Първото правило на комуникацията е

(А) Първи тип (Б) Втори тип

Противоположността на кръстосаната транзакция от първи тип е представена на фиг. ЗБ. Това е реакцията на контрапренасяне, позната на психотерапевтите, в която пациентът прави обективна, подходяща за Възрастен забележка, а психотерапевтът кръстосва векторите, отговаряйки като родител, говорещ на дете. Това е кръстосана транзакция от втори тип. Във всекидневието въпросът „Знаеш ли къде са копчетата за ръкавелите ми?" може да предизвика следния отговор: „Защо не внимаваш къде слагаш вещите си? Та ти вече не си дете."

Фиг.4. Диаграма на взаимоотношенията

Комплементарните транзакции между индивиди, „равностойни в психологично отношение", са представени от (1-1)², (5-5)² и (9-9)². Има три други комплементарни транзакции: (2-4) (4-2), (3-7) (7-3) и (6-8) (8-6). Всички останали съчетания образуват кръстосани транзакции и в по-голямата част от случаите се проявяват в диаграмата като кръстосвания: например (3-7) (7-3), което води до двама души, които се гледат безмълвно и гневно. Ако нито един от двамата не отстъпи, комуникацията свършва и те трябва да се разделят. Най-често се случва единият да отстъпи и да се предприеме действие (7-3), което води до играла кавга, или в по-добрия вариант, (5-5)², когато и двамата избухват в смях и се ръкуват.

Простите комплементарни транзакции обикновено се срещат в повърхностни служебни и социални взаимоотношения и лесно се нарушават от простите кръстосани транзакции. Всъщност повърхностното взаимоотношение може да се опише като отношение, свеждано до прости комплементарни транзакции. Подобни взаимоотношения се пораждат в хода на различни мероприятия, ритуали и развлечения. По-сложни са скритите транзакции, които засягат активността на повече от две състояния на Егото едновременно и които са основа за игрите. Продавачите са изключително добри в ъгловите транзакции, включващи три състояния на Егото. Следната размяна на реплики е несъвършен, но интересен пример за игра на продавачи и купувачи:

Продавач: Това е по-добро, но не можете да си го позволите.

Домакиня: Точно него ще взема.


Фиг. 5. Скрити транзакции

Анализът на тази транзакция е илюстриран на фиг. 5А.

Продавачът, говорейки като Възрастен, съобщава два обективни факта: „Това е по-добро" и „Не може да си го позволите". На видимото, несоциалното равнище тези факти са насочени към Възрастния в домакинята и той би трябвало да отговори така: „Прав сте и за двете неща." Изкусният и опитен Възрастен в продавача обаче насочва скрития, или психологичния вектор към Детето в домакинята. Точността на преценката му се доказва от отговора на Детето, което всъщност казва: „Независимо от финансовите последствия ще докажа на този нахалник, че не стоя по-долу от другите му клиенти." Транзакцията е комплементарна и на двете равнища, тъй като отговорът на домакинята се приема безусловно като договор на Възрастен за покупка.

Двойствената скрита транзакция включва четири състояния на Егото и се наблюдава най-често в игри на флиртуване.

Каубой: Ела да разгледаш хамбара.

Посетителка: От малка обичам хамбарите.

Както се вижда на фиг. 5Б, на социално равнище това е разговор за хамбари между Възрастни, но на психологическо равнище е разговор за любовна игра между деца. На повърхността инициативата като че ли е у Възрастния, но крайният резултат, както в повечето игри, се определя от Детето и участниците могат да останат изненадани.

И така, транзакциите могат да се групират като комплементарни или кръстосани, прости или скрити, като скритите се делят на ъглови и двойствени.
3. ПРОЦЕДУРИ И РИТУАЛИ

Транзакциите обикновено протичат на серии, които не са Произволни, а програмирани. Програмирането може да произтича от един от трите източника: Родител, Възрастен или Дете, или по-общо, от обществото, от материала или от идиосинкразията. Тъй като потребностите на адаптацията изискват Детето да е защитено от Родителя или Възрастния, докато не се провери всяка социална ситуация, програмирането с източник Дете най-често протича в ситуации на уединение и интимност, където предварителната проверка вече е извършена.

Най-простите форми на социална активност са процедурите и ритуалите. Някои от тях са универсални, други -локални, но и двата вида трябва да се учат. Процедурата е поредица от прости, допълващи се транзакции, насочени към манипулиране на реалността. По определение реалността има два аспекта: статичен и динамичен. Статичната реалност включва всяко възможно подреждане на материала във Вселената. Аритметиката например се състои от твърдения относно статичната реалност. Динамичната реалност може да се определи като потенциалните възможности за взаимодействие на всички енергийни системи във Вселената. Химията например се състои от твърдения относно динамичната реалност. Процедурите се основават върху преработването на данни и изготвянето на вероятностни преценки относно материала на реалността, а най-високото си развитие достигат в професионалните умения. Пилотирането на самолет и отстраняването на апендикс са процедури. Дотолкова, доколкото психотерапията е под контрола на Възрастния у терапевта, тя е процедура. Не е процедура, ако бъде поета от неговия Родител или Дете. Програмирането на една процедура се обуславя от материала и въз основа на преценките, които Възрастният в агента прави.

За оценка на процедурите се използват две променливи. За една процедура се казва, че е веща, когато агентът оползотворява максимално данните и опита, достъпни за него, независимо от някои несъвършенства, които могат да съществуват в познанията му. Ако Родителят или Детето се намесят, когато Възрастният преработва данните, процедурата се замърсява и става по-малко веща. Ефективността на процедурата се преценява по конкретните й резултати. Следователно вещината е психологически критерий, а ефективността - материален. Местен асистент на военния лекар на един тропически остров се специализирал в оперирането на катаракта. Малкото познания, които имал, прилагал много умело, но тъй като знаел по-малко от военния лекар - европеец, не постигал такива добри резултати като него. Европеецът започнал да пие и умението му започнало да намалява, но в началото това не се отразявало на ефективността му. С течение на времето обаче ръцете му започнали да треперят и асистентът му вече го превъзхождал и по вещина, и по ефективност. Този пример показва, че двете променливи могат да бъдат оценени най-добре от експерт по съответните процедури: вещината - чрез лично запознаване с агента, а ефективността - чрез анализ на конкретните резултати.

От тази гледна точка ритуалът може да се определи като превърнала се в стереотип редица от прости, допълващи се транзакции, програмирани от външни социални сили. В неформалния ритуал - като социалното сбогуване - в подробностите може да има значителни различия от локален характер, въпреки че основната му форма остава една и съща. Формалният ритуал, например католическата литургия, предлага много по-малко възможности за избор. Формата на един ритуал по традиция се определя от Родителя, макар че по-късни родителски влияния също могат да окажат сходни, но по-нетрайни въздействия в банални случаи. Някои формални ритуали, които са от особен исторически или антропологичен интерес, имат две фази: (1) фаза, в която транзакциите се осъществяват в условията на строги Родителски ограничения, и (2) фаза на Родителска либералност, в която на Детето се предоставя почти пълна свобода в транзакциите, стигаща до необузданост.

Редица формални ритуали са се зародили като силно замърсени, макар и доста вещи процедури, но с течение на времето и промяната на обстоятелствата са изгубили-цялата си валидност на процедури, оставайки полезни като актове на вяра. От транзакционна гледна точка те са облекчаващи вината или търсещи награда отстъпки пред традиционните Родителски изисквания. Предлагат безопасен, успокояващ (апотропеичен) и често приятен метод за структуриране на времето.

По-голямо значение като увод към анализа на игрите имат неформалните ритуали, а сред най-поучителните са американските ритуали на поздравяване.

1А: Здрасти! (Здравей, добро утро.)

1Б: Здрасти! (Здравей, добро утро.)

2А: Топличко ли ти е? (Как си?)

2Б: Топличко. Макар че май ще вали. (Добре съм. Ти как си?)

ЗА: Хайде, умната. (Добре.)

ЗБ: Довиждане.

4А: До скоро виждане.

4Б: До скоро виждане.

Очевидно целта на тази размяна не е да даде информация. Наистина, ако тук има някаква информация, тя умело се премълчава. На г-н А може да са необходими 15 минути, за да каже как е, а г-н Б, който му е случаен познат, няма намерение да го слуша толкова дълго. Тази редица от транзакции уместно се характеризира с израза „ритуал от осем погалвания". Ако А и Б бързат, и двамата могат да минат с размяна на две погалвания „здрасти" -„здрасти". Ако бяха старомодни ориенталски властелини, щяха да изпълнят ритуал от 200 погалвания, преди да заговорят делово. Междувременно на езика на транзакционния анализ А и Б до известна степен взаимно подобряват здравето си, тъй като поне за момента „гръбначните им мозъци няма да се сбръчкат" и всеки от двамата съответно е благодарен на другия.

Този ритуал се основава на грижливи интуитивни изчисления, извършвани и от двете страни. На този етап от познанството си те смятат, че дължат един на друг точно четири погалвания при всяка среща, и то не по-често от веднъж дневно. Ако случайно се срещнат още веднъж -да кажем през следващия половин час - и няма нищо ново, което да обсъждат, те или ще се разминат безмълвно, или съвсем леко ще си кимнат, или най-много ще кажат небрежно „здрасти" - „здрасти". Тези изчисления се задържат не само за кратки интервали, но и за няколко месеца. Сега да си представим г-н В и г-н Г, които се разминават средно веднъж дневно, разменят си по едно погалване - „здрасти" - „здрасти" - и всеки продължава пътя си. Г-н В заминава на едномесечна ваканция. В деня след завръщането си се срещат с г-н Г както обикновено. Ако в този случай г-н Г каже само „здрасти!" и нищо повече, г-н В ще се почувства обиден, „гръбначният му мозък ще се посбръчка". По неговите изчисления двамата с г-н Г си дължат около 30 погалвания. Те могат да се съберат от няколко транзакции, стига да са достатъчно изразителни. Г-н Г казва следното, като всяка единица интензивност или интерес се равнява на едно погалване:

1Г Здрасти! (1 единица)

2Г: Напоследък не съм те виждал. (2 единици)

ЗГ: А, така ли\ Къде беше? (5 единици)

5Г: Да, наистина изглеждаш добре. (4 единици) Семейството с тебе ли беше? (4 единици)

6Г: Е, хайде, радвам се, че се върна. (4 единици)

7Г: До скоро виждане. (1 единица)

Това дава на г-н Г общо 28 единици. И той, и г-н В . знаят, че на следващия ден ще компенсира липсващите единици, така че за момента сметката практически е уредена. Два дни по-късно ще се върнат към обичайната размяна на две погалвания „здрасти" - „здрасти". Но сега те „се познават по-добре", т.е. всеки от двамата знае, че другият е сигурен, и това може да е от полза, ако случайно се срещнат в обществото.

Струва си да разгледаме и обратния случай. Г-н Д и г-н Е са си създали ритуал от две погалвания „здрасти" -„здрасти". Един ден, вместо да отмине, г-н Д се спира и пита: „Как си?" Разговорът протича така:

1Д: Здрасти!

1E: Здрасти!

2Д: Как си?

2Е (озадачен): Добре съм. Ти как си?

ЗД: Всичко е наред. Топличко ли ти е?

ЗЕ: Да. (Предпазливо.) Май ще вали обаче.

4Д: Радвам се, че те виждам отново.

4Е: И аз. Съжалявам, но трябва да стигна до библиотеката, преди да я затворят. До скоро виждане.

5Д: До скоро виждане.

Г-н Е отминава забързан, като си мисли: „Какво го е прихванало? Дали не иска да се сприятелим?" На езика на транзакциите това означава: „Той ми дължи само едно погалване, защо ми дава пет?"

Още по-елементарна демонстрация на действително транзакционния, делови характер на тези прости ритуали е случаят, когато г-н Ж казва „здрасти!", а г-н 3 отминава, без да отговори. Реакцията на г-н Ж е: „Какво му става?", което означава: „Отправих му погалване, което той не ми върна." Ако г-н 3 продължи в този дух и се държи така и към други познати, по негов адрес скоро може тръгнат различни слухове.

В граничните случаи понякога е трудно да се различи процедурата от ритуала. Неспециалистите са склонни да наричат професионалните процедури ритуали, докато фактически всяка транзакция може да се основава върху солиден, дори жизнено важен опит, но лаикът не е подготвен да го оцени. И, обратно, професионалистите са склонни да рационализират някои ритуални елементи, останали свързани с техните процедури, и да отхвърлят скептичните лаици под предлог, че не са подготвени да разбират. А един от начините, по които окопалите се професионалисти могат да се противопоставят на въвеждането на солидни нови процедури, е, като ги осмеят и обявят за ритуали. Така, че съдбата на Земелвайс и на други новатори изглежда логична.

Съществената и сходна черта на процедурите и ритуалите е, че са превърнати в стереотип. Зароди ли се веднъж първата транзакция, цялата редица може да се предвиди. По предварително определен път тя стига до предопределен изход, освен ако не възникнат специални условия. Разликата между тях е в произхода на предопределеността: процедурите се програмират от Възрастния, а ритуалите се моделират от Родителя.

Индивидите, които не са наясно или не владеят ритуалите, понякога ги отбягват, като ги заменят с процедури. Ще ги срещнете например сред хората, които обичат да помагат на домакинята в приготвянето или сервирането на храните и напитките по време на празненство.
4. РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Развлеченията протичат в социални и темпорални матрици с различна степен на сложност и следователно се различават по сложност. Ако си послужим обаче с транзакцията като единица за социално взаимодействие, от подходящите ситуации можем да извлечем едно цяло, което може да бъде наречено просто развлечение. То ще се определи като редица от полуритуални, прости, комплементарни транзакции, разположени около едно-единствено поле с материал, чиято главна цел е да структурира интервал от време. Началото и краят му обикновено се бележат от процедури или ритуали. Транзакциите са програмирани адаптивно, така че всяка страна да извлича максимална полза или печалба по време на интервала. Колкото по-успешна е адаптацията на даден човек, толкова повече ще извлича от транзакциите.

Развлеченията обикновено се разиграват на празненства (светски събирания) или докато се изчаква началото на официално събрание. Тези периоди на чакане, преди да започне някое събрание, имат същата структура и динамика като празненствата. Развлеченията могат да приемат формата, описвана като клюкарстване, а могат да станат и по-сериозни, например да вземат характера на спор. Голям коктейл често изпълнява ролята на своеобразна галерия за излагане на развлечения. В един от ъглите на стаята неколцина играят родителско-учителска асоциация (РУА),

в друг ъгъл е форумът за психиатрия,

в трети се разиграва бил ли си някога или а, какво стана,

четвърти ъгъл е зает с Дженеръл мотърс,

а бюфетът е запазен за жени, желаещи да играят на кухня или гардероб.

Процедурата на такова събиране може да е същата, като тук-там се променят имената. Сходни са процедурите на десетина подобни празненства, протичащи едновременно в един и същ район. По време на други десетина празненства, ставащи в различна социална прослойка, се разгръщат по-различни развлечения.

Развлеченията могат да се класифицират по различни начини. Външните детерминанти са социологични (пол, възраст, семейно положение, културна, расова или икономическа). Докато Дженеръл мотърс (сравняване на леки коли) и кой спечели (спорт) са мъжки разговор, бакалница, кухня и гардероб са женски разговор. Как е любовта е типично за юношите, а настъпването на средната възраст се бележи с преход към балансов отчет. Други екземпляри от тази категория, все варианти на светски разговор, са: как да (постъпя, за да направя това или онова), разговор, който с лекота запълва краткотрайни самолетни полети; колко (струва), популярен в дребнобуржоазните барове; бил ли си някога (в някое предизвикващо носталгия кътче на света), буржоазна игра за ветерани като търговските пътници; познаваш ли (този или този) за самотни хора; а какво стана (с добрия стар Джо), често разигравана от материално преуспели и от неуспели хора; на следващата сутрин (такъв страшен махмурлук) и мартини (знам по-добър начин) - игра, типична за някои амбициозни млади хора.

Структурно-транзакционната класификация е по-лична. Така например РУА може да се играе на три нива. На ниво Дете-Дете приема формата на как се оправяш с непокорни родители. Същинската форма на РУА на ниво Възрастен-Възрастен е популярна сред просветени млади майки. При по-възрастни хора играта приема догматичната форма на малолетна престъпност, типична за ниво Родител-Родител. Някои брачни двойки играят на кажи им, скъпи, където съпругата е в ролята на родител, а съпругът се явява като преждевременно развито дете.Гледай, мамо, изобщо не се държа също е развлечение от типа Дете-Родител, подходящо за всички възрасти и понякога срамежливо пригаждано към стига глупости бе, хора.

Фиг, 6. Развлечения

Още по-убедителна е психологичната класификация на развлеченията. Както РУА, така и психиатрия например могат да бъдат играни в проективна и интроективна форма. Анализът на РУА от проективен тип е представен на фиг. 6А и се основава върху следната парадигма Родител-Родител:

А: Цялата тази престъпност нямаше да съществува, ако не бяха разтурените семейства.

Б: Не е само това. Днес и в добрите семейства децата не се научават на добри обноски, както беше някога.

Интроективният тип се разгръща по следния начин (Възрастен-Възрастен):

В: Изглежда, че нямам качествата на истинска майка.

Г: Каквито и усилия да полагаш, децата никога не порастват такива, каквито си ги искала, и затова постоянно се чудиш дали постъпваш правилно и къде са грешките ти.

Развлечението психиатрия от проективен тип приема формата на Възрастен-Възрастен така:

Д: Мисля си, че някаква неосъзната орална фрустрация го кара да се държи така.

Е: Изглежда, че си сублимирал успешно агресивните си наклонности.

Фигура 6Б представя психиатрия от интроективен тип, друго развлечение от типа Възрастен-Възрастен.

Ж: За мен тази картина символизира цапаница.

3: Аз пък, като рисувам, правя удоволствие на баща си.

Освен че структурират времето и осигуряват взаимно приемливи погалвания за участващите страни, развлеченията изпълняват допълнителната функция на процеси на социален подбор. Докато се разиграва едно развлечение, Детето във всеки играч преценява внимателно възможностите на останалите участници. В края на празненството всеки си е подбрал неколцина играчи, с които би искал да се среща по-често, а други е отхвърлил, независимо колко умело или приятно са се представили по време на развлечението. Онези, които той подбере, изглеждат най-вероятните кандидати за по-сложни взаимоотношения, а именно за игрите. Този подбор - макар и достатъчно рационализиран - всъщност е до голяма степен несъзнателен и интуитивен.

В по-специални случаи Възрастният взема надмощие над Детето в процеса на подбора. Това най-успешно се илюстрира от застрахователен агент, който грижливо се учи на социални развлечения. Докато той играе, Възрастният в него слухти за възможни перспективи и ги подбира сред играчите като хора, с които би желал да се среща по-често. Умението им в игрите или привлекателността им нямат никакво значение в процеса на подбора му, който в повечето случаи се основава на странични фактори - в конкретния случай на финансова подготвеност.

В развлеченията обаче се съдържа специфичен аспект на изключителност. Например мъжки разговор не се смесва с женски разговор. Хора, които съсредоточено играят на бил ли си някога (там), ще изпитат раздразнение, ако към тях се доближи някой досадник, който иска да играе на колко (струва авокадото) или на следващата сутрин. Хора, играещи на проективна РУА, ще се раздразнят, ако им се натрапи интроективна РУА, макар че раздразнението им ще е по-слабо, отколкото ако проективна РУА бъде бъде натрапена на хора, играещи интроективна РУА.

Развлеченията са основата, върху която човек подбира познатите си, и могат да доведат до приятелство. Две жени, които всяка сутрин си ходят на гости, за да пият кафе и да играят на безотговорен съпруг, приемат хладно трета съседка, която е решила да играе на оптимизъм. Ако две-

те си споделят колко подли са съпрузите им, никак няма да им е приятно да дойде някоя трета и да заяви, че мъжът й е чудесен, даже идеален. Те няма дълго да я изтърпят. На коктейл, ако някой иска да премине от един ъгъл в друг, трябва или да се присъедини към развлечението в новия ъгъл, или да успее да обърне заниманието в друга посока. Разбира се, обиграната домакиня веднага взема нещата в свои ръце и обявява програмата: „Тъкмо разиграваме проективна РУА. Какво ще кажеш?" Или: „Момичета, стига сте играли на гардероб. Г-н И е писател/политик/хирург и съм сигурна, че ще иска да поиграе на гледай, мамо, изобщо не се държа. Нали, г-н И?"

Друго важно предимство, което развлеченията дават, е затвърждаването на ролята и стабилизирането на позицията. Роля е нещо подобно на това, което Юнг нарича персона, с тази разлика, че е по-малко опортюнистична и по-дълбоко вкоренена във фантазията на личността. Така например в проективната РУА един играч може да възприеме ролята на строг Родител, друг - на добродетелен Родител, трети - на либерален Родител, а четвърти - на полезен Родител. И четиримата преживяват и проявяват Родителско състояние на Егото, но всеки се представя различно. Ролята на всеки един се затвърждава, ако се наложи, с други думи, ако не срещне враждебност, или се засилва при всяка срещната враждебност, или получава одобрение чрез погалване от някои типове хора.

Затвърждаването на ролята на индивида прави по-стабилна неговата позиция. Това е екзистенциална печалба от развлечението. Позицията е просто предикативно твърдение, което влияе върху всички транзакции на индивида и в края на краищата определя съдбата му, а често и съдбата на потомците му. Позицията може да е в по-ниска или в по-висока степен абсолютна. Типични позиции, от които може да се играе проективна РУА, са:

„Всички деца са лоши!"

„Всички други деца са лоши!"

„Всички деца са тъжни!"

„Всички деца са преследвани!"

Тези позиции могат да породят ролята на строгия, на добродетелния, на либералния и на полезния Родител съответно. Всъщност позицията се проявява главно чрез мисловната нагласа, която поражда. С тази нагласа индивидът предприема транзакциите, съставляващи ролята му.

Позиции се заемат и се фиксират изненадващо рано, от втората или дори от първата до седмата година от живота на детето - във всеки случай много преди индивидът да е станал достатъчно компетентен или опитен, за да поеме такъв сериозен ангажимент. Не е трудно по позицията на даден индивид да се заключи какво детство е имал. Ако нещо или някой не се намеси, той ще прекара остатъка от живота си в стабилизиране на позицията си и в преодоляване на ситуации, които я застрашават:, като ги избягва, като парира някои от елементите им или ги манипулира предизвикателно, така че от заплахи да се превърнат в оправдания. Една от причините, поради която развлеченията стават толкова стереотипни, е, че служат на такива стереотипни цели. Печалбите, които предлагат обаче, показват защо хората с такова желание ги разиграват и защо могат да бъдат толкова приятни, ако се играят с хора, които поддържат конструктивни или великодушни позиции.

Развлечението невинаги се разграничава лесно от дадена активност. Често се срещат комбинации. Голям брой обикновени развлечения като Дженеръл мотърс съдържат това, което психолозите наричат множествен избор -довършване на изречения.

А: Форд/Шевролет/Плимут ми харесва повече, отколкото Форд/Шевролет/Плимут, защото...

Б: Ами, бих предпочел Форд/Шевролет/Плимут пред Форд/Шевролет/Плимут, защото...

Очевидно е, че в тези стереотипи всъщност може да се съдържа полезна информация.

Ще споменем и някои други широко разпространени развлечения.И аз също често е вариант н&неели ужасно. Защо не (вземат мерки) е любимо развлечение за домакини, които не желаят да бъдат еманципирани. Тогава ние ще е развлечение от типа Дете-Дете. Хайде да (направим нещо) се играе от малолетни престъпници или от палави възрастни.