ВТОРА ЧАСТ Енциклопедия на игрите

Засега (1962) колекцията е пълна, но нови игри се откриват непрекъснато. Нещо, което напомня на позната игра, понякога при по-внимателен анализ се оказва съвсем нова, а игра, която изглежда нова, често се оказва вариант на вече известна. Отделните елементи на анализите също подлежат на промяна с натрупването на нови познания. Например там, където има няколко различни възможности за описание на динамиката, представеното твърдение по^:късно може да не се окаже най-състоятелното. Както списъкът на игрите обаче, така и елементите, изложени в анализите, са подходящи за клинично приложение.

-Някои от игрите се обсъждат и анализират подробно в книгата. Други, които изискват по-задълбочени изследвания или не се срещат често, или чийто «мисъл трудно се долавя, само се споменават. Потърпевшата страна обикновено се нарича агентът, действащият или се назовава Уайт, докато другата страна се нарича Блак*. (* Думите Уайт и Блак на английски означават бяло и черно. - Бел. ред.)

Игрите са групирани в семейства в зависимост от ситуациите, в които най-често се разиграват:

Житейски игри,

Семейни игри,

Игри по време на парти,

Сексуални игри и

Игри на престъпния свят.

След това се разглеждат

Игри в лекарския кабинет, предназначени за професионалисти, и накрая се дават някои примери на Добри игри.

1. Означение

В протоколите на анализите ще използваме следната система на означаване.

Една игра може да бъде разбрана правилно само в съответната ситуация на психотерапия. Хора, които играят деструктивни игри, много по-често прибягват до психо-терапевта, отколкото хора, които играят конструктивни игри. Следователно повечето от добре изучените игри в основата си са деструктивни, но читателят не трябва да забравя, че има и конструктивни игри, които се играят от хората с по-голям късмет. За да не се банализира идеята за игрите, както са се банализирали толкова много понятия в психиатрията, още веднъж ще изтъкнем, че идеята е изключително точна: игрите трябва да се разграничават по дадените по-горе критерии от процедурите, ритуалите, развлеченията, операциите, маневрите и нагласите, произтичащи от различни позиции. Една игра се играе от определена позиция, но една позиция или съответната на нея нагласа не е игра.

Голям брой от разговорните изрази, които употребяваме в книгата, са измислени от пациенти. Ако се прилагат с нужното уважение към момента и чувствата на хората, всички изрази се ценят, разбират и харесват от играещите. Ако някои от нелитературните изрази изглеждат непочтителни, иронията е насочена към игрите, а не към хората, които ги разиграват. Първото изискване, на което трябва да отговарят разговорните изрази, е уместност и ако те често звучат забавно, това е именно защото слагат пръст в раната. Както посочвам на друго място в книгата - при анализа на разговорните епитети, цялата страница с учени многосрични думи понякога не може да предаде смисъла на твърдението, че някоя жена е кучка или че някой мъж е мижитурка²⁰. За целите на академичното изследване психологичните истини могат да бъдат облечени в научен език, но ефективното разпознаване на емоционалните стремежи на практика може да изисква различен подход. Така че предпочитаме да играем на не е ли ужасно вместо на „словесно представяне на проективна анална депресия". Първият израз не само е по-динамичен в смисъла и ефекта си, но същевременно е и по-точен. А хората понякога се оправят по-бързо в светли, отколкото в тъмни стаи.

В нормални социални условия всички игри оказват важно и може би решаващо влияние върху съдбите на играещите. Някои игри обаче в сравнение с други предлагат повече възможности за кариера за цял живот и по-често засягат относително невинни случайни наблюдатели. Тази група игри с основание може да се нарече житейски игри. Тя включва алкохолик, длъжник, ритни ме, пипнах ли те, кучи сине, виж: какво направих заради теб и основните им варианти. В единия край те се сливат със семейните игри, а в другия - с игрите на престъпния свят.

В най-разгърнатото си състояние това е игра за петима, въпреки че ролите могат да бъдат сгъстени и тя да започне и да завърши като игра за двама. Централната роля е на Алкохолика - т. нар. потърпевша страна, изпълнявана от Уайт. Главната от второстепенните роли е на Преследвача, обикновено играна от представител от противоположния пол, най-често брачния партньор. Третата роля е на Избавителя, обикновено изпълнявана от човек от същия пол, често добрия домашен лекар, който се интересува от пациента и от проблемите на пиенето. В класическата ситуация лекарят успешно спасява алкохолика от навика му. След като Уайт не е слагал капка алкохол в уста цели шест месеца, те се поздравяват взаимно. На следващия ден намират Уайт в канавката.

Четвъртата роля е на Баламата, или Глупака. В литературата тя се изпълнява от продавача в магазина за готови храни, който дава на Уайт пари назаем, сандвич на кредит и може би чаша кафе, без да го преследва или да се опитва да го спасява. В живота тази роля се изпълнява по-често от майката на Уайт, която му дава пари и често му съчувства заради жена му, която не го разбира. В този аспект на играта от Уайт се иска да обясни по благовиден начин нуждата си от пари - с някой проект, в който и двамата се преструват, че вярват, въпреки че знаят за какво всъщност ще похарчи по-голямата част от тях. Баламата понякога влиза в друга роля, която е подпомагаща, но не е съществена: ролята на Агитатора, „добрия човек", който предлага пийване, без да му го искат. „Ела да пийнем нещо (и по-бързо ще се хлъзнеш надолу)."

Спомагателният професионалист във всички игри, свързани с пиене, е барманът или продавачът на спиртни напитки. В играта алкохолик той играе петата роля, на Връзката, прекият източник на доставки, който има общ език с алкохолика и в известен смисъл е най-важната личност в живота на човек, пристрастен към алкохола. Разликата между Връзката и другите герои е като между професионалистите и аматьорите в която и да е игра: професионалистът знае кога да спре. Опитният барман в определен момент отказва да сервира на Алкохолика а той остава „на сухо", освен ако не открие по-щедра Връзка.

В началните стадии на алкохолик съпругата може да изпълнява и трите второстепенни роли: посреднощ е Баламата, която го съблича, вари му кафе и го оставя да изкара яда си върху нея; на сутринта е Преследвачът, който го мъмри за лошите му навици; а вечерта е Избавителят, който го моли да се откаже от навиците си. В по-късни стадии, понякога поради влошаване на здравето, Преследвачът и Избавителят могат да бъдат елиминирани, но се запазват, ако са готови да действат и като източници за снабдяване с алкохол. Уайт ще отиде в Армията на спасението и ще бъде избавен, ако може да получи безплатно ядене; или пък ще изтърпи мъмрене от аматьор или от професионалист, стига след това да му дадат нещо.

Досегашният опит сочи, че печалбата при алкохолик (както и при повечето игри изобщо) идва от този аспект, на който изследователите обръщат най-малко внимание. В анализа на тази игра самото пиене е само инцидентно удоволствие, което има допълнителни предимства.

Процедурата води до реалната кулминация, която е махмурлукът. Същото е при играта пашлумиел: правенето на гафове, което всъщност привлича най-силно вниманието, е само приятен начин, чрез който Уайт стига до основния въпрос, а именно получаването на опрощение от Блак.

За Алкохолика махмурлукът не се изчерпва толкова с физическото, колкото с психологическото страдание. Двете любими развлечения на пияниците са мартини (колко питиета и как са били смесени) а на следващата сутрин (чакай да ти кажа за моя махмурлук). Най-често мартини се играе от социалните пиячи. Голям брой алкохолици предпочитат мъчителна поредица от психологични на следващата сутрин, a организации като Анонимни алкохолици им предлагат неограничени възможности за това.

Винаги когато пациент посещава психиатър след запиване, започва да се самобичува, без психиатърът да е казал и дума. По-късно, когато разказвал за тези посещения в групата за терапия, Уайт самодоволно обяснявал, че психиатърът го бил наричал с всички споменати обидни епитети. Главната тема на разговор на мнозина алкохолици, намиращи се в терапевтична ситуация, не е тяхното пиене — което те очевидно споменават от уважение към преследвачите си, — а последвалото го страдание. Транзакционната цел на пиенето освен личното удоволствие, което дава, е да се създаде ситуация, в която Детето може да бъде строго смъмрено не само от вътрешния Родител, но от всички родителски фигури наоколо, които проявяват достатъчно голям интерес, за да се съгласят да участват в играта. Следователно терапията, произтичаща от тази игра, не бива да се съсредоточава върху пиенето, а върху ефекта от следващата заран, т. е. върху удоволствието от самобичуването. Има закоравели пияници, които не страдат от махмурлук, но те не влизат в разглежданата категория.

Съществува и игра сух алкохолик, в която Уайт преминава през процеса на финансова или социална деградация без алкохол, като предприема същата последователност от ходове и изисква същия състав от второстепенни герои. Тук следващата заран отново е основният въпрос. Всъщност сходството между сух алкохолик и нормален алкохолик подчертава, че и двете са игри; например процедурата, за да бъде уволнен един човек от службата му, е една и съща в двата случая. Наркоман е подобна на алкохолик, но е по-зловеща, по-драматична, по-сензационна и по-бърза. В западното общество поне тази игра разчита в по-голяма степен на лесния за намиране Преследвач, като Баламите и Избавителите са малцина и рядко се срещат, а Връзката играе много по-централна роля.

Редица организации - от локален, национален или дори международен мащаб - се занимават с алкохолик. Голям брой от тях публикуват правила за играенето на тази игра. Почти всички организации обясняват как трябва да се играе ролята на Алкохолика: пийте едно питие преди сутрешната закуска, изхарчете пари, определени за друго, и така нататък. Те обясняват и функцията на Избавителя. Анонимни алкохолици (АА) например продължава да играе тази игра, но се стреми да накара Алкохолика да изпълнява ролята на Избавителя. Предпочитат се излекували се Алкохолици, защото знаят как се развива играта и поради това са по-подготвени за второстепенните роли, отколкото хора, които никога преди това не са играли. Съобщават се случаи, когато в даден период в АА вече няма Алкохолици, с които да се работи. Тогава членовете на организацията почвали отново да пият, защото нямало друг начин да се продължи играта без хора за спасяване²¹.

Има и организации, чиято цел е да подобряват съдбата на другите играещи. Някои упражняват натиск върху съпрузите да сменят ролята си от Преследвач на Избавител.

Ролята, която изглежда, че се доближава най-много до теоретичния идеал за лечение, е свързана с тийнейджъри -деца на алкохолици. Тези младежи биват насърчавани да изоставят самата игра, вместо само да сменят ролите си. Психологичното лечение на алкохолик е и в това да бъде накаран изобщо да спре да играе, а не само да минава от една роля в друга. В някои случаи това е възможно, въпреки че е трудно да се намери нещо, което да заинтригува Алкохолика повече от продължаването на играта. Тъй като той изпитва класически страх от близост, заместителят може да е друга игра, а не взаимоотношения без игра. Често пъти т. нар. излекувани алкохолици не са твърде вълнуващи събеседници от социална гледна точка и вероятно в живота им липсва възбуда, поради което постоянно са изправени пред изкушението да възвърнат старите си навици. Критерият за истинско изцеление чрез игра е дали бившият Алкохолик е в състояние да пие с хора, без да се излага на опасност. Лечението, свеждащо се до обичайното абсолютно въздържание, няма да задоволи аналитика на игрите.

От описанието на тази игра става ясно, че Избавителят е изкушен да играе на само се опитвам да ти помогна, Преследвачът на виж какво направи с мен и Баламата* на добрия Джо. (* На жаргона на престъпния свят Patsy (балама) някога е означавало подходящо, задоволително, а по-късно придобива значение на pigeon (гълъб и балама). - Бел. Ред)

С появата на спасителни организации, които разгласяват схващането, че алкохолизмът е болест, алкохолиците биват учени да играят на дървен крак. Законът, който проявява специален интерес към тези хора, е склонен да го насърчава. Ударението се измества от Преследвача върху Избавителя, от аз съм грешен върху какво очакваш от един болен човек (тази част от тенденцията в модерното мислене, която се отдалечава от религията и се насочва към науката). От екзистенциална гледна точка промяната в ударението може да бъде поставена под въпрос, а от практична изглежда, че не е допринесла почти нищо, за да се намали продажбата на спиртни напитки на заклети пияници. Въпреки това анонимни алкохолици продължава да е за повечето хора най-подходящото посвещение в терапията на свръхсамоугаждането.

Антитеза.

Добре известно е, че на алкохолик обикновено се играе сериозно и човек много трудно се отказва от играта. В един от случаите алкохоличка от група за терапия взимала слабо участие в разискванията, докато смятала, че знае достатъчно за останалите членове, за да разиграва ролята си. Изведнъж ги помолила да й кажат какво мислят за нея. Тъй като държанието й било приятно, различни членове на групата се изказали ласкаво за нея, но тя протестирала: „Не искам това. Искам да разбера точно какво мислите за мен." Ясно показала, че желае да чуе неблагоприятни изказвания. Другите жени отказали да я тормозят, при което тя се прибрала вкъщи и заявила на мъжа си, че ако започне отново да пие, той трябва или да се разведе с нея, или да я изпрати в болница. Мъжът обещал да го направи и същата вечер тя се напила, а той я изпратил в санаториум. В този случай другите членове отказали да изпълняват ролята на преследвачи, която Уйат им отреждала. Тя не можела да понася това противоположно поведение въпреки усилията, които всички полагали, за да затвърдят у нея новополученото самопознание. Вкъщи намерила човек, готов да изпълни ролята, която' тя изисквала.

В други случаи е възможно пациентът да бъде подготвен достатъчно добре, за да може да изостави играта и да се направи опит за истинско социално лечение, в което терапевтът отказва да играе както Преследвача, така и Избавителя. Също толкова непедагогично е и да изпълнява ролята на Баламата, като позволява на пациента да занемарява задълженията си, свързани с финансите и точността. От транзакционна гледна точка правилната терапевтична процедура е, след като даде задълбочена първоначална основа, терапевтът да заеме договорна позиция на Възрастен и да откаже да играе каквато и да е роля. Надеждата му е, че пациентът ще може да понесе не само въздържането от пиенето, но и от играенето. Ако не успее да се справи, трябва да бъде насочен към Избавител.

Антитезата се определя сравнително трудно, тъй като заклетият пияч в повечето западни страни е високо уважаван като привлекателен обект за упрек, загриженост или великодушие и някой, който откаже да изпълнява която и да е от ролите, обикновено си навлича общественото негодувание. За Избавителите рационалният подход може да е дори по-тревожен, отколкото за Алкохолика, и понякога може да се отрази неблагоприятно на терапията. В един от случаите на групова терапия сътрудниците бяха сериозно заинтригувани от играта на алкохолик и се стараеха да постигнат истинско изцеление, като разваляха играта, вместо просто да избавят пациентите. Веднага щом това стана ясно, те бяха изолирани от комитета от непрофесионалисти, който субсидираше клиниката, и впоследствие нито един от тях не бе поканен да участва отново в лечението на тези пациенти.

Интересно странично действие в играта алкохолик е - пийни едно. То бе открито от един възприемчив студент по психиатрия. Уайт и жена му (непиещ Преследвач) отиват на пикник с Блак и жена му (и двамата Балами). Уайт казва на семейство Блак: „Пийнете едно питие!" Ако те пийнат едно, това дава на Уайт основание да пийне четири или пет. Играта се разкрива, ако семейство Блак откажат. Тогава, по законите на пиенето, Уайт е длъжен да се обиди и за следващия пикник ще потърси по-сговорчиви приятели. Това, което на социално равнище изглежда като щедрост на Възрастен, на психологично равнище е нахалство, защото Детето в Уайт успява чрез открит подкуп да накара Родителите у двамата Блак да му угодят под самия нос на г-жа Уайт, която е безсилна да се противопостави. Всъщност точно защото знае, че е безсилна да се възпротиви, г-жа Уайт се съгласява на всичко, тъй като е заинтересувана играта да продължи - като изпълнява ролята на Преследвача, - колкото е заинтересуван и г-н Уайт, изпълнявайки ролята на Алкохолика. Лесно можем да си представим обвиненията й срещу него на заранта след пикника. Този вариант може да доведе до усложнения, ако Уайт е началник на Блак.

Общо взето, Баламата не е в такава неизгодна позиция, каквато името показва. Баламите често са самотници, които могат много да спечелят, като се отнасят любезно с Алкохолиците. Продавачът от магазина за хранителни стоки, който се прави на добрия Джо, печели много познанства и си създава добра репутация в своя социален кръг не само като щедър човек, но и като интересен разказвач на приказки.

Между другото, един вариант на добрия Джо е играта, в която човек обикаля и иска съвети как най-добре да помага на хората. Това е пример на жизнерадостна и конструктивна игра, която заслужава насърчение. Обратната е бандит, който взима уроци по насилие или търси съвети как най-успешно да наранява хората. Макар никога да не прилага насилието на практика, играчът има привилегията да общува с реални бандити, които играят най-сериозно, и може да се грее на отразената от тях слава. Това е илюстрация на френския израз „un fanfaron de vice".

АНАЛИЗ

Теза: Колко съм лош; опитай се да ме спреш.

Цел: Самобичуване.

Роли: Алкохолик, Преследвач, Избавител, Балама, Връзка.

Динамика: Орална депривация.

Примери:

(1) Опитай се да ме хванеш. Прототипите на тази игра се съгласуват трудно, защото е твърде сложна. Децата обаче, особено децата на алкохолиците, често са изложени на много от маневрите, характерни за Алкохолика. Опитай се да ме спреш включва лъжи, криене на предмети, стремеж към пренебрежителни забележки, търсене на хора, готови да помогнат, намиране на доброжелателен съсед, който ще почерпи, и така нататък. Самобичуването често се отлага за по-късни години.

(2) Алкохоликът и неговият кръг.

Социална парадигма: Възрастен-Възрастен.

Възрастен: Кажи ми честно какво мислиш за мен или ми помогни да престана да пия.

Възрастен: Ще бъда откровен с теб. Психологична парадигма: Родител-Дете. Дете: Опитай се да ме спреш. Родител: Трябва да престанеш да пиеш, защото ... Ходове: (1) Провокиране - обвинение или опрощение. (2) Глезене - гняв или разочарование.

Печалби:

(1) Вътрешна психологична - а) пиенето като процедура - бунт, сигурност и задоволяване на непреодолима нужда, б) Алкохолик като игра - самобичуване (вероятно).

(2) Външна психологична - отбягване на сексуална и други форми на близост.

(3) Вътрешна социална - опитай се да ме спреш.

(4) Външна социална - на следващата сутрин, мартини и други развлечения.

(5) Биологична - редуването на ласкави и гневни реплики.

(6) Екзистенциална -всеки иска да ме лиши.

2. Длъжник

Теза. Длъжник е нещо повече от игра. Американците правят нещо като сценарий, план за цял живот, така както е в джунглите на Африка и Нова Гвинея²². Там роднините на младежа му купуват съпруга на огромна цена и той им става длъжник за години напред. В САЩ има същият обичай, поне в по-цивилизованите части на страната, с тази разлика, че цената на булката се трансформира в цена на къща и ако роднините не поемат част от разходите, тази роля се поема от банката.

По този начин както младежът в Нова Гвинея - на. чието ухо виси стар ръчен часовник за късмет, - така и младежът в Америка - с нов часовник на ръката за късмет -чувстват, че имат цел в живота. Голямото празненство, сватбата или настаняването в нова къща се прави не когато дългът е ликвидиран, а когато е направен. По телевизията например не се показва човекът на средна възраст, който най-сетне е изплатил ипотеката си, а младежът, който влиза със семейството си в нов дом, гордо размахвайки документите, които току-що е подписал и които ще го заробят през по-голямата част от творческите му години. След като е изплатил дълговете си - ипотеките, разноските за обучение на децата в колежа и застраховката, - той вече се разглежда като проблем, пенсионер, на когото обществото трябва да осигури Не само материален комфорт, но и нова цел. В Нова Гвинея, ако е много ловък, той може да стане голям кредитор вместо голям длъжник, но това се случва сравнително рядко.

Докато пиша тези редове, върху едно бюро пропълзява буболечка. Ако я събориш по гръб, можеш да наблюдаваш върховните й усилия да се изправи на крачката си. През този интервал тя има цел в живота си. Когато успее, като че ли виждаш победоносния израз на лицето й. Отдалечава се и човек може да си представи как разказва приключението си на буболечките, а по-младото поколение я гледа с уважение като насекомо, което е успяло в живота. И все пак самодоволството й е примесено с мъничко разочарование. Сега, когато е стигнала върха, животът изглежда лишен от цел. Може би ще се върне с надеждата да повтори победата си. Сигурно си струва да капне мастило върху гърба й, за да можем да я познаем, ако се опита да рискува. Храбро животинче е буболечката. Нищо чудно, че е оцеляла милиони години.

По-голямата част от младите американци обаче гледат сериозно на ипотеките си само в периоди на стрес. Ако са потиснати или ако са в тежко материално положение, задълженията ги карат да продължават да живеят и някои от тях да се предпазят от самоубийство. През по-голямата част от времето те играят на лека форма на ако не бяха дълговете, но, общо взето, се забавляват. Малцина правят кариера от разиграването на твърда форма длъжник.

В този момент настъпва обрат. Уайт вече знае, че вероятно ще трябва да плати. Поради елемента на принуда обаче, който в повечето случаи се изяснява в третото писмо на инкасатора („Ако в срок от 48 часа не се явите в службата ни ..."), Уайт се чувства безусловно оправдан да се разгневи. Минава на варианта пипнах ли те, кучи сине. В този случай той печели, като доказва, че кредиторът е алчен и безсърдечен човек, на когото не може да се разчита. Двете най-очевидни печалби от това са:

(1) затвърждава се екзистенциалната позиция на Уайт, която е прикрита форма на „Всички кредитори са алчни", и

(2) налице е голяма социална печалба, тъй като сега той може открито да обижда кредитора пред приятелите си, без да изгуби собственото си положение на добрия Джо.

Може да получи и допълнителна вътрешна социална печалба, като се изправи срещу самия кредитор. Освен всичко друго това доказва правотата му да се възползва от системата за продажба на кредит: ако кредиторите са такива, какъвто се оказа този, има ли смисъл да се плаща на когото и да е? Играта кредитор във формата опитай да се измъкнеш (ОДСИ) понякога се играе от дребни земевладелци. Играещите на ОДСТТ и ОДСИ се разпознават лесно взаимно, а поради близките транзакционни печалби и предстоящото забавление изпитват тайно удоволствие и лесно се ангажират един с друг. В зависимост от това кой печели парите Всеки един от двамата подобрява позициите на другия, за да поиграе на защо все на мен се случва това, след като всичко свърши.

Игрите, свързани с пари, могат да имат изключително сериозни последствия. Ако тези описания звучат шеговито - както звучат на някои хора, - то не е поради това, че са свързани с банални подробности, а поради разкриването на банални мотивации зад неща, които хората са научени да приемат сериозно.

Ако хората от обкръжението на Уайт се въздържат да го ударят поради добродушие, само се опитвам да ти помогна, поради социални условности или организационни закони, поведението му става все по-предизвикателно, докато накрая той мине всички граници и ги принуди да му угодят. Тези мъже биват изхвърляни, зарязвани и уволнявани.

Съответната игра, разигравана от жени, е парцалица. Тези жени често са префинени и полагат старания, за да бъдат опърпани. Много внимават доходите им по „основателни" причини никога да не надвишат прекалено екзистенцминимума. Ако получат неочаквано наследство, край тях винаги ще се намерят предприемчиви младежи, които ще им помогнат да се отърват от него, като в замяна ще им дадат акции в нищо и никакво предприятие или нещо подобно. На разговорен език такава жена се нарича добрата леля, винаги е готова да даде разумен Родителски съвет, живее с чуждите радости и преживявания. Нейната игра на ЗВНМССТ/ Защо все на мен се случва това?/ е безмълвна и само изразът й, в който има храбро усилие, пита: „Защо все на мен се случва това?"

Интересна форма на ЗВНМССТ се наблюдава при хора с добра адаптация, които непрекъснато жънат успехи и награди, често надминаващи очакванията им. В този случай ЗВНМССТ може да доведе до сериозно и конструктивно мислене и до личностно израстване в най-добрия смисъл на думата, ако приеме формата на „С какво всъщност заслужих това?".

Уайт имал нужда да му се монтират водопроводни кранове. Преди да пусне водопроводчика да работи в къщата си, прегледал грижливо сметките си заедно с него. Определили цената и се уговорили, че няма да има допълнителни разходи. Когато водопроводчикът представил сметката накрая, включил няколко долара повече за непредвиден клапан, който трябвало да бъде монтиран. Получили се около четири долара в повече към сметката от четиристотин долара. Уайт побеснял, обадил се на водопроводчика по телефона и му поискал обяснение. Майсторът не отстъпвал. Уайт му написал дълго писмо, в което критикувал почтеността и етичността му и отказвал да плати, ако допълнителните разходи не бъдат приспаднати. В края на краищата водопроводчикът отстъпил.

Скоро се изяснило, че и Уайт, и водопроводчикът играят игри. Докато преговаряли, взаимно преценили възможностите си. Майсторът направил предизвикателния си ход, когато представил сметката. Тъй като бил дал обещание на Уайт, очевидно бил виновен. Уайт почувствал, че има пълно право да излее почти безграничния си яд срещу него. Вместо да преговаря с достойнство така, както подхожда на критериите на Възрастен, които сам си е определил -може би с известна досада, - Уайт се възползвал от възможността надълго и нашироко да критикува целия начин на живот на водопроводчика. На повърхността спорът им е бил между двама Възрастни, законен делови спор за обявена сума. На психологичното равнище той е между Родител и Възрастен: Уайт експлоатира баналното си, но социално оправдано възражение (позиция), за да излее трупания с години гняв върху нечестния си опонент - така, както майка му е щяла може би да постъпи в подобна ситуация. Той бързо осъзнал основната си нагласа (ПЛТКС) и усетил, че тайно се радва на предизвикателството на водопроводчика. После си спомнил, че от ранното си дет^ ство е търсел подобни несправедливости, приемал ги е със задоволство и ги е използвал със същата енергия. В много от случаите, които описваше, бе забравил конкретните предизвикателства, но с големи подробности си спомняше хода на последвалата битка. Очевидно водопроводчикът играел някакъв вариант на защо все на мен се случва това (ЗВНМССТ).

ПЛТКС е игра за двама, която трябва да се разграничава от не е ли ужасно (НЕЛУ). В НЕЛУ деятелят търси несправедливости, за да се оплаква на трето лице, като разиграе игра за трима: Агресор, Жертва, Довереник. НЕЛУ се играе под лозунга „Мъката обича компания". Довереникът обикновено е някой, който също играе НЕЛУ. ЗВНМССТ също е игра за трима, но тук деятелят се стреми да установи превъзходството си в нещастието и не желае да има конкуренция в лицето на други нещастници. ПЛТКС се внедрява в професионален вариант за трима души като игра на дразнене. Може да се играе и като семейна игра за двама в по-сложни или по-прости форми.

АНАЛИЗ

(2) Ревнив съпруг.

Родител: Отдавна те наблюдавам и се надявах, че ще сбъркаш.

Дете: Този път ме пипна. Родител: Да, и ще ти дам да разбереш. Ходове: (1) Провокация-Обвинение. (2) Защита-Обвинение. (3) Защита-Наказание.

Печалби: (1) Вътрешна психологична - оправдание за гняв.

(2) Външна психологична - избягва се сблъсъкът със собствените недостатъци.

(3) Вътрешна социална -ПЛТКС.

(4) Външна социална - винаги гледат да те спипат.

(5) Биологична - размяна на войнствени думи, обикновено между хора от един и същи пол.

(6) Екзистенциална - на хората не може да се вярва.

(1) ВКНЗТ първа степен: Уайт, на когото не му се общува с никого, се задълбочава в някаква дейност, която го изолира от хората. Може би всичко, което иска в момента, е да бъде оставен на мира. Тогава идва някой натрапник, например жена му или едно от децата му, за да бъде погален или да го попита нещо подобно на: „Къде са клещите с дългите челюсти?" Това прекъсване кара длетото му, четката му, пишещата му машина или поялника му да се отплесне, при което той се нахвърля върху натрапника и крещи: „Виж какво направих заради теб." Когато това се повтаря през годините, семейството му все повече и повече започва да го оставя сам, когато е погълнат от нещо. Разбира се, не натрапникът, а собственото му раздразнение причинява отплесването и той всъщност се радва, когато стане грешка, защото тя е повод да изхвърли посетителя. За съжаление тази игра твърде лесно се усвоява от малките деца и лесно се предава от едно поколение на друго. Свързаните с нея условия и печалби се виждат по-ясно, когато тя се играе по-убедително.

(2) ВКНЗТ втора степен: ако ВКНЗТ е основата на начин на живот, а не се използва само от време на време като защитен механизъм, Уайт се оженва за жена, която играе на само се опитвам да ти помогна или на някоя от сродните с нея игри. Тогава за него става лесно да отстъпи на нея решенията. Често може да го направи под маската на внимание или галантност. Може вежливо и почтително да й предостави да реши къде да вечерят или кой филм да гледат. Ако нещата се подредят добре, може да им се наслаждава. Ако ли не, може да я обвинява, като каже направо или като намекне: „Ти ме забърка в това", което е прост вариант на ВКНЗТ. Също така може да хвърли върху нея бремето на решенията във връзка с възпитанието на децата, докато сам изпълнява ролята на помощник-командир; ако децата се разстроят, може да изиграе една сериозна игра на ВКНЗТ. Това подготвя почвата през годините, за да може да обвинява майката, ако децата тръгнат зле; в този случай ВКНЗТ не е цел сама по себе си, а само предлага краткотрайно удовлетворение по пътя към нали ти казах или виж какво направи сега.

Професионалният играч, който психологически свързва двата края с ВКНЗТ, ще използва играта и на работното си място. В трудовата ВКНЗТ многострадалният израз на възмущение замества думите. „Демократично" или като част от „правилния мениджмънт" играчът иска от помощниците си да му дадат предложения. По този начин той може да достигне до неуязвима позиция, от която да ги тероризира. Всяка допусната от него грешка може да бъде използвана срещу тях, като вината за грешката се хвърля върху подчинените. Ако се прилага срещу по-старши служители (които човек обвинява заради собствените си грешки), играта става саморазрушителна и може да доведе до уволнение или - в армията - до прехвърляне в друга част. В този случай тя е елемент на защо все на мен се случва това? - ако хората са враждебни - или наето пак ме прихванаха - ако страдат от депресия. (И двете игри са от семейството на ритни ме.)

(3) ВКНЗТ трета степен: твърдата форма на ВКНЗТ може да се играе от параноици срещу хора, които са достатъчно непредпазливи, за да дават съвети (вж. само се опитвам да ти помогна). Тук играта може да стане опасна, а в редки случаи дори фатална.

Виж какво направих заради теб (ВКНЗТ) и ти ме забърка в това (ТМЗВТ) се допълват чудесно, така че съчетанието от ВКНЗТ-ТМЗВТ е класическа основа на скрития договор за игра в редица бракове. Този договор се изяснява нагледно по-долу.

Г-жа Уайт се занимавала със семейното счетоводство и плащала сметките с чекове от общата банкова сметка по взаимно съгласие, тъй като г-н Уайт бил слаб в цифрите. На всеки няколко месеца получавали известие за превишаване на кредита в банката и г-н Уайт трябвало да урежда сметките. Когато търсели причината за затруднението, се оказало, че г-жа Уайт е направила някоя скъпа покупка, без да уведоми съпруга си. Когато това излезело наяве, г-н Уайт бясно разигравал ТМЗВТ, а тя със сълзи на очи "приемала укорите и обещавала, че това повече няма да се повтори. Известно време нещата вървели добре, но изведнъж се появявал агент на кредитора и настоявал да му се изплати закъсняла сметка. Г-н Уайт, който не знаел за нея, започва да разпитва жена си. Тя разиграва своята ВКНЗТ и казва, че вината е негова. Тъй като й бил забранил да превишава кредита в банката, единственият начин да свърже двата края бил да остави неуреден този голям дълг и да скрие от него писмата, в които се настоява той да бъде изплатен.

Тези игри са се разигравали цели десет години, при условие че всяка случка ще е последна и че в бъдеще нещата ще са различни - което всъщност ставало за няколко месеца. По време на терапията г-н Уайт майсторски анализирал тази игра без никаква помощ от терапевта и дори измислил ефективно средство за преодоляването й. По взаимно съгласие двамата с г-жа Уайт вписват всички банкови сметки на негово име. Г-жа Уайт продължава да води счетоводството и да пише чековете, но г-н Уайт проверявал сметките и контролирал плащанията. По този начин не изпускал нито бележки за плащания, нито известия за превишаване на кредита и сега двамата разделяли труда по изготвяне на семейния бюджет. Лишени от удовлетворенията и печалбите от ВКНЗТ-ТМЗВТ, съпрузите Уайт отначало се объркали, а по-късно били принудени да започнат да си създават по-открити и конструктивни взаимни удоволствия.

Антитеза. Антитезата на ВКНЗТ първа степен е да се остави играчът сам, а на ВКНЗТ втора степен - отговорността за взимането на решения да се прехвърли отново върху Уайт. В първа степен играчът може да реагира, като се чувства изоставен, но рядко гневен. Във втора степен той може да се намуси, ако бъде принуден да поеме инициативата, така че систематичната игра на анти-ВКНЗТ води до неприятни последствия. Антитезата на ВКНЗТ трета степен би трябвало да се остави в ръцете на компетентни професионалисти.

ЧАСТИЧЕН АНАЛИЗ²³

Целта на тази игра е оправданието. От динамична гледна точка леката форма може да се отнесе до преждевременната еякулация, а твърдата - до гняв, основан върху опасения от кастрация. Тя се усвоява лесно от деца. Външната психологична печалба (отбягване от отговорност) е значителна, а играта често се ускорява от заплахата от предстояща близост, тъй като „основателният" гняв предлага добро извинение за отбягването на сексуални взаимоотношения. Екзистенциалната позиция е нямам грешка.