Богатството на тамплиерите

Това, което се случва впоследствие, няма аналог в историята. Имам предвид скоростния възход и също толкова бързия и стръмен крах на силния орден.

След като през 1128 г. тамплиерите официално получават правото за собствена конституция, влиянието и материалните им владения светкавично нарастват. Неочаквано те са подкрепени от много влиятелни земевладелци. От целия католически свят към тях започват да текат пари и имения. Когато две години след заминаването си Юг дьо Пайен и Анри от Монбар отново се връщат в Ерусалим, притежават не само папската благословия (за конституция), но и невероятно много пари, ценни предмети, поземлена собственост. Те водят първата група от над сто благородници-новобран-ци. През 1130 г. орденът вече притежава земи във Франция, Англия, Фландрия, Испания, Португалия и Шотландия. (Шотландия, защото съпругата на Юг дьо Пайен, Катерина от Сен Клер, е шотландска благородничка.)

Трябва да се отбележи, че само за няколко десетилетия те се превръщат в най-силната и най-богата организация на Европа. Манастирите и командориите на тази тайнствена организация никнат като гъби в резултат от съвместната дейност на

Тамплиерския и Цистерцианския орден ^{( ,. )} .

По време на възхода (доколкото може да се определи ис­торически) между 1153 и 1170 г. Велик майстор на ордена е Бертран от Бланптфор, което е странно. Той произлиза от южнофренска династия на катари. Официално тамплиерите са смятани за католици и положението наистина е много особено, когато катар става главнокомандващ на католически орден - все едно католик да стане равин при евреите! След дългогодишни офанзиви, четирийсет години по-късно катарите почти изцяло са избити от папската армия ^{S. 232)}.

Тамплиерите обаче притежават и нещо, което засяга фи­нансовите дела. В книгата си „Банки, хляб и бомби", том 1, Щефан Ердман пише следното: „Тамплиерите са първите заемодатели и съответно първите банкери на Средновековието. Настоящата парична система има дълга история; произходът й ни отвежда векове преди Христос. До създаването на паричната система хората са извършвали разменна търговия - стока за стока или стоки срещу злато.

В разцвета на тамплиерите и цистерцианците се развива една и до ден днешен характерна архитектура: готиката. Експертите продължават да тьрсят преходната фаза от романтизъм към готика.

В периода между 1130 и 1260 г. се повяват точно 80 църкви и катедрали с впечатляваща и същевременно тайнствена и мистична красота (например Нотр Дам в Париж, Страсбург, Амиен, Руан, Реймс и Шартр). За три от най-прочутите „постройки на тамплиерите" се смятат Уестминстьрското абатство в Лондон, Къолнската и Майлендърската катедрала. Те са своеобразни майсторски постижения на архитектурата, в които закономерностите на свещената геометрия са употребени до съвършенство. Днес милиони хора посещават тези „вълшебни произведения" и се питат как е могло да възникнат от човешка ръка. Загадъчното въздействие върху посетителите се губи в тайнственото начало на готическата епоха. Внезапното преоткриване на свещената геометрия в началото на 12. век естествено трябва да се отнесе към намирането на текстовете от Атлантида.

„Другата" тайна

Освен находката на саркофазите имало още една тайна, която сплотявала тамплиерите. Става дума за история, раз­пространена в Ерусалим, за която, както се твърди, са наме­рени доказателства: истинската история за разпъването на Христос.

Твърди се, че след свалянето му от кръста той е прибран на сигурно място от своите ученици и доживява дълбока старост. Според легендата той дълго пътувал по света - най-вече в Индия и Тибет, умрял по-късно във Франция и днес е погребан до съпругата си Мария Магдалина.

Това ми разказа Великият приор на тамплиерите в Кла-генфурт при личен разговор през есента на 2003 г.

Не ми беше казано къде са погребани Исус и Мария, но той спомена, че там всяка година се провежда среща на там-плиерите - в памет на Исус.

Много е вероятно след разпъването на кръста Мария Магдалина да е избягала от Палестина и да е намерила под­слон в еврейска колония във Франция.

Легендата за Мария, която до ден днешен не може окон­чателно да бъде доказана, предизвиква разцепление в цър­ковните и извънцърковните среди. Много са основанията, които говорят за нейната историческа истинност, но най-изключителното в древната тайна е твърдението, че Мария не стига сама до Франция, а води едно или повече деца на Исус.

Някои дори твърдят, че много от готическите постройки, които са посветени на Notre Вате („нашата дама", „нашата любима госпожа") и са украсени от Черната дева, не са наре­чени на Богородица Мария, а вероятно на Мария Магдалина с детето - детето на Исус!

Възгледът на тамгшиерите за семейната ситуация около Христос се споделя и от катарите, които през 13. и 14. век са трън в очите на Ватикана, убежденията им, които сериозно плашели католическата църква, се основават на кръгове около Мария Магдалина.

В крайна сметка Ватикана се принуждава да ги изтреби. Военната офанзива срещу катарите през 14. век е разбираема от гледна точка на католическата църква.

Те имат същата съдба като тамплиерите.

Заради тайните знания за семейството на Исус катари и тамплиери се чувствали близки - дори в борбата с Рим. Стига се дотам, че глава в апогея на Тамплиерския орден става катар (Великият майстор Бертран от Бланшфор).

В основното си произведение „Светата кръв, свещеният граал" авторите Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн стигат до извода, „ че след бягството си от Палестина, жената (Мария Магдалина) и семейството на Исус намират убежище в Южна Галия, където поколението е отгледано в еврейска общност. През 5. век изглежда това поколение се е сродило с кралското семейство на Франките и така възниква династията на Меровингите. През 496 г. църквата сключва спогодба с тази династия, което навежда на мисълта, че тя е знаела истинския произход на Меровингите."

(21, S. 381)

В интензивните си проучвания авторите реконструират родословното дърво на европейските наследници на Исус, което се простира през вековете от Меровингите до рицарите кръстоносци, та чак до ден днешен.

За краха и преследването на тамплиерите има много ис­торически сведения; без съмнение всичко е свързано с богат­ството, което е улеснявало политическото им влияние.

Още през 1187 г., след падането на Ерусалим, тамплиерите отстъпват пред султан Саладин. От този момент започва упадъкът им; загубите на хора са големи.

Те са принудени да слязат от сцената.

Щефан Ердман описва ситуацията така: „ Изглежда, сякаш с падането на Ерусалим те губят поставената си цел. Упадъкът им продължава в Палестина и Европа.

Въпреки че губят властта си, тамплиерите все още имат влияние и богатство. През 1291 г. падат последните бастиони в Палестина и островното укрепление Акон, така че разгромените рицари избягали в Кипър. Жак дьо Моле е избран за новия Велик магистър през 1293 г. Когато през 1307 г. Моле отново тръгва за Париж, конфликтът с френския крал (Филип Хубави), който вижда в тамплиерите заплаха за властта си, се изостря. От една страна, кралят е силно респектиран, защото въпреки големите загуби в борбите за последните укрепления в страната се завръ­щат много отлични бойци. От друга Филип знаел, че те вече не са толкова боеспособни, колкото в своя разцвет.

Селищата на тамплиерите са повече от хиляда. По-голямата част от импозантните им владения се намирали във Франция; централата им в Париж е почти държава в държавата.

Френският крал извършва тайни приготовления в цялата страна, за да ликвидира ордена с един силен и изненадващ удар. Естествено, кралят е хвърлил поглед на богатството им, което се надявал да получи след унищожението им."^{(1, S. 247)}

Ситуацията се изостря и най-важните документи, текстовете от Атлантида, както и други артефакти са пренесени на сигурно място.

Много от рицарите бягат от Франция и търсят убежище в по-сигурните райони на Португалия, Англия и Шотландия, където влиянието на Ватикана не е толкова силно. Някои от тях се вливат във вече съществуващите масонски ложи и работят под нова идентичност за протестантската реформация, за да отмъстят на католическата църква.

Част от тамплиерите учредяват нов орден в Португалия, променят името си на Рицарите на Христос и са реабилитирани от папа Климент V. Властта им се увеличава.

Други бягат с кораби по море. Тамплиерите всъщност притежават отлична флота, която вечерта на 12 октомври 1307 г. пуска котва в пристанище Ла Рошел. Когато кралската ударна команда в петък, 13-ти, се появява в пристанището, флотата (вероятно от 18 кораба) е изчезнала безследно. До днес не се знае какво е станало с нея!

Има спекулации, че тамплиерите са заминали за Новия свят (Америка), тъй като притежавали географски карти на цялото земно кълбо.

Някои съвсем официално заминават за Новия свят - за Ьа Мепса (Америка). Сведения не липсват: в Масачузетс, в малкия град Уестфорд, близо до Атлантическия океан, има скала, в която е издълбан образът на рицар. Облеклото му напомня униформите на тамплиерите. Странното е, че на щита на този рицар е изобразен платноход, а над него Слънце, Луна и една петолъчна звезда, в посока от Слънцето към Луната, т.е. на запад! В древномандайския език Зорницата (Венера)


Изображение 52: Жак дьо Моле на кладата.
е наречена Мепса. От намерените текстове и древните карти на света, притежавани от тамплиерите, рицарите разбрали за тази „ страна под звездата Мерика" и я нарекли на родния си френски език просто „Ьа Мепса".

Официалната заповед на краля за унищожение на ордена е приведена в действие на 13 октомври 1307 г. Само във Франция са проведени хайки в повече от хиляда центрове, които водят до безброй арести.

Няколко седмици по-късно църквата под ръководството на бившия си глава папа Климент V подкрепя офанзивата срещу тамплиерите и заповядва навсякъде в Европа и Кипър членовете им да бъдат задържани. Основното обвинение: богохулство и ерес! Те измамили Христос и поругали кръста. Въпреки че много от признанията са изтръгнати с мъчения, се смятало, че отношението на тамплиерите към Исус Христос не отговаря на учението на официалната католическа църква. Въпреки че орденът получава признанието си чрез църквата, тамплиерите тайно изповядвали други идеи.

Щефан Ердман описва случилото се с последния Велик магистър на тамплиерите - и колко „християнски" се държала църквата с него. Нали уж човек трябва да прощава на враговете си...

На 18 март 1314 г. Филип IV заповядва Жак дьо Моле за­едно с още двама братя да бъдат изгорени в Париж. Когато Моле се изправил на кладата, извикал заканително срещу папата и краля (което ясно показва властта на тамплиерите по онова време): „ Климент, несправедливи рицарю", призовавам те в срок от 40 дена пред престола на Всевишния. Филип, теб те призовавам в срок от една година!" И завършил с думите: „Уекат, АйопаН" -„Отмъсти, Господи!"

Папата и кралят умират още същата година! Наследникът на Петър умира само месец по-късно от неясно „страдание" -вероятно инфекциозно заболяване (дизентерия). Филип умира

преди края на годината, без да се знае причината за смъртта му

(1, S. 250)_.

Ако искате да изследвате историята на тамплиерите по-дълбоко, както и връзките с Рйеге с1е Sion и други ложи, Ви препоръчвам двата тома на Щефан Ердман „Банки, хляб и бомби", които ще Ви поведат на незабравимо пътуване в миналото.

В този контекст обаче възниква въпросът...

Най-известният пророк, който вероятно бихме могли да наречем нещо средно между енциклопедист, астролог и алхимик, без съмнение е французинът Нострадамус, който за разлика от обичайното мнение не е аскетичен особняк, а свързан с живота лекар.

Нека набързо преминем през живота му:

Роден е на 14 декември 1503 г. като син на еврейски нотариус в Сен Реми, Прованс. Светското му име е Мишел дьо Нотр Дам. Първите си години живее при дядо си (баща на майка му) Йоан дьо Сен Реми. Като лекар и близък довереник на крал Рене, херцог д'Анжу, който впрочем е титулярният крал на Ерусалим, можем да приемем, че дядото на Нострадамус е бил един от посветените. Той въвежда Нострадамус в еврейското тайно учение.

След смъртта на своя дядо и учител Мишел следва първо реторика и философия в Авиньон. От 1529 г. в Монпелие учи медицина и през 1532 г. получава научна степен.

Жени се за заможната вдовица Ана Гемела и през 1549 г. става лекар и таен учен в Салон-дьо-Прованс¹. През 1555 г. публикува основната част от пророчествата си. През 1566 г., след смъртта му, неговият ученик Жан дьо Шавини издава останалата част от тях, които обхващат годините 1555-3797.

Трябва да се отбележи, че между 1532 и 1549 г. Нострадамус прекарва дълги периоди в абатството на Орвал/Лотарингия
¹ Град в Южна Франция - бел. прев.

и в манастира на Камрах. Орвал е женският метох на манастира на свети Бернар, т.е. не на някой друг, а на Бернар от Клерво.

Изследователят на Нострадамус Жерар дьо Сед твърди, че по време на 18-те месеца, прекарани там, Нострадамус е посветен в някаква страховита тайна.

Според Сед от този момент нататък Нострадамус принадлежал на строго организирано тайно общество, Рпеге йе $юп, наследник на тамплиерския орден. Ако проследим информациите на изследователя, ще предположим, че по този начин Нострадамус е получил достъп до тайните на тамплиери­те - преди всичко до тези, които са свързани с Атлантида, защото той дава сведения за външния вид на ат-лантите и за тогавашните природни условия (червено небе, амфибийни черти на обитателите..., виж казаното от Мулдашев). (Нострадамус); пророк,

Ако Нострадамус наистина е бил лекар, лечител и астролог;

посветен, възниква въпросът дали до

същото знание не са имали достъп и други

хора?

Нека се запитаме...

Преди да разбулим тази тайна, ми се иска да Ви поведа на друго пътуване във времето:

Намираме се почти хиляда години назад в миналото. Как изглеждат нещата? Няма ток, асфалтирани улици, естествено никакви коли или самолети. Хората пътуват с каруци, теглени от коне или крави; водата се топли на печката; тоалетна, каквато я знаем, с пускане на вода и всичко останало, няма; липсват GSМ-и и друга комуникационна техника. Малцина от хората имат образование и могат да четат и пишат. Книгите, които съществуват - ако човек може да си ги позволи - третират теми, различни от днешните, и най-често са написани на латински. Има хора, пътували по света - естествено не колкото нас, но все пак са посещавали далечни страни; обменът на знания е ставал най-вече по този начин.

Нека допълним въображаемото ни пътешествие с факта, че по онова време отношението към хората, които имали различно мнение, както и към друговерците, не е особено деликатно. Хоп, и оставали без глава. Намираме се във вековете на Инквизицията, времето, когато изгаряли вещици.

Говорим за период на мъжките съюзи, т. нар. тайни ложи, масонски ложи и клубове за дебати. В тях се срещат мъже с образование - военни, аптекари, лекари и учители, пътува­ли много, които разискват различни от възприетите по онова време въпроси. Събират се представители на различни християнски общности (францисканци, доминиканци...), банкери, както и пътешественици, археолози, физици, химици, дори откриватели и търговци.

В тогавашните ложи се споделят най-новите открития и е ясно, че ставащото в никакъв случай не трябва да стига до ушите на другите. Знанието в повечето случаи носи еретична природа и противоречи на моментните представи за история, религия и политика.

Археолозите разказвали за пирамидите, които са напълно различни от възгледите за световна култура.

Спомням си например находките в Стоунхендж, Южна Англия, направени при разкопки. (Отново древни атлантически артефакти.)

Б Карпатите бяха открити плочки с надписи и съоръжения, които днес бихме нарекли машини, останки от по-древна култура, чиито представители под натиска на външни влияния (например ледников период) са прокопали големи тунели и галерии в планините, за да се спасят и преживеят природното бедствие.

Ето два примера за знание, което при никакви обстоятелства не трябва да се споделя с хората. Първите археолози стават проводници за някои древноегипетски тайни: писмени свитъци, намерени в гробове, които обяснявали строежа на Слънчевата система, разкриват т. нар. свещена геометрия (става дума за геометрията на природата - хора, пчели, дървета, всичко) и точно разясняват как да бъде приложена.

Само знанията за Слънчевата система и това, че Земята е кръгла, вече означавало смъртна заплаха. По онова време учели, че Земята е плоска. Точка.

Върнахме се приблизително в 1300 г. Научихме тайната, която тамплиерите пазели, и видяхме властта, която им носи. Те са преследвани и много от тях са екзекутирани. Някои бягат в съседните държави и успяват да се спасят. На различни места възникват нови тамплиерски общности; други постъпват в масонски ложи.

Част от атлантическото знание преминава в ръцете на личности, които вече са много влиятелни и притежават най­различни тайни познания. Братята от ложите получават допълнителен тласък от свещената геометрия, защото текстовете от Атлантида са изградени най-вече на геометричен принцип.

Една от тези облагодетелствани личности е италианският художник, скулптор, природен изследовател и откривател Леонардо да Винчи (1452-1519), който се прочува не само с картините си, рисувани по законите на златното сечение, а е уважаван и заради „изобретенията" си - подводница, летящи машини, механичен тъкачен стан, подвижни мостове и помпи.

Повечето от неговите открития са увековечени единствено на чертожната дъска. Възниква въпросът как така внезапно е направил толкова много изобретения?


Впоследствие, масоните научават за структурата на ДНК, за Атлантида, както и за съществуването на чужди космически цивилизации. М-да, разбрали са и някои неща за Авраам,













1) жрец 2) йонизиран газ 3) електрическо разтоварване (змия) 4) фасунга на круш ката (лотос) 5) подобен на кабел щранг (лотосово стъбло) 6) въздушен Бог, 7) изо­латор (стълб-Джед) 8) носителя на светлипата Тот с ножове 9) изказ за „напре­жение" 10) противоположно напрежение,(полярност +) 11) енергиен кондензатор (електрически генератор ?)

Изображения 56, 57, 58 и 59: Релефно изображение в храма на Хатор в Дендера показва образ, напомнящ електрическа крушка. Базирайки се на точните мерки от египетските текстове, намерени в храма, Райнхард Хабек реконструира предмета. Оказва се, че не става дума за крушка, а се наблюдава електрическо изпразване във вакуум във вид на електрическа дъга. При налягане от около 40 mm Н се извива светлинна нишка от едната метална част (електрод) към другата -както е показано на египетския релеф.

Изображения 62, 63 и 64: Около 500 г. сл. Хр. в Колумбия са намерени златни самолети, в които археолозите искат да припознаят птици или насекоми. Артефактите бяха разгледани от авиационни инженери. Бяха, потвърдени високотехнологични аеродинамични елементи, които не съществуват в природата. През 1995 г. това бе доказано от германския пилот и конструктор на самолетни модели Петер Белтинг, който реконструира самолета с големина около един метър -резултатът надмина всички

очаквания. Оказа се, че може всичко - да излита, да се приземява, да се плъзга, да прави лупинги; не бяха отчетени аеродинамични недостатъци.
Мойсей, Мохамед и Исус: с тях не се е случило точно това, което е описано в книгите.

Накратко, масоните станали смъртни врагове на държавата и църквата и споделяли мнението си само в ложите.

Имаме два аспекта, които да следваме по-нататък:

1. 
   Чрез тамплиерите, които се присъединяват към тях, тихомълком масоните получават не само технически арте-факти, знания за планетите, строежа на космоса и т. н., но и познание за силата на мисълта, т. е. принципите на манифестация на желанията и реализация на проектите, което никога не би се отдало на тези, които не познават механизмите на живота.
   
2. 
   Информацията, че човечеството някога е било „оплодено" от космоса и някой ден ще се върне в него.
   

Те разсъждавали по следния начин: как да постъпят, ако допуснат, че на планетата ни някога са се приземили космически посетители - без значение дали от Сириус, Орион, Алдебаран, от Нибиру или някъде другаде? И преди всичко

- какво биха направили те? Биха ли се приземили в Китай или Америка, в княжество „X"? Няма ли всеки да се опита да използва контакта с по-високо развитата цивилизация за самия себе си и да го употреби така, че да спечели предимство?

Решено е да се създаде план за преврат, за да бъдат под­готвени хората за деня „X". С други думи: как светът да се промени така, че повече да не е разпокъсван от религии, войни и сепаративни държави?


Отговорът се криел в постигане на световно господство от единно световно правителство, което след това щяло да общува с други цивилизации и да създаде „нормален" контакт със Земята.

Както виждате, идеята за Световното правителство възниква в позитивен дух. Разработен е план, според който кралските дворове и правителствата ще бъдат свалени с помощта на революции и интриги, за да се постигне това, което днес наричаме Нов световен ред (много скоро ще го разгледаме по-подробно).

Всичко върви перфектно - било е време, когато членовете на тайните кръгове са мъдри и образовани мъже, политици, да, дори монарси и президенти, и всички имат една цел.

Но точно тогава настъпва промяна в структурите им, предизвикана от появата на ново тайно общество, известно под името Баварските илюминати. То е учредено през 1770 г. от Адам Вайсхаупт по нареждане на банковата фамилия Ротшилд (по думите на Айн Ранд, любовницата на Ротшилд).

Тази ложа създава нови степени, привлича масоните от високите степени, примамва ги с още знания и власт и планът придобива дяволска природа. (Следва обяснение.)

Изображение 70 (дясно): Скица на възрастен мъж. За рисунката Да Винчи е използвал правоъгълници, някои от тях в златното сечение.

Проблемът е сериозен: част от знанието на тамплиерите, както и артефактите от саркофазите преминават в ръцете на илюминатите; те научават за механизмите на живота, за силата на мисълта, за Атлантида, за цивилизациите преди нашата и за тези в космоса. (Механизмите на съзнателно използваната мисъл-форма работят - независимо дали конструктивно или негативно. Днес ги наричат бяла и черна магия. Моделът и закономерностите са едни и същи в двата случая, но подбудите са различни.)

От текстовете на тамплиерите илюминатите разбират и местонахожденията на земните богатства и скоро започват да ги добиват. Резултатът е известен на всички - собствениците на този монопол са на Уолстрийт и в Лондонското сити - лондонска финансова територия, наречена „ най-богатата квадратна миля в света" и представляваща самостоятелна, независима държава в държавата, подобно на Ватикана.

Ако не Ви интересува конкретно кого или какво имам предвид, то поне можете да се ориентирате по думите на Оскар Лафонтен: „Световната политика се управлява от империята на едрите финанси."

Нека си припомним казаното в началото на книгата: ние сме свидетели на ситуация, в която тайното или прикритото знание се превръща в оръжие. От една страна, то се крие от обществото, а от друга, се използва от „стражите" за постигане на собствените им цели.

Сигурно сте любопитни (ако не сте чели предишните ми книги) кои са илюминатите и какво са намислили. Нека проникнем още веднъж в странния свят на съвременните тайни общества, на властниците на този свят и техните невидими знания, за да разберем какво да очакваме на планетата през следващите години...

Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2
books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин)
books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител
books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън
books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен
books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена"
books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие
books ocult2 -> Сто дзенски коана
books ocult2 -> Дзен (Джобен пътеводител)

Изтегляне 4.24 Mb.

Сподели с приятели: