Книга Благодарности

Какво означават изследванията и преживяванията на Ернст Мулдашев?

Ясно е едно - човекът не е произлязъл от маймуната, а е резултат от безкрайно дълга, продължила милиони години планетарна еволюция. Преди нас е имало култури с далеч по-развита технология от нашата, но са изчезнали.

Има хора от отминали цивилизации, оттеглили се в тайни убежища - пещери, места дълбоко в океана, подземни градове - и те са постигнали ниво на съзнанието, което азиатците наричат състояние на самадхи. То им дава възможност да контролират обменните процеси по такъв начин, че телата им па практика са в състояние на безсмъртие, и това очевидно може да бъде удължено до безкрайност (докато пещерата не се срути и тялото не бъде наранено...).

Тези пещери-самадхи - както предполага д-р Мулдашев - могат да бъдат разглеждани като генофонд, резервоар за всички досегашни типове хора, населявали планетата, и в случай на глобална катастрофа могат винаги да бъдат реактивирани, за да оплодят отново Земята.

Има и още една възможност, която според мен е не по-малко убедителна и се подкрепя от резултатите на други мои проучвания. Тя е, че в случая може би не става дума за телата, а за душите, свързани с тези тела. Тези души, тези пра-древни и извънредно силни духовни потенциали са огромни енергийни носители, чието съществуване поддържа висока земна вибрация и високо енергийно ниво, като по този начин участват в съдбите на цели народи. Ако телата умрат и душите им преминат във финия свят, вероятно вибрацията на Земята чувствително би спаднала и би се доближила до „тъмните" сили.

Нека си го представим образно: да речем, че нощно време се намираме в стая, която вместо от крушка се осветява от стотици запалени свещи. Повечето от тях са нормални битови свещи. В стаята обаче има и няколко огромни свещи, които горят отдавна и ще горят още дълго, след като малките изгаснат.

Горе-долу така си представям душите от пещерите-са­мадхи, тези големи, древни и силни души, които поддържат определена базова вибрация тук, на Земята.

Вероятно някой ще възрази, че никога не е чувал нищо за атланти, великани или други подобни, че такива неща не съществуват - но какво ще кажете за гигантските атланти? Дори археолозите знаят за тях.

И естествено, че ще знаят, защото през 1833 г. в ранчото Лампок, Калифорния, при изкопаване на барутно хранилище, войниците се натъкват на почти 4-метров скелет, който е поставен в кръг, украсен от мидени черупки и непознати символи. До този великан има огромна бойна секира, напомняща тези на северните Богове. Това, което насочва към не-земен произход, е факта, че както на горната, така и на долната си челюст, съществото има двойна редица от зъби,

Нека преди да преминем към следващата глава, Ви разкажа още нещо от личните си пътувания: през септември 1989 г. във Финикс, Аризона, се срещнах с млад американец на име Сийн, живял година и половина при Далай лама в Дарамсала¹ в индийските Хималаи. Самият Сийн има контактьорска дарба и е обучаван от монасите да медитира и да развива ясновидство.

Той ми съобщи, че един ден те му казали да гладува, защото го очаквала инициация, за която се изисква вътрешна чистота. Той постил много дни и една сутрин най-накрая го отвели. Изкачили се до един висок връх, където пред тях внезапно се открила пещера. Сийн никога преди не я бил виждал.

Влезли в нея и вървели часове през прохода. Сийн почти не се решаваше да ми разкаже какво се случило после. Тунелът бил пълен със зверове - той използва думата върколаци. Във всеки случай, имали светещи червени очи и само чакали някой да се отдели от групата. Обяснили му, че психическите сили на двама от най-силните монаси щели да ги държат настрана, единият от тях вървял начело, а другият - последен. Ако Сийн застанел на задния край, това щял да бъде краят му. Казали му, че чудовищата служели за преграда, за да не може никой външен да проникне там, където сега отиват.

След няколко часа те най-накрая стигнали до голяма, висока няколко метра златна порта и седнали пред нея в позата на Буда за колективна медититация. След известно време вратата започнала да става прозрачна. Сийн решил, че наистина става нещо с него, защото зад нея съвсем ясно видял грамадни хора, също в позата на Буда. Те имали златни коси и златна кожа. Между тях и групата протекла телепатия. Сийн ми описа чувството как мозъкът и цялото му същество били сканирани от тези същества. Той не можел да се противопостави, но не се чувствал застрашен или уп­лашен. Усещал само, че имали власт над него и насочвали мислите му. Те очевидно са го изпитвали, защото след това му доверили нещо, което той не искаше да сподели с мен.
¹ Град в южната част на Индия - бел. прев.

След няколко часа групата се сбогувала със златните същества и поела по обратния път - покрай зверовете и обратно в манастира. Сийн каза, че няколко пъти е вдигал поглед към входа на пещерата, но той станал неоткриваем.

През 2000 г. отново го срещнах - този път в Мюнхен, и той потвърди историята си.

Как смятате?

Нека обаче споделя и друго: преди няколко години се запознах с една привлекателна дама от Швейцария на име Верена. Тя бе казала, че ще спонсорира откривател, който успее да създаде двигател на свободна енергия. За съжаление, не излязло нищо, защото господинът се оказал подлец и изчезнал с парите, но случаят ми даде възможност да получа извънредно интересна информация. Дамата често ходеше в Дарамсала и многократно имаше честта да се среща с Далай лама - защото прави големи дарения за него и манастира. Помолих я, когато отиде следващия път, да го попита за кухата Земя и подземното царство под Хималаите (Шамбала и Агарта).

Тя наистина го направи и на въпроса дали такова подземно царство съществува, получила отговора: „ Чувал съм за него."

Е, чудесно...

След съвместните ни разговори тя бе станала прозорлива и попитала същото нещо монасите. Един от тях отвърнал, че веднъж е бил в подземния свят и когато се върнал в манастира и пожелал да заведе братята си до пещерата, за да докаже случилото се, не могъл да открие входа.

Всичко това се подкрепя от изследванията на Мулдашев и насочва в същата посока.

Защо например телевизията или учените не Ви информираха за тези неща? Вероятно по същата причина, поради която не сте знаели, че в един японски манастир се съхранява морска нимфа (Изображение 25).

И защото това не Ви засяга - от гледната точка на тези, които управляват света - то би могло да промени мирогледът Ви! Но Вие ще се съгласите с мен, че тези същества са по-интересни от нашите политици, от спортното предаване или от вечер в дискотеката...


Изображение 25: В храма Карукаядо, Япония, се съхранява тази 1400-годишна и 65-сантиметрова морска нимфа.

Медицинските изследвания показаха, че съществото не е изкуствена „конфигурация" -някакъв японски Волпердингер ¹ - както се надяват критиците. Горната половина на тялото наистина е човешка, а долната е с генетика на риба.

Дали подобни същества са „грешка на природата", аналогично на някои изроди (например деца с две глави) - или са доказателство, че нашите предшественици са провеждали генетични експерименти?

¹ Митично същество от народния фолклор в Ба­вария (заек с бивни, рога и крила) - бел. прев.

Защо разказвам всичко това?

Все още няма да Ви кажа. Изчакайте - напрежението трябва да нараства! Но знайте: на тази планета се случват странни неща...

Вече научихме за един безсмъртен, че дори и за повече -въпреки че не са елегантни като нашия граф, те не са по-малко интересни. Светът има да ни предложи и други невероятни неща. Разликата с написаното дотук е само, че следващите знания са документирани и всеки може да го провери. Един мой приятел каза: „Ще им се изправят косите." Да, ако разберат, че днес подобни документи съществуват в оригинал и учените и археолозите вече не могат да ги „оставят" да изчезнат - както стана с оригиналите на Стария и Новия завет, които по мое мнение не само са ловко миксирани, но и съзнателно фалшифицирани, по причини, които предишните читатели-на-Ян-ван-Хелсинг ясно могат да опишат... И именно този факт прави предстоящото наистина толкова интересно. За да направим сравнение с източниците, е необходимо нещо предварително.

Нека първо разгледаме...

Битие-

игралното поле на боговете

Нека направим историческо пътуване във времето на Стария завет, за да видим, че преди няколко хиляди години на нашата планета са се разиграли изумителни неща. Според атеистите случилото се тогава е приказка, останалите го приемат за основа на религията си - но и те бъркат! Събитията в района на Палестина, Египет и Месопотамия - днешен Ирак, са основният камък на Авраамовите религии (Авраам е бил шумер от Ур). Старият завет, Коранът и Книгата на Мормон искат да вярваме, че по онова време „Бог лично", т.е. пра-Творецът на всичко - на галактики, вселени, бели и черни дупки и г. н. - се явил и сключил договор с един „избран народ".

Наистина ли Мойсей е говорил с „Бога"? Срещал ли се е лице в лице с него? Трябва ли един всемогъщ Бог да се представя, съответно: да се открива по този начин? Логиката не би го допуснала. Тогава с кого наистина е разговарял Мойсей?

Въз основа на множеството описани срещи с този мъжки „Бог", ние не можем просто така да отхвърлим станалото като „халюцинация", за да го направим, в крайна сметка, годно за „модерния" и „просветения" човек. Бих искал да обясня с кого е разговарял Мойсей.

Всичко започва с противоречията в Битие (историята за Сътворението): в него ясно виждаме, че старозаветният „Бог не е един, а става дума за много „богове", когато например се създават хората. Битие съдържа прочутото изречение: „ И Бог каза: Да направим човека по НАШИЯ образ, по НАШАТА прилика..." (Битие 1:26).

Тук не само се говори в множествено число (което всъщност би разклатило основите на всеки вярващ), но очевидно тези „богове" приличат на хора.

Подобно нещо срещаме и другаде в Битие, най-вече когато се говори за Божиите синове (Елохими), които видели „ че човешките дъщери бяха красиви, земаха си за жени от всички, които избираха" (Битие 6:2).

Следователно Боговете не били придирчиви и с удоволствие „пилеели пари" по земните жени. От изказването „... защото и човекът е плът" (Битие 6:3⁾¹ малко по-нататък в книгата става ясно, че „Боговете" не са били никакви духовни същества, а съвсем физически, защото иначе нямаше да дадат семето си и гените си на земните дъщери.

В Битие откриваме и неща, близки до изследванията на д-р Мулдашев: „В ония дни се намираха исполините на Земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тия бяха ония силни и прочути старовременни мъже." (Битие 6:4).

Значи отново ги открихме - исполините!

„Боговете" и „божиите синове" пазели своите питомци, хората. Говорело се, че „ Всевиждащото око" бдяло над хората. Явно те са видели нещо, което е имало формата на око, някой път във формата на „облак"; или „колела", които им давали светлина; намесвали се от време на време, когато питомците изпаднели в затруднение, и така доказвали силата си.

„И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълп, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълп, за да им свети, та да пъ­туват денем и нощем. Той не отнемаше отпред людете облачния стълп денем, нито огнения стълп нощем."(Изход 13:21-22).

„Огненият стълп" днес бихме нарекли „прожектор".

Изглежда навремето е имало много подобни „облаци".

„ Тогава ангела Божий, който вървеше пред Израилевото множе­ство, се дигна, та дойде отдире им; дигна се облачният стълп от-преде им, та застана отдире им..." (Изход 14:19-20) или „Но в утренната стража Господ погледна от огнения и облачния стълп на египетската войска и смути войската на египтяните; Той извади колелата от колесниците им, та те се теглеха мъчно..." (Изход 14:24-25).

Или когато Мойсей се среща с юдейския „Бог": „ИБог каза на Мойсей: Ето, аз ида при теб в гъст облак..."¹

„А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога, и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно (подчертаването е мое). И когато тръбният глас се усилваше..." (Изход 19:16-19).

„И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димещатапланина."(Изход 20:18).

„ Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. И Господнята слава² застана на Синайската планина и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей всред облака. И видът на Господната слава³ по върха на планината се виждаше на израиляните като огън пояждащ. И тъй Мойсей влезе сред облака и се възкачи на планината. И Мойсей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи."⁴

„И Господ слезе в облака..." (Изход 34:5).

„И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израиля­ните тръгваха па път, през всичките си пътувания; но когато облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всич­ките им пътувания."(Изход 40:36-38).

Подобни места могат да бъдат намерени във Второзаконие 4:32-40 и 5:4-5.
Изход 19:9 - бел. прев.

В немския превод „великолепие" - бел. прев. Вж. бел. 2 - бел. прев. Изход 24:15-18 - бел. прев.

„Намесата" на Боговете виждаме и в Битие 19:24-26: „ Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. Но жената му [на Лот] след него погледна назад и стана стълп от сол."

Пасажите напомнят взривена атомна бомба - особено със стълба от сол! (При взрив от атомна бомба телесните течности се изпаряват от силната горещина и се превръщат в солни кристали. При докосване телата се разпадат.)

Някогашните юдейски очевидци, направили тези описания (облаци, огнени стълбове, дим и грохот), не са могли да погледнат отблизо своя „Бог" (Яхве). В Стария завет пише, че на никого освен на Мойсей и някои избраници не е било разрешено да се доближават до мястото, където „Господ" се приземил на върха на планината. Той загшашил, че ще унищожи всеки, който се опита да го направи. В началото на Стария завет има само описания на юдейския „Бог" от очевидци, видели го от разстояние. Много по-късно най-известният библейски пророк Йезекил успява да го види по-отблизо и подробно да го опише.

Ето кратък цитат от Книгата на пророк Йезекил: „ В три­десетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и аз видях Божии видения... ¹

Първата част от описанието на Йезекил напомня ранните библейски описания на юдейския „Бог": движещ се огнен обект в небето, който разпръсква дим и грохот. Когато той се приближава, Йезекил успява да види, че е от метал. От него слизат няколко създания, приличащи на хора, и очевидно носят метални ботуши и украсени с орнаменти шлемове. Техните „крила" изглежда са били някакви сгъваеми приспособления, издаващи тракащ шум, с които са летели. Главите им са покрити със стъкло или нещо прозрачно, в което се е отразявало небето (космически шлем). И по всяка ве­роятност са се намирали в кръгла машина или кола с колела, някакъв вид „луноход" (сравни Изображения 34-37).

Ако от гледната точка на обективната наука прочетем све­денията от Стария завет (преди всичко Книгата на пророк Йезекил и апокрифната Книга на Енох), едва ли ще имаме друг избор, освен да приемем, че някаква малка група космонавти са дошли на планетата ни, общувала е с група хора, насочвала ги е според целите си и чрез тях (като лековерни и покорни оръдия) е извоювала свое лично пространство.
Йез. 1:14-16 - бел. прев. Йез. 1:19 - бел. прев. Йез. 1:22 - бел. прев.

Ако разгледаме нещата още по-внимателно, ще забележим, че „боговете" постоянно са водели войни помежду си. В шумерския епос за Гилгамеш, в гръцката митология, веди-ческите текстове и други шумерски клинописи това е съвсем очевидно. В Стария завет се виждат противоречията между елохим и нефилим. Сякаш отделни космически пътници са имали контакт с различни народи, карали са ги да водят войни помежду си и с тяхна помощ са завоювали свои територии на Земята.

Към деструктивните робовладелски извънземни би могъл да бъде причислен и старозаветният „Яхве", защото несъмнено възниква въпросът какъв „Бог" е този, който по време на „Изхода" кара своя „избран народ" да унищожава без изключение всички останали нации и племена. Какъв Бог е този, който насърчава или дори принуждава своя „избран народ" да върши геноцид? В Стария завет това изобщо не е изключение. Налице са повече от седемдесет случая на геноцид и масови убийства; освен това многото единични убийства, грабежи, изнасилвания и други престъпления - като например кръвосмешение, изобщо не влизат в сметката. Не е ли страшно?

В началото на 21. век в църквите все по-често се цитира и проповядва Новият завет. И защо не? Думите на Исус - например, когато говори в планината, писмата - 21 на брой, историите на апостолите и Евангелието на Йоан - всички те са несравними с което и да било произведение от световната литература; те са белязани с любов, мир и мъдрост. В Стария завет нещата са съвсем различни. Постоянно се говори за някакъв гневен Бог или Създател, за война и унищожение по „божия заповед", за вина и жертва. В Едемската градина Господ дори проклина Адам и Ева. Бог проклина?!

Богът от Стария завет не е Богът от Новия завет, и обратно!

Ясно е, че „ божиите синове" са дошли от небето, чифтосвали са се и са имали отношения със земните дъщери. Освен Енох, и Авраам, и Йезекил са били похитени - във въздушни летящи кораби (!).

Добре, какво става след това?

Измененията от многото преписи и отчасти умишлените изопачавания на предаваните устно хилядолетни предания се виждат още в първите редове на Стария завет. В най-древните еврейски текстове винаги се говори за много елохим (множествено число). Преведено от юдейски, това означава богове, божества или божествени същества. За единствено число би следвало да се употреби думата Ел (в случай че древните писари-учени наистина искаха да говорят за един Бог)! Но това не е така и задължително трябва да отбележим, че явно е ставало дума за група богове или божествени същества. На акадски Ел всъщност е Илу, на арабски Илаа (ilah), (Аллах?).

Думата елохим се появява още 66 пъти в легендата за Сътворението. В наличните днес „официални" еврейски текстове на Стария завет, Biblia Hebraica, думата елохим цифром и словом се появява повече от две хиляди пъти. Това е ясно доказателство, че „ в началото" на Сътворението не е ставало дума за „ обичния Бог", а за група високоинтелигентни същества!

Ако се ограничим само до Стария завет, ще продължим да вървим опипом в тъмното. За да разберем кои са били елохимите, посетили Земята, трябва да се обърнем към най-старите текстове -и това са преданията, от които юдеите са преписвали, които са били манипулирани, (лат. тапт = ръка) и са превърнали в своя еврейска версия за Сътворението...

През 1840 г. Британският музей възлага на англичанина сър Остин Хенри Лейърд да проведе разкопки в земите между Тигър и Ефрат. През годините под огромните могили (наричани на юдейски телс, tells) той открива антични шумерски поселища. Разкопките на древни „библейски" градове доведоха и до нещо повече - бяха открити най-старите писмени свидетелства от миналото: няколко хиляди глинеии плочки и много ролкови цилиндри.

Откритието се превърна в сензация! Естествено днес множество „експерти" и представители на теологични факултети продължават да ги подценяват - и има защо!

Те съдържат голямо количество информация; изведнъж картината на тогавашното общество се оказа много ясна - с древните договори, закони, царски заповеди, свидетелства за женитби, медицински предписания, философски и теологични текстове и исторически предания. Особено интересни обаче са историята за Сътворението и може би най-старата звездна карта в света!

Подобно на други ранни цивилизации, и в шумерската култура четенето и писането е било привилегия за ограничен кръг хора. Голямата част от населението е неграмотно. Шумерите са правели малки квадратни плочки от глина с няколко сантиметра големина. Текстът се гравирал с остър предмет и накрая плочката се изпичала в пещ. С течение на вековете учените усъвършенствали писмеността и от елементарните пиктограми възниква клинописът. Но възник­ването ка шумерския шрифт може да се разпознае и докаже още в ранното сричково писмо на акадците⁽⁴²⁾.

Науката датира началото на шумерската култура около 3800 до 4000 г. пр. Хр. През този период в земите между Тигър и Ефрат, днешен Ирак, се заселват шумерите. Много изследователи посрещат с радост изказването, че тази култура се появява на световната сцена като от нищото, без никакви научно доказани, предварителни фази на развитие. Шумерите имат свои напоителни и канализационни системи, модерна архитектура, строителна култура, владеят корабоплаването и търгуват с чужди страни, имат развито аграрно стопанство, както и модерна училищна система, притежават административна система, специализирани фармацевти и лекари.

Техните медицински познания са огромни. От глинените плочки и моделите, изобразявайки органи, разбираме, че шумерските лекари са се обучавали и са били добре запознати с различни видове лечение, терапии и оперативни интервенции. Медицината им има три дяла: бултиту (терапия), ширпир бел имти (хирургия) и урти маш маш ше (раждане и утвърждаване). От находките на скелетите в гробищата става ясно, че те са извършвали и мозъчни операции. Пациентът можел да избира между двама лекари, между един „воден лекар" (А-ZU) и един „маслен лекар" (1А.). Диагнозата, лечението и терапията се базирала на широките познания по природна медицина.

Както разбираме от находките, шумерите са знаели много и за математиката и астрономията/астрологията ⁽⁴²⁾ .

Шумерската математика се базира на шестобалната система с основно число 60. Този древен народ разделя Зодиака на 30 градуса в 12 знака, които използваме днес. В допълнение, тяхното изчисление за кръга (360 градуса), часовете (2 х 12 = 24), дните, седмиците, месеците и календарната година (365,24 денонощия) продължават да са част от съвременните изчисления и летоброене. Гръцката дума Gaia (лат. Оаео), което означава богиня на реколтата, е производна на шумерското К1 или GI (дума, земя). Образният знак е хоризонтален, пресечен от осем вертикални линии овал. Коренът на думата днес виждаме в понятия като гео­метрия, гео-логия, гео-гра-фия.

По всяка вероятност шумерите са имали широки познания за Слънчевата система. Много учени основателно предполагат, че единият от ролковите печати е звездна карта. Ролковите цилиндри са шумерско изобретение, което бихме могли да сравним с печатарската преса. Те са малки цилиндри, изработени обикновено от полускъпоценни камъни. Дължината им е около 2,5-7,5 ст и са два пръста широки. По повърхността са гравирани различни мотиви. Когато се завъртят върху меката глина, се появява щампа - нещо като комикс от древността. Тази техника е използвана от всички по-късни култури в земите между Тигър и Ефрат (вавилон-ци, асирийци, акадци).

Цилиндричните печати изобразяват сцени от ежедневния живот, като например митологични моменти, исторически събития, които - съгласно печатите - са се случили столетия и хилядолетия преди създаването на ролковия цилиндър.

Междувременно познатата на цял свят звездна карта УА/243 от берлинския Реrgamonmuseum не е единственото писмено доказателство за астрономическите познания на шумерите, но със сигурност е най-интересното. Нашата Слънчева система, както ние днес я познаваме, е изобразена

на ролков цилиндър с коректно мащабно отношение.

„Звездната карта VA/243" сочи вярната последователност: малкият Меркурий, Венера и Земята еднакво големи, Луната (сателит на Земята), Марс и очевидно големите планети Юпитер и Сатурн, планетите-близнаци Уран и Нептун

и накрая Плутон. За разлика от сегашната Слънчева система, „древната звездна карта" показва още една непозната плане та между Юпитер и Марс.

От тази „Звездна карта" става ясно, че астрономите на чревната шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева система - и то с всички планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че предците ни са разполагали със знание, което ние постигнахме едва през последните векове, или по-точно казано, отново ни беше дадено. Днес

Въпреки че някои съвременни учени го оспорват (без да могат да го опровергаят!), фактът, че древните астрономи са познавали строежа на нашата Слънчева система, остава неопровержим! Едва след като физикът Исаак Нютон разработи огледалния телескоп през 1671 г., имахме възможност да открием Уран (Фридрих Вилхелм Хершел, 1881 г.), Нептун (Йохан Готфрид Гале, 1846 г.) и Плутон (Клайд Томбург, 1930 г). Оттогава нашата Слънчева система наброява девет планети, със Слънцето и Луната - общо единайсет небесни тела! Много е странно, че на древната карта могат да се ви-дят Уран, Нептун и Плутон, които ние успяхме да открием едва през последните два века въз основа на съвременната техника.

На стария ролков печат обаче има още една дванайсета планета, разположена между Юпитер и нашия съсед Марс. Днес между Марс и Юпитер има забележително голямо празно пространство - астероиден пояс.

От шумерските клинописи научаваме за нашата Слънчева система, че:

Отначало е имало първична-слънчева-система от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на останалите планети, тя вече е съставена от Слънце плюс още девет планети. От външния космос в нея прониква нова планета (Нибиру или Мардук, както е наречена от вавилонците).

Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие от нахлуването й (Нибиру има обратно движение!) и настъпилите промени в гравитационните сили на останалите планети, се стига до големи експлозии и катастрофи, от които възникват новите луни. Следва сблъсък между Тиамат и една от луните на Нибиру/Мардук. След като нашественикът (Нибиру/Мардук) завършва следващата си обиколка около Слънцето, последвала втората и последна колизия. Една от луните на Нибиру/ Мардук откъртва малка част от Тиамат. Тя е изхвърлена в чужда орбита и увлича със себе си един от спътниците (Кингу). Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.

Изображение 30: Планетата Нибиру /Мардук обикаля Слънцето веднъж на всеки 3600 години.

Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия обаче остава епосът „Атрахазис", запазен в много добро състояние. Той описва света преди потопа и развитието на човечеството на Земята. Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето па Земята), пристигнали преди око­ло 450 000 земни години от споменатата планета Нибиру (тя обикаля Слънцето за 3600 години), за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.

Заради условията си - например наличие на животворяща вода в атмосферата, постоянна и зелена вегетация и екосфера (оптимално разстояние до Слънцето) - планетата ни вероятно се е сторила много подходяща на анунаките. И те избрали Земята!

Реките, например долината на Нил, Ефрат или на Тигър, се оказали подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.

Първата група се състояла от петдесет души. Те се приземили в Арабско море и се отправили в посока Месопотамия, където на границата на блатата било издигнато първото им земно селище (Ериду - далечният дом).

Името Ериду се открива в близка форма и в няколко други езици, като например на древногерманския книжовен немски думата Егйа, на немски Етйе, на английски еаМк, средно-английски еМке, а ако се върнем във времето и географски назад: на арамейски Анка, Етвй8, Етй или ЕНг, а на юдейски Eretz -всички означават Земя.

Щумерските списъци с царе описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели-анунаки преди големия потоп. Времето се измервало в шар (shar, 1 shar = 3600 години = една обиколка на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 „шар". В този период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти - което отговаря на 432 000 земни години. Списъкът с шумерските царе е хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия „Бог", планирал първия „божествен" кралски дворец в „Ериду" и останалите четири града, не се чете. Другите текстове са еди-нодушни, че става дума за предводителя Енки (господар на земята), на акадски ЕА (господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд (този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану (Ан), владетелят на Нибиру, и на богинята Нуму.

Той избрал за лагер края на блатата и казал: „Тук ще се заселим." Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и важно култово място. След като анунаките дълги години и при тежки условия добивали злато в „Абцу" (дълбоките находища), недоволството им нараснало. Бунтът избухнал при посещението на брата на Енки Енлил в мините. Работниците вече не искали да работят... Впрочем и защото по време на работата си били изложени на земните гравитационни сили и процесите на стареене.

Съветът на „боговете" се събрал и на него от Нибиру дошъл владетелят Ану. Той подкрепил анунаките. Тогава Енки намира решението: трябва да бъде създаден Лулу - примитивен работник! Анунаките приели.

От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че първият човек е създаден изкуствено и то с една цел: да работи за „боговете". Оттогава той трябвало да понася робството, затова при шумерите е наречен и Лулу амелу (примитивен работник).