му е имала баща му. Във всички случаи фантазира, че е из­лишен вкъщи. Мисли се за недостоен да се занимава с децата си, освен като непрекъснато им досажда с им-пулсивните си поучения, въпреки че ги обича. Опитва

се да се задълбочи в работата си, но му липсва тонус, защото е недоволен от себе си заради денарцисизира-ния си полов орган, и може да регресира към пиянство или психосоматични болести. Тогава порочният кръг се затваря. Жената, денарцисизирана от думите на мъжа си, че не е желана, се затваря мазохистично в нещасти­ето си и в домакинските, майчинските или социалните дейности по натраплив начин, който да я спаси от чув­ството за вина заради неспособния генитален Свръхаз*. Но се извършва латентна регресия към чувства на еди-пова малоценност и към ролята на жалък обект, каква­то е била за бащата. Струва й се, че отново играе тази роля.

Необходимо е солидно социално уважение и дълъг предварителен период на сексуално съзвучие, за да мо­гат такива хора да останат сплотени, като постепенно се превърнат във фалшиво целомъдрена братска двойка, където единият от двамата приема пасивно това, което счита за свод генитална импотентност в семейството, докато другият страда от онова, което смята, че е причи­нено колкото от него, толкова и от партньора му, и кое­то отказва да приеме. Подобни социално и културно при­емливи семейни двойки могат да се срещнат по повод на психологически прегледи на деца. В своето същество и обикновено по време на едщтовия комплекс, детето е проявител на гениталния конфликт между родителите. То някак не може да преодолее едиповия комплекс, въпреки че родителите не са клинично засегнати от нев­ротични симптоми. Това е една от последиците от не­осъзнатата бащина ревност към детето, когато е момче. Родителите страдат, а детето развива невроза.

Понасянето, без наличие на симптоми, на такива сек­суални ситуации може да трае твърде дълго, до поява

* „Никога вече няма да можеш да правиш любов, твърде стара си. А и изобщо не си създадена за това." - Б. а.

на либиден пристъп, свързан за единия от двамата въз­растни с извънбрачно изкушение, което, ако бъде из­тласкано, предизвиква симптоми у съпругата, децата или съпруга, въпреки че изкушеният не се е поддал и че никой не знае какво преживява. Ако обаче извън­брачното изкушение не бъде изтласкано, то предиз­виква афективна криза в семейството, като успокоя­ването на сексуалното напрежение е незабавно, както у неверния брачен партньор, така и у децата. Това поз­волява да се спре регресията, да се разговаря и много често, след въртопа на кризата, да се възстанови сек­суалното равновесие в семейството; нещо повече, парт­ньорите могат да се преоткрият един друг, по-съзвуч-ни от преди*.

При тези случаи на вторична фригидност моментните емоции по време на половия акт играят дифузна роля, като оцветяват емоционалния климат с нежност или не­приязън, с еротични игри или агресивни жестове. Пора­ди чувствителността си към афективния климат жената може да не достигне до оргазъм при някои полови акто­ве, което се схваща от нейния партньор като знак за отхвърляне. Всъщност не става дума за отхвърляне, а за временно инхибиране. И все пак липсата на оргазъм у жена, която обикновено е получавала такъв, денарциси-зира съпруга й, особено ако двамата не могат да говорят за това.

Женски мазохизъм

Ясно е, че модулирането на чувствата между партньо­рите може, чрез засилването на агресивността, да пре­дизвика фригидност у жена, която до този момент не е

* Това е едно от доказателствата, че изневярата сама по себе си не може да е причина за развод. - Б. а.

била фригидна. Тогава е сигурно, че някои реактивира-ни анални и орални сексуални и емоционални съставки задушават гениталната й нагласа за приемане на парт­ньора. Тази амбивалентност, дължаща се на паразити-рането на сърдечните отношения върху телесните от­ношения, може да предизвика съзнаван или несъзна-ван зов за агресивно, един вид садистично поведение на партньора. Целта на подобен фантазъм, свързан със си­мулиране на действие, е да анулира, чрез изтърпяване на символично мускулно овладяване, началото на ак-тивна фалическа защита, която паразитира върху же­ланието за отдаване у жената и пречи на достигането до мускулно отпускане като необходимо условие за първенството на вагиналното еротично инвестиране и особено за пълния маточно-околоматочен оргазъм. Този вид фантазми и ответното поведение, което им позволява да започнат да се осъществяват, не се дължат на мазохистична структура на жената, нито на садис­тично поведение на мъжа. Това са помощни средства за засилване на пасивните генитални нагони - нагони, които могат да се появят при вторичната женска фри­гидност.

Мазохистичните перверзни са съвсем друго нещо. При тях болката, причинена от контузия, от взлом предиз­виква оргазъм, без дори да е имало полов акт. Това е присъщо на хомосексуалните, поне латентно, жени, чие­то тяло е нарцистично инвестирано като частичен (за-родишен или анален) фалос на майката; подчинено и отдадено на активен еротичен обект, играещ ролята на фалическа майка (или фалически баща), това тяло-е в положение на въображаемо канибалско или умъртвява­що анално консумиране. Случва се предварителните игри да доведат до полов акт, но при мазохистичните первер­зни това не винаги става. Третирането на тялото като фалическо е достатъчно за наслаждението на жената,

затова партньори на такива жени са доста често импо­тентни мъже. Последните рядко попадат в кабинета на психоаналитика заради самите тях, но идват на консул­тация заради децата си, които имат различни смущения в развитието, дължащи се на невъзможност да струк­турират едиповото си либидо. Най-малкият симптом при тези деца е енурезията и особено енкопрезията при момчетата. Момичетата пък са белязани след пуберте­та от афективна изостаналост и липса на нарцисизъм към тялото си. Накратко, на децата, момичета или момче­та, им е трудно да се диференцират от сексуална гледна точка.

Вагинизъм

Срещала съм само няколко случая на вагинизъм. На пръв поглед би могло да се помисли, че вагинизмът е преуве­личена фригидност. Но обратно на последната, при всич­ки пациентки, които съм виждала, ставаше дума за симп­том на основно изтласкване на либидото от всички ста-дии-и особено от гениталния и оралния стадий. Изпълне­ното с чувство за вина изтласкване произлиза от силно, много преждевременно хетеросексуално желание у же­ната, усложнено от агресивност без известен обект или чийто въображаем обект притежава страховита магичес­ка мощ. Това е фобийна невроза. Вагинизмът никога не е единствен фобиен симптом, въпреки че се представя като единствено страдание на жената и тя говори за дру­гите си фобии само по време на психоаналитично лече­ние.

Вагинизмът много често е свързан с компулсивно смучене на палеца в будно състояние или по време на сън. От друга страна, жените с вагинизъм притежават обикновено много женствена личност и на вид са не-

способни на съзнавана отбранителна агресивност. Те са изпълнени с прелест, кротост и нежност към мъже­те, които обичат и които ги търсят. По време на поло­вия акт, който те съзнавано желаят, въвеждането на мъжкия член се спира от несъзнавана мускулна кон-тракция, която прави невъзможно проникването му. Случаите, които съм виждала, бяха свързани с после­дици от изнасилване от бащата или заместител на ба­щата преди възрастта на възможните фантазми за ма­точно майчинство. Сънищата на жените с вагинизъм са сънища за стихийни катаклизмени опасности - буй­ни огньове, експлозии, - които пораждат страх след съ­буждането и едва се поддават на словесно описание. При повърхностно изследване се добива впечатлението, че есенциалният вагинизъм се наблюдава у жени с психо-тични зони в психиката си.

Смятам, че вагинизмът е невроза, коята се лекува по-лесно чрез психоанализа, ако психоаналитикът е жена. Това е един от редките случаи, в които полът на психо­аналитика ми се струва от значение. Дали защото при жените с вагинизъм винаги се открива несъзнавания ра­нен фантазъм за изкормващо изнасилване от страна на майката, докато еротизираното момиченце от много рано, дори преди първичната кастрация, желае умъртвя­ващото изнасилване от страна на бащата? Тъкмо това представлява ядрото на вагинизма. Когато психоанали­тикът е мъж, жената не може да говори. Искам да кажа да говори за себе си, да говори истината. Психоанали­тикът я кара да мълчи, да се изплъзва, защото жените с вагинизъм изпитват съзнавано или несъзнавано силно сексуално желание към мъжете. Обикновено се лекуват от гинеколози. Психоаналитиците виждат само неуспе­хите - не само на диатермичното лечение, но и на хирур­гичното, защото съществува и такова. Трябва да се каже, че успехът на гинекологичното лечение чрез диатермия

анулира блокиращото действие на фобията от вкарване­то на пениса, но винаги усложнява другите фобии на жената. Следователно, от клинична и психоаналитична гледна точка, вагинизмът е напълно различен от фри­гидността.

ГЛАВА IV

ЗА ОБЕКТНОТО ОТНОШЕНИЕ У ЖЕНАТА

И МЪЖА. ФАЛИЧЕСКА СИМВОЛИКА

Човешката любов се изгражда още от началото на живо­та върху доверието в другия. Сърдечното отношение към другия е свързано с външни и вътрешни възприятия, по­лучени при обмена с жизнената среда на нашия орга­низъм. В генезиса си сърдечните трепети са тясно свърза­ни с телесните усещания и с майката-кърмилница, която е подкрепа и храна за тялото на бебето. Присъствието й, изразяващо се в носене на ръце, гашане, манипулиране, е присъствие повтарящо се, източник на благополучие, на избавление от несгодите. Това цялостно в пространство­то присъствие е и разчленимо, когато бебето улавя с уст­ни цицката, от която бликва поглъщаното от него мля­ко. То е също така разчленяващо, когато отделя тялото на кърмачето от топлината на люлката и отнема изпод него ароматния сладкиш на изпражненията му, тактил-но дразнещ телесната му обвивка. За бебето майката е жизнетворящият първи друг, посредник на възприятия и усещания, представящи я като частично делима за уста­та и частично деляща за тялото в общата му маса и в областта на седалището.

В потребностите избирателно се повтарят устата и анусът - кожно-лигавични области, граници между вън-

шното спрямо организма и неговата вътрешност. С из­чезването на напрежението в тях при контакта с тялото на другия и с връщането на напрежението при отсъст­вието му, по време на което детето изпитва потребнос­ти, тези области, чрез които разпознава успокояващото благополучие, стават ерогенни зони. Оттам произлизат и психоаналитичните термини, с които Фройд говори за либидо в оралния стадий и за либидо в аналния стадий. Или за по-кратко: пасивно орално либидо, защото наго­ните не се изразяват, й активно орално либидо, доколко­то се изразяват. Следователно, у човешкото същество либидото е неотделимо от отношението с другия.

Когато майката отсъства и детето усеща чрез функци­онирането на организма си метаболични изменения, пот­ребността от подкрепа го подтиква да желае нейното присъствие. Този първи друг, майката, е свързан ритмич­но и повторйтелно с неговото оцеляване. То я познава и разпознава стъпките й, обичайните жестове, мириса на дъха и тялото й, тембъра на гласа й. Още преди очите му да могат да различават чертите й, то разпознава двата блясъка в лицето на тази, която също го познава и раз­познава. Тези далечни в началото възприятия стават все по-точни, съпътстват обещаното приближаване на оно­ва, което липсва за благополучието на детето, и създават доверие между него и майката.

При сучене и преповиване усещането за липса намаля­ва и с него неблагополучието. А когато със задоволяване­то на потребностите, опосредствани от субстанциалния обмен, изчезне всяко неприятно усещане, ерогенните зони уста и анус са в покой и биват игнорирани. В обятията на майка си заситеното и преповито дете изразява задовол­ството си със звукови модулации, които са устни сензомо-торни спомени. Те предават удоволствието му и са награ­да и радост за нея. Първият образ на нашето благополу­чие и щастие - образ, който допълва цялостта на сърцето