Книга Благодарности

Едва ли не сме изправени пред Шотландски боец, който, за разлика от всичките си приятели, никога не губи младежкия си вид.

Наистина ли Сен Жермен е безсмъртен и дори пътник през времето? Едва ли някой освен него може да каже. Факт е обаче, че често е изумявал слушателите си, описвайки открития, които през 18. век все още не са съществували - железниците и параходите. Откъде е знаел за тях?

Едва през 30-те години на миналия век хората отново чуха за него. Той се явил на един американец на връх Моунт Шаста в Северна Калифорния - по-скоро се материализирал пред очите му и по-късно по същия начин изчезнал. (Междувременно посетих този връх четири пъти, многократно го обиколих, интервюирах много хора, но никой не каза нещо определено за Сен Жермен.)

Пред американеца графът заявил, че бил член на „Бялото братство". По думите му „Бялото братство" е група същества от по-високо измерение, което се грижи за развитието на нашата планета и помага на душите в духовното им развитие.

Интересното в двете книги от Джефри Рей Кинг - мъжът, на който Сен Жермен се явил - е преди всичко това, че те засягат тема, която аз интерпретирах в книгата си „Вътрешният свят" под формата на роман.

Според Теорията за кухата Земя планетата ни е кухо тяло с по-голямо или по-малко празно пространство в центъра (тук данните се разминават), което е населено и е достъпно през два прохода - на Северния и на Южния полюс. Съгласно нея Земята е организъм (подобен на клетка), в центъра на който има ядро - вид централно Слънце - така поне твърдят хора, които казват, че са били там.

Самата Земя дишала, при което полюсите се отваряли и затваряли.

Различни ескимоски племена са убедени - когато са разпитвани от полярни изследователи за произхода си - че произхождат от Земята, където Слънцето никога не залязва, и сочат към Северния полюс. Полярните изследователи Скот, Пиъри, Амундсен, Нансен и Бърд също са единодушни, че на 77 градуса ширина става по-топло, че човек внезапно се оказва в сладководно море и всички в даден момент са виждали едновременно две Слънца. В прочутия си дневник адмирал Бърд дори твърди, че е достигнал някакъв златен град, където се срещнал с тамошния цар и пра-древен народ, който го посрещнал приятелски.

Тук няма да се спираме подробно на Теорията за кухата Земя. Факт е обаче, че нашата планета е прорязана от архаични тунели, които някога са били обитаеми и в които бяха намерени различни машини и артефакти. Аз самият съм попадал в такъв тунел, който вероятно води към големи подземни градове, и не е изключено някои от тях все още да са обитавани от древни цивилизации. В Централна Америка интервюирах мъж, който е имал достъп до тези „населени" градове и той ми разказа някои интересни неща за техните жители.

През 1989 г. преживях нещо забележително. По онова време се намирах в Седона, Аризона - много хубаво градче, оградено от червени скали, което е на два часа път с кола от Финикс. Там е не само меката на интересуващите се от спиритуализъм хора в САЩ, но същевременно и мястото, където средно статистически живеят най-много милионери - или поне имат свое жилище.

На западния край на Седона се намира Бойнтън Кениън. За него има следната история, която чух от един лечител на племето Лакота Сиукс, когато изпълнявахме церемония в съседната долина. Той ми разказа за времето, когато индианците са гонени от белите. Един генерал (чието име, за съжаление, забравих) и войниците му преследвали група индианци и ги изтласкали в Бойнтън Кениън. Тъй като каньонът е задънена улица, генералът мислел, че те няма къде да избягат. Когато по-късно настъпил с хората си към долината обаче, се оказало, че няма нито един индианец.

Лечителят каза, че в Бойнтън Кениън имало вход на тунел, който отвеждал под земята на Калифорния - тоест около три хиляди мили нататък.

Този тунел не бил построен от местните, а от друга ци­вилизация и е много стар; на индианците е забранено да се докосват до предметите, намиращи се там, камо ли да ги присвояват.

Това, което за тях било „сакрално", обаче не се оказало пречка за американските военни. Днес в Бойнтън Кениън има курорт с тенис-игрище. Какъвто съм любопитен, един ден заминах за там с две мои приятелки. Покатерихме се над мястото, но бяхме изгонени от служител на игрището. Няколко дена по-късно отново намерих същия човек и се заговорихме. Когато научи, че съм германец, ми каза, че и неговите дядо и баба са преселници от Германия и постепенно се отвори. Бъбрихме си за какви ли не незначителни неща, докато най-сетне аз заговорих за Бойнтън Кениън. Той сподели, че там ставали странни неща. Били открили някакъв тунел, който е толкова голям, че в него влизали камиони. Те изнесли от там някакво съоръжение. В местността били забе­лязвани много НЛО, а той самият видял летяща чиния, която, според него, потънала в центъра на планината - но това станало малко по-далеч, към Бел Рок.

Нощно време, когато излизал да патрулира, чувал странни отчетливи звуци под земята, които приличали на работа с машини...

рал) се срещнах с човек от ЦРУ. Той бе категоричен, че в Бойнтън Кениън се работи. Каза, че курортът е построен само за камуфлаж, за да може да се действа необезпокоявано. Там били намерени огромни машини от метал, несъществуващ на Земята, отнесени по-късно в Зона 51, за да бъдат разу-чени. Показа ми дори снимка на една такава машина, която приличаше на секстант¹, но беше четири или пет метра в диаметър. Думите му малко ми напомниха за звездната врата от филма „Старгейт".

Мъжът каза още, че тунелът допълнително е удължен от огромни пробивни машини, произведени от Rand СогрогаНоп. Междувременно Съединените Щати били прорязани от подобни тунели и имало изградени около осемдесет подземни градове, свързани помежду си с подземни влакове. Той смяташе, че старият тунел на отминалите култури е свързан с новите. Подземните градове изглежда са специални и са построени за световния елит, в случай на глобална катастрофа. Самият той вече бил ходил там много пъти и почти във всеки голям американски град имало входове към въпросната тунелна мрежа - някъде чрез асансьори в големите обществени сгради. Но след като човек веднъж се озовял вътре в системата, повече не трябвало да задава въпроси. Тези тунели били абсолютно независими и в тях се ползвала технология, която направо граничи с научната фантастика.

Изказванията на мъжа се подкрепиха от проучванията ми в Австралия. Там южно от Ейърс Рок се намира вероятно най-голямата подземна военна база в света - Рте Оар. През април 1992 г. в Сидни интервюирах една госпожа, която не желае да бъде спомената поименно. Тя работи за австралийска почистваща фирма, по чиято поръчка беше влязла в подземната отбранителна противовъздушна станция Пайн Гейп. Информира ме, въпреки заплахата от страхотно висо-

ки глоби, че Пайн Гейп е около 13 километра дълбок, функ­ционира на принципа на „свободната енергия", притежава подземни езера, окачени влакове, както и собствено стопанство за зеленчуци, плодове и всичко останало. По официални информации Пайн Гейп можел без проблем да оцелее след директна атомна бомбардировка.

Както изисква Законът за резонанса, три седмици по-късно на един къмпинг, срещнах мъж от британските тайни служби, който беше" служил две години в Пайн Гейп. Беше британец и искаше отново да се върне в родината си. Разказа ми, че бил видял неща, които „го довършили". Вечерта, когато ми говореше тези неща, беше пийнал повече. Мърмореше нещо за клонинги на хора и космически технологии. Когато на следващия ден исках отново да го разпитам, беше изчезнал.

Нека се върнем отново на нашия граф Сен Жермен: Джефри Рей Кинг твърди, че през повечето време графът живеел в подобни тунелни системи и подземни държави, снабдени с компютри, с помощта на които той комуникирал със „ съюзниците на Венера"!

Интересно, а?

Не отива ли и Христос за три дена под земята, след като го свалят от кръста?

Приятелят ми Ал Билек, който подобно на брат си и Паща си десетилетия наред работи за американските тайни служби, също интензивно изследва феномена Сен Жермен и е почти убеден, че той все още е жив и се намира в САЩ. Билек твърди - научил го е от неизвестен за мен източник -че на всеки шейсет и пет години графът трябвало да процежда „подмладяваща терапия", която продължавала две седмици. След това отново бил спокоен за следващите шейсет и пет години.

Самият Ал Билек твърди, че по време на опити на US-NAVY през 1943 г. (небезизвестния „Филаделфийски експеримент"), при които корабът USS Eldridge става невидим за радарите, той самият е преместен във времето. Ал Билек не само твърди, че по онова време е транспортиран във времето, но и че едва след този нещастен случай всъщност започват истинските изследвания и че до днес експериментите не са престанали.

Вероятно на някои това твърдение ще се стори твърде сме-ло. Факт е обаче, че и граф Сен Жермен е разказвал същите неща за себе си. От книгите на Петер Краса за Сен Жермен намерих следните много интересни епизоди. Сандра Гребоу ги е открила в дневника на селски ратай, писан през 1618 г. В записките се говори за някой си Монтсалвери, за когото се предполага, че е бил графът под един от многобройните си псевдоними.

Монтсалвери разказва за коли, които се движат със собствена сила, без да бъдат теглени от коне; за коли, които се издигат със собствена сила във въздуха и отлитат в определена посока. Говорел за машини, които можели да мислят.

„Монтсалвери не спрял дотук. Едва бил приключил с фантас­тичните си разкази, когато подканил изумените селяни да под­пишат някакъв пергамент. Но не с обичайното заострено перо. Напротив, непознатият изведнъж извадил малко нещо от пазвата си и подканил безпомощните зяпачи да използват този уред за писане: „ Пишете с него, той е от 2000-та година."

Един след друг те изпълнили молбата му. Монтсалвери побла-годарил вежливо - и в следващия миг изчезнал без следа. Все едно потънал вдън земя. Ратаите, които били заобиколили разказвача, объркано го потърсили. Претърсили всички кътчета на страно­приемницата, но колкото и да се опитвали, непознатият чужде­нец изглежда се бил стопил във въздуха."^{(3, S. 92f)}

Толкова за казаното от Петер Краса.

Споменатият преди това Ал Билек, твърди, че понастоящем в САЩ се провежда таен проект, МоШа1к-Рго]вс1, в който се пращат хора във времето. Той често е осмиван заради твърденията си. Ако обаче прочетем записките на селския ратай, нещата започват да изглеждат по друг начин.

Човекът, представил се като Монтсалвери, се появява през 1618 г., използва думи като шоумен и телевизионер, разказва за компютри и притежава средство от 2000-та година - химикалка, молив или мастилен писец. Всичко това е добре документирано в съществуващия и днес дневник.

Дали той, за който е много вероятно да е бил граф Сен Жермен, е пътник във времето?

И наистина го потвърждава с думите си: „ Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни."

Не по-малко изумително е изказването на известния философ Волтер.

От последното писмо на Волтер до графа от 6 юли 1761 г., предхождано от дълга кореспонденция, четем следните изключително невероятни редове: „ Отговарям на писмото

Какви ужасни тайни е имал предвид графа? Първата или Втората световна война, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, подготовката за Новия световен ред?

Много вълнуваща е забележката „ дългото Ви пътуване през времето". Наистина ли Сен Жермен е пътувал през времето? Какво е доверил на Волтер? И какво представляват „ говорещите картини"? Дали Сен Жермен не е завещал на Волтер някаква видеоигра с батерии; или соларен лаптоп с CD-ром? Петер Краса, напротив, предполага че е обикновена грамофонна плоча - може би някакъв ръчно задвижван грамофон - защото все още е нямало електричество за стереоуредба или телевизор. Аз обаче смятам, че грамофонната плоча не е „ говореща КАРТИНА".

Какво е представлявал „ механичният уред за летене" - и то през 1761 г.? Официално първият полет е осъществен през 1904 г. от братята Райт. Дали летателният апарат на графа не е бил обичаен самолет или нещо друго?

Много отворени въпроси, на които по-късно евентуално ще получим отговор.

Има още един интересен и също толкова зрелищен случай -този път от 1914 г. - в който вероятно отново е замесен граф Сен Жермен.

Става дума за преживяванията на майстора на мебели от Горна Бавария Андреас Рил. 33-годишен през 1914 г., в началото на Първата световна война той е мобилизиран и изпратен на фронта. Въпреки че Андреас Рил и неговите другари тогава твърдо вярват, че военните действия ще приключат най-късно до Коледа, нещата се развиват много по-различно.

В две писма от 24 и 30 август 1914 г., станали известни като

„Полевите писма", Андреас Рил пише на семейството си, че е срещнал забележителен чужденец, който разказвал невероятни неща. Лейтенантът на Рил задържа този човек на Вогезкия фронт край Метц, защото решава, че е шпионин. Както скоро се оказало, непознатият владеел много езици и говорел с членовете на компанията предимно на немски и френски. Преди всичко цивилният шашнал войниците с пророчествата си за бъдещето, на които слушателите по-скоро не повярвали. Те се забавлявали с казаното от чужденеца и го кръстили „Локума".

От първото писмо на Рил от 24 август 1914 г. научаваме следното: „ Ако знаехте какво ви чака, още днес щяхте да зах­върлите оръжията и да признаете, че изобщо не познаваме света. Германия ще загуби войната, след това ще има революция, но тя няма да избухне истински, защото един заминава, а друг идва. И ще станем богати, всички ще са милионери (инфлацията през 20-те години - всички забележки в скоби са мои - бел. авт.). И ще има толкова много пари, че хората ще ги изхвърлят през прозореца и никой няма да ги вдига от земята. Военното брожение ще продължи; на хората няма да им е зле, но няма да бъдат щастливи."

Андреас Рил - т. е. този, който е написал писмото, изобщо не вярва, че германците ще загубят Първата световна война. Другите твърдения също му изглеждат съмнителни.

Той пише: „... (Ще) дойде един мъж (Хитлер) от низините и ще промени всичко в Германия, ще се забрани на хората да казват каквото и да било, и то с жестокост, която ще отнеме послед­ните ни капки пот. Ще вземе от хората повече, отколкото ще даде, и ужасно ще ги накаже, защото по това време райхът му ще падне, и ще има много самохвалковци и измамници. Всеки ден ще има нови закони и мнозина ще преживеят тежки времена или дори ще умрат.

Във второто си писмо от 30 август 1914 г. той пише: „ Стигнем ли до числата 4 и 5 (1945), Германия ще бъде притисната от всички страни и второто световно събитие ще свърши, и мъжът ще изчезне, и никой няма да знае къде (наистина ли Хитлер умира в Берлин?), и народът ще е тук и ще бъде още разграбван и унищожаван до безкрай, но и враговете ще имат конфликти помежду си. Тъмните ще ръководят и ще успокояват народите с големи обещания и победителите ще имат същата цел като победените.

„ И нещастията на третото световно събитие (Третата све­товна война) ще настъпи. Русия ще нападне Южна Германия. Но само малко след това на проклетите хора ще бъде показано, че има Бог, който да сложи край на това. Това време ще е страшно и нищо няма да може да помогне на хората, защото те са стигнали твърде далеч и не могат да се върнат, понеже не чуха предупреж­денията. След това хората, които оцелеят, ще се успокоят."

И по-нататък: „... и ще царят страх и ужас, защото сега вече ще имат време да помислят и да извлекат поуки, което преди не са правили. В края на това дяволско време победителят ще отиде при победените, за да им даде съвет и помощ, защото съдбата им ще е тежка. Защото всичко ще е унищожено... Кой знае дали дотогава ще сме още живи да видим... наистина думите му зву­чаха невероятно. Пиша ви само, за да разберете какво каза той, но никое от децата няма да доживее това време.

Защото за третото събитие Русия първо трябва да нападне Германия и оттогава планините ще започнат да бълват огън и руснаците ще изоставят всичко заради военната машина. До Дунав и Ин светът ще бъде унищожен и изравнен със земята. Реките ще бъдат толкова плитки, че няма да има нужда от мо­стове, за да бъдат прекосявани. Изар¹ няма да стори зло на хората, но ще върлува глад и мизерия. Лошите хора ще бъдат заличени така, както снегът покрива всичко през зимата, а също и ре­лигията ще бъде прочистена. Но църквата ще издържи триумфа на победителя.

В Русия властниците ще бъдат унищожени и труповете няма да бъдат погребвани, а ще лежат захвърлени. Глад и унищожение ще е наказанието за тази държава за нейното престъпление... " И - „ Русия ще бъде отхвърлена, защото посегна на природата. В Южна Германия е мястото, където ще започнат събитията. По-късно хора от цял свят ще идват да го видят. Папата ще при­съства на подписването на мира. Преди това обаче той ще избяга, защото ще бъде обявен за предател. Той ще дойде в Кьолн, където ще завари само развалини, всичко ще е разрушено."

Малко преди смъртта си през 1958 г. Андреас Рил казал на своите синове за Третата световна война: „ Ще бъде съвсем кратка. Аз няма да я видя, но вашите малчугани ще си спомнят за мен. " ^{(8, S. 124f)}

Казва също, че Англия и Америка щели да се занимават със своите проблеми (тероризъм, природни катаклизми?).

Накрая допълва: „Когато карахме заловения цивилен да каже

Дали този цивилен пророк отново не е граф Сен Жермен? Кой знае?...

Бихме могли да допуснем, че графът се е вълнувал от човешкото развитие - както технологично, така и духовно. Поради трудността да предаде огромното си знание в кралските и кайзерските дворове, изпълнени с интриги и себелюбиви монарси, той решава да го довери на различни тайни ложи - най-вече на розенкройцерите. Въпреки това той не е розенкройцер. Предава им знанията си, които те иначе никога нямаше да имат, вярвайки, че ще ги използват добре и конструктивно, но те не го правят. По-късно отново ще се върнем на темата.

Факт е, че самите изказвания, правени лично от графа, са изпълнени с мъдрост, а появяванията му са толкова преситени с чудеса, че възниква въпросът откъде е могъл да знае всичко това?

Нека споменем още един, ако не и най-интересния документ за Сен Жермен. Когато през 1788 г. посещава различни ложи, той среща популярния във Виенските езотерични кръгове и богат търговец на книги Рудолф Грефер, както и неговия не по-малко добре уреден компаньон барон Линден. Когато Сен Жермен демонстрира пред тях смайващи експерименти от ориенталската наука и идва моментът на раздялата, той изненадва домакини си. В своите „Малки Виенски мемоари" Франц Грефер пише: „Сен Жермен постепенно изпадна в празнично настроение. В продължение на няколко секунди той стоя неподвижен, като статуя; неговите неповторими магнетични очи бяха матови и безцветни. Скоро обаче цялото му същество отново се оживи. Замахна с ръка във въздуха и направи жест на облекчение; след това каза: „ Аз заминавам. Въздържайте се от посещения. Ще ме видите още веднъж. Пътувам утре през нощта; имат нужда от мен в Константинопол, после в Англия, където ще направя две открития - ще ги получите в следващия век: влакове и параходи. В Германия ще имат нужда от тях, защото сезоните постепенно ще изчезнат. Първо пролетта, после лятото. Това е поетапното преустановяване на света! Аз виждам всичко. Астрономите и метеоролозите не знаят нищо, повярвай­те. Човек трябва да е учил в пирамидите, като мен. Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десети­летия вие отново ще чуете за мен - точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен. Живейте добре, прия­тели мои. Аз ви обичам." ^{(3, S. 236f)}

Какво е искал да каже графът с изказването си, че щял да си „ почине в Хималаите"', ще разберете от следващата глава.

Настройте се за най-невероятната история, която сте чували някога.

Следвайте ме тихо, но внимателно през вратата, зад която се крие друг невидим свят. Нека погледнем към...