Женската сексуалност франсоаз Долто

Защото запазилият своята цялост мъж се пита какво могат да струват на нарцисизма му любовта и желание­то на жената. Жената има склонност да бяга от първия полов акт, от първата наслада, преди която усеща нас­тъпваща в нея мутация. Сега е негов ред да бяга от лю­бовта и желанието на жената, която му дължи спокойна-

та си зрелост и верността на желанието си към него. Каква е тази метаморфоза в нейната пълна и незнайна зрелост, от предчувствието за която мъжът бяга? Орфей платил с живота си непохватната си вярност към Еври-дика и желанието си да я погледне. По-умел ли е мъжът от Орфей? Не е ли по-добре да се раздели докато е време с тази жена, която при всеки полов акт скрива от него винаги невидимата форма на своето желание, която при всяка прегръдка го оставя в неизвестност за смисъла на любовта си? Незнайно и невидимо са двата ориентира, заради които все някога мъжът изоставя жената, защото го карат на свой ред да се докосне до инстинкта към смъртта, непоносим за нарцисизма и цялостта му. Кли­ничните и социалните наблюдения показват, че в пове­чето случаи, ако не и винаги, компанията на подобна ед­новременно обичана и желана жена става уморителна или за любовта или за желанието на мъжа.

Такава е за жената диалектиката на срещата на тяло­то и сърцето, съединени в нейното желание и в генитал­ната й любов към мъжа, и такива са следствията й върху съдбата й:

- да бъде изоставена или в действителността на сре­щите на тялото или в действителността на срещите на сърцето, понякога и в двете, от мъжа, който я е поканил и посветил, без тя да знае, в символичния фалос, привли­чайки я отсам и отвъд нейната действителност;

- или да трябва да изостави този, който в тялото и сърцето си й е дал ролята на единствен реален частичен фалос.

Водена от гениталното си желание, превърнало се в смисъл и безумие на живота й, жената не може и не же­лае да знае нищо за въображаемия фалос, който пред-ставлява за мъжа и за това, че той се е заел с неговото завоюване, когато действително или въображаемо я же-

лае, той, който е нейната конкретна представа за фалоса в действителността и който прави възможно нейното ли-бидно и афективно съзряване; мъжът, който с личността си е фалическият представител на тази част от нея, коя­то остава, когато тя загуби телесните си и въображаеми ориентири. Пак мъжът, ту присъстващ, ту отсъстващ с частичния си фалос, носещ й наслада, я посвещава в ези­ка на жените, който не би могла да говори с никого, нито дори със себе си, ако него го нямаше.

Мъжът, който в тялото си притежава частичния фа­лос, обречен на гениталността, а в сърцето си е воден от желанието да дава повече, отколкото да взема, също е в . търсене на символичния фалос в желанието и любовта , си към нея. Но жената може само да му отнеме това, което има, и докато той я опознава все повече, надежда­та, че ще му даде онова, което търси, ще му разкрие тай­ната на онова, което я прави щастлива и спокойна, без да притежава пенис, все повече се отдалечава. Той не може да понесе, че тя потучава от него посвещението в симво­личния фалос - какво ли тогава коварно му е отнела? -нито да приеме, че тя не желае постоянно като него и по същия начин, в унисон, нарцисизиращия за него части­чен фалос или фалоса в действителността, когато позна­ва любовта, която чрез него й дава живот. Не може да приеме също, че, останала нарцистична, когато е така­ва, тя не питае към неговото тяло култа, който изпитва към своето, нито издига в култ като него частичния му обект, пениса.

ГЛАВА V

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако жената е дала на партньора си осезаеми за сети­вата доказателства, че е изпитала - или ако е симулира­ла - удоволствие по време на половия акт, освен възста­новяване на нарцистичното единство на тялото си, мъжът изпитва усещане за междуличностно съгласие по отно­шение на удоволствието, символизиращо тогава трети

елемент: той е направил нещо, за да даде наслада на една жена. Той отново я е направил жена. Той е горд от себе си.

Случва се мъжът да ревнува от удоволствието, изпит­вано от партьорката му, когато не е сигурен, че се дължи нему, а не на другаде придобит опит, повторително събу­ден у нея. От там идва афинитетът на някои мъже към нищожества, които не могат да съществуват без тях (Пиг-малион), шш към девственици, които не могат да ги срав­няват с друг. Понякога след дефлорацията, ако само труд­ността на акта ги е възбуждала, жената се превръща за тях в счупена играчка и те я отхвърлят, защото представ­лява собствената им кастрация, която продължават да от-,ричат и в същото време предизвикват. От там също идва и афинитетът на някои мъже към жени, които са фри­гидни с всички мъже шш казват, че са такива. Това ги „амбицира", както твърдеше един от тях, за постигане на удоволствие, обещаващо им фалическо надценяване.

С една дума, избирателността спрямо третия елемент, удоволствието, което вместо да даде на жената, мъжът взема само за себе си, говори, струва ми се, за неразре­шена през детството символична кастрация на пасивно анално удоволствие или за телесна представа от време­то на непреодоляния анален стадий. Вероятно през пе­риода на изявяването на едиповите конфликтни генитал­ни сили емоционалната среща-с бащата в сцена на съпер­ничество за съблазняване на майката е предизвикала у момчето фантазми за първичната сцена, изживяна от него като неприемане на стойността на жената и на жен­ската й вагина - смешен, но и много опасен съперник, и победител, когато жената ражда бебе, което е плът от нейната плът и награда, и което тя кърми с удоволствие, оставащо непознато за мъжа. Такива момченца не се прощават лесно с вниманието на майка си, което са при­нудени да делят с по-късно родените деца. За тях не само

пенисът, който е неспособен да роди дете, но и анално-ректалният изход опитва своята пасивна привличаща сила над бащата в започнатото с майката състезание. Когато достигнат времето на гениталната си зрелост, тези бивши момченца компенсират чрез извънбрачни полови актове, които представляват за тях възнаграж­дение за аналната им мощ, свързана с неоплодителното удоволствие, и така лекуват раната, нанесена на нарцй-сизма им от факта, че са дали деца на законната си съпру­га, деца съперници в любовта й към него.

Когато някои мъже са останали белязани от страха от убийствена анална кастрация (който е явен у страдащи­те от натраплива невроза и хомосексуалистите), когато са научили, че именно от корема на жените излизат жи­вите деца, чийто зародиш е получен от мъжа, но че деца­та никога не се раждат от тялото на мъжа, те желаят жени, фригидни или не, няма значение - впрочем, ако не са фригидни, ще станат, - които да им служат за фетиш на раждащата дупка - ректална или вагинална, за тях не е много ясно; и се свързват с такива жени фетицщ, дори чрез брак, за да имат права над тях и над децата от тях, а не за да са щастливи и да ги направят щастливи. Този род мъже обичат също така да се женят за разведени жени с деца, за да играят пред тях ролята на законен баща и за да ги отделят чрез влиянието си над тях от връзката с истинския баща, особено ако детето е момче. В други случаи те „правят" дете на някоя жена, за да я похитят законно, и поверявайки го на грижите на май­чиния или бащиния му род, лекуват по този начин рана­та в нарцисизма им, останала от хомосексуалната им фиксация към бащата, когото не са успели да съблазнят, или от оралната, аналната или уретралната им фикса-. ция към майката.

Това е в общи линии всичко субективно присъщо на мъжа в желанието му към жената, което е в действие, за

да направи срещата в половия акт значима за него в нар-цистично отношение - независимо от всякаква емоцио­нална междуличностна среща, - и поради което всеки физически успешен за мъжа полов акт, каквито и да са удоволствието и последствията за жената, е фалическо утвърждаване, ласкаещо нарцисизма му. Може дори да се каже, че всяко проникване с пениса през някой изход на тялото (мъжко, женско или животинско) на партньо­ра е в основата на факта, че кое да е еротизирано момче, проецирайки се в нечие друго тяло, играейки едновре­менно ролята на мъж и на жена, на пасивна и на активна страна, може да се чувства победител, когато половият акт е успешен за него. След акта то има добро самочув­ствие и не го е особено грижа какво усеща другият и дали също е изпитал удоволствие. Сметнах за необходимо да осветля с това кратко проучване мъжката субективност, свързана само със стеничната ерекция, проникването и изпразването. То е нещо като мастурбация с подставен обект, която не винаги му носи чувство на благополу­чие. Така ще разберем по-добре онова, което придава оригиналност на женската субективност.

Жената: За да се появи желанието в гениталната об­ласт на жената съгласно функционалните нужди на пе­ниса, т.е. за да стане възможно проникването, необходи­мо е женската й характеристика да е била приета добре от родителите й при раждането и оралният период в дет­ството, включително отбиването, да е преминал благо­получно. Ако е останала отрицателна или е продължила да предявява изисквания за майчиния фалически части­чен обект (гърдата), тя може, чрез оралното инвестира­не на вагината си, да представлява заплаха от осакатява­не за пениса на мъжа в половия акт. Трябва също ваги­ната и да е била валоризирана в периода на траур по анал­ното магическо дете, каквито е мислела, че са бебетата

за жените, за да се предотврати опасността от изнасил­ване, което може да претърпи, ако инвестира вагината си, подобно на анус, с центробежна фалическа динамика по отношение на частичния обект. Необходимо е следо­вателно желанието на жената да бъде безразлично по отношение на вагината й, която да не е инвестирала изоб­що, нито активно, нито пасивно, просто да я игнорира, или да я приема като място на притегателен зов за цен­тростремителен пенис, ценен с това, че е по-могъщ, от­колкото разрушителните избори, с които жената би мог­ла да се чувства изпълнена.

Но нейният кръгов вулво-вагинален отвор може да бъде също пасивно инвестиран и с анално либидо. В този случай жената не изпитва нито желание, нито отвраще­ние. Тя се оставя в ръцете на мъжа и може да си създаде субективно обединена фалическа представа за себе си и за полов орган с анално-ректален характер, свободен за частичен обект, приличащ на фекалия. Но тогава тряб­ва фалическата й личност да е била инвестирана с нар-цисизъм, за да се съревновава със съблазнителните жени в привличането на мъжа от разстояние, което й носи наслада от победата. Всъщност става дума за жени, на които мъжете са необходими като сексуални обекти, а не за да утвърждават нарцисизма им. Външният им об­раз често е no-скоро този на женския маскарад, откол­кото на женствеността.

Осъществяването на коитуса не изисква нито истин­ско установяване на едиповия комплекс, нито - и още по-малко - неговото разрешаване. За него е необходимо още в предгениталния период да се приеме отлагането на задоволяването и преноса на синовната зависимост от майката или бащата върху партньора. Тази зависи­мост може да се съпътства от много голяма афективна амбивалентност. фантазмите за орален садизъм по от­ношение на половия орган на партньора не са непремен-

но конфликтни за нея. Такива са само в случай на бре­менност, тъй като плодът е представител на мъжа в не­говата фалическа и сексуална дейност и жената изпитва чувство за вина, свързано с миналата покорност към майката, която й е попречила да влезе в едиповия кон­фликт. Може би този факт е донякъде причина за повръ­щането през бременността.

Ако мазохистичните или садистичните анални състав­ки, отнасящи се към този предедипов период, домини­рат, интервалите между половите актове са придружени от болки в корема. Бременните също изпитват болки или са крайно придирчиви към грижите и вниманието към тях заради „особеното" им състояние. Раждането е бо­лезнено, от болестно-дефекационен тип, с разкъсване -центробежно изнасилване, но половите актове не са бо­лезнени. Когато раждането е психопатологично - из­ключвам случаите на анатомически невъзможно раж­дане, - то се дължи на тревожността на родилката, при­чинена от продължили през цялото й детство описания на премеждията на собственото й раждане от страна на майката. И тъй като в интроецираните спомени за това раждане майката се е валоризирала, описвайки родил­ните си мъки, когато на свой ред стане майка, дъщерята не може да постъпи иначе, освен по възможност да я надмине в катастрофалните страдания, които, повтарям, са напълно неоправдани от анатомична гледна точка.

За да може една жена, неминала през разрешаването на едиповия комплекс, което я е направило генитална, да бъде привлекателна за мъжа, тя трябва да инвестира тялото си с орално и анално либидо. Трябва да умее да изглежда хубава й добре сложена. Това й е необходимо, за да се чувства равноправна на пазара на жените. И ко­гато се гледа в огледалото, което е най-добрият й при­ятел, трябва да й е приятно да се харесва, идентифици­райки се по този начин в зрителните си нагони с мъж, на

когото се харесва като жена. фактът, че нещо от този период остава у всяка жена, може би се дължи на дълго­то неравно съперничество с майката, готово да се пробу­ди в присъствието на жени, които мъжете, харесващи и на нея, продължават да гледат. Споменатото инвестира­не проличава във вниманието, отделяно от жените на грижите за тялото и облеклото - грижи, малко познати на мъжете, освен през юношеството, когато не са още уверени в социалната си боеготовност, в смелостта си с момичетата, в проникващата си ерекционна сила, накрат­ко, в'себе си. Но юношеското безпокойство минава бързо и по-късно жените им или шивачът, или бръснарят тряб­ва да карат мъжете да се грижат за тоалета и външния си вид.

Достатъчно е да влезем в някой фризьорски салон за мъже и в някой за жени, за да се убедим в това. Рядко може да се види мъж, който да не чете вестник, докато бръснарят се труди върху главата му. При дамите не е така. Най-малкият жест на фризьора се наблюдава, обсъжда се с него и буклите безкрайно се подреждат. Същото е и при пробите на дрехи при мъжкия шивач и при дамската шивачка. Мъжът иска пробата да става бързо. Ако шивачът е доволен, чудесно! Ако не е, жал­ко! На, него вече му е омръзнало. А при жените знаете как е. Освен ако в желанието си да бъде мъж, жената не е отрекла женствеността си и не предпочита да изглеж­да като мъж в обноските и облеклото си.

Ако жената няма център, ако желанието й не е насо­чено към мъжа, когото обича или когото иска да прив­лече, тя се чувства вдовица, преди да се е омъжила. И наистина е вдовица на баща си, от когото не е родила инцестното си дете. Преди това е била вдовица на майка си, която във фантазмите за първичната кастрация може би й е отнела пениса с одобрението на съпруга си. Разби­раемо е, че фалическото, което й остава - изправеното

тяло и порасналите през пубертета гърди, - е обект, кой­то не е за пренебрегване, за който трябва да се грижи. Докато още никой мъж не е свързан чрез желание с нея, тя изпитва в половия си орган вълнение, което не се потвърждава от никакъв друг знак, освен от менструал-ната кръв, доказваща безплодната и дупка. Тя прикрива тази дупка чрез дръзкото полюляване на ханша, заобле-ността на гърдите, тънката талия, на които тесните дре­хи придават финес, а свободните предизвикателна за­гадъчност, и посредством които незаетата й матка за­гатва за себе си. Лицето й, чиито ерогенни изходи укра­сява, лъстивите погледи, престореното й бягство, когато някоя плячка се окаже улучена от разстояние, са за нея спечелени точки, които бележат пътя й в обществото преди да открие любовта.

Някои жени ревнуват от всички жени, които преди тях са привличали желанието на мъжа, или от тези, които по време на разходка той оглежда с интерес. Те искат единствени да притежават личността му, половия му орган, социалната му ценност, аналната му мощ, възхи­щението му, плодовитостта му. Накратко, всичко, което представлява фалическа стойност за тях. Вероятно по­ради тази причина те обявяват всички мъже за егоисти, дори и тези, които не са. .

Когато желанието на жените още е само вулво-ваги-нално, то е свързано с нарцистичното орално и анално либидо и поради този факт е несъзнавано кастриращо или, да речем, осакатяващо пениса, похищаващо изблик­ващата сперма и насочено към дете фетиш, обещано като удобен за гледане, опипване и изяждане (чрез це­лувки) продукт; красиво и добре сложено дете - тук винаги има повече или по-малко пренос на нарцисизма върху заоблените, пълни догоре гърди, - или фетиш на препълнен мехур, който произвежда за тях, жените, в искан от тях час, хубави екскременти, добре оформени,

частични плодовити обекти, които му забраняват да задържа за себе си и да дава, когато на него му се иска. Кърмачетата, децата трябва също да не се цапат, да са добре оформени, учтиви, мирни, съвсем като папагал-чета, и да правят чест на извлеченото от тях уретро-ректално съдържание. Тези вулво-вагинални жени са пораснали момиченца, фрустрирани от това, че не са се харесвали на бащите си, въобразили си или наистина усетили, че той не ги е обичал, защото не са момчета, и все пак обичали достатъчно майка си, за да искат да се идентифицират с нея. Те никога не са задоволени. Въпреки че не искат да изпуснат мъжа си, те го преце­няват като отвратителен съпруг, неспособен да разбере „жертвите", които жените правят за дома и за децата си; впрочем децата им, които търсят своята самостоя­телност, преминавайки през безброй характерологич-ни смущения, им се струват такива, каквито те ги под­тикват да бъдат: екскременти (лайнари). Всичко това се преживява емоционално отдалечено от партньора или съпруга и от децата им. Вместо да признаят личността на последните, когато са вече поотраснали и от тях се иска да задоволят очакванията им, те им дават за при­мер чуждите деца („виж сина на еди кого си", „виж дъщерите на еди кого си"), които според тях са съвърше­ни. Колкото до съпруга, на него му се дава за пример поведението на друг мъж спрямо жена му: „Той не би постъпил така с жена си! Виж как се грижи за нея" и т. н. Казах за тези жени, че са останали на стадия на нас­тоятелното орално желание за фалическо осакатяване; в живота те всъщност са едни досадници. Поради веч­ното си недоволство те нито за миг не оставят намира заобикалящите ги, лишават ги от свободно движение и инициатива, чрез която сексуалният предгенитален дух на детето, момиче или момче, и мъжкият дух на съпру­га се изявяват, когато са истински генитални и истин-

ски свързани с майката или съпругата, като заедно с това се чувстват свободни.

Вулво-вагиналните характеристики на либидото, ще рече генитални в началото си, но не отишли по-нататък у споменатите нарцистични жени, чието описание е едва пресилено, са различни у мъжа, когато той е нарцисти-чен съпруг и баща. Това несъмнено се дължи на факта, че неговата гениталност, когато е плодотворна, само подпомага спътницата му, но не води до раждане на дете. Такъв мъж обучава и формира детето за обществото, но го лрави от време на време, със сурови, кастриращи на­казания, понякога целящи да оскърбят и унижат, като се чувства оправдан в нарцисизма си, поддържайки ценен социален Аз, който успокоява съвестта му. Но не е до­садник като майката, несъмнено защото тя носи своя тайно похитен от мъжа плод и иска да го изгради само за себе си. Поради неразрешен едипов комплекс, тя не е достигнала до понятието за генитално сублимиране, без което жената не може да отгледа дете, да му предостави самостоятелност и да го отдели от себе си, за да го даде на обществото.

Според такива жени техният съпруг или сексуален парт­ньор би трябвало, като майката и бащата в оралния пери­од, да ги носи на ръце в социалния смисъл на думата, да ги храни, облича, да им доставя удоволствие, да ги показ­ва в обществото като свое фалическо значение и да ги остави да властват над децата - партеногенетични обек­ти, които те са заченали, родили и отхранили като своя собственост, тъй като са фетиши на любовта им към са­мите тях; а мъжът би трябвало да им се възхищава във всичко това, за да бъде живо тяхно огледало, в което поне да се съзерцават, щом не могат истински да се почувстват жени; в замяна те никога не проявяват нежност към мъжа си и каквото и да им дава - по тяхна молба или по своя инициатива, - то никога не е онова, което са искали.

Този вид жени не винаги са фригидни. те изпитват нимфомански оргазми, обикновено от мастурбационен клиторен тип, прикрит с парчето плът, което мъжът им предоставя, особено ако срещнат мъже, предпочитащи жени-деца, чието удоволствие е клиторно-вулвено и ди­фузно кожно. Изпитват също особено наслаждение от зърната на гърдите, мастурбирането с които през детст­вото е свързано с клитора и с фантазмени садо-мазохис-тични емоции. Това са сексуално пасивни или мазохис-тични жени, напълно зависими в замяна на пълната им или относителна битова и най-вече социална фалическа импотентност.

В общество тези жени изпитват разяждащо чувство за малоценност. Когато към състоянието им на фрустри-рани се прибави нова фрустрация, тяхната психосоматич-на реакция е незабавна и всички трябва да научат за нея. Страданието, боледуването в техните очи донякъде ком­пенсират чувството им за малоценност. Странното за наблюдателя обаче е търпимостта на мъжете към таки­ва жени. Докато друга жена, инвестирала генитално ва-гината си и поради този факт преминала през страха от изнасилване по време на едиповия комплекс, може да предизвика у мъжа желание да я убие, тази, която си го заслужава, попада, както се казва, на мъже, които се ос­тавят да бъдат манипулирани и са грижовни към нея, оплаквайки се скрито, но разрешавайки й да разиграва зловредния за семейството и за децата театър.

Случва се тези жени да бъдат фригидни със съпрузите си, които са социално добре поставени, но то е, когато имат основания да мислят, че ако изпитат наслада, ще възнаградят мъжа. Не са фригидни с любовниците си, от които получават удоволствие в половия акт като компен­сация за фалическата мощ - пари или деца, - която не могат да изтръгнат от тях. Накратко, ендогенните им от­ношения със съпруга са амбивалентни, емоционално ат-

ресивни и телесно пасивни; или емоционално пасивни и телесно агресивни, ако ерогенната зона на пениса на съпру­га е избрана като фетиш и, още повече, ако социалната зависимост е направила възможен преноса на задоволя­ващата икономическа зависимост върху съпруга, както при момиченце, на което татко и мама дават парички и купуват дрешки. Ще добавя, че тези жени, каквато и да е впрочем тяхната социална и културна среда, имат твърде малко културни, социални или политически интереси в широкия смисъл на думата. Никога не им стига времето, казват те за свое извинение. Всъщност единственото им желание е незабавно да свръхкомпенсират липсващото им в областта на осезаемите материални неща. Накратко, те са спрели преди едиповия комплекс и не могат да излязат от афективната си изостаналост.

Твърде изненадващо е да се види, че емоционалният и сексуален живот на хората в нашата френска цивилиза­ция все по-често спира развитието си преди разрешава­нето на едиповия комплекс или регресира до този ста­дий (след опита на двамата да избягат, каквото неуспеш­но „бягство от дома" е сватбеното пътешествие). Едипо-вата ситуация у възрастния е прехвърлена от родители­те, които са обект на табу и вече са останали в минало­то, върху някои социално или сексуално успели връстни­ци, работодатели или началници. Това е най-разпрост­раненият стил на афективните отношения в обществото. Тази едипова ситуация, непрекъснато поставяна под въпрос с клоунски разнообразявани пионки, се редува със сексуалност (или се вплита в нея), която може да се еротизира при какъв да е контакт, като тази еротизация не е отнесена към личността, притежаваща пробудило­то желание тяло, нито към осъзнатата или несъзнавана устойчивост на предгенителните любовни отношения с родителите, роднините и връстниците от двата пола.