Човекът, който осъзнава, е жив, защото знае как се чувства, къде се намира и кога. Знае, че след смъртта му дърветата пак ще са там, но него няма да го има, за да ги гледа, и затова иска да ги вижда сега с максимална яснота.
Спонтанност. Тя означава избор, свободата да избираш и да изразяваш чувства от наличния асортимент (чувства на Родител, на Възрастен и Дете). Това означава освобождаване, освобождаване от натрапчивия импулс да се играят карти и да се изпитват само онези чувства, които са те учили да изпитваш.
Интимност (близост). Тя означава спонтанната, безизкусната откритост на човек, осъзнаващ освобождаването на способното на ейдетични възприятия непокварено Дете, което в своята наивност живее тук сега. По експериментален път3 може да се докаже, че ейдетичното възприятие извиква привързаност и че прямотата мобилизира положителни чувства, така че съществува дори нещо като „еднопосочна интимност" - явление, познато макар и не под това название, на професионални съблазнители, които увличат партньорите си, без сами да се заангажират емоционално. Постигат го, като насърчават другия човек да ги гледа открито и да говори свободно, докато съблазнителят или съблазнителката сдържано се преструва, че отвръща със същите чувства. Тъй като интимността в основата си е функция на естественото Дете (въпреки че се изразява в матрица от психологични и социални усложнения), обикновено дава добри резултати, ако не бъде нарушена от намесата на игрите. Това, което я разваля, обикновено е приспособяването към Родителски влияния, а за съжаление почти винаги нещата се развиват така. Но преди, ако не и докато не бъдат покварени, повечето деца изглеждат любещи35 и това е най-важната особеност на интимността, както се доказва експериментално.
17. ПОСТИГАНЕТО НА САМОСТОЯТЕЛНОСТ
Родителите умишлено или несъзнателно учат децата си от раждането им как да се държат, как да мислят, чувстват или възприемат. Освобождаването от тези влияния никак не е лесно, защото те са дълбоко вкоренени и през първите две или три десетилетия от живота са необходими за биологичното или социалното оцеляване. Действително това оцеляване изобщо е възможно, защото индивидът тръгва от състояние на свобода, т.е. способен е на осъзнаване, спонтанност и интимност и има своя преценка за това кои части от учението на родителите си ще възприеме. В определени специфични моменти в началото на живота си той решава как ще се приспособи към това учение. Приспособяването му има характер на серия от решения и поради тази причина може да се отмени. При благоприятни обстоятелства решенията могат да бъдат обратими.
Постигането на самостоятелност се изразява в отхвърлянето на всички несъобразности, разгледани в глави 13, 14 и 15. А това отхвърляне никога не е окончателно: непрекъснато се води борба с възвръщането на старите навици.
Първо, както споменахме в глава 13, трябва да се преодолее тежестта на племенната или семейната историческа традиция, както в случая с описаните от Маргарет Мийд туземци в Нова Гвинея36. После трябва да се отхвърли влиянието на родителската, социалната и културната среда. Същото трябва да се направи по отношение на изискванията на съвременното общество като цяло и накрая печалбите, които човек получава от непосредственото си социално обкръжение, трябва да се жертват частично или изцяло. След това човек трябва да се откаже от всички дребни удоволствия и награди, които според глава 14 извлича, като играе ролята на Нацупен или на Мижитурка. После индивидът трябва да постигне личностен и социален контрол над нещата, така че всички видове поведение, описани в приложението, освен може би мечтите, да се превърнат в обекти на свободен избор, подвластен само на волята му. Тогава той вече е готов за свободни от игри взаимоотношения, както тези, илюстрирани в парадигмата в глава 15. В този момент той може да е в състояние да развие способността си за самостоятелност. Всъщност цялата подготовка за това се свежда до приятелско отделяне от родителите (и от други Родителски влияния), в резултат на което при случай той може да ги посещава спокойно, без да му влияят.
18. А СЛЕД ИГРИТЕ, КАКВО?
Очертаната в първа и втора част на книгата мрачна картина, в която човешкият живот е процес предимно на запълване на времето, докато дойде смъртта или Дядо Коледа, без почти никакви възможности за избор на връзките, които ще се поддържат през дългото чакане, е банална ситуация, но не е крайният отговор. За някои щастливци има нещо, което излиза извън всички класификации на поведението, и то е осъзнаването; има нещо, което се издига над програмирането на миналото, и то е спонтанността; и нещо, което има много по-висока стойност от игрите, и то е интимността.
Тези три неща обаче може да са страшни и дори гибелни за неподготвените. Те може би са по-добре така, като търсят отговорите си в популярните средства на социалното действие, каквото е „сплотяването". Това може да означава, че за човешкия род няма надежда, но че тя съществува за отделни негови членове.
Приложение
Класификацията на поведението
Във всеки даден момент човек е ангажиран в една или повече от следните категории поведение:
Първа категория. Вътрешно програмирана (археопсихична). Аутистично поведение.
Разреди:
(а) Мечти
(б) Фантазии
Семейства:
1. Външни фантазии (изпълнение на желания).
2. Аутистични транзакции, липса на адаптация.
3. Аутистични транзакции, адаптация (неопсихично програмиране).
(в) Дупки в паметта.
(г) Поведение, свързано с халюцинации.
(д) Неволеви действия. Семейства: 1. Тикове.
2. Превзетости.
3. Парапраксии.
(е) Други.
Втора категория. Вероятностно програмиране (неопсихично). Поведение, изпитано в реалността.
Разреди:
(а) Дейности.
Семейства:
1. Професии, занаяти и т. н.
2. Спортове, хобита и т. н.
(б) Процедури.
Семейства:
1. Преработване на данни.
2. Техника.
(в) Други.
Трета категория. Социално програмиране (отчасти екстеропсихично). Социално поведение.
Разреди:
(а) Ритуали и церемонии.
(б) Развлечения.
(в) Операции и маневри.
(г) Игри
Подразреди:
А. Професионални игри (ъглови транзакции).
Б. Социални игри (двойствени транзакции).
(д) Близост (интимност)
С оглед на тази схема разгледаните в книгата социални игри ще се класифицират по следния начин:
Трета категория, Социално програмирани;
Разред
(г), Игри;
Подразред
Б, Социални игри.
Близостта, „в края на редицата", е последната класификация и е част от живот, свободен от игри.
Читателят е свободен да критикува (но не да се подиграва или надсмива) горната класификация. Тя е включена не защото авторът страшно я харесва, а защото е по-функционална, по-реална и по-практична от всички други схеми, използвани сега, и може да бъде полезна за онези, които харесват таксономията или имат нужда от нея.
Сподели с приятели: |