УПРАВЛЕНИЕ НА СЕА И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

(f) Each ignition system must be independent

of any electrical circuit not used for assisting,

controlling, or analysing the operation of that

system.

6. 
   Всяка система за запалване на горивото в горивната камера на СЕА, трябва да е независима от всякакви електрически вериги, не използвани за подпомагане, управление или анализиране на работата на тази система.
   

[(a) The following instruments are required

unless it can be shown that these are unnecessary

to ensure safe operation of the unit:]

(1) A gas temperature indicator.

(2) A tachometer (to indicate the speed

of the rotors) or over-speed warning.

[(3) An oil pressure warning means.]

[(4) Revoked.]

[(5) Revoked.]

[(b) The following instruments are required:

(1) An indicator to indicate the

functioning of the ice protection system, if such

a system is installed.

(2) An indicator to indicate the proper

functioning of any heater used to prevent ice

clogging of fuel system components. ]

maximum continuous intensity of atmospheric

icing conditions (continuous maximum icing) is

defined by the variables of the cloud liquid water

content, the mean effective diameter of the cloud

droplets, the ambient air temperature, and the

interrelationship of these three variables as shown

in Figure 1 of this Appendix. The limiting icing

envelope in terms of altitude and temperature is

given in Figure 2 of this Appendix. The

interrelationship of cloud liquid water content

with drop diameter and altitude is determined

from Figures 1 and 2. The cloud liquid water

content for continuous maximum icing conditions

of a horizontal extent, other than 17·4 nautical

miles, is determined by the value of liquid water

content of Figure 1, multiplied by the appropriate

factor from Figure 3 of this Appendix.

(b) Intermittent maximum icing. The

intermittent maximum intensity of atmospheric

icing conditions (intermittent maximum icing) is

defined by the variables of the cloud liquid water

content, the mean effective diameter of the cloud

droplets, the ambient air temperature, and the

interrelationship of these three variables as shown

in Figure 4 of this Appendix. The limiting icing

envelope in terms of altitude and temperature is

given in Figure 5 of this Appendix. The

interrelationship of cloud liquid water content

with drop diameter and altitude is determined

from Figures 4 and 5. The cloud liquid water

content for intermittent maximum icing conditions

of a horizontal extent, other than 2·6 nautical

miles, is determined by the value of cloud liquid

water content of Figure 4 multiplied by the

appropriate factor in Figure 6 of this Appendix.

1. 
   Продължително максимално обледенение. Максималната продължителна интензивност на атмосферните условия за обледеняване (максималното продължително обледеняване) е определена от измененията на съдържанието на течна вода в облаците, средния ефективен диаметър на водните капки в облаците, температурата на околната среда и взаимо-връзките на тези три променливи, както е показано на Фиг.1 на това приложение. Граничните диапазони на условията за обледеняване по отношение на надморската височина и температурите е дадено на Фиг. 2 на това приложение. Взаимовръзката между съдържанието на течна вода в облаците с диаметъра на капките и надморската височина се определя от Фиг. 1 и 2. Съдържанието на течна вода в облаците за продължителните максимални условия на обледеняване в хоризонтално разпростиране, различно от 17,4 морски мили, е определено от стойността на съдържанието на течна вода в облаците, съгласно Фиг. 1, умножено с подходящ коефициент от Фиг.3 на това приложение.
   

2. 
   Периодично максимално обледеняване. Периодичната максимална интензивност на атмосферните условия за обледеняване (периодичното максимално обледеняване) е определена от измененията на съдържанието на течна вода в облаците, средния ефективен диаметър на водните капки в облаците, температурата на околния въздух и взаимо-връзките между тези три променливи, както е показано на Фиг. 4 в това приложение. Граничният диапазон на условията за обледеняване по отношение на надморската височина и температурата е даден на Фиг. 5 на това приложение. Взаимо-връзките между съдържанието на течна вода в облаците и диаметъра на водните капки в облаците и надморската височина се определя от Фиг. 4 и 5. Съдържанието на течна вода в облаците за периодичните максимални условия на обледеняване в хоризонтално разпростиране, различно от 2,6 морски мили е определено от стойността на съдържанието на течна вода в облаците от Фиг.4 умножено с подходящ коефициент от Фиг. 6 на това приложение.
   

The following are considered by the Authorities in

determining the minimum flight crew under JAR

25.1523.

basic workload functions are considered:

(1) Flight path control.

(2) Collision avoidance.

(3) Navigation.

(4) Communications.

(5) Operation and monitoring of

aircraft engines and systems.

(6) Command decisions.

(b) Workload factors. The following

workload factors are considered significant when

analysing and demonstrating workload for

minimum flight crew determination:

(1) The accessibility, ease and

simplicity of operation of all necessary flight,

power, and equipment controls, including

emergency fuel shutoff valves, electrical

controls, electronic controls, pressurisation

system controls, and engine controls.

(2) The visual accessibility of all

necessary instruments and the conspicuity of

failure warning devices such as fire warning,

electrical system malfunction, and other failure

or caution indicators. The extent to which such

instruments or devices direct the proper

corrective action is also considered.

(3) The complexity of emergency and

other operating procedures and the extent of

required system monitoring.

(4) The flight-crew compartment

operating environment.

(5) The degree of mental effort

required in diagnosing malfunctions and the

extent to which this is minimised by

redundancies.

(6) The actions requiring a crew

member to be unavailable at his assigned duty

station, including: observation of systems,

emergency operation of any control, and

emergencies in any compartment.

(7) The communications workload.

(8) The navigation workload.

(9) The possibility of increased

workload associated with any emergency that

may lead to other emergencies.

(10) Incapacitation of a flight-crew

member whenever the applicable operating rule

requires a minimum flight crew of at least two

pilots.

(c) Kind of operation authorised. The determination

requires consideration of the operating rules under

which the aeroplane will be operated. Unless an

applicant desires approval for a more limited kind

of operation, it is assumed that each aeroplane

certificated under this JAR-25 will operate under

1. 
   Базови функции за работно натоварване. Следващите базови функции за работно натоварване се вземат предвид:
   

1. 
   Управление на полетната траектория.
   

2. 
   Избягване на сблъсък.
   

3. 
   Навигация.
   

4. 
   Комуникации.
   

5. 
   Експлоатация и контрол на самолетни двигатели и системи.
   

6. 
   Вземане на управленски решения.
   

2. 
   Фактори на работно натоварване. Следващите фактори на работно натоварване се приемат за значителни, когато се анализира или демонстрира работното натоварване за определянето на минималния летателен екипаж:
   

1. 
   Достъпност, лесно и опростено опериране с всички необходими управления на полет, мощност и оборудване, включващо аварийните изключващи горивни кранове, управление на електрическо оборудване, управление на електронно оборудване, управлението на системата за създаване на свръхналягане и управление на двигателите.
   

2. 
   Визуалната достъпност на всички необходими прибори и очевидни средства за предупреждения при появата на повреди, такива като предупреждение за поява на пожар, за ненормална работа на електрическата система и други индикации за откази и предупреждения. Също се отчита степента, с която такива прибори или устройства, дават указания за взимането на правилни коригиращи действия.
   

3. 
   Сложността на аварийните и други експлоатационни процедури и изискваната степен на наблюдение на системите.
   

4. 
   Работната среда (атмосфера) в пилотската кабина.
   

5. 
   Степента на умствено усилие, изисквана за диагностицирането на ненормална работа и степента до която това се минимизира от претрупаност.
   

6. 
   Действията, изискващи членовете на летателния екипаж да не са на постоянните си служебни места, включващи: наблюдение на системите, аварийни действия с някое управление и аварийни ситуации в някой отсек.
   

7. 
   Работното натоварване от осъществяването на комуникациите.
   

8. 
   Работното натоварване от осъществяването на навигацията на самолета.
   

9. 
   Възможността от увеличаване на работното натоварване, свързано с всякакви аварийни ситуации, които може да доведат до други аварийни ситуации.
   

10. 
    Възпрепятстване на членовете на летателния екипаж, когато съответните експлоатационни правила, изискват минимален летателен екипаж от най-малко двама пилота.
    

3. 
   Вид утвърдена експлоатация. Определянето на вида одобрена експлоатация, изисква отчитане на експлоатационните правила, съгласно които самолетът ще се експлоатира. Освен ако кандидатстващият желае одобрение на повече ограничени видове експлоатации, се приема че всеки самолет сертифициран съгласно този JAR-25 ще се експлоатира съгласно условията на IFR (международните правила за пилотиране).
   

(a) Material test criteria–

(1) Interior compartments occupied by

crew or passengers.

(i) Interior ceiling panels,

interior wall panels, partitions, galley

structure, large cabinet walls, structural

flooring, and materials used in the

construction of stowage compartments

(other than underseat stowage

compartments and compartments for

stowing small items such as magazines

and maps) must be self-extinguishing

when tested vertically in accordance with

the applicable portions of Part I of this

Appendix. The average burn length may

not exceed 6 inches and the average

flame time after removal of the flame

source may not exceed 15 seconds.

Drippings from the test specimen may not

continue to flame for more than an

average of 3 seconds after falling.

(ii) Floor covering, textiles

(including draperies and upholstery), seat

cushions, padding, decorative and nondecorative

coated fabrics, leather, trays

and galley furnishings, electrical conduit,

thermal and acoustical insulation and

insulation covering, air ducting, joint and

edge covering, liners of Class B and E

cargo or baggage compartments, floor

panels of Class B, C, D, or E cargo or

baggage compartments, insulation

blankets, cargo covers and transparencies,

moulded and thermoformed

parts, air ducting joints, and trim strips

(decorative and chafing), that are

constructed of materials not covered in

sub-paragraph (iv) below, must be selfextinguishing

when tested vertically in

accordance with the applicable portions

of Part I of this Appendix or other

approved equivalent means. The average

burn length may not exceed 8 inches

(203·2 mm), and the average flame time

after removal of the flame source may not

exceed 15 seconds. Drippings from the

test specimen may not continue to flame

for more than an average of 5 seconds

after falling.

(iii) Motion picture film must be

safety film meeting the Standard

Specifications for Safety Photographic

Film PHI.25 (available from the

American National Standards Institute,

1430 Broadway, New York, NY 10018).

If the film travels through ducts, the ducts

must meet the requirements of subparagraph

(ii) of this paragraph.

(iv) Clear plastic windows and

signs, parts constructed in whole or in

part of elastomeric materials, edge

lighted instrument assemblies consisting

of two or more instruments in a common

housing, seat belts, shoulder harnesses,

and cargo and baggage tiedown

equipment, including containers, bins,

pallets, etc, used in passenger or crew

compartments, may not have an average

burn rate greater than 2·5 inches

(63·5 mm) per minute when tested

horizontally in accordance with the

applicable portions of this Appendix.

(v) Except for small parts (such

as knobs, handles, rollers, fasteners,

clips, grommets, rub strips, pulleys, and

small electrical parts) that would not

contribute significantly to the

propagation of a fire and for electrical

wire and cable insulation, materials in

items not specified in paragraphs

(a)(1)(i),(ii),(iii), or (iv) of Part I of this

Appendix may not have a burn rate

greater than 4·0 inches per minute when

tested horizontally in accordance with the

applicable portions of this Appendix.

(2) Cargo and baggage compartments

(i) Thermal and acoustic

insulation (including coverings) used in

each cargo and baggage compartment

must be constructed of materials that

meet the requirements set forth in subparagraph

(a)(1)(ii) of Part I of this

Appendix.

(ii) A cargo or baggage

compartment defined in JAR 25.857 as

Class B or E must have a liner

constructed of materials that meet the

requirements of sub-paragraph (a)(1)(ii)

of Part I of this Appendix and separated

from the aeroplane structure (except for

attachments). In addition, such liners

must be subjected to the 45 degree angle

test. The flame may not penetrate (pass

through) the material during application

Appendix F

Part I – Test Criteria and Procedures for Showing Compliance with JAR 25.853, or 25.855

of the flame or subsequent to its removal.

The average flame time after removal of

the flame source may not exceed 15

seconds, and the average glow time may

not exceed 10 seconds.

(iii) A cargo or baggage

compartment defined in JAR 25.857 as

Class B, C, D, or E must have floor

panels constructed of materials which

meet the requirements of sub-paragraph

(a)(1)(ii) of Part I of this Appendix and

which are separated from the aeroplane

structure (except for attachments). Such

panels must be subjected to the 45 degree

angle test. The flame may not penetrate

(pass through) the material during

application of the flame or subsequent to

its removal. The average flame time after

removal of the flame source may not

exceed 15 seconds, and the average glow

time may not exceed 10 seconds.

(iv) Insulation blankets and covers

used to protect cargo must be constructed

of materials that meet the requirements of

sub-paragraph (a)(1)(ii) of Part I of this

Appendix. Tiedown equipment

(including containers, bins, and pallets)

used in each cargo and baggage

compartment must be constructed of

materials that meet the requirements of

sub-paragraph (a)(1)(v) of Part I of this

Appendix.

(3) Electrical system components.

Insulation on electrical wire or cable installed

in any area of the fuselage must be selfextinguishing

when subjected to the 60 degree

test specified in Part I of this Appendix. The

average burn length may not exceed 3 inches,

(76·2 mm) and the average flame time after

removal of the flame source may not exceed

30 seconds. Drippings from the test specimen

may not continue to flame for more than an

average of 3 seconds after falling.

(b) Test Procedures –

(1) Conditioning. Specimens must be

conditioned to 70 ± 5°F (21·11 ± 3°C), and at

50% ± 5% relative humidity until moisture

equilibrium is reached or for 24 hours. Each

specimen must remain in the conditioning

environment until it is subjected to the flame.

(2) Specimen configuration. Except for

small parts and electrical wire and cable

insulation, materials must be tested either as a

section cut from a fabricated part as installed in

the aeroplane or as a specimen simulating a cut

section, such as a specimen cut from a flat

sheet of the material or a model of the

fabricated part. The specimen may be cut from

any location in a fabricated part; however,

fabricated units, such as sandwich panels, may

not be separated for test. Except as noted

below, the specimen thickness must be no

thicker than the minimum thickness to be

qualified for use in the aeroplane. Test

specimens of thick foam parts, such as seat

cushions, must be ½-inch (12·7 mm) in

thickness. Test specimens of materials that

must meet the requirements of sub-paragraph

(a)(1)(v) of Part I of this Appendix must be no

more than é_LQFK __Â___ mm) in thickness.

Electrical wire and cable specimens must be

the same size as used in the aeroplane. In the

case of fabrics, both the warp and fill direction

of the weave must be tested to determine the

most critical flammability condition.

Specimens must be mounted in a metal frame

so that the two long edges and the upper edge

are held securely during the vertical test

prescribed in sub-paragraph (4) of this

paragraph and the two long edges and the edge

away from the flame are held securely during

the horizontal test prescribed in sub-paragraph

(5) of this paragraph. The exposed area of the

specimen must be at least 2 inches (50·8 mm)

wide and 12 inches (304·8 mm) long, unless

the actual size used in the aeroplane is smaller.

The edge to which the burner flame is applied

must not consist of the finished or protected

edge of the specimen but must be

representative of the actual cross-section of the

material or part as installed in the aeroplane.

The specimen must be mounted in a metal

frame so that all four edges are held securely

and the exposed area of the specimen is at least

8 inches by 8 inches (203·2 mm by 203·2 mm)

during the 45° test prescribed in sub-paragraph

(6) of this paragraph.

(3) Apparatus. Except as provided in

sub-paragraph (7) of this paragraph, tests must

be conducted in a draught-free cabinet in

accordance with Federal Test Method Standard

191 Model 5903 (revised Method 5902) for the

vertical test, or Method 5906 for horizontal test

(available from the General Services

Administration, Business Service Centre,

Region 3, Seventh & D Streets SW.,

Washington, DC 20407). Specimens which are

too large for the cabinet must be tested in

similar draught-free conditions.

(4) Vertical test. A minimum of three

specimens must be tested and results averaged.

For fabrics, the direction of weave

corresponding to the most critical flammability

conditions must be parallel to the longest

dimension. Each specimen must be supported

vertically. The specimen must be exposed to a

Bunsen or Tirril burner with a nominal ê_LQFK

(9·525 mm) I.D. tube adjusted to give a flame

of 1½ inches (38·1 mm) in height. The

minimum flame temperature measured by a

calibrated thermocouple pyrometer in the

centre of the flame must be 1550°F (843·33°C).

The lower edge of the specimen must be

¾-inch (19·05 mm) above the top edge of the

burner. The flame must be applied to the

centre line of the lower edge of the specimen.

For materials covered by sub-paragraph

(a)(1)(i) of Part I of this Appendix, the flame

must be applied for 60 seconds and then

removed. For materials covered by subparagraph

(a)(1)(ii) of Part I of this Appendix,

the flame must be applied for 12 seconds and

then removed. Flame time, burn length, and

flaming time of drippings, if any, may be

recorded. The burn length determined in

accordance with sub-paragraph (7) of this

paragraph must be measured to the nearest

tenth of an inch (2·54 mm).

(5) Horizontal test. A minimum of

three specimens must be tested and the results

averaged. Each specimen must be supported

horizontally. The exposed surface, when

installed in the aircraft, must be face down for

the test. The specimen must be exposed to a

Bunsen or Tirrill burner with a nominal ê_LQFK

(9·525 mm) I.D. tube adjusted to give a flame

of 1½ inches (38·1 mm) in height. The

minimum flame temperature measured by a

calibrated thermocouple pyrometer in the

centre of the flame must be 1550°F (843·33°C).

The specimen must be positioned so that the

edge being tested is centred ¾-inch (19·05 mm)

above the top of the burner. The flame must be

applied for 15 seconds and then removed. A

minimum of 10 inches (254 mm) of specimen

must be used for timing purposes,

approximately 1½ inches (38·1 mm) must burn

before the burning front reaches the timing

zone, and the average burn rate must be

recorded.

(6) Forty-five degree test. A minimum

of three specimens must be tested and the

results averaged. The specimens must be

supported at an angle of 45° to a horizontal

surface. The exposed surface when installed in

the aircraft must be face down for the test. The

specimens must be exposed to a Bunsen or

Tirrill burner with a nominal ê_LQFK

(9·525 mm) I.D. tube adjusted to give a flame

of 1½ inches (38·1 mm) in height. The

minimum flame temperature measured by a

calibrated thermocouple pyrometer in the

centre of the flame must be 1550°F (843·33°C).

Suitable precautions must be taken to avoid

draughts. The flame must be applied for

30 seconds with one-third contacting the

material at the centre of the specimen and then

removed. Flame time, glow time, and whether

the flame penetrates (passes through) the

specimen must be recorded.

(7) Sixty degree test. A minimum of

three specimens of each wire specification

(make and size) must be tested. The specimen

of wire or cable (including insulation) must be

placed at an angle of 60° with the horizontal in

the cabinet specified in sub-paragraph (3) of

this paragraph with the cabinet door open

during the test, or must be placed within a

chamber approximately 2 feet (609·6 mm) high

by 1 foot by 1 foot (304·8 mm by 304·8 mm),

open at the top and at one vertical side (front),

and which allows sufficient flow of air for

complete combustion, but which is free from

draughts. The specimen must be parallel to

and approximately 6 inches (152·4 mm) from

the front of the chamber. The lower end of the

specimen must be held rigidly clamped. The

upper end of the specimen must pass over a

pulley or rod and must have an appropriate

weight attached to it so that the specimen is

held tautly throughout the flammability test.

The test specimen span between lower clamp

and upper pulley or rod must be 24 inches

(609·6 mm) and must be marked 8 inches

(203·2 mm) from the lower end to indicate the

central point for flame application. A flame

from a Bunsen or Tirrill burner must be applied

for 30 seconds at the test mark. The burner

must be mounted underneath the test mark on

the specimen, perpendicular to the specimen

and at an angle of 30° to the vertical plane of

the specimen. The burner must have a nominal

bore of ê_LQFK (9·525 mm) and be adjusted to

provide a 3-inch (76·2 mm) high flame with an

inner cone approximately one-third of the

flame height. The minimum temperature of the

hottest portion of the flame, as measured with a

calibrated thermocouple pyrometer, may not be

less than 1750°F (954·44°C). The burner must

be positioned so that the hottest portion of the

flame is applied to the test mark on the wire.

Flame time, burn length, and flaming time of

drippings, if any, must be recorded. The burn

length determined in accordance with subparagraph

(8) of this paragraph must be

measured to the nearest tenth of an inch

(2·54 mm). Breaking of the wire specimens is

not considered a failure.

(8) Burn length. Burn length is the

distance from the original edge to the farthest

evidence of damage to the test specimen due to

flame impingement, including areas of partial

or complete consumption, charring, or

embrittlement, but not including areas sooted,

stained, warped, or discoloured, nor areas

where material has shrunk or melted away from

the heat source.

1. 
   Критерии за изпитание на материали.
   

1. 
   Интериор на отсеците, предназначени за пътници и членове на екипажа.
   

1. 
   Интериорните таванни панели, стенни панели, отделения, конструкция на кухненските помещения, стени на широки шкафове, структурни подови панели и материали, използвани при конструирането на багажни отсеци (различни от пространствата под седалките и пространствата за съхранение на малки артикули, като списания и карти), трябва да са от тип, самозагасяващи се, когато се изпитват вертикално в съответствие с отнасящите се параграфи на Част 1 на това приложение. Средната дължина на горене не може да надвишава 6 инча и средното време на горене след премахване на източника на пламък не може да надвишава 15 секунди. Получените капки от изпитвания образец, в следствие на разтопяването на материала от високата температура, не може да продължават да горят средно повече от 3 секунди след падането им.
   

2. 
   Подови покрития, текстилни изделия (включващи драперии и тапицерии), възглавници на седалки, подплънки, декоративни и не декоративни тъкани покрития, кожени, табли за поднасяне и кухненско обзавеждане, канали за електрически кабели, температурни и акустични изолации и изолационни покрития, въздухопроводи, покрития на ръбове и места на съединения, облицовки от клас В и Е карго или багажните отсеци, подови панели за багажни или карго отсеци от клас В, С, D или Е, изолационни вати, покрития на карго отсеците и трансперанти, отлети или термо-обработени части, съединения на въздухопроводите и стягащи ленти (декоративни и триещи), които са конструирани от материали не обхванати от подпараграф (iv) по-надолу, трябва да са от тип, самозагасяващи се, когато се изпитват вертикално в съответствие с отнасящия се дял на част 1 от това приложение или други утвърдени еквивалентни начини. Средната дължина на горене не може да надвишава 8 инча (203,2 мм) и средното време на горене след премахване на източника на пламъка не може да надвишава 15 секунди. Получените капки от тествания образец, в следствие на разтопяването на материала от високата температура, не може да продължават да горят средно повече от 5 секунди след падането им.
   

3. 
   Кинофилмът, трябва да е безопасен филм, отговарящ на спецификационни стандарти за безопасни фотографски филми PHI.25 (предложени от американският институт за национални стандарти 1430 Бродуей, Ню Йорк, NY 10018). Ако филмовата лента се подава през канали, каналите трябва да отговарят на изискванията на подпараграф (ii) на този параграф.
   

4. 
   Прозрачни пластмасови прозорци и знаци, части конструирани изцяло или частично от еластични материали, сборни съединения от осветени в краищата си прибори от, съдържащи два или повече прибора в общ корпус, предпазни колани на седалките, раменни пристягащи колани, карго и багажно оборудване за укрепване на товарите, включително контейнери, кошчета за боклук, палети и т.н., използвани в отсеците за пътниците и екипажа не могат да имат средна скорост на горене по-голяма от 2,5 инча за минута (63,5 мм за минута), когато се изпитват хоризонтално в съответствие с отнасящите се дялове на това приложение.
   

5. 
   Освен за малки части (като бутони, ръкохватки, ролки, крепежни елементи, скоби, уплътнителни шайби, гумени ленти, макари и малки електрически части), които не биха спомогнали значително за разпространението на пожара и за електрически кабели и кабелна изолация, материали на части, не определени в подпараграфи (a) (i), (ii), (iii) или (iv) на част 1 от това приложение, не може да имат скорост на горене по-голяма от 4,0 инча за минута, когато се изпитват хоризонтално в съответствие с отнасящите се части на това приложение.
   

2. 
   Карго и багажни отсеци не обитавани от пътници и членове на екипажа.
   

1. 
   Температурната и акустичната изолация (включваща защитните покрития) използвани във всички карго и багажни отсеци, трябва да са конструирани от материали, които отговарят на изискванията, изложени по-надолу в подпараграф (а)(1)(ii) от част 1 на това приложение.
   

2. 
   Карго и багажни отсеци, определени в JAR 25.857, като клас В или клас Е, трябва да имат обшивка конструирана от материали, които отговарят на изискванията на подпараграф (а)(1)(ii) от част 1 на това приложение и са отделени от конструкцията на самолета (с изключение на възлите за закрепване). В допълнение, тези обшивки, трябва да се подложат на ъглово изпитание под 45 градуса. Пламъкът не може да прониква в (да преминава през) материала по време на подлагането му на пламък или негово последоващо отстраняване. Средното време на горене след отстраняване на източника на огън, не може да надвишава 15 секунди и средното време на тлеене не може да надвишава 10 секунди.
   

3. 
   Карго или багажно отсеци, определени в JAR 25.857 като клас В, С, D или Е, трябва да имат подови панели, конструирани от материали, които отговарят на изискванията на подпараграф (а)(1)(ii) от част 1 на това приложение и които са отделени от конструкцията на самолета (с изключение на възлите за закрепване). Такива панели трябва да са подложат на ъглово изпитание под 45 градуса. Пламъкът не може да прониква в (да преминава през) материала по време на подлагането му на пламък или негово последоващо отстраняване. Средното време на горене след отстраняване на източника на огън, не може да надвишава 15 секунди и средното време на тлеене не може да надвишава 10 секунди.
   

4. 
   Изолационните подплати и облицовки, използвани за защита на товара, трябва да са конструирани от материали, които отговарят на изискванията на подпараграф (а)(1)(ii) от част 1 на това приложение. Обвързаното оборудване (включващо контейнери, кошчета за отпадъци и палети), използвано във всеки карго или багажен отсеци, трябва да е конструирано от материали, които отговарят на изискванията на подпараграф (а)(1)(v) от част 1 от това приложение.
   

3. 
   Компоненти на електрическа система. Изолацията на електрическите проводници или кабели, инсталирани във всяка зона от тялото на самолета, трябва да са самогасящи, когато са подложени на 60 градусово изпитание, определено в част 1 на това приложение. Средната дължина на горене не може да надвишава 3 инча (76,2 мм) и средното време на горене след премахването на източника на пламъка не може да надвишава 30 секунди. Получените капки от изпитвания образец, вследствие на разтопяването на материала от високата температура, не може да продължават да горят повече от 3 секунди след падането им.
   

2. 
   Процедури за изпитание -
   

1. 
   Кондициониране. Образецът трябва да е кондициониран към 705F (21,113С) и при 50%  5% относителна влажност, докато се достигне равновесие на влажността или за 24 часа. Всеки образец трябва да остане в кондиционирана среда, докато е подложен на открит пламък.
   

2. 
   Конфигурация на образеца. С изключение на материалите използвани за малките части и изолаторите на електрическите проводници и кабели, материалите трябва да се изпитват или като отрязани образци от изработените части, инсталирани на самолета или като образци симулиращи отрязани образци, такива като образци, отрязани от плоски листови панели от използвания материал или модел на изработената част. Образецът може да се отреже от всяко място на изработената част, обаче, изработени елементи, такива като панели тип сандвич не могат да се разделят за изпитание. Освен както е отбелязано по-надолу, дебелината на образеца не трябва да е по-голяма от минималната дебелина, определена за използване в самолета. Изпитваният образец за плътни пенопластови материали, такива като възглавниците на седалките трябва да е ½ инча (12,7 mm) на дебелина. Изпитваните образци за материали, които трябва да отговарят на изискванията на подпараграф (а)(1)(v) от част 1 на това приложение, не трябва да са повече от 1/8 инча (3,175 mm) дебели. Образци на електрически проводници и кабели, трябва да са със същите размери, каквито са използвани на самолета. В случай на тъкани, основата и пълнежът на тъканта се изпитват, за да се определят най-критичните условия на запалване. Образецът трябва да бъде поставен в метална рамка така, че два дълги края и горният край са сигурно закрепени по време на вертикалното изпитание, описано в подпараграф (4) на този параграф и двата надлъжни края и противоположният на горенето край са здраво закрепени по време на хоризонталното изпитание, описано в подпараграф (5) на този параграф. Изложената зона на образеца трябва да е не по-малка от 2 инча (50,8 мм) на ширина и 12 инча (304,8 мм) на дължина, освен ако истинският размер, използван в самолетът не е по-малък. Краят на образеца, към който се прилага открития пламък, не може да се състои от обработени или защитени краища, но трябва да представлява действителното сечение на материала или частта, която е инсталирана на самолета. Образецът трябва да е монтиран в метална рамка така, че всички четири краища за здраво закрепени и изложената зона на образеца е не по-малка от 8 х 8 инча площ (203,2 х 203,2 mm²) по време на 45 градусовото изпитание, описано в подпараграф (6) на този параграф.
   

3. 
   Апаратура. Освен както е предвидено в подпараграф (7) на този параграф, изпитания трябва да се водят в изпитателна камера без наличие на течение на въздуха в съответствие с Федералните стандарти на методи за изпитване 191 образец 5903 (ревизия на Метод 5902) за вертикалното изпитание или Метод 5906 за хоризонтално изпитание (на разположение от General Services Administration, Business Service Center, Region 3, Seventh & D Streets SW., Washington, DC 20407). Образец който е твърде голям за поставяне в изпитателната камера, трябва да се изпитва в подобни условия, без наличие на течение на въздуха.
   

4. 
   Вертикално изпитание. Минимално три образеца трябва да се изпитат и да се изчислят средните стойности на получените резултати. За текстилни материи, направлението на тъканта, съответстващо на най-критичните условия на горене трябва да е паралелно на най-дългият размер. Всеки образец трябва да е закрепен вертикално. Образецът трябва да е изложен на Бунзенова или Тирилова горелка с номинална 3/8 инча (9,525 mm) I.D. тръба, настроена да подава пламък от 1½ инча (38,1 mm) по височина. Минималната температура на пламъка, измерена от калибрирана пирометрична термо-двойка в центъра на пламъка, трябва да е 1550F (843,33С). Долния край на образеца трябва да ¾ инча (19,05 mm) над горния край на горелката. Пламъкът трябва да е приложен към централната линия на долния край на образеца. За материали отговарящи на изискванията на подпараграф (а)(1)(i) от част 1 на това приложение, пламъкът трябва да се приложи за 60 секунди и след това да се отстрани. За материали отговарящи на изискванията на подпараграф (а)(1)(ii) от част 1 на това приложение, пламъкът трябва да се приложи за 12 секунди и след това да се отстрани. Времето за прилагане на пламъка, дължината на горене и времето на горене на падналите капки, ако се отнася, трябва да се запишат. Дължината на горене, определена в съответствие с подпараграф (7) на този параграф, трябва да се измери до най-близката десета от инча (2,54 mm).
   

5. 
   Хоризонтално изпитание. Минимално три образеца трябва да се изпитват и да се изчислят средните стойности на получените резултати. Всеки образец трябва да е закрепен хоризонтално. Изложената повърхност на образеца, когато е инсталиран на самолета, трябва да е насочена надолу по време на изпитанието. Образецът трябва да е изложен на Бунзенова или Тирилова горелка с номинална 3/8 инча (9,525 mm) I.D. тръба, настроена да подава пламък от 1½ инча (38,1 mm) по височина. Минималната температура на пламъка, измерена от калибрирана пирометрична термо-двойка в центъра на пламъка, трябва да е 1550F (843,33С). Образецът трябва да е разположен така, че изпитваният край да е центриран на разстояние ¾ инча (19,05 mm) над горната част на горелката. Пламъкът трябва да се прилага за 15 секунди и след това да се отстрани. Минимално 10 инча (254 mm) от образеца, трябва да се използват за целите на определяне на времената, като приблизително 1½ инча (38,1 mm) от образеца трябва да се запалят преди достигане на зоната за засичане на времето на горене и трябва да се запише средната величина на времето на горене.
   

6. 
   45 градусоо изпитание. Минимално три образеца трябва да се изпитват и да се изчислят средните стойности на получените резултати. Образецът трябва да е закрепен под ъгъл 45 спрямо хоризонталната повърхност. Изложената повърхност на образеца, когато се инсталира на самолета, трябва да е насочена надолу по време на изпитанието. Образецът трябва да е изложен на Бунзенова или Тирилова горелка с номинална 3/8 инча (9,525 mm) I.D. тръба, настроена да подава пламък от 1½ инча (38,1 mm) по височина. Минималната температура на пламъка, измерена от калибрирана пирометрична термодвойка в центъра на пламъка, трябва да е 1550F (843,33С). Трябва да се вземат подходящи предпазни мерки за избягване на течение на въздуха. Пламъкът трябва да се приложи за 30 секунди, като контактува с 1/3 от материала в центъра на образеца и след това да се отстрани. Времето на горене, времето на тлеене и евентуалното проникване на пламъка (преминаване през) материала на образеца трябва да се запишат.
   

7. 
   60 градусово изпитание. Минимално три образци от всяка спецификация на кабели (изработка и размери) трябва да се изпитват. Образец от проводник или кабел (включващ изолацията) трябва да се постави под ъгъл 60 спрямо хоризонталната равнина в изпитателна камера, определена в подпараграф (3) на този параграф, с отворена врата на изпитателната камера по време на изпитанието или трябва да се постави в камера приблизително на 2 фута (609,6 mm) висока и 1 х 1 фута (304,8 х 304,8 mmм отворен отгоре и откъм едната вертикална страна (челната), което позволява достатъчен поток на свеж въздух за осъществяване на горенето, но което не е подложено на течение на въздух. Образецът трябва да е разположен паралелно и приблизително на 6 инча (152,4 mm) от предната страна на изпитателната камера. Долният край на образеца, трябва да е здраво стегнат. Горният край на образеца трябва да минава над макара или лост и трябва да има подходящо тегло, закачено към него така, че образецът да се закрепи изпънат по време на изпитанието за запалване. Разстоянието между долната скоба и горната макара или лост за тестовия образец трябва да е 24 инча (609,6 mm) и трябва да се маркира на 8 инча (203,2 mm) от долният край, за да индикира централната точка на прилагане на пламъка. Пламък от Бунзенова или Тирилова горелка, трябва да се прилага за 30 секунди в мястото на маркирането за изпитанието. Горелката трябва да се монтира отдолу на маркировката върху образеца за теста, перпендикулярно на образеца и под ъгъл 30 спрямо вертикалната равнина на образеца. Горелката трябва да има номинален отвор от 3/8 инча (9,525 mm) и да бъде настроена да осигурява 3 инча (76,2 mm) висок пламък, с вътрешен конус приблизително 1/3 от височината на пламъка. Минималната температура на най-горещата част на пламъка, както е измерена с калибрирана пирометрична термодвойка, не може да е по-малка от 1750F (954,44С). Горелката трябва да се постави така, че най-горещата част на пламъка да се приложи в мястото на маркировката върху кабела. Данните от времето за въздействие с открития огън, дължината на горенето и времето на горене на разтопилите се капки от материала, ако се отнася, трябва да се запишат. Дължината на горенето, определена в съответствие с подпараграф (8) на този параграф, трябва да се измери с точност една десета от инча (2,54 mm). Скъсването на образеца на кабела не се разглежда като отказ.
   

8. 
   Дължина на горене. Дължината на горене е разстоянието от ръба на началото на пламъка до най-отдалечената видима следа от повреда на тествания образец, поради въздействие на пламъка, включващо зоните от частичното или пълното унищожаване, овъгляване или получаване на крехка структура на материала на образеца, но не включващо зоните покрити със сажди, оцветяване, изкорубване или обезцветяване нито зоните където материалът се е свил или разтопил настрани от топлинното въздействие на източника на пламък.