Женската сексуалност франсоаз Долто

ду женитбата си и съобщението за това бащинство. На­прави я едва когато сподели с мен, че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъ­жи за друг мъж и да има деца.

Престижът на мъжа - двойно фалически представи­тел с тялото и с пениса си - е такъв, че повечето влюбе­ни жени възприемат всички възгледи на мъжа си и пасив­но подвластни на желанието му, приемат всичко от него. Някои се съгласяват дори на бракове, които остават не-консумирани с години.

Един познат лекар попаднал на жена, отдавна в мено-пауза, овдовяла преди няколко години и бездетна, която говорела за покойния си мъж с любов и нежност, но ко­ято при рутинното вагинално туше по време на общ прег­лед изпитала притеснение; не знаела, че има дупка от­пред. След като я разпитал внимателно, лекарят научил, че сексуалните й отношения били винаги отношения на анално проникване. Желаела да има деца и се съветвала с лекари, но мъжът й винаги я придружавал, разговарял настрана с лекаря, който никога не я преглеждал след разговора със съпруга. Всеки път й казвали: „Госпожо, вие сте напълно нормална, чакайте, може би един ден ще забременеете." Но този ден така и не дошъл. Може би ще си помислите, че тази жена е била наистина наив­на и със слабо сексуално желание. Вероятно, но като се има предвид колко незрели остават понякога момичета­та, тя не е някакво изключение. Тази жена била единст­вено дете и идеализирала баща си, починал, когато била много малка, а майка й я омъжила преди да умре. Съп­ругът заместил и бащата и майката, бил офицер като баща й и много внимателен с нея. Считаше, че е била много щастлива с него, като се изключи това, че нямали дете. Впрочем, за щастие на детето. Едновременно баща и майка - точно това търсят много жени в съпруга и се ласкаят в нарцистично отношение, че са жени на такъв

съпруг. В техните очи на възрастни момиченца той е все­странно надарена престижна личност, която те предано и покорно обичат.

От психоанализата знаем, че отношенията на телесен контакт между детето и възрастния винаги служат сим­волно на креативната междучовешка връзка; всеки обмен на тялото с друг обект се усеща като добър или лош спо­ред това дали активните или пасивните нагони са успоко­ени (субектът е оправдан) или свръхактивирани (субектът е подложен на увеличено напрежение, което го променя в усещанията му, но и може също, посредством напрежени­ето, да открие другояче своя катарзис или да сублимира нагоните си в дейност, пренесена върху друг обект, не върху този, който би искал да заинтересува). Ако няма нито про­мяна, нито оправдание от другия на дадено желание, т.е. ако друщят нито го оправдава, нито му обръща внима­ние, контактът, опитът за обмен отговаря на несъстояла се среща; субектът, воден в тази дейност от желанието си, j е представлявал нищо за другия и чрез изтласкване и не-хуманизиране на гениталното си желание посредством езика, той може никога да не узнае за него.

Що се отнася до половия орган на жената в неговите живи и потенциално сладостни дълбини, без съгласието и свидетелството на мъжа, който изпитва наслаждение в нея и може би й доставя наслада, но заспива веднага след половия акт и никога вече не отваря дума за него, жена­та, която никога не е чувала думи преди да опита поло­вия акт, за да знае какво представлява насладата, не чува думи и след това и не знае дали нейното желание е без­различно за него или представлява нещо за него. Колко семейни двойки са в това положение, двойки с деца, в които жената, която не е имала случай да срещне други мъже или се е пазила от.такива срещи поради прекомер­на заетост или традиционна вярност, не се събужда ни­кога и без да знае, става повече или по-малко фригидна!

Виждаме тези семейни двойки, когато децата им, разви­ващи се добре до възрастта на едиповия комплекс - а понякога дори и до пубертета, - изведнъж изпадат в ха-рактерологични състояния или в йещо като ларвен жи­вот, в който нищо не ги интересува, или пък проявяват тежки невротични симптоми, бидейки в същото време отлични ученици; виждаме впрочем и бащите на тези деца, които работят много и никога не са вкъщи, и май­ките, които се съсипват от домакинска работа, защото цялата отговорност за децата ляга върху тях. Половият им орган е отречен, потънал в сън и те компенсират, из­питвайки удовлетворение в паричната зависимост от мъжа, а когато работят, за да осигурят семейния бюд­жет, са смазани от умора и сърдито отричат ценността на съпруга си: „Нали знаете какви са мъжете! Щом ма­сата е сложена, децата са си легнали и къщата е подреде­на, с тях всичко е наред!" Понякога добавят: „О, ние чу­десно се разбираме, децата никога не са ни виждали да се караме!" И как да ги видят, като никога не са ги виж­дали и да се обичат. .

Да се върнем на момиченцето, навлязло в едиповия комплекс. В отговор на прословутия въпрос за раждане­то си или за бъдещите си деца, то получава обещание за плодовитост и научава от майка си, че ще се омъжи. Ако майката е умна, тя ще отговаря ден след ден на всичките му въпроси за любовта и желанието. Едва тогава ще за­почне гениталното му възпитание, т.е. символичното му посвещаване в съответствието между желанието и лю­бовта, поставени в служба на взаимното щастие, което си даряват мъжът и жената, и в служба на отговорно май­чинство, чието свръхвалоризирано място на сладостни усещания е кухината на половия орган. Въвеждайки го в забраната на инцеста, с думите си майката ще позволи на момичето да си представя във фантазиите си мъж, който няма да е баща му.

Подобно словесно сексуално възпитание на момичето трябва да се провежда от майката, пък било и само за да му даде право на бъдеща гениталност и за да го освобо­ди, посредством желанието му към хетеросексуални обек­ти, от възбраната, която така дълбоко го е белязала в първото му желание. И наистина, необходимо е някой облечен в доверие възрастен, от когото момичето знае, че е обичано, да му даде правото на друга, не инцестна гениталност, въпреки че самото то може да не си пред­ставя, че съществуват и други видове гениталност. Без думите, отменящи възбраната, момичето би могло да отрече стойността на здравото съществуване и на смисъла на усещанията, за които много трудно намира думи и за които е безкрайно щастливо да. научи от някоя жена, че имат смисъл. Ако няма такова словесно посвещаване, извършено от жена, ако бащата и майката в непринуде­ни разговори не позволяват на момичето да има приятелс­ки отношения с момчета и любовни фантазми, свързани със случайни хетеросексуални обекти, желанието може да остане инхйбирано и с появата в пубертета на менст­руацията и на гениталните нагони - отново изтласкано.

Но каквато и да е получената чрез възпитание подго­товка на девойката за бъдещата сексуална среща с мъжа, когото ще обича и когото ще пожелае, тъкмо думите на този мъж при сексуалната им среща ще я разкрият ис­тински пред нея самата. Това не е нещо, което е могла да чуе или прочете в литературата. Защото каквито и да са били фантазмите й и каквото и да се е говорило преди половия акт, то'си остава фантазми и думи, докато не изпита наслада при телесния контакт и не бъде утвърде­на в наслаждението си чрез етическата и естетическата оценка, засвидетелствана й от мъжа. Именно това в тях­ната среща - и защото такава среща е истинска - създава корените на трайна любов, като с всяка слепваща среща любовта на двойката се усъвършенства. Ако обаче езикът

изчезне помежду им, ако думите липсват, желанието у жената към мъжа постепенно ще угасне*. Защото тъкмо чрез изразяването на своите желания и емоции човеш­кото същество, което никога не може да се самопознае -а по отношение на пола си жената никога не може да се самопознае - бива опознато, за да придобие отговорно съществуване и да избяга от нищото, което го праща в небитието. Що се отнася до жените, когато срещите на телата не се придружават от срещи на сърцата, срещи на красивия език, на емоционалния език, те са несъстояли се срещи в човешкия смисъл на думата.

Нека отидем още малко по-далеч. Главата е симво­личното място на мислите, на екзистенциалния контрол, на човешкото поведение. Сърцето е символичното мяс­то на нашите емоции, на нашите чувства. Тялото е сим­воличното място на нашия Аз, а в женското тяло, огра­ничено във формите си и с ясните граници на ерогенни-те изходи, се намират местата, които посредничат на нас­ладите от удоволствието. Жената ситуира в централната част на тялото - корема, мястото на зова към мъжа, кой­то, ако е обичан, винаги бива свързван чрез фантазми с плодовитостта, била тя нежелана или желана. Плодови­тостта метафорично означава креативна промяна на ця­лото й същество и поради дълбочината на желанието й и на отворения й полов орган зовът за проникваща среща с мъжкия полов орган получава истински генитален смисъл. Но ако утробата и половият орган на жената са тясно съчленени помежду си, то и коремът и сърцето й са преплетени поради факта, че са разположени в неде­лимата маса на торса и че са толкова по-малко диферен-

* Всички знаем, че ако не поздравим готвачката за гозбата й, тя ще си помисли, че не се е получила, дори ако я е опитала и я е харесала. Ако не кажем нищо на художника за някоя негова творба, от която е доволен, той'веднага бива денарцисизиран (оттам умопомрачителните тълкувания на картините, които толкова радват авторите им). Да кажеш нещо озна­чава да придадеш на срещата смисъл на удоволствие. - Б. а.

цирани в гениталната й диалектика, колкото по-охотно истинското отдаване на сърцето се допълва от отдаване на тялото. И много честа, преди да има опит в сексуал­ните срещи, или ако опитът й не я е научил на нищо, жената мисли, че е влюбена в човек от другия пол само защото от момента, в който е покорена от присъствието му, желае да приеме в себе си неговия пенис.

Сърцето е символичното място .на различните видове обичане. То се е създало през детските и младежките го­дини, години на орално и анално доминиране, после на генитално доминиране в отношението към фалоса, же­лан в динамика, която за момичето е центростремител­на, но винаги е свързана с фалически ценни една за друга телесни връзки.

Загубването на усещането за границите на тялото й -такива, каквито съществуват от завоюването на изпра-т вения стоеж и ходенето - по време на коитуса и на сладос­трастните усещания, които с приближаването му вълну­ват жената и разстройват състоянието й, носи релакса­ция, която иначе съществува само при настъпването на съня и променя емоционалните и екзистенциалните мо-дуси, познати на женския Аз - неговият нарцисизъм изис­ква представителност на телесното единство, обмислена грациозност на поведението, за която е необходимо вла­деене на мускулния тонус. Коитусът с мъжа, на когото жената предоставя достъпа до вдлъбнатите области на половия си орган, непознати и за самата нея, отнема на нарцисизма й ориентирите на подготвилите го условия. При жената траурът по центробежния пенис по време на първичната кастрация, после траурът по въображаемо­то дете от бащата, после траурът по съблазняването на бащата, често са били преодолявани само благодарение на фалическата свръхкомпенсация на социалната й лич­ност - нерядко достигаща до женски маскарад и до по­тенциална фригидност. Затова в най-добрия случай, бла-

годарение на една етика.на интериоризиране на афекти­те в недостъпно място, сексуалната възбуда, причинена й от присъстващия друг, потвърждава кастрацията не на клитора й, а на образа на предгениталното й, после еди-пово, после следедипово тяло, като в същото време фо­кусира всичките й нагони в служба на удоволствието при приемането в нея на мъжа. Този процес, който отне­ма силите й, е необходим, за да може свободно да изпита сексуална наслада в това невидимо и неподвластно на етическите и естетическите ценности и поради това не­познато за нея място.

По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлаб-ва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на ваги­налната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това, което е представлявало тялото за другия и за соб­ствената личност (външното) и за самото себе си (вът­решното), на това, което е представлявало сърцето, оби­чало без контакт, и половият орган, от разстояние же­лал контакта и проникването. Тази дереализация се усе­ща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта, т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.

Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзна­ние като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойност­та й като субект. Може би това е причината за честата

първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе оби­чан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жена­та като мотивиран единствено от своята разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигу­рен в любовта си към своята партньорка и неосведомен . за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само сам­ка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексу­алните срещи с нея. Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си се­мейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.

Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ори­ентири, възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според опреде­лени етически и естетически ценности. През юношест­вото личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика - на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро", когато е било приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социална­та й група, и „лошо" в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпът­стваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й, искам да кажа вълнения­та на сърцето, когато жената започне да изпитва насла­да и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата, сърце­то също напълно престава да съзнава, покорява се и из-

чезва в странната наслада, която я кара да пропада в не­битието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собст­вената стойност.

Има жени, които възприемат съпружеските полови отношения като злоупотреба с доверие, ако не и като из­насилване, поради липсата на сексуално и еротично възпитание на съпруга, поради емоционалните му зад­ръжки, победени само от нуждата му да се изпразни -нужда, която той най-невинно смята за доказателство за любовта си, защото е верен съпруг и много често твърде доволен от жена си. Истината е, че той просто не умее да изрази любовта си в климат на удоволствие чрез взаим­на сексуална игра и че най-вече не се сеща да изпрати с нежни думи полученото от него, но не и от нея еротично задоволяване.

Причината за тази особеност на съзнанието на жената за нейната женственост се дължи на факта, че установя­ването на йерархизираните ориентири на сърцето и на тялото й е абстрактно по отношение на половия й орган, който тя не може нито да локализира, нито да оправдае без словото на своя партньор и без да възприема като действително любовна реалността на техните отноше­ния, които, що се отнася до нея, изглеждат обезценени от мълчанието му.

И наистина, в самотните фантазми на момичетата и жените няма никакъв отговор, адресиран до любовница­та, която ще бъдат, нито достатъчна силна памет за лю­бовницата, която са били понякога. Свидетелствата на

еротичната литература ги засягат само с въображаемата си страна и с представите, които могат да създадат, но не им казват нищо за самите тях в настоящата действи­телност. Може би това е причината воайорството да се среща толкова рядко при жените. Но основната причина е отсъствието - извън осезаемото в действителността на половия акт и в условията, които споменах - на ориен­тир за възприятията на другия. За жените тяло без сърце е лишено от смисъл и означената сексуална диалектика е възможна само когато са формулирани етическите и естетическите ориентири, които в противен случай лип­сват, защото половият орган е невидим.

Думите нямат еднакво значение за жените и за мъже­те и едни и същи думи, отнасящи се до усещането за же­лание, нямат същото значение за две жени, като при това разликата е по-голяма, отколкото при двама мъже^ го­ворещи за сексуалната си наслада.

При мъжете явно е различно и думите, отнасящи се до сексуалната наслада и желанието, им позволяват отлич­но да се разбират. Мъжете явно се разбират, когато на­пример говорят за броя на сношенията си за една нощ или за количеството на спермата си. Изглежда това ук­репва мъжкия им нарцисизъм. Говоря за доказани неща. Всичко това се дължи несъмнено на обстоятелството, че от една страна половият им орган е извън тялото и че от друга, могат да го контролират до момента на оргазма в половия акт. Всички мъже са воайори. Ако някой би из­мислил мъжки стриптийз за жени, той не би имал ни­какъв успех.

Обратно, въпреки че, както казах, всяка жена е раз­лична, характеристиките, специфични изобщо за жени­те, струва ми се обясняват различния избор и истински безумните генитални фиксации, които наблюдаваме у тях, защото в интимността на сексуалния обмен „нищо вече на прилича на нищо". И ако жената търси единствено

сладостните усещания, носени нарцистично от чувство­то, че обича този, който я желае, или че желае този, кой­то нито я обича, нито я желае, и ако съотнесем това търсе­не към липсата на етика, засягаща сексуалната й женст­веност, виждаме да се открива пътят на най-абсурдното, най-неразбираемото (най-лишено от всяко етическо и ес­тетическо значение за нея и за друг човек) желание, чи­ято перверзност е може би в някои случаи все още сред­ство за фалическа защита срещу опасността, която хете­росексуалната среща в половия акт й носи.

Жената, която е по-генитална от мъжа по отношение на нагоните си, по природа е подложена на опасността от инстинкта към смъртта, привлекателен за нарцисиз-ма й в момента на първичния кастрационен страх, кога­то е още невръстна, привлекателен и в момента на стра­ха от изнасилване, свързан с желанието, привлекателен и спрямо обектите на нейния избор в момента на изжи­вяването на гениталното отдаване, на отпускането на тялото, на пълното изоставяне на нарцисизма, което е условие за нейната наслада, т.е. когато единствената й любов съвпада жизнено с единственото й желание.

Възможно е също едва доловимото потенциално пре­обладаване на инстинкта към смъртта, на който жените могат да са подчинени - като едновременно са подчине­ни и на пасивните си генитални нагони, когато себеотда-ването им на партньора ги води до пълно отпускане и когато поемат с мъжа риска за гениталния си нарци­сизъм, - да привлича нарцистично мъжа и да събужда в него първичния кастрационен страх от времето, когато тревожещата голота на момичетата, видяна за първи път, го е омагьосвала до ужас, до степен да не вярва на очите си. Отдадената в любовта жена продължава да го ома­гьосва, но валоризира притежанието на пениса му, сти­мулира фалическия му тонус в утвърдените му ценности на мъжкар.

Възможно е също страхът от изнасилване - който може да се събуди несъзнавано в жените, тъй като е бил свързан у момичето с усещането на първото генитално желание в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, след като то е започнало да изпитва гордост от принадлежността си към пола, уподобяващ го на майка му ~ да предизвиква у мъжа желание, белязано от жива­та, агресивна, центробежна динамика, датираща от не­говото уретро-анално фалическо либидо. Той се чувства стимулиран от съответствието със своите фантазми за зрелищни фалически момчешки подвизи, които го под­буждат да докаже силата си пред беззащитната жена. Без да подозира, в него може да се събуди садизмът, останал от архаичните нагони. Най-неразвитите мъже изпитват тогава склонност към прояви на физическо насилие върху жените. Генитално най-диференцираните, що се отнася до мъжествеността им, фокусират в пениса ерекционна-та сила и желанието за проникване в жената. Поради възможността за пълно разполагане с тялото на жената, създадена от релаксацията при нарастващото наслажде-нйе у нея, поради фокусирането на желанието й върху дълбоките й генитални пътища, което води до загуба на чувствителността на кожната покривка, до преди малко толкова голяма към ласките, на мъжа му се струва, че жената се превръща в послушен предмет. Към това се прибавя и желанието на жената да бъде обладана, про­никната, което е немислимо и невероятно за всеки ис­тински мъж, което му вдъхва ужас, и може би, още по-лошо, желанието на влюбената жена да бъде оплодявана от мъжа при всеки полов акт. И наистина, желанието за раждане е фантазъм, който е винаги налице в несъзнава-ното на жената, когато изпитва наслада, фантазъм, кой­то понякога я кара, без тя самата да знае, да моли за това, стенейки от удоволствие, дори ако е хирургически кастрирана или е предпазена от противозачатъчни сред-

ства. Не е ли това желание в апогея на наслаждението от половия акт сигнал за преобладаването на инстинкта към смъртта? Не доказва ли то, че преди субекта у жената присъства анонимният и аморфен екземпляр, който в разгара на наслаждението, когато жената загубва кон­трола над своето историческо и диференцирано същест­во, се съобразява с императива за продължението на вида? Не се ли превръща жената за ушите на своя парт--ньор в безумна самка, изпразнена от всякаква субектна логика?

Динамичната специфика на дадена жена - както в ней­ното генитално желание, в съотнасянето й към реалния и символичния фалос, чийто единствен посредник е обича­ният от нея мъж, така и в субектното обуславяне, структу­риращо нейната личност, действията, мислите, фантазми-те, чувствата й, които придават прелест на езиковите сре­щи на двамата и им помага да се разбират, да работят и водят съвместното си социално дело - тази динамична специфика става неразбираема за мъжа, когато същата жена е негова партньорка в наслаждението от половия акт. Дали тези особености на женското генитално либидо са причина за страха, който толкова мъже изпитват, когато, привлечени от истински генитални жени, от тяхната ин­телигентност и желани сърдечни качества, почувстват, че жените ги желаят и започват да се влюбват в тях? Тогава им се струва, че всичко в жените, които са мислели, че познават и разбират, става странно. Това ли е причината Фройд да казва, че жените нямат Свръхаз, както момчен­це би казало: „Момичетата нямат пишка"? Как да го раз­бираме? В диалектиката на телесната среща на желание­то между мъжете и жените, на срещата на любовта, на срещата на езика, въпросите, които се поставят на мъжа, останал насаме с все същата жена, са безброй! На мъжа му се струва, че приближава непознати брегове, където нарцисизмът му се разклаща и губи увереност.

Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все съща­та жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защо­то, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се пла­шат от „там докъдето" това би ги довело? Удоволствия­та на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и дос­тигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъже­те обичат да откликват, когато желаят жените, ги зася­гат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперни­чеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, коя­то им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа, когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кас­трация в любовта, благодарение на която живее и оби­ча.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, осно­вополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете сми­сълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.