Книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията

След съдебна зала това е най-разпространената игра, разигравана в групите за семейна терапия. Колкото по-напрегната е ситуацията и колкото по-близо до разобличението е играта, толкова по-хапливо се произнася дума' та скъпи/скъпа, докато накрая дремещото възмущение става явно. При внимателен анализ може да се забележи, че тази игра е сродна на нескопосник (шлумиел), тъй като значимият ход е мълчаливото снизхождение, с което г-жа Уайт приема възмущението на Уайт, правейки героични усилия да не го забелязва. Следователно аяти-скъпи/скъпа се играе по аналогия на аити-нескопосник (шлумиел): Разказвай пренебрежителни смешки за мен, само не ме наричай скъпа. Тази антитеза крие същите опасности като гжа-нескопосник (шлумиел). По-изтънчена и не толкова опасна антитеза е отговорът: „Да, мили."

В друга форма на играта съпругата, вместо да се съгласи, отговаря с подобна смешка от типа скъпи/скъпа по адрес на съпруга и с това казва: „И ти не си по-добър, мили."

Понякога нежните обръщения не се произнасят, но ако човек се заслуша, може да ги долови, макар и непроизнесени. Това е мълчаливият вариант скъпи/скъпа.

Събиранията са за развлеченията и развлеченията са за събиранията (като се включва времето преди официалното начало на груповото събиране), но с развитието на едно познанство започват да се появяват игрите.

Нескопосникът (шлумиел) и жертвата му взаимно се разпознават, както се разпознават Татенцето и мъничката аз. Всички познати, но пренебрегвани процеси на подбор се задействат. В този раздел се анализират четири игри, които често се играят в обикновени социални ситуациите е ли ужасно, чернене, нескопосник (шлумиел) и защо не -да, но.

1. Не е ли ужасно

Теза. Играе се в четири значими форми: развлечение на Родител, развлечение на Възрастен, развлечение на Дете и игра. В развлеченията няма развръзка и печалба, а само голяма доза недостойни чувства.

1. Днес е самодоволното, наказателното или дори порочното развлечение на Родител. От социологична гледна точка то често се среща при определени типове жени на средна възраст, които имат малък самостоятелен доход. Такава жена напусна групата за терапия, когато началният й ход бе посрещнат с мълчание вместо с ентусиазирано одобрение, на което бе свикнала в своето социално обкръжение. В тази по-изтънчена група, приучена да Прави анализ на игрите, имаше поразително отсъствие на единство, когато Уайт каза: „Като става дума за недоверието към хората, никак не е чудно, че днес не можеш да вярваш никому. Преглеждах бюрото на един от моите квартиранти и знаете ли какво намерих там." Тя знаеше всички отговори на актуалните проблеми на обществото: малолетната престъпност (родителите днес са прекалено меки), разводите (жените днес нямат с какво да запълват времето си), престъпленията (в кварталите на бели днес се заселват чужденци) и растящите цени (бизнесмените днес са много алчни). Тя даде ясно да се разбере, че тя самата не е мека нито към собствения си син - хулиган, нито към квартирантите си, които имат престъпни наклонности.

3. Охлаждане с вода, в почивка за кафе е развлечението за Дете. Девизът е „Гледай сега какво правят с нас". Това е организационен вариант. Може да се играе след смрачаване в по-меката политическа или икономическа форма, наречена столче пред бара. Фактически това е игра за трима, като козът е у призрачната фигура, наречена Те.

4. Като игра нe е ли ужасно се изразява най-драматично при лицата, пристрастени към полихирургични действия, а транзакциите им илюстрират особеностите на играта.

Става дума за хора, които непрекъснато търсят лекари и усилено се стремят да им бъдат правени операции въпреки разумното противопоставяне на медиците. Самото преживяване, престоят в болницата и операцията имат своите предимства. Вътрешната психологична печалба идва от това, че тялото се осакатява. Външната психологична печалба се съдържа в отбягването на всички форми на близост и на отговорност освен пред пълното подчинение на хирурга. Биологичните печалби се символизират от медицинските грижи. Вътрешните социални печалби произтичат от лекарите и медицинските сестри, както и от другите пациенти. След изписването от болницата външните социални печалби се получават от съчувствието и страхопочитанието, които пациентът предизвиква. В крайната си форма играта се играе професионално от нищи - мошеници, или от хора, които предявяват претенции за неизпълнен от други дълг или за извършена срещу тях злоупотреба. Те може да си изкарват прехраната, като умишлено или опортюнистично си навличат несгоди, а после търсят не само състрадание, както играчите любители, но и компенсация. Следователно не е ли ужасно става игра, когато играчът заявява, че е отчаян, но е тайно доволен от перспективата да извлече удовлетворение от бедата си.

Хората, които преживяват беди, общо взето, могат да се разделят на следните три групи:

1. Онези, за които страданието е непредумишлено и нежелано. Те могат да се възползват или не от съчувствието, което им се предлага. Напълно нормално е да се възползват в известна степен и това се приема доброжелателно.

2. Онези, за които страданието е непредумишлено, но се посреща с благодарност, защото предлага възможности за възползване. В този случай мисълта за игра възниква

впоследствие, като вторична печалба в смисъла, влаган от Фройд.

3. Онези, които търсят страданието - като любителите на полихирургични действия, които ходят от хирург на хирург, докато някой приеме да ги оперира. Тук играта е първостепенно съображение.

2. Чернене

Теза. Тази игра е извор на голям брой дребнави препирни във всекидневието. Играе се от депресивната позиция на Дете „За нищо не ме бива", която като защитно средство се трансформира в позицията на Родител „За нищо не ги бива". Транзакционният проблем на играча следователно е да докаже последната теза. Затова играчите на чернене не са спокойни в присъствието на непознат човек, докато не открият петното му. В най-твърдата си форма това може да се превърне в тоталитарна политическа игра на авторитарни личности и по-късно да доведе до тежки исторически последствия. В този смисъл близостта й с днес е очевидна. В буржоазното общество как се справям? дава положителна сигурност, докато чернене дава отрицателна сигурност. С частичен анализ ще изясним някои от елементите на тази игра.

Предпоставката може да варира от най-прозаичната и далечната („Миналогодишна шапка") до най-циничната („Няма 7000 долара в банката"), най-зловещата („Не е стопроцентов ариец"), най-езотеричната („Не е чел Рилке"), най-интимната („Не може да удържи ерекцията си") или най-изтънчената („Какво се опитва да докаже?"). От психодинамична гледна точка играта обикновено се основава върху сексуална несигурност, а целта е получаването на сигурност. В транзакционно отношение се наблюдава дебнещо, нездраво любопитство или следене, като понякога загрижеността на Родителя или Възрастния снизходително прикрива удоволствието на Детето. Вътрешната психологична печалба от играта е, че предотвратява депресията, а външната печалба е отбягването на близостта, която би могла да разкрие петната на самия Уайт. Той чувства, че е напълно оправдан да отпрати старомодна жена, финансово нестабилен мъж, човек, който не е ариец, който е неграмотен, импотентен или с неуравновесена психика. В същото време дебнещото любопитство предлага някакво вътрешно социално действие, което носи биологична печалба. Външната социална печалба е от семейството на не е ли ужасно - приятелски вариант.

Интересна нова светлина хвърля фактът, че Уайт може да направи избор на предпоставка независимо от интелектуалните си способности или привидната си изтънченост. Например мъж, който е бил на отговорна дипломатическа работа в чужда държава, заяви веднъж на всеослушание, че другата страна е по-нецивилизована, защото освен всичко друго мъжете носят сака с прекалено дълги ръкави. В състояние на Егото-Възрастен този човек е бил високо-компетентен, но говори такива нелепости само когато играе Родителска игра като чернене.

3. Нескопосник (шлумиел)

Теза. Терминът „schlemiel" не се отнася за героя Петер Шлемил от романа на Шамисо²⁶, който е човек без сянка, а за често използвана дума на иврит, сродна с немската и с холандската дума за хитрост и коварство. Жертвата на нескопосника Шлумиел е нещо като „Добрият" на Пол де Кок²⁷ и на разговорен език се нарича „Шлемазъл". Ходовете в типичната игра нескопосник (шлумиел) са следните:

1У. Уайт разлива уиски със сода върху вечерната рокля на домакинята.

1Б. Блак (домакинът) отначало се разгневява, но усеща (често доста смътно), че ако прояви гнева си, Уайт печели. Затова се овладява и това му дава илюзията, че е победил.

2У. Уайт казва: Съжалявам.

2Б. Блак промърморва или се провиква, че му прощава, и така подхранва илюзията си, че е победил.

ЗУ. След това Уайт нанася още щети на имуществото на Блак. Чупи, разсипва, забърква каши. След като е прогорило покривката с цигарата си, направило е дупка в дантелената завеса с крака на стола си и е изляло соса на килима, Детето в Уайт тържествува, защото се е забавлявало с тези действия и всички бели са му били простени, докато Блак проявява задоволително самообладание в страданието си. Така и двамата извличат полза от една неприятна ситуация и Блак не държи на всяка цена да сложи край на приятелството.

Както е при повечето игри, Уайт, който прави първия ход, печели както в единия, така и в другия случай. Ако Блак даде воля на гнева си, Уайт може да се почувства оправдан да отвърне на раздразнението му. Ако Блак се въздържи, Уайт може да продължи да се забавлява с възможностите, които има. Истинската печалба в тази игра обаче не е удоволствието да рушиш - което е само допълнителна награда за Уайт, а фактът, че получава опрощение²⁸. Това води направо към антитезата.

Антитеза. Ашти-нескопосник (шлумиел) се играе, като желаното опрощение не се дава. След като Уайт каже: „Съжалявам", вместо да промърмори „Няма нищо", Блак казва: „Тази вечер можеш да поставиш жена ми в неловко положение, да потрошиш мебелите и да развалиш килима, само те моля, не казвай „Съжалявам"." От всеопрощаващ Родител Блак се превръща в обективен Възрастен, който поема цялата отговорност първо за това„че е поканил Уайт.

Силата, с която играе Уайт , ще проличи по реакцията му, която може да е доста бурна. Който играе на анти-нескопосник, рискува да му бъдат наложени мигновени репресивни мерки или най-малкото да си спечели враг.

Децата играят несполучливата форма на нескопосник, при която невинаги са сигурни, че ще им се прости, но поне си правят удоволствието да създадат бъркотия. Когато обаче се научат да се държат в обществото, ще започнат да се възползват от растящата си изтънченост, за да получават опрощението, което е главната цел на играта, играна от вежливи възрастни хора.

АНАЛИЗ

Възрастен: След като аз съм вежлив, ти трябва също да си вежлив.

Възрастен: Добре. Прощавам ти. Психологична парадигма: Дете-Родител.

Дете: Трябва да ми прощаваш неща, които изглеждат случайни.

Родител: Така е. Трябва да ти покажа какво значи добро държане.

Ходове: (1) Предизвикателство - раздразнение. (2)

Извинение - опрощение.

Уайт: Съпругът ми държи винаги сами да си поправяме всичко, но никога нищо не върши както трябва.

Блак: Защо не изкара един курс по дърводелство?

Уайт: Да, но няма време.

Блак: Защо не му купиш хубави инструменти?

Уайт: Да, но не умее да работи с тях.

Блак: Защо не повикате дърводелец?

Уайт: Да, но ще струва много скъпо.

Блак: Защо не се примириш, че той прави така нещата?

Уайт: Да, но всичко може да се срути.

След подобна размяна на реплики обикновено настава мълчание. То в края на краищата се нарушава от Грийн²⁹, която може да каже: „Такива са мъжете, винаги гледат да покажат колко са способни."

ЗНДН може да се играе от различен брой хора. Агентът поставя проблем. Другите започват да предлагат решения, като всеки участник започва с думите „Защо не ...?". На всяко от предложенията Уайт възразява с „Да, но ...". Добрият играч може да отбива предложенията на другите безкрайно, докато те се откажат. Тогава Уайт печели. В редица ситуации може да й се наложи да отбива десет-дванадесет, че и повече предложения, докато настъпи унило мълчание, сигнал за нейната победа и отворена врата за следващата игра в горната парадигма, когато Грийн се прехвърля на РУА От тип безотговорен съпруг.

Тъй като с малки изключения предложените решения се отхвърлят, очевидно е, че тази игра служи на скрита цел. ЗНДН не се играе заради мнимата цел (търсене на информация или решение от Възрастен), а за да се успокои и задоволи Детето. На запис Уайт може да звучи като Възрастен, но при разговор на живо се забелязва, че Уайт се проявява като Дете, неспособно да се справи със ситуацията. При това другите се превръщат във всезнаещи Родители, щедро раздаващи мъдростта си в нейна полза.



Фиг. 8. Защо не - да, но
Това е показано на фиг. 8. Играта може да продължи, защото на социалното равнище и дразнителят, и отговорът са на Възрастен към Възрастен, а на психологичното равнище също се допълват, като дразнителят на Родителя към Детето („Защо не ...") извиква отговора („Да, но ...") на Детето към Родителя. Обикновено психологичното равнище и от двете страни е несъзнателно, но внимателен наблюдател често може да забележи преходите в състоянието на Егото (от Възрастен към „неоправно" Дете при Уайт и от Възрастен към „мъдър" Родител при другите) по промени в позата, мускулния тонус, гласа и употребяваните думи.

За да се изясни загатнатото, е полезно да се проучат следните примери:

Терапевт: Някой предложи ли ви нещо, за което не се бяхте сетили?

Уайт: Не. Всъщност опитвала съм почти всичко, което ми предложиха. Купих на мъжа си някои инструменти, а той изкара курс по дърводелство.

Тук Уайт демонстрира две от причините, поради които обсъжданията не би трябвало да се приемат за чиста монета. Първо, в повечето случаи Уайт е толкова интелигентна, колкото и всеки друг от групата и вероятността останалите да предложат решение, за което не се е сетила, е много малка. Ако някой действително предложи нещо оригинално, Уайт ще го приеме с благодарност, ако играе честно. С други думи, „неоправното" Дете у нея ще отстъпи, ако някой от присъстващите изкаже идея, която е достатъчно изобретателна, за да стимулира нейния Възрастен. Закоравелите играчи на ЗНДН обаче, каквато е Уайт в дадените примери, рядко играят честно. От друга страна, възприемането на предложенията с лекота повдига въпроса дали зад ЗНДН не се крие игра на глупчо.

Даденият пример е особено вълнуващ, тъй като ясно показва втората причина. Дори да е изпробвала някои от предложените решения, Уайт ще продължава да ги отхвърля. Целта на играта не е да се получават предложения, а да се отбиват.

При подходящи обстоятелства всеки играе тази игра заради времеструктуриращата й стойност, а внимателното вглеждане в индивидите, които особено силно я предпочитат, разкрива няколко интересни особености. Първо, за тях е характерно, че с еднаква лекота могат да играят и играят от едната и от другата страна на играта. Тази заменяемост на ролите важи за всички игри. Играчите по навик предпочитат една роля пред друга, но могат да ги сменят и са готови да изиграят всяка друга роля в същата игра, ако това се наложи по някакви причини. (Сравнете например прехода от Пияч към Избавител в играта алкохолик)

Второ, в клиничната практика се наблюдава, че хората, които предпочитат играта на ЗНДН, спадат към тази група пациенти, които рано или късно пожелават да бъдат хипнотизирани или да им се направи някаква хипнотична инжекция като метод да се ускори лечението им. Когато такива хора играят играта, целта им е да демонстрират, че никой не може да им даде приемлив съвет, т. е. те не се предават никога. Що се отнася до взаимоотношенията им с терапевта, те настояват за процедура, която ще ги постави в положение на пълно подчинение. Очевидно е, че ЗНДН представлява социално решение на конфликт, свързан с подчинението.

По-специално тази игра е разпространена сред хора. които се страхуват от изчервяване, както показва следният разговор с терапевта:

Терапевт: Защо играете на защо не - да, но, след като знаете, че това е залъгване?

Уайт: Ако разговарям с някого, трябва непрекъснато да измислям какво да кажа. Ако не мога нищо да измисля, се изчервявам. Само на тъмно не. Не понасям паузите. Зная си го, а и мъжът ми го знае. Винаги ми го е казвал.

Терапевт: Искате да кажете, че ако Възрастният у вас не се занимава с нещо, Детето използва случая, за да скочи и да ви накара да се чувствате неловко, така ли?

Уайт: Да, така е. Ако мога непрекъснато да правя някакви предложения на някого или да го накарам той да ми предлага разни неща, всичко ще е наред, няма страшно. Дотогава, докато мога да държа Възрастния в мен под контрол, мога да отлагам смущението.

С тези думи Уайт ясно показва, че се страхува от неструктурираното време. Детето в нея е възпрепятствано да се прояви дотогава, докато Възрастният е зает в някаква социална ситуация, а играта предлага подходяща структура за функционирането на Възрастния. Играта обаче трябва да е съответно мотивирана, за да задържи интереса на Уайт. Изборът й на ЗНДН е повлиян от принципа на икономичността: дава максималните вътрешни и външни печалби срещу конфликтите на Детето в нея, свързани с физическата пасивност. С еднакво удоволствие тя може да играе ролята на умното Дете, което не може да бъде обуздано, или на мъдрия Родител, който се опитва да обуздае Детето в някого другиго, но не успява. Тъй като основният принцип на ЗНДН е, че никога нито едно предложение не се приема, Родителят следователно никога не успява. Мотото на играта е: „Не изпадайте в паника, Родителят никога не успява."

Накратко: макар че за Уайт всеки ход е, така да се каже, забавен и носи своето малко удоволствие с отхвърлянето на предложението, истинската печалба е мълчанието или маскираното мълчание, което настъпва, след като всички други са си блъскали главата и са се отегчили да измислят приемливи решения. За Уайт и за тях това означава, че тя е спечелила, като доказва, че те са тези, които не могат да се оправят. Ако мълчанието не е маскирано, може да продължи няколко минути. В парадигмата Грийн съкращава тържествуването на Уайт поради желанието си да започне своя игра. Това всъщност я е карало да не участва в играта на Уайт. По-нататък през сеанса Уайт проявява раздразнението си към Грийн за това, че е съкратила мига й на ликуване.

Друга любопитна особеност на ЗНДН е, че външната и вътрешната игра се играят точно по един и същ начин, като се обръщат ролите. Във външната форма, подлежаща на клинично наблюдение, Детето в Уайт изскача напред и заиграва ролята на неоправния търсач на помощ в ситуация, в която участват много хора. Във вътрешната форма - по-интимната игра за двама, която играе със съпруга си вкъщи - на преден план излиза Родителят в нея като мъдрия, оправен генератор на предложения. Това обръщане обикновено е второстепенно обаче, тъй като в периода на ухажването тя играе ролята на безпомощното Дете и чак след сватбеното пътешествие авторитарният Родител у нея започва да излиза на сцената. С наближаването на сватбата може да има фалове, но годеникът ще ги отминава с желанието си да заживее с грижливо подбраната си булка. Ако не ги отмине, годежът може да бъде развален по основателни причини, а Уайт - чукната от живота, но все още неосъзнала грешката си - ще продължи да търси подходящ партньор.

Ако се играе в приятелска среда по време на събиране, играта е безвредна и човек няма причини да се въздържа от участие. Ако тя е опит да се използваг професионални знания, може да се наложи ход, типичен за антитеза. В подобни случаи обаче това събужда негодувание, защото се разкрива Детето в Уайт. При тези обстоятелства най-добрата политика е да се избягва началният ход и да се търси стимулираща игра на рапо първа степен.

Играта, обратна на ЗНДН, отначало прилича на .селянка. В тази игра Уайт изкушава терапевта да й дава предложения, които приема моментално, а не отхвърля. Едва когато достатъчно се е заангажирал, гой разбира, че Уайт го напада. Това, което приличаше на селянка, завършва като интелектуална игра на рапо. Класическият й вариант е преходът от положително към отрицателно пренасяне в хода на транзакционната психоанализа.

ЗНДН може да се играе и в твърда форма от втора степен като направи нещо. Пациентката например отказва да върши домакинската работа и всяка вечер, когато съпругът й се връща вкъщи, се разиграва ЗНДН. Каквото и да казва той обаче, тя враждебно отказва да промени държането си. В някои случаи враждебността й може да е болезнена и да е необходим внимателен психиатричен анализ. Трябва да се вземе предвид обаче и игровият аспект, защото той повдига въпроса защо съпругът си е избрал такава партньорка и с какво поддържа ситуацията.

АНАЛИЗ

Родител: Ще те накарам да ми благодариш за помощта.

Дете: Само се опитай. Ходове: (1) Проблем - Решение. (2) Възражение -Решение. (3) Възражение - Объркване.

Печалби: (1) Вътрешна психологична - получаване на сигурност. (2) Външна психологична - отбягва се подчинението. (3) Вътрешна социална - ЗНДН, Родителска роля. (4) Външна социална - ЗНДН, роля на Дете. (5)Биологична - логично обсъждане. (6) Екзистенциална -Всички искат да ме командват.