Женската сексуалност франсоаз Долто

Мястото, от което започва усещането за незадоволено желание, е ерогенната зона; мястото, от където идва за­доволяването, е допълващата ерогенна зона. У детето ерогенна зона се появява само чрез създаването на прос­транство, на празнина, отделяща двете телесни маси на кърмачето и на майката, чийто неподвижен полюс дете

е пасивен спрямо подвижния полюс майка. Тъй като майката има за атрибут целия свят, с който си отива и се връща, кърмачето, детето (момиче или момче) се чув­ства център на света, чиято периферия се разпростира до там, докъдето все още чува как майка му идва и виж­да как майка му се отдалечава.

Единственото му „имам" е мястото, където у него живее желанието към майка му; пасивното му „мога" се измерва с продължителността на стеничното й присъст­вие в него. Активното му „мога" се измерва чрез разсто­янието, на което зовът му, със или без плач, овладява майката, като я принуждава да се появи. То обаче раз­познава пасивното си можене само по страданието, при­чинено му от недостатъчно активното му можене - май­ката, която разпознава по миризмата и гласа, чиито по­вици и думи предизвикват появата на всичките й атри­бути и по-специално на другите хора и на баща му, май­ката, „голямата", държи цялата власт. Да я загуби за де­тето означава да загуби света. Да говори като нея озна­чава да участва във властта й.

Ако през този период наложи на казването и правене­то строги ограничения, възрастният може да накърни и личността, и пола на детето много преди едиповия ста­дий. Това може да доведе до осакатяване или до насоч­ване на изборите и преживяванията му чрез удоволстви­ето, свързано с образовата контаминация, съдържаща се в нещо казано от него на събеседника, или чрез думи­те на възрастния, оценяващ казаното от детето.

Др петгодишна възраст най-голямата радост на деца­та, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социални­те игри като играта на „продавачи".

Колкото до думите, свързани с екскременти, те вина­ги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират

разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата. Това свидетелст­ва в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата кук­лите; последните служат за образов посредник в бъбре­нето, свързано с дуалните фалически еротични отноше­ния, с които момичетата, за разлика от момчетата, оби­чат да се забавляват.

Кукли

Играта на кукли, тъй важна за човешкия род, е по-раз­пространена сред момичетата, отколкото сред момче­тата, особено когато става дума за куклата като пасивен обект на грижите им и на трайния им интерес. Куклата-животно обаче е заместител на детето като пасивен обект и играе ролята на дете по отношение на самото него, като по този начин му позволява да се яви в активна майчйнско-бащинска роля. За момчетата, както и за момичетата, символичната маса или диадата-близнак е представена от куклите-животни - субективно хуманизирани фетиши.

Ако се случи, докато го наблюдаваме, момиченцето да проявява тъждествено на майчиното си поведение, то

е защото предполага, че майка му изпитва към него орал­но, анално и клиторно-вулвено ерогенно задоволство от мастурбационен тип. Тук изобщо не става дума за субли­мация след изтласкване, а за фетишистко еротично (либидно) задоволяване. Доказателство за това е, че ако някое измислено нещастие или щастие сполети тези неща, детето ще изпита кастрационно или жизнеутвърждаващо чувство. Но нима у много родители няма следи от този нарцистичен вид обич към фетишизираното им потомство?

Колкото до вулво-вагиналната мастурбация у моми­чето - гордо, че е момиче, значи лишено от цетробежен пенис, - тя е придружена от фантазми за привличане от разстояние на центростремителен пенис, бащиния. Мо­мичето вербализира фантазми от рода на „аз го дръпнах" - измислен (нарцисизиращ) израз за ръчно захващане, за „да си играем двамата" и „после той ще ми даде една кукла". Тук имаме игра на думи*, защото момчетата „стрелят" по момичетата с центробежната си пушка, докато момичетата „дърпат" центростремително.

Тъй или инак, ако тригодишните момчета фантазми-рат и си измислят, че стрелят по жените (и главно по майка си), то е, за да станат господари на живота и на личността на другия. „Ти умря!" често означава „Аз те умрях". Колкото до момичето, то иска да стане госпо­дарка на пола: „Дай ми една кукла само за мене". С дру­ги думи: докажи ми, че съм те взела в плен, че си запле-нен от мен.

Именно тази кукла-фетиш в качеството си на игрово „пленяване" или „власт" над бащиния пенис заема за момичето известното ни голямо емоционално място и към нея то се държи като малка майка. Тя е куклата на сексуалния фантазъм за контакт с бащата, „свещена" кукла, „дъщеря", избрана от момичето.

* На френски глаголът tirer означава и дърпам, и стрелям. - Б. пр.

Следващите два примера доказват, че куклите наис­тина обозначават ерогенни зони.

Едно момиченце, единствено дете на две и половина години, за пръв път вижда момче да уринира. То се от­далечава тичешком, отива при кръстницата си (нито май­ката, нито бащата присъстват) и й казва: „Кръстнице, искам да ми подариш кранче, за да пишкам като Пол." Смутена, кръстницата отговаря: „Но аз нямам кранче." „Ти си лоша, всички са лоши и ние, момичетата, си ня-маме нищо..." Момченцето, което е тръгнало след нея, я утешава, като я прегръща: „Не плачи, можеш да го гле­даш и да го пипаш, когато искаш, позволявам ти."

През ваканцията по-малката от две сестри, пет и по­ловина годишно момиченце, което още не е забелязало сексуалните различия, се къпе заедно с братовчедите си. Изведнъж момиченцето извиква: „Това си е мое" и хищно сграбчва пениса на едно от момчетата, което се зали-ва от смях. Смехът му раздразва и разочарова момичен­цето, което го пуска и крещи: „Нищо не искам, не искам да се мия, не искам да се обличам, нито да вечерям, нито да си лягам". После избухва в плач. „Толкова съм нещас­тна и всички ми се подиграват. Защо съм момиче?..." И отново изпада в отчаяние, а майката я успокоява. През следващите дни момиченцето здраво стиска куклите си фетиши и непрекъснато заявява на същия братовчед, който вече не му обръща внимание: „Няма да ти ги дам, те са си само мои и ако ги искаш, ще ги скрия." Той отговаря: „Не ти ща куклите, дръж си ги!" Тя не слуша и продължава ядосано да избягва контакта с момчетата; на другия ден отказва да се къпе с тях, на следващия също, докато по-голямата й сестра продължава да се къпе с

тях. Три дни по-късно нещата се уталожват, добрият емоционален обмен и съвместните игри отново започ-

ват.

Момиченцето изгражда личността си през периода на придобиване на самостоятелност в поддържането на тя­лото си. А колко често в същия период от живота му кастриращата майка му пречи да направи това чрез пре­калени грижи, чрез свръхзакрила!

Структурирането се извършва чрез процеса на фали-ческа идентификация с активното и пасивно поведение на майката - или на заместниците й - и чрез свързания с него процес на интроекция на майката; последният поз­волява желанията, изпитвани от майката или от жените възпитателки, да станат желания и на момиченцето.

Двата процеса са функция от допълващата диалектич­на среща на жизнеността на детето и на тази на средата му, среща, често усложнена от намесата на външни об­стоятелства. Детето винаги тълкува събитията според това дали му додават или му отнемат жизненост. Въоб­ражаемата емоционална хармония между личността му и личностите на двамата родители се възприема като предизвикана от добротворна или злотворна магия. Тази магия играе за детето ролята на въображаем „псевдо-плод" на усещанията му за мастурбационно еротично удоволствие или на ерогенните му вълнения.

Всичко „ражда" - в смисъла, според който дърветата раждат листа, цветове и плодове, - всичко ражда щастие или нещастие. Този начин на магическо разбирателство между псевдогениталните отношения на човешкото същество и света може да остане (и наистина остава) пропорционален на не-търсенето на отношения на ли-

чен контакт и на техните телесни ефекти. Изпреварва­щото субективно-емоционално впечатление магически ражда сходни плодове.

Ерогенният сексуален интензитет е толкова богат на образово представяне на избраното лице, че всеки субек­тивен ерогенен акт е въображаем творчески акт. След­ствието от това е, че всеки акт, сътворяващ неговия су­бективен образ - свързан с бащата, отъждеетвен с май­ката или интроециращия - носи освобождаване от напре­жението. Същата тази магия, все още действаща в търсе­ния начин на плодовитост, замества у обладаните от натрашшви идеи понятието за функционална телесна допъл-няемост. Благодарение на нея - и точно затова те оста­ват фиксирани върху нея - техният Аз се задържа на ста­дия на неотказване от едиповия комплекс, като така и не се стига до разграничаване между субект и обект. „Не говори за смъртта" е останка от този начин на орално мислене, чрез който ни карат да се боим от смъртта или от пожеланието за смърт (афект на раздяла и отхвърля­не) под предлог, че смъртта е неприятна и че нанесеното на обекта неудоволствие е част от магията. Докато всъщ­ност ние нямаме никакъв опит със смъртта и сме свик­нали да се радваме при раждане, макар новороденото почти никога да няма щастлив вид: Това са магическите емоции на добавеното и отнетото, които са субективен факт за живите същества. Според тази логика да поже­лаеш смъртта на някого означава да му причиниш зло, за да се почувстваш самият ти свободен, че си го отхвър­лил, след като заради него си изпитвал чувства на от­чуждаващо притежание или на осакатяващо отнемане -става дума да скъсаме пакта на отъждествяване с него, да го сведем до състояние на екскремент.

В диалектиката на процеса на идентификация, интро­екция и отхвърляне участват елементи, които винаги се появяват при психоанализа: природата на детето, спон-

тайните му типологични възможности да успее да" се отъждествил избраната личност и да интроецира пове­дението й (привличане или отхвърляне), както и възмож­ностите, които са му предоставени от възпитателката. Участват също истински майчинските или не избори на възпитателката и културните характеристики на соци­алната среда, чийто представител е бащата чрез неизречените си или изречени указания и чрез стила на емоци­онално, културно и сексуално допълване, който налага на жена си и децата си, явно или прикрито, посредством патриархалната нагласа, въведена от приетото от семейс­твото му име.

Всичко опасно в начинанията или желанията му, всич­ко нежелано или вредно за един или повече от един член на групата трябва да бъде отхвърлено и се изживява като разделящо детето от родителите му, от които е зависи­мо, чрез нещо като символичен канал, изразяващ верба-лизирани емоции. Езикът е представителен за тази емо­ционална комуникативна връзка.

Тази символична връзка носи смисъла на обичане или , необичане между личностите. Ако изречените от обича­ното лице думи като реакция на казаното или направе­ното от момиченцето са порицаващи или отхвърлящи, зависимото дете усеща изтъняване на символичната връзка. Емоционалният поток може също да спре (страх от кастрация) напълно или частично; в последния слу­чай имаме раздяла между емоционалната маса на инвес­тираното тяло и една негова отдалечена от центъра част - твърде ерогенна и подложена на твърде силно напре­жение; тази раздяла се осъществява по начина на зъбно­то, сфинктерното или ръчно-изтръгващото стягане от садистично-орален поглъщателен тип.

Обратно на комплекса за кастрация, ранното травма­тично скъсване осакатява представата за тялото и прави невъзможно структурирането на Аза. От това следват

крайно сериозни характерологични или душевни и функ­ционални разстройства в късното детство у субекти, ко­ито иначе са преминали нормално предела на третата година. Те не могат да се преодолеят без психоанали­тично лечение, без пренос и самостоятелна работа чрез анализ на страданията, причинени от лишаването от очакваната обич. Без лечение ще се появят аномалии в обектните отношения най-късно в момента на приетата генитализация, т.е. когато се легализират междучовеш-ките отношения за мъжа и когато започне изпитанието на бременността в легална ситуация за жената.

В случай на благоприятно либидно развитие структу­риращото поведение на детето продължава, образът, който си е създало за кинетичното тяло, поставено в ус­луга на вегетативното му тяло, укрепва вследствие на изживяванията на тялото му (действителни) и на сърце­то му (емоционални) при срещата със сексуални обекти от обкръжението му и главно с родителите му.

Всичко, което е желано и благоприятно за поддържа­не на съществото и за развитието му без вредни ефекти за другите, може да бъде попито, вдишано; оттам идва страхът от изнасилване при сблъсъка с привличащи и поглъщащи орални и вагинални емоции в случаите, ко­гато привличащият обект е твърде обемист като маса или като стойност. Вероятно заради тази диалектика на добавящия и отнемащ контакт в отношението между телесната маса и храносмилателните й излази, след три­годишната си възраст децата се чувстват заплашени от прекалено силното сексуално напрежение; последното е изпитвано при кастрация (символична) или изхвърляне от страна на майката, при насилване от страна бащата или понякога на майката по време на телесни грижи или прояви на неуместна нежност.

Несъмнено поради тази логика на формите, усвоена но време на храносмилателното функциониране, детето

се бои от телесния контакт с възрастния - в която и да е част на тялото му да се осъществява - всеки път, когато собственото му тяло е място на привличащи генитални ерогенни усещания - фалическо-центробежни за момче­то (възбуден пенис) и фалическо-центростремителни за .момичето (кръгово кръвонапълнени вулва и влагалище). Необходимо е (и всички наблюдения на деца между три и шест години го доказват) детето да изживее своите нагони, придружени от прелъстяващи мимики от разсто­яние, чрез символични посредници, чрез езика или чрез друго лице посредник, истинско или въображаемо, схва­щано като „пратеник на обичта".

Крайно любопитно е впрочем, че на шестгодишна възраст и момиченцата, и момченцата са забравили или изтласкали първичната си интуиция за връзката между гениталната част на тялото им с допълващата част на противоположния пол. Въпреки това момиченцата не се отказват от механизма на отбрана и избягване на непоз­натата съблазън. Всички момиченца от година и.поло­вина до три години, вече усвоили понятието човешка личност и извън семейното триединство, имат съзнание за кухия си полов орган, който притежава дупка, „за да" позволи на момченцата да сложат вътре своя релефен полов орган с цел игрово удоволствие, споделено с мом­четата без никаква идея за зачеване. Това е доказател­ство за доверието, което оказват на онези момчета, кои­то вместо да ги избягват, смятайки ги за кастриращи, ги избират за другарчета в игрите и за „годеници".

Някои деца изразяват това и с думи и явно точно от тази интуиция произлиза играта им на избягване на те­лесния контакт със сексуално вълнуващи възрастни, до­като телесната среща между деца често води - още пре­ди три години и до пет-шест години - до игри, възприе­мани като естествени, без спонтанно табу, без никакъв фантазъм за ендогенна и словесно изразима вина. Тези

игри впрочем не избират непременно контакт, симули­ращ полов акт, макар че и това може да се случи. Те приемат най-разнообразни форми и биват социализира­ни по-късно чрез двусмисления израз „да си поиграем на доктор", а не чрез израза „да си поиграем на татко и мама".

Игрите „на татко и на мама", на „учителка" - съот­ветстващи за момичетата на играта на войници при мом­четата - общо взето си остават релационни игри между фалически личности с определена социална, мъжка или женска, роля. Те изграждат поведение, свързано с по­томството, дома, държавата - всичко това като имитация на поведението на възрастните. В тях се наблюдават и садистични анални или орални дейности, упражнява­ни върху „децата" или върху „пленения враг", но те ви­наги са осмислени като възпитателни или военни.

Играта „на доктор", напротив, е еротична, засягаща гениталната област, по-специално когато става дума за преслушване, изследване на тялото, опипване, вкарване на предмети, наречени „термометри". След шестгодиш­на възраст тези игри често пораждат чувство за вина -децата се крият, за да изпитат удоволствие от тях - и не са само подражателни.

Навлизане в едиповия комплекс -край на третата година

Да си представим момиченце, чието развитие не е било прекъсвано що се отнася до приемането на женствеността му - то желае мъжете и приема това желание; дори чес­то упреква майка си, че не я е родила момче; понякога се оплаква, че я „боли" половия орган. Тук става дума за пантомима на прелъстяване. „Кой ще влезе там, където усещам нужда от проникване? Няма да си ти, лоша та-

кава, защото си нямаш и не те желая!" - сякаш казва то на майка си. Тъй като се чувства виновно заради това чувство на нелюбов, с което рискува да отблъсне майка­та, то се опитва да я „утеши", като й дава възможност да му осигури (да му „направи") грижи, за да се изживее още веднъж като пасивен обект, обект на майчинско опипване като при уринирането и дефекацията от ран­ното му детство.

Това поведение показва латентна хомосексуалност, която се изгражда, за да запази сигурността на образа на основното генитално тяло; от своя страна хетеросексу-алността е свързана със сигурността на образа на фали-ческото кинетично тяло, функциониращо в контакт с друго фалическо тяло, и със сигурността на образа на храносмилателното тяло (добавящо или отнемащо) във фантазмирания му обмен с ерогенното тяло на предста­вител на другия пол. Трябва да се каже, че хомосексуал-ността по отношение на тялото на майката е необходи­ма; чрез нея момиченцето интроецира образа на жена, изнасилена и може би символично кастрирана, но оста­нала жива и въпреки всичко фалическа до един баща, свръхинвестиран и катда личност, и като гениталност.

За момиченцето едиповият контекст изкарва на яве няколко неща: преди всичко то осъзнава разликата в пола и е гордо от тази разлика, като често изразява това чрез имитацията на отрязаните крака; готово е да приеме ос­трите форми, с които боравят мъжете, или с които бора­ви майката, дори ако това причинява болка; очаква про­никване в клоакалния полюс, без още да схваща смисъ­ла на това очакване, нито от кого точно трябва да дойде, за да бъде валидно. Момиченцето трябва да изиграе чрез думи и фантазми всичко, което е изживявано от половия му орган.

Това, което то търси на първо място, очевидно е даде­ното от тялото му разрешение за всичко, което познава

експериментално от телесната си напълнена форма -предаваща или приемаща, - форма, която трябва да за­пази нарцистично, като така се превърне за собственото си тяло в нещо като майка по образа на майката, дала му живот, създала го, обичала го, поддържала го и за­криляла го; след това момиченцето търси разрешение­то, дадено от истинската майка - образец за съхранява­щи грижи и идеален Аз за оралното му, анално, а сега и генитално либидо. Това поведение на интроециране и идентифициране ограничава образите и афектите, кои­то нарцисизмът на субекта търпи в съзнанието си (кои­то използва и изразява) й които придават стила на фан-тазмите му.

Структурирането на Аза в служба на гениталното ли­бидо ще зависи от въображаемото културно поведение -чрез жестовете, израженията или думите, - мълчаливо или открито позволявало във всеки даден момент от ис­тинските майка и баща; това поведение, прието или не, ще придаде смисъл на съществуването, признато, вало-ризирано или не, на всичко, което засяга гениталната област на тялото, както и смисъл на този смисъл - же­ланието.

Структурата на Аза по отношение на либидото ще се изгради също чрез това, което е позволено от собствено­то тяло според законите на съхранението му и на разви­тието му на основата на оралното, анално и телесно функ­циониране; после чрез това, което е позволено от майка­та, главното отговорно лице, опитната съветничка и дори двойно опитна за момиченцето, защото тялото й е по­добно на неговото. И наистина, от момента на раждане­то, когато детето разбива и преминава границите на ут­робата, майката - гнездо, носителка, снабдителка, опип­ваща и кърмеща - е изправената форма (телесен фализъм), символ на съдържанието и на знанието на всич­ки рецепти за поддържане и поправяне на тялото, на

съхраняването на неговата цялост, преоткрита като фор­ма и като орално, анално, еротично и телесно функцио­ниране, според редуването на напълване и изпразване, на буден (животински) и спящ (растителен) живот, сим­вол на владеенето на разпокъсаните елементи, на гос­подството над космическите елементи.

Майката - и бавачката или жената, която постепенно я е заместила - е следователно усещана от детето, моми­че или момче, като притежателка на тайните на живота в неговите мутации и изпитания. Настроението й - весе­ло, успокояващо, тъжно или неспокойно - очертава гра­ниците на онова, което е одобрено от нея и означава „може" или на онова, което не е одобрено от нея: „Внима­ние, недей, опасност!" Тоест неразрешеното от майката е равносилно на вероятно кастриране за тялото на моми­чето (за тялото и половия орган на момчето). Нещо като предстоящо и разрушително изнасилване за сексуалност­та на момичето. Тогава възбуждащата и положително структурираща опасност, усещана в очакването и в сек­суалното привличане, става страхогенна, а не ерогенна.

Срещата - в едно и също време - на нагонните вълне­ния на детето и на емоционалната несигурност на май­ката затормозява първите и денарцисизира, деинвестира било образа на тялото на субекта, било образа на по­соката на нагона (нагонния вектор),

Срещата - на едно и също място, географическо, прос­транствено или телесно - на нагонни вълнения, свърза­ни със запомнянето на несигурността или на сигурност­та на майката, нарцисизира или не, поддържа или не ети­ката на осъществяването на желанието.

Всички фантазми или инициативи, чиято цел е да из­разят сексуалните нагони на момиченцето, стигнало до стадия на съобразяването с трите воли, независими, но свързани, на лицата от семейния триъгълник, ще бьдат класирани като добри или лоши по няколко критерия:

- според това, което е позволено да се експерименти­ра върху тялото с вече социализираните му ерогенни зони, т.е., което е.позволено като функционално съответства­що на преоткриването на основната сигурност, с други думи предгениталното тяло в пълния си образ или сензорно-двигателната телесна схема с ерогенните си по­люси на функциониране, с изключение все пак на гени­талния полюс, за който още не се знае дали наистина трябва да бъде обезценен заради екскрементната зараза или схванат като нещо отделно заради значимостта на динамогенните емоции, локализиращи се там по време на общуване или във въображаемия живот;

- според това, което е позволено или не да се прави и да се въобразява най-напред от майката, после от други­те фалически лица от женски пол, валоризирани от ба­щата;

- според това, което е позволено или не да се прави или въобразява от бащата и, в съзвучие с него, от други­те представители на мъжкия пол, валоризирани от май­ката.

Наблюденията потвърждават, че в момента на зараж­дането на едиповия комплекс у момиченцето либидното приближаване към бащата е придружено от разцъфване на мазохистични фантазми. Момичето има към баща си потиснати пориви на нежност, положителни активни пориви, ако той е пасивен, и заема по отношение на него позиция на пасивно притежание. В замяна на това, ако той го търси, то бяга, „не иска да го вижда" - така казва, закривайки очите си.