Книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията

Почти всяка игра може да образува скелето на брачния и семейния живот, но някои като ако не беше ти имат по-голям успех, а други като фригидна жена се понасят по-продължително по силата на скрепената с договор законна интимност. Брачните игри, разбира се, могат само условно да се разграничат от сексуалните игри, на които е посветен отделен раздел. Игрите, които най-пълно се разгръщат между съпрузи, включват поставяне натясно, съдебна зала, фригидна жена и фригиден мъж:, изтерзана, ако не беше ти, знаеш ли колко се старах и скъпи/скъпа.

1. Г-жа Уайт предлага на съпруга си да отидат на кино. Той се съгласява.

2а. Г-жа Уайт „несъзнателно" и непринудено споменава в разговор, че къщата се нуждае от боядисване. Това начинание е скъпо и Уайт неотдавна й е казал, че финансовото им положение не е твърде добро. Помолил я е да не го притеснява или да не му досажда, като предлага извънредни разходи поне до началото на следващия месец. Следователно моментът е зле подбран, за да се повдига въпросът за вида на къщата, и Уайт реагира грубо.

2б. Обратно: Уайт насочва разговора около къщата и г-жа Уайт не може да устои на изкушението да каже, че тя се нуждае от боядисване. Както в предишния случай, Уайт реагира грубо.

3. Г-жа Уайт се обижда и казва, че ако той е в някое от мрачните си настроения, тя няма да ходи на кино с него, по-добре да отиде сам. Той отвръща, че ако тя вижда нещата по този начин, той ще отиде сам на кино.

4. Уайт отива на кино (или на разходка с приятели), като оставя г-жа Уайт вкъщи да оплаква наранените си чувства.

В тази игра има два възможни трика:

А. Г-жа Уайт от опит знае, че не трябва да приема насериозно раздразнението му. Това, което желае той всъщност, е тя да оцени колко усилено работи той, за да издържа семейството. Тогава двамата биха могли да живеят щастливо. Тя обаче отказва да играе и той се чувства излъган. Излиза, изпълнен с разочарование и неприязън, докато тя остава вкъщи, привидно оскърбена, ала тайно тържествуваща.

Б. Уайт от опит знае, че не трябва да приема насериозно засегнатото й честолюбие. Това, което тя истински желае, е да бъде приласкана, за да преодолее обидата. Тогава двамата биха могли да живеят щастливо. Той обаче отказва да играе, знаейки, че отказът му е нечестен: знае, че тя иска да бъде придумана с нежност, но се преструва, че не го знае. Излиза, изпълнен с радост и облекчение, но с израза на обиден човек. Тя остава в къщи, изпълнена с разочарование и неприязън.

И в двата случая позицията на победителя, от наивна гледна точка, е безупречна. Единственото, което той или тя прави, е да приема другия буквално. Това се вижда по-ясно в т. Б, където Уайт взима отказа на г-жа Уайт да излезе с него за чиста монета. И двамата знаят, че това е надхитряне, но тъй като тя го е казала, е поставена натясно.

Най-явната печалба тук е външната психологична печалба. И двамата смятат, че филмите са извор на сексуална възбуда и че е естествено, като се върнат от киното, да се любят. Следователно, който от двамата иска да избегне интимността, прави ход 2а или 26. Това е особено вбесяващ вариант на играта кавга (вж. глава 9). „Оскърбената" страна, разбира се, може да приведе убедителни доводи, че не желае да се люби в състояние на справедливо възмущение, а поставеният натясно партньор няма никакъв избор.

Антитеза. За г-жа Уайт това не е трудно. Само трябва да промени решението си, да хване съпруга си под ръка, да се усмихне и да излезе с него (преход от състояние на Егото Дете към състояние на Егото Възрастен). За г-н Уайт е по-трудно, защото сега инициативата е у нея; ако той обаче преразгледа цялата ситуация, може да успее да я придума да дойде с него - като намусено Дете, което е било успокоено, или още по-добре - като Възрастен.

Поставяне натясно в малко по-различна форма се среща като семейна игра, включваща децата. В този случай тя прилича на двойна връзка, която описват Бейтсън и сътрудниците му²⁴. Тук детето е поставено натясно и каквото и да направи, все е погрешно. Според школата на Бейтсън това може да е важен етиологичен фактор при шизофренията. С други думи, шизофренията може да е антитезата на едно дете по отношение поставяне натясно. Опитът, натрупан при лечението на възрастни шизофреници с анализ на игрите, потвърждава това - ако семейната игра поставяне натясно се анализира и се докаже, че шизофренното поведение е било и е предприемано специално, за да неутрализира тази игра, у правилно подготвения пациент настъпва частично или пълно подобрение.

Банална форма на поставяне натясно, играна от цялото семейство и обикновено влияеща върху развитието на характера на по-малките деца, се наблюдава, когато родителите имат досадно „родителско" отношение. Непрекъснато карат момчето или момичето да помага повече в домакинската работа и когато то го прави, пак са недоволни от него - прост пример на бъди проклет и ако го сториш, и ако не го сториш. Тази двойна връзка може да се нарече поставяне натясно от типа дилема.

Този отговор не оставя на детето никакъв пряк избор. То иска да говори за майка си, а майката насочва разговора към философията, за която момиченцето още не е подготвено. То започва да диша тежко, майката се ядосва, появяват се астматични пристъпи, майката се извинява и играта астма започва да се разиграва. Поставяне натясно от типа астма трябва да се анализира по-задълбочено.

Елегантен вариант, който може да бъде наречен поставяне натясно от типа Ръсъл - Уайтхед, понякога се наблюдава в групи за терапия.

Блак: Добре де, когато мълчим, не играем игри.

Уайт: Самото мълчание може да е игра.

Блак: Днес никой не играе игри.

Уайт: Но самото неиграене на игра може да е игра.

Терапевтичната антитеза е също толкова елегантна. Логическите парадокси са забранени. Когато Уайт бъде лишен от тази маневра, дълбоките му опасения бързо се надигат.

Близка до поставяне натясно, от една страна, и до парцалица, от друга, е брачната игра обяд в кесия. Съпругът, който може да си позволи да обядва в скъп ресторант, всяка сутрин си приготвя няколко сандвича и си ги носи в службата в книжна кесийка. Така оползотворява коричките от хляба, остатъците от вечерята и книжните кесийки, които жена му събира за него. Това му дава пълен контрол над семейния бюджет - коя жена би посмяла да си купи наметка от визон при подобна саможертва? Съпругът обира и много други печалби, като привилегията да обядва сам и да навакса в работата си по време на едночасовата си обедна почивка. В много отношения това е конструктивна игра, която Бенджамин Франклин би одобрил, защото насърчава добродетели като пестеливост, трудолюбие и акуратност.

2. Съдебна зала

Теза. Описателно тя принадлежи към групата игри, които намират най-ярък израз в юриспруденцията и включват дървен крак (признание в невменяемост) и длъжник (граждански процес). От клинична гледна точка тя се наблюдава най-често в групите за семейна консултация и семейна психотерапия. Някои групи за брачна консултация и психотерапия наистина представляват постоянна игра на съдебна зала, в която нищо не се решава, тъй като играта никога не се разваля. В тези случаи е очевидно, че консултантът или терапевтът е силно ангажиран в играта, без да го съзнава.

В съдебна зала могат да участват различен брой хора, но най-често тя се играе от трима души - ищец, ответник и съдия, - представени от съпруга, съпругата и терапевта. Ако се играе в група за терапия или по радиото, или по телевизията, останалите членове на аудиторията играят ролята на съдебни заседатели. Съпругът започва жално: „Позволете ми да ви разкажа какво (името на жената) направи вчера. Взе ..." и т. н. и т. н. След това жената започва с отбранителен тон: „Ето какво стана всъщност... дори точно преди това той... и впрочем тогава и двамата..." и т. н. Съпругът галантно добавя: „Е, доволен съм, че имате възможност да изслушате историята от двете страни, аз само искам да съм справедлив." В този момент консултантът казва мъдро: „Струва ми се, че ако разсъдим ..." и т. н. и т. н. Ако наоколо има публика, терапевтът може да се обърне към зрителите с думите: „Да чуем какво ще кажат останалите." Или ако групата е вече тренирана, ще играе ролята на съдебните заседатели, без да са нужни указания от страна на терапевта.

След като е събран достатъчно клиничен материал, за да се изясни положението, играта може да бъде забранена с една от най-елегантните маневри в цялото изкуство на провеждане на антитези. Терапевтът въвежда правило, забраняващо употребата на (граматичното) трето лице в групата. От този момент участниците в групата могат да се обръщат само пряко един към друг на „ти" или да говорят за себе си като „аз", но не могат да кажат „Позволете ми да ви разкажа за него" или „Позволете ми да ви разкажа за нея". В този момент съпрузите изобщо престават да играят игри в групата или минават ш&скъпи/скъпа (описана в друг раздел), което е известен напредък, или предприемат нещо повече, която изобщо не помага. В нещо повече ищецът хвърля обвинение след обвинение. На всяко обвинение ответникът отговаря „Мога да обясня". Ищецът не обръща внимание на обяснението, но веднага щом ответникът млъкне, се впуска в. следващото си обвинение с ново нещо повече, което е последвано от ново обяснение -типична размяна Родител-Дете.

Във всекидневната си форма съдебна зала се наблюдава лесно при деца - като игра за трима между две деца и единия от родителите: „Маме, тя ми взе бонбончето". „Да, но той ми взе куклата, а преди това ме удряше, а пък и двамата обещахме да си поделим бонбона."

АНАЛИЗ

Теза: Те трябва непременно да кажат, че съм прав/а. Цел: Сигурност.

Роли: Ищец, ответник, съдия (и/или съдебни заседатели).

Динамика: Съперничество между братя и сестри. Примери: (1) Децата се карат, родителят се намесва. (2) Съпрузи търсят „помощ".

Социална парадигма: Възрастен-Възрастен. Възрастен: Ето как постъпи тя с мен. Възрастен: Действителните факти са следните. Психологична парадигма: Дете-Родител. Дете: Кажи ми, че съм прав/а. Родител: Прав е еди-кой си. Или: И двамата сте прави.

Ходове: (1) Подава се жалба - подава се защита. (2) Ищецът отхвърля защитата, прави отстъпка или жест на добра воля. (3) Решение на съдията или указания към съдебните заседатели. (4) Произнася се окончателната присъда.

Печалби: (1) Вътрешна психологична - проекция на вината. (2) Външна психологична - изключване на вината. (3) Вътрешна социална - скъпи/скъпа, нещо повече, кавга и др. (4) Външна социална - съдебна зала. (5) Биологична - погалване от съдията и съдебните заседатели. (6) Екзистенциална - потискаща позиция, из винаги греша.

3. Фригидна жена

Теза. Почти винаги това е семейна игра, тъй като човек трудно може да си представи, че една неформална връзка ще предоставя достатъчно дълго необходимите възможности и предимства или че подобна връзка изобщо ще е трайна при наличието на подобна игра.

Съпругът показва на жена си, че иска да се любят, но бива отблъснат. След многократните му опити му се казва, че всички мъже са животни, че той всъщност не я обича заради самата нея, че единственото, от което се интересува, е сексът. Известно време той се въздържа, после предприема нов опит със същия резултат. Накрая се примирява и прекратява опитите за сближение. Минават седмици и месеци, през които жената става все по-небрежна. Разхожда се полуоблечена из спалнята или забравя да си вземе чиста хавлия, когато отива да се къпе, та се налага той да й я носи. Ако разиграва твърда игра или ако пие, може да започне усилено да флиртува с други мъже по време на събирания. Накрая той се поддава на тези провокации и прави нов опит за сближение. Отново е отблъснат и започва игра на кавга, която засяга поведението на двамата в последно време, други брачни двойки, сватовете им, финансовите им средства и провалите им и завършва с тръшване на врата.

Този път съпругът решава, че това е краят и че ще намерят някакъв безполов modus vivendi. Минават месеци. Той не приема разходките неглиже и маневрата със забравянето на хавлията. Съпругата става все по-предизвикателно неофициална и небрежна, но той упорства. Една вечер тя се доближава до него и го целува. Отначало той не реагира, защото помни взетото решение, но скоро природата си казва своето след дългото въздържание и той започва да мисли, че вече сигурно е успял. Първите му плахи опити не са отблъснати. Той става все по-смел и по-смел. В сюблимния момент жената прави крачка назад и изкрещява: „Нали ти казах! Всички мъже са животни, аз исках малко обич, а ти се интересуваш само от секс!" Играта кавга, която започва в този момент, може да прескочи предварителните фази, отнасящи се до поведението им в последно време и до сватовете им, и да мине направо към финансовия проблем.

Трябва да се подчертае, че въпреки възраженията си съпругът обикновено се бои от сексуална близост толкова, колкото и жена му. Той е подбрал партньорката си така, че да сведе до минимум опасността да пресили нарушената си потентност и сега може да хвърли вината за това върху жена си.

Във всекидневната си форма тази игра се играе от неомъжени жени на различна възраст и често им докарва широко употребяван жаргонен епитет. При тях играта се слива с играта на възмущение или рапо.

Антитеза. Това е опасна игра. Също толкова опасни са и възможните антитези. Намирането на любовница е рискована стъпка. При толкова стимулиращо съперничество съпругата може да се откаже от играта и да се опита да поведе нормален брачен живот, твърде късно може би. От друга страна, може да използва извънбрачната му връзка - често с помощта на адвокат - като оръжие срещу съпруга си в игра на пипнах ли те, кучи сине. Изходът е също толкова непредвидим, ако съпругът се подложи на психотерапия, а тя - не. Играта на съпругата може да се провали, ако мъжът стане по-решителен и това доведе до успешното му приспособяване. Ако обаче тя играе твърдо, неговото подобрение може да доведе до развод. Най-доброто решение, стига да е осъществимо, е двамата да се запишат в транзакционна семейна група, където основните печалби от играта и патологията в сексуалните им отношения ще се разкрият. При тази подготовка съпрузите могат да се заинтригуват от интензивната индивидуална психотерапия и да пристъпят към повторен психологичен брак. В противен случай поне единият от двамата може да постигне по-разумно приспособяване към ситуацията, отколкото биха постигнали при други обстоятелства.

Благоприличната антитеза на всекидневната форма на игра е съпругът да си намери друг човек, с когото да общува. Някои от по-изобретателните и по-грубите антитези са порочни и дори престъпни.

Критичната точка на фригидна жена е последната фаза на кавга. Ако тя е премината, за сексуална близост повече и дума не може да става, тъй като и двамата съпрузи извличат перверзно удоволствие от кавга и не се нуждаят от друга взаимна сексуална възбуда. Следователно най-важното при анти-фригидна жена е да се отхвърли кавга. Това оставя съпругата в състояние на сексуален глад, който може да достигне до толкова висока степен, че тя да стане по-отстъпчива. Начинът, по който се използва кавга, разграничава фригидна жена от бий ме, тате, където кавга е елемент от еротичната стимулация, предшестваща половия акт, докато във фригидна жена кавга замества самия полов акт. Следователно в бий ме, тате кавга е условие за полов акт, своеобразен фетиш, който повишава възбудата, докато при фригидна жена стигне ли се до кавга, епизодът свършва.

Ранен аналог на фригидна жена се разиграва от онзи тип превзети момиченца, които Дикенс описва в „Големите надежди". Тя излиза, облечена в колосана рокличка, и кара момченцето да й омеси питка от кал. После се присмива на мръсните му ръце и дрехи и му показва колко чиста е тя.

АНАЛИЗ

Родител: Разрешавам ти да ми направиш питка от кал (целуни ме).

Дете: С удоволствие.

Родител: Виж сега, колко си мръсен. Психологична парадигма: Дете-Родител. Дете: Виж дали можеш да ме съблазниш. Родител: Ще се опитам, ако ме спираш. Дете: Добре де, ти започна всичко. Ходове: (1) Съблазняване - Реакция. (2) Отблъскване -Примиряване. (3) Предизвикателство - Реакция. (4) Отблъскване - Кавга.

Ако домакинята е в състояние да наложи собствен ритъм и да извлече достатъчно удовлетворение от любовта към съпруга и децата си, тя не само ще слугува през двадесет и петте си години, но и ще се забавлява, а когато дойде ред да изпраща най-малкото си дете в колежа, ще се усети самотна. Ако обаче Родителят вътре в нея я пришпорва и критичният съпруг, когото си е избрала с тази цел, й държи сметка, от една страна, а, от друга, не е в състояние да извлече достатъчно удовлетворение от любовта към семейството си, тя може да стане все по-нещастна и по-нещастна. Отначало ще се опита да се утеши с печалбите па ако не беше ти и чернене (всъщност всяка домакиня може да прибегне до тях, ако играта загрубее). Скоро обаче тези печалби престават да й помагат. Тогава трябва да търси друг изход и той е в играта изтерзана.

Тезата на тази игра е проста. Жената се нагърбва с всичко, което изникне, и дори пита за още. Съгласява се с критиките на съпруга си и приема исканията на децата си. Ако ще посреща гости за вечеря, смята, че не само трябва безупречно да води разговор, да домакинства и да наблюдава прислужниците, да бъде архитект на интериора, доставчик, красива като кинозвезда, величествена като кралица Елизабет I, дипломатична; сутринта дори приготвя торта и завежда децата на зъболекар. Ако вече се чувства измъчена, прави деня още по-мъчителен. Затова към средата на следобеда съвсем основателно рухва и нищо повече не може да направи. Разочарова съпруга, децата и гостите си, а самообвиненията й увеличават страданието й. След като това се случи още два или три пъти, бракът й е застрашен, децата са объркани, тя започва да слабее, престава да се грижи за косата си, лицето й се изопва, обувките й се протриват. И стига до кабинета на психиатъра, готова да постъпи в болница.

Антитеза. Логичната антитеза е проста: г-жа Уайт може да изпълнява последователно всяка една от ролите си през седмицата, но трябва да отказва да играе две или повече роли едновременно. Когато дава парти например, може да бъде доставчик или бавачка, но не и двете. Ако страда от коляно на домакиня, ще може да се самоограничава по този начин.

Ако обаче разиграва изтерзана, ще й бъде трудно да се придържа към този принцип. В този случай съпругът е грижливо подбран. Той е човек, разумен във всяко друго отношение, който ще критикува жена ри, ако не се справя така добре с работата си, както той смята, че се е справяла майка му. Всъщност тя се омъжва за илюзията, която той има за майка си, като тази илюзия е увековечена в неговия Родител. Това е сходно с илюзията, която тя има за своята майка или баба. След като е намерила подходящ партньор, нейното Дете може да свикне с изтерзаната роля, необходима, за да поддържа психичното й равновесие и от която тя няма лесно да се откаже. Колкото по-големи отговорности има съпругът й в службата, толкова по-лесно е и за двамата да намират Възрастни причини да подхранват нездравите аспекти във взаимоотношенията си.

Когато положението стане неудържимо, често поради официалната намеса на училището в защита на нещастните деца, се вика психиатърът и играта започва да се играе от трима души. Или съпругът настоява той да се заеме сериозно с лечението на съпругата, или тя го иска за съюзник срещу съпруга. Процедурата, която може да последва, зависи от умението и съобразителността на психиатъра. Обикновено първата фаза, облекчаването на депресията, в която е изпаднала съпругата, минава гладко. Втората фаза, в която тя ще се откаже да играе на изтерзана и ще заиграе на психиатрия, е решителната. Тя обикновено предизвиква нарастващо противопоставяне и от двамата съпрузи. Понякога то е дълбоко скрито и избухва внезапно, макар и не неочаквано. Ако този етап бъде преодолян, може да продължи истинската работа по анализа на игрите.

Важно е да се разбере, че истинският виновник е Родителят на съпругата - майката или бабата. Съпругът в известна степен е само манекен, избран да играе ролята си в играта. Терапевтът трябва да се бори не само с този родител и със съпруга, който е заложил много, за да постигне целта си, но и със социалната среда, която насърчава отстъпчивостта на съпругата. През седмицата след като излезе статията за големия брой роли, които домакинята трябва да изпълнява, в неделния вестник се появява „Как се справям?". Това е тест от 10 въпроса, който показва „Добра ли сте като домакиня (съпруга) (майка) (икономка) (финансистка)?" За домакинята, която играе на изтерзана, това е упътването към детските игри, в което са изложени правилата. Тестът може да помогне да се ускори развитието на изтерзана. Ако не бъде спряно, то може да завърши с игра на болница. („Последното, което искам, е да попадна в болница.")

Една от практическите трудности при такива брачни двойки е, че съпругът обикновено избягва да се ангажира лично с лечението. Той играе само на знаеш ли колко се старая, тъй като често е по-силно притеснен, отколкото признава. Вместо да се ангажира лично, може да изпраща непреки послания до терапевта чрез изблици на гняв, които знае, че ще бъдат докладвани от съпругата. Следователно изтерзана лесно се изражда в борба на живот и смърт от трета степен за получаване на развод. Психиатърът е почти сам на страната на живота, подпомаган единствено от изтерзания Възрастен на пациентката. Възрастният е повел битка, която може да се окаже смъртоносна, срещу всичките три аспекта на съпруга, съюзили се с нейния вътрешен Родител и Дете. Това е драматична битка на двама срещу петима, която поставя на изпитание умението на най-висококвалифицирания и най-свободен от игри психотерапевт. Ако се уплаши, той лесно може да се измъкне, като положи пациентката си пред олтара на бракоразводното дело. Това е все едно да каже: „Предавам се! Борете се двамата с него!"

5. Ако не беше ти

Теза. В глава 5 е даден подробен анализ на тази игра. От историческа гледна точка тя е втората разкрита игра след защо не - да, но, която досега е била приемана само като интересно явление. С допълнителното откритие на АНБТ стана ясно, че сигурно съществува цял раздел за социални действия, основан върху скрити транзакции. Това даде тласък за по-усилено търсене на такива постъпки и един от резултатите е тази колекция.

Накратко, жена се омъжва за властен мъж, който ще ограничава заниманията й и по този начин ще я предпазва да попада в ситуации, които я плашат. Ако това беше проста операция, тя би могла да изрази благодарността си за услугата, която той й прави. При играта на АНБТ обаче нейната реакция е тъкмо обратната: тя се възползва от положението, за да се оплаква от ограниченията, което кара съпруга й да се чувства неловко и й дава най-различни печалби. Тази игра е вътрешната социална печалба. Външната социална печалба е производното развлечение ако не беше той, което тя практикува с близки свои приятелки.

7. 
   Знаеш ли колко се старах
   

Във всекидневната си форма това се наблюдава с лекота при деца като игра за двама с един родител. Играе се от едната от две позиции: безпомощен/щна съм или нямам вина. Детето се опитва да направи нещо, но сбърква или не успява. Ако то е Безпомощно, родителят трябва да го направи вместо него. Ако е Невинно, родителят няма видими основания да го накаже. Това разкрива елементите на играта. Родителите би трябвало да открият две неща: кой от двамата е научил детето на тази игра; и какво правят, за да я продължат.

Интересен, макар понякога зловещ.вариант е знаеш ли колко се стараех, който е всъщност по-твърда игра втора или трета степен. Тя може да се илюстрира със случая на усилено работещ човек, болен от стомашна язва. Мнозина хора с физически страдания полагат максимални усилия да се справят със ситуацията и могат да си осигурят по напълно законен начин помощта на семействата си. Тези условия обаче могат да се използват и за скрити цели.

Първа степен: мъж съобщава на жена си и на приятелите си, че е болен от язва. Освен това им дава да разберат, че ще продължи да работи. Това извиква у тях възхищение. Човек с болезнено и неприятно страдание може би заслужава известна показност като малка компенсация за страданието си. Би трябвало да му се отдаде дължимото за това, че не играе на дървен крак. Той заслужава също известна награда, че продължава да изпълнява дълга си. В този случай вежливият отговор на знаеш ли колко се старая е: „Да, всички се възхищаваме от твърдостта и добросъвестността ти."

Втора степен: съобщават на мъж, че е болен от язва, но той го държи в тайна от жена си и от приятелите. Продължава да работи и да се притеснява колкото и преди и един ден рухва, докато е на работа. Когато викат жена му, тя веднага получава посланието: „Знаеш ли колко се стараех." Сега тя би трябвало да го оцени така, както никога досега, и да съжали за всички злобни думи и постъпки, които е казала и извършила в миналото. Накратко, сега тя би трябвало да го заобича, след като всичките му предишни методи да я спечели са били неуспешни. За съжаление, нейните прояви на привързаност и загриженост в този момент се дължат по-скоро на чувство за вина, отколкото на обич. Дълбоко в себе си е засегната, защото той прилага нечестни хватки срещу нея и освен това е спечелил нелоялно предимство, като е мълчал за болестта си. Накратко, една гривна с диаманти е много по-честен инструмент за ухажване, отколкото перфориран стомах. Тя има свободата да хвърли бижуто в лицето му, но при наличието на язвата не може да го изостави. Внезапният сблъсък с тежко заболяване може да я накара да се почувства по-скоро хваната в капан, отколкото спечелена.

Тази игра често се открива веднага щом пациентът научи, че има потенциално прогресиращо страдание. Ако играе играта, много вероятно е точно в този момент да му хрумне целият план, който може да бъде открит чрез внимателен психиатричен преглед на ситуацията. Това, което се открива, е тайното злорадство на Детето в него, че има такова оръжие, като злорадството му е прикрито от загрижеността на Възрастния за практическите проблеми, които пораждат болестта му.

Трета степен: още по-зловещо и злобно е внезапното самоубийство без предизвестие, предизвикано от тежко заболяване. Язвата се изражда в рак и един ден жена му, на която никога не е казвал, че нещо не е наред, влиза в банята и намира съпруга си мъртъв на пода. В бележката достатъчно ясно пише: „Знаеш ли колко се стараех." Ако нещо подобно се случи два пъти на една и съща жена, тя трябва да установи какво точно играе.

АНАЛИЗ

Възрастен: Време е (да се облечеш) (да отидеш на психиатър).

Възрастен: Добре, ще опитам. Психологична парадигма: Родител-Дете.

Родител: Ще те накарам (да се облечеш) (да отидеш на психиатър).

Дете: Няма да стане. Ходове: (1) Предложение - Съпротива. (2) Натиск -Отстъпване. (3) Одобрение - Неуспех.

Печалби: (1) Вътрешна психологична - свобода от чувство за вина поради агресия. (2) Външна психологична -избягване на домакински отговорности. (3) Вътрешна социална - Виж колко се старах. (4) Външна социална -същата. (5) Биологична - размяна на войнствени реплики. (6) Екзистенциална - безпомощен/щна съм (невинен, невинна съм).