Книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията

Описва се като повтарящ се набор от транзакции, често стандартни, повърхностно правдоподобни, със скрита мотивация или, казано на разговорен език, играта е поредица от ходове с уловка, или „трик".

Игрите се разграничават лесно от процедурите, ритуалите и развлеченията по две основни особености:

(1) по скрития си характер и

(2) по наградата.

Процедурите може да са успешни, ритуалите - ефективни, а развлеченията - изгодни, но всички те по определение са спонтанни. В тях може да има спор, но не и конфликт, а краят може да е сензационен, но не драматичен. Всяка игра обаче в основата си е нечестна, а в изхода й има нещо драматично, което е различно от обикновената възбуда.

Остава ни да разграничим игрите от още един тип социално действие, което досега не сме обсъждали. Става въпрос за операцията, която е проста транзакция или набор от транзакции, предприети с конкретна, заявена цел. Ако някой открито търси сигурност и я получи, това е операция. Ако някой търси сигурност и след като я получи, по някакъв начин я използва във вреда на онзи, които му я е вдъхнал, това е игра. На пръв поглед следователно играта прилича на набор от операции, но след получаване на отплатата се оказва, че тези операции всъщност са били маневри - не открити молби, а ходове на играта.

В играта застраховане например независимо от това какво постига агентът в разговора, ако е голям играч, той действително търси или разработва определена перспектива. Ако е наистина „печен", целта му е да постигне успех.' Същото важи и в играта недвижими имоти и пижама и други сродни занимания. Следователно по време на светско събиране, докато се занимава с развлечения - главно варианти на балансов отчет, - един търговски пътник може да скрие зад дружелюбен разговор поредица ловки маневри, с които иска да извлече информация, представляваща професионален интерес за него. Съществуват десетки специализирани списания, чиято задача е да усъвършенстват търговските маниери. Те правят прегледи на изтъкнати играчи и игри (интересни оператори, които сключват необикновено големи сделки). На езика на транзакциите това са просто варианти на „Спортс илъстрейтед”,” Чес уърлд” и други спортни списания.

Що се отнася до ъгловите транзакции - игри, планирани съзнателно с професионална точност под контрола на Възрастен и целящи да дадат максимална печалба, големите игри на злоупотреба с доверие, процъфтяващи в началото на XX век, са ненадминати, като се има предвид влаганото в тях подробно практическо планиране и психологична виртуозност¹⁵.

Това, което представлява интерес за нас сега, са несъзнателните игри, играни от невинни хора, заети в двойствени транзакции, които те не осъзнават напълно и които съставляват най-важният елемент на социалния живот в цял свят. Поради динамичните си качества игрите лесно се разграничават от простите статични нагласи, които произтичат от заемането на позиция.

Употребата на думата игра не бива да ни заблуждава. Както изяснихме в увода, тя не означава непременно забавление или дори радост. Мнозина търговски пътници не смятат работата си за удоволствие, както Артър Милър изяснява в пиесата Смъртта на търговския пътник. В нея също може да не липсва сериозност. Футболните мачове днес се приемат твърде сериозно, но не по-сериозно, отколкото транзакционни игри като алкохолик или рапо трета степен.

Същото се отнася и за думата игра, в смисъл игра на карти или игра на сделки. Всеки, който е играл дълго време на карти или на борсата, може да го потвърди. На антрополозите е известно, че игрите, както и последиците от тях, могат да бъдат сериозни.

Най-сложната игра, която изобщо е съществувала, е царедворец, добре описана от Стендал в Пармският манастир. Тя е била абсолютно сериозна.

Най-зловеща от всички игри естествено е война.

Най-широко разпространената игра, играна от съпрузи, се нарича разговорно ако не беше ти. С нейна помощ ще илюстрираме особеностите на игрите изобщо.

Г-жа Уайт се оплаквала, че съпругът й силно ограничава светските й занимания и затова не успяла да се научи да танцува. Вследствие някои промени в нагласата й, получени след психиатрично лечение, съпругът й развил известна несигурност и станал по-отстъпчив. Г-жа Уайт се почувствала свободна да разшири сферата на заниманията си. Записала се в курс по танци и тогава с отчаяние установила, че изпитва болезнен страх от дансинга и че трябва да се откаже от намерението си.

Това неуспешно приключение и други подобни преживявания разкрили някои важни страни от структурата на брака й. Сред многобройните си кандидати за женитба тя избрала за съпруг властен човек. Това й давало възможност да се оплаква, че би могла да прави най-различни неща „ако не беше ти". Много нейни приятелки също имали властни съпрузи и когато се събирали сутрин на кафе, дълго играели на ако не беше той.

Оказало се обаче, че противно на оплакванията на г-жа Уайт съпругът всъщност й правел голяма услуга, като й забранявал да се занимава с нещо, от което истински се страхува, и по този начин не й позволявал дори да осъзнае страховете си. Това е една от причините, поради които Детето в нея мъдро си е избрало такъв съпруг.

Имало обаче и нещо друго. Неговите забрани и нейните оплаквания водели до чести кавги, които застрашавали сексуалния им живот. Поради чувството си за вина той често й носел подаръци, които при други обстоятелства е могла и да не получи. Когато й давал по-голяма свобода, подаръците му естествено ставали по-малки и по-редки. Между нея и съпруга й имало малко общи неща, като се изключат грижите около домакинството и децата, така че кавгите се откроявали като важни събития. В тези случаи те разговаряли за всичко друго, но не и за банални неща. В края на краищата семейният живот й доказал нещо, което тя твърдяла отдавна - че всички мъже са злобни и тиранични. Оказало се, че тази нагласа е свързана с някакви фантазии за претърпян сексуален тормоз, които са я преследвали в млада възраст.

Тази игра може общо да се характеризира по няколко начина. Очевидно е, че тя принадлежи към голямата сфера на социалната динамика. Основният факт е, че като се оженят, г-н и г-жа Уайт имат възможност да общуват помежду си, а тази възможност може да се нарече социален контакт. Фактът, че те използват възможността, превръща домакинството им в социална общност - за разлика от влак на нюйоркското метро например, където пътниците са в пространствен контакт, но рядко се възползват от възможността и образуват необщителна общност. Влиянието, което всеки един от съпрузите Уайт оказва върху поведението и реакциите на другия, представлява социалното действие. То ще бъде изследвано от различни гледни точки в рамките на различни дисциплини. Тъй като ние тук се занимаваме с личните истории и с психодинамиката на индивидите, настоящият подход е едни от аспектите асоциалната психиатрия, а „здравословността" на анализираните игри се подлага на известна имплицитна преценка. Този подход в известна степен се различава от по-неутралните и по-неангажираните нагласи на социологията и социалната психология. Психиатрията си запазва правото да каже „Един момент!", което другите дисциплини не си позволяват. Транзакционният анализ е клон на социалната психиатрия, а анализът на игрите е специален аспект на транзакционния анализ.

Практическият анализ на игрите разглежда специални случаи, изникващи в специфични ситуации. Теоретичният анализ на игрите прави опит да покаже абстрактно и в обобщен вид характеристиките на различни игри, така че да могат да се разпознават независимо от моментното им словесно съдържание и от културната им матрица. В теоретичния анализ на ако не беше ти - семеен тип игра, например характеристиките на тази игра би трябвало да се изложат така, че тя да може да бъде разпозната еднакво лесно и в джунглата на Нова Гвинея, и в сграда в Манхатън, независимо дали е свързана със сватбено тържество или с финансови проблеми около купуването на въдица за внучетата; и без оглед на това дали ходовете се правят грубо или елегантно съобразно допустимите степени на откровеност между съпруга и съпругата. Широкото разпространение на играта в дадено общество е проблем за социологията и антропологията. Анализът на игрите като част от социалната психиатрия се интересува само от описанието на играта, когато тя се разиграва, независимо колко често е това. Такова разграничение не е пълно, но е аналогично с разграничението между общественото здравеопазване и вътрешната медицина. Първото се интересува от разпространението на маларията, докато второто изучава случаите на малария там, където те се появяват - в джунглата или в Манхатън.

За настоящия момент се приема, че дадената по-долу схема е от най-голяма полза за теоретичния анализ на игрите. Няма съмнение, че с натрупването на нови знания схемата ще се усъвършенства. Първото изискване е да се приеме, че определена редица от маневри отговаря на критериите за игра. След това се събират колкото е възможно по-голям брой „мостри" от играта и се изолират значимите особености на колекцията. Определени аспекти се налагат като съществени.

Тези аспекти се групират по специални заглавия, които са така измислени, че да са максимално съдържателни и поучителни за сегашното ниво на знания. Анализът се предприема от гледна точка на потърпевшата страна - в случая г-жа Уайт.

За да се разбере правилно една игра, антитезата й трябва да се познава и ефективността й да се докаже на практика.

АНБТ е игра за двама и изисква ограничавана съпруга и властен съпруг. Съпругата може да играе ролята си или като благоразумен Възрастен („Най-добре е да правя това, което той казва), или като кисело Дете. Властният съпруг може да запази състоянието на Егото на Възрастен („Най-добре е да правиш това, което аз казвам") или да изпадне в състояние на родител („Най-разумно би било да правиш това, което аз кажа").

Г-н Уайт: Ще стоиш вкъщи и ще се грижиш за домакинството.

Г-жа Уайт: Ако не беше ти, можех да изляза да се забавлявам.

На психологично равнище (скритият брачен договор) взаимоотношението е от типа Дете-Дете и е доста по-различно.

Г-н Уайт: Когато се прибирам, винаги трябва да си вкъщи. Ужасявам се да не бъда изоставен.

Т-жа Уайт: Ще си бъда вкъщи, ако ми помогнеш да избягвам фобийните ситуации.

Двете равнища са показани на фиг. 7. Ходове.

Ходовете в една игра приблизително съответстват на погалванията в ритуала. Както е във всяка игра, с практиката играчите стават все по-умели. Празните ходове се елиминират и във всеки ход се съсредоточава все по-голяма и по-голяма целенасоченост. Красивите приятелства често почиват на факта, че играчите се допълват с такава икономичност и задоволство, че от игрите, които играят заедно, получават максимална печалба при минимално усилие. Някои междинни, предпазни или компромисни ходове могат да се пропуснат и това придава голяма елегантност на взаимоотношението.

Усилието, спестено от отбранителните маневри, може да се посвети на красиви жестове, които правят удоволствие и на двете участващи страни, а понякога и на страничните наблюдатели. Човек, който изучава игрите, забелязва, че за да напредва една игра, са необходими минимален брой ходове и те могат да бъдат изложени в протокола. Отделните играчи могат да украсяват или умножават тези ходове съобразно своите потребности, талант или желания. Структурата за АНБТ е следната:

(1) Инструкция - Съгласие („Ще стоиш вкъщи" -„Добре").

(2) Инструкция - Протест („Пак ще стоиш вкъщи" -„Ако не беше ти").

Общите печалби от една игра се състоят в стабилизиращите (хомеостатични) функции. Биологичната хомеостаза се стимулира чрез погалването, психологичната стабилност се усилва чрез утвърждаването на позицията. Както отбелязахме по-рано, погалването може да приеме различни форми, така че биологичната печалба от една игра може да се изложи на езика на усещането. Така например ролята на съпруга в АНБТ напомня на шамар, ударен с опакото на ръката (съвсем различен по ефект от шамар, нанесен с дланта, което е пряко унижение), а реакцията на съпругата наподобява нещо като капризен ритник в пищялките. Следователно биологичната печалба от АНБТ се извлича от размяната на войнственост и капризи: печален, но явно ефективен начин да се поддържа доброто състояние на нервните тъкани.

Затвърждаването на позицията на съпругата - „Всички мъже са тирани" - е екзистенциалната печалба. Тази позиция е реакция на потребността да се отстъпи, която е присъща на фобиите - демонстрация на ясната структура, която е в основата на всички игри. Разширеното твърдение ще гласи: „Ако изляза сама сред тълпата, ще ме връхлети изкушението да отстъпя; вкъщи не отстъпвам: той ме принуждава, което доказва, че всички мъже са тирани."

От това следва, че тази игра обикновено се играе от жени, страдащи от усещания за илюзорност (нереалност), което означава, че в ситуациите на силно изкушение Възрастният у тях трудно взема надмощие. Подробното изясняване на тези механизми е задача по-скоро на психоанализата, отколкото на анализа на игрите. В анализа на игрите най-важен е крайният резултат.

С това завършваме анализа на формалните особености на АНБТ. За по-подробно изясняване на процедурата трябва да се прочете анализът на защо не - да, но - най-разпространената игра, разигравана на социални събирания, заседания на комитети и в групи за психотерапия в целия свят (стр. 122).

От настоящата гледна точка възпитанието на детето може да се разглежда като образователен процес, в който

детето научава какви игри да играе и как да ги играе. Научава се също на процедурите, ритуалите и развлеченията, съответстващи на положението му в местната социална обстановка, но те не са толкова значими. Знанията и уменията му по отношение на процедурите, ритуалите и развлеченията определят какви възможности ще има то при равни други условия. Игрите на детето обаче определят как то ще използва наличните възможности и какви ще бъдат изходите от ситуациите, за които то има качества. Като елементи на сценария му или на несъзнателния му житейски план любимите игри на детето определят и крайната му съдба (отново при равни други условия): печалбите от брака и кариерата му и обстоятелствата около смъртта му.

Добросъвестните родители отделят голямо внимание, за да научат децата си на процедурите, ритуалите и развлеченията, съответстващи на общественото им положение в живота, и със същата грижа подбират училищата, колежите и църквите, където наученото ще се затвърди. Те обаче да известна степен пренебрегват въпроса за игрите, които са основата на емоционалната динамика във всяко семейство и които децата научават от първите си месеци чрез значими преживявания във всекидневието. Сродни въпроси се обсъждат от хилядолетия в доста общ, несистематичен план, а в модерната ортопсихиатрична литература се чувства стремеж към по-методичен подход. Без понятието за игрите обаче възможността да се извърши последователно изследване е твърде малка. До този момент теориите на вътрешната индивидуална психоди-намика не могат да решат по задоволителен начин проблемите, свързани с човешките взаимоотношения. Съществуват транзакционни ситуации, изискващи теория на социалната динамика, която не може да се извлече единствено от разглеждането на индивидуалните мотивации.

Резултатите от наблюдения върху зараждането на игрите са оскъдни, тъй като все още липсват високо квалифицирани специалисти по детска психология и детска психиатрия, които да са опитни и в областта на анализа на игрите. За щастие, следният епизод се е разиграл в присъствието на добре подготвен специалист по транзакционен анализ.

На масата по време на вечеря седемгодишният Танджи получава болки в корема и моли родителите си да напусне трапезата. Те го съветват да си полегне. Тогава малкият му брат Майк, който е тригодишен, казва: „И мене ме боли коремът", като вероятно се надява и към него да проявят същата загриженост. Баща му го гледа няколко секунди и казва: „Не ти се играе на тази игра, нали?" При което Майк се разсмива и отвръща: „Не!"

Ако родителите бяха маниаци на тема хранене и ходене по голяма нужда, сигурно щяха да се разтревожат и на бърза ръка да изпратят Майк в леглото. Ако и той, и те повтореха същото изпълнение няколко пъти, тази игра може да стане част от характера на Майк, както често се случва, ако родителите са отстъпчиви. Винаги когато завижда на някой съперник за дадената му привилегия, той ще обявява, че е болен, за да може по този начин сам да извлече някоя привилегия. Следователно скритата транзакция ще се състои от: (социално равнище) не се чувствам добре + (психологично равнище) и на мен трябва да дадете привилегия. Майк обаче бе спасен от подобна хипохондрична кариера. Съдбата му може да се окаже и по-тежка, но в случая това не е важно. Важното е, че една игра е разрушена още в зародиша й от въпроса на бащата и от откровеното признание на момчето, че предлага игра.

Този случай доказва съвсем ясно, че малките деца преднамерено въвеждат игрите. След като игрите станат закрепени модели от стимул и реакция, произходът им се загубва в булото на времето, а скритата им природа остава зад социалните мъгли. И едното, и другото обаче могат да бъдат извадени наяве само от цодходящи процедури: произходът - чрез някоя форма на аналитична терапия, а скритата природа - чрез антитеза. Многократните клинични опити в тази насока показват, че по природа игрите са подражателски и се въвеждат в личността на детето от присъстващия в нея аспект на Възрастен (неопсихичен). Ако във възрастния играч се съживи състоянието на Егото -Дете, психологичните наклонности на този сегмент (аспекта на Възрастен в състоянието на Егото - Дете) са толкова поразителни и умението му за манипулиране на хора е толкова завидно, че разговорно го наричат професора (по психиатрия). Затова в групите за психотерапия, които се занимават с анализ на игри, една от по-сложните процедури е търсенето на малкия професор във всеки пациент. Ранните приключения на професора, когато е кроил игри между 2- и 8-годишна възраст, се изслушват от всички присъстващи с интерес, а често - освен ако игрите не са трагични - с наслада и дори с веселие, което и самият пациент може да сподели, проявявайки оправдано висока самооценка и самодоволство. Ако е в състояние да направи това, той сигурно ще се откаже от неуместен модел на поведение, без който би се чувствал значително по-добре. Поради тези причини във формалното описание на една игра винаги се прави опит да се опише прототипът от детството.

4. 
   Функция на игрите
   

Следователно игрите са и потребни, и желани, а единственият спорен въпрос е дали играните от даден индивид игри му носят най-голяма печалба. В тази връзка трябва да се запомни, че главната особеност на една игра е кулминацията й, или отплатата. Основната функция на предварителните ходове е да подготвят почвата за тази печалба, но те винаги са планирани така, че на всеки етап да дават максималното допустимо задоволство като вторичен резултат. Така при шлумиел /Шлумиел на иврит означава непохватен, нескопосан и некадърен човек. - Бел. Ред/, или нескопосник, когато някой прави гафове и непрекъснато се извинява, печалбата и целта на играта е да се получи опрощението, което насила се иска чрез извинението. Ръсенето на пепел от цигари и прогарянето на дупки със запалени цигари са само стъпки, водещи към това, но всяко подобно провинение е придружено със съответното удоволствие. Насладата, която се извлича от ръсенето на пепел, не го превръща в игра. Извинението е критичният стимул, който води към развръзката. В противен случай ръсенето на пепел би било просто разрушителна процедура, простъпка, която може би носи и задоволство.

Сходна е играта алкохолик: независимо дали потребността на човек да пие има физиологичен произход от гледна точка на анализа на игрите, поглъщането на алкохол е просто ход в игра, разигравана със заобикалящите го хора. Пиенето може да предизвика своеобразно удоволствие, но не е същността на играта. Това се доказва с варианта сух алкохолик, който включва същите ходове и води до същата печалба, както и нормалният вариант, но се играе без бутилки.

Освен че има социална функция в структурирането на времето по задоволителен начин, някои игри са абсолютно необходими, за да поддържат добро здравето на определени индивиди. Психичната устойчивост, на тези хора е толкова несигурна и позициите им са в такова крехко равновесие, че ако бъдат лишени от игрите си, могат да потънат в необратимо отчаяние и дори да изпаднат в психоза. Тези хора ще се съпротивляват енергично на всякакви ходове, които противоречат на етиката. Това често се наблюдава в семейни ситуации, когато психиатричното подобрение у един от съпрузите (т. е. изоставянето на разрушителните игри) предизвиква бързо влошаване у другия, за когото игрите са били основно средство за поддържане на равновесието. Следователно при анализа на игрите е необходима предпазливост.

За щастие печалбите от близост без игри - която е или би трябвало да е най-съвършената форма на човешкия живот - са толкова големи, че дори не съвсем уравновесените личности могат спокойно и безопасно да изоставят игрите си, ако намерят подходящ партньор за по-съвършените взаимоотношения. В по-общ план игрите са интегрални и динамични компоненти на несъзнателния житейски план, или сценарий, на всеки индивид. Те запълват времето, докато индивидът чака окончателното осъществяване, и същевременно придвижват действието напред. Тъй като последното действие на сценария обикновено изисква да стане чудо или катастрофа - в зависимост от това дали сценарият е конструктивен или разрушителен, - съответните игри също са конструктивни или разрушителни. Казано по-просто, с индивид, чийто сценарий е насочен към „очакване на Дядо Коледа", обикновено е приятно да се общува в игри като ей, чудесен сте, г-н Мъргатройд, докато някой, чийто сценарий е трагичен и ориентиран към „очакване да настъпи rigor mortis", може да играе неприятни игри като пипнах ли те, кучи сине.

Трябва да отбележим, че разговорните изрази от горното изречение са неотделима част от анализа на игрите и се използват свободно в групите и семинарите по транзакционна психотерапия. Изразът „очакване да настъпи rigor mortis" води началото си от съня на пациентка, която решава да свърши някои неща, „преди да настъпи rigor mortis ". Пациент от доста напреднала група изтъкна нещо, което терапевтът бе пропуснал: че всъщност очакването на Дядо Коледа и очакването на смъртта са синонимни. Разговорните изрази са от голямо значение в анализа на игрите и затова по-нататък ще им отделим специално внимание.

Вече споменахме по-голямата част от променливите, използвани в анализа на игрите. Всяка от тях може да служи за систематичната класификация на игрите и развлеченията. Някои класификации се основават върху следните фактори:

1. 
   Брой на играещите:
   

игри за трима хайде, вие двамата, да си премерите силите),

игри за петима (алкохолик)

и игри за много хора (защо не - да, но).

2. 
   Вид на „разменната монета":
   

пари (длъжник),

части на тялото (полихирургия).

3. 
   Клинични типове:
   

маниакално-натраплив (шлумиел),

параноиден (защо все на мен се случва това),

депресивен (ето пак ме прихванаха).

4. 
   Зонални:
   

фалични (хайде, вие двамата, да си премерите силите).

5. 
   Психодинамични:
   

проективни (РУ А),

интроективни (психиатрия).

6. 
   Инстинктуални:
   

садистични (шлумиел),

фетишистки (фригиден мъж:).
Освен броя на играещите често е полезно да се вземат предвид и други три количествени променливи:

1. 
   Гъвкавост.
   

2. 
   Упоритост.
   

3. 
   Интензивност.
   

Тези три променливи се обединяват и правят игрите умерени или буйни. При умствено разстроените хора често се наблюдава забележимо движение напред в тази насока, така че при тях може да се говори за стадии. Параноидният шизофреник отначало може да разиграва гъвкава, отпусната, мека игра от първи стадий на не е ли ужасно и да премине към негъвкав, упорит, твърд трети стадий.

Стадиите в играта се разграничават по следния начин:

а) игра от първа степен - която е социално приемлива в кръга на агента;

б) игра от втора степен - от която не произтича трайна и непоправима вреда, но играещите предпочитат да крият играта от обществото;

в) игра от трета степен - която се играе най-сериозно и свършва в операционната, в съда или в моргата.

Игрите могат да се класифицират и по всеки от другите специфични фактори, разглеждани в анализа на АНБТ: целите, ролите, най-големите печалби. Най-систематична и най-научна вероятно е класификацията, основаваща се върху екзистенциалната позиция. Тъй като обаче познанията за този фактор още не са на достатъчно високо ниво, ще мине време, докато такава класификация се появи. Най-функционалната класификация засега може би е социологичната. С нея ще си служим в следващия раздел на книгата.

ЗАБЕЛЕЖКИ Изказвам благодарност на Стивън Потър за проницателния и шеговит преглед на маневрите или уловките във всекидневните социални ситуации¹⁶ и на Дж. X. Мийд за новаторското чиу изследване върху ролята на игрите в социалния живот¹⁷. Игрите, които водят до психиатрични смущения, се анализират систематично в семинарите по социална психиатрия в Сан Франциско още от 1958 г., а неотдавна този сектор от анализа на«игрите бе разгледан от Т. Сас¹⁸. Ролята на игрите в груповия процес е анализирана в книгата на настоящия автор по въпросите на груповата динамика¹⁹.