Книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията

Психиатърът, който е в най-добрата и може би единствената позиция да изучава игрите по подходящ начин, за съжаление почти винаги борави с хора, чиито игри са ги въвели в затруднения. Това означава, че игрите,"които се предлагат за клинично изследване, в известен смисъл винаги са „лоши". Тъй като по определение игрите се основават върху скрити транзакции, всички неизменно съдържат елемент на експлоатация. Поради тези две причини -от една страна, практическа, а, от друга - теоретична -търсенето на „лоши" игри се оказва доста трудно. „Добрата" игра може да се опише като игра, чийто социален принос е по-голям от сложността на мотивациите й, особено ако играчът се е примирил с тези мотивации без лекомислие или цинизъм. С други думи, една игра е „добра", ако допринася както за благополучието на другите играчи, така и за разкриването на играча, който е „потърпевшата страна". Дори при най-добрите форми на социално действие и организация голяма част от времето трябва да се прекарва в играене на игри и затова „добрите" игри трябва грижливо да се издирват. Тук се предлагат няколко примера, но по общо признание те са малко на брой и не са от високо качество. Те включват: празникът на пощальона, кавалер, ще се радвам да помогна, непретенциозен мъдрец, ще се радват, че се познават с мен.

Европейците - в областта на романса, и британците -в поезията, изглежда, че винаги са били по-големи майстори в тази игра от американците. В САЩ играта е попаднала главно в ръцете на школата за поезия, олицетворявана от щанд за плодове: очите ти са като" авокадо, устните -като краставици и т.н. Кавалер от типа щанд за плодове по елегантност едва ли може да се мери с поезията на Херик и Лъвлейс или дори с циничните, но богати на фантазия произведения на Рочестър, Роскомън и Дорсет. (Английски поети от XVI-XVII век. - Бел. Ред.)

ЧАСТИЧЕН АНАЛИЗ

Възрастен (мъж): Виждаш ли колко хубаво може да ти е с мен.

Възрастен (жена): Боже мой, наистина ми е хубаво с теб.

Психологична парадигма:

Дете (момче): Виждаш ли какви изрази сътворявам.

Дете (момиче): Боже мой, голям творец си. Печалби: (1) Вътрешна психологична - находчивост и увереност в собствената привлекателност. (2) Външна психологична - избягва се евентуален отказ при неуместни сексуални аванси. (3) Вътрешна социална - кавалер. (4) Външна социална - играчът може и да се откаже от нея. (5) Биологична - взаимно погалване. (6) Екзистенциална -мога да живея спокойно.

3. Ще се радвам да помогна

Теза. Уайт постоянно помага на хората, воден от някакъв скрит мотив. Може да изкупва вина за минали прегрешения, да прикрива настоящи грехове, да си създава приятели,'за да ги използва по-късно, или да търси престиж. Всеки, който се усъмни в мотивите му обаче, трябва да отдаде признание и за постъпките му. В края на краищата човек може да прикрие минали прегрешения, като направи нови, да експлоатира хората, като използва страха, а не щедростта, и да търси престиж, за да прави злини, а не добрини. Някои филантропи се интересуват повече от съперничеството, отколкото от великодушието: „Аз дадох повече пари (произведения на изкуството, декари земя) от теб." Отново, ако се поставят мотивите им под съмнение, трябва да им се отдаде признание, че съперничат конструктивно. Не бива да се забравя, че много хора съперничат по деструктивен начин. По-голямата част от хората (или народите), които играят на ще се радвам да помогна, имат и приятели, и врагове, като вероятно и едните, и другите имат основания за чувствата си. Враговете атакуват мотивите им и омаловажават постъпките им, докато приятелите са им благодарни за постъпките, а омаловажават мотивите им. Следователно почти не съществуват т.нар. „обективни" анализи на тази игра. Хората, които твърдят, че са неутрални, скоро показват към коя от страните са неутрални.

Като маневра, свързана с експлоатация, тази игра е основата на голям брой „търговски отношения" в Америка. Клиентите обаче с радост се ангажират и това е може би най-приятната и най-конструктивната от търговските игри. От друга страна, една от най-осъдителните й форми е семейната игра за трима, в която майката и бащата се съревновават за обичта на детето си. Би трябвало да се отбележи обаче, че дори в този случай изборът нам/е се радвам да помогна намалява частично съмненията, тъй като има много по-неприятни начини на съперничество, например: „Мама е по-ядосана от тате" или „Защо обичаш него повече от мен?".

В ще се радват, че се познават с мен Уайт не действа срещу бившите си съдружници, а в техен интерес. Иска да им докаже, че са имали основание да се отнасят дружелюбно с него и да го уважават, и да им покаже за тяхно собствено успокоение, че преценката им е била правилна. За да е сигурна победата му в тази игра, и средствата, и целите му трябва да са почтени. В това е превъзходството на играта над ще видят те. Както ще видят те, така и ще се радват могат да представляват само второстепенни предимства на успеха, а не игри. Превръщат се в игри, когато Уайт се интересува повече от въздействията върху враговете или приятелите си, отколкото от самия успех.

1. Игрите се предават от поколение на поколение. Играта, предпочитана от даден индивид, може да се проследи назад до неговите родители и родителите на родителите му и напред към неговите деца. На свой ред те ще научат на нея внуците му, освен ако някой не се намеси успешно. Така че анализът на игрите протича в широка историческа матрица, като явно се връща със сто години назад и със сигурност се проектира най-малко с петдесет години в бъдещето. Разкъсването на веригата, опасваща пет или повече поколения, може да има въздействия в геометрична прогресия. Има мнозина живи хора, чиито наследници са над 200 души. От едно поколение до друго игрите могат да се разводняват или променят, но изглежда, че у хората съществува силна тенденция да се свързват с хора, които играят игра от същото семейство, ако не от същия род. Това е историческото значение на игрите.

2. „Отглеждането" на деца всъщност се свежда до научаването им какви игри да играят. Различни култури и обществени класи предпочитат различни видове игри, както различни племена и семейства предпочитат различни варианти на игрите. Това е културното значение на игрите.

3. Игрите всъщност се смесват между развлеченията и близостта. Чрез многократно повтаряне развлеченията стават скучни като служебните коктейли. Близостта изисква специални условия и е гледана с недобро око от Родителя, Възрастния и Детето. Обществото не одобрява прямотата, освен когато е в уединение. Здравият разум знае, че с близостта винаги може да се злоупотреби. А Детето се страхува от нея, защото е свързана със сваляне на маски. Следователно, за да се откачат от отегчителните развлечения, без да се изложат на рисковете, които крие близостта, повечето хора прибягват до компромисен вариант - игрите, когато са възможни, и те запълват по-голямата част от по-интересните часове на социалните взаимоотношения. Това е социалното значение на игрите. 4. Хората подбират за приятели, съдружници и интимни партньори хора, които играят същите игри. Затова „всеки, който е нещо" в даден социален кръг (аристокрация, банда малолетни престъпници, клуб по интереси, колеж и т. н.), се държи по начин, който може да изглежда чужд на членовете на друг социален кръг. И, обратно, всеки член на социален кръг, който смени игрите си, вероятно ще бъде изключен, но ще намери добър прием в някой друг социален кръг. Това е персоналното значение на игрите.

БЕЛЕЖКА

Читателят би трябвало да преценява основното различие между математическия и транзакционния анализ на игрите. Математическият анализ на игрите постулира играчи, които са напълно разумни. Транзакционният анализ на игрите се занимава с игри, които са неразумни, дори ирационални, но затова пък са по-реални.

Много игри се играят най-усилено от емоционално неуравновесени хора. Общо погледнато, колкото по-неуравновесени са, толкова по-усилено играят. Странното е обаче, че някои шизофреници като че ли отказват да играят игри и изискват откровеност от самото начало. Във всекидневието игрите се играят с най-голяма убеденост от две групи индивиди: Нацупените (Махнаджиите) и Мижитурките, или Сухарите.

Нацупеният е мъж, който се сърди на майка си. Изследването показва, че й се сърди от ранно детство. Често има основателни „Детски" причини за гнева си. Майката може да го е „зарязала" в критичен период от юношеството му, като се е разболяла и е постъпила в болница, или може да е родила много братчета и сестричета. Понякога изоставянето е по-умишлено. Майката може да го е преотстъпила на баща му, за да се омъжи повторно. Във всеки случай той й се цупи още оттогава. Може да е Дон Жуан, но не обича жените. Тъй като цупенето понякога е умишлено, решението за цупене може да се промени във всеки период от живота, така както през детството цупенето престава, когато дойде време за вечеря. За да промени решението си, възрастният Нацупен има нужда от същите условия, от които се нуждае и малкото момче. Трябва да може да запази достойнството си и трябва да му се предложи нещо равностойно в замяна на привилегията да се цупи. Като се промени решение за цупене, понякога може да се предотврати игра на психиатрия, която при други обстоятелства може да продължи няколко години. Това изисква грижлива подготовка на пациента, както и подходящо синхронизиране и подход. Непохватността или грубостта на терапевта няма да дадат по-добър ефект върху Нацупения, отколкото имат върху малкото момче. В края на краищата пациентът може да отмъсти на терапевта за лошото му отношение също както момчето ще се разплати накрая с непохватните си родители.

При женските Начупени положението е същото, със съответната промяна в подробностите, ако те се сърдят на баща си. Играта им на дървен крак („Какво може да очакваш от жена с такъв баща?") трябва да се парира с още по-голяма дипломатичност от психотерапевт-мъж. В противен случай той рискува да бъде зачеркнат като „мъжете, които са като татко".

Малко или много, у всеки човек се крие Мижитурка, но анализът на играта цели да свежда Мижитурката до минимум. Мижитурката е човек, който е свръхчувствителен към Родителски влияния. Затова в критични моменти се нарушава неговото преработване на данни като Възрастен и спонтанността му на Дете и в резултат той се държи неподходящо или тромаво. В крайните случаи Мижитурката се слива с Мазника, Фукльото и Лепката. Мижитурката не бива да се смесва с объркания шизофреник, у когото Родител не функционира, а Възрастен функционира съвсем слабо, и който по тези причини трябва да се оправя в света в състояние на Егото - объркано Дете. Интересно е, че в обикновения език „мижитурка" е епитет, използван само за мъже или в редки случаи за мъжкарани. Позьорът е още по-голям Сухар от Мижитурката. „Позьор" е дума, обикновено прилагана за жени, но от време на време се използва и за женствени мъже.

15. ПАРАДИГМАТА

Да анализираме следния разговор между пациентка (П) и терапевт (Т):

П: Имам нов план - да стана точна.

Т: Ще се опитам да ти помогна.

П: Ти не ме интересуваш. Правя го заради себе си... Познай каква бележка получих на теста по история!

Т: Пет плюс.

П: Как позна?

Т: Защото те е страх да получиш „отличен".

П: Щях да имам „отличен" наистина, но повторно прегледах работата си и зачеркнах три правилни отговора, а написах три грешни.

Т: Харесва ми този отговор. Не е мижитурски.

П: Знаеш ли, снощи си мислех, че доста съм напреднала. Сметнах, че сега съм само 17% Мижитурка.

Т: Тази сутрин пък си 0%, така че на следващия сеанс ще имаш 34% отстъпка.

П: Всичко започна преди шест месеца. Гледах кафеничето си и за пръв път истински го видях. Знаеш как са нещата сега, как чувам песента на птиците. Гледам хората и те наистина са там като хора, а най-хубавото е, че аз наистина съм там. И не съм само там, но съм тук сега. Оня ден стоях в художествената галерия и гледах една картина. Приближи се един мъж и каза: „Гоген е много добър, нали?" А аз отговорих: „Аз и вас харесвам." После излязохме от галерията и отидохме да пийнем нещо. Много е приятен.

Това е представено като разговор без Мижитурки и без игри между двама самостоятелни Възрастни. Коментарите са следните:

„Имам нов план - да стана точна." Съобщението е било направено след факта. Пациентката е закъснявала почти винаги. Този път е дошла навреме. Ако точността е била плод на решителност, акт на „волята", нещо, което Родителят е наложил на детето, нещо, което няма да се изпълнява, съобщението щеше да бъде направено преди факта: „Закъснявам за последен път." Това би било опит да се заложи игра. Съобщението на пациентката обаче не е такъв опит. То е решение на Възрастен, план, а не решителност. Пациентката продължила да идва навреме.

„Ще се опитам да ти помогна." Това не е било „подкрепящо" твърдение, нито първият ход в нова игра не само се опитвам да ти помогна. Часът на пациентката е след почивката на терапевта. Тъй като дотогава тя обикновено е закъснявала, той е свикнал да се бави и също е закъснявал за сеанса. Когато тя прави съобщението си, той разбира, че тя не се шегува, и прави своето съобщение. Транзакцията е споразумение между Възрастни, което и двамата са спазвали, а не закачка на Дете към Родителска фигура, която поради позицията си се чувства длъжна да бъде „добрият тате" и да обещава помощ.

„Ти не ме интересуваш." Това подчертава, че точността й е решение, а не решителност, която ще се експлоатира като част от псевдоотстъпчива игра.

„Познай каква бележка получих." Това е развлечение, което и двамата са осъзнавали и на което и двамата са се чувствали свободни да се радват. За него не е било необходимо да показва колко е проницателен, като й каже, че това е развлечение - нещо, което тя и без това е знаела. За нея също не е било необходимо да се въздържа от играта само защото се е наричала „развлечение".

„Пет плюс". Терапевтът е преценил, че в нейния случай това е единствената възможна оценка и не е имала причина да не го каже. Фалшивата скромност или страхът от грешка можеха да го накарат да се преструва, че не знае.

„Как позна?" Това е въпрос на Възрастен, а не игра на ей, чудесен сте, и затова заслужава съответен отговор.

„Щях да имам „отличен" наистина." Това е истинското изпитание. Пациентката не се цупи, не обяснява и не търси благовидни причини, а се изправя лице в лице с Детето в себе си.

„Харесва ми този разговор." Тази и следващите полу-шеговити забележки са израз на взаимно уважение на Възрастни, може би с известно малко развлечение между Родител и Дете, развлечение, което отново не е било задължително за двамата и което и двамата са осъзнавали.

„За пръв път истински го видях." Тя вече има право да усеща нещата по свой начин и не е длъжна да вижда кафеничетата и хората така, както родителите й са казали, че трябва да ги вижда.

„Аз съм тук сега." Тя не живее вече в бъдещето или в миналото, но може набързо да ги обсъжда, ако това служи на полезна цел.

„Аз казах: „Аз и вас харесвам." Тя не е длъжна да губи време в игра на художествена галерия с новодошлия посетител, макар че би могла да го направи, ако пожелае.

Терапевтът от своя страна не се чувства длъжен да играе на психиатрия. Имал е няколко удобни случая да повдигне въпросите за отбраната, пренасочването и символичната интерпретация, но е съумял да ги прескочи, без да изпитва някаква тревожност. Изглежда, че си е струвало обаче за целите на бъдещите сравнения да провери кои три отговора в теста си е зачеркнала пациентката. През останалата част от сеанса за съжаление от време на време се проявяват 17% от Мижитурката, останали у пациентката, и 18-те, останали у терапевта. Накратко, изложеното обсъждане представлява дейност, олекотена с известно развлечение.

Постигането на самостоятелност се проявява чрез разгръщането или възстановяването на три способности:

Осъзнаването изисква да се живее тук и сега, а не другаде, в миналото или бъдещето. Добра илюстрация на възможностите на живота в Америка е припряното шофиране сутрин при отиване на работа. Основният въпрос е: „Къде е мисълта, когато тялото е тук?" Възможни са три често срещани случая:

1. Мъжът, чиято главна грижа е да стигне навреме на работа, е най-далеч. Телом той е зад волана на колата си, духом е на вратата на офиса си и подробностите около себе си забелязва дотолкова, доколкото забавят мига, в който тялото ще настигне душата му. Това е Мижитурката, чиято основна тревога е какво ще каже шефът. Ако вижда, че закъснява, ще се постарае да се появи задъхан. Послушното Дете е поело юздите, а неговата игра е знаеш ли колко се старах. Докато шофира, той почти няма самостоятелност и като човек всъщност е по-скоро мъртъв, отколкото жив. Вероятно това е най-благоприятното условие, за да се развие хипертония или коронарна болест.

2. Нацупеният (Махнаджията), от друга страна, не се интересува толкова дали ще отиде навреме на работа, колкото да намери извинения, че е закъснял. Злополуките, неблагоприятните светофарни светлини, лошото шофиране или тъпотата на другите пасват на целта му и тайно се приветстват като принос към играта виж какво ме карат да правя, която разиграва непокорното Дете или добродетелният Родител в него. Той също забелязва подробностите около себе си дотолкова, доколкото служат на играта му. Той е само наполовина жив. Телом е в колата си, но духом събира дефекти и несправедливости.

3. По-рядко се среща „роденият шофьор", за когото управлението на леката кола е приятна наука и изкуство. Докато умело и бързо се придвижва сред другите превозни средства, той се слива с колата си. И той забелязва подробностите около себе си дотолкова, доколкото има възможност да прояви майсторството си, което само по себе си е награда. Той осъзнава и себе си, и машината, която владее толкова добре. От тази гледна точка той е жив. Формално погледнато, такова шофиране е развлечение за Възрастен, от което удоволствие може да извлече и Детето, и Родителят.

4. Четвъртият случай е свързан с човека, който осъзнава и не бърза, защото живее в настоящето и с подробностите, които го заобикалят: небето, дърветата и усещането за движение. Да бърза, означава да пренебрегва това, което го заобикаля, и да мисли само за нещо, което е надолу по пътя и още не се вижда, да мисли за препятствията или за себе си. Китаец се запътил към метрото, а белокожият му спътник предложил да вземат експреса, за да спестят двадесет минути. Така и направили. Когато слезли на Сентръл Парк, китаецът седнал на една пейка и обяснил на изненадания си приятел: „Щом спечелихме двадесет минути, можем да поседим двадесет минути и да се полюбуваме на гледката."