Женската сексуалност франсоаз Долто

У момичетата страхът от изнасилване се преодолява благодарение на съзнателното сексуално отказване от пола на бащата. То е възможно само ако поведението на бащата и на възрастните от мъжки пол, валоризира-ни в междуличностните отношения, не е нито прелъс­тяващо, нито двусмислено спрямо детето. От това от-

казване се ражда сублимацията на гениталните нагони. Възможно е обаче да се запази несъзнателен едипов ос­татък на безусловно очакване във времето, което не е несъвместимо с истинските женски сублимации. Би мог­ло дори да се каже, че съществуването на този остатък се насърчава в нашето общество, защото подобна приг­лушена сексуално-генитална и емоционална фиксация към бащата предпазва момичето до пубертета от сек­суална свръхоценка на момчетата на същата възраст (несравними с бащиния образ) и го задържа в състоя­ние на хомосексуална подражателна зависимост от май­ката или от валоризираните от бащата жени. Въпрос­ният хомосексуален остатък на търсена зависимост от едиповата майка и на прикрито сексуално съперничест­во с нея мотивира характеровите напрежения между майката и дъщерята - винаги усложнени от присъстви­ето на бащата, както и разбирателството между тях -разбирателство от садомазохистичен тип, когато бащата отсъства.

В този случай обаче липсва всякаква истинска неж­ности между майка и дъщеря, и между баща и дъщеря. Защото нежността е плод на първичната сцена, изживя­на и приета в условия на пълно отказване от сексуален живот с родителите и на приемане на междучовешкото равенство; така се осъществява субективното откъсване от ситуацията на любовно надценяване с характер на семеен шовинизъм.

Разрешаване на едиповия комплекс

По мои наблюдения това разрешаване се извършва най-рано към девет, десет години и често едва в пубертета, след пробуждането в момента на половата зрелост на дремещите едипови вълнения. Следва периодът, който

може да бъде много кратък, на т. нар. трудна възраст -критична възраст, в която едиповият комплекс все още бушува: декомпенсациите на емоционалното равнове­сие придобиват хистеричен стил, като се движат от възбуда до депресия по повод на най-дребната нарцис-тична рана.

След разрешаването на комплекса и погребването на мечтата за инцестно майчинство, еволюцията на либи-дото у момичето води до генитален избор на собствена-та му личност в смесено общество. Тази еволюция му позволява да развие истински сублимации на мястото на механизмите за приспособяване или защита на орал­ните, анални или фалически желания, изживявани към едипови обекти - баща и майка или по-възрастни братя и сестри. Създава се организация на характерологич-ната структура, използваща оралните, анални и фали­чески нагони предимно в услуга на гражданската лич­ност на момичето в извънсемейни избори, като актив­на участничка в женски,-по-рядко смесени, културни гру­пи.

Част от пасивните орални, анални и фалически наго­ни, представени обонятелно, зрително, слухово, осезател­но и ритмично, инвестират нарцисизъм в половата и вул-во-вагиналната област, клитора и гърдите. Тогава мо­мичето започва да се грижи за цялата кожна повърхност на това фалическо тяло, за естетическата му стойност във връзка с произведения върху другите момичета ефект - било за да ги накара да завиждат, било за да бъде при­ето в малките котерии на момичетата, които се съюзя­ват, за да се противопоставят по-лесно на майките или заместниците им, или пък за да привлече погледите на момчетата, без все още да провявява видима дързост с оглед на евентуален флирт, макар активно да фантазми-ра в тази насока."

Пубертет

Порастването на гърдите и появата на менструалния цикъл бележат решаващ емоционален етап в зависимост от това дали идеалният Аз и Свръхазът на момичето ще приемат този физиологичен напредък като желано вли­зане в категорията на девойките.

През този период нагонното разпределение се засил­ва в количествено отношение. Тялото е инвестирано като напълно недиференцирано фалическо пластично тяло, предизвикващо интереса на мъжкия пол. Това е много критичен период за юношеския нарцисизъм според това дали майката и джобните пари позволяват притежание­то на чорапи, сутиени, женски обувки и дрехи, прически-атрибути, чрез които девойчето се смята за преобразе­но, защото съзерцава в огледалото образа си, дегизиран като млада жена.

Следва да се уважава този сигнал за привличане, тъй като субективната му цел е да предизвика възхищението на по-възрастните мъже; всъщност той предизвиква само възхищението на момчетата от същото поколение или на по-младите, които единствени се хващат на въдицата на пантомимата. _

В наши дни влиянието на стила „филмова звезда" иг­рае неоспорима формираща роля при момичетата под четиринайсет години. Актрисите са митичният носител на един идеал на Аза, видимо лишен от едипов комплекс (без инцестни резонанси), следователно успокояващ. Свръхвалоризацията на собствения образ такъв, какъвто изглежда в очите на другите и големите усилия, които полагат в тази насока някои девойки, водят до съперни­чество с другите момичета - различен вариант на същия модел (извънсемейни сестри); след латентните хомосек­суални съчетавания тази свръхвалоризация влече субли-

мирани сексуални и хетеросексуални съперничества, как­то и формирането на младежки групи, социализиращи сексуалността.

Първична сцена

Аз лично я смятам за истинската крайна точка в пре­одоляването на едиповия комплекс; тя много често липс­ва в психичната структура на нашите съвременници.

Плодът на първичната сцена, изживявана въображае­мо и вербално спрямо друга човешка личност, за пред­почитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позво­лява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в жен­ското тяло - като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол - на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти

се поставя в услуга на това телесно инвестиране (пред­ставено като фалическо), както и на инвестирането в

телесните кухини, главно в гениталната област, чрез спе­цифично женски културни дейности.

На тези вложения съответстват последователни ети­ки: мимически красноречивата етика на оралния стадий

I за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на анал­ния стадий на междуличностните отношения, на изгод­ната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, суб-

димирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръ­жение.

На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едипо­вия родител извън единствената първична сцена на за-

чатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единствени­ят изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване - от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.

От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за ор­ганизиращата се генитална едипова структура, травма­тичният шок, дължащ се на изненадата по време на при­съствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родители­те, или пък на истинско или клеветническо свидетелст­во по този повод.

Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е ге­нитален и активен партньор. Но ако случайното присъст­вие на сексуален акт на родителите може да травмати-зира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много чес­то търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което мно­го лесно може да произлезе чувство за вина, ако родите­лят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впос­ледствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.

Този структуриращ ефект е същият като произведе­ния от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Мом­четата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в ко­рема ти и как?" Внушителният брой свидетелства за ре­акциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на раз-

вод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или баща­та, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице - зареян поглед, неопределимо изра­жение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Мило­то ми майче, милото ми татенце"*.

Какво точно либидно структуриращо, какво посветя-ващо и променящо става в първичната сцена - ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същест­во и субект на своето желание?

Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспектив­но инвестират в първоначалното точковидно и триедин-но съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защо­то в случая те са представени от преносен и пророчески заместител - винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотич-на майка.

Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъс­тяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения - иден­тификации, интроекции и проекции, - кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, при­добити в изключително семейното обкръжение, форми-
* Бях поразена от една статия за четирима младежи на 16 и 17 години, разстреляни от германците през войната. В кратките писма, написани от тях на родителите им няколко минути преди смъртта им, всеки от тези юноши си вземаше сбогом с едни и същи думи: „Мои милички родители", „Мои мили мънички родители", сякаш приближаването на смъртта възста­новяваше в тях емоциите от сцена на зачатието, в която ролята на родите­ля е свързана с ролята на субекта, определящ чрез поетата отговорност смисъла на изживявания момент. - Б. а.

раща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най_:близката приятелка...

Изтласкване в пубертета

С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на моми­ченцето може да тръгне към очакване на пенисно прив­личане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде на­сърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от два­мата родители.

Този фалически избор - или фалотрбпично привлича­не - на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на мно­го активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката - било защото послед­ната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазня-ване на бащата от дъщерята, било защото бащата,.чий-то собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестри­те му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуал­ни фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емо­ционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, при­нуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чув­ствителност.

Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръво-

смесителна връзка и не е могла да вербализира сексуал­ните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпро­тивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат

до позволено и структуриращо въобразяване на първич­ната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му - емоционално-

то отношение на иронично фабулирана ретроспективна -ревност, която в пубертета придружава винаги вълнува-

щото споменаване за тази сцена.

Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили ге-

ниталното структуриране на личността си (според общи­те положения, характерни за този стадий), нито че гени­талните им пътища са място на инвестиране на сексуал­ни нагони, различни от аналните или оралните, със зап-

лахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или

разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оп*

равдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира),

може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст.

Колкото по-богати на прагматични женски и общест­вено стойностни придобивки (култура, кухня, домакин­ски умения, танци, музика, артистични занимания, сре­щи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедипови-ят и латентният период, толкова.по-лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й

положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеро­сексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завърши­ла с достъпа до първичната сцена.

Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят стра­дание и безпокойство при „неразположение" на моми­чета, здравословно подготвени за това от женствени май­ки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както са­мите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни сво­ите обещания, което той прави понякога.

Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група.

Соматични и психически трудности през пубертета

Неразположенията или дребните гинекологични симп­томи, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват спо­ред начина, по който социалната среда, главно женска­та, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикри­ват съперническата си ревност чрез свръхзакрилничес-ки грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създа­дат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по,този повод.

Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодиш-но момиченце долакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца"; предуп­реждение, отправено към тринайсетгодишно момичен­це: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но мом­четата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти"; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете..."; бащата на също­то момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя от­там." На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук." На друго едно (при същите условия) - загрижено: „Ако се изкъ­пеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от това, те живеят само за вас,"

Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърж­дение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодаре­ние на културния порив, позволяващ окончателното пре­одоляване на едиповия комплекс.

В психосоматичните случаи обаче е доста често извес­тен брой хетеросексуални нагони да продължават да по­насят изтласкване, което не винаги дрвежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реак­ции. Интензивността на критичните признаци, когато

предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за мо­миченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.

Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се ус­ложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръже­нието от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта", който би го разбрал, към социалната група, която би го осво­бодила от чувството за ненужност и затвореност, изпит­вано в семейството.

Здравото, следедипово пубертетно изтласкване

Не би следвало да наричаме изтласкване в патологич­ния смисъл на думата потискането на някои от хетеро­сексуалните привличащи нагони от страна на новия Свръхаз - гениталния Свръхаз, структуриран на базата на чувството за отговорност, който подчинява изразява­нето на сексуалното влечение на правилата на социал­ното озаконяване на детеродните връзки, т.е. генетич­ния Свръхаз.

Здравото изтласкване на хетеросексуалните нагони позволява на девойките да направят любовни вложения в жени или мъже, вложения, често целомъдрени и прид­ружени с фалшива пламенна мистика. Понякога е дос­татъчен някой случаен разговор, в който майката, ува­жавана жена или мъж, или пък лекар, да направят осво-

бождаваща от чувство за вина забележка, за да бъде насърчена девойката да посещава различни социални групи и да си потърси в тях достоен за нея любим, който ще й посвети не само еротичното си благоволение, но и уважението си. Четенето на добри автори, писали за „ис­тинската любов" - завладяваща за тази възраст тема, -откритите разговори в семейството за филми, за непри­лични или криминални случаи, хуморът, пламенният ентусиазъм, уважението към мненията, понякога нароч­но изразени предизвикателно, всичко това допринася за формирането на солиден Аз, на гъвкав генитален Свръх­аз, който предпазва девойката от сексуални опити, пред­приети от чувство за противоречие, от чиста нужда от общуване, от несдържаното желание да бъде нещо за -някого.

Понякога едиповото отказване е перверзно, т.е. не се ограничава до отказването от родителя, а включва, чрез намесата на инстинкта към смъртта, нарциетично ела? дострастняя отказ от всякакъв генитален живот, отказ, усещан като необходим за приемането в групата (схва­щана като кастрираща майка).

Най-баналният израз на горното е жертването на ге­ниталните избори заради духа на групата или клана -родителски заместник, на когото субектът става роб, или високо духовното им жертване пред олтара на социално одобрена мистика, на която субектът фанатично припис­ва неутолимо консумиране на души и човешко здраве; така бива насочен към някоя безлична същност един своего рода детски садизъм от храносмилателен тип, ус­ложнен от факта, че се явява център на проекции на поглъщащи и кастриращи нагони на екзалтирани девой­ки и на младежи с недостатъчно мъжествени бащи. Така връзки, толкова по-бурни характерологично, колкото са по-целомъдрени, опустошават жизнената енергия на под­растващите, които остават статични и обладани от нат-

рапливости в стила на отчаяно принасяне на силата си в дар, валоризиран от отричането на етиката на емоцио­налното и еротично задоволяване, което може да ги на­прави мазохисти.

Ролята на бащата в момента на разрешаването на едиповия комплекс

Онова, което в поведението на бащата валоризира же­ните, ще развие фалическото либидо в услуга на женска­та личност и на вулво-вагиналното кръгово напълване у момичето в неговата двойна изява - в личностен и в ге­нитален план. Опасност съществува само ако идва от бащата или от любовника на майката - единствения из­цяло валоризиран от личността на последната - и се усе­ща само в случай на сексуална похотливост от негова страна.

Когато бащата се противопоставя на генетичния Свръхаз, ролята му е патогенна. И обратно, тя дълго време остава формираща в живота на девойката, ако изпреварва бъдещето й, като й разрешава да гради пла­нове за социално съществуване и за изпитателно отда­лечаване от семейното огнище, като развива истинска­та й гражданска зрелост на морално пълнолетна неомъ­жена жена, като й засвидетелства съответното уваже­ние и я насочва към културната или професионална област, която ще я освободи от зависимостта й, като най-сетне й оказва доверие без любопитство по повод на дружеските й връзки. А има толкова много бащи воайори, прикрити под маската на бащи закрилници и приятели!

Какво става с гениталната сексуалност между този период и първия полов акт, от който момичето очаква своята дефлорация? Най-често имаме пубертетна мас-

турбация и романтични фантазми за изнасилване и по­хищение, чийто въображаем автор е понякога мъж от обкръжението, възможен партньор, ако девойката би посмяла, отказвайки се от мечтите си, да си послужих женските си оръжия, за да победи съперничките си и да го накара да я забележи, да му хареса и да го прелъсти. Известни са в това отношение нарцистичните опустоше­ния, предизвикани от бащините сцени по довод на първия, винаги несръчен опит за гримиране, или на първите те­лефонни обаждания от страна на момчета. Сцените на майките са по-малко травмиращи, отколкото желание­то им да подтикнат дъщерята да се гизди и да провежда политика на прелъстяване на мъжете; всъщност тези сцени на очевидно насърчение са резултат от собствена­та им хомосексуалност, насочена към дъщерята и ком­бинирана с проекция на желанията им за прелюбодейст-во. Чрез подобни прояви майките така да се каже „сла­гат пръти в колелата" на свободното развитие на сеску-алността на дъщерите си не по-малко, ако не и повече, от ревнивите бащи.

Патологичното следпубертетно изтласкване -резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс

След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фо-бична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвес­тиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и по­ява на невротични симптоми.

В клиничен план различаваме:

1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвес­тиции и на генитално-еротичните клиторно-вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одоб­рява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни пред­ставители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в об­ластта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато ваги-нични и страдат от функционални смущения в пикочни­те канали и мехура, от стенично или пасивно неконтро­лируемо напикаване, дневно или нощно.